Глава 23: Защита на потребителите и тяхното здраве

През ноември 2001 г. беше приет План за действие за приемане на шенгенските изисквания. Той определя мерки и крайни срокове за постигане на съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на Шенгенското пространство (Шенгенско aquis). Известен напредък беше отбелязан в областта на външния граничен контрол. През май 2002 г. правителството прие Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове като част от бъдещата стратегия за интегрирано гранично управление. Беше постигнат напредък по отношение на демилитаризацията на граничната полиция, като процесът е в своята последна фаза.

По отношение на миграцията, новата Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци, която влезе в сила през юни 2002 г., още повече привежда българското законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis). През януари 2002 г. беше сключено Споразумение за реадмисия между България и Ирландия. Споразумения за реадмисия бяха сключени също с Албания и Украйна.

България прие нов Закон за убежището и бежанците през май 2002 г., което представлява значителен напредък в привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС в тази област. Броят на търсещите убежище в България е ограничен, но продължава да нараства. За първите пет месеца на 2002 г. 1 938 души са подали молби за убежище в България. За същия период 36 души от шест страни са получили статут на бежанец, а 377 души от седем страни са получили хуманитарна защита.

С приемането на измененията в Наказателния кодекс през септември 2002 г. България отбеляза по-нататъшен напредък в областта на полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност. Измененията засягат тероризма, корупцията, организираната престъпност, трафика на хора, компютърните престъпления, както и разработването, складирането и използването на химически и биологически оръжия. С цел противодействие на организираната престъпност измененията дават законово определение на понятието “организирана престъпна група” и предвиждат нови наказания за създаването, действието и участието в организирани престъпни групи. Те също така криминализират заговора по отношение на организирани дейности. По отношение на трафика на хора като отделна част в Наказателния кодекс са включени наказателни мерки за трафика на хора с цел проституция, принудителен труд, трансплантация на човешки органи или задържане на хора в принудително подчинение. Измененията също така криминализират притежаването на детска порнография. През декември 2001 г. България ратифицира Конвенцията на ООН от 2000 г. срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо) и допълнителните Протоколи към нея за трафик на хора и контрабанда на емигранти. През август 2002 г. България ратифицира допълнителния Протокол за огнестрелните оръжия. През юли 2002 г. подписа протокол с Румъния за по-ефективна борба с трансграничната организирана престъпност.

По отношение на борбата с тероризма, през ноември 2001 г. България ратифицира Международната конвенция за пресичане на терористичните бомбардировки. По същото време тя изтегли резервата си по клаузата за екстрадиция в член 13, алинея 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма. През януари 2002 г. България ратифицира Конвенцията на ООН от 1999 г. за пресичане на финансирането на тероризма. Измененията на Наказателния кодекс въвеждат специални разпоредби за тероризъм и финансиране на терористични дейности. Те криминализират създаването и участието в терористични групи, както и подготовката на терористични актове и установяват правила за конфискация на имущество.

По отношение на борбата с измамите и корупцията (вж. също Раздел Б.1.1. – Демокрация и върховенство на закона), през октомври 2001 г. България прие Национална стратегия срещу корупцията. Специално внимание се отделя на борбата с корупцията в митническата администрация, в органите на подчинение на Министерството на вътрешните работи и в съдебната система. Измененията на Наказателния кодекс, приети през септември 2002 г., криминализират подкупа в частния сектор, пасивния подкуп на чуждестранни служители, подкупа на арбитри и в някои случаи – на адвокати на защитата. Нещо повече, те разширяват понятието “чуждестранен служител”, стесняват обхвата на защита, като предвиждат оправдаване в някои случаи на активен подкуп и въвеждат глоби като наказание за подкуп, както и по-сурови наказания за пасивен и активен подкуп на съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи. Накрая, нематериалните облаги също са включени в предмета на подкупа.

Приемането на Национална стратегия за борба с наркотиците през септември 2002 г. от Националния съвет по наркотиците представлява значителен напредък в тази област. Целта на стратегията е изпълнение на мерките, изложени в Стратегията на ЕС по въпросите на наркотиците за 2002-2004 г. и Плана за действие на ЕС за 2000-2004 г., но е необходимо да се допълни от план за действие за нейното изпълнение. Създаден е Национален съвет по наркотични вещества, но административният капацитет на съвета е слаб и координацията на неговата работа е трудна задача. През март 2002 г. България сключи споразумения за обмен на информация за превенция на трафика на наркотици с Австрия, Бивша югославска република Македония и Иран. През февруари 2002 г. България се присъедини към Съвместната декларация между държавите-членки на ЕС и страните-кандидатки за наркотиците.

По отношение борбата с изпирането на пари (вж. също Глава 4 – Свободно движение на капитали), през януари 2002 г. влезе в сила измененият Закон за мерките срещу изпирането на пари. Измененията отразяват преобразуването на Бюрото за финансово разузнаване в Агенция като част от продължаващите реформи на държавната администрация в България.

Известен напредък се отбелязва в областта на съдебното сътрудничество по граждански и наказателноправни въпроси. През октомври 2001 г. България ратифицира двустранни договори с Ливан за екстрадиция, правна помощ по граждански дела, правна помощ по наказателни дела и прехвърляне на обвинени лица. През януари 2002 г. бе изменен Законът за ратификация на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за прехвърляне на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция и двата Допълнителни протокола. По този начин България оттегли резервата си всички молби за съдействие по наказателни дела, за трансфер на обвинени лица и за екстрадиция да се подават до българските власти на български език, както и на един от официалните езици на Съвета на Европа. Тази резерва създаваше много практически трудности, особено при наказателното съдопроизводство, където се изискваше екстрадиция.

По отношение на външните граници и подготовката за Шенген, необходими са съществени усилия за ефективното прилагане на шенгенски тип гранична система за сигурност и за привеждане на българската инфраструктура и гранично полицейско оборудване в съответствие със стандартите на ЕС. Подготовката за пълното прилагане на Шенгенското acquis следва да включва по-нататъшно привеждане в съответствие на законодателството,наред с другото, в областта на разграничаването на контрола на външните и вътрешните граници, разделянето на пътническите потоци на всички летища и пристанища, трансграничното полицейско сътрудничество по отношение на преследването по горещи следи и наблюдението, екстрадицията и определението на понятието “чужденец”. По отношение на административния капацитет, България следва да приеме Стратегия за интегрирано гранично управление, която, наред с другото, да обхваща разпределянето на оборудване и човешки ресурси по границите, както и система за морско наблюдение.

Сътрудничеството със съседните страни следва да се развие още повече. Все още се изискват съществени усилия за разработване на оценка на риска въз основа на разузнавателни данни, както и за подобряване на капацитета за осъществяване на сътрудничество с други правоприлагащи органи. България следва също така да разработи ясен план за разширяване на Автоматизираната информационна система и да започне подготовка за оперативен интерфейс със ШИС ІІ (Шенгенска информационна система).

По отношение на миграцията, новата наредба за разрешения за работа на чужденци е положителна стъпка към привеждане на българското законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), но са необходими допълнителни изменения на Закона за чужденците от 1998 г. Сключени са споразумения за реадмисия с всички държави-членки на ЕС с изключение на Обединеното кралство, и с Норвегия, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Бивша югославска република Македония, Грузия, Украйна и Съюзна република Югославия. България следва да се стреми към развитието на задълбочена миграционна политика и към създаването на национален орган за нейното прилагане и координация.

Броят на търсещите убежище в България е ограничен, но продължава да нараства. Необходимо е България да положи допълнителни усилия за увеличаване на капацитета на приемните центрове за бежанци и търсещи убежище, за подобряване на условията за интеграция на бежанците, за ускоряване на процедурите по аналитичен преглед на законодателството (скрининг) и за засилване на административния капацитет на Държавната агенция за бежанците. При присъединяването на страната е необходимо България да осигури ефективното прилагане на критериите и механизмите за определяне на отговорната държава-членка (Дъблинска конвенция) и правилата за сравняване на пръстови отпечатъци.

Постигнат е ограничен напредък в областта на полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност. България следва да приеме и приложи стратегия за противодействие на престъпността, като отдели специално внимание на необходимостта от отчетност, надеждност и пълна координация на полицейската организация. Тя следва също така да създаде Национален пункт за контакт за полицейско сътрудничество и да регламентира дейността на чужди полицейски служители в България. Статистическите инструменти за измерване на степента на престъпност следва да се подобрят, като в същото време се разработят нови методи за техническо изследване на престъпността, включително разработване на съдебно разследване. Необходима е също така законодателна промяна по отношение на работата на службите в областта на обществения ред. България е страна на произход, транзит и в по-малка степен – дестинация за трафик на хора. Съществуващите цифри за арести на трафиканти са ниски, а санкциите се прилагат слабо, особено що се отнася до съдебни дела и присъди. България следва да увеличи усилията си за борба с този трафик и да приеме програма за защита на жертвите. По отношение на административния капацитет, необходимостта от по-нататъшното реформиране на правоприлагащите органи на подчинение на Министерството на вътрешните работи, продължава да изисква внимание. Приоритет следва да се отдаде на отстраняването на свръх-усложнени организационни структури, избягването на припокриване на отговорности и въвеждането на модерна политика на човешки ресурси. Съществува остра необходимост от ясно определяне на функционалните компетенции на различните звена на службите и по-добра координация и взаимодействие. Освен това, необходими са по-нататъшни усилия за превенция на полицейско неподчинение и корупция. Една област, в която бяха докладвани проблеми, засяга граждани на ЕС, пътуващи през България, и кражби на коли.

България се присъедини към международната коалиция в борбата срещу тероризма. В това отношение бяха предприети някои действия, но България все още не отговаря на достиженията на правото на ЕС (acquis) и други международни стандарти за борбата със злоупотребата на финансовата система и финансирането на тероризма. По-нататъшните действия следва да включват мерки срещу изпирането на пари и превенцията на използването на финансовата система за такива цели.

По отношение на борбата с измамите и корупцията (вж. също Раздел Б.1.1 – Демокрация и върховенството на закона), България е ратифицирала Наказателноправната конвенция за корупцията и продължава подготовката за пълно сътрудничество със Службата за борба с измамите (OLAF) при присъединяването. България следва да обърне по-голямо внимание на факта, че превенцията чрез стандарти за прозрачност и отчетност е толкова важна, колкото и репресивните инструменти. С измененията в Наказателния кодекс България е постигнала част от целите на програмата за изпълнение на националната антикорупционна стратегия. Въпреки това, цялостното прилагане на стратегията изисква съществени по-нататъшни усилия.

Стратегически разположена по отношение на борбата с наркотиците и трафика на наркотици, България отчита, че властите й са заловили най-големите количества хероин и марихуана от всички европейски страни през първата половина на 2002 година. Въпреки това, обаче прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis) в тази област продължава да е трудно. България следва възможно най-скоро да разработи план за действие за прилагането на новоприетата стратегия за наркотици, включително да осигури достатъчно бюджетни средства. Все още предстои създаването на национално фокусно звено за участие в Европейската информационна мрежа за наркотици и наркотични зависимости (Reitox) на Европейския център за наблюдение на наркотици и наркотична зависимост. България следва да отдаде приоритет на засилването на административния капацитет на Националния съвет по наркотици и да направи съществени усилия да подобри оперативното сътрудничество между различните министерства и служби, които имат отношение по тези въпроси.

По отношение на изпирането на пари, България следва да продължи да привежда в съответствие законодателството си с достиженията на правото на ЕС (acquis). Необходими са по-нататъшни стъпки за засилване на дейността и капацитета на Бюрото за финансово разузнаване (вж. също Глава 4: Свободно движение на капитали). Прилагането на съществуващото законодателство следва значително да се подобри. Необходими са основни усилия за подобряване на сътрудничеството между звеното и другите правоприлагащи органи в рамките на общ преглед на процесуалните и материалните разпоредби, регламентиращи досъдебната фаза. Необходимо е Бюрото за финансово разузнаване да разполага с достатъчен административен капацитет, стабилност и независимост. Следва да се предоставят специализирано обучение и подходящо оборудване. България е страна по основни международни споразумения в областта на митническото сътрудничество. България е започнала да взема някои мерки с цел да приложи при присъединяването си Конвенцията от 1997 г. за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации и Конвенцията от 1995 г. за използването на информационни технологии за митнически цели. Необходимо е по-нататъшно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС по отношение на контролираните доставки, трансграничното наблюдение и преследването по горещи следи. България следва да продължи да сключва меморандуми за разбирателство с бизнес организации и да засили междуведомственото сътрудничество в областта на наркотиците. Сключени са двустранни споразумения за сътрудничество с Армения, Австрия, Азербайджан, Бивша югославска република Македония, Гърция, Иран, Монголия, Румъния, Руската федерация, Турция, Обединеното кралство, Украйна, Съединените американски щати и Федерална република Югославия. България следва да сключи и други споразумения за сътрудничество за взаимопомощ по митнически въпроси и да засили административния капацитет за разглеждане на молби за международна взаимопомощ и сътрудничество. По отношение на административния капацитет и борбата с корупцията в този сектор, България започна основна реформа на Агенция “Митници” (вж. също Глава 25 – Митнически съюз), като Стратегията и Планът за действие за борба с корупцията включват специални мерки за борба с корупцията в митническата администрация.

По отношение на съдебното сътрудничество по наказателни и гражданскоправни въпроси, България продължава да ратифицира международни конвенции, включени в достиженията на правото на ЕС (acquis). Въпреки това, в гражданската област България все още не се е присъединила към Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения относно упражняване на родителски права над деца и възстановяване на родителски права над деца (1980 г.) или Конвенцията за гражданскоправните въпроси при международното отвличане на деца (1980 г.). България следва да предприеме допълни мерки, за да осигури прилагането на общностните инструменти в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, особено що се отнася до взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения. Преките контакти между компетентните съдебни власти следва да бъдат възможни. По отношение на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, необходими са изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и по-нататъшни изменения на Наказателния кодекс с цел присъединяване и прилагане на Конвенцията на ЕС за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. България следва да предприеме необходимите стъпки, за да се подготви за пълното прилагане при присъединяването на инструмента, прилагащ принципа на взаимно признаване и по-специално Рамковото решение за европейска заповед за арест и Рамковото решение за изпълнението на заповеди за замразяване на имущество или доказателство. България следва също така да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за кибер престъпленията. България е страна по всички инструменти за правата на човека, които са част от достиженията на правото на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Заключение
В Становището си от 1997 г. Комисията направи извода, че би било трудно да се изпълнят изискванията на достиженията на правото на ЕС (acquis) в средносрочен план, предвид размера на проблемите, пред които България е изправена в областта на правосъдието и вътрешните работи. Тя допълни, че са необходими основни, устойчиви усилия, с особено внимание върху подобряване на ефикасността и ефективността на институциите за правосъдие и вътрешни работи.

След Становището България е осъществила съществен напредък за укрепване на съответните институции и привеждането им в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis). В редица области са започнати фундаментални реформи. Програмата за реформа на съдебната система е частично изпълнена и се осъществява по план. Въпреки че постигнатото до този момент ниво на сближаване е окуражително, предстои значителна по-нататъшна работа за привеждане в съответствие и особено за по-нататъшното укрепване на административния капацитет в тази област.

Преговорите по тази глава продължават. България не е поискала никакви преходни споразумения в тази област.

България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия върху укрепването на капацитета на съдебната си власт и правоприлагащите органи и да подобри сътрудничеството между отделните ведомства. Особено внимание следва да се отдаде на органите, отговорни за борбата с измамите, корупцията, изпирането на пари, Шенген, координацията на работата на полицията и политиката за борба с наркотиците. Следва да продължи дейността по привеждане в съответствие на законодателството (визова политика, миграция, изпиране на пари).