Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
След последния Редовен доклад България постигна устойчив напредък в тази област по хармонизирането на законодателството и институционалното изграждане. По-ограничен напредък е постигнат в прилагането на законодателството.
Селското стопанство в България възлиза на 13.8 % от брутно добавена стойност през 2000 г. в сравнение с 16.2% за 1999 г.12 Заетостта в селското стопанство възлиза на 26.7% от общата заетост.13
През 2001 г. като общата селскостопанска търговия104 между България и ЕО се увеличи значително, до голяма степен поради “двойното нулево споразумение” за либерализиране на търговията в селското стопанство. Вносът на ЕО на селскостопански продукти с произход от България се увеличи с 15% и достигна 247 милиона евро. Износът на Европейската общност за България се увеличи с 8% и достигна 291 милиона евро. Търговският баланс в полза на България възлиза на 44 милиона евро в сравнение с 55 милиона евро през 2000 година. Месо, вина и маслодайни семена преобладават във вноса на ЕО. Месо, плодове и ядки, памук и етерични масла са били основните стоки в износа от ЕО.
След последния Редовен доклад България предприе по-нататъшни стъпки в развитието на селскостопанската си политика. През 2001 г. за селското стопанство бе заделена обща сума от 148 милиона евро.
В своята Програма за 2001 г., подновена през октомври 2001 г., българското правителство определи пет приоритета за отраслите на селското и горското стопанство: ефективно управление на земята и горските ресурси и развитие на пазарни структури; подобряване на конкурентностособността на селското стопанство и преработвателния сектор и създаване на условия за експортно ориентирано селско стопанство; подготовка за въвеждане на изискванията на вътрешния пазар на ЕО и елементите на Общата селскостопанска политика; устойчиво развитие на селските райони, подобряване на условията на живот на заетите в селското и горското стопанство и на жителите на селските райони; и щадящо околната среда устойчиво управление на горските и ловните ресурси и защитените пустеещи земи.
През март 2002 г. беше създаден Консултативен съвет по селско стопанство. Неговата задача е да изработи национална стратегия за развитието на селското стопанство за следващите седем години, за да бъде постигнато ниво на производство и развитие, което да улесни интеграцията в Европейския съюз.
Приключи процесът на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. В края на 2001 г. 91% от залесените площи и гори са реституирани. В процес е подготовката на национален кадастър и имотен регистър. Въпреки това броят на сделките и цените на селскостопанска земя остава нисък, поради фактори като разпокъсаност на парцелите земя в съсобственост, липсата на документация в поземлените регистри и бавното разглеждане на правните спорове. Кадастрални планове са създадени за повече от 90 % от територията на страната във връзка с възстановяването на собствеността върху земите и горите. Независимо от това тези планове все още не предоставят необходимата законна сигурност.
Хоризонтални въпроси
България все още не е създала Разплащателна и интервенционна агенция, но е приела решение за създаване до 2005 г. на Разплащателна и интервенционна агенция към Държавен фонд “Земеделие”, която да отговаря на изискванията на ЕО. Създаването на Разплащателна и интервенционна агенция обединяваща подкрепата едновременно подкрепата на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА) и на националните фондове за подпомагане на селскостопански производители.
По-нататъшен напредък бе отбелязан във връзка с ключовите регистри, въз основа на които ще бъде изградена Единна административно-контролна система (ЕАКС), по-специално системата за идентификация и регистрация на животни и идентификационна система за земеделски земи.
По отношение на екологичното производство България прие последващо законодателство през септември 2001 г., насочено към прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) в подготовката, маркетинга, етикетирането, инспектирането и вноса на екологични продукти. Комисия по екоземеделие бе създадена като консултативен орган, по-специално за одобряването на органите за контрол. Правилата за нейната работа бяха приети през февруари 2002 г.
Също така бе осъществена по-нататъшна подготовка за участието на България в Мрежата за земеделско счетоводство (МЗС) чрез разработване от април 2002 г. на типологията на земеделските стопанства и беше постигнат напредък за предоставяне на оперативно ноу-хау за МЗС.
Организации на общия пазар
Осъществяват се проучвания за възможностите за привеждане в съответствие и прилагане на ООП в отраслите лозаро-винарство и месопроизводство. Тези проучвания обхващат правните, институционалните и икономическите аспекти и предложения за това как да бъдат въведени ООП в България.
По отношение на полските култури, в сектора зърнопроизводство не бяха приети нови закони. Интервенционните центрове за изкупуване на зърно бяха определени през 2001 г. Проведеният през 2001 г. анализ съдържа препоръки за въвеждане на зърнопроизводствени ООП.
По отношение на специализираните култури, в сектор производството на плодове и зеленчуци, през март 2002 г.бе приета Наредба за изискванията за качество и контрол на съответствието на пресни плодове и зеленчуци.
В сектор тютюнопроизводство, беше въведено законодателство за фиксиране на цените на местни и вносни тютюневи продукти. През март 2002 г. започна процесът на приватизация на националната тютюнева холдингова компания.
В лозаро-винарския сектор бяха приети редица наредби след последния Редовен доклад. Те обхващат условията и процедурите за засаждане, презасаждане, присаждане и изкореняване на лозя и за правила за класификация на сортовете грозде, контрола на производствения потенциал чрез въвеждане на права за засаждане, съпътстващите документи за преместване на лозя и лозаро-винарски продукти, правила за производство на вина от определени региони и класификацията на областите за производство на вино, система за деклариране на лозаро-винарски продукти и система за контрол, основаваща се на фактически проверки на декларациите. България осъществява също така регионален пилотен проект за установяване на административен контрол върху лозаро-винарския производствен потенциал, включително регистър на винопроизводителите. След последния Редовен доклад бе отбелязан също така напредък в създаването на лозаро-винарски камари във всички региони и тези камари наеха свой персонал.
Във връзка с продуктите от животински произход не се отбелязва ново развитие.
Развитие на селските райони и горското стопанство
Практическият опит на България с програмата САПАРД допринася за подготовката за прилагането на мерките на ЕО за развитие на селските райони. (виж Раздел А.б. - Отношения между Европейския съюз и България). Развитието на селските райони е важна част от Програма 2001 на българското правителство, с 2 приоритета от общо 5 селскостопански такива. Постигнат е напредък по отношение на координацията между институциите за развитието на селските райони и за разработване на Национална програма за селското стопанство и околната среда.
По отношение на горското стопанство, през март 2002 г. Министърът на земеделието и горите и Министърът на вътрешните работи подписаха съвместен меморандум, установяващ най-неотложните мерки за предотвратяване на горски пожари.
Ветеринарни и фитосанитарни въпроси, включително безопасност на хранителните продукти
След миналогодишния Редовен доклад, добър напредък е постигнат в областта на сближаване на законодателството във ветеринарния и фитосанитарния сектори. По-нататъшни усилия са все още необходими за въвеждане на достиженията на правото на ЕС (acquis), но остава много да бъде направено за прилагане на стандартите за ветеринарен/хигиенен контрол.
Във ветеринарния сектор след последния доклад бяха приети редица разпоредби относно идентифициране на дребните преживни животни, профилактиката, прилагането на компютъризирана мрежа, свързваща ветеринарните органи (ANIMO), за гранична инспекция, за мерките за наблюдение и контрол на остатъчните вещества в живи животни и продукти от животински произход и за предлагането на месо на пазара.
По отношение на здравето на животните, Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) е разработила програми за подробно наблюдение и контрол за различни болести на животните и противодействието на болестта син език през 2001 г. беше задоволително. Системата за уведомяване за болестите по животните (СУБЖ) е в действие от края на 2001 г.
Що се отнася хуманното отношение към животните, напредък бе отбелязан с приемането на наредба за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и наредба за условията за заколване. НВМС назначи ветеринарни експерти във всички 28 области за контрол на прилагането на разпоредбите, но са необходими по-нататъшни усилия за действителното прилагане на правилата.
Отбелязва се добър напредък в идентификацията и регистрацията на животните от земеделските стопанства, а идентификацията на едрия рогат добитък е приключена, независимо от това, че са необходими някои по-нататъшни подобрения (например в 17 от 28 области говедата имат само една маркировка вместо двойна маркировка на ушите и е необходимо металните маркировки да бъдат заменени с пластмасови). По отношение на дребните преживни животни през ноември 2001 г. бе приета наредба за идентификацията на дребните преживни животни (кози и овце) и работата по маркирането започна през април 2002 година. Въвеждането от ЕВРОВЕТ в една област, на съвместима с ANIMO и SHIFT система, бе успешно приключено в края на 2001 г. и е в процес на инсталиране в останалите регионални служби на НВМС.
България започна въвеждане на единната си система за граничен ветеринарен контрол и изграждане на пост на Капитан Андреево на границата с Турция. България започна през 2001 г. епидемиологично наблюдение за спонгоформена енцефалопатия по говедата, но е необходимо да гарантира, че това е изцяло в съответствие с изискванията на ЕО. Бяха приспособени лаборатории за диагностициране на спонгоформена енцефалопатия по говедата, снабдени диагностикуми за бързи тестове за болестта.
Известен напредък бе постигнат с приемането през март 2002 г. на наредба за събиране и преработване на животински отпадъци, целяща по-нататъшно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis).
Във фитосанитарния сектор добър напредък бе постигнат в прилагането на законодателството след последния Редовен доклад, по-специално в областта на вредните организми и продуктите за растителна защита. Няколко лаборатории и пет гранични контролни пункта са оборудвани, а също така централната служба, 15-те регионални служби и 13-те звена също получиха информационно технологично оборудване.
Националната служба за защита на растенията, карантина и агро-химия, преименувана в Национална служба за защита на растенията (НСЗР) бе реорганизирана. Общото намаляване на броя на персонала през есента на 2001 г. засегна сериозно регионалните служби на НСЗР.
След предишния Редовен доклад добър напредък бе постигнат в сближаването на законодателството във фитосанитарния сектор. През ноември 2001 г. промените в Закона за защита на растенията въведоха общата правна рамка за използването на продукти за растителна защита и създадоха правна основа за приемане на правилници, съдържащи подробни разпоредби. Тези промени въведоха, по-специално, лицензионен режим за тестване, внос и търговия и система за контрол на използването, съхранението и движението на тези продукти. България въведе в законодателството директивите относно контрола върху болестите по картофите и отбеляза добър напредък в приемането на закони и подзаконови актове за фитосанитарен контрол. По-нататъшни стъпки бяха предприети в развиване и прилагане на схеми за гарантиране на качеството за фитосанитарен контрол и бяха обучени фитосанитарни инспектори за гранична инспекция.
В сферата на регистрацията на продуктите за растителна защита, бе разработена система за вътрешен контрол на качеството и бяха предприети стъпки за развитие на изчерпателни правила на Добрата експериментална практика.
В края на март 2002 г. бяха приети изменения и допълнения в Закона за посевния и посадъчен материал и продължава подготовката на законодателство за посевния и посадъчен материал за хармонизиране с директивите на ЕО и с международните норми. Във връзка с регистрирането на сортовата листа и сертифицирането на посевния и посадъчен материал бяха обучени служители в областта на контрола.
По отношение на безопасността на храните бе постигнат по-нататъшен напредък в приемането на подзаконови актове. След последния редовен доклад напредък бе постигнат в стандартите за безопасност на храните. Въпреки това, по-голяма част от съоръженията и оборудването, използвани от хранително- преработвателната промишленост са остарели и не отговарят на изискванията за безопасност и хигиена, съдържащи се във вътрешното законодателство.
Обща оценка
В областта на хоризонталните мерки следва да бъде поставено като приоритет установяването на капацитетни възможности за прилагане на режимите CAP и по-специално на Единна административно-контролна система (ЕАКС). България все още няма система за управление и контрол на плащания, подобна на ЕАКС и е необходимо да продължи подготовката си за създаването й, която да започне да функционира до определената за това дата - 2005 г. Ключовите регистри, върху които ЕАКС ще бъде изградена са създадени частично. Те включват статистически регистър на селскостопанските производители и земеделски стопанства, азбучна и цифрова система за идентификация и регистрация на животни и идентификационна система за земеделски парцели.
България се намира в ранен стадий на развитие на организациите на общия пазар (ОСП). Необходим е по-нататъшен напредък в областта на прилагането на ОСП по отношение на полските култури, захарта, плодовете и зеленчуците и продуктите от животински произход (класификация на кланичните трупове и система за етикетиране). В млекопроизводствения сектор, по-специално, е налице необходимост от ясна стратегия и да се гарантира, че всички млекопреработвателни предприятия спазват регулаторната рамка.
В лозаро-винарския сектор е необходима по-нататъшна работа за създаване на регистър на лозята за осигуряване на надежден контрол на потенциала за производство. В допълнение, производителите на грозде и вино биха могли да бъдат по-полезно ангажирани в процеса на вземане на решения в този сектор.
България показа нараснала ангажираност за развитието на селските райони и конкретен напредък с прилагането на програмите за развитие на селските райони.
По отношение на поземлената реформа, България трябва да продължи да работи за създаване на национален кадастър и имотен регистър, за да подобри съществуващото положение на пазара на земята. Работата по комасацията на земята е необходимо да бъде продължена.
Във ветеринарния сектор Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) е като цяло добре структурирана и надеждна. Инспекторите са добре квалифицирани. Общият щат на НВМС е 2 785 (658 лица за здравето на животните, 898 за общественото здраве, 255 за граничен ветеринарен контрол и 277 за лабораторен контрол), включително 1 676 ветеринари. Служителите на НВМС бяха обучени в областта на здравето на животните и общественото здраве.
Независимо от това е необходим по-добър контрол от страна на инспекторите, които прилагат процедурите за контрол, особено пограничния.
По отношение на здравето на животните, ситуацията в България е като цяло приемлива, но са налице някои слабости, например в определени региони е наложително подобряването на контрола на регионално и областно ниво до това на централния контрол.
По отношение на хуманното отношение към животните е необходимо допълнително обучение на ветеринарите.
Асоциациите на производителите следва да бъдат също информирани за необходимостта от прилагане на правилата и методите за хуманното отношение към животните.
По отношение на идентификацията, регистрацията и контрола на движението на животните, все още е необходимо системата ЕВРОВЕТ да обхване цялата територия на България и да приключи събирането на данни, с оглед подобряване на контрола на епидемиологичната ситуация в България и да позволи възобновяването на неограничена търговия с живи животни и продукти от животински произход с ЕО. Идентификацията на всички преживни животни посредством двойна пластмасова маркировка на ушите следва да бъде завършена. България сега трябва да гарантира ефективното функциониране на регистрационната си система, подкрепена от подходяща система за контрол и санкции. Специално внимание следва да се обърне на регистрацията на движението на животни.
Относно предприятията, кланиците са стари и е необходимо оборудването да бъде модернизирано. Производителите не винаги се следят и контролират. България е изработила програма за осъвременяване на предприятията за селскостопански храни, включително откриване на недостатъци и определяне на крайни срокове за тяхното отстраняване до 2005 г.
По отношение на животинските отпадъци е необходимо да бъдат положени значителни усилия. Нужно е системите за събиране на животински отпадъци е да покрият цялата територия на България. Събирането и преработването на рисковите материали следва да бъде извършвано разделно. В работещите предприятия са налице редица недостатъци. Въпреки, че в България съществува забрана за производство на храни от обработени животински протеини, това не е в съответствие с изискванията на ЕО и вероятността от кръстосано заразяване на фуражи за преживни животни с животински протеини за преживни животни, като същото важи и за кръстосаното хранене.
Въведена е система за сертифициране на вътрешно движение на животни и продукти.Независимо от това, тези документи не винаги съдържат необходимите гаранции в подкрепа на сертификата за износ.
Програмата за осъвременяване на гранични ветеринарните контролни пунктове е необходимо да бъде продължена за всички 8 дългосрочни ветеринарни пункта за граничен контрол. Относно спонгоформената енцефалопатия по говедата, разкриването на епидемиологията на спонгоформената енцефалопатия по говедата и използването на утвърдени методи за диагностика следва да бъдат подобрени. Като цяло, в областта на контрола за ТСЕ все още са налице несъответствия в сравнение със системата на ЕО и е необходимо да бъдат положени по-нататъшни значителни усилия.
Във фитосанитарния сектор продължава напредъка за хармонизиране с достиженията на правото на ЕС (acquis), но Националната служба за растителна защита (НСРЗ) се нуждае от съответни ресурси за прилагането им.
По отношение на контрола и сертификацията на посевния и посадъчен материал е необходимо да бъдат приети редица наредби, следващи промените в основния Закон за посевния и посадъчен материал.
По отношение на стандартите за безопасни храни, повечето директиви на ЕО бяха въведени в българското законодателство, но някои от тях все още не са влезли в сила. Въпреки това, значителна работа следва да бъде извършена по въвеждането и прилагането. Редицата служби, отговарящи за безопасните храни разполагат с добре квалифициран персонал, но координирането на работата между НВМС и Хигиенно-епидемиологична инспекция и Главна дирекция за контрол на фуражите следва да бъде изяснено. Службата за контрол се нуждае от инвестиция. Важно е обучението на целия персонал във връзка с изискванията на достиженията на правото на ЕО (acquis) да бъде поставено на приоритетно място. При контрола за безопасни храни приоритетите са съсредоточени предимно към сградите, оборудването и тяхното подържане, отколкото по отношение на процедурите, системите за контрол и сертифициране. Най-важните органи, отговарящи по въпросите за безопасните храни в България са Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката, координирани от Националния съвет по безопасност на храните към Министерския съвет. Основната законова рамка за безопасността на храните беше въведена и е влязла в сила.
Заключение
В становището си от 1997г. Комисията прави заключение, че България е постигнала много ограничен напредък в привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) и че се изисква значително продължително усилие за преструктурирането на селското стопанство и сектора на селскостопански храни и за реформа на селскостопанската политика, за да подготви прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis). Посочено е, че особени усилия са необходими по отношение на: приемането, прилагането и изпълнението на ветеринарните и фитосанитарните изисквания и осъвременяване на заведенията, за да отговарят на стандартите на ЕО, по-специално по отношение на разпоредбите за инспекция и контрол за защита на външните граници на ЕС; укрепване на административните структури за осигуряване на необходимия капацитет за прилагане и изпълнение на инструментите на Общата селскостопанска политика; преструктуриране на селскостопанския сектор и сектора за селскостопански храни за подобряване на конкурентния капацитет. По-нататък в становището се отбелязва, че се изискват основни реформи преди България да бъде в състояние да изпълнява задълженията си за членство.
След Становището, България осъществи значителен напредък в приемането на законодателство и e положила системни усилия, за да организира административните си структури. Известен специфичен напредък може също така да бъде отбелязан при приемане на законодателство в лозаро-винарския сектор. Значителни усилия ще са нужни за развитие на необходимите административни, инспекционни и контролни механизми.
Преговорите по тази глава продължават.
Необходимо е България да съсредоточи по-нататъшните си усилия в прилагането на законодателството, по-специално във ветеринарния сектор и да осигури съответния контрол. Особено внимание следва а да бъде обърнато и на развитието на административния капацитет, необходим за управляване и изпълнение на достиженията на правото на ЕС (acquis), включително подготовката за създаване на Единна административно-контролна система. Нужно е също така България да осигури функционирането на пазарите. В млекопреработвателния сектор, по-специално, са необходими по-нататъшни усилия, за да се осигури организацията на производството и преработката. По отношение на спонгоформената енцефалопатия по говедата е необходимо България да предприеме действия, за да гарантира пълното съответствие с изискванията на ЕО в областта на епидемиологичния контрол, преработването и претопяването на животинските отпадъци.
Глава 8: Рибарство
Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
След последния Редовен доклад България е постигнала напредък при приемането и прилагането на Общата политика в областта на рибарството (ОПР).
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), създадена към Министерство на земеделието и горите, отговаря за управлението на търговския и любителския риболов в български води. Административният капацитет на НАРА е значително подобрен с увеличаването на регионалните служби от 6 на 27 и с увеличаване на щата от 48 в началото на 2001 г. на 156 през август 2002 г. Двадесетте и седем регионални служби отговарят за дейностите по проверка на място, контрол и надзор.
След приемането през април 2001 г. на Закона за рибарство и аквакултури, който предоставя рамката за хармонизиране на българското законодателство с основните аспекти на Общата политика в областта на рибарството (съхранение на ресурсите, контрол и наблюдение, данни за рибарството, пазарна политика), по-нататъшен напредък е осъществен по отношение на прилагането на законодателството. Наредби за риболовни дневници и лицензиране на рибарски дейности бяха приети съответно през ноември 2001 г. и януари 2002 г.
По отношение на управлението на ресурсите, контрола и наблюдението Законът за рибарство и аквакултури въвежда изискванията на достиженията на правото на ЕС (acquis) за декларации за риболов и информация за първа продажба. Не може да бъде отбелязан напредък по отношение на инсталирането на Система за наблюдение и контрол на плавателните съдове.
В областта на структурните дейности, значителен напредък бе постигнат с приключването на изграждането на Регистър на риболовните кораби към Изпълнителна агенция “Морска администрация” (към Министерството на транспорта и съобщенията) и с обучаването на персонала за работа с него.
По отношение на пазарната политика, бе отчетен ограничен напредък. Изготвено бе практическо проучване с препоръки за регулиране на дейностите на организациите на производителите и организирането на пазарна интервенция в сектора рибарство и аквакултури.
По отношение на държавната помощ в сектора рибарство, не е налице ново развитие, което да бъде отбелязано.
След решение на Постоянния ветеринарен комитет през пролетта на 2002 г., България отново бе включена в списъка на страните, които могат да изнасят риболовни продукти за Европейския съюз.
По отношение на международните споразумения за рибарство, не е налице ново развитие, което да бъде отбелязано. Въпреки това, на Конференция на Черноморските страни относно управлението на популациите на есетрови риби, проведена под егидата на Секретариата на Конвенцията CITES бе постигнато споразумение за съвместно действие, включително изследване, съхранение и устойчиво използване на есетрови риби и бе установен допустимия улов и експортните квоти.
Обща оценка
Въпреки, че административният капацитет на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е значително подобрен, той все още се нуждае от подходящо оборудване и обучен персонал, за да приложи ефективно изискванията за установяването система за контрол, приложима по отношение на ОПР.
Въпреки, че осъществен напредък в законодателството в области като съхранение на ресурсите, контрол и инспекция, данни за рибарство и пазарна политика, то ще са необходими по-нататъшни стъпки (а именно приемането на подзаконови актове) за гарантиране пълното съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis).
По отношение на управлението на ресурсите, инспекцията и контрола, е необходимо да бъдат положени по-нататъшни усилия за развитието на системата за контрол на ИАРА, по-специално, за осигуряване на подходящ административен капацитет и оборудване.
По отношение на преработвателната промишленост в рибарството, в Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) са регистрирани 44 рибно-преработвателни предприятия, но само 20 от тях работят активно в момента. Техните дейности обхващат замразяване, опушване, консервиране, мариноване и производство на хайвер.
По отношение на структурните дейности, все още е необходимо приемане на допълнителни законодателства за прилагане с цел приключване на Регистъра на риболовни кораби. Държавен фонд “Земеделие” е определен като орган за управление на бъдещата помощ. Той ще действа и като Разплащателна агенция по рибарство. Въпреки това са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира, че той е добре оборудван и обучен за да осъществява такива функции в съответствие с изискванията на ЕО за структурните действия.
По отношение на пазарната политика е необходим по-нататъшен напредък по приемането на законодателство за прилагане и за създаване на пазар и инфраструктура за търговия на едро. България все още се нуждае от създаване на производствени организации, прилагане на пазарни разпоредби и създаване на интервенционна агенция, въвеждане на информационна система и създаване и поддържане на система за обмяна на информация с Европейската комисия.
Беше създадена Българска риболовна асоциация, за да представлява морския риболов и преработвателните компании, но не съществува колективно представителство на отделните риболовци. Онези от тях, ангажирани в аквакултура имат неформална асоциация.
Относно ветеринарните въпроси, независимо от това, че ситуацията като цяло е подобрена, все още са налице проблеми, свързани със законодателството, лабораториите, програмата за наблюдение на остатъчните вещества и официален надзор. Важно е да се гарантира предприемането на стъпки за въвеждане на адекватна процедура за сертифициране на хайвера, наред с другото за да се избегнат потенциални измами относно неговия произход. В момента НВМС не е в състояние да гарантира здравословното състояние по отношение на вирусни заболявания на рибата от аквакултурите в България, поради което следва да се положат усилия в тази насока.
По отношение на структурните действия, особено внимание е необходимо да се обърне на доставката на подходящо оборудване и обучение на назначения персонал за управление на бъдещата помощ и за да действа като разплащателна агенция в съответствие с изискванията на ЕО за структурни действия.
Заключение
В Становището си от 1997 г. Комисията направи заключение, че процесът на модернизация и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) изисква значителни усилия. Независимо от това, тя отбеляза, че в средносрочен план сектор рибарство няма да представлява сериозен проблем.
След Становището България е отбелязала напредък. Значителна по-нататъшна работа е необходима за сектор рибарство в България, за да се постигне съответствие с правото на Общността. Преговорите по тази глава са били временно приключени. България не е поискала никакви преходни споразумения. Като цяло България изпълнява поетите от нея в процеса на преговорите за присъединяване ангажименти в тази област.
България следва да съсредоточи бъдещите си усилия в развитието на адекватна пазарна инфраструктура и по отношение на мерките за осигуряване на пълно съответствие с хигиенните и здравословни изискванията на ЕО и да осигури достатъчно финансиране.
Сподели с приятели: |
