Наличие на функционираща пазарна икономика
Наличието на функционираща пазарна икономика предполага либерализация както на цените, така и на търговията, и съществуването на действаща правна система, включително по отношение на имуществени права. Макроикономическата стабилност и консенсусът в обществото по провежданата икономическа политика стимулират функционирането на пазарната икономика. Добре развит финансов сектор и отсъствието на съществени бариери за влизане и излизане от пазара подобряват ефективността на икономиката.
Продължава подкрепата за средносрочната програма за икономическа реформа и за политиката на присъединяване към ЕС. Строгата фискална политика и пазарно ориентираната икономическа реформа са сред главните цели на новото правителство. Налице е широк консенсус относно основните принципи на икономическата политика. Предварително обявените политически намерения на правителството са в по-голямата си част реализирани, макар и понякога със закъснение или в по-смекчен вариант по социални съображения. През месец февруари 2002 г. Международният валутен фонд одобри 2-годишен „стенд бай“ кредит, а през месец юли същата година успешно приключи първият преглед на споразумението. Преди да бъде одобрен кредитът, беше представен Меморандум за икономическата политика на правителството и на българската народна банка, който впоследствие беше препотвърден в контекста на първия преглед. В меморандума е изложена програмата за икономическа политика въз основа на паричния съвет за срок най-малко до присъединяването към ЕС; предпазлива и гъвкава фискална политика, насочена към балансиран бюджет в средносрочен план; и ускорени структурни реформи за създаването на напълно функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика. През месец август 2002 г. българските власти представиха най-новата си предприсъединителна икономическа програма, изготвена от министерството на финансите след консултации със социалните партньори, НПО, академичните среди и различни държавни институции. Програмата потвърждава ангажираността на правителството към приетите от него приоритети на реформата.
Макроикономическата стабилност позволи устойчив икономически растеж със среден темп от близо 4% от 1998 г. насам независимо от поредица неблагоприятни външни условия, в т.ч. кризата в Косово, конфликта в Бивша югославска република Македония, икономическата криза в Турция и глобалното забавяне на икономическия растеж. За миналата година е отбелязан ръст на БВП с 4% независимо от забавянето след влошаване на глобалните икономически условия през годината, а ръстът на реалния БВП за първото тримесечия на 2002 г. се оценява на 3.2% (спрямо същия период на 2001 г.). Това се дължи най-вече на оживеното вътрешно търсене, докато външното салдо продължава да възпира растежа. През 2001 г. инвестициите нараснаха с висок темп от 20%. Макар че съотношението на инвестициите спрямо БВП се увеличи през годините, през 2001 г. то се задържа на едва 17.8% — едно относително ниско равнище с оглед на необходимостта от устойчиво преодоляване на изоставането.
Високият дефицит по текущата сметка продължава да отразява несъответствието между вътрешните спестявания и инвестициите, но е по-нисък от нетния приток на преки чуждестранни инвестиции през повечето години. Общият размер на външния дълг е спаднал под 80% от БВП, като тази тенденция получи нов импулс през месец март 2002 г. със замяната на брейди-облигациите срещу облигации с фиксиран лихвен процент, деноминирани в евро и в щатски долари. Малък остава обемът на износа на стоки, което води до висок външнотърговски дефицит, който само отчасти се компенсира от износа на услуги, най-вече в туризма.
До 2001 г. безработицата се увеличи поради бързите темпове на преструктуриране на икономиката и някои несъответствия по райони и професионална квалификация. Ръстът на безработицата се увеличи трайно — от 12.2% през 1998 г. до 19.9% през 2001 г. — независимо от високия икономически растеж. За първото полугодие на 2002 г. регистрираната безработица е по-ниска от тази за същия период на 2001 г., възлизайки на 17.0% от трудоспособното население към месец юли 2002 г. При това обаче трудно може да бъде оценена степента на заетост в големия неформален сектор на икономиката, както и в селското стопанство. Наличието на голям неформален сектор придава известна гъвкавост на пазара на труда, който официално е доста силно регулиран и се характеризира с високи разходи за труд, извън разходите на фонд “Работна заплата”. Следователно, по-доброто функциониране на административната система, което би довело до свиване на неформалния сектор и намаляване на неплащането на данъци, следва да се извършва едновременно с нарастване на гъвкавостта на пазара на труда и намаляване на разходите за труд, извън разходите на фонд “Работна заплата” във формалния сектор на икономиката. Социалните партньори все още не носят достатъчно отговорност на децентрализирано равнище за трудовите отношения, в т.ч. договарянето на възнагражденията. Правилното функциониране на пазара на труда е възпрепятствано и от сравнително ниската териториална мобилност на работната сила, дължаща се на съчетание на фактори като традиционните нагласи, недостатъците на жилищния пазар и основните несъответствия между търсенето и предлагането на професионални умения в различните части на страната.
България продължава да се придържа към режима на паричен съвет, въведен през месец юли 1997 г., съгласно който курсът на българския лев (BGN) към еврото е фиксиран. Поради по-високия от очаквания темп на инфлация реалните краткосрочни лихвени проценти придобиха отрицателни стойности към края на 2001 г.4 Широкият паричен агрегат М3 нарасна с 18% в номинално изражение и с 9% в реално изражение за периода март 2001 – март 2002 г. Тъй като при паричния съвет паричното предлагане се обуславя изключително от търсенето на пари от страна на икономическите субекти, това нарастване сочи процес на ремонетизация на икономиката и възстановяване на паричното търсене след силния спад през периода на висока инфлация 1996–97 г. Паричният съвет е все така добре обезпечен с валутни резерви.
Въвеждането на паричен съвет допринася за овладяването на инфлацията. Нейният темп по хармонизирания индекс на потребителските цени средногодишно спадна до 7.4% през 2001 г. В сравнение със същия месец на предходната година, към края на 2001 г. темпът на инфлация е нисък, нарасна до сравнително по-високи равнища през първото тримесечие на 2002 г. след увеличаването на косвените данъци и цените на хранителните стоки, и отново спадна през второто тримесечие на същата година поради намаляването в цените на хранителните стоки. Общият ръст година спрямо година на административно определяните цени спада от трицифрени проценти в началото на 1998 г. на 23.3% през месец май 2002 г. Темпът на инфлация с изключение на административно определяните цени е доста неустойчив при отрицателни стойности през 1999 г., положителни — около 10% през 2000 г. и 2001 г. и 2.7% през месец май 2002 г.
Фискалната политика беше строга. Общият държавен дефицит е под 1% от БВП през всички години от периода. През 1998 и 1999 г. дори е отчетен излишък.5 Ниските дефицити и високият номинален ръст на БВП допринесоха за постоянното намаляване на общия държавен дълг до равнище под 70% от БВП през 2001 г. През същата година правителството проведе реформа в областта на подоходното облагане, за да се премине постепенно от пряко към косвено данъчно облагане и да се намали съотношението приходи/БВП. Ставките на данъка върху корпоративните доходи и на данъка върху доходите на физическите лица са намалени с няколко пункта през 2001 и 2002 г. до максимални равнища съответно 23.5% и 29%, понастоящем са по-скоро ниски по международните стандарти. Възстановяването на ДДС беше ускорено чрез по-нататъшно намаляване на законовия срок от 4 на 3 месеца, като същевременно по-ефикасно се възпрепятстват злоупотребите благодарение на задължението за откриване на ДДС – банкова сметка. Бяха осъществени реформи на пенсионната и здравна система, с оглед намаляване на дългосрочните фискални рискове, но вече високите размери на социално-осигурителните вноски изискват допълнително внимание предвид застаряването на населението. За 2002 г. правителството запазва бюджетен резерв от 0.3% от БВП, който се предвижда да бъде изразходван само, ако няма влошаване на макроикономическите условия. Независимо от политиката на бюджетна консолидация общото формиране на държавен брутен основен капитал се движеше между 3% и 4% от БВП през всички години с изключение на 1997 г.
Мерките в областта на макроикономическата политика са адекватни. В отсъствие на инструменти за парична политика и промени на валутния курс, фискалната политика е главният инструмент за макроикономическа стабилизация. Провежданата строга фискална политика съответстваше на необходимостта от стабилизиране на паричния съвет и избягване на про-циклично стимулиране на търсенето, което предвид високите темпове на растеж и все още ограничения капацитет на българската икономика би породило нов инфлационен натиск и допълнително нарастване на вече високия дефицит по текущата сметка. Досега този дефицит не е създавал проблеми, тъй като е давал възможност за повече инвестиции, отколкото биха били финансирани само от вътрешните спестявания, и е бил покриван от нетен приток на преки чуждестранни инвестиции през всички години с изключение на 2001 г. За да бъде поддържана външната конкурентноспособност по отношение на еврозоната в качеството й на главен външнотърговски партньор, спрямо който българският лев бележи известно реално поскъпване, увеличенията на заплатите в бюджетния сектор (които донякъде са ориентир за частния) не бива да надхвърлят темпа на нарастване на реалната производителност в частния сектор плюс темпа на инфлация в еврозоната.
Либерализацията на цените отбеляза напредък, но са необходими по-нататъшни стъпки. Намаля броят на стоките и услугите с административно определяни цени. През 2001 г. са либерализирани цените на въглищата, но цените на тютюна, питейната вода, електроенергията, природния газ, топлоенергията, лекарствата, пощенските и далекосъобщителните услуги са все още административно определяни или регулирани. От гледна точка на техните дялове в индекса на потребителските цени за 1997 г. относителното им тегло е спаднало от 14.5% през 1997 г. на 13.2% през 2002 г. Поради нарастването на теглото им обаче в резултат най-вече от увеличеното търсене на далекосъобщителни услуги, повече от една пета от инфлацията все още се дължи на корекциите на административно определените цени. През месец юли 2002 г. е взето решение за 3-годишен график за приблизително 50%-но увеличение на цените на електроенергията за битови нужди.
Частната собственост стана преобладаваща в икономиката. През 2001 г. 73.4% от всички служители работят в частния сектор. Неговият дял от брутната добавена стойност нарасна от 63.4% през 1997 г. на 71.7% през 2001 г. Жилищният и поземленият фонд е почти изцяло в частни ръце след завършване на реституцията на земята през 2000 г. До месец април 2002 г. са реституирани повече от 90% от горските имоти. За периода от началото на преобразуването до април 2002 г. са сключени 4 821 сделки, чрез които са приватизирани 79.8% от всички активи, предвидени за приватизация (т.е. всички активи на предприятия извън списъка за окончателна публична собственост), като за приватизация остават по-малко от 2 000 предприятия.
През 2002 г. започнаха нови приватизационни процедури. Те са предназначени да ускорят приватизацията на останалите държавни активи (главно в далекосъобщенията, банковото и застрахователното дело, енергетиката, морския транспорт и тютюневата промишленост) при условията на по-голяма прозрачност и ефективност чрез открити и закрити търгове, и публично предлагане на акции. Работническо-мениджърските дружества, които създадоха редица проблеми в миналото, вече не се ползват с преференции в приватизационните процедури. В отделен сегмент на фондовата борса предстои да бъдат пуснати 1500 миноритарни дяла от предприятия. За пряка продажба са предвидени 360 предприятия, а 100 са временно извадени от списъка за приватизация било от съображения, свързани с националната сигурност, било поради това, че се нуждаят от предварително преструктуриране. Една от оставащите две държавни банки („Биохим“) беше продадена на чуждестранна банка през месец юли 2002 г., а 80% от капитала на последното държавно застрахователно дружество (ДЗИ) бяха приватизирани през август 2002 г. До началото на месец септември 2002 г. беше избран купувачът на 80% от националния тютюнопроизводител “Булгартабак”, макар че оставаше още подготвителна работа по приключването на сделката, и беше съставен съкратеният списък на участниците в търга за 65% от капитала на монополиста в далекосъобщенията БТК. Отчитайки факта, че в редица случаи купувачите не са спазили следприватизационните си ангажименти поради тяхната прекомерна тежест, правителството е опростило и процедурите за следприватизационен контрол.
Влизането и излизането на пазара все още не функционират правилно, макар че положението се подобрява. Делът на новорегистрираните дружества (в т.ч. еднолични търговци) в търговския регистър спрямо всички съществуващи дружества е 11.7% през 2000 г. и 6.6% през 2001 г. Същевременно броят на заличените дружества е равен съответно на 0.8% и 0.7%. Тези цифри сочат висок, макар и намаляващ брой на новосъздадени фирми, но могат да се дължат и на общия стопански цикъл, и на недостатъчната строгост на изходния режим. Влизането на пазара все още се възпрепятства от множество разрешителни процедури, които забавят създаването на нови предприятия и ангажират значителни ресурси, както в търговските дружества, така и в държавната администрация. През 2002 г. работна група от министерството на икономиката внесе предложение за премахване на 74 от 360-те съществуващи на централно равнище режими, и за опростяване на 120 от тях, за което правителството вече провежда съответните законодателни процедури. Въпреки това ще продължат да съществуват административни пречки на местно равнище. В ход са реформите на митническата и на данъчната администрация за подобряване на понякога твърде незадоволителната работа на тези институции. Независимо от положителните промени немалко бизнесмени все още се оплакват от сериозни проблеми във връзка със започването и провеждането на стопанска дейност, дължащи се на бюрокрация, корупция, бавни административни и съдебни процедури. Що се отнася до излизането от пазара, процедурите по несъстоятелност са все още бавни. По данни на съдебната статистика през 2001 г. има 408 висящи дела по несъстоятелност от предходни години, открити са 457 нови процедури, решения са постановени по 433 дела, така че към края на годината висящи остават 432 дела. Действащото национално законодателство не предвижда краен срок за погасяване на задълженията на несъстоятелните длъжници към техните кредитори, поради което съдът трябва да намери доказателства за неплатежоспособността на длъжника. За ускоряване на производството по несъстоятелност правителството е внесло проект за изменение и допълнение на Търговския закон, съгласно който дружество, което не изплати задължението си в срок от 60 дни от настъпването на падежа, ще бъде смятано за изпаднало в несъстоятелност. Освен това са създадени специални съдебни състави за разглеждане само на дела по несъстоятелност. През месец септември 2002 г. беше приет нов Закон за банковата несъстоятелност, който би следвало да увеличи прозрачността и да ускори процедурата благодарение най-вече на предвидените големи контролни правомощия на Фонда за гарантиране на влоговете в банките върху дейността на синдиците. Макар и да е постигнат напредък, редица фирми все още работят на загуба, като неявно се субсидират чрез толериране на просрочени трудови възнаграждения, данъци, социално-осигурителни вноски и плащания към държавни предприятия-доставчици, без да бъдат принуждавани да се преструктурират или да бъдат закрити.
Прилагането на имуществените права остава затруднено в някои области. Бавните процедури на съдебната система често възпират страните да отнасят споровете си до съда, което допринася за липсата на надеждни средства за прилагане. Постигнат е напредък към намаляване на бюрокрацията, но тя все още поражда значителни разходи за частния сектор. Докато големите чуждестранни фирми понякога успяват да заобиколят тези недостатъци на правната и нормативна уредба, като се обръщат направо към политически високоотговорни лица, то по-малките или национални предприятия не винаги имат такава възможност. Недостатъчно се прилага законодателството за закрила на интелектуалната собственост, което води до широко разпространение на фалшифицирането и пиратството на софтуерни и аудио-визуални продукти. Жилищната собственост е по-ясно регламентирана и пазарите функционират добре. Въпреки това, независимо от приключилото възстановяване на собствеността върху земите, сделките със селскостопанска земя са малко на брой и на ниски цени, което се дължи на редица фактори като разпокъсаност на имотите при нерядко множество съсобственици, непълно документиране на собствеността в поземлените регистри и бавно уреждане на споровете, както и ниски очаквания за реализация на печалба от селскостопанска дейност. Това представлява сериозна пречка пред увеличаването на производителността в селското стопанство, а по оценка около 25% от обработваемата земя понастоящем пустее. Полагат се усилия за осъвременяване на системата за регистрация на земята, в това число с подкрепата на международни донори, но процесът изисква време.
След кризата през 1996 и 1997 г. банковият сектор е преструктуриран и бележи постепенно развитие. След закриването на 17 банки по време на кризата, броят им е останал общо взето постоянен (35 в края на 2001 г.). След големите приватизационни сделки през 2000 г. („Булбанк“) и 2002 г. („Биохим“), 85% от търговските банки по сума на активите са в частни ръце, а мажоритарни собственици на около 80% от тях са чуждестранни лица. Държавата все още контролира Банка „ДСК“, на която се падат 12% от общия обем на активите на търговските банки, и която е предвидена за приватизация през 2003 г. На “Общинска банка” - София и на “Насърчителната банка”, чиято функция е да подкрепя малките и средни предприятия, се падат останалите 2.5% от държавния сектор в банковото дело. Банките поддържаха политика на разумно и предпазливо кредитиране, което допринесе за ниска степен на банково посредничество. Кредитирането на частния сектор е много слабо, но устойчиво нарасна от 10.5% от БВП през 1999 г. на 14.4% от БВП през 2001 г. Съответно, капиталовата адекватност, макар и намаляваща през годините, е все още висока (31% през 2001 г.). Ограничаването на кредитирането поддържа и системните за банковия сектор рискове в тесни граници. Що се отнася до нередовните кредити, положението устойчиво се е подобрили от 21.3% (през декември 1997 г.) на 6.5% (през март 2002 г.).6 Лихвените маржове, изразени като средните краткосрочни проценти по кредитите и депозитите слабо са се свили, но остават високи на около 10 пункта, вероятно поради липсата на алтернативни посредници, но и предвид средната рискова характеристика на заемателите в страната.
Небанковият финансов сектор е все още на ранен етап на развитие. Фондовата борса остава недоразвита и е в голяма степен неликвидна при твърде ниски обеми на търговията независимо от големия брой регистрирани дружества. Пазарната капитализация на регистрираните на Българска фондова борса дружества възлиза на 678 милиона евро или 4.5% от БВП през месец юни 2002 г. Правителството възнамерява да подобри положението чрез приватизация и постепенно преминаване от чуждестранни към местни източници на финансиране на държавния дълг. Делът от БВП на брутния премиен доход на всички застрахователни дружества взети заедно (в т.ч. животозастрахователи и неживотозастрахователни дружества), продължи да бъде доста нисък от 1.6% за 2001 г.
Способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС
Изпълнението на този критерий зависи от наличието на пазарна икономика и стабилна макроикономическа рамка, която да позволява на икономическите субекти да вземат решения в условията на предвидимост. Критерият предполага и достатъчно човешки и физически капитал, в т.ч. инфраструктура. Необходимо е държавните предприятия да се преструктурират, а всички предприятия следва да инвестират в повишаване на своята ефективност. Нещо повече, колкото по-голям достъп имат предприятията до външно финансиране и колкото по-успешно се преструктурират и правят нововъведения, толкова по-голяма ще бъде тяхната приспособимост. Като цяло, колкото по-висока е степента на икономическа интеграция на една страна-кандидатка със Съюза, толкова по-лесно ще е за нея да поеме задълженията, произтичащи от членството. Свидетелство за тази интеграция са както обемът, така и гамата от продукти, които са предмет на търговски обмен с държавите-членки на ЕС.
България е постигнала достатъчна степен на макроикономическа стабилност и пазарните механизми действат достатъчно, за да позволяват по-ефективно разпределение на ресурсите. Въпреки тава е необходимо допълнителен напредък по отношение на ефективността на обществените услуги и правоприлагането на имуществените права, така че икономическите субекти да могат да вземат решения в условията на стабилност и предвидимост.
Понататъшни усилия са необходими за повишаване на ефективността и качеството на образованието. Демографският спад и недостатъците в управлението на ресурсите сочат необходимост от понататъшно повишаване на ефективността на разходите за образование. Като цяло България разполага с добре образована и обучена работна ръка. По данни от Проучването на работната сила през 2001 г. 16% от населението в трудоспособна възраст е завършило трета образователна степен, 46% са със средно образование и 38% са с основно или по-ниско образование. От завършилите горните курсове на средно образование едва 34% притежават средна професионална квалификация. След навършване на 18-годишна възраст по-малко от половината от учащите се продължават образованието си, а след навършване на 19 години — по-малко от една трета. Сред нискоквалифицираните (под горно средно образование) безработицата през 2001 г. е особено висока (34%). Българските учащи се обикновено получават високи оценки в международните изследвания по природо-математически науки, но това важи в по-малка степен за обществените науки. Недостигът на професионални умения по фирмено управление, както и на добре подготвени съдебни и административни кадри оказва отрицателно влияние върху икономическите резултати и перспективите за конкурентноспособност на икономиката. Разходите за активна политика на пазара на труда възлизат понастоящем на 50 милиона евро (0.34% от БВП), от които малко по-малко от половината са за субсидиране на наемането на лица в неравностойно положение, по една четвърт — за насърчаване на самостоятелната и временната заетост, и 5% за професионална квалификация. Въведени са и данъчни стимули за работодателите, които финансират обучението на своите работници и служители. Общият размер на разходите за изследователска и развойна дейност възлиза на 0.6% от БВП през 1999 г., от които около 20% са усвоени от стопанския сектор.
Възобновяването на натрупания капитал в частния и в държавния сектор напредва, макар и от ниско начално ниво. Високият ръст на инвестициите, поддържан от сравнително ниските лихвени равнища, е довел до нарастване на съотношението брутно формиране на основен капитал/БВП от 10.6% през 1997 г. на 17.8% през 2001 г. Тази стойност обаче е все още твърде ниска, за да обезпечи по-нататъшен висок темп на растеж и преодоляване на изоставането. Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) изигра важна роля във формирането на капитал в частния сектор, тъй като се движеше над 4% от БВП през всички години, достигайки върхова стойност от почти 8% през 2000 г., а ПЧИ в проекти „на зелено“ са по-големи от ПЧИ в приватизацията през всички години, освен 1997 г. Размерът на натрупаните за периода 1997–2001 г. ПЧИ е доста висок — 430 евро на глава от населението. През първото тримесечие на 2002 г. обаче притокът на ПЧИ е сравнително нисък, като отново нараства през второто тримесечие поради приключването на няколко приватизационни сделки с чуждестранни инвеститори. Повече от половината от общия обем на ПЧИ се насочва към промишлеността; следващите по обем на ПЧИ сектори са търговията, финансите и туризмът.
Качеството на инфраструктурата е ниско, но бавно се подобрява. Като цяло качеството на транспортната инфраструктура е такова, че както местните, така и чуждестранните инвеститори гледат на него като на основен проблем. Все пак състоянието на инфраструктурата бавно се подобрява благодарение на усилията на българските власти с подкрепата на предприсъединителните фондове на ЕС. Съотношението общо формиране на брутен държавен основен капитал/БВП варираше между 3% и 4% през периода 1998–2001 г. до едва 1.5% през 1997 г. Дължината на магистралните автомобилни пътища е нараснала от 314 км на 328 км, докато размерът на железопътната мрежа е останал непроменен. Подобрява се информационната и далекосъобщителна инфраструктура. Постигнат е известен напредък в развитието на стационарната телефонна мрежа, но степента на цифровизация е все още ниска — едва 17%. Мобилната телефонна мрежа — при наличието на два независими мобилни оператора и възможността за издаване на трети лиценз при започналата вече приватизация на БТК — бързо се подобрява. Расте и потреблението на Интернет, макар и от твърде ниска база. Инвестициите в енергийната инфраструктура са ориентирани към повишаване на качеството и свързване с мрежите на съседни страни. Местната инфраструктура — улична, канализационна и водоснабдителна мрежа, училищни сгради и пр. — е твърде често в незадоволително състояние, поради ограничените средства за инвестиции, с които разполагат общините.
Преструктурирането на предприятията отбеляза напредък — най-вече във връзка с приватизацията, но в някои сектори то все още не е завършено. Енергийната ефективност е все още твърде ниска. В областта на електроенергетиката правителството е приело нова стратегия, основаваща се на институционалното обособяване на преноса, производството и разпределението. Преносната инфраструктура ще остане регулирана и държавна, докато производството и разпределението са в процес на либерализация за осигуряване на достъп на трети лица — на първо време само за клиенти, чието годишно потребление надхвърля определено прагово равнище. Започнала е приватизацията на 7 регионални електроразпределителни дружества; за приватизация са обявени и няколко водноелектрически централи. В ход е преструктурирането на газовия сектор, въгледобива и централната топлофикация. Постигнат е понататъшен напредък в преструктурирането на черната металургия, макар че няколко от приватизираните предприятия все още се ползват с облекчен бюджетен режим под формата на просрочия по трудови възнаграждения, данъци и мита. В далекосъобщенията през лятото на 2002 г. беше открита процедурата за приватизация на монополния оператор, като срокът на монопола върху стационарните връзки изтича в края на годината, но все още се обсъждат преходните условия. В транспортния сектор няколко държавни предприятия все още системно работят на загуба. На 1 януари 2002 г. беше оформено юридически институционалното обособяване на железопътната инфраструктура и операторската дейност, чиято цел беше да се сложи край на държавния монопол в железопътния транспорт.
Структурата на икономиката се променя с бързи темпове. Делът на селското стопанство от брутната добавена стойност е намалял приблизително наполовина - от 26.6% през 1997 г. на 13.6% през 2001 г., което се дължи не само на икономическата реформа, но и на неблагоприятните климатични условия през последните години. Докато делът на промишлеността (в т.ч. строителството) се запази на около 28% през периода, услугите са се разраснали от 45.2% през 1997 г. на 57.7% през 2001 г. Това секторно разместване е далеч по-слабо изразено в структурата на заетостта — повече от една четвърт от работната ръка остава в селското стопанство, а едва около 3% са преминалите от промишлеността в услугите.
Малките и средни предприятия (МСП) все още не са развили напълно потенциала си за растеж и създаване на работни места. На предприятията с по-малко от 250 работници и служители се падат 35% от брутната добавена стойност и 57% от заетостта през 1997 г. Тези дялове достигат съответно 43% и 65% през 2000 г. Независимо, че тенденцията е положителна, тя все още не е достатъчно силна, за да компенсира значителната загуба на работни места в големите предприятия след тяхната приватизация или преструктуриране. Едно от обясненията на това положение е, че МСП страдат от най-неблагоприятните аспекти на нерядко трудните условия за стопанска дейност в България, в т.ч. бюрокрацията, корупцията и липсата на достъп до финансиране, информация и управленски умения. Банките често отказват да кредитират МСП, тъй като изискват твърде големи обезпечения при затруднена реализуемост, поради недостатъците на съдебната система, както и поради това, че много МСП изкуствено занижават финансовите си резултати, за да избягват данъци. Правителството е създало схема за микрокредитиране и гаранционен фонд, но броят на бенефициентите (100-тина към край на април 2002 г.) и ефектът върху икономическото развитие остават твърде ограничени.
Държавата постепенно се оттегля от производствения сектор. Приватизацията и търговската либерализация са най-важните признаци за намаляване на държавната намеса. Скритите субсидии под формата на просрочени плащания към бюджета и към държавни предприятия-доставчици са намалели, но все още възлизат на 1.6% от БВП за данъчните просрочия и 0.7% от БВП за просрочените социално-осигурителни вноски. Енергетиката и транспортът все още получават значителни държавни помощи за покриване на загуби. Новият Закон за държавните помощи, влязъл в сила през месец юни 2002 г., предвижда добра процедурна рамка за контролиране на държавните помощи, но все още предстои приемането на ясни разпоредби за неговото прилагане. Министерството на финансите поддържаше финансовата дисциплина на държавните предприятия чрез строго наблюдение и контрол на ползваните от тях заемни средства и нарастването на работните заплати. Независимо от това държавата продължава да проявява отзивчивост към претенциите за защитни мерки по сектори, въвеждайки например 40% защитно мито върху вноса на азотни торове от юли 2002 г. Правителството възнамерява също да запази златни акции след приватизацията на монополните предприятия в тютюневата промишленост и далекосъобщенията.
Външнотърговската интеграция на българската икономика е нараснала. Цялостната отвореност на икономиката, преценявана по обема на външната търговия със стои и услуги в процентно изражение от БВП, слабо се е понижила от 58% (1997 г.) на 56% (2001 г.) при износа, докато при вноса се е повишила съответно от 54% на 63%. Най-важният експортен продукт на страната е туризмът, приходите от който възлизат на близо 9% от БВП през 2001 г. С постепенното премахване на митата в контекста на Европейските споразумения ЕС се е превърнал в най-важния външнотърговски партньор на България, като стойността на стокообмена със Съюза възлиза на повече от половината от общата стойност на износа и на почти половината от общата стойност на вноса. Износът на стоки се състои главно от руди, нефтени продукти, фармацевтични и парфюмерийни продукти, торове, текстилни изделия и конфекция, изделия на обувната промишленост, черната и цветната металургия, и машиностроенето. Сред държавите-членки на ЕС Италия, Германия и Гърция са главните направления на българския износ, а сред страните извън Съюза това са Русия и Турция. С изключение на Гърция, тези страни бележат доста нисък икономически растеж през 2001 и 2002 г., което отчасти обяснява сравнително слабите резултати на българския износ през тези години. През 2002 г. започна реформа за усъвършенстване дейността на митническите служби, които не разполагат с необходимия административен капацитет за обезпечаване на отворена външнотърговска политика, поради усложнените и противоречиви процедури, довели и до значителни загуби от несъбрани ДДС и акцизи.
Независимо от известното реално поскъпване на националната валута, международната конкурентноспособност не се е влошила. Поради инфлационните разлики между еврозоната и България българският лев поскъпва в реално изражение с повече от 7% спрямо еврото през 2000 г. и с почти 5% през 2001 г. (по ИПЦ). Поскъпването на реалния ефективен валутен курс от началото на 1998 г. до края на 2001 г. е около 10%. Тъй като обаче производителността на труда е нараснала повече от реалните трудови възнаграждения, разходите за труд на единица продукция към края на 2001 г. са останали по-ниски от равнището си в началото на 1998 г. 7
2.4 Обща оценка8
България е функционираща пазарна икономика. Тя би била в състояние да се справи в средносрочна перспектива с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза при условие, че продължи да изпълнява програмата за реформи, за да отстрани оставащите трудности.
България е постигнала висока степен на макроикономическа стабилност, а пазарните механизми вече действат в достатъчна степен за по-доброто разпределение на ресурсите. Постигнат е добър напредък в структурните реформи, особено ще се отнася до регламентирането на достъпа до пазара, преструктурирането на финансовия сектор и приватизацията, който напредък осигурява макроикономическата основа на процеса на устойчив растеж.
Необходими са обаче понататъшни усилия за повишаване гъвкавостта на пазарите. В частност е необходимо да се засили ефективността на административната и на съдебната система, така че икономическите субекти да могат да вземат решения в условията на стабилност и предвидимост. Административните процедури, засягащи сектора на предприятията, в т.ч. процедурите по несъстоятелност, следва да бъдат оптимизирани. Финансовото посредничество остава на ниско равнище. Някои специфични недостатъци, които все още се наблюдават на пазара на земя, въздействат неблагоприятно върху функционирането на този пазар и свързаните с него сектори на икономиката. Осъществяването на посочените мерки за реформа би следвало да допринесе за увеличаване на частните и на държавните инвестиции, които са ключови предпоставки за устойчив растеж и достатъчна конкурентноспособност в рамките на Съюза.
3. Способност за поемане на задълженията, произтичащи от членството
Въведение
Този раздел третира въпроса за способността на България да изпълнява задълженията, произтичащи от членството, т.е. правната и институционална рамка, известна като acquis9 – достижения на правото на ЕС , посредством която Европейският съюз постига своите цели. Наред с оценка на съответното развитие след Редовния доклад за 2001 г., този раздел се стреми да предостави цялостна оценка на способността на България да изпълнява задълженията, произтичащи от членството и на това, което остава да бъде свършено. Освен това, той съдържа оценка на развитието на България след Становището от 1997 година. Той съдържа също, за всяка от преговорните глави обобщена оценка на степента, до която са изпълнени поетите по време на преговорите задължения, както и обзор на предоставените преходни договорености.
Този раздел е структуриран в съответствие със списъка от 29 преговорни глави и включва оценка за административния капацитет на България за прилагане достиженията на правото на ЕС (acquis) в техните различни аспекти. В отделен раздел се разглежда напредъка на България в превода на прилагане достиженията на правото на ЕС (acquis) на официалния език на страната.
През декември 1995 г. Европейският съвет в Мадрид обърна внимание на необходимостта от създадаване на условия за постепенно, хармонично интегриране на страните-кандидатки, по-специално чрез приспособяване на административните им структури. Разглеждайки тази тема, в ПЛАН 2000 Комисията подчертава важността на ефективното въвеждане на правото на Общността в националните законодателства, и още по-голямото значение на неговото правило прилагане, чрез подходящите административни и съдебни структури. Това е важно предварително условие за изграждането на взаимното доверие, задължително за бъдещото членство.
През юни 2002г Европейският съвет в Севиля повтори колко е важно страните- кандидатки да продължат да напредват в изпълнението и ефективното прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) и добави, че страните- кандидатки трябва да предприемат всички необходими мерки, за да приведат своите административни и съдебни капацитети до необходимото равнище. Въз основа на оценката за административния капацитет на България, направена в Редовния доклад за 2001г., настоящият доклад се стреми да навлезе в дълбочина и повече подробности, като се съсредоточава върху основните административни структури, необходими за прилагането на различните аспекти на достиженията на правото на ЕС (acquis).
В Становището си от 1997 г. относно кандидатурата на България за членство в ЕС Комисията направи следното заключение:
“Въпреки постигнатия напредък България нито е въвела, нито пък е възприела основните елементи на достиженията на правото на ЕС (acquis), по-специално по отношение на вътрешния пазар. Поради това не е сигурно дали България ще е в състояние да поеме задълженията във връзка с членството в средносрочен план. В допълнение ще са необходими значителни усилия в областта на околната среда, транспорта, енергетиката, правосъдието и вътрешните работи, както и в селското стопанство. По-общо казано, ще е необходима значителна административна реформа, ако желае България да има структури за прилагане за ефективно прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis)."
В Редовния доклад за 2001 г. Европейската комисия констатира, че:
“България продължи с добри темпове привеждането на своето законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), но все още следва да отделя повече внимание как то ще бъде прилагано. Продължава напредъкът в реформата на публичната администрация и това е положителен знак. Процесът трябва да се развива устойчиво, така че държавната администрация да бъде готова за своята роля към момента на присъединяването към ЕС. Малко е направено, обаче, за подготовката на съдебната система, която се нуждае от модернизиране и укрепване, по-специално, за да бъде гарантирано ефективното прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis).
Що се отнася до вътрешния пазар, България е постигнала допълнителен напредък в повечето области. В областта на свободното движение на стоки следва да бъде отбелязано значителното постижение, което представлява членството в Европейската акредитация. Все още е необходимо укрепване на административната структура за стандартизация и сертификация, както и на системите за надзор на пазара. В областта на финансовите услуги България е внедрила стабилни практики за банков надзор. Предприети са мерки за по-нататъшното привеждане в съответствие на дружественото право, усъвършенствана е нормативната уредба за защита на правото на интелектуална и индустриална собственост, но са необходими по-нататъшни стъпки за нейното практическо прилагане. В областта на държавните помощи България, след дълго забавяне, вече е започнала разработването и приемането на нормативна уредба, но тя все още не е съвместима с достиженията на правото на ЕС (acquis). В България все още липсва правна рамка за защита на данните, която да е съвместима с достиженията на правото на ЕС (acquis).
В областта на селското стопанство България продължи да отбелязва, като цяло, добър напредък в сближаването на законодателството, но прилагането на достиженията на правото на ЕО (acquis) в тази област представлява значително предизвикателство. Режимите за ветеринарна и фитосанитарна инспекция се нуждаят от по-нататъшно усъвършенстване. Частичната акредитация на САПАРД е заслужаващ внимание успех.. Напредъкът в областта на рибното стопанство се ускори в сравнение с предходните години.
Въпреки постигнатия напредък в измененията и допълненията на трудовото законодателство за привеждането му в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), напредъкът в областта на законодателството за равното третиране остава бавен. Въпреки че беше засилен административния капацитет на Главната инспекция по труда, капацитетът за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на професионалната безопасност и опазване на здравето все още се нуждае от увеличаване .
Що се отнася до регионалната политика, България е отбелязала незначителен по-нататъшен напредък и е необходимо да се обърне по-голямо внимание на подготовката за изпълнението на структурните политики.
България продължи положителните си усилия за въвеждане на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на околната среда, но прилагането и разходите, свързани с постигането на съответствие, са все още предизвикателства.
Темпът на напредъка в областта на транспорта се изразява както в приемането на нормативни актове, така и в създаването на структури за прилагане. Отбелязва се и нарастване на обема на инвестициите.
Преструктурирането на енергийния сектор е отбелязал твърде слаб напредък през 2001 г. след изоставането от плана за изменение на нормативната уредба. Това изоставане възпрепятства повишаването на ефективността и подготовката за приватизация. По отношение на ядрената енергетика, България трябва да изпълнява поетите ангажименти за закриване на мощности съгласно Меморандума за разбирателство и да гарантира висока степен на ядрена безопасност.
В областта на правосъдието и вътрешните работи в повечето законодателни направления е постигнат напредък, но напредъкът в укрепването на административния капацитет е по-нисък от необходимото. Постигнат е известен напредък в контрола на външните граници, но има още какво да се подобри, особено що се отнася до междуведомственото сътрудничество.
Във външната политика резултатите на България са все така убедителни с продължаващия значителен принос за регионалната стабилност и следване на пътя на либерализация на търговията с ЕО и нейните преференциални партньори.
За нуждите на митниците и данъчните органи България ще трябва да изгради информационни системи, позволяващи обмена на данни с ЕО.
Постигнат е допълнителен напредък в укрепването на финансовия контрол и подобряване на управлението и контрола на държавните разходи. Усилията в това направление следва да продължат.
Независимо от известния напредък в създаването на необходимите институции за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis), както и в реформата на публичната администрация, капацитетът на българската администрация остава ограничен. За справяне с предстоящите предизвикателства ще са необходими по-нататъшен устойчив напредък и разпределяне на необходимите средства. По-нататъшни усилия се изискват и за изграждането на необходимия административен капацитет за гарантиране на стабилно, ефективно и контролируемо управление на финансовите средства на ЕО.
Докато реформата на публичната администрация напредва, то бавните темпове на подготовка на съдебната система за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) будят тревога. Реформата на съдебната система следва да бъде значително ускорена.
България отчасти е изпълнила и е постигнала напредък от миналата година насам в изпълнението на всички залегнали в Партньорство за присъединяване краткосрочни приоритети, свързани с достиженията на правото на ЕС (acquis). По отношение на административния капацитет България е напреднала с изпълнението на приоритетите, с изключение на укрепването на съдебната система, където е постигнат малък напредък. Изпълнението на наскоро приетата стратегия за съдебната реформа би следвало да способства за промяна на това положение. България е започнала работа по повечето от средносрочните приоритети в рамките на Партньорство за присъединяване.
3.1 Главите от достиженията на правото на ЕС (acquis)
Както беше посочено, следващият по-долу преглед на способността на България да поеме задълженията, произтичащи от членството, следва структурата на списъка от 29 преговорни глави. Съответно, настоящият раздел започва с оценка на напредъка, свързан с така наречените “четири свободи”, стълб на вътрешния пазар, и продължава със систематичен преглед на напредъка по всяка от главите, като обхваща всички аспекти на достиженията на правото на ЕС (acquis), включително секторните политики, икономическите и фискални въпроси, регионалната политика, околната среда, правосъдие и вътрешни работи, външна политика и финансови въпроси.
Сподели с приятели: |
