Характеристика на земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост

2.1.2 Характеристика на земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост

2.1.2.1 Значение на земеделието и горското стопанство за икономиката на страната

Делът на земеделието и горското стопанство в общата БДС, създадена от българската икономика, постоянно намалява през последното десетилетие – от 18,7% през 1998г. до 13,9% през 2000г. и до 10,8% през 2004.

Намаляването на дела на земеделието и горското стопанство в общата БДС се дължи на по-бавния и неравномерен растеж на сектора спрямо бързия темп на развитие на националната икономика (виж таблица 3).

Таблица 3 БДС в земеделието и горското стопанство

Показатели	2000	2001	2002	2003	2004
Брутен вътрешен продукт (БВП) – текущи цени - млн.лв.	26 753	29 709	32 335	34 547	38 008
Реален ръст на БВП	5,4%	4,1%	4,9%	4,5%	5,6%
Брутна добавена стойност (БДС) – млн.лв.	23 697	26 356	28 526	30 227	32 942
Брутна добавена стойност за селско и горско стопанство – млн. лв.	3 301	3 533	3 460	3 498	3 581
Ръст на брутната добавена стойност (физически обем) за отрасъл земеделие и горско стопанство – (спрямо предходна година)	- 10,3 %	0,4 %	6,1%	-1,4%	+ 2,1%

Източник: НСИ

Резултатите от преброяването на земеделските стопанства от 2003 г. показват, че земеделието осигурява заетост на 1,35 милиона души, от които 25% са постоянно заети в сектора. Обемът на вложеният труд от тях е 794 000 годишни работни единици (ГРЕ). По данни на НСИ за 2004г. земеделието и горското стопанство са осигурили 24,9% от общата заетост в страната.

БДС на един зает в земеделието и горското стопанство през 2004 г. е 2 260 евро или 43,4% от средната стойност на един зает в икономиката на страната.

2.1.2.2 Използване на земеделските земи

През 2004 г. използваната земеделска земя (ИЗП) е 5,3 милиона хектара или 48% от територията на страната. Обработваемата земя е 3,3 милиона хектара и 70% от нея са концентрирани в три района на ниво NUTS 2 – Североизточен, Централен северен и Централен южен.

Постоянните пасища и ливади заемат 34%, а трайните насаждения 4% от ИЗП. Угарите възлизат на 0,44 милиона хектара или 8,2% от ИЗП. Временно необработваните земи възлизат на 0,45 милиона ха⁴.

Съществува голяма разпокъсаност на собствеността върху земята в България. Средният размер на земеделския парцел е 0,64 хектара. Размерът на земеделските парцели варира по райони в зависимост от естествените условия и структурата на културите – от 0,26 ха в район Смолян (ниво NUTS 3) до 1,99 ха в район Добрич⁵.

Поради разпокъсаността на собствеността върху земята 79% от ИЗП на земеделските стопанства е взета под наем/аренда. Половината от земята, обработвана от физически лица и 93% от земята, обработвана от юридически лица (кооперации и компании), са взети под наем/аренда.

Разпокъсаността на собствеността върху земята създава големи трудности пред дългосрочните инвестиции в земеделието, подобряването на земите и ефективното използване на земеделската техника. Нуждата от комасация на земята е очевидна и МЗГ вече изпълнява пилотни схеми за доброволна комасация.