Програма за развитие на селските райони (2007 -2013) ноември 2006 Съдържание географска площ покрита от програмата и области класифицирани по цел "сближаване" 6

Околна среда и управление на земята

Изтегляне 3.49 Mb.

страница	5/26
Дата	04.11.2017
Размер	3.49 Mb.
	#33886
Тип	Програма

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 26

2.1.3 Околна среда и управление на земята

2.1.3.1 Биологично разнообразие

България е една от страните в Европа с най-богато биологично разнообразие с много редки и ендемични видове. Българската флора съдържа между 3 550 и 3 750 вида висши растения. От тях в Червената книга на България (1984) са включени 763 вида. Около 750 растения от българската флора се ползват като лечебни растения. Повече от 250 от тях се възприемат като стопански ценни видове. България изнася годишно около 15.5 хил. тона билки при ясно изразена тенденция за увеличаване на това количество. Традиционното отглеждане в България на местни сортове в личните стопанства и градини, е предпоставка за съхраняване на значителното разнообразие от стари примитивни сортове (народна селекция), местни популации и форми от тях. В Института по растителни генетични ресурси - Садово са създадени колекции от 2 916 броя зърнено-житни култури, 410 зърнено-бобови и 2 154 зеленчукови култури, събрани от различни райони на страната, оценени по голям брой показатели според съответните класификатори и методики, за които са необходими специални грижи за съхранение.

Необикновено голямото разнообразие на животински видове в България е с международно значение. За България са описани около 27 000 безгръбначни. Гръбначната фауна е проучена най-задълбочено и е известно, че включва над 750 вида: 94 вида бозайници, над 400 вида птици, 36 влечуги, 16 земноводни и 207 черноморски и сладководни риби. Местните (аборигенни) породи селскостопански животни са част от наследството на нашата страна. Традиционно отглежданите български породи са адаптирани към местните условия и са устойчиви на болести. Поради тази причина, най-често те са предпочитани при биологичното отглеждане на животни, изключващо употребата на ветеринарномедицински препарати. По данни на Министерството на околната среда и водите, в резултат на човешката дейност, през последните няколко десетилетия всички 37 типични породи домашни животни в България са в опасност, като 6 от тях вече са безвъзвратно изчезнали, 12 са на път да изчезнат, 16 са застрашени и 3 са потенциално застрашени от изчезване. Загубата на популации на местни породи е в разрез с принципите за устойчиво развитие на животновъдството и с правилното управление на генетичните ресурси.

Към края на 2004 година броят на защитените територии в България е 866, с обща площ 544 395 ха, което представлява 5 % от територията на страната. Защитените територии са разпределени в следните категории: национални паркове - 3, резервати - 55, природни паркове -10, природни забележителности - 346, защитени местности – 409, поддържани резервати – 35. Най–голяма е площта на природните паркове – 44,95% и на националните паркове – 27,62 % спрямо общата площ на защитените територии. Строго защитените територии, включващи резервати, национални паркове и поддържани резервати са 2,66% от територията на страната.

Много от българските защитени територии са с международно значение. Два обекта (национален парк “Пирин” и биосферен резерват “Сребърна”) са признати за обекти на Световното природно наследство по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г. 17 територии са вписани като биосферни резервати по Програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО (UNESCO). Четири обекта са обявени за важни влажни зони по Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарска конвенция). Към момента в списъка на влажните зони с международно значение България е представена с 10 влажни зони с обща площ близо 20 306 ха или 0,2 % от територията на страната (Приложение 1). Като влажни зони с изключително значение за опазване на водолюбивите птици и характерните биотопи са установени още 23 места и могат да бъдат включени в Рамсарската конвенция.

За България е характерен и висок процент на земеделски земи с висока природна стойност. Съгласно определението на Европейската агенция за околна среда около 20% от селскостопанския фонд на страната са земеделски земи с висока природна стойност.

Постоянно затревените площи, повечето от които са полуестествени, за 2005 г. заемат около 34% от използваната земеделска площ. Полуестествените тревни площи са една от най-ценните екосистеми в селскостопанския ландшафт. Те са резултат от многогодишните земеделски практики на използване на затревените площи за паша, за сено, или за комбинирано използване. Върху полуестествените местообитания в България се оказва различен натиск, водещ до намаляване на био-разнообразието в тях:

В резултат на рязкото намаляване на броя на животните през 90-те години и ниските цени на млякото и месото, много от пасищата с висока природна стойност са изоставени и недоизпасвани. Успоредно с това е прекратено и косенето на ливадите, което води до появата на по-агресивни тревни видове, храсти и дървета.
Поради ниската ефективност при пашата на животните в полуестествените тревни площи, много от земеделските стопани в равнинните части се насочват към тяхното разораване и превръщането им в обработваеми земи, овощни градини или лозя. Това води до необратима загуба на разнообразие на растителни видове и загубата на гръбначни и безгръбначни съобщества.
Когато полуестествените затревени площи са собственост на общината и се намират в близост до населените места, те често се използват за паша от собствениците на животни. Това често пъти води до преизпасване и последваща ерозия на почвата и загуба на природната стойност на земите.

Като цяло промените в българското земеделие от последните 15 години доведоха до спад в употребата на химикали и торове, до раздробяване на стопанствата и възстановяване на част от естествените елементи в селскостопанските ландшафти, което до голяма степен се отрази положително на био-разнообразието. Наред с това са налице и процеси на изоставяне на земеделски земи с подчертано негативно влияние върху био-разнообразието, като например преустановяване на косенето на ливадите. Друга негативна тенденция, която се наблюдава и в момента, е превръщането на ценни от природна гледна точка земеделски земи (напр. пасища, мери и ливади) в обработваеми земи и трайни насаждения (лозя, овощни градини). Използването на някои неподходящи земеделски техники, неконтролираното събиране и унищожаване на растителни и животински видове води до загуба на биологично и генетично разнообразие. Заплахите за крайбрежните екосистеми са замърсяването на водите, събирането на редки и застрашени видове, въвеждането на чужди видове. В случая с влажните зони основните проблеми са: пресушаване, промяна на водния режим, инженерни работи по речните брегове и съответното унищожаване на растителни и животински видове и загуба на цели природни местообитания

2.1.3.2 Национална екологична мрежа Натура 2000

Местата, попадащи в общоевропейската екологична мрежа Натура 2000, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана кратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана кратко Директива за птиците). Изискванията на двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), приет от Народното събрание през август 2002 г. Според него, в страната тези места се обявяват за защитени зони, като част от Националната екологична мрежа. Предвижда се всички защитени зони по Директивата за птиците да бъдат обявени най-късно до края на 2007 г., а първите защитени зони по Директивата за местообитанията да са обявени в началото на 2010 г.

До момента е приключило проучването на проекто-защитените зони за птиците, като са определени и се очаква да бъдат внесени като предложения в МОСВ 114 потенциални места по Натура 2000, отговарящи на критериите за обявяване на Специални защитени зони (SPA). Тези места обхващат 2 601 785 ха или 23,4 % от територията на страната, като 54 271 ха от тях са акватория. От тази територия 44 % са частна и общинска собственост, а 56% - държавна собственост, като 48% са горски площи, а 39% (998 461ха ) - земеделски земи. С издаването на заповед за обявяване на местата определени съобразно Директивата за птиците от Министерство на околната среда и водите, в срок до края на 2006 година, те ще станат официално, част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. С издаването на заповедите за обявяване ще влязат в сила и задължителни ограничения за извършваната земеделска дейност.

Все още продължава проучването на проекто-местата по Натура 2000, определяни съобразно изискванията на Директивата за хабитатите, като до момента те заемат територия от 4 064 548 хa (от които 11 860 хa акватория), или приблизително 36% от територията на страната.

Земеделските земи (CLC^¹⁵, ниво 1, клас 2) представляват 25,9% от проучваната територия, което е близо 18% от покритието им за цялата страна. В най-голяма степен от тях са обхванати селскостопанските площи със значително участие на естествена растителност и пасищата. Избягвано е включването на земи с интензивно земеделие в проекто-местата по Натура 2000.

Горските и полуестествените площи (CLC, ниво 1, клас 3) са 68,7% от територията на мрежата, което представлява около 58% от тези типове земно покритие в страната.

В най-пълна степен от така предложената мрежа са обхванати влажните зони. Изцяло са включени идентифицираните по проект CORINE земно покритие, версия 2000 г., солени блата и торфища и около 90% от крайбрежните лагуни.

В хабитатното разнообразие в България се срещат почти всички основни типове природни местообитания, представени в Европа. Страната притежава редица уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са особено ценни по отношение на биологичното си разнообразие. Съгласно оценки, въз основа на класификационната система на местоообитания на територията на Република България са установени над 700 типа местообитания, от които около 90 са характерни само за страната. В България 15% от хабитатите са с консервационна значимост, съгласно нормите на ЕС. Очаква се определените проекто-територии съобразно директивата за хабитатите да станат официално част от НАТУРА 2000 през 2010 г. До тогава те ще са със статут на земи с ВПС и за тях ще могат да се прилагат приоритетно, мерките разработени в Националната агро-екологичната програма 2007–2013 (НАЕП) за земи с ВПС. Това ще спомогне за постигане на Плана ЕС за прекратяване на загубите на био-разнообразие до 2010 г.

2.1.3.3 Води

България е страна слабо обезпечена с водни ресурси. Повърхностните водни ресурси са 70% от общия воден ресурс, а подземните – 30%. Реките се оттичат към два басейна: Черноморски (57% от оттока; 42% чрез р. Дунав) и Беломорски (43%). Рамковата директива по водите 2000/60/ЕС все още не е транспонирана напълно в националното законодателство във водния сектор и няма разработен план за приложението й. Близо 75% от дължината на реките в страната е в състояние, което отговаря на нормираните показатели за добро качество на водите. Предвижда се Плановете за управление на водните басейни да бъдат разработени до 2009 г.

Като основни проблеми, отнасящи се до качеството на водите, могат да се посочат: замърсяването от населени места и земеделски стопанства, несъответстващи на изискванията съоръжения за съхранение на оборски тор, липса на канализация в множество населени места и др. При преброяването на земеделските стопанства в България през 2003 г. е установено, че само 528 стопанства разполагат със специално обезопасено торище за складиране на оборски тор, а 484 836 разполагат с обикновено торище за складиране на оборски тор, показател, за необходимостта от предприемане на специални мерки за подпомагане на земеделските стопани за изграждане на обезопасени торища за складиране на оборски тор.

2.1.3.4 Замърсяване с нитрати от земеделски източници

Чувствителните/уязвимите зони са определени със Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на министъра на околната среда и водите и обхващат 96 общини или части от тях. Тези общини обхващат около 60% от територията на страната. По експертна оценка селскостопанският фонд, попадащ в обхвата на уязвимите зони е 355 885 ха, или 32% от територията на страната Първата за България Програма за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвимите зони е в процес на разработване. Тя ще бъде финализирана и ще влезе в сила през 2006 г., като се предвижда нейното актуализиране да се извърши след 4 години.

Със заповед № РД 09-431/22.08.2005 г., министърът на земеделието и горите утвърди Правила за добра земеделска практика. Те са разработени в изпълнение на изискванията на Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 г. Наредба № 2 въвежда в българското законодателство Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (наричана накратко Нитратна директива). В тях се дават указания за правилното използване на органични и минерални торове, включително и върху наклонени терени, и за правилното им съхранение, така че да се предотврати възможността от замърсяване с нитрати на водите (повърхностни и подземни).

Правилата за добра земеделска практика задължително трябва да бъдат прилагани от земеделските стопани на териториите на санитарно-охранителните зони, около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. За земеделските производители, чието стопанство попада в обхвата на чувствителните/уязвимите зони тези правила придобиват задължителен характер чрез Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвимите зони.

2.1.3.5 Почви

В България са налице много фактори, показващи, че процесите на деградация на земеделските земи имат място на територията на нашата страна. Те са предимно комплексни и са свързани с процеси като ерозия на почвата във всичките й форми на проявление, вкисляване, засоляване, замърсяване, унищожаване и др.

Повече от 60% от територията на страната е засегната в различна степен от ерозионни процеси, като в най-южните части на страната, Предбалкана и Лудогорието и в планинските райони площите, подложени на ерозия достигат 70%. Силно ерозирани са 11,8% от територията на страната. От водна ерозия са засегнати около 65% от селскостопанските земи и около 24% от ветрова. Средногодишният интензитет на площната водна ерозия варира според начина на земеползването, но средногодишната почвена загуба е 12,256 т/ха годишно. Рискът от иригационна ерозия е пренебрежимо малък, доколкото тя засяга поливните земи с наклон над 3 градуса наклон, повече от които не се напояват след 1990 г. Най-висок е рискът от иригационна ерозия при гравитационно напояване по бразди. В горските територии общата площ на засегнатите от водна ерозия земи е около 291 838 хектара. Има данни за трайна тенденция към структурна деградация на почвите от обработваемите земи. Подкрепата за дейностите, свързани с ползване на земеделската земя в необлагодетелствани райони и спазването на добрите земеделски и екологични условия в тези райони, ще доведе до намаляване на изоставянето на земеделските земи в тези райони и до намаляване на ерозията.

Разпределението на ерозионния риск и почвените загуби вследствие на водоплощна ерозия на територията на страната показват, че преобладават засегнати площи със загуби над 5 т/ха и тези с умерен до много висок ерозионен риск. За разлика от водоплощната ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини.

2.1.3.6 Климат

В отговор на задълженията си по Протокола от Киото през 2000 г. България изготви Национален план за действие по изменение на климата, в който са предложени и обосновани две основни групи мерки засягащи Министерство на земеделието и горите: мерки свързани с адаптацията на селското стопанство към изменението на климата, и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от земеделски източници. Страната ни има задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% от общото количество емисии, емитирани през базисната 1988 г. За периода 2008–2012 г. лимитът е 144 523 000 тона еквивалент на въглероден диоксид на година, което според експертното мнение означава, че България ще има резерв от порядъка на десетина милиона тона годишно.

За редуциране на емисиите на метан и амоняк от биологичната ферментация в животновъдството е от съществено значение ефективното използване на твърд и течен оборски тор.

Към 2003 г. е налице стабилизиране на емисиите на амоняк до нива 56 кт/г, като е налице намаление в сравнение с нивата от предходните години. От направените прогнози, дори песимистичната за страната е под праговата стойност (108 кт/г), съответно в краткосрочен (2010 г.) и дългосрочен план (2020 г.). (съгласно Националната програма за ограничаване на общите годишни емисии на серен диоксид, летливи органични съединения и амоняк във връзка с прилагане изискванията на Директива 2001/81/ЕС на МОСВ).

2.1.3.7 Заплахи

От направения анализ на био-разнообразието, почвите и водите в България, могат да се обобщят следните основни заплахи:

Загуба на био-разнообразие вследствие на:

- преустановяване косенето на ливадите;

- превръщането на пасища, мери и ливади в обработваеми земи и трайни насаждения;

- неконтролираното събиране и унищожаване на растителни и животински видове;

- промяна на водния режим, инженерни работи по речните брегове - за крайбрежните местообитания.

Замърсяване на водни обекти от земеделски дейности:

- липса на съоръжения за съхранение на оборски тор;

- липса на канализация в множество населени места;

- интензивно и монокултурно земеделие в чувствителните/уязвимите зони.

Загуба на почвеното плодородие в резултат от:
- водна и ветрова ерозия;
- намаляване на хумуса;
- монокултурно отглеждане, липса на сеитбооборот;
- засоляване;
- вкисляване;
- интензификация.

2.1.4 Икономика и качество на живот в селските райони

2.1.4.1 Структура на икономиката на селските райони

Преобладаващо и значително селските райони генерират през 2003 г. около 70% от БВП на България и почти 80% от заетостта в страната^¹⁶.

Селските райони в България са силно зависими от земеделието. През 2003 г. в преобладаващо селските райони делът на земеделието и горското стопанство в БДС е с 50% по-висок от средния за страната (15,6% срещу 11,4%) (Таблица 11). Наблюдават се значителни различия на нива NUTS 3 и LAU 1. Например, в девет района на ниво NUTS 3 делът на земеделието в БДС превишава 20%, достигайки до 38% в район Силистра.

Таблица 11 БДС и БВП на селските райони по сектори - (2003г.)

Тип район	БВП	БДС	БДС по сектори
Тип район	БВП	БДС	Земеделие и горско стопанство	Индустрия	Услуги
В хиляди лева
Преобладаващо селски райони	16 511 092	14 437 563	2 245 061	4 195 190	7 997 312
Междинни райони	7 819 000	6 837 059	925 551	1 593 188	4 318 319
Преобладаващо градски райони	10 080 152	8 814 246	264 779	3 231 735	5 317 731
Общо	34 410 244	30 088 868	3 435 392	9 020 113	17 633 363
ред %
Преобладаващо селски райони		100,0	15,6	29,1	55,4
Междинни райони		100,0	13,5	23,3	63,2
Преобладаващо градски райони		100,0	3,0	36,7	60,3
Общо		100,0	11,4	30,0	58,6
колона %
Преобладаващо селски райони	48,0	48,0	65,4	46,5	45,4
Междинни райони	22,7	22,7	26,9	17,7	24,5
Преобладаващо градски райони	29,3	29,3	7,7	35,8	30,2
Общо	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0

Източник: НСИ (и изчисления на МЗГ).

Важността на земеделието и горското стопанство за заетостта е още по-висока. В преобладаващо селските райони 33% от заетостта се създава в земеделието и горското стопанство, а в значително селските райони този показател е 27%. Положението варира в широки граници на ниво райони NUTS 3. В 1/3 от тези райони делът на първичните производствени сектори в заетостта надвишава 40%. Както вече бе изтъкнато в предходната глава, основната част от тази заетост се създава в ниско-продуктивни полу-пазарни стопанства или дори стопанства, произвеждащи само за собствена консумация. Това е показател за наличието на неефективно използване на работната ръка и за бедност в селските райони.

Секторът на услугите е втори по важност за БВП и заетостта в селските райони, като генерира 55% от БВП и 40% от заетостта. По-голямата част от фирмите в селските райони работят в този сектор, основно в търговията на дребно и доставката на храни.

Има голям потенциал за развитие на туризма в селските общини, този отрасъл все още е недоразвит. През 2004г. в селските общини има туристическа база от 107 400 легла, но 80% от тях са концентрирани в 12 общини, специализирани в масов морски или ски туризъм.

Промишлеността допринася за 30% от БВП и заетостта в селските райони.

Секторът на малките и средни предприятия е слабо развит в селските райони. Гъстотата на фирмите е значително по-ниска в селските райони. През 2004г. преобладаващо селските райони има 26 фирми на 1 000 жители, докато в преобладаващо градските райони има 35 фирми на 1 000 жители. Малките и средни предприятия в селските райони работят най-вече за местния (общински/областен) пазар.

2.1.4.2 Заетост и доходи

Според наблюдението на работната ръка на НСИ от 2004 г. в преобладаващо селските райони работната сила включва 1 8651 000 души, а в значително селските райони – 878 000 души.

Преобладаващите и значително селските райони се характеризират с много ниско ниво на икономическа активност на работната сила. По-малко от половината от хората на възраст над 15 години в преобладаващо селските райони са заети или активно търсят работа (виж Таблица 12). Ниското ниво икономическа активност на работната сила се обяснява със слабите възможности за намиране на работа в селските райони.

Таблица 12 Работна сила и заети в селските и градски райони (2004 г.)

Тип регион	Работна сила		Заети		Коефициент на икономи ческа активност	Коефициент на заетост
	хиляди	%	хиляди	%	%	%
Преобладаващо селски райони	1 850,6	55,7	1624,0	55,6	47,9	42,1
Междинни райони	878,1	26,4	764,3	26,2	49,9	43,4
Преобладаващо градски райони	593,3	17,9	533,9	18,3	56,1	50,5
Общо	3 322,0	100,0	2922,2	100,0	49,7	43,7

Източник: Проучване на работната сила, НСИ (изчисления на МЗГ)

Според наблюдението на работната сила общият брой на заетите в селските райони е 2 388 000 души. Нивото на заетост е много ниско – едва 42% от работната сила.

Регистрираната безработица в селските общини намалява през последните години, но все още е твърде висока – 19,2% за 2004 г. В 34 селски общини безработицата надвишава 30%. Има значителни и устойчиви различия в нивото на безработицата в градските и в селските райони.

Основен проблем в селските райони е високото ниво на дългосрочна безработица. През 2004 г. дългосрочната безработица в селските райони е 11,3% в сравнение с 3,6% в градските райони (таблица 13). Високата дългосрочна безработица се обяснява с липсата на възможности за работа в селските райони и с влошаващото се качество на работната сила. Проучванията на селските райони показват, че въпреки високата безработица, предприемачите срещат трудности при намирането на квалифицирана работна ръка.

Таблица 13 Безработни и дългосрочно безработни в селските райони (2004г.)

Тип район	Регистрирани безработни			Дългосрочно безработни
	брой	%	Промяна за 2001-2004 (%)	брой	%
Дефиниция на ОИСР
Преобладаващо селски райони	324 720	14,81	-29,74	177 518	8,10
Междинни райони	125 538	13,07	-31,52	66 877	6,96
Преобладаващо градски райони	18 976	3,44	-23,19	3 778	0,68
Национална дефиниция
Селски	288 537	19,25	-26,17	169 522	11,31
Градски	180 697	8,19	-35,32	78 651	3,57
Общо	469 234	12,67	-29,98	248 173	6,70

Източник: Агенция по заетостта (изчисления на МЗГ)

Високата безработица сред младите хора е допълнителен проблем, който води до миграцията на млади хора от селските райони.

Делът на хората, живеещи в бедност, е значително по-висок в селските райони. Това се дължи на по-ниските надници, по-високата безработица, високия дял на хората, разчитащи на пенсии и на социални помощи, както и на високата цена на социалните услуги. Последното проучване на Световна Банка на бедността в България показва, че делът на бедните е 4 пъти по-висок в селата и че домакинствата, живеещи в селата, съставляват 66% от бедните хора в страната^¹⁷. Проучването също разкрива високи нива на бедност сред етническите малцинства. Нивото на бедност сред ромите е 62%, сред турците – 21% и сред българите – 6%. Всички досегашни проучвания показват, че за малцинствени групи като ромите има по-висок риск от социална изолация. По-високото ниво на бедност сред малцинствата се дължи на доста по-високото ниво на безработица сред тях (особен сред ромите), което е резултат от ниското им образователно равнище и наемането им най-вече за извършване на неквалифициран труд.

2.1.4.3 Достъп до основни услуги

През 2004г. броят на детските градини в селските общини е 1 900, от които 70% са в селата (таблица 14). Около 85 000 деца са записани в тези детски градини, но едва половината от тях са от селата. Сградите и оборудването на селските детски градини се нуждае от възстановява и модернизиране. Има тенденция за изтегляне (от страна на родителите) на децата, живеещи на село, от до-училищното образование. Това обикновено се дължи на ниските доходи на семейството и затруднява социалната интеграция на децата, особено на тези от малцинствата.

Таблица 14 Социална инфраструктура (2004г.)

Тип район	Детски градини	Образователни институции	Здравни институции
Тип район	брой	брой	брой
Дефиниция на ОИСР
Преобладаващо селски райони	2 164	2 227	183
Междинни райони	828	798	63
Преобладаващо градски райони	309	289	45
Национална дефиниция
Селски	1 921	1 842	121
Градски	1 380	1 472	170
Общо	3 301	3 314	291

Източник: НСИ (и изчисления на МЗГ).

В селските райони има добре развита мрежа от училища. В селските общини има 1 842 училища, включително 1 600 основни училища и 175 професионални гимназии. Общият брой на учениците в селските райони през 2004г. е 366 000. Проблем за селските райони е намаляващото записване на ученици в професионалните училища. Оборудването и сградите на тези училища са в лошо състояние и са необходими значителни инвестиции за подобряване на качеството на получаваното образование, включително чрез въвеждане на модерни методи на обучение и използване на модерни технологии.

Населението на селските райони има сравнително лесен достъп до първично здравно обслужване. Почти във всяко село има общо-практикуващ доктор, който пътува до селото от близкия град и приема пациенти на определени дни от седмицата. Въпреки това достъпът до специализирани медицински услуги не е лесен поради високите транспортни разходи до съответните общински/областни центрове. Това е сериозен проблем, особено за хронично болните и за старите хора. Друг основен проблем е високия дял на хората от село, които нямат здравна застраховка.

Възможностите за посещаване на културни мероприятия, за организиран спорт и отдих в селските райони са много ограничени и това също ограничава развитието на човешкия капитал в тези райони и пречи на задържането на младите хора там.

2.1.4.4 Инфраструктура в селските райони

Качеството на техническата инфраструктура в селските райони се е влошило значително поради недостатъчните инвестиции в развитието и в поддържането на тази инфраструктура.

Качеството на инфраструктурата варира според типа и размера на селищните места. Различията между общинските центрове и селата са доста големи. Общинските центрове обикновено имат добре развита улична мрежа, улично осветление, водоснабдяване и канализация и организирано сметосъбиране. В противовес на общинските центрове селата нямат такава инфраструктура и достъп до такива услуги.

Пътната мрежа в селските райони е относително добре развита, но не е добре поддържана. Голям проблем е лошото качество на трето- и четвърто- класните пътища и улиците в самите села. Проучването на нуждите на селските райони от 2004г. на Световна Банка показва, че почти 2/3 от жителите на селата изразяват недоволство от качеството на пътищата между селата и улиците в селата, а 1/2 от жителите на селата недоволстват от качеството на земеделските пътища.

Водоснабдителната мрежа в страната обслужва 98% от населението. Основната част от мрежата (88%) е построена в периода 1960-1980г. и поради лошото поддържане има чести аварии, ниско КПД и високи загуби на вода поради течове.

Основните проблеми в селищата от селските райони са свързани със канализацията и сметосъбиране. 70% от селата нямат нито канализация, нито организирано сметосъбиране.

Състоянието на канализационните мрежи в страната се оценява като незадоволително. Наличните данни показват, че 70,5% от градовете имат канализация срещу само 2.1% от селата. Дължината на уличната канализация за цялата страна е едва 7 718 км. Заедно с външните колектори общата дължина достига 9 150 км. От тях само 400 км са обслужват или са разположени в селата. Броят на селищните места с изградени канализационна мрежа не надвишава 300 – 167 града и 105 села.

Организираното събиране на битовите отпадъци обслужва 80% от населението на страната, но докато 99% от хората в градовете ползват тази услуга, едва 33% от жителите на селата имат достъп до нея.

Въпреки добре развитата електроснабдителна мрежа, която покрива почти цялата територия на страната (с малки изключения), прекъсванията в електро- и водо- подаването не са рядкост, особено в селските райони. В комбинация с липсата на канализация и пречиствателни съоръжения тези проблеми създават сериозни затруднения за бизнеса и причиняват големи неудобства на местното население.

Достъпът до и използването на интернет в България са все още ограничени, особено в селските райони (като изключим областните и общински центрове). Ето защо делът на хората, които никога не са ползвали интернет или не са били влизали в мрежата за период по-дълъг от една година е почти 80%. Това е показателно за нуждата от подпомагане на развитието на информационните технологии чрез публично финансиране с оглед намаляване на териториалните различия в достъпа до електронни услуги.

2.1.4.5 Силни и слаби страни

Анализът на социално-икономическото положение в селските райони показва следните основни слаби страни:

Застаряващо население и отрицателен естествен прираст;
Влошаващо се качество на работната сила;
Силно зависима от земеделието икономика;
Ограничени възможности за намиране на работа;
Силно амортизирана и/или липсваща основна инфраструктура – за водоснабдяване и канализация, пътна инфраструктура в и между населените места, за събиране, извозване и третиране на отпадъците;
Влошаващ се достъп на населението от селските райони до основни услуги;
Недостатъчен обхват на информационните технологии;
Недоразвит социален капитал;
Увеличаващи се различия между селските и градски райони по отношение на икономическо развитие, образователно равнище и достъп до основни услуги.

Силните страни на селските райони може да се обобщят както следва:

Наличие на богата, разнообразна и добре съхранена природа;
Добре изградена селищна мрежа;
Множество запазени жизнени селски общности с богати исторически и културни традиции;
Наличие на основна пътна инфраструктура, позволяваща достъп до относително малки населени места в селските райони, както и развита електроснабдителна и съобщителна мрежа.

2.1.5 Лидер

България е придобила опит в мобилизирането на селските общности с подкрепата на няколко проекта, реализирани в пред-присъединителния период. Проектите се различават в своите цели, но на практика допринасят за изграждането на социален капитал в селските райони. От 2003г. се изпълняват няколко проекта, които директно целят създаването на местни инициативни групи (МИГ). Към момента има 20 МИГ-а, от които 11 вече са формално конституирани, а за останалите 9 този процес тече.

Изтегляне 3.49 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 26