Програма за развитие на селските райони (2007 -2013) ноември 2006 Съдържание географска площ покрита от програмата и области класифицирани по цел "сближаване" 6

2.3 Предварителна оценка

2.4 Въздействие от предишния програмен период и друга информация

2.4.1 Въздействие на Програма САПАРД за развитие на земеделието и селските райони 2000-2006г.

По отношение на състоянието и опазването на околната среда основните проблеми на България произтичат от липсата на оборудване за преработка на твърди и течни отпадъци, както и от недостига на адекватни съоръжения за тяхното съхранение. В земеделието главните причини за влошаване на състоянието на околната среда са: разпространяващо се замърсяване на повърхностните и подпочвените води с нитрати и сулфати; замърсяване на водите от точкови източници – неправилно съхраняване на животинските торове и пестициди; изоставяне на земеделските земи и пасища; разрушаване/неподдържане на поясите, защитаващи срещу вятърна ерозия; отглеждането на монокултури без ротация на растителните видове и др.

Програмата има положителен принос за прилагането на европейските стандарти и законодателство в областта на Общата селскостопанска политика на ЕС. Опазването на околната среда, спазването на изискванията за хигиена и безопасност на храните са добре отразени в критериите за избираемост на проектите.

Програмата има принос и за подобряване прилагането на целите на Общата селскостопанска политика и за повишаване на административния капацитет. Оценката на административния капацитет, на усилията за подобряване на организацията на работа в съответните държавни институции, отговарящи за прилагането на Програмата, и на степента на хармонизация на националното законодателство с европейското показва, че е постигнат значителен напредък в тези насоки.

Чрез Програма САПАРД са инвестирани значителни средства в българското земеделие и хранителната промишленост. Подкрепените по Програмата инвестиции в земеделските стопанства през първите три месеца на 2003г. се равняват на 88% от всички инвестиции, направени в българското земеделие през 2001г., а подкрепените инвестиции в секторите за преработка на храни са около 50% от инвестициите, направени във всички сектори на хранителната промишленост за 2001г.

По отношение на ефекта на генериране на допълнителни инвестиции и оценка на “ефекта на безсмислената подкрепа” оценката показва, че Програмата е привлякла значителен размер допълнителни инвестиции, а 73% от средствата по САПАРД са насочени към проекти, които е нямало да бъдат осъществени или са щели да се отложат за неопределен период в бъдещето без помощта по Програмата.

Като цяло подпомогнатите по програма САПАРД инвестиции са създали средно по 7.1 нови работни места на проект. Данните от оценката показват също така, че възрастовата структура на заетите в земеделските стопанства, подкрепени по Програмата, е по-благоприятна от тази в земеделието като цяло.

Един от главните резултати на Програмата е приносът й към подобряването на ресурсите за сравнително голяма част от фирмите от сектора на растениевъдството в България. За двете години прилагане (до крайната дата за оценка – 31.05.03.) Програмата е подкрепила 4.8% от агро-фирмите и кооперациите в България. Подобряването на земеделските ресурси е свързано преди всичко с обновяването на земеделските машини и съоръжения, въпреки че са направени подобрения и за съхраняването на продукцията, както и в поземлените ресурси.

Подкрепените по Мярка 1.1 бенефициенти са големи земеделски фирми и стопанства, специализирани в растениевъдство. Голям процент от инвестициите са направени за закупуване на земеделската техника, което е фактор, допринасящ за намаляването на производствените разходи, увеличаване на доходите и най-общо за подобряване конкурентоспособността на подкрепените фирми и стопанства. Разпределението на инвестициите по подкрепени сектори обаче показва концентриране на средства в под-секторите производство на зърно и производство на технически култури. Тези два подсектора са абсорбирали 57% от публичните средства по Мярката, което е твърде висок процент, още повече имайки предвид факта, че тези сектори не са определени за приоритетни в стратегията на НПРЗСР.

Малка подкрепа е оказана на подсекторите на животновъдството, което създава 40% от БДС в земеделието на страната и където проблемите със спазването на изискванията и въвеждането на стандартите на ЕС са най-остри. На млечните ферми почти не е оказана подкрепа, а по-малките земеделски стопанства въобще не са проявили интерес към Програмата.

Съгласно заложените показатели за мониторинг и оценка на резултатите от прилагане на мярката се очаква към 2006г. да бъдат подкрепени 5 200 земеделски стопанства, като доходите в тях ще нараснат с 25%.

Подобряване на маркетинга и преработката във фирмите от преработвателната промишленост.

Във Финансовия част на НПРЗСР голям дял от публичната подкрепа е заделена за мярка „Подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти”.

Одобрените кандидати представляват относително висок процент от фирмите, работещи в съответния сектор. В повечето случаи това са сравнително големи фирми.

Информацията, получена от интервютата с бенефициентите, показва, че инвестициите имат значителен принос за подобряване на конкурентноспособността на фирмите – 63% от бенефициентите са подобрили качеството на продукцията (по отношение на хигиена, въвеждане на стандарти ISO 9000 или системата за контрол на критичните точки HACCP, въвеждане на знак за европейско качество). Повече от една трета от бенефициентите са намалили производствените си разходи, а 31% очакват увеличаване на износа. Всички интервюирани фирми отговарят на изискванията на законодателството за опазване на околната среда и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд.

Оценката на договорените по Мярката инвестиции показва, че секторът Мляко и млечни изделия е успял да привлече малка част от отпуснатите средства.

Подкрепените инвестиции за модернизиране на съществуващия и създаване на нов капацитет за преработка по Мярката изпреварват преструктурирането на доставчиците на суровини и материали. Това може да се обясни с факта, че висок дял от бюджета по САПАРД е бил предварително насочен за тази Мярка, докато бюджетът на Мярка 1.1. – подкрепа на фермерските стопанства, е много по-равномерно разпределен.

При всички Мерки сравнително висок дял от публичните средства са насочени за подкрепа на новосъздадени фирми. Това показва, че Програмата влияе върху притока на частен капитал към подкрепяните сектори. Програмата може да допринесе за модернизиране на секторите, преди всичко чрез изтласкване от пазара на стари фирми, които не отговарят на новото законодателство. Това означава, че значителен дял от съществуващите фирми, чието производство не е съобразено с Европейските регламенти, ще трябва да преминат през мъчителен процес на адаптиране, реструктуриране или преустановяване на дейността при присъединяването на страната към ЕС.

Съгласно заложените показатели за мониторинг и оценка на резултатите от прилагане на мярката се очаква към 2006г. да бъдат подобрени, реконструирани или построени общо 630 предприятия, като в резултат от подкрепата 25% от винарните, 20% от преработващите плодове и зеленчуци предприятия, 10% от млекопреработвателните, 8% от кланиците, птицекланиците и месопреработвателните предприятия и 40% от рибопреработвателните предприятия в страната ще отговарят на европейските стандарти. Ще се създадат 4 659 нови работни места.

По тази мярка е предоставена ограничена подкрепа за разнообразяването икономическата дейност. В двата сектора на Мярката, които са привлекли по-голямата част от договорените средства (Селски туризъм и Дървопреработка, дърводелство и био-горива), бенефициенти на подкрепата са били фирми, които вече са специализирани в подкрепените дейности. Към края на 2006г., като резултат от подкрепата по мярката, се очаква да се създадат 1 850 спални места в туризма, както и да се открият 1 800 нови и 5 000 временни работни места.

В резултат от подпомагане на общините по инфраструктурните мерки се очаква към 2006г. да се подобрят 130 км водоснабдителна мрежа и създадат 20 км нова, 20 км улици, да се подобри 35 км канализация и построи 5 км нова. 240 км пътна инфраструктура и 91 км водоснабдителна мрежа между общините също се очаква да бъде подкрепена по програмата до края на програмния период.

2.4.2 Проект „Устойчиво развитие на селските райони”

През месец февруари, 2003г. с цел подготовка на България за прилагане на Инициатива Лидер от момента й на присъединяване към ЕС, стартира съвместният проект на Министерство на земеделието и горите /МЗГ/ и Програмата на ООН за Развитие /ПРООН/, “Устойчиво развитие на селските райони”.

Проектът се осъществява в единадесет пилотни общини. Дейностите по проекта са концентрирани върху устойчивото развитие на земеделието, горското стопанство и алтернативния туризъм. Периода на изпълнение на проекта е от март 2003 до декември 2006г.

Проектът работи за подобряването на капацитета и сътрудничеството на общинските администрации, селскостопански производители, малки и средни предприятия, неправителствени организации, професионални сдружения и кооперативи чрез създаване на 11 Местни инициативни групи /МИГ/ по методологията Лидер, с участието на трите сектора: не правителствен, местни власти и бизнес. Цели се не само подкрепа за създаване на МИГ, но и помощ при изготвяне на стратегиите на МИГ за местно развитие, тяхното обучение, изграждане на капацитет и финансово подпомагане за оперирането им. Създадени и обзаведени са 11 местни офиси на проекта на територията на 11-те пилотни общини. Местните офиси функционират от 1 юли 2003 г. Учредени са 11 местни инициативни групи по модела и критериите на “Лидер+” с разработени стратегически планове за развитие на устойчиво земеделие и горско стопанство и алтернативен туризъм.

През 2004 г. в пилотните общини бяха съдебно регистрирани като юридически лица с нестопанска цел 11 (неправителствени организации) и 11 кооперации по проекта. Неправителствените организации изпълняват функциите на МИГ, наблюдават и контролират изпълнението на проектните схеми по Фонда за демонстрационни проекти /ФДИ/ към проекта. По фонда се изпълняват четири схеми: общественополезни проекти, иновативни проекти, проекти за обучение и смема за микрокредитиране. Кооперациите управляват схемата за микро-финансиране и постепенно поемат дейности на МИГ, които имат стопански характер.

През 2005г. дейностите на проекта бяха насочени повече към укрепване на партньорството между МИГ-те и засилване на капацитета чрез пътуващи семинари и обмяна на добри практики. Това допринесе за укрепването на МИГ като мрежа от независими институции за местно развитие.

От общо одобрени 23 проекта по ФДИ 2004 и 58 проекта по ФДИ 2005, завършени са 48 проекта, от които 14 публично-частни в обществена полза, 22 иновативни проекта и 12 проекта за обучение. Предоставени са общо 104 микрокредита, които представляват 100% от ресурсите на ФДИ за микрофинансиране. В етап на финализиране са 33 проекта по схемите на ФДИ 2005, които ще бъдат отчетени до края на 2006 година.

МИГ показаха добри умения не само в подкрепата и контрола на изпълнението на финансираните по ФДИ проекти, но и в кандидатстването по други донорски програми с проектни предложения, в съответствие с разработените местни стратегии за устойчиво развитие.

Проект “Устойчиво развитие на селските райони” беше подложен на външна междинна оценка с акцент върху МИГ. Процесът на оценка даде възможност и на други местни общности в България да се възползват от положителния опит на проекта. Заключения и препоръки от оценката бяха представени на първия национален семинар на тема “Прилагане на подхода ЛИДЕР и създаване на национална мрежа за развитие на селските район” проведен в София на 10–11 ноември 2005 г. с участието на 150 души от цялата страна.

Изводите, направени от междинната оценка по проекта са свързани с :

• 
  необходимостта да се осигури обучение за всички членове на регистрираните по проекта МИГ;
  
• 
  да се изгради добро партньорство между заинтересованите страни , което ще доведе до по-добри резултати;
  
• 
  необходимостта от постоянни и дългосрочни усилия на местно ниво, за да се променят отношението и настоящите практики в управлението на природни ресурси;
  
• 
  необходимостта от участието в национална и международна мрежа между общините, което е изключително важен процес за споделяне както на общи проблеми, така и на добри практики.
  

2.4.3 Пилотната схема за компенсаторни плащания.

През месец януари 2004г. стартира проект по ФАР 2001 за дефиниране на необлагодетелстваните райони и районите с екологични ограничения. Целта на проекта беше хармонизиране и прилагане на законодателството в областта земеделието, в частта му структурна политика, глава V “Необлагодетелствани райони и райони с екологични ограничения” на Регламент (ЕС) 1257/1999 за подпомагане развитието на селските райони от Европейският фонд за гарантиране и ориентиране на земеделието”. С проекта стартира подготовката на мярката за определяне на критерии и обхват на необлагодетелствани райони в България и определяне нива на компенсаторно плащане от работни групи сформирани със Заповед на Министъра на земеделието и горите.

Проектът по програма ФАР завърши през юли 2004 и бяха постигнати следните основни резултати от изпълнението на проекта:

• 
  Анализ на практиката на страните членки на Европейския съюз свързана с разработването и прилагането на схеми за подкрепа на земеделски производители в необлагодетелстваните райони;
  
• 
  Критерии за определяне на различните видове необлагодетелствани райони в България;
  
• 
  Методология за изчисляване на компенсаторните плащания за подкрепа на земеделските производители в различните видове необлагодетелствани райони в България;
  
• 
  Проект на пилотна схема за подпомагане на земеделските производители в необлагодетелстваните райони, в това число указания за прилагане и Ръководство към участниците в схемата за компенсаторни плащания на земеделските производители от необлагодетелстваните райони, проект на изисквания за добра фермерска практика, проект на процеса на администриране на схемата;
  
• 
  Проект на Наредба за определяне на необлагодетелстваните райони и районите с екологични ограничения.
  

За тестване на мярката за подпомагане на земеделските производители в необлагодетелствани райони, Управителния съвет на ДФ “Земеделие” одобри за прилагане двегодишна пилотна схема за шест общини, която стартира от месец април 2005 г. с национални средства на фонда. Целта на пилотната схема е да се набере икономическа информация за доходите на стопанствата и да се тестват административните процедури на компенсаторното плащане за бъдещия период. Избрани бяха пет представителни пилотни планински общини и една определена по критериите за други необлагодетелствани райони поради лошо почвени условия. По надморска височина е избрана високопланинска община над 850 м, с надморска височина над 600 м и такава по-ниска от 600 м., но по критерий наклон на терена.

Срока за кандидатстване за първата година от прилагането на пилотната схема беше определен до 15.06.2005 г., а за втората година е срок до 15.05.2006 г.

Одобреният размер на компенсаторни плащания е както следва:

• 
  за използвани земеделска земя е по 300 лв/ха;
  
• 
  за млади земеделски производители по 320 лв/ха;
  
• 
  за членове на организации на ЗП по 340 лв/ха.
  

Минималната площ за кандидатстване в планинските общини е 0,3 ха, а в другите необлагодетелствани райони е 0,5 ха. Максималната допустима площ за участие на един земеделски производител в схемата е 50 хектара.

За необработваемите земи (мери и пасища) условие за подпомагане е да се спазва гъстота на животинските единици от 0,5 до 2,0 на хектар от изискването за добра фермерска практика.

Анализът на резултатите от прилагането на пилотната схема за компенсаторни плащания на земеделските производители в необлагодетелстваните райони в шестте пилотни общини^* за 2005 г. показва, че 348 земеделски производители са кандидатствали за участие, от които 97 младите фермери или 28% от всичките участници. От кандидатите няма представители на организация на земеделските производители в нито една община. Това се дължи не само на факта, че техният относителен дял в земеделското производство по принцип е нисък, но и на това, че малък брой от младите земеделски производители са успели да се включат в схемата.

За всички общини като цяло е характерно, че преобладават земеделски производители с по-големи размери на стопанствата. Групата от 0,3 до 1 ха е най-малобройна. Тя заема 4% от всички одобрени бенефициенти общо за пилотните общини. Броят на земеделските производители, участващи в схемата за компенсаторните плащания, нараства с увеличаване на размера на стопанството. Във втората групировка от 1 до 3 ха попадат 52 фермери и тя представлява 15% от всички одобрени, в третата групировка (от 3 до 10 ха) съответно 85 броя или 24% и в четвъртата (от 10 до 50 хектара) 196 броя или 56% от всички бенефициенти.

Общият размер на земеделската земя за всички пилотни общини, която е договорена за участие в пилотната схема е 7 994 ха, а цялата зявена земя от участниците в схемата е 12 126 ха, като 10 793 ха е обработваема земя и 1 333 са мери и пасища. Разликата между тях е за сметка на площта, непокриваща критериите за допустимост в схемата и тя се равнява на 4132 ха или 34%.

Резултат за получените компенсаторни плащания по пилотната схема за през 2005 г. По данни на ДФ ”Земеделие” са изплатени компенсаторни плащания на 346 бенефициенти, като 2-ма от кандидатствалите са отпаднали. Изплатената сума се отнася за 7 865 ха. Общият размер на субсидията за всички пилотни общини се равнява на 2 411 597 лева, като 52 088 лв. са за млади земеделски производители или това е 2%. Структурата на субсидията показва, че 70% от средствата са отишли в земеделските производители в пилотната община от други необлагодтелствани райони различни от планинските. Средният размер на компенсаторното плащане за всички пилотни общини е 307 лв. на хектар. Най-голям е неговият размерът във високопланинските общини, където относителният дял на младите земеделски производители, спрямо всички производители е най-висок.

Резултат за договорените компенсаторни плащания по пилотната схема за 2006 г. До 15.05.2006 г. по пилотната схема са кандидатствали 339 бр. земеделски производители с площ 7 800 ха. В сравнение с предишната 2005 г. броя и площта на кандидатите по схемата почти се запазва същия. Нямаме увеличение на броя на кандидатите и площите заради поставено финансово условие на ДФ “Земеделие” да няма увеличение на площите в сравнение с 2005 г.

2.4.4 Проект „Селска мрежа и ЛИДЕР” (2006-2008 г.)

За периода март 2006 – февруари 2008 Министерство на земеделието и горите и Програмата на ООН за развитие стартираха проект “ Селска мрежа и Лидер. Проектът има за цел да допринесе за децентрализацията, доброто местно управление, изграждането на социален капитал и намаляването на бедността в селските райони на България, като оказва подкрепа за подготовка на страната да усвоява средства от Европейския земеделски фонд са развитие на селските райони след присъединяването към Европейския съюз. Проектът ще повиши интереса и капацитета на общностите и заинтересованите лица в селските райони да планират и използват финансови ресурси чрез работа в мрежа и чрез разработване и изпълнение на интегрирани местни стратегии за развитие. В същото време, проектът ще насърчи междуобщинското коопериране, особено между по-малките общини, и ще способства за създаването на хоризонтални връзки между действащите лица в селските райони, включително обществено-частни партнъорства. Проектът разширява и задълбочава усилията и постигнатите резултати на съвместния Проект “Устойчиво развитие на селските райони” на ПРООН и Министерство на земеделието и горите, насочен към изграждане на 11 местни инициативни групи по модела на Инициативата Лидер + за развитие на селските райони на ЕС. В добавка, проектът надгражда върху работата на Фондация за реформа в местното самоуправление по отношение на сформирането на Национална мрежа за развитие на селските райони.

Планираните резултати на проекта са обусловени от присъединяването на България към Европейския съюз и тяхната дългосрочна устойчивост ще се благоприятства от самото членство на България в ЕС.

2.4.5 Проект “Екипи на колела” между Националната служба за съвети в земеделието, МЗГ и ПРООН

Проектът тества модел на партньорство между Областните служби на Националната служба за съвети в земеделието /НССЗ/ на МЗГ и Бизнес центровете на Проект JOBS на ПРООН в 6 административни области: Видин, Пазарджик, Търговище, Хасково, Ямбол, Бургас.

Подвижни екипи, състоящи се от експерти на JOBS, експерти на НССЗ и външни консултанти, ще предоставят на земеделските производители и предприемачите от селските райони своевременни и съобразени с конкретните им потребности услуги: обща и специфична информация, развитие и финансиране на бизнеса, съвети в земеделието, регистрация на земеделски производители.

Наред с предоставянето на консултантски услуги на място, Проект “Екипи на колела в селските райони” ще се стреми да повиши капацитета на НССЗ за посрещане на належащите потребности на земеделските предприемачи от селските райони в условията на присъединяване на страната към Европейския съюз.

Основните дейности по проекта до момента от стартиране му през април 2006г.:

- Подготвителни дейности за стартиране на информационна кампания за земеделските производители и предприемачите от селските райони – разработена е комуникационна стратегия на проекта, включително проекти на информационни материали за проектните дейности, политиката за развитие на селски райони 2007-2013;

- Изградени 6 мобилни екипа, включващи представители на ОССЗ и JOBS центровете, разработени Оперативни планове за техните дейности. За всеки е закупен автомобил, подготвителни дейности за провеждане на тренинг за изграждане на екипно взаимодействие.

Изтегляне 3.49 Mb.

Сподели с приятели: