Програма за развитие на селските райони (2007 -2013) ноември 2006 Съдържание географска площ покрита от програмата и области класифицирани по цел "сближаване" 6
Структура на земеделските стопанства
Изтегляне 3.49 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.2.4 Работна сила в земеделието
- 2.1.2.5 Основни сектори в земеделието
- 2.1.2.5.2 Биологично производство и пазари за реализация
- 2.1.2.5.3 Животновъдство
- 2.1.2.6 Хранително-вкусова промишленост
- 2.1.2.7 Външна търговия с преработени и непреработени земеделски продукти
- 2.1.2.8 Горско стопанство
- 2.1.2.9 Силни и слаби страни
2.1.2.3 Структура на земеделските стопанстваПрез 2003г. в България са функционирали 665 000 земеделски стопанства6. Мнозинството от стопанствата (76,6%) обработват до 1 ха. Тези стопанства, обаче, обхващат едва 6,6% от ИЗП7. Същевременно, 0,8% от стопанствата обработват повече от 50 ха, но те обхващат 78,5% от ИЗП Съществуват значителни разлики в размера на стопанствата, управлявани от физически и юридически лица (кооперации, еднолични търговци, дружества). През 2003 г. преобладаващият дял от стопанствата са управлявани от физически лица (658 594). Те обхващат 30,3% от ИЗП имат среден размер 1,3 ха.Стопанствата, управлявани от юридически лица, наброяват 6 954 (включително кооперациите). Тези стопанства обхващат повече от 69,7% от ИЗП на стопанствата, включени в преброяването през 2003 г. и имат среден размер от 292 ха на стопанство. Земеделските кооперации имаха основен принос към БДС в земеделието в периода на преход към пазарно стопанство, но тяхната важност намалява през последните години. През 2003 г. има около 2 000 кооперации, които обработват 40% от ИЗП или средно 587 ха. Проучването на структурата на стопанствата от 2005 г. показва значително намаляване на броя на кооперациите (с 23%) и спад с 24% на тяхната ИЗП. Големият брой стопанства на физически лица води до малък среден размер на българските земеделски стопанства – 1,6 икономически единици. Огромната част от стопанствата (92,4%) са с размер до 2 икономически единици и допринасят едва 1/3 от стандартната разлика на страната (таблица 9). Средният размер на ИЗП на тези стопанства е 0,7 ха. Това са стопанства, чиято продукция е предимно за собствена консумация и само малка част от продукцията им се реализира на пазара. Стопанствата от 2 до 4 икономически единици са 32 387 от стопанствата, или 4,9% от стопанствата, обработват 3,6 % от ИЗП при среден размер на ИЗП 3,2 ха. От тях като полу-пазарни са дефинирани специализираните8 стопанства от 2 до 4 икономически единици и стопанисват над 1 ха за полски култури и 0,5 ха за трайни насаждения и чиито стопани са на възраст до 60 години или 7 250 стопанства. Тези стопанства обхващат 1,1% от ИЗП на стопанствата, включени в преброяването през 2003г. и имат среден размер от 4, 6 ха. Таблица 6 Разпределението на стопанствата по икономически размер и ИЗП
Източник: Евростат - Преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 година Наличието на значителен брой стопанства за самозадоволяване се дължи на различни фактори: Първо, мнозинството от тези стопанства се поддържат с цел осигуряване на допълнителни доходи на пенсионери или на хора, заети постоянно в други отрасли на икономиката. Ето защо 55% от стопанствата (или 369 000) през 2003г. са поддържани от пенсионери. Следва да се отбележи, че земеделието, особено в селските райони, е традиционен поминък и българските семействата нерядко се стремят да произвеждат голяма част от продуктите, които консумират. Второ, част от стопанствата се поддържат от хора, които не могат да си намерят алтернативна заетост. Броят на тези стопанства е значителен, тъй като 1/5 от всички хора, заети със земеделска дейност през 2003г., са се определили като безработни. Такива стопанства имат значителен принос за облекчаване на бремето на безработицата, но същевременно са неустойчиви и неефективни. Трето, тези земеделски стопанства бяха изправени пред големи затруднения в периода на преход към пазарна икономика. Стопаните нямаха достъп до кредити и възможности за професионално обучение, а много от тях започнаха своята дейност с ограничени ресурси и знания. Може да се очаква, че в резултат на икономическия растеж и по-големите възможности за работа и доходи в други отрасли на икономиката броят на земеделските стопанства за самозадоволяване ще намалее чувствително. Въвеждането на плащания на единица площ също може да доведе до намаляване на броя на стопанствата с по-малко от 1 ха ИЗП, които през 2003 г. наброяват около 500 000. Част от тези стопанствата, които няма да са обект на подпомагане по Първи стълб, поради неконкурентоспособност ще прекратят своята дейност, а други още повече ще свият своите размери. Подобни тенденции вече се наблюдават. Проучването на структурата на стопанствата от 2005 г. показва спад в броя на земеделските стопанства с 130 000 или 20% в сравнение с 2003 год. го, от които 57 000 стопанства са прекратили своята дейност, 64 000 са преминали под праговете за земеделско стопанство, а 10 000 не са развивали дейност през наблюдаваната стопанска година, но са заявили, че ще я подновят през следващата . Това намаление е продиктувано от сериозните структурни промени, които се извършват в земеделските стопанства през последните години: нараства средния размер на ИЗП при физическите лица и еднолични търговци. Стопанствата за самозадоволяване ще бъдат обект на подкрепа в рамките на ос 2, с цел развитието на земеделски методи, целящи опазване на околната среда и за да поддържат земята в добро състояние и да се ограничи процеса на обезлюдяване в планинските и други необлагодетелствани райони. Те ще бъдат подкрепяни и по ос 3 за да разнообразят своята дейност извън земеделието. Постигането на растеж в производителността, т.е подкрепа в рамките на ос 1 ще се основава на целенасочена подкрепа за развитието на тези земеделски стопанства (включително полу-пазарни такива), които имат потенциал да станат конкурентноспособни в дългосрочен план. 2.1.2.4 Работна сила в земеделиетоТрудностите пред развитието на малките и средни земеделски стопанства са довели до силно поляризирана структура на стопанствата, при която преобладаващият дял от заетостта се в отрасъла се създава от малки и неефективни стопанства. Преброяването от 2003г. показва, че земеделието е източник на доходи за 1,35 мил. души , от които 71% работят в стопанства под 1 ха и 22% в стопанствата от 1 до 5 ха. Броят на постоянно заетите в земеделието според преброяването от 2003 г. е 336 300 души. Проучването на структурата на стопанствата от 2005 г. показва рязък спад от 20% в броя на хората, заети в земеделски дейности . Броят на постоянно заетите се е свил още повече – с 25% и е паднал до 254 000 души. Наблюдението на работната сила на НСИ от 2004 г. регистрира подобна тенденция на намаляване на заетостта в земеделието. Според данните от това проучване броят на заетите в отрасъла е намалял от 285 800 през 2003 г. до 265 500 през 2005 г. (или 8,9% от общия брой на заетите в България). Един от основните проблеми в земеделието е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани. Според данните от преброяването на стопанствата едва 5% от собствениците на стопанства са млади хора на възраст не повече от 35 години, докато 66% от собствениците на стопанства са на възраст над 55 години. Подобна е и структурата на работната ръка в земеделието като цяло – едва 156 800 души са на възраст до 35 години или 11,6%, като техният брой е намалял с 55 000 души или 35% в периода 2003-2005 г. Масовият отлив на млади хора от земеделието е сериозен проблем, който изисква специални мерки за задържане на младите хора. Друг основен проблем е ниското образователно равнище на заетите в земеделието. Проучването на работната ръка на НСИ от 2004 г. показва, че 57% от заетите в земеделието са с основно или средно образование. Броят на заетите в земеделието със средно специално или висше образование е едва 4,4% (спрямо 25% средно за общата работна сила на страната). В допълнение мнозинството от хората, заети в земеделието нямат специализирана квалификация/образование в областта на земеделието и в областта на стопанското управление. Едва 2% от стопаните имат средно земеделско образование и 1% имат висше или полувисше образование в областта на земеделието(таблица 7). Таблица 7 Брой стопанства, според юридическия им статут и образованието на техните управители
Източник: МЗГ, дирекция “Агростатистика”. Преброяване на земеделските стопанства в България` 2003 Тези данни разкриват нуждата от създаване на система за непрекъснато професионално обучение на земеделските стопани и за подобряване на качеството и обсега на системата за съвети в земеделието. В момента съвети на стопаните се предоставят от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Службата има 28 областни звена и аналитична лаборатория. НССЗ предлага на земеделските производители актуална информация, специализирани съвети и консултации. Услугите, предлагани от НССЗ на земеделските стопани, са безплатни, тъй като службата се финансира от бюджета на МЗГ. Необходимо е НССЗ да подобри обсега и качеството на предлаганите услуги, както и да разработи специализирани услуги за различни целеви групи. 2.1.2.5 Основни сектори в земеделието2.1.2.5.1 РастениевъдствоПрез 2004 г. сектор растениевъдство има най-голям дял от 51,8% в стойността на брутната продукция от отрасъла. Най-голям дял се пада на зърнените култури, следвани от зеленчуците и техническите култури или общо около 80% от стойността на растениевъдната продукция (Таблица 8). Таблица 8 Стойност на брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство”за 2004 год.
Източник: Дирекция “Агростатистика”, МЗГ Преобладаващата част от обработваемите земи през 2004 г. е използвана за производство на зърнени култури (около 1,9 милиона ха или 58%), маслодайни култури (0,6 милиона ха или 19%), технически култури (5%) и зеленчуци (4%). Основните зърнени култури включват пшеница, царевица за зърно и ечемик. Производството на пшеница през 2004 г. е 4 милиона тона, на царевица за зърно – 2,1 милиона тона. Североизточен и Централен северен райони (ниво NUTS 2) са произвели около 60% от пшеницата и ечемика, и 85% от царевицата за зърно в страната. Слънчогледът и рапицата са основните маслодайни култури. През 2004 г. производството на слънчогледово семе възлиза на 1 милион тона, от които около 70% са произведени в Североизточен и Централен северен райони. Преброяването на земеделските стопанства от 2003 г. показва, че кооперациите отглеждат около 42% от площите със зърнени култури и 47% от площите с маслодайни култури. Агро-компании отглеждат 17% от площите със зърнени култури и 18% от площите с маслодайни култури, а еднолични търговци оглеждат респективно 13% и 15% от площите със зърнени и маслодайни култури. Останалите площи със зърнени и маслодайни култури са в стопанствата на физически лица. През 2004 г. производството на зеленчуци възлиза на 1,6 милиона тона, от които 537 000 тона картофи, 237 000 тона домати, 86 000 тона краставици и корнишони. Около 80% от производството на зеленчуци е концентрирано в южна България. По данни от преброяването от 2003 г. 87% от зеленчуците се отглеждат в малки стопанства от физически лица. От трайните насаждения лозята са водещи по отношение на заета площ – 129 600 ха или 61% от общата площ, заета с трайни насаждения. През 2004 г. са реколтирани около 85 000 ха лозя и са добити около 351 000 тона грозде. Близо 50% от лозята се отглеждат от физически лица. Тютюнът е важна техническа култура за България. Производството на тютюн (сурови листа) през 2004 г. се оценява на 69 600 тона. Централният южен район произвежда 61% от общото количество тютюн. През 2004г. регистрираните тютюнопроизводители наброяват 62 000. Около 3/4 от тях отглеждат по-малко от 0,5 ха тютюневи насаждения, но дават 1/3 от общото количество. Значителен дял от растениевъдната продукция произхожда от земеделски стопанства от смесен тип (таблица 9). Смесените стопанства произвеждат половината от кореноплодните култури, една трета от ечемика, зеленчуците и царевицата. Таблица 9 Специализация на земеделските стопанства (2003г.)
Източник : МЗГ, дирекция “Агростатистика”. Преброяване на земеделските стопанства в България` 2003 2.1.2.5.2 Биологично производство и пазари за реализацияБиологичното растениевъдство заема обща площ от 12 300 ха в края на 2004 г., което е 0,23% от ИЗП. От тази площ 11 900 ха вече са преминали нормативния преходен период и са сертифицирани. 27 881 ха са одобрените площи за събиране на диворастящи плодове и билки през 2004 г. Оранжерийното производство в страната е представено с 12 оранжерии и заема площ от общо 206 440 м2 (20,64 ха), преминали периода на преход. В тях се отглеждат зеленчукови култури и плодове. 77 са растениевъдните стопанства, като в 56 от тях продукцията е вече сертифицирана, а останалите 21 в момента се намират в период на преход. 5 са биологичните животновъдни ферми, като в тях се отглеждат общо 722 животни (говеда, овце и кози). Пчеларството е също един от секторите в аграрния отрасъл, който има потенциал за развитие на биологичното производство. 23 508 е броят на пчелните семейства, отглеждани по методите на биологичното производство, към момента в страната, които се отглеждат в 258 пчелина. Други 375 пчелни семейства се намират в период на преход и се отглеждат в 11 пчелина. Постепенно започва да се развива и биологичното производство на посадъчен материал и вече има 4 стопанства, които произвеждат сертифициран посевен и посадъчен материал от 3 вида култури. Интересът на българските производители към биологичното производство нараства. Основните пречки за по-бързото развитие на сектора са свързани с липса на средства за инвестиции в специфични селскостопански машини и слабо развитият вътрешен пазар, непозволяващ реализацията на продукцията от по-дребните биологични производители. Понастоящем, българските биологични продукти са предназначени основно за износ. Добър прием в страните-членки на ЕС, които са и основното направление за износ на български биологични продукти, намират традиционни за страната продукти като етерично-маслени култури, подправки, билки, плодове, зеленчуци, мед. Прогнозата е и след присъединяването на България към ЕС тези пазари да се запазят и разширят, предвижда се и разширяване на асортимента на продуктите, които традиционно се отглеждат в страната. През месец октомври 2005 г. Колегиумът на МЗГ одобри Национален план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2006-2013 г. Освен за утвърждаване на съществуващите и завоюване на нови външни пазари, редица мерки са предвидени най-вече за развиване на вътрешния пазар на биологични продукти и храни, който в момента фактически липсва. Важно място в Националния план заемат мерките за разширяване на произвежданата гама от растителни и животински продукти по биологичен начин. В съответствие с Европейския план за развитие на биологичното производство България инициира разработване на Стратегия и Национален план за действие за развитие на биологичното земеделие, утвърдени в края на 2005 г. Дефинирани са следните стратегически цели:
България има голям потенциал за отглеждане на „енергийни” култури. Биомасата (растителните остатъци), която остава всяка година след прибиране на реколтата възлиза на приблизително 4,8 до 5,2 милиона тона. Зърнените култури дават основния дял в растителните остатъци – около 3 милиона тона. Част от тази биомаса се оползотворява в животновъдството, а останалото се преорава или изгаря. Основните култури, които могат да се използват при производството на био-горива включват зърнените, техническите, маслодайните култури, зеленчуците, трайните насаждения и ливадите. Производителността в сектор растениевъдство е ниска, поради малкия размер на стопанствата, ниската степен на механизация, недобро качество на семената/посадъчния материал, неадекватни практики по управление/обработване на земята, и т.н. Липсата на инвестиции в земеделска техника е довела до значително увеличение на използвания труд в сектора и съответно до ниска производителност на труда. През 2004г. общият брой на тракторите в България е бил около 32 000, а на комбайните – 10 000. Голяма част от техниката е физически и морално остаряла. Ето защо, въпреки значителната подкрепа по САПАРД за модернизиране на земеделската техника, са необходими още инвестиции в тази насока в растениевъдството. Значителни инвестиции са необходими за засаждане и презасаждане на трайни насаждения, за напояване в стопанствата и за подкрепа на прехода от конвенционално към биологично земеделие.
Преброяването на земеделските стопанство от 2003г. регистрира голям брой стопанства, специализирани в отглеждането на преживни животни – 117 000. Тези стопанства, обаче, са твърде малки (имат среден размер от 0,8 икономически единици) и общо оглеждат едва 44% от говедата, 36% от овцете и 27% от козите. Една трета от земеделските стопанства отглеждат говеда. Всяко стопанство има средно по 3 животни, от които 2 млечни крави. Около 90% от говедата с в стопанства на физически лица. Повече от 80% от кравите се отглеждат в стада с по-малко от 10 животни. Малкият размер на стопанствата, неадекватната селекция и сграден фонд предопределят ниската продуктивност . Овцевъдството също си осъществява от многобройни малки стопанства. Средният брой на овцете в едно стопанство е много малък: 57% от овцете се отглеждат във ферми с по-малко от 10 животни и само 17% се оглеждат в стопанства с повече от 50 животни. Голям брой стопанства отглеждат свине (42%), но мнозинството от тях притежават 1-2 прасета. Стопанствата с повече от 100 животни наброяват 647. Тези стопанства отглеждат 46% от свинете в страната. Свиневъдството дава над 50% от националното производство на месо. През 2004 г. селскостопанските птици наброяват 19,5 милиона, от които 88% са кокошки. Птицевъдството е концентрирано в големи стопанства (отглеждащи 93% от птиците). Промишленото производство на яйца доставя 60% от общото количество яйца. Трябва да се отбележи, че 38% от птиците, 28% от свинете, 3% от говедата, овцете и козите се оглеждат в стопанства, които не притежават ИЗП. Хармонизирането на националното законодателство с Европейското и въвеждането на стандартите на Общността в областта на хигиената, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните, особено в сектори млеко- и месо- производство, изискват значителни инвестиции от българските стопани. Според експертни оценки9, например, само сектор млекопроизводство се нуждае от 35 милиона евро за достигане на стандартите за качество на млякото. 81% от стопаните с млечни крави нямат инсталации за доене. Въвеждането на новото Европейско законодателство по отношение на кокошките-носачки налага инвестиции от поне 30 милиона евро в сектор птицевъдство. Значителни инвестиции са необходими и за изглаждане на площадки да съхранение на оборския тор и за пречиствателни съоръжения за отпадните води, особено в зони с висок риск от замърсяване на водите с азот. Към май 2006г. едва 528 стопанства имат специална площадка за съхранение на оборския тор.
През 2003 г. в областта на производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия функционират около 6 500 предприятия. 73% от тях са микро-, а 20% са малки предприятия. 430 предприятия (7%) имат повече от 50 служители, а от тях 63 предприятия имат повече от 100 души персонал. През 2004 г. ХВП има дял от 15% в стойността на индустриалното производство. В периода 2001-2004 стойността на продукцията на ХВП нараства с 27,6%, докато стойността на общото индустриално производство нараства с 40,5%. За същия период стойността на продукцията от сектор месо-производство нараства с 77%, на сектор преработка на плодове и зеленчуци с 66% и на сектор млеко-преработка с 41,1%. Този растеж може да се обясни с бързото нарастване на потреблението на вътрешния пазар. Най-важните сектори на ХВП от гледна точка на стойност на продукцията са производството на хляб и хлебни изделия (близо 25% от стойността на общата продукция и 1/3 от заетите в ХВП), производството на напитки (18% от общата стойност), месо-преработката (16% от общата стойност) и производството на тютюневи изделия (12% от общата стойност). Следват ги сектори млеко-преработка, преработка на плодове и зеленчуци, мелничарство, производство на растителни масла, всеки от които има дял от около 7% в общата стойност на продукцията на ХВП. Най-добре функциониращите сектори с най-високи продажби, съответно най-добро задоволяване на търсенето на вътрешния пазар, включват: производство на напитки, в т.ч. вино; „месо”, „мляко”, „производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия”, „плодове и зеленчуци”, „мелнична промишленост”, „производство на тютюневи изделия”. Ръстът в продажбите на предприятията, произвеждащи хранителни продукти през 2003 г. (30% повишение спрямо 2000 г. и 21% спрямо 2002 г.) е показателен за потенциала на вътрешния пазар в бъдеще. Най-голямо относителен ръст в периода 2000-2003г. е отбелязан в преработката и консервирането на плодове и зеленчуци (105%). Малък брой предприятия от ХВП са специализирани в преработката на продукти от биологичното земеделие, тяхната продукция е относително малка и преработката е съсредоточена в следните направления: сушене на билки, подправки, семена, кореноплодни, плодове и зеленчуци, консервиране на плодови, плодово-зеленчукови и зеленчукови храни с ниско захарно съдържание, преработка и разфасоване на пчелен мед и пчелни продукти, преработка и дестилация на етерично-маслени култури и производство на масла и козметични продукти, замразяване на плодове и зеленчуци, преработка на краве и овче мляко. Преработвателната промишленост е важен потребител на земеделска продукция. ХВП изкупува директно повече от 75% от произведеното грозде от винени сортове, мляко, селскостопански птици и между 30 и 70% от плодовете. Проучванията на ХВП показват, че ефективността на отрасъла страда от структурните проблеми на българското земеделие. Малкият размер на стопанствата води до ниско качество и/или големи колебания в количеството продукция, която може да бъде изкупена за преработка. Най-сериозни са проблемите в преработката на продукция от животински произход – мляко и месо – тъй като преобладаващата част от продукцията идва от много малки стопанства. Трябва да се отбележи и негативната тенденция на значително намаляване на броя на работещите кланици и транжорните за бели и червени меса, което може да доведе до опасност след 2007г. да няма достатъчен брой кланици. Въпреки значителните инвестиции в модернизацията на преработвателната индустрия, подкрепени по Програма САПАРД, ХВП все още е по-малко продуктивна от останалите отрасли на българската икономика. БДС на един зает в ХВП през 2004г. е 4 036 евро, което е 78% от средната стойност за един зает за икономиката на страната. Съгласно данни от емпирично социологическо изследване11, проведено през 2001 г. в 204 предприятия на ХВП, технологичното оборудване в 54 % от тях е остаряло. В 34% от предприятията то е на приемливо ниво и едва в 12 % - е съвременно. Предприятията от ХВП се нуждаят от подкрепа за модернизация и за да поддържат пълно съответствие с технологичните стандарти на ЕС и да са напълно конкурентоспособни след присъединяването на страната към ЕС. Обект на подкрепа трябва да бъдат секторите, които имат значителен дял в износа на страната, както и тези с важно значение за вътрешния пазар. За тези от тях (мляко, месо, вино, плодове и зеленчуци), които имат проблеми с качеството, количеството и цените на суровините тази подкрепа трябва да се съчетае с приоритетни мерки за подобряване на конкурентоспособността на суровините сектори. За суровото мляко България има преходен период до 31.12.2009 г. за пълно привеждане в съответствие с изискванията на ЕС. Това ще породи трудности и проблеми пред млекопреработвателните предприятия за периода 2007-2009г., защото те ще преработват два вида мляко - отговарящо напълно на изискванията (за целия пазар на ЕС) и неотговарящо на изискванията (само за българския пазар). Ще им бъдат необходими допълнителни инвестиции, за да се осигури разделна преработка на суровото мляко. Чрез дерогация от Регламент (EО) №2597/9712 изискванията, свързани с маслеността не се прилагат за млякото за пиене, произведено в България до 30 април 2009г13. Тази дерогация ще изисква инвестиции от страна на преработвателните предприятия за да приведат технологията си на производство на мляко за пиене в съответствие с Регламент №2597/97. Необходими са инвестиции в преработвателните предприятия, за да постигнат пълна съвместимост със санитарните, ветеринарните и хигиенните изисквания на нововъведеното законодателство на ЕС. Успоредно с това са необходими инвестиции за повишаване на качеството и на безопасността на произвежданите храни. Необходимо е подновяване на системите за пречистване на отпадъчните води в преработвателните предприятия и инвестиции в охладителни съоръжения в събирателните центрове. Приоритетно трябва да се насочат средства и към иновации и създаване и промоциране на нови продукти и разнообразяването на асортимента на произвежданите продукти. Съгласно данни от емпирично социологическо изследване, проведено през 2001г. в 204 предприятия на ХВП, основните проблеми относно преработваните суровини са следните: лошо качество, недостатъчно количество и асортимент, висока цена, сезонни дефицити и свръх предлагане и проблеми с доставчиците, т.е. ниска степен на вертикална интеграция. Това налага да се насърчи вертикалната интеграция между земеделските производители, преработвателите и други заинтересовани лица, участващи в хранителната верига, чрез подкрепа на съвместни проекти, които да доведат до подобряване на сътрудничеството между тях, до по-добро качество и до по-голям асортимент на земеделските продукти използвани за преработка включително чрез подкрепа за създаване на нови продукти, процеси и технологии в земеделието и ХВП.
В периода 2002-2004 г. износът на земеделски продукти е нараснал повече от два пъти, което в комбинация с по-бавния растеж на вноса е довело до 23% нарастване на положителния външнотърговски баланс на отрасъл. През 2004 г. земеделските продукти заемат дял от 10,7% в общия износ на страната. Най-голям дял в износа се пада на страните от ОИСР14- 58,6%. 45,9% от износът на земеделски продукти са насочени към пазарите на ЕС-25 и почти половината от вноса на земеделски продукти е от ЕС. Структурата на износа за ЕС е доминирана от суровини и полуфабрикати, докато вносът се състои почти изцяло от преработени/готови продукти с висока добавена стойност. Важен дял в износа заемат арабските страни – 8,2%, Балкански – 7,6% и ОНД – 6,6%. През 2004г. най-голям дял в износа имат зърнените култури (пшеница, царевица, ечемик) – 14%; следвани от тютюн и цигари – 13,6%; маслодайни култури (основно слънчогледово семе) – 11,1%; живи животни и месни продукти (Таблица 10). Таблица 10 Външна търговия по групи земеделски стоки (2004г.)
Източник: НСИ Водещите продукти на българския износ в ЕС са: тютюн (главно ориенталски сортове), агнета, слънчогледово семе, гъши дроб и мед. 2.1.2.8 Горско стопанствоГорите на България се възприемат от българското общество като част от националното богатство и националната ни идентичност. Общата горска площ на България е 4,06 млн. хектара или 34% от територията на страната, от които залесената площ е 3,674 млн. ха. 65,9% от горите са основно с дърво-производителни функции. Средният годишен прираст от дървесина е 4,2 м3 / ха, а общият годишен прираст е 14,5 млн. м3. 30,8% от залесената горска площ са заети с иглолистни дървесни видове, а делът на широколистните гори е съответно 69,2%. Горите държавна собственост заемат 79,3% горската площ. Общинските и частни гори имат площ от 842 491 ха или 20,7% от горската площ в България. Структурата на тяхната собственост е както следва: частни физически и юридически лица – 9,7%, общини – 9,3%, религиозни общности – 0,6%. Съотношението между видовете собственост в отделните райони на страната е различно. Горите на частните собственици са с малка площ, повечето под 1 ха. Недържавните гори осигуряват допълнителни доходи и дървесина на техните собственици. Заетите в сектора през 2004 г. са 14 000, което е 0,4% от заетите в страната. Икономическите дейности в горите, изразени чрез добива на дървесина, възлизат на 5 530 446 м3 обла дървесина. Износът на дървесина през 2005г. възлиза на 451 470 м3 обла дървесина и 259 811 м3 обработена дървесина. Собствениците продължават да срещат затруднения с достъпа до инвестиции и съвети, което показва, че помощта в тази насока остава недостатъчна. Общините са в началото на процеса по създаване на специализирани управленски единици за управление на общинските гори. Необходими са обаче значителни инвестиции за изпълнение на някои от дейностите, като например отгледни сечи, подобряване на горската инфраструктура и достъпа на частни горовладелци до съвети. Подобряването на икономическата стойност на горите може да се постигне чрез засаждане на подходящи видове с оглед осигуряване на дървесина за огрев/биомаса и чрез инвестиции в инсталации и оборудване за получаване и използване на дървесната биомаса. 2.1.2.9 Силни и слаби страниАнализът на икономическата ситуация в земеделието, ХВП и горското стопанство показва следните основни слаби страни:
Силните страни на българското земеделие, ХВП и горско стопанство, които трябва да определят насоките на бъдещата подкрепа са:
Изтегляне 3.49 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||