1.8. Защитени територии и състояние на околната среда (Вж. Приложение 1)
Защитените територии, регламентирани със Закона за защитените територии, са в следните категории в съответствие с международната класификация: национален парк, природен парк, резерват, поддържан резерват, природна забележителност, защитена местност. Този закон определя тяхното предназначение, режим на опазването и използването им, както и процедурите за обявяване на защитените територии и промените при тяхното управление като прекатегоризиране, заличаване, увеличение на площта, изменение в режима и др
Защитените територии са чувствителни към натоварване и експлоатация и тяхното стопанско използване е ограничено. Основната функция на всички защитени територии е опазването на природата, на биологичното разнообразие на екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, макар че в много от тях се допуска известно стопанско използване. Защитените територии представляват не само ограничител в стопанското развитие, но те са и източник на доходи за местното население в контекста на устойчивото развитие.
На територията на община Тетевен защитените територии са както следва:
1.ПЗ. Пещера "Моровица": 2810/10.10.62 на ГУГ, Дв бр.56/1963г.; площ- 5 ха
2.ПЗ. Водопад край с.Гложене: 3-д № 707/09.03.70 на МГГП, ДВ бр.34/1970; площ- 1.1 ха.
1 .ЗМ. "Валога": 3-д № 2122/21.01.64. на КГГП, ДВ бр.6/1964г; площ - бха/отдел 25"е'7; 3-д № РД -750/10.06.2003 на МОСВ, дв бр.60/2003
2.3М. "Драгово присое": 3-д № 2122/21.01.64. на КГГП, ДВ бр.6/1964г.; площ- 1.5ха; 3-д № РД-751/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003
3. ЗМ. "Лисец"; 3-д № 2122/21.01.01.1964г. на КГГП; площ-Зха; 3-д № РД-752/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003. /Зха//отдел 18"д'7;
1.Цер /2бр./; 3-д № 44/91 г 2.Скоруша : 3-д № 44/91 г.
ПЗ"Рушова пещера": 3-д № 2810/10.10.62 на ГУГ ДВ бр. 56/1963г.; площ - 1ха.
Мах. Лозето
1 .Пещера "Лястовица"; 3-д № 1120/ 02.07.68 на МГГП, ДВ бр.83/1968; площ - 0.5 ха.
1.3М. "Черния рът": 3-д № 760/13.08.81 на КОПС, ДВ бр.79/1981г. -293.2ха, 3-д № РД-712/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003.
2.3М. "Костина": 3-д № 356/1966 на КГГП, ДВ бр.30/15.04.66; площ 72.2ха; 3-д № РД -735810.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003
ПЗ. Водопад "Скока" в м.Козница: 3-д № 1799/ 30.06.72 на МГОПС, ДВ бр.59/72; площ - 2 ха. ЗМ. Турунчето": 3-д №345/17.05.79 на КОПС, ДВ бр.67/1979 г.; площ 1 ха /отдел 114"д'У; 3-д № РД-727/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003г.
ЗМ. "Десеткар": 3-д № 2122/21.01.64. на КГГП, ДВ бр.6/1964г; площ 12.9 ха; 3-д № РД-753/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003
Топилище; Асен; Бабинци; Български извор; Галата; Глогово; Дивчевото; Зоренишки дол; Миоовец
Националният парк “Централен Балкан” (II категория съгласно IUCN) е третата по големина защитена територия в България (71 669,5 ха). Той се простира в посока изток-запад на около 85 км, обхващайки ивица със средна ширина около 10 км по най-високата част на Стара планина, като най-ниско границата му слиза до 550 м н.в. Паркът е обявен през 1991 г. и включва гори и високопланинската безлесна зона, като в него се намират 9 природни резервата (I категория по IUCN), които заемат над 28% от територията му. Паркът се разполага на територията на 8 общини и 32 кметства. Точните граници са определени със Заповед № 396/15.10.1999 г, (Държавен вестник, брой 28/04.04.2000 г.).
В границите на парк “Централен Балкан” на територията на общината са включени два природни резервата “Боатин” и “Царичина”, които са образци на уникалната природа на Стара планина. Вековни букови, буково-елови гори и гори от бяла мура заемат значителни площи в защитените територии на резерватите. Букът се изкачва на 1700 м. надморска височина. Смърчовите гори са с подлез от боровинки. Находището от бяла мура е най-северното компактно находище на Балканите. То попада в резервата “Царичина” и проявява голяма жизненост, поради бързото естествено възобновяване на вида. Мурата се изкачва на места до 2000 м. надморска височина.
2. Анализ на процесите и тенденциите в туризма
2.1. Национални особености и правителствени приоритети – няколко основни тенденции:
-
Правителството е обявило туризма като приоритетен сектор (един от петте водещи отрасла), което е видно и от предприетите вече действия в тази насока - изготвянето на глобална национална стратегия с добра маркетингова политика. Тя ще наблегне върху изграждането на национална система за информация и резервации. Спецификата на дейността в туристическия сектор като цяло определя малките и средни предприятия като основни звена, върху които тази система може да стъпи. Поради това тяхното стимулиране, както и насърчаването на иновационни практики и създаването на устойчиви модели на партньорства са сред приоритетите на редица национални институции и чуждестранни донори. Потенциалът, предлаган от малките и средни предприятия е отчетен и на местно ниво от страна на Великотърновска община.
-
Устойчива тенденция в българската икономика през последните няколко години, и в съзвучие с изтъкнатото по-горе значение на малките и средни предприятия е развитието на семейното хотелиерство. Редица подобни примери могат да бъдат посочени от региона на Тетевен. Особено концентриран е техният брой в Рибарица. Основният потребител, към когото все повече се насочва туристическата индустрия в община Тетевен (както и в цялата страна) е международният турист. Поради тези причини, развитието на туристическата инфра- и суперструктура и подобряването на имиджа на Тетевен на международния туристически пазар са две от приоритетните цели, заложени в стратегиите за устойчиво развитие на община Тетевен. Още повече, че туристическото развитие се разглежда и като основно средство за повишаване на икономическото благосъстояние на града.
-
Благоприятно влияние върху туристическата инфраструктура в региона би оказал един по-новаторски подход към развитие на продукта и актуална оценка на туристическите нужди и потребности. С подсигурена основна инфраструктура , интегриран подход към развитието на туризма, подобреното сътрудничество в самата туристическа индустрия и между туристическия сектор и неговите пазари ще доведе до значителни ползи за предприятия и потребители, ангажирани в сферата.
2.2. Статистически преглед на тенденциите за развитието на туризма в България
2.2.1. Чуждестранни туристи в България
Общо 1,286,658 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите) са посетили България през периода януари - май 2005 г. Това са “туристи” според определенията на Световната организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС. Техният брой е с +3.09% повече в сравнение със същия период на 2004 г.
За първите пет месеца на 2005 година Гърция води класацията с 273,062 туристи (-10.32%) за България, следвана от Македония – 219,086 туристи (-9.56%), Сърбия и Черна гора – 176,767 туристи (-6.15%), Турция – 100,607 туристи (+40.57%), Великобритания – 96,636 туристи (+52.00%), Германия – 84,031 туристи (-2.93%), Румъния – 47,560 туристи (+13.26%), Русия – 23,784 туристи (+12.89%), Израел – 20,974 туристи (+6.92%), Австрия – 20,359 туристи (+88.96%), Италия – 19,684 туристи (+16.49%), Украйна – 19,576 туристи (+4.89%), Франция – 18,934 туристи (+22.50%), САЩ – 17,579 туристи (+13.06%), Холандия – 12,481 туристи (+60.20%), Швеция – 10,820 туристи (-10.07%), Финландия – 9,852 туристи (+40.64%), Чехия – 8,489 туристи (+16.48%), Полша – 8,399 туристи (+8.68%), Дания – 7,451 туристи (+12.84%) и т.н.
2.2.2. Платежен баланс на туризма – България (януари-април 2005 г.).
По предварителни данни приходите от международен туризъм (без транспорта) за първите четири месеца на 2005 г. възлизат на 283.9 млн. Евро (+8.13% повече от същия период на 2004 г.) Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за първите четири месеца са на сума от 217.9 млн. Евро (+1.85% спрямо същия период на 2004 г.). Нетните приходи (положителното салдо) за първите четири месеца на 2005 г. от международен туризъм са 66.1 млн. Евро (+35.7% спрямо същия период на 2004 г.).
2.2.3. Европейски съюз – България
Броят на туристите от ЕС за България се увеличава с изпреварващи темпове спрямо останалия свят. При 3.09% ръст в броя на чуждестранните туристи в България за периода януари-май 2005 г., страните от Европейския съюз отбелязват увеличение в броя на туристите за България от +4.94%, като ръстът от старите членки на ЕС е+ 4.45%, а от новите страни-членки е +12.61%. Европейският съюз все повече стабилизира позициите си на най-важен пазар за международния туризъм на България.
Данните показват, че независимо от забавянето на темповете на ръст през последните месеци, положителният тренд на развитие през петте месеца при най-важните за българския туризъм пазари продължава като България се готви за ръстове от порядъка на 10-12% за туристическата 2005 година. Прогнозите на Световната организация по туризъм при ООН и на Европейската комисия за туризъм при ЕС (въпреки забавеното икономическо развитие на някои пазари) на този етап са за 5-6% ръст на туризма в дестинация Европа през 2005 г. По принцип месеците януари – април имат малък относителен дял при оформяне на годишните резултати, а месец май дава първоначални индикации за началото на летния сезон и тенденциите на някои пазари. Все пак следва да се обърне внимание на спадовете от Гърция, Германия, Швеция и Белгия, които са индикативни в доста посоки и се явяват върхът на айсберга на бъдещите потенциални проблеми в туристическата индустрия на България.
2.2.4. Пътувания на български граждани в чужбина (по крайни дестинации)
През периода януари - май 2005 г. общо 1,591,151 българи са пътували в чужбина по всички видове цели, което е с 9.29% повече от същия период на миналата година. Най-много пътувания на български граждани са били осъществени за Турция, като 621,725 българи са предпочели тази дестинация (+20.27%). Следват Гърция – 224,139 пътувания на българи (+8.75%), Сърбия и Черна гора – 156,566 пътувания (+3.86%), Германия – 88,472 пътувания (-12.53%), Македония – 88,123 пътувания (+1.06%), Румъния – 75,792 пътувания (+6.78%, Италия – 58,734 пътувания (+8.83%), и т.н.
2.3. Основни показатели за туристическото развитие на община Тетевен спрямо Ловешка област и страната
Показатели
| ТЕТЕВЕН |
Троян
|
Априлци
|
Ловеч
|
Ловешка област
|
България
|
Дял от леглата в Ловешка област
|
31%
|
37%
|
21%
|
11%
|
100,0%
|
100%
|
Дял от нощувките в Ловешка област
|
36%
|
35%
|
16%
|
17%
|
100%
|
100%
|
% българи
|
87,8%
|
100,0%
|
100,0%
|
92,9%
|
98,7%
|
56%
|
% чужденци
|
3,2%
|
0,0%
|
0,0%
|
7,1%
|
1,3%
|
44%
|
Дял от посетителите в Ловешка област
|
25%
|
31%
|
11%
|
33%
|
100%
|
100%
|
% българи
|
92,6%
|
99,9%
|
100,0%
|
90,5%
|
96,7%
|
75%
|
% чужденци
|
6,6%
|
0,1%
|
0,0%
|
9,5%
|
3,3%
|
25%
|
Среден престой в дни
|
5,2
|
3,8
|
4,9
|
1,8
|
3,4
|
4,2
|
в т.ч. българи
|
3,3
|
3,8
|
4,9
|
1,8
|
3,4
|
3,2
|
в т.ч. чужденци
|
1,9
|
1,4
|
0
|
1,3
|
1,3
|
7,4
|
Заетост на леглата в %
|
43%
|
23%
|
26%
|
17%
|
24%
|
30%
|
Приходи на 1 легло
|
249 лв.
|
171лв.
|
87лв.
|
697лв.
|
253лв.
|
722лв.
|
Приходи на един посетител
|
32 лв.
|
14лв.
|
10лв.
|
23лв.
|
17лв.
|
46лв.
|
Приходи на 1 нощувка
|
7 лв.
|
4лв.
|
2лв.
|
13лв.
|
5лв.
|
11лв.
|
Сподели с приятели: |