Програма за развитие на туризма в община тетевен съдържание І. Въведение



страница5/7
Дата19.07.2018
Размер0.87 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

1.8. Защитени територии и състояние на околната среда (Вж. Приложение 1)

Защитените територии, регламентирани със Закона за защитените територии, са в следните категории в съответствие с международната класификация: национален парк, природен парк, резерват, поддържан резерват, природна забележителност, защитена местност. Този закон определя тяхното предназначение, режим на опазването и използването им, както и процедурите за обявяване на защитените територии и промените при тяхното управление като прекатегоризиране, заличаване, увеличение на площта, изменение в режима и др

Защитените територии са чувствителни към натоварване и експлоатация и тяхното стопанско използване е ограничено. Основната функция на всички защитени територии е опазването на природата, на биологичното разнообразие на екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, макар че в много от тях се допуска известно стопанско използване. Защитените територии представляват не само ограничител в стопанското развитие, но те са и източник на доходи за местното население в контекста на устойчивото развитие.

На територията на община Тетевен защитените територии са както следва:



  • Гложене

1.ПЗ. Пещера "Моровица": 2810/10.10.62 на ГУГ, Дв бр.56/1963г.; площ- 5 ха

2.ПЗ. Водопад край с.Гложене: 3-д № 707/09.03.70 на МГГП, ДВ бр.34/1970; площ- 1.1 ха.

1 .ЗМ. "Валога": 3-д № 2122/21.01.64. на КГГП, ДВ бр.6/1964г; площ - бха/отдел 25"е'7; 3-д № РД -750/10.06.2003 на МОСВ, дв бр.60/2003

2.3М. "Драгово присое": 3-д № 2122/21.01.64. на КГГП, ДВ бр.6/1964г.; площ- 1.5ха; 3-д № РД-751/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003

3. ЗМ. "Лисец"; 3-д № 2122/21.01.01.1964г. на КГГП; площ-Зха; 3-д № РД-752/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003. /Зха//отдел 18"д'7;


  • Голям Извор

1.Цер /2бр./; 3-д № 44/91 г 2.Скоруша : 3-д № 44/91 г.

  • Градешница

ПЗ"Рушова пещера": 3-д № 2810/10.10.62 на ГУГ ДВ бр. 56/1963г.; площ - 1ха.

Мах. Лозето

1 .Пещера "Лястовица"; 3-д № 1120/ 02.07.68 на МГГП, ДВ бр.83/1968; площ - 0.5 ха.


  • Рибарица

1.3М. "Черния рът": 3-д № 760/13.08.81 на КОПС, ДВ бр.79/1981г. -293.2ха, 3-д № РД-712/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003.

2.3М. "Костина": 3-д № 356/1966 на КГГП, ДВ бр.30/15.04.66; площ 72.2ха; 3-д № РД -735810.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003



  • Тетевен

ПЗ. Водопад "Скока" в м.Козница: 3-д № 1799/ 30.06.72 на МГОПС, ДВ бр.59/72; площ - 2 ха. ЗМ. Турунчето": 3-д №345/17.05.79 на КОПС, ДВ бр.67/1979 г.; площ 1 ха /отдел 114"д'У; 3-д № РД-727/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003г.

  • Черни Вит

ЗМ. "Десеткар": 3-д № 2122/21.01.64. на КГГП, ДВ бр.6/1964г; площ 12.9 ха; 3-д № РД-753/10.06.2003 на МОСВ, ДВ бр.60/2003

Топилище; Асен; Бабинци; Български извор; Галата; Глогово; Дивчевото; Зоренишки дол; Миоовец



Националният парк “Централен Балкан” (II категория съгласно IUCN) е третата по големина защитена територия в България (71 669,5 ха). Той се простира в посока изток-запад на около 85 км, обхващайки ивица със средна ширина около 10 км по най-високата част на Стара планина, като най-ниско границата му слиза до 550 м н.в. Паркът е обявен през 1991 г. и включва гори и високопланинската безлесна зона, като в него се намират 9 природни резервата (I категория по IUCN), които заемат над 28% от територията му. Паркът се разполага на територията на 8 общини и 32 кметства. Точните граници са определени със Заповед № 396/15.10.1999 г, (Държавен вестник, брой 28/04.04.2000 г.).

В границите на парк “Централен Балкан” на територията на общината са включени два природни резервата “Боатин” и “Царичина”, които са образци на уникалната природа на Стара планина. Вековни букови, буково-елови гори и гори от бяла мура заемат значителни площи в защитените територии на резерватите. Букът се изкачва на 1700 м. надморска височина. Смърчовите гори са с подлез от боровинки. Находището от бяла мура е най-северното компактно находище на Балканите. То попада в резервата “Царичина” и проявява голяма жизненост, поради бързото естествено възобновяване на вида. Мурата се изкачва на места до 2000 м. надморска височина.

2. Анализ на процесите и тенденциите в туризма

2.1. Национални особености и правителствени приоритети – няколко основни тенденции:



  • Правителството е обявило туризма като приоритетен сектор (един от петте водещи отрасла), което е видно и от предприетите вече действия в тази насока - изготвянето на глобална национална стратегия с добра маркетингова политика. Тя ще наблегне върху изграждането на национална система за информация и резервации. Спецификата на дейността в туристическия сектор като цяло определя малките и средни предприятия като основни звена, върху които тази система може да стъпи. Поради това тяхното стимулиране, както и насърчаването на иновационни практики и създаването на устойчиви модели на партньорства са сред приоритетите на редица национални институции и чуждестранни донори. Потенциалът, предлаган от малките и средни предприятия е отчетен и на местно ниво от страна на Великотърновска община.

  • Устойчива тенденция в българската икономика през последните няколко години, и в съзвучие с изтъкнатото по-горе значение на малките и средни предприятия е развитието на семейното хотелиерство. Редица подобни примери могат да бъдат посочени от региона на Тетевен. Особено концентриран е техният брой в Рибарица. Основният потребител, към когото все повече се насочва туристическата индустрия в община Тетевен (както и в цялата страна) е международният турист. Поради тези причини, развитието на туристическата инфра- и суперструктура и подобряването на имиджа на Тетевен на международния туристически пазар са две от приоритетните цели, заложени в стратегиите за устойчиво развитие на община Тетевен. Още повече, че туристическото развитие се разглежда и като основно средство за повишаване на икономическото благосъстояние на града.

  • Благоприятно влияние върху туристическата инфраструктура в региона би оказал един по-новаторски подход към развитие на продукта и актуална оценка на туристическите нужди и потребности. С подсигурена основна инфраструктура , интегриран подход към развитието на туризма, подобреното сътрудничество в самата туристическа индустрия и между туристическия сектор и неговите пазари ще доведе до значителни ползи за предприятия и потребители, ангажирани в сферата.

2.2. Статистически преглед на тенденциите за развитието на туризма в България

2.2.1. Чуждестранни туристи в България

Общо 1,286,658 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите) са посетили България през периода януари - май 2005 г. Това са “туристи” според определенията на Световната организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС. Техният брой е с +3.09% повече в сравнение със същия период на 2004 г.

За първите пет месеца на 2005 година Гърция води класацията с 273,062 туристи (-10.32%) за България, следвана от Македония – 219,086 туристи (-9.56%), Сърбия и Черна гора – 176,767 туристи (-6.15%), Турция – 100,607 туристи (+40.57%), Великобритания – 96,636 туристи (+52.00%), Германия – 84,031 туристи (-2.93%), Румъния – 47,560 туристи (+13.26%), Русия – 23,784 туристи (+12.89%), Израел – 20,974 туристи (+6.92%), Австрия – 20,359 туристи (+88.96%), Италия – 19,684 туристи (+16.49%), Украйна – 19,576 туристи (+4.89%), Франция – 18,934 туристи (+22.50%), САЩ – 17,579 туристи (+13.06%), Холандия – 12,481 туристи (+60.20%), Швеция – 10,820 туристи (-10.07%), Финландия – 9,852 туристи (+40.64%), Чехия – 8,489 туристи (+16.48%), Полша – 8,399 туристи (+8.68%), Дания – 7,451 туристи (+12.84%) и т.н.

2.2.2. Платежен баланс на туризма – България (януари-април 2005 г.).

По предварителни данни приходите от международен туризъм (без транспорта) за първите четири месеца на 2005 г. възлизат на 283.9 млн. Евро (+8.13% повече от същия период на 2004 г.) Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за първите четири месеца са на сума от 217.9 млн. Евро (+1.85% спрямо същия период на 2004 г.). Нетните приходи (положителното салдо) за първите четири месеца на 2005 г. от международен туризъм са 66.1 млн. Евро (+35.7% спрямо същия период на 2004 г.).

2.2.3. Европейски съюз – България

Броят на туристите от ЕС за България се увеличава с изпреварващи темпове спрямо останалия свят. При 3.09% ръст в броя на чуждестранните туристи в България за периода януари-май 2005 г., страните от Европейския съюз отбелязват увеличение в броя на туристите за България от +4.94%, като ръстът от старите членки на ЕС е+ 4.45%, а от новите страни-членки е +12.61%. Европейският съюз все повече стабилизира позициите си на най-важен пазар за международния туризъм на България.

Данните показват, че независимо от забавянето на темповете на ръст през последните месеци, положителният тренд на развитие през петте месеца при най-важните за българския туризъм пазари продължава като България се готви за ръстове от порядъка на 10-12% за туристическата 2005 година. Прогнозите на Световната организация по туризъм при ООН и на Европейската комисия за туризъм при ЕС (въпреки забавеното икономическо развитие на някои пазари) на този етап са за 5-6% ръст на туризма в дестинация Европа през 2005 г. По принцип месеците януари – април имат малък относителен дял при оформяне на годишните резултати, а месец май дава първоначални индикации за началото на летния сезон и тенденциите на някои пазари. Все пак следва да се обърне внимание на спадовете от Гърция, Германия, Швеция и Белгия, които са индикативни в доста посоки и се явяват върхът на айсберга на бъдещите потенциални проблеми в туристическата индустрия на България.

2.2.4. Пътувания на български граждани в чужбина (по крайни дестинации)

През периода януари - май 2005 г. общо 1,591,151 българи са пътували в чужбина по всички видове цели, което е с 9.29% повече от същия период на миналата година. Най-много пътувания на български граждани са били осъществени за Турция, като 621,725 българи са предпочели тази дестинация (+20.27%). Следват Гърция – 224,139 пътувания на българи (+8.75%), Сърбия и Черна гора – 156,566 пътувания (+3.86%), Германия – 88,472 пътувания (-12.53%), Македония – 88,123 пътувания (+1.06%), Румъния – 75,792 пътувания (+6.78%, Италия – 58,734 пътувания (+8.83%), и т.н.

2.3. Основни показатели за туристическото развитие на община Тетевен спрямо Ловешка област и страната



Показатели

ТЕТЕВЕН


Троян

Априлци

Ловеч

Ловешка област

България

Дял от леглата в Ловешка област

31%

37%

21%

11%

100,0%

100%

Дял от нощувките в Ловешка област

36%

35%

16%

17%

100%

100%

% българи

87,8%

100,0%

100,0%

92,9%

98,7%

56%

% чужденци

3,2%

0,0%

0,0%

7,1%

1,3%

44%

Дял от посетителите в Ловешка област

25%

31%

11%

33%

100%

100%

% българи

92,6%

99,9%

100,0%

90,5%

96,7%

75%

% чужденци

6,6%

0,1%

0,0%

9,5%

3,3%

25%

Среден престой в дни

5,2

3,8

4,9

1,8

3,4

4,2

в т.ч. българи

3,3

3,8

4,9

1,8

3,4

3,2

в т.ч. чужденци

1,9

1,4

0

1,3

1,3

7,4

Заетост на леглата в %

43%

23%

26%

17%

24%

30%

Приходи на 1 легло

249 лв.

171лв.

87лв.

697лв.

253лв.

722лв.

Приходи на един посетител

32 лв.

14лв.

10лв.

23лв.

17лв.

46лв.

Приходи на 1 нощувка

7 лв.

4лв.

2лв.

13лв.

5лв.

11лв.
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница