Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

2 - ЗАВЕТЪТ И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Взаимно сключваните завети са били честа практика сред древните, примерите за което са многобройни и в Писанието, и в древните небиблейски текстове. Като пример можем да посочим заветите между: Авраам и Авимелех (Битие 21:22-32), Исак и Авимелех (Битие 26:26-31), Яков и Лаван (Битие 31:43-55), Исус Навиев и гаваонците (Исус Навин 9:3-15), и Соломон и Хирам (3 Царе 5:12). Има и много други.

Такива взаимно сключвани завети са подобни на съвременните договори и мирни договори, макар с някои важни различия.³⁷ Тези човешки завети са сключвани между приблизително равни страни: човек с човек.

Много по-важните върховно установените божествени завети, също са открити в Писанието. Страните в тях определено са неравни: неограниченият Бог и ограниченият човек. Някои от божествените завети, върху които набляга Писанието, са сключените с: Адам (Осия 6:8), Ной (Битие 6:18), Авраам (Битие 15:18), Израел (Изход 24:8) и Давид (Псалм 89:3). Далеч в бъдещето, погледнат от старозаветната перспектива, лежи славният, окончателен “Нов завет” (Еремия 31:31-34). Павел обобщава различните старозаветни завети като “заветите [множествено число] на обещанието [единствено число]” (Ефесяни 2:12). В основата на божествените завети има едновременно общо единство и прогресивно развитие.

Казано кратко и ясно, заветът може да се определи като:

Освен това всяка от страните на завета трябва да има екземпляр от заветния договор. Затова заветните Десет заповеди бяха записани на две каменни плочи.³⁹ Всеки камък съдържаше пълен екземпляр на Десетте заповеди за всяка страна, за Бога и за човека.⁴⁰

Древните върховно установени завети между имперските царе (“сюзерени”) и по-низши царе, и победени народи или отделни хора (“васали”) често са имали петстепенна структура, очертана обикновено в по-долу споменатия ред. Едно кратко въведение към тази структура ще ни помогне да разберем Божия завет, който също следва този модел.⁴²

1. Трансцендентност: Обикновено преамбюл даващ въвеждащо изявление определящо властта на царя сключващ завета.

2. Йерархия: Исторически пролог, обобщаващ царската власт и посредничеството на управлението му чрез напомняне на исторически обстоятелства.

3. Етика: Подробно изложение на законовите постановления, определящи етиката на верния живот под заветния съюз.

4. Клетва: Изложение на санкциите на завета, определяне на обещанията и предупрежденията чрез полагане на официална клетва.

5. Наследяване: Обяснение на споразуменията, пренасящи завета за бъдещи поколения.⁴³

Както споменах по-горе, Божият завет следва същия модел. Тази заветна структура се появява често в Библията. Ярък пример е цялата книга Второзаконие, която ще очертая за илюстрация.⁴⁴

1. Трансцендентност (очертаване на върховната власт на Бога, Който сключва завета). Второзаконие 1:1-3 служи като преамбюл към завета, подробно изреден по-нататък. В стих 3 на Израел е казано, че Мойсей говори “на израилтяните всичко, което Господ му е заповядал за тях”. Думата “Господ” е превод от еврейското “Йеова”, което се среща над 6000 пъти в Стария Завет. Това е специалното изкупително заветно име на Бога. Чрез това име Той откри Себе Си на Израел точно преди славното му избавление от Египет (Изход 6:2-7). Името Йеова непосредствено говори за Божието възвишено величие и славна мощ. Той е Който говори и сключва завет във Второзаконие.

2. Йерархия (очертаване на посредничеството на върховната власт на този, който сключва завета). Във Второзаконие 1:6-4:49 откриваме кратко обобщение на заветната история на Израел, което трябва да напомня на Израел за активната историческа роля на Бога в световните дела. Нека да отбележим три характеристики на въпросната йерархия:

(1) Господ е върховен владетел на Израел. Той милостиво води и защитава Израел в пустинята и обеща да победи враговете му в обещаната земя (Второзаконие 1:19-25, 29-31).

(2) Под върховната власт на Бога е установено непосредствено управление на Израел от избрани старейшини (Второзаконие 1:12-16). Те трябваше да управляват от името на Бога (Второзаконие 1:17).

(3) Под ръководството на това управление народът на Израел трябваше да бъде влиятелен пример за добротата на Бога и за Неговата върховна власт в очите на останалите народи. (Второзаконие 4:4-8). Те трябваше да бъдат светлина на света,⁴⁵ прилагайки чрез йерархична власт Божието управление в света. Израел като народ беше Божият представител на земята.

3. Етика (очертаване на постановленията на завета). Във Второзаконие постановленията се намират в глави 5:1 до 26:19. В началото на тази част стоят Десетте заповеди (Второзаконие 5:1-21), които са основните, фундаментални правни принципи на Бога. Другите закони, съдържащи се в Изход, Второзаконие и навсякъде другаде, са “казусни закони,” които показват как основният закон трябва да се прилага при дадени примерни обстоятелства.⁴⁶

4. Клетва (очертаване на тържествените санкции на завета). Във Второзаконие 27:1-30:20 са записани санкциите на завета. Тези санкции насърчават етичното поведение като обещават награда и обезсърчават бунта като заплашват с проклятия.

5. Наследяване (очертаващо предаването на заветните споразумения в бъдещето). Във Второзаконие 31-33 Мойсей наближава смъртта (31:2). Той насърчава народа в бъдещето за сила (31:6-8) и участие на всички, включително децата (31:9-13). Покорството осигурява бъдещо продължаване на благословението (32:46-47) върху всички племена на Израел (33:1-29).

Очевидно заветната идея е основополагаща в Писанието. Също толкова очевидно е, че заветът е очертан в конкретни условия, за да се избегне всяко объркване на задълженията и отговорностите.
Заветът и Великото поръчение
Стигаме до същността на въпроса: дали Христовото Велико поръчение е завет? Ако е, и то ще съдържа петточковата структура на библейския заветен модел. Ще има и други заветни характеристики на Неговото служение. Ако Великото поръчение наистина е завет, тогава всички християни попадат под неговите постановления. Те са задължени от Бога да работят за неговото изпълнение в историята.
Помазаникът на завета

Христос е изпълнение на най-основното обещание в завета. В Исус всички обещания на Бога намират своето пълно изражение (1 Коринтяни 1:20).⁴⁷ Той е потвърждението на Божиите обещания (Римляни 15:8). Така при раждането му радостта от Божието заветно обещание беше изразена във вдъхновената песен на Захариевото пророчество: “за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет” (Лука 1:72, курсивът е добавен). Основното обещание на завета (“Аз ще бъда ваш Бог; вие ще бъдете Мой народ”) беше изразено в раждането на Този, Който е наречен “Емануил” (“Бог с нас”, Матей 1:23), Който дойде, за да “спаси хората Си от греховете им” (Матей 1:21).

Христос съзнателно беше “Пратеникът на завета”. Този Пратеник на завета беше пророкуван в Малахия 3:1: “Ето, аз изпращам вестителя Си, който ще устрои пътя пред Мене. И Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, когото вие желаете, ето, иде – казва Господ на силите”. Че Христос идва като ангела на завета е поставено отвъд всяко съмнение в прилагането от Христос на първата част на Малахия 3:1 за Йоан Кръстител, който беше предтечата на Христос. Матей 11:10 дава признанието на Христос относно Йоан: “Това е онзи, за когото е писано: Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Тебе”. Така той направи път за ангела на завета.

Едно от най-дългите записани послания на Христос е Проповедта на планината (Матей 5-7). Интересно, изглежда Христос умишлено прави паралел с Мойсей, чрез когото дойде Мойсеевият завет.⁴⁸ Той прави това, като се представя на планината (Матей 5:1) като пазител на закона (Матей 5:15), както Мойсей беше представен на планината Синай като законодател (Изход 19:24).⁴⁹ Навсякъде в тази проповед се появяват сравнения между Христос и Мойсей (или “Синай”).⁵⁰

Мойсей и Илия, които представляват закона и пророците (Стария Завет⁵¹), дори се повяват малко по-късно в Христовото служение на планината на преображението, за да му прехвърлят заветната си власт.⁵² Те говорят за скорошното му заминаване от света чрез смъртта,⁵³ с която той официално ще установи Новия завет.

Новият завет беше сключен от Христос, “Пратеника на завета”, в горната стая в нощта преди да бъде разпнат. Той беше сключен между Него и Неговия народ от новозаветната епоха.⁵⁴ Новият завет е осъществяването (или “изпълнението”⁵⁵) на няколко прогресивни завета от старозаветната епоха, които развиват Божия изкупителен план.

Ясно е, че Христос представя Себе Си като пратеника на завета, за да установи окончателния осъществен завет между Бога и Неговия народ. И това е важно за разбирането на Великото поръчение като заветно действие.
Поръчението и заветът

Отделих тези няколко страници в развиване на заветната тема на Писанието, за да разгледам Великото поръчение от заветна гледна точка. Великото поръчение е обобщение на Новия завет. И ние откриваме в него конкретните структурни особености, характерни за заветите. Тук ще изредим накратко заветните елементи на Великото поръчение. Те ще бъдат подробно обяснени в Част II на това изследване.

Основната структура на Великото поръчение включва следните елементи:

1. Трансцендентно върховенство. Христос дава поръчението от планина, място в Писанието, характеризиращо възвишеност. “А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на планината, където Исус им определи” (Матей 28:16).

2. Йерархична власт. От върха на планината Христос обявява, че всяка власт на небето и на земята е Негова. След това изпраща Своите последователи да направят Неговата власт известна и осезаема по цялата земя. “И като Го видяха, поклониха Му се... Тогава Исус се приближи при тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всичките народи” (Матей 28:17а, 18-19а).

3. Етични постановления. Тези, които са свързани с Него в кръщението, трябва да научат и да се подчиняват на постановленията на своя Владетел, Христос Исус. “Научете всичките народи... като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал” (Матей 28:19а, 20а).

4. Клетвено посвещение. Тези, които ще бъдат доведени под благодатната закрила на Христовата власт, трябва да бъдат кръстени в Неговото име, като клетва за заветна преданост към Него. “[Кръщавайте] ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Матей 28:19б).

5. Наредби за наследяване. Христос установява Своето поръчение за разпространяването на Неговата власт в пространството (“всички народи”, Матей 28:19б) и във времето (“и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века”, Матей 28:20б).

Нека да се посветим на това призвание, докато вървим към по-пълното му разбиране.