Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

4 - УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЪРХОВНА ВЛАСТ

В тази глава ще видим по-отблизо изводите от върховното царско даване на власт, получена от Христос, което е юридическата основа на Великото поръчение. Като правим това, ще открием посредничеството на властта при това заветно върховенство.

Заветната йерархия е изложена ясно в Матей 28:18-19а (цитирано по-горе). Тук виждаме йерархичното движение на властта:

(1) Първоначално властта е в триединния Бог и произхожда от Него (“даде Ми се всяка власт”, очевидно от Бога).

(2) Посредническата власт е дадена на Богочовека, Исус Христос, като изкупителна награда (“даде Ми се”).

(3) Христос възлага на християните да утвърждават покорството на тази власт административно (“И тъй, идете”).¹¹⁰

(4) Съзнателното покоряване на тази власт трябва да се разпространи по целия свят (“научете всичките народи”).

Затова вестителите на Христовото царство са наречени “посланици.”¹¹¹

Твърдението на Христос във Великото поръчение, че е получил от Бога “всяка власт на небето и на земята” официализира юридически това, което вече е вярно метафизически – Божието управление е над всичко.¹¹² Т.е. Христос в Своята вечна личност като Бог Син винаги притежава власт в Себе Си; това е присъщо на божествената Му същност.¹¹³ Но от гледна точка на наредбата за изкуплението (изработването на спасението), втората Личност от Триединството смири Себе Си от Своето възвишено положение и “се отказа от всичко” (Филипяни 2:7), като прие човешко тяло и душа.¹¹⁴ Направи го, за да осигури изкупление за хората Си, като живя под Закона и понесе юридическите последствия от нарушаването му от тяхна страна.¹¹⁵ Юридическата декларация на приемането на изкупителното дело от Бащата беше при възкресението, което историческо събитие доведе до даването на “всяка власт” като на побеждаващ Цар.

Но какво представлява даването на “всяка власт на небето и на земята”? И каква трябва да бъде програмата за евангелизиране на Църквата на основа на това даване?

Божието господство в Писанието е неограничено. И във Великото поръчение Христос предявява претенции към тази безгранична власт. Оттук идва и божественото естество на поръчението. Това не е власт дадена църковно, традиционно, философски или политически, а извлечена от Бога. Великото поръчение идва при нас с много смело твърдение: “Така казва Господ.”

Възкресението беше първата стъпка в Христовото възвеличаване; възнасянето беше заключителната стъпка.¹²² Всъщност “По същество възнасянето се предполага от възкресението. Двете събития са съчетани в един факт на Христовото възвеличаване. Възкресението е коренът и началото на възнасянето; възнасянето е цветът и короната на възкресението... Възкресението бележи навлизането в небесното състояние; възнасянето – в небесната област.”¹²³

Броени дни след възкресението Христос завърши Своето двуетапно възвеличаване, когато се възнесе в небето в изпълнение на Данаил 7:13, 14. В тази връзка текстът е много важен, макар често да е разбиран неправилно. Според редица учени от различни мисловни школи текстът от Данаил 7 оформя пророческия фон на Великото поръчение, както се вижда още при Иполит (170-236 от Хр.).¹²⁴ Данаил 7:13-14 гласи:

и ето, един като Човешкия Син

идеше с небесните облаци

и стигна до Древния по дни;

и доведоха Го пред Него.

И на Него се даде власт

слава и царство,

за да Му слугуват

всичките племена, народи и езици.

Неговото господство е вечно господство,

което няма да премине,

и царството Му е царство,

което няма да се разруши.
Очевидно това “идване” е възнасянето Му в небето: “стигна до Древния по дни.” Също толкова очевидно е Неговото възцаряване като цар: “на Него се даде власт.” Затова то носи атмосфера на световна власт: “да Му слугуват всичките народи.” Така то е свързано с Великото поръчение, защото на Човешкия Син беше дадена “всяка власт на небето и на земята.”
Посредничеството на властта
Относно осъществяване на практика на делото, дадено на Църквата от нашия Господ и за важната функция на подчиненото изречение “и тъй, идете” в поръчението, пуританският коментатор Матю Пул пише преди време: .”..като обяви Своята власт, Той я делегира.”¹²⁵ Всъщност “доколкото касае земята, властта е само въпрос на право или теория, задача, която трябва да се изпълни. Останалото следва оттук.”¹²⁶ Заповедта може да бъде перифразирана: “Даде Ми се цялата власт на небето и на земята, и тъй, идете и направете властта действителност.”¹²⁷

Съюзът “и тъй,” поставен между обявяването на “всяка власт” и призива “идете” и “научете” е най-уместен и важен. Той има “особена роля в настоящата връзка; той прави заключение от даването на Исус на всяка власт. Той поставя цялата Му власт и авторитет зад заповедта да се евангелизира светът. Това показва, че онова, което иначе би било абсолютно невъзможно, сега става славно възможно, да, сигурна реалност.”¹²⁸ Поставената пред тази малка група мъже¹²⁹ задача би била твърде тежка, ако нямаше за основа световната власт, заявена от Христос. Оттук следва значението на “и така”, свързващо стих 18 и стих 19.

Един точен, буквален превод от гръцки на стих 19а гласи: “Затова, отивайки, научете вие всичките народи.”¹³⁰ “Идете” е превод на причастие в гръцкия. Макар да изразяват действие, причастията не са истински глаголи, а по-скоро глаголни прилагателни. На чисто граматическа основа за своето пълно значение причастията зависят от основните глаголи. Те не могат да стоят в текста сами (оттук идва големият страх на писателите от “висящото причастие”!).

Заради граматиката тук някои изследователи твърдят, че след като преведената “идете” (буквално “отивайки”) дума е причастие, тя не може с право да се смята за заповед за учениците, защото причастията нямат наклонение.¹³¹ Те посочват, че ако думата е била предназначена да изрази заповед да се отиде, то тя е щяла да бъде глагол в заповедно наклонение. Позицията, изведена от този граматически аргумент, е, че Христовата заповед на практика трябва да бъде разбрана като: “Където и да се случи да се намирате, правете ученици.”

Разбира се, вярно е, че “където и да се случи” да се намираме, е задължително да правим ученици. Независимо от това, граматически причастието може да носи действието на основния глагол. Причастието до такава степен е свързано с основния глагол, че в известен смисъл участва в силата му. А причастието тук контекстуално има заповедната сила на основния глагол, макар и самото то да не притежава заповедна форма.¹³²

Нещо повече, че това в действителност е заповед да се “отиде”, може да се види и в историята на ранната църква, записана в Деяния. Там ставаме свидетели на “отиването” на учениците в света. В допълнение, сходните поръчения на Христос, които изискват напредването на Благовестието от Ерусалим към целия свят, свидетелстват за отправената навън, простираща се, войнствена експанзия на Христовите интереси и предполагат това разбиране за Матей 28:19.¹³³

След всичко казано и направено заключението е, че Христос очаква Неговият новозаветен народ да отиде, т.е. да бъде войнствен в разпространението на истинската вяра. Под Стария Завет Израел като народ беше ограничен от земя с ясно определени граници.¹³⁴ Той трябваше да упражнява своето влияние сред народите от самата земя и чрез пример, но докато си остава “в земята” (Второзаконие 4:5-8).¹³⁵ Никога не е бил упълномощаван от Бога да завладява народите извън тези граници с цел анексиране.¹³⁶ Всъщност, вместо Израел да отиде при народите, народите трябваше да дойдат при него.¹³⁷

Сега, с трансформацията на Църквата в нейната новозаветна фаза¹³⁸ и развитието й от незрялост към зрялост (Галатяни 3:23-26), усилията й се характеризират със завоевателски дух. Тя трябва да излезе и да сее семе в целия свят, без оковите на географски съображения.¹³⁹ Църквата е “в света” (Йоан 17:15) с много важна цел: да излезе с царска власт, за да се изправи с Божиите изисквания срещу народите. Така Поръчението говори за Неговата власт над “земята” (ст. 18б) и нашето задължение да наложим тази власт над “народите” (ст. 19а).

Великото поръчение сваля задължението върху Божия народ отгоре надолу. То вече не може да бъде окачествено само като “добра идея”, както Десетте заповеди не могат да бъдат смятани единствено за десет предложения. То не е въпрос на избор за Божиите хора. То е задължителна задача, възложена върху онези, които не само са създадени по Божия образ (както са всички хора¹⁴⁰), но които са и етично обновени в този образ чрез спасителните милости на Христос.¹⁴¹ Това е задължение, което е възложено върху Неговите хора, които живеят на земята тук и сега, защото “Господня е земята и всичко, що има в нея.”¹⁴²

Чрез йерархичната заветна наредба ние имаме задължението да информираме хората по света за Божията собственост над всички неща и за властта на Божия Син над всичко. Трябва да прогласяваме, че изкуплението е необходимо, за да бъдем приети от Бога и да се спасим от вечен съд. Трябва да научим хората на отговорността им да служат на Бога в целия живот, която следва от това славно изкупление.

Поради това, което отбелязахме по-горе, трябва да видим йерархичното задължение на Великото поръчение в заповедта му “Идете . . . научете всички народи.” Тази заповед тук е отличителна заради контраста с по-ранната Христова заповед: “Не отивайте при езичниците.”¹⁴⁴ Благовестието на спасението първоначално беше “първо за юдеина”,¹⁴⁵ затова беше необходимо то да започне своето дело и влияние в Ерусалим.¹⁴⁶

Но сведенията на Матей за появата на неюдейски мъдреци от “Изтока” (Матей 2:1-2), учението на Христос за пристигането в царството на хора от изток и запад (Матей 8:11), притчите за царството, включващи света (Матей 13), и т. н. изясняват, че Христовото служение винаги е очаквало включването впоследствие и на неюдейските народи. Това не e някаква нова и неочаквана смяна на програмата, защото дори Старият Завет съдържа обещание за спасението на неюдеите.¹⁴⁷ Всъщност, апостолите често цитират старозаветните пророчества за да обосноват призоваването на езичниците.¹⁴⁸

Но някои евангелски християни имат склонността да разбират заповедта като нищо повече от: “като разпространявате благовестието, без да пропускате никоя част от света.”¹⁴⁹ Това разбиране означава единствено, че “предназначението на Църквата в настоящата епоха е на свидетел.”¹⁵⁰ Твърди се, че Великото поръчение включва спасението на “отделни хора” между народите, защото “да научиш някого в библейски смисъл е нещо индивидуално.”¹⁵¹

Кой от нас не би се съгласил с тези твърдения – сами по себе си? Със сигурност Христовите думи “И тъй, идете и научете всичките народи” не могат да означават по-малко от това, че Благовестието е всеобхватно Благовестие, което трябва да се проповядва на хора от всички народи. И също толкова сигурно всички евангелски християни вярват, че Великото поръчение изисква спасението на отделни грешници от собствените им грехове.

Но това ли е всичко, което включва Великото поръчение? Нима то означава да се търси единствено разгласяването на Благовестието на всички народи? Тоест, нима то говори само за спасението на отделни хора от целия свят? Или тук има нещо повече от това, което сме предполагали?

Христовата заповед е да научим всичките “народи.” Гръцката дума, преведена “народи” тук е ethne (множествено число на ethnos) – интересна дума, изпълняваща във Великото поръчение жизненоважна функция. Нека да разгледаме значението на самата дума, и след това да отбележим как тя е по-подходящата в случая от всички други подобни думи, които биха могли да се използват.
Значението на етнос

1. Етимологичен произход. Думата ethnos е била често употребявана в гръцкия език от древни времена. Сред етимолозите е широко разпространено мнението, че тя е извлечена от друга гръцка дума – ethos, което означава “‘маса’ или ‘множество,’ свързано с едни и същи нрави, обичаи и други отличителни характеристики,”¹⁵² и в крайна сметка произхожда от санкскритската дума svadha, което означава “собствено състояние, навик.”¹⁵³ Затова еthos обхваща “група хора, живеещи според едни и същи обичаи и правила.”¹⁵⁴ Всъщност, самата дума ethos присъства в Новия Завет и означава “навик, обичай” (Лука 22:39; Деяния 25:16).

Връщайки се към конкретната дума, намираща се във Великото поръчение, гръцкият лексикограф Джоузеф Тайер изброява пет нюанса на думата ethnos: (1) “Множество . . . свързано или живеещо заедно.” (2) “Множество от отделни хора, от една и съща природа или род.” (3) “Раса, народ.” (4) “Чужди народи, които не се покланят на истинския Бог: неверници, езичници.” (5) “Християни сред езичниците.”¹⁵⁵ Следователно, думата ethnos говори не толкова за разпръснати отделни хора, а по-скоро за колективни маси от отделни хора, обединени от общи връзки, както е в едно общество, общност или народ.

2. Неговата новозаветна употреба. Коренната идея на думата ethnos се разграничава лесно в Деяния 17:26: “И направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята.” Същото важи за Откровение 7:9, където множеството на светиите е събрано “от всеки народ и от всичките племена, люде и езици.” Национално-обществено-колективното значение на думата се изтъква от употребата на ethnos на редица места извън Матей в Новия Завет.¹⁵⁶ Дори юдеите като отделно общество и национална цялост са наречени ethnos в много места на Новия Завет,¹⁵⁷ което показва, че думата не означава непременно “езичник” в смисъла на “неюдеин.”¹⁵⁸

Всъщност думата ethnos, когато се отправя от юдеи към други хора, е с цел да разграничи националната общност (включваща религия, традиция, обичаи и пр.) на нееврейските народи от юдейската национална общност.¹⁵⁹ Тя съдържа колективна или корпоративна идея за общество от хора и не е свързана само с откъснати отделни хора. В допълнение, изразът “всички народи” в Матей 28:19 се среща в същата форма и в няколко други стихове. В тези стихове се говори за национални единици от цели общества.¹⁶⁰

3. Функцията на думата в Матей. Интересно, изследването на употреба на Матей на думата ethnos дава статистическо доказателство в наша полза. В девет от четиринадесет появи на думата (или 71% от случаите, в които се среща) тя е използвана по начин, който ясно говори за народи: Матей 4:15; 10:18¹⁶¹; 12:18, 21¹⁶² 20:25; 21:43¹⁶³ 24:7, 9, 14. В два други случая (или 14%) думата вероятно трябва да се разбира като означаваща “народ”: Матей 6:32¹⁶⁴ и 25:32.¹⁶⁵ Двата пъти (или 14%), които вероятно включват обобщеното схващане “езичници” или “хора”¹⁶⁶ са Матей 10:5 и 20:19. Последният случай се намира във въпросния текст Матей 28:19. Трябва да отбележим също, че думата, използвана във всички основни английски преводи е “народи”, а не “езичници.”¹⁶⁷

Ленски ясно отнася множественото число ta ethne на Матей 28:19 към “народи”, когато настоява за водно кръщение на деца от този текст на основа на факта, че децата съставляват “такава голяма част от всеки народ.”¹⁶⁸ Ланге се придържа към същия възглед, когато коментира израза: “народите като народи трябва да бъдат християнизирани.”¹⁶⁹ В своя Lexicon Арндт и Гингрич дават две значения при обясняването на думата ethnos: (1) “народ, хора” и (2) “eзичници.” Под първото значение те поставят Матей 28:19.¹⁷⁰
Важността на еthnos

Изглежда думата ethnos, която Христос използва във Великото поръчение, има важно значение. Той призовава последователите Си да “научат всичките народи.” Той не казва просто “научете всички хора” (макар и тази второстепенна идея да е вярна). В този случай Той би избрал гръцката дума anthropos, която би позволила сведението да означава хора като отделни човешки същества, а не като колективни раси, общества, общности или народи. Нито призовава да бъдат научени “всичките царства” (basileia), като че ли предявява претенции само към политическата власт. Вместо това призовава да се научат “всичките народи” (ethnos), определяйки хората като отделни индивиди, но обединени в социокултурните си дела и отношения.

Следователно делото на обучение на Великото поръчение е към цялостното прилагане на Христовата власт над хората чрез тяхното обръщане. Когато броят на обърнатите нарасне, това провиденчески води до подчиняването под властта на Христос на цели институции, общества, общности и правителства. Както казва преди векове Матю Хенри: “Християнството трябва да се вплете в националните конституции, . . . земните царства трябва да станат Христови царства, и техните царе бащи-хранители на Църквата. . . . Дайте всичко от себе си, за да направите народите християнски народи. . . . Христос Посредникът изгражда царство в света, доведете народите да станат негови поданици.”¹⁷¹
Целта на властта
Разбирането на йерархичното управление на върховната власт във Великото поръчение ни помага да схванем някои от всеобхватно звучащите текстове, говорещи за изкупление. Христос със сигурност спасява отделни хора. Слава на Бога за тази славна истина – аз самият съм отделен човек! Но Неговият план и цел е да спаси и множества от отделни хора, и обществата, възникващи от техните дела. Неговият план е за цялостно спасение. Това може да се види в някои обобщаващи текстове. Макар да сме склонни да говорим за Христос като “моя личен Спасител”, ние твърде често пренебрегваме факта, че той е обявен и като “Спасителят на света.” Има няколко текста, които описват световния обхват на изкуплението.
Световно спасение

В Йоан 1:29 Йоан Кръстител вижда Исус и произнася думите: “Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!” В 1 Йоан 4:14 четем: “Отец прати Сина да бъде Спасител на света” Йоан 3:16-17 казва “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (сравнете Йоан 12:47). 1 Йоан 2:2 учи, че “Той е умилостивението за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” Във 2 Коринтяни 5:19 Павел разбира така активния труд на Христос: “Бог в Христа примири света със Себе Си.”

Тези текстове ясно представят Христос в Неговото изкупително дело. Научаваме, че: Той е наречен Божий Агнец; Той отнема греха; Неговата цел при идването беше да спасява; Той осигурява умилостивение за грешника; Той примирява грешниците със Себе Си.

Но какво означава гръцката дума kosmos (преведена “свят”) в текстовете, които говорят за обхвата на изкуплението? Това съществително първоначално е означавало сграда, изградена от отделни части, за да оформи едно цяло. То започва да се прилага към отношенията между хората, като нареждане на войници във войски и власти в държавни дела. Накрая kosmos започва да обозначава добре подредена вселена и става важно понятие в гръцката философия.

В Новия Завет думата kosmos означава сбора от всичко създадено, включително одушевено и неодушевено. Деян. 17:24 говори за Бог, създаващ “света и всичко, което има в него.” Бог създаде подредено творение, както се вижда от Битие 1. Тоест, Той създаде kosmos.

Следователно думата “свят”, както е използвана в предишните текстове относно световното спасение, се отнася за света като подредена система от хора и неща. Тоест, светът, който Бог създаде и обикна, е Негово творение, както Той го е замислил: свят подчинен на човека, който на свой ред трябва да е подчинен на Бога (Псалм 8).

Една често пренебрегвана идея в по-горе цитираните текстове е, че те ясно говорят за световния обхват на Неговото върховно изкупление. Във всеки от текстовете, минаващи през нашата внимателна проверка, имаме сведение за стремежа към пълно и безплатно спасение за космоса, света като система. Тоест, Христовото изкупително дело е предназначено за създадения ред от хора и неща. Затова заповедта на Великото поръчение да бъдат научени “всичките народи” включва не само всички хора като хора (anthropos), но всички хора в техните обществени взаимоотношения (ethnos) (Матей 28:19), защото Христос е “Господ на всичко” (Деяния 10:36). Цялото общество трябва да бъде подчинено на благовестието на върховния владетел Христос.

Както се удивлява А. Т. Робъртсън: “Най-величественото от всички представления е да се види възкръсналият Христос, без да разполага с пари, войска или държава, да възлага на тази група от петстотин мъже и жени завладяване на света, да ги доведе до там да вярват, че то е възможно, и те да го предприемат със сериозна страст и сила.”¹⁷² Именно това направи Христос. Както се изразява Чамблин, когато говори за даването на такава власт на Христос: “Бог Баща . . . сега желае настоящата власт на Исус (7:29; 8:9) да бъде упражнявана по целия свят.”¹⁷³

Спасението е предназначено за “света като система” (kosmos), включваща хората в техните обществени отношения (ethnos). Оттук очевидно следва, че резултатите му трябва да се отразят във всяка област на живота и обществото, а не само вътре в отделната личност.¹⁷⁴ Всъщност Христовото поръчение претендира именно за това в два много важни израза.

(1) Когато Христос заявява за Себе Си “всяка власт”, Той заявява всеобхватността на Своята власт. Тук Христос заявява претенции за “всяка форма на власт [и] изисква всички необходими мерки за напредването на Божието царство.”¹⁷⁵ Или казано по друг начин, Той претендира за “неограничена власт във всяка област.”¹⁷⁶ Никоя форма на власт не убягва от Неговата върховна власт.

(2) Когато добавя “на небето и на земята”, Той обявява областта на действие на Своята власт. Той заявява, че Неговата власт е също толкова силна на земята, както е на небесата. С други думи, властта, която държи в небето над делата на изкупените му обитатели и светите ангели, се упражнява и в земните дела, над хората. На Исус Христос е дадена “всяка власт на небето . . . така че да използва всички ресурси на небето и цялата власт на земята . . . така че да държи отговорни всяка институция, управление и човек на земята.”¹⁷⁷

Наистина Христос претендира за неограничена власт над всяка област. Той не претендира само над ограничената област на вътрешния живот на човека, или над няколко избрани области като семейството или църквата. Това става ясно от различните съдържателни изрази в това отношение по-късно в Новия Завет. Филипяни 2:9-11 съдържа силно заявление в това отношение:
Затова и Бог Го превъзвиши¹⁷⁸ и Му подари име, което е над всяко друго име; така че в името на Исуса да се преклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. (Курсивът е мой).
Това отговаря добре на написаното в Ефесяни 1:20-22:
Той Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и всеки чин, с който се именуват не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му, и постави Го глава над всичко за църквата. (Курсивът е мой)
Тези текстове са допълнени и от други стихове,¹⁷⁹ както и от твърдението на Откровение, че той е “Господ на господарите и Цар на царете.”¹⁸⁰

Относно гражданско-политическата област на човешкото общество, която е може би най-деликатната страна на въпроса, това обяснява защо царете са задължени да управляват чрез Него,¹⁸¹ под Него¹⁸² и като Негови “служители”, за да издигат Неговия закон¹⁸³ според славното благовестие на благословения Бог.¹⁸⁴ Земната политическа власт, за която Сатана арогантно предяви претенции, чрез която угнетяваше народите и която предложи на Христос,¹⁸⁵ беше праведно спечелена чрез славното изкупително дело на Христос.

Неговите думи “всяка власт” над “всичките народи” изискват да проповядваме Неговите царски права над всички хора и всичките им институции, общества, общности и народи. Спасяването на множества от отделни хора накрая трябва да доведе до обществена християнизация под Христовото управление и за Негова слава чрез Неговото провидение, в съобразност с Божията цел при сътворението. Този световен ред е определен да човекът да владее над света, за Божия слава.¹⁸⁶ Ето защо в самото начало на човешката история несъгрешилият човек беше социално създание.¹⁸⁷

Спасението, донесено от осъществяването на Великото поръчение, не включва просто статично влизане в Книгата на живота на Агнето; а и преобразяваща живота промяна на центъра на човешкото същество.¹⁸⁸ Тоест, то не е просто нещо, което се вписва в дневника на небето, за да промени състоянието на човека (юридическо оправдание на основа на завършеното дело на Христос).¹⁸⁹ Със сигурност то означава това, но и нещо повече. То включва и нещо извършено в човека на земята, нещо, което да промени неговия характер (духовното освещение, породено от продължаващото дело на Святия Дух).¹⁹⁰

Христовото спасително дело върховно обгръща човека и поражда в него “новорождение”,¹⁹¹ правейки вярващия “ново създание”¹⁹² или “нов човек”,¹⁹³ създавайки в него нов характер¹⁹⁴ заради това, че е бил възкресен и съживен от духовна смърт.¹⁹⁵ То му донася “всички духовни благословения”,¹⁹⁶ слага го под силата на благодатта,¹⁹⁷ осигурява в него обитаването на Святия Дух¹⁹⁸ и на Христос¹⁹⁹, Който му влага Божията сила²⁰⁰ и му осигурява застъпничеството на Христос.²⁰¹

Всичко това трябва да води до сблъсък с и променяне на нехристиянското общество, защото Павел заповядва: “Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас да желаете това и да го изработвате” (Филипяни 2:12-13). Павел не казва, че ние трябва да “работим за нашето спасение” (като че ли виновните грешници можеха да заслужат Божието благоволение!), но че спасението, което ние притежаваме, трябва да се “изработва” във всяка област на нашия живот. Накратко, ние трябва да изработваме спасението, което вече е наше. Ние сме подтиквани от божествено задължение и спасителен дълг да “разобличаваме делата на тъмнината” (Ефесяни 5:11) като сме “солта на земята” и “светлината на света” (Матей 5:13, 14). Следователно спасението оказва постепенно, динамично и преобразяващо влияние върху живота на отделния вярващ в Христос. Това е прогресивно освещаване. Но този процес не е ограничен до хипотетична, изключително лична етична област. Когато спасението се разпространява върху други хора, то установява мотивирано, енергично царство на верните, които са организирани да действат като “народ, даващ плодовете на” царството.²⁰²

Така във 2 Коринтяни 10:4-5 четем:
Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но чрез Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
Този, Който претендира за “всяка власт на небето и на земята” и на Когото е дадено “име над всяко друго име,” е същият, Който ни е упълномощил да унищожаваме “всичко, което се издига високо против познанието на Бога” и да пленяваме “всеки разум да се покорява на Христа” – не само някои или само вътрешните мисли. Това трябва да става незабележимо отвътре²⁰³, а не чрез въоръжена революция отвън,²⁰⁴ докато “работим” докле той идва (Лука 19:13).

Има и друг ъгъл, от който можем да очакваме преобразяващото влияние на изкуплението в обществото: негативният ъгъл, поправянето на греха. Както е казано поетично във великия химн за Рождество, “Joy to the World”:

нито тръни изобилстват по земята;

Той идва, за да направи благословения да текат,

докъдето се намира проклятието.

Но докъде стига проклятието на греха? Колко всеобхватен е грехът? Проклятието на греха се намира навсякъде по света! То прониква и изкривява всяка област от живота на човека! По тази причина поръчението на Христос към Неговата Църква, предадено в Лука 24:47 (и както се подразбира в Матей 28:18-20), гласи: “Така е писано, че Помазаникът трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и опрощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.” Отново се срещаме със спасение – тук чрез покаяние от греха – за “всичките народи.”

Ако човек е напълно покварен,²⁰⁵ тогава тази поквара се простира и допринася за цялостната поквара на всичките му обществени дела. Вместо да превръща всичко в злато, падналият човек повлиява лошо на всичко, до което се докосне. Допирът на грешника намалява качеството, стойността и ефективността на всичко, което прави, в сравнение с това, което би правил, ако нямаше грях. Със сигурност спасението от греха включва спасение от всички последствия на греха, включително институционалните, културните, обществените и политическите грехове. И точно толкова сигурно е, че християнинът трябва да се изправя срещу греховното поведение и дела с власт, за да ги замени с праведната алтернатива.

Невероятно, един добре продаващ се евангелски автор дори остро критикува Йоан Кръстител заради неговото проповядване срещу греха на политическата власт в неговата област, цар Ирод Антипа!

Хершел Хобс е запазил за нас проницателна бележка, която е най-уместна за нашето изследване: “Др. Гейнс Добинс беше запитан ‘Но не е ли обръщането крайната цел на спасението?’ Той отговори, ‘Да, но погледнато от кой край?’”²⁰⁷ Това е въпросът и пред нас.

III. Заветна етика