ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ 3. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ОКОЛНА СРЕДА

3. 
   Стратегическа цел 3: Развитие на техническа инфраструктура водеща до растеж и опазване на околната среда
   

По отношение на стремежа към опазване на околната среда, трябва да отбележим, че отчитането на екологичния фактор, следва да се превърне в неотменна част при провеждането на политиката за местно развитие на общината.

1. 
   Приоритет 3.1. Изграждане на нова и модернизиране на съществуващата техническа инфраструктура.
   

1. 
   Специфична цел 3.1.1. Обновление на техническата инфраструктура в населените места
   
   1. 
      Мярка 3.1.1.1.: Обновление и/или изграждане на нови пътища, тротоари, алеи, зелени площи и съпътстваща инфраструктура
      
   2. 
      Мярка 3.1.1.2.: Обновление и/или изграждане на нова енергийната мрежа и публично осветление в населените места от общината
      
   3. 
      Мярка 3.1.1.3.: Обновление и/или изграждане на нова водопроводна и канализационна инфраструктура в населените места от общината
      
   4. 
      Мярка 3.1.1.4.: Обновление и/или изграждане на нови телекомуникационни мрежи
      
2. 
   Специфична цел 3.1.2. Обновление на общинска пътна инфраструктура
   
   1. 
      Мярка 3.1.2.1.: Обновление на общински пътища
      
3. 
   Специфична цел 3.1.3. Подобряване на осигуреността с устройствени планове
   
   1. 
      Мярка 3.1.3.1.: Изработване на нови ПУП в подкрепа на инвестиционното проектиране на територията общината
      

2. 
   Приоритет 3.2. Подобряване качествените характеристики на околна среда. Опазване и възстановяване на природните ресурси.
   

1. 
   Специфична цел 3.2.1.: Подобряване на параметрите на околната среда в селищата от общината
   
   1. 
      Мярка 3.2.1.1.: Подобряване на сметосъбирането и сметоизвозването в населените места
      
2. 
   Специфична цел 3.2.2.: Подобряване на параметрите на околната среда извън селищата от общината
   
   1. 
      Мярка 3.2.2.1.: Разработване на проекти насочени към устойчиви екологични практики
      
   2. 
      Мярка 3.2.2.2.: Разработване на проекти за идентифициране, оценка, закриване и саниране на нерегламентираните сметища в общината
      
   3. 
      Мярка 3.2.2.3.: Реализиране на проекти насочени към подобряване на параметрите на повърхностни и подземни водни тела
      
1. 
   Приоритет 3.3. Повишаване качеството на селищната среда
   

1. 
   Специфична цел 3.3.1.: Развитие на инфраструктурата за свободното време и спорт
   
   1. 
      Мярка 3.3.1.1. Подкрепа за проекти за изграждане на материално-техническа база на масови спортни игри
      
   2. 
      Мярка 3.3.1.2. Подкрепа за проекти за обновление на религиозни храмове и мемориални паметници с културна и социална значимост
      

4. 
   Стратегическа цел 4: Стартиране на териториални инициативи за сближаване
   

Считаме че в периода 2014-2020 г., община Тунджа следва да насочи своите усилия към реализация на проектни инициативи за териториално сътрудничество в следните сфери на развитие: устойчиви транспортни системи, приоритетни икономически дейности /земеделие, животновъдство, алтернативен екологосъобразен туризъм/, институционално сътрудничество /трансгранични инициативи за развитие/.

1. 
   Приоритет 4.1. Развитие на сътрудничеството с общини, областна администрация, РАО "Тракия". Трансгранично и международно сътрудничество.
   
   1. 
      Специфична цел 4.1.1.: Реализиране на териториални инициативи с общини, обл. администрация, РАО "Тракия" и трансгранични инициативи
      
      1. 
         Мярка 4.4.1.1. Сътрудничество между общини в област Ямбол и Югоизточен планов регион и РАО "Тракия"
         
      2. 
         Мярка 4.4.1.2. Трансгранично сътрудничество
         
      3. 
         Мярка 4.4.1.3. Сътрудничество с общини от ЕС и международно сътрудничество
         

3. 
   ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА – Вж. Приложение 1
   

4. 
   ИНДИКАТОРИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕТО И ОЦЕНКАТА НА ПЛАНА
   

Източник: Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г., Регионален план за развитие на Югоизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г., Областна стратегия за развитие на област Ямбол за периода 2014-2020 г.

1. 
   Териториален обхват на районите за целенасочена подкрепа на територията на област Ямбол
   

• 
  равнището и динамиката на икономическо развитие, структурата на икономиката, заетостта и безработицата;
  
• 
  степента на изграденост на техническата инфраструктура;
  
• 
  демографската, социалната и селищната структура,
  
• 
  географското положение и наличния потенциал за постигане на целите за развитие на съответната община.
  

Областната стратегия категоризира общините на територията на областта по степен на „уязвимост” в зависимост от общото влияние на показателите върху конкурентоспособността, устойчивото развитие и просперитета на съответните общини.

Териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа са разработени в два варианта. Като уязвимостта е оценена в категории (І категория - висока степен на уязвимост; VІІІ категория - ниска степен на уязвимост). Областната стратегия оценява като по-реален вариант 2 при който категориите общини са както следва:

ІІІ категория – общини, попадащи в териториален обхват на РЦП по 6 показателя – Болярово, Стралджа, Тунджа;

ІV категория – общини, попадащи в териториален обхват на РЦП по 5 показателя - Елхово;

VІІІ категория – общини, попадащи в териториален обхват на РЦП по 1 показател - Ямбол.

В останалите категории не попадат общини от област Ямбол.

5. 
   НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАБЛЮДЕНИЕТО, ОЦЕНКАТА И АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ПЛАНА⁴
   

За да се постигнат целите на наблюдението, мониторинга и контрола на Общинския план за развитие на Община Тунджа 2014 - 2020 г. се предлага система за наблюдение, която отговаря на специфичните условия и организация за изпълнение на Общинския план за развитие.

Системата за мониторинг и контрол на изпълнението на Общинския план обхваща 4 основни компонента:

• 
  органите за наблюдение и методите на тяхната работа;
  
• 
  индикаторите за наблюдение;
  
• 
  източниците на информация, начините и периодичността за събиране, обработка и анализирането на информацията;
  
• 
  системата на докладване за изпълнението.
  

1. 
   Органи за наблюдение и контрол на изпълнението на Общинския план за развитие
   

Общинският съвет има следните права и задължения като орган за наблюдение на изпълнението на Общинския план за развитие:

• 
  Да изисква осигуряване на информация, данни и прилагане на система от индикатори за наблюдение по отношение на реализацията на целите и приоритетите за регионално и местно общинско развитие;
  
• 
  Да изисква координация на дейностите по наблюдението, мониторинга и контрола между местните органи на изпълнителната власт с централните органи на власт и областна администрация, с други заинтересувани органи, организации и юридически лица на основата на принципа за партньорство;
  
• 
  Да изисква осигуряване на съответствие на действията по наблюдението с условията и правилата в областта на защитата на конкуренцията, държавните помощи, обществените поръчки, опазването на околната среда и насърчаването на равните възможности и социалното включване в синхрон с хоризонталните политики на ЕС;
  
• 
  Да извършва обсъждане и приемане на доклади, отнасящи се до мониторинга и контрола, върху документите за стратегическо планиране на регионалното развитие, в частност Общинския план за развитие на община Тунджа 2014-2020г.;
  
• 
  Да изисква осигуряване и прилагане на комуникационни правила и взаимодействие на всички административни структури, участващи в процеса на изпълнение на Общинския план за развитие и воденето на архив на комуникацията;
  
• 
  Да извършва разглеждане на предложения и вземане на решения за повишаване ефективността на процеса на наблюдение, мониторинг и контрол в случай на установяване на пропуски;
  
• 
  Да изисква определяне и изпълнение на мерки за осигуряване на информация и публичност, относно постигнатите резултати от наблюдението, с цел да се гарантира прозрачност при изпълнението на документите за стратегическо планиране в частност Общинския план за развитие на община Тунджа 2014-2020г.
  

Годишният доклад за наблюдението на изпълнението на Общинския план за развитие съдържа информация за:

• 
  общите условия за изпълнение на Общинския план за развитие и в частност промените в социално-икономическите условия в общината, синергични пространствени ефекти с местно и регионално значение;
  
• 
  постигнатия напредък по изпълнението на целите, приоритетите и мерките на Общинския план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение;
  
• 
  действията, предприети от компетентните органи с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на Общинския план за развитие, в т. ч.:
  
  • 
    мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни;
    
  • 
    преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на Общинския план за развитие през съответната година, както и мерките за преодоляване на тези проблеми;
    
  • 
    мерките за осигуряване на информация и публичност на действията по изпълнение на Общинския план за развитие;
    
  • 
    мерките за постигане на необходимото съответствие на Общинския план за развитие със секторните политики, планове и програми на територията на общината;
    
  • 
    мерките за прилагане принципа на партньорство;
    
  • 
    резултатите от извършени оценки към края на съответната година;
    
  • 
    заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението.
    

2. 
   Индикатори за наблюдение изпълнението на Общинския план за развитие на община Тунджа 2014-2020
   

С оглед на предмета на измерване индикаторите за наблюдение биват следните видове:

• 
  индикатори за ресурси (измерват използваните ресурси);
  
• 
  индикатори за продукти (измерват продуктите, непосредствено реализирани при изпълнението на съответните дейности);
  
• 
  индикатори за резултати (измерват количествено и качествено осъществената промяна за целевите групи от реализацията на дейността);
  
• 
  индикатори за въздействие (осъществения принос за изпълнението на приоритетите и мерките за развитие от по-висш йерархичен порядък /синергичен ефект/ извън непосредствените ефекти върху неговите преки бенефициенти). Те включват например средносрочни въздействия върху: a) преките адресати или бенефициенти; б) хора или организации, към които политиката/програмата не е пряко насочена; в) непредвидени въздействия.
  
• 
  индикатори за контекст / валидни са за цялата територия, население или по-големи обществени групи, без да се прави разграничение между тези, които са били обхванати от политиката/програмата и тези, които не са били достигнати от нея.
  

Посочените по-долу индикатори за наблюдение изпълнението на Общинския план за развитие на Община Тунджа са групирани съобразно възприетата структура на плана по стратегически приоритети – мерки – проекти. Реалното измерване на индикаторите ще се извършва непосредствено на нивото на конкретните проекти и по-нататък ще се обобщават на по-високите йерархични нива на плана – на нивото на съответните мерки и стратегическите приоритети на плана.

За оценката на индикаторите може да се приложи добрата практика на ПРООН / Източник: UNDP Guide for Monitoring and Evaluation, 2002/

Примерна оценъчна матрица:

Индикаторите на Общинския план за развитие на Община Тунджа 2014-2020 г. отговарят на следните изисквания:

• 
  ясно определени;
  
• 
  възможно най-опростени;
  
• 
  ограничени на брой;
  
• 
  количествени (за измерване на ефикасността) или качествени (за измерване на динамичната устойчивост чрез оценка на нагласите и поведението);
  
• 
  основаващи се на детайлизирани обобщени данни;
  
• 
  съобразени с целите и приоритетите на Областната стратегия за развитие на област Ямбол и Регионалния план за развитие на Югоизточния район от ниво 2 и съответстващите им индикатори.
  

1. 
   Система от индикатори
   

Приоритет 1.1. Повишаване конкурентоспособността и иновативността на местната икономика.

Приоритет 1.2. Създаване на благоприятни условия за привличане на инвестиции. Развитие на партньорства.

Приоритет 1.3. Развитие на устойчив висококачествен регионален туризъм.

Приоритет 1.4. Развитие на модерно и конкурентноспособно земеделие.

Индикатори:

• 
  Брой изпълнени проекти за насърчаване на предприемачеството и инвестициите;
  
• 
  Брой МСП, получили информационно-консултантски услуги;
  
• 
  Брой местни предприятия, получили финансиране чрез схеми за безвъзмездна помощ за стартиращи предприемачи;
  
• 
  Брой местни предприятия, получили финансиране чрез гаранционни схеми и финансови инструменти за стартиращи предприемачи и съществуващи МСП;
  
• 
  Общ размер на полученото от местните стартиращи предприемачи и съществуващи МСП безвъзмездно финансиране финансовите схеми;
  
• 
  Общ размер на получено от местните стартиращи предприемачи и съществуващи МСП финансиране обезпечено от гаранции, предоставени от гаранционни схеми и фондове.
  
• 
  Брой местни фирми, обхванати от новосъздаден(и) клъстери(и)
  
• 
  Брой на бизнес форумите проведени на територията на община Тунджа в подкрепа на изграждането на бизнес мрежи и клъстери
  
• 
  Брой реализирани проекти за публично-частни партньорства
  
• 
  Площ на реконструираната пътна инфраструктура в производствените зони (кв.м.).
  
• 
  Брой нови ПУП в производствените зони
  
• 
  Брой реализирани проекти за производство на енергия от ВЕИ
  
• 
  Брой реализирани проекти за производство на енергия от когенерация
  
• 
  Брой реализирани проекти за подобряване на енергийната ефективност на производствени сгради, процеси и/или инсталации
  
• 
  Брой реализирани проекти в подкрепа на местни занаяти и производства
  
• 
  Брой реализирани иновативни проекти създали „полезен модел” или „патент”
  
• 
  Брой на сключените партньорства между местни предприятия, университети и научно-изследователски институции и лаборатории
  
• 
  Брой новосъздадени добри практики за устойчив туризъм
  
• 
  Брой на новосъздадените места за настаняване в туризма
  
• 
  Брой на разработените и пазарно предлагани регионални туристически пакети
  
• 
  Брой новосъздадени индустриални паркове
  
• 
  Брой новосъздадени/реновирани сгради - общинска собственост
  
• 
  Площ на новосъздадените/реновирани сгради - общинска собственост (кв.м.).
  
• 
  Брой туристически атракции, създадени или реновирани и експонирани
  
• 
  Брой новоразработени туристически продукти на територията на общината
  
• 
  Брой обучени предприемачи и служители на общинската администрация
  
• 
  Темп на нарастване на оборотите на стопанските субекти в общината (в лв. и %)
  
• 
  Темп на нарастване на данъчните приходи на общината (в лв. и %)
  
• 
  Брой новосъздадени земеделски организации по реда на ЗЗД или ЗЮЛНЦ
  
• 
  Брой на фермите в които се реализира биологично земеделие
  
• 
  Брой на реализираните проекти за опазване на околната среда
  
• 
  Брой на реализираните лесоустройствени проекти
  

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ 2. ЖИЗНЕН СТАНДАРТ И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ

Приоритет 2.1. Подобряване качеството на образованието и създаване на условия за развитие на младите хора.

Приоритет 2.2. Създаване на възможности за трудова заетост, намаляване на бедността и риска от социална изолация.

Приоритет 2.3. Повишаване качеството на здравеопазването и подобряване достъпа до обектите на здравната инфраструктура.

Приоритет 2.4. Развитие на културата и културните институции. Опазване, популяризиране и развитие на културното наследство.

Приоритет 2.5. Повишаване на административния капацитет и ефективността на публичните услуги за гражданите и бизнеса.

Индикатори:

• 
  Брой на учениците, преждевременно напуснали училище
  
• 
  Съотношението между броя на здравите деца в училищна възраст, които трябва да постъпят в училище и броя на реално постъпващите ученици
  
• 
  Брой на заетите лица с висше образование в средносписъчния състав на фирмите и институциите
  
• 
  Брой на реализираните проекти, подобряващи предлагането и търсенето на труд
  
• 
  Брой на реализираните проекти, за обучение и преквалификация на заетите в частния и обществения сектор
  
• 
  Брой на реализираните проекти, насочени към трайно безработни лица
  
• 
  Брой на реализираните проекти, насочени към смекчаване на младежката безработица до 29г.
  
• 
  Брой изпълнени проекти за предоставяне на социални услуги за лица в риск или уязвими групи;
  
• 
  Брой лица, получили социални услуги по проекти за предоставяне на социални услуги за лица в риск;
  
• 
  Брой обекти с изградена достъпна среда за лица с увреждания;
  
• 
  Брой лица в неравностойно социално положение, обхванати от проекти и дейности за социално включване;
  
• 
  Предприети и организирани квалификационни курсове за групи със специални нужди (бр.);
  
• 
  Ниво на безработица (брой на безработните лица, темп %);
  
• 
  Брой лица в неравностойно положение, обхванати от проекти/дейности по интегриране на пазара на труда;
  
• 
  Брой на реализираните проекти за деинституционализация на домове за възрастни хора и хора с увреждания
  
• 
  Брой на реализираните проекти, насочени към ромската общност и интеграция
  
• 
  Брой на новосъздадените/реновирани здрави заведения
  
• 
  Брой на реализираните проекти за закупуване и инсталиране на ново здравно оборудване
  
• 
  Брой изградена/реновирани обекти за културни, младежки и спортни дейности
  
• 
  Брой културни, младежки и спортни събития, организирани по проекти на общината.
  
• 
  Брой на реализираните проекти, подобряващи административното и информационно обслужване
  
• 
  Брой на реализираните партньорства
  

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ 3. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ОКОЛНА СРЕДА

Приоритет 3.1. Изграждане на нова и модернизиране на съществуващата техническа инфраструктура.

Приоритет 3.2. Подобряване качествените характеристики на околна среда. Опазване и възстановяване на природните ресурси.

Приоритет 3.3. Повишаване качеството на селищната среда.

Индикатори:

• 
  Дължина на рехабилитираната общинска пътна мрежа (км.);
  
• 
  Брой закупените нови екологични средства за обществен транспорт
  
• 
  Брой на проектите за енергийна ефективност на публични и жилищни многофамилни сгради;
  
• 
  Изградена газопреносна мрежа (км.);
  
• 
  Брой на жилищните многофамилни и обществени сгради въвели в експлоатация системи за производство на енергия от ВЕИ за собствени нужди;
  
• 
  Брой на домакинствата с достъп до високоскоростен интернет;
  
• 
  Изградена/рехабилитирана ВиК мрежа (км.);
  
• 
  Брой на домакинствата с подобрен режим на водоснабдяване;
  
• 
  Прогнозно намаляване на загубите на вода по мрежата (%);
  
• 
  Изградена/рехабилитирана хидромелиорационна мрежа (км.);
  
• 
  Обработваеми земеделски земи с хидромелиорации (дка.);
  
• 
  Брой на закритите и рекултивирани нерегламентирани депа за битови отпадъци;
  
• 
  Брой въведените системи в населените места за разделно събиране на битовите отпадъци;
  
• 
  Брой на изградените площадки за разделно събиране на битови отпадъци;
  
• 
  Брой на изградените пречиствателни станции за отпадни води;
  
• 
  Рехабилитирана улична мрежа в населените места (км);
  
• 
  Реновирани зелени площи и елементи на зелената система (кв.м.);
  
• 
  Изградени детски площадки (бр.)
  
• 
  Брой на реализираните проекти за благоустрояване в селата на общината.
  

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ 4. ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И СБЛИЖАВАНЕ

Приоритет 4.1. Териториално сътрудничество в устойчиви транспортни системи.

Приоритет 4.2. Териториално сътрудничество в сферата на приоритетни икономически дейности.

Приоритет 4.3. Териториално сътрудничество на институционално ниво /регионални инициативи.

Индикатори:

• 
  Брой на осъществените сътрудничества със съседни общини и области, подобряващи транспортната система;
  
• 
  Брой на осъществените сътрудничества за подготовка и изпълнение на съвместни проекти/партньорства;
  
• 
  Брой на осъществените сътрудничества с други градове, общини, административни области, региони, вкл. от съседни държави за реализацията на дейности от съвместен интерес (проекти/инициативи/прояви).
  

3. 
   Източници на информация за извършване на наблюдение
   

За да могат да послужат за мониторинг или оценка на въздействие на конкретна политика, индикаторите трябва да позволяват използване на достатъчно голяма база данни. Ето защо най-подходящо е да се използват показатели, включени в официалната статистическа информация, които се събират и изчисляват от НСИ и Евростат. Това прави използваните показатели и извършения мониторинг сравним на национално и международно ниво.

• 
  Годишни/междинен доклади за изпълнение на Общинския план за развитие на общината от предходни години;
  
• 
  Информация за подадените, изпълнявани, прекратени и изпълнени проекти, съфинансирани от европейските фондове (ИСУН);
  
• 
  Въпросници и/или карти за анкетиране на членове на Общинския съвет, общински експерти и гражданите в общината, социологически проучвания;
  
• 
  Протоколи от публични обсъждания, работни срещи със социално-икономическите партньори на местно ниво и др., тематично свързани с реализацията на Общинския план за развитие;
  
• 
  Работна статистика, работни документи и бележки, комуникационни масиви и кореспонденция, създадени от общинската администрация по време на изготвяне и изпълнение на Общинския план за развитие;
  
• 
  Информация относно предишни осъществени планове и проекти на местно ниво;
  
• 
  Статистически данни, създавани и обработвани от общината и/или нейни отделни административни звена;
  
• 
  Статистически данни, създавани и обработвани от общински предприятия;
  
• 
  Статистически данни, създавани и обработвани от институции на издръжка от общинския бюджет;
  
• 
  Актуализация на Общинския план за развитие (ако има такава);
  
• 
  Актуализация на Областната стратегия за развитие на област Ямбол (ако има такава);
  
• 
  Актуализация на Регионален план за развитие на Югоизточен район от ниво 2; (ако има такава)
  
• 
  Годишни доклади за изпълнение на бюджета на общината;
  
• 
  Данни от Национален статистически институт и Териториално статистическо бюро – Тунджа;
  
• 
  Данни от Дирекция “Агростатистика” към Министерство на земеделието и горите;
  
• 
  Данни от Дирекция “Мониторинг на околната среда” към Изпълнителна агенция по околна среда;
  
• 
  Секторни стратегии;
  
• 
  Доклади/публикации на неправителствени организации, засягащи тематични области или територията /вкл. части от нея/ на община Тунджа;
  
• 
  Научни изследвания и научни публикации, засягащи тематични области, местни политики и територията /вкл. части от нея/ на община Тунджа;
  
• 
  Доклади за степента на изпълнение на действащите Оперативни програми за периода 2014-2020;
  
• 
  Доклади за степента на изпълнение на Регионален план за развитие на Югоизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020;
  
• 
  Доклади за степента на изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г.
  
• 
  Доклади/актуализации отнасящи се до Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025г.
  
• 
  Други източници, по текуща преценка на ръководството на община Тунджа.
  

4. 
   Система за събиране и докладване на мониторингова информация
   
   1. 
      Процедури за мониторинг
      

За целите на мониторинга на местните политики за развитие на територията на Община Тунджа като подход е избран – оценката на показатели или т.нар. benchmarking. Ефективното прилагане на посочения подход в най-голяма степен гарантира адекватност на процеса по мониторинг на изпълнението на местните политики. Той се основава на разработване на система от критерии и индикатори, чрез която се осъществяват мониторинг и оценка на ключови обществени цели, политики и програми. Използването на система от ключови индикатори има няколко важни положителни функции:

• 
  измерване степента на реализация на публични политики и програми и постигането на ключови обществени цели;
  
• 
  оценяване на ефективността и ефикасността на дейността на публичните институции при реализацията на публичните политики и програми;
  

• 
  осигуряване на прозрачност за работата на публичните институции и реализиране принципите и практиките на доброто управление;
  
• 
  осигурява проследяване на напредъка в развитието на важни обществени сфери въз основа на обективни, достоверни и надеждни емпирични данни.
  

6. 
   ОПИСАНИЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ⁵
   
   1. 
      Партньорството - елемент на социалния капитал в местното самоуправление
      

Партньорството възниква на базата на ясни принципи, които осигуряват прозрачност на ролите и отговорностите, разпределяне на ангажименти, делегиране на права и управленските ресурси между участниците. Принципът на партньорството е свързан с трите най-общи цели на управлението на която и да било организация:

• 
  ефективно управление на ресурсите;
  
• 
  точно определяне на целите на съвместната дейност;
  
• 
  повишаване на капацитета за развитието на определена дейност/процес/програма.
  

- съмнение и липса на доверие към отсрещната страна;

- страх от загуба на идентичност и загуба на функции;

- неприемливо неравенство на властта и правомощията;

- лоша комуникация и диалог;

- липса на лидерство и ясни роли между партньорите;

- неясен и лош стил на работа;

- времеемко, за да се изградят доверие и нови отношения.

Партньорството е свързано с три основни етапа на взаимодействие:

1. Планиране на модели/правила за сътрудничество;

2. Разработване на механизми на управление, прилагане и наблюдение на тези правила;

3. Мониторинг, оценка и анализ на ефективността на сътрудничество.

1. 
   Същност на партньорството
   

Работата в партньорство не означава само информиране или консултиране. Преди всичко означава съвместно вземане на решения и съвместни действие за изпълнение на тези решения. Решения, които първоначално са общоприети от мнозинството партньори и притежават висока обществена подкрепа.

По принцип партньорствата могат да се разпределят по следния признак:

• 
  формални или неформални споразумения между местната администрация и заинтересовани страни;
  
• 
  диалог и комуникация между различни заинтересовани страни по конкретен проект/проблем с цел постигане на сходни позиции;
  
• 
  за съвместна работа по конкретен проблем/проект;
  
• 
  за постигането на обща цел.
  

Заинтересованите страни (лица) са институции, организации, административни звена, общности (групи) от различни юридически и физически лица, които имат конкретен интерес във връзка с реализацията на публична политика/план и са нейни поддръжници или противници.

В България за систематично прилагане на принципа на партньорството се заговаря в края на 90-те години, след решението страната ни да се присъедини към ЕС. Първоначално процесът на проникване на принципите на партньорството се реализира в три свързани области: регионално развитие, подготовка за участие в кохезионната политика на ЕС и социален диалог. Причините са, че те изискват участието на множество институции, както публични, неправителствени и частни, така и изискват време и средства. Именно поради това в регионалното развитие принципът на партньорството се приема като основен. В системата на регионалното развитие и политика той е нормативно и императивно въведен със Закона за регионално развитие от 1999 г. и по-късно от 2008 г. /чл. 3 т. 6./ Законът създават неговата институционална основа (структури за осъществяване на партньорството), основно място заемат областните и регионалните съвети за развитие, като експертни органи между местната и централна администрация.

През 2004 г. Министерството на финансите (отговорно за общата координация за структурните фондове и кохезионния фонд) изготвя „пътна карта за партньорство“, изискванията за партньорство са залегнали в методическите указания за Националния план за развитие и оперативните програми, работните групи за отделните оперативни програми са формирани на принципа на партньорството. В „по-широката“ политическа област на социалния диалог принципът на партньорството е залегнал в Стратегията за модернизация на държавната администрация (2002).

За кратък период от време в страната бе приет и действаше закон за Публично-частните партньорства. В цяла Европа те са доста популярни като в различните държави-членки на ЕС са коригирани с националните законодателни рамки и конкретни сектори на приложение.

Независимо, че към настоящият момент няма действащ такъв закон поради отмяна, взаимодействието с частния сектор остава приоритет за местната власт при реализирането на политиките за регионално развитие.

2. 
   Модели за партньорство с частния сектор
   

Съществуват и по-сложни лизингови схеми като “вземи на лизинг - разработи - експлоатирай“ или лизинг за довършителни дейности. Те прехвърлят по-голям инвестиционен риск за строителството върху частния партньор, като по този начин намаляват тежестта за публичния партньор. Подходящи са за проекти, които изискват много средства, оперативен „ноу-хау”, но притежават висока вътрешна норма на възвращаемост.

Партньорство с договори от типа „до ключ” или „Проектиране – Изграждане - Експлоатиране – Прехвърляне” е интегриран вид партньорство. Частният партньор поема отговорността за проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръжението. Комбинацията на тези отделни отговорности за дадена самостоятелна единица стимулира извличането на по-големи ползи от ефективността и отстранява важната отговорност за финансиране на поддръжката от обществения бюджет. Тази интегрирана схема задължава частния партньор да вземе предвид разходите за експлоатиране на съоръжението по време на фазата на дизайн и експлоатация. Той има пряк интерес да постигне добро планиране и управление на самата услуга. Публичният партньор поема финансовия риск, но преотстъпва контрола си върху важни фази от цикъла на живота на съоръжението. Собствеността на съоръжението остава публична. Тази договорна схема се смята за особено подходяща за проекти в сферата на водите и отпадъците и може да варира в няколко модела: изграждане, притежаване, експлоатиране, прехвърляне (ИПЕП); изграждане, наемане, експлоатиране, прехвърляне(ИНЕП); изграждане, лизининг, експлоатиране, прехвърляне(ИЛЕП); изграждане, прехвърляне, експлоатиране (ИПЕ) в специфичните нужди на проекта.

При схемите „Проектиране – Изграждане и Финансиране – Експлоатиране” (ПИФЕ), частният партньор проектира услугата или съоръжението съгласно изискванията на публичния участник, осигурява и финансира строителството, стартира услугата, и най-накрая експлоатира съоръжението/обекта. В края на периода на споразумението услугата или съоръжението могат да бъдат предоставени обратно на публичния сектор съгласно условията на първоначалното споразумение. Този тип споразумения са най-сложният вид, тъй като гарантира въвличането на частната ефективност от изпълнението и експлоатирането, но в същото време осигурява нов източник на капитал /частен/.

3. 
   Определяне на подходящите партньори
   

	ПОДКРЕПА НА ИНИЦИАТИВИ
	СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ
	СЪВМЕСТНО РЕШАВАНЕ
	КОНСУЛТИРАНЕ
	ИНФОРМИРАНЕ