Програма за управление на общински план за развитие

По данни на: Общинска администрация, http://www.tundzha.net/

На територията на област Ямбол канализационна мрежа е изградена само в рамките на градовете Ямбол, Елхово и Болярово. Частично е изградена канализационна мрежа в още пет населени места, четири от които попадат в община Тунджа.

Източник: Областна стратегия за развитие на област Ямбол 2014-2020 г.

3. 
   Пречистване и заустване на отпадни води
   

4. 
   Основни изводи за състоянието на водностопанската инфраструктура в община Тунджа
   

• 
  Водопроводната мрежа в община Тунджа е морално остаряла и амортизирана, което е причина за големите загуби на вода при нейния пренос /едни от най-високите загуби в рамките на Югоизточния район от ниво 2/. Съществува необходимост от реконструкция и модернизация на водопроводната мрежа в населените места в общината;
  
• 
  Всички населени места в общината са водоснабдени, докато по отношение на услугите за отвеждане на отпадъчни води, такива се извършават само в четири населени места в общината, в останалите 40 селища не функционира канализационна мрежа;
  
• 
  На територията на община Тунджа са изградени и функционират 4 СПСОВ, като това е техният общ брой в област Ямбол.
  

6. 
   Екологично състояние и рискове
   

• 
  замърсяване на атмосферния въздух от транспорта, отделни промишлени предприятия, нерегламентираните сметища и инцидентно възникващите пожари;
  
• 
  замърсяване на водите от селското стопанство, комунално-битовия сектор, нерегламентираните сметища, хранително-вкусовата промишленост;
  
• 
  замърсяване и нарушаване на почвите от селското стопанство, отпадни води от комунално-битовия сектор, сметищата, строителните дейности и др.
  

1. 
   Анализ на състоянието на компонентите на околната среда
   
   1. 
      Атмосферен въздух
      

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автомобилният транспорт /въглероден оксид, бензо(а)пирен, НМЛОС и азотни оксиди/, неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура /ФПЧ₁₀/, изгарянето на твърди горива /дърва и въглища/ в битовия сектор, промишлени инсталации, дейности с неорганизирано изпускане на вредни вещества от кариери за добив на инертни материали, строителни площадки, неблагоустроените територии в населените места, както и случаите на възникване на пожари.

Предвид териториалното разпределение на наличните производствени мощности, може да се твърди, че те не оказват негативно влияние върху качеството на атмосферния въздух в общината и не застрашават здравето на населението.

В същото време, следва да се отбележи, че от гледна точка на природно-географските фактори и конфигурацията на община Тунджа, съществуват предпоставки за постъпване на замърсявания от съседни общини и преди всичко от общините Ямбол и Раднево /ТЕЦ - Марица ИЗТОК/. Същата се отнася към регламентираните райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух /РОУКАВ/ в съгласие с изискванията на Директива /96/62/ЕС/, респ. Наредба № 7/03.05.1999 г. Община Ямбол изпълнява Програма за оценка и управление качеството на атмосферния въздух /КАВ/, намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества /за периода 2011-2014 г./. По данни на РИОСВ - Стара Загора към 2013 г. е извършена частична газификация на жилищните квартали в град Ямбол с оглед намаляване на емисиите в този сектор.

2. 
   Повърхности и подземни води
   

Пунктове за контролен мониторинг на качеството на повърхностните води от Националната система за мониторинг на околната среда /НСМОС/, по чиито резултати може да се съди за състоянието на водите в обхвата на община Тунджа, са разположени в устието на река Асеновска и в долината на река Тунджа след гр. Ямбол. През 2012 г. /по данни на РИОСВ Стара Загора/ в този участък от поречието на реката са определени и два пункта за оперативен мониторинг - в устието на р. Мочурица и в с. Ханово /за целите на този анализ, допълнително са използвани и данните от оперативен пункт в гр. Елхово/. Подобен мониторинг се реализира върху водни обекти, за които се приема, че са в лошо състояние и съществува риск да не постигнат добър статус към 2015 година. В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.

Въз основа на резултатите от наблюденията общото състояние на р. Тунджа за 2012 г. в обхвата на община Тунджа се определя като „лошо”. Данните от различните видове изследвания дават следните обобщения: Екологичното състояние /потенциал/ на реката е „лошо” /до вливането на р. Симеоновска/ и „умерено” /от вливането на р. Симеоновска до Елхово/; „Лошо” е състоянието по физико-химични елементи и в частност - разтворен О₂, NO₂, PО₄; „Умерено” е състоянието по биологични елементи; Благоприятни са показателите по критерий химично състояние /определяно като „добро”/. Сходни са показателите за р. Мочурица и притоците й, където допълнително се установява натоварване с физико-химични елементи като NH₄, NO₂, NO₃, общ N. Данните за притоците Симеоновска и Боадере показват по-добри резултати само по отношение на „умерения” екологичен потенциал. Река Калница е в „лошо” общо състояние, но с „добър” химичен състав и „умерени” показатели по биологични елементи и екологично състояние на водите.

Така констатираните замърсявания се дължат предимно на замърсяване от отпадни води от животновъдството и земеделието и непречистените битово-отпадни води. За преодоляване на проблемите в Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. е предвидена мярка за модернизиране на индустриална ПСОВ на „Репродуктор по свиневъдство” в с. Калчево, изграждане на ГПСОВ на гр. Ямбол и населените места, доизграждане на канализационна мрежа над 10 000 еж. За р. Мочурица /устие/ е характерно силното органично замърсяване от непречистени битови отпадъчни и промишлени води, което се предизвиква от гр. Карнобат и населените места след него. Подготвен е проект за изграждане на ГПСОВ за населеното място.

Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води включва пунктове, разположени в обхвата на община Тунджа - 3 пункта за контролен мониторинг /с. Маломир, с. Генерал Инзово, с. Гълъбинци/ и 4 пункта за оперативен мониторинг /с. Меден кладенец, с. Окоп, с. Ханово, с. Овчи кладенец/. Извършените наблюдения /вкл. от собствен мониторинг в гр. Ямбол и гр. Елхово/ върху качеството на поровите води в неогенските наслаги - подземно водно тяло „Ямбол-Елхово”, за 2011 и 2012 г., показват отклонения в качеството и „лошо“ общо състояние, с надвишаване на стандартите по отношение съдържанието на нитрати /с. Меден кладенец, с. Генерал Инзово, с. Маломир/, хлориди, сулфати, фосфати, амониеви йони, кадмий, олово, манган, калций, магнезий, натрий.

Като „лошо“ е определено състоянието и на подземните води в наносите от кватернера. В мониторинговия пункт при с. Окоп се установява завишаване над пределно допустимите средногодишните съдържания на нитрати, магнезий и обща твърдост. Наблюденията при с. Ханово констатират целогодишно завишаване на концентрациите на нитрати и фосфати над стандартите.

Неблагоприятни са резултатите от мониторинга на карстовите води в Светиилийския комплекс. Състоянието им се определя като „лошо“ със завишаване на съдържанието на нитрати и обща твърдост, което е в потвърждение на негативната тенденция от последните години.

Влошеното състояние на подземните води в общината се обяснява с комплексното замърсяване под влияние на: земеделието, животновъдството, замърсяването с битово-отпадни и производствени води, биогенното натоварване в малките населени места, инфилтрацията на замърсени повърхностни води или проникване на замърсители чрез дъждовните води. Това е предпоставка за влошаване качествата на питейната вода, което от своя страна създава здравен риск за населението.

Контролът върху техническото и експлоатационното състояние на язовирните тела в пределите на община Тунджа за 2011-2012 г. показват добро състояние на съоръженията Дражево, Скалица, Стара река, Могила, Маломир, Челник /1, 2 и 3/, Сламино, Асеново. Постоянни грижи изисква поддържането им от гледна точка на:

• 
  недопускане на обрастването на откосите на язовирните стени и на речната долина до 500 м след съоръжението с храстова и дървесна растителност (което през 2012 е установено като негативен факт за язовирите Бояджик 1, Бояджик 2 и Могила).
  
• 
  възстановяването на ерозирали мокри и сухи откоси;
  
• 
  уширяване, удълбочаване и почистване на преливниците;
  
• 
  донасипване, уплътняване и подравняване на короната на язовирната стена.
  

3. 
   Земи и почви
   

Мониторингът върху замърсяването на почвите с тежки метали, металоиди и органични замърсители на територията на общината, показва положителни резултати. Измерванията в пунктовете в селата Меден кладенец, Маломир, Кукорево, Завой и Челник през 2011-2012 г., отчитат концентрации под стойностите за максимално допустимите концентрации /МДК/. Установява се тенденция на задържане нивата на наблюдаваните индикатори, които са много под границите на МДК.

На територията, контролирана от РИОСВ Стара Загора, не е решен проблемът с продуктите за растителна защита /ПРЗ/ с изтекъл срок на годност и с неизвестен произход. Не е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване на околната среда и за човешкото здраве. Проверките на РИОСВ Стара Загора за 2012 г. констатират, че състоянието на повечето складове е лошо, същите не се охраняват, което налага необходимостта от спешното решаване на проблема на централно ниво, като се предложи подходяща технология и се осигури финансиране на дейностите по тяхното крайно екологосъобразно обезвреждане. В гр. Ямбол и в с. Меден кладенец са разположени депа за съхранение на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност /площадки с Б-Б кубове/. Склад за съхранение на пестициди е разположен в землището на с. Тенево /по данни на ИАОС/.

Във връзка с контрола и опазването на почвите от засоляване и вкисляване се провеждат регулярни наблюдения. Данните от последните години не показват тревожна тенденция на влошаване на качеството на почвите в община Тунджа.

Сериозен е проблемът със замърсяването на земите и почвите от нерегламентираните сметища. Общата площ на замърсените земи в общината за 2011-2012 г., е близо 132 дка /Източник: Годишни доклади на РИОСВ - Стара Загора/. Най-големи площи са установени в землищата на селата Болярско, Веселиново, Тенево, Ханово и Крумово. Важно значение за преодоляването на проблема има въвеждането и ефективното реализиране на интегрирано управление на отпадъците и засилване на контрола от страна на местните власти.

Територията на общината се определя като район със слаб до умерен действителен риск от ерозия /Изпълнителната агенция по околна среда, 2012 г./. Рисков фактор е потенциалът от възникването на горски пожари по време на летните засушавания в обхвата на хълмистите земи. През 2011 и 2012 г. не са финансирани проекти против ерозията на почвата, контролирани от РИОСВ Стара Загора.

4. 
   Биоразнообразие и защитени територии
   

За територията са характерни галерийните крайречни гори /лонгози/, в чийто състав участват летен дъб, полски ясен, цер, бял бряст, тополи, върби, клен. В последните години се създават култури от евроамерикански тополи, акация, гледичия, чинар, червен дъб и др. Държавно горско стопанство ‘‘Тунджа‘‘ - Ямбол, което стопанисва горските ресурси в общината, разполага с разсадник за производството на необходимия посадъчен материали, който се отличава с национално значение - ”Ормана”.

Опазването и устойчивото ползване на лечебни растения е под контрола на РИОСВ Стара Загора. Съгласно Заповед № РД - 89/01.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите е забрано събирането от естествени находища на 24 вида лечебни растения, сред които са лечебна ружа, волски език, пролетен горицвет, панчичева пищялка, бял риган, салеп и др.

Сериозна заплаха за биоразнообразието на общината представляват пожарите, неконтролираното събиране на ядливи гъби и билки, бракониерството и изсичането на горите за огрев, незаконното пашуване. Внимание изисква нарастващият проблем с разпространяването на инвазивни видове. От голямо значение за опазване на биологичното богатство е повишаването на информираността и общественото съзнание на населението.

5. 
   Зелени площи
   

През 2013 г. е иницииран конкурс за „Най-чисто населено място” в община Тунджа, чиято цел е създаване на приветлив вид на населените места. Критериите за оценяването са: чистота на централната част на населеното място; поддържане на зелените площи в населеното място; премахнати локални замърсявания по границите на населеното място и в населеното място; участие на НПО, представители на бизнеса и институции при изпълнение на дейностите.

2. 
   Анализ на факторите за въздействие върху околната среда
   
   1. 
      Управление на отпадъците
      

Системата за сметосъбиране не функционира ефективно в селските райони и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда. Очаква се при преминаването към обработка на битовите отпадъци в регионалното депо Ямбол /с проектно разположение в землищата на селата Дражево и Хаджидимитрово в община Тунджа/ да се намали броят на функциониращите сметища. В общината / област Ямбол липсва депо за строителни отпадъци. Същите се насочват към депото за ТБО на община Нова Загора.

От началото на месец октомври 2012 г., в девет населени места от общината /Веселиново, Кукорево, Роза, Окоп, Тенево, Генерал Инзово, Хаджидимово, Дражево, Кабиле/ е въведена система за разделно събиране, транспортиране и сепариране на отпадъци от опаковки, образувани от домакинствата, обществените и административните учреждения, училищата, търговските, промишлените и туристическите обекти. Основание за това е подписаният договор за сътрудничество с „ЕКОБУЛПАК“ АД.

В с. Меден кладенец е разположено депо за съхранение на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност /площадка с Б-Б кубове/. Централният общински склад за съхранение на пестициди е разположен в землището на с. Тенево /по данни на ИАОС/.

Предвид земеделската ориентация на стопанството в общината висок потенциал за ограничаване на замърсяванията могат да имат мерките за третиране и поетапно намаляване на биоразградимите отпадъци и недопускане на депонирането им.

Във връзка с разпоредбите на новия ЗУО /ДВ, бр.53/13.07.2013/ предстои актуализацията на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на община Тунджа. Общината прилага наредба, с която се определят условията и реда за събирането, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, включително биоразградими, строителни, опасни отпадъци, образувани от физически лица и масово разпространени отпадъци на своята територия.

Предстои реализирането на проекта за регионално депо - Ямбол, което ще обслужва общините Ямбол, Тунджа, Нова Загора, Сливен и Стралджа. Проектът се финансира по ОП ‘‘Околна среда‘‘ и е на стойност над 31 млн. лева. Предвижда се депото да бъде изградено в землищата на селата Дражево и Хаджидимитрово в община Тунджа, в непосредствена близост до съществуващото сметище на община Ямбол.

С реализирането на проекта се цели постигане на драстично намаляване на количествата отпадъци, насочени за депониране; преустановяване използването на нерегламентираните сметища и съсредоточаване на отпадъчния поток към контролирано регионално депо; осигуряване на предварително третиране на отпадъците преди депониране; разделно събиране на специфични отпадъци, например отработени масла, батерии и акумулатори, излезли от употреба МПС, електрическо и електронно оборудване, утайки от ПСОВ и биоразградими отпадъци, отпадъци от строителна дейност; компостиране и сепариране на рециклируеми отпадъци на депото; екологично депониране, с възможност за оползотворяване на биогаза.

2. 
   Шумово замърсяване и радиационно състояние
   

Радиологичното състояние на околната среда се осъществява чрез ИАОС и лабораторията за радиационни измервания в гр. Стара Загора. Показателите, по които се извършват непрекъснати и периодични контролни наблюдения /в пунктове Тенево, Окоп и Елхово/, са: радиационен гама фон; специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди в почви, дънни утайки и отпадъчни продукти; обща бета - активност на води, обемна специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди в аерозолни проби.

Няма данни за отклонения от естествените стойности и надфонови превишения.

Както на територията на общината, така и в съседните общини няма райони с потенциални замърсители.

3. 
   Мерки и мероприятия, свързани с опазването на околната среда
   

По някои от сериозните геоекологични проблеми в общината се очаква положително развитие, което се свързва с реализацията на ключови проекти с общинско, надобщинско и регионално значение за периода 2014-2020 г., заявени в Стратегията за развитие на област Ямбол. По-важните за община Тунджа сред тях са:

• 
  Подобряване на състоянието на общинската пътна мрежа;
  
• 
  Изграждане на главна селскостопанска инфраструктура в земеделските земи;
  
• 
  Запазване, реконструкция и електрифициране на ЖП линия Елхово - Ямбол;
  
• 
  Реконструкция на водопроводните мрежи в населени места на общината;
  
• 
  Подобряване на състоянието на уличната мрежа в населените места в общината;
  
• 
  Изграждане на канализационни мрежи с ПСОВ в общината;
  
• 
  Изграждане на регионалното депо - Ямбол;
  
• 
  Превенция на риска от наводнения;
  
• 
  Съхраняване на биоразнообразието по поречието на река Тунджа.
  

1. 
   Основни изводи за екологичното състояние и рискове в община Тунджа
   

Състоянието на повърхностните води се определя като лошо, при ясни индикации за поддържане на тази негативна тенденция. Замърсяванията се дължат предимно на отпадни води от животновъдството и земеделието, промишлеността и непречистените битово-отпадни води. Наложителни са спешни мерки по изграждане на селищни пречиствателни станции за отпадни води и подобряване на канализационната система.

Водоснабдяването се реализира от подземни водоизточници, но качеството на водите е влошено под влияние на комплекс от замърсявания. Това създава здравен риск за населението. Наложително е предприемането на спешни мерки за преодоляването на проблемите.

Наложително е поддържането на естествена крайречна растителност и недопускане на антропогенно натоварване на заливните тераси, което да подпомогне динамиката на водите и да способства естествената им самопречиствателна способност. Необходимо е контролиране и ограничаване на добива на инертни материали, което внася нежелани промени в речните корита и пряко се отразява върху важни фактори като скорост на водата, твърд отток, условия на седиментация и пр. Поддържането на речните системи в голяма степен ще предотврати риска от неблагоприятни природни явления и бедствия /в т.ч. наводнения/.

Общото състояние на почвената покривка е добро. Територията е естествено податлива на процеси на засоляване, за което се изисква засилен контрол. Основен проблем продължава да бъде замърсяването на терените от нерегламентирани сметища. Не е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване на околната среда и за човешкото здраве при съхраняването на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност или такива с неизвестен произход.

Общината се отличава с богато биологично разнообразие. Наред с материалните ресурси следва да се отбележи високата значимост на поддържащите и регулиращите функции на горите, защитените територии и защитените зони по отношение на природните баланси, качеството на водите, атмосферния въздух и почвите, предотвратяването на рискови явления като пожари, ерозия, гравитационна деструкция и др.

Системата за сметосъбиране на битови отпадъци обхваща 100% от населението на община Тунджа. Забавя се изграждането на регионалното депо - Ямбол, което ще бъде разположено в землищата на селата Дражево и Хаджидимитрово, община Тунджа. Продължава проблемът с нерегламентираните сметища и замърсени площи от неконтролирано изхвърляне на битови, градински и животински отпадъци, наблюдавани предимно в периферията на населените места и речните долини. Висок е рискът от замърсяване на почвите и повърхностните и подземни води.

4. 
   Териториално развитие¹
   

Към териториалния обхват на община Тунджа се включва 44 населени места и функционират 24 кметства. Характерът на селищната мрежа и липсата на населено място от градски тип предопределят наличието на 100% селско население.

Проследявайки особеностите на териториалното развитие на общината, следва да обърнем внимание на динамиката на населението за един достатъчно дълъг времеви период. На база тази динамика, можем да проследим тенденцията на протичащите демографски процеси, които имат основно значение за спецификите на териториалното развитие.

За периода между 1985-2012 г. броят на населението в общината намалява с 15 611 д., като най-съществено е неговото намаление в периода между последните две преброявания /2001-2011 г./ - 7 248 д. Според данни от последното преброяване на населението, към 01.02.2011 г. в община Тунджа живеят 24 155 д., като към 31.12.2012 г. техният брой е 23 534 д. /намаление с 621 д./.

Фигура 25. Динамика на населението на община Тунджа за периода 1985-2012 г.

По данни на: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Според разработената Национална концепция за пространствено развитие /НКПР/ на България за периода 2013-2025 г., територията на община Тунджа попада в категорията на центровете от пето йерархично ниво - с общинско значение за територията на съответните общини. Към тази категория се включват 139 бр. центрове, определени в Концепцията като ‘‘много малки градове и села‘‘. За сравнение, гр. Ямбол е посочен като център от трето йерархично ниво - средни градове, центрове с регионално значение за територията на областите.

Спецификата на географското положение на община Тунджа спрямо областния център - гр. Ямбол, предопределя някои особености на териториалното развитие на различните населени места. Наблюдават се съществени различия в развитието на селищата, разположени в близост до областния център, в сравнение с тези, намиращи се на по-голяма отдалеченост от него. Последната констатация важи в голяма степен за населените места в крайната южна част на общината, за които отдалечеността от гр. Ямбол, оказва неблагоприятен ефект върху тяхното развитие.

През територията на община Тунджа преминават три от националните урбанизационни оси - две паралелни и една меридианна, формирани в посока на главните транспортни направления в страната.

Общината се пресича от една от основните национални паралелни оси София - Пловдив - Стара Загора - Нова Загора - Сливен - Бургас. Територията на общинския център се пресича и от меридианната ос в направление Сливен - Ямбол - Елхово. /Вж. Концепция за пространствено развитие на община Тунджа 2014-2025г./

7. 
   Административен капацитет
   

На територията на община Тунджа се осъществяват проекти, финансирани по линия на КФ, ЕФРР, ЕСФ на Европейския съюз, както и по Програмата за развитие на селските райони.

Наименование на проекта	Начална дата/дата на приключване	Описание на проекта	Общ бюджет

Каталог: opr-2014-2020
opr-2014-2020 -> Списък на използваните съкращения в текста

Изтегляне 2.89 Mb.

Сподели с приятели: