Програма за управление на общински план за развитие

По данни на: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

4. 
   Полово-възрастова структура на населението
   

Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Най-малък дял във възрастовата структура на населението заемат лицата на възраст 0-4 г. - едва 3,9% /937 бр./, докато лицата на 70 и повече години формират най-голям дял - 24,2% /5 844 бр./. На следващо място се нареждат тези на възраст между 60 и 64 г. с 9,9% /2 387 бр./, следвани от възрастовата група 65-69 г., която формира 9,3% /2 245 бр./ от населението на община Тунджа.

Коефициентите на раждаемост и естествен прираст на населението, са в пъти по-неблагоприятни от средните за областта, за Югоизточния район от ниво 2 и от тези за България. Тези особености на протичащите демографски процеси са причина за специфичната възрастова пирамида на населението на общината.

Фигура 16. Полово-възрастова пирамида на населението на община Тунджа към 01.02.2011 г.

По данни на: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Важен показател, характеризиращ възпроизводството на трудовите ресурси, е коефициентът на демографско заместване. Той представя съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст /15-19 г./ и броя на излизащите от трудоспособна възраст /60-64 г./. Община Тунджа се отличава с изключително неблагоприятна стойност на показателя - към 31.12.2012 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст в община Тунджа се заместват от 39,5 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Друг основен показател, отразяващ спецификите на демографските процеси, е коефициентът на възрастова зависимост, който разкрива съотношението между лицата във възрастовите групи под 15 г. и 65 и повече години, на 100 лица от населението между 15 и 64 г. Стойността на този показател, също се характеризира с неблагоприятна стойност - 81,4%, т.е. на 100 лица на възраст 15-64 г. се падат близо 82 лица под 15 и на 65 и повече години. Посочената стойност е далеч по-тревожна от тази за област Ямбол - 55,4%, за Югоизточния район от ниво 2 - 50,6% и за страната - 48,7%.

По данни на: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

По данни на: Общинска администрация, http://www.tundzha.net/

5. 
   Етническа и конфесионална структура на населението
   

Към 01.02.2011 г. етническата структура на населението в община Тунджа, е представена от българската етническа група - 89,4%, следвана от ромската и турската етнически групи, към които са се самоопредели съответно 8,7% и 0,5% от отговорилите. Тези три етнически групи формират 98,6% от отговорилите, като към други етнически групи са се самоопределили 0,7%, други 0,8% не са се самоопределили.

Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Ако отнесем разгледаните стойности с тези на областно и национално ниво, ще открием, че делът на българската етническа група в общината е по-висок от този за областта и за страната, докато този на турската етническа група е значително по-нисък.

Впечатление прави високият дял на ромската етническа група - 8,7%, който е по-висок с 3,8 процентни пункта от този за страната. По този показател община Тунджа се нарежда на трето място сред общините в област Ямбол - след общините Стралджа /19%/ и Болярово /14,3%/. Предвид възможността на отговорилите лица да самоопределят своята етническа принадлежност, е възможно делът на ромското население в действителност да е по-висок. Сред селищата в общината с компактно ромско население се отличават селата Веселиново, Завой, Хаджидимитрово, Крумово, Могила, Тенево, Дражево.

Спецификите на етническата структура в община Тунджа и най-вече високият дял ромско население, налагат реализацията на мерки, създаващи условия за интеграция на ромското население. Това население има своите особености като силно влошена образователна структура /основно неграмотни лица/, в резултат на това формира основната част от безработните и социално слабите, ползва се от всички социални програми, действащи в страната, мнозинството от пълнолетните лица не внасят здравни и социални осигуровки в националните фондове, прилагат разширено възпроизводство при създаването на поколение. Всичко това създава условия за социално напрежение и усещането за неравнопоставеност по отношение на гражданските ангажименти към социалната и здравни системи. Решаването на тези проблеми е намерило отражение в разработената Областна стратегия за интегриране на ромите в област Ямбол за периода 2014-2020г. Стратегията включва изпълнението на конкретни цели в няколко приоритетни направления - образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост и социално включване, върховенство на закона и недискриминация, култура и медии. В процеса на интеграция на ромското население като основна цел се явява ограничаване на факторите, влияещи върху социалната изолация на децата и младежите от ромската етническа група. Сред тези фактори изпъкват: ниският жизнен стандарт, ниската здравна култура, ниските доходи или липсата на такива, преждевременното отпадане от системата на здравеопазването, ниската професионална квалификация, водеща до почти нулева възможност за трудова заетост и др.

Според данни от последното преброяване, близо 82% /19 779 души/ от жителите на община Тунджа са дали отговор на въпроса за своето вероизповедание. Източноправославното население заема 81,8% /16 183 души/, като този дял е по-висок от средния за област Ямбол - 75,1% /77 175/.

Фигура 17. Вероизповедание на населението в община Тунджа към 01.02.2011 г.

По данни на: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

На следващите две места се нареждат отговорилите, че нямат вероизповедание - 7,6% /1 508 души/, следвани от тези, които не са се самоопределили - 7,0% /1 392 души/. Общо 50 души, равняващи се на 0,3%, са се самоопределили като мюсюлмани. Този дял е по-нисък от средния за областта, където 1,1,% от отговорилите лица имат мюсюлманско вероизповедание.

6. 
   Образователна структура на населението
   

Към 01.02.2011 г. най-голям дял по степен на завършено образование в община Тунджа заемат лицата с основно образование - 37,8% /8 650 души/, следвани от тези със средно образование - 33,5% /7 662 души/. По отношение на лицата със завършено основно образование, прави впечатление, че средната стойност за общината, е далеч по-висока както от средната за страната, така и от тази за областта. От друга страна, делът на лицата със средно образование, е по-нисък от този на национално и областно ниво.

Тревожен е делът на населението с начално образование, който заема трето място по численост в образователната структура на населението в общината - 15,4% /3 524 души/. Тази стойност е почти два пъти по-висока от средната за страната. Делът на лицата, които никога не са посещавали училище - 2,4% /538 души/ е със стойност точно два пъти по-висока от тази за България.

Делът на лицата със завършено висше образование е 5,4%, равняващи се на 1 225 души, като тази стойност е с над три пъти по-ниска от средната за страната, и с над два пъти по-неблагоприятна от тази за област Ямбол.

/*деца на 7 навършени години, които още не са тръгнали на училище/

Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Стойността на показателя грамотност на населението, също се отличава с по-неблагоприятна стойност, спрямо тази за областта и за страната. Броя на грамотните лица в общината на възраст над 9г. е 21700 души. Към 01.02.2011 г. неграмотните лица в общината /неумение да се чете или пише/ формират 3,6% /812 души/ от населението на 9 и повече навършени години. От неграмотните 340 души /41,9%/ са мъже, което означава, че сред неграмотните доминират жените. Тази стойност нарежда общината на трето място в областта /след общините Стралджа и Болярово/.

Фигура 18. Грамотност на населението на 9 и повече навършени години към 01.02.2011 г.

По данни на: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

С цел преодоляване на неблагоприятните последствия, породени от ниската степен на образованост на населението, към момента се изпълнява Стратегия за развитие на образователната система на община Тунджа 2009-2015 г. Основните цели на Стратегията са насочени към създаване на пълноценни възможности за обучение и професионална реализация на младите хора в общината.

7. 
   Основни изводи за демографската ситуация в община Тунджа
   

Относителният прираст на населението на община Тунджа, в периода между двете преброявания /2001 и 2011 г./, се характеризира с тревожно висока отрицателна стойност -23,1% /няколкократно по-неблагоприятна от средната за страната и за Югоизточния район от ниво 2, и по-висока от тази за областта/. Високият отрицателен абсолютен прираст на населението отрежда на общината първо място сред петте общини в област Ямбол. Тревожно е обстоятелството, че населението продължава да намалява с бързи темпове, като само за периода 01.02.2011 г. - 31.12.2012 г., това намаление е с 2,6%. Темпът на намаление на населението в общината е най-високият за областта. Ако тази тенденция се запази, човешките ресурси ще влязат в ролята на основен фактор, ограничаващ икономическото развитие на общината.

Прави впечатление ниската стойност на коефициента на раждаемост на населението, която е по-неблагоприятна спрямо средната за областта, за района и за България. От друга страна, населените места с концентрирано ромско население се отличават с висока раждаемост. За представителите на ромската етническа група е характерно ранно съжителство без брак или ранни бракове, раждане в прекалено ранна възраст, както и висок брой раждания на една майка. Тези особености на репродуктивните нагласи на ромското население, в комбинация с незадоволителното качество на жизнената среда, ниската здравна култура и липсата на доходи, влизат в ролята на един от основните демографски и социални проблеми в община Тунджа.

Ниската раждаемост, високата смъртност и прогресивно намаляващият брой на населението са сред основните причини за високия отрицателен естествен прираст, който придобива все по-тревожни стойности от 2004 г. насам.

Тенденцията на застаряване на населението в община Тунджа е един от основните и същевременно задълбочаващи своето влияние демографски проблеми. Притеснения за демографското развитие на общината създава обстоятелството, че възрастовата група на 70 и повече години, заема най-голям дял от населението - 24,2%. На другия полюс се намира възрастовата група от 0 до 4 г., формираща по-малко от 4%.

По отношение на етническата структура, прави впечатление високият дял ромско население, който надвишава значително средните стойности за страната. В тази връзка възниква необходимостта от реализиране на конкретни мерки, насочени към интегриране представителите на ромския етнос в обществото, както и към минимизиране влиянието на факторите, повишаващи риска от тяхното социално изключване. В случай, че ромската интеграция не се извърши, ще се реализират най-негативните сценарии за развитие на отделни населени места, респективно за общината. Личната сигурност, сигурността за земеделската продукция и имотите, сигурността за елементите на публичната инфраструктура, хигиената, условията за живот в тези населени места рязко ще се влошат.

Образователната структура на населението също се отличава с характерни свои специфики, оказващи неблагоприятно влияние върху реализацията на човешките ресурси в общината. Най-голям дял от населението е със завършено основно образование /37,8%/, като тази стойност е значително по-висока от средната за страната. Висок е делът на населението с начално образование, както и на тези, които никога не са посещавали училище.

Проявата на анализираните множество неблагоприятни процеси, предопределя спецификата на демографската ситуация в общината. В тази връзка, считаме че дефинирането на конкретни цели и мерки за тяхното изпълнение, насочени към създаване на условия за подобряване на неблагоприятните стойности на редица основни демографски показатели, следва да се превърне в ключов елемент от развитието на община Тунджа.

8. 
   Прогноза за броя на населението на община Тунджа
   

За периода от последните две преброявания (2001-2011 10 години) броят на населението на община Тунджа проявява относително постоянен негативен прираст.

Брой на населението на община Тунджа за периода 2001-2013г.

Източник: ТСБ – Ямбол

Прогноза за броя на населението на община Тунджа до 2040г.

Определянето на степента на промяна на населението може да се извърши посредством всеки две точки, тъй като нивото на промяна ще зависи от броя години, които се включват в периода. Тъй като нашата прогноза се изчислява за 26г. период, ще вземем за базов последния 13 годишен период с начало 2001г. и край 2013г.

Темп на промяна: ∆P = (P_{t 2}/P_t1 – 1)

В рамките на периода от 2001 до 2013 степента на промяна е -0,2773

Темп на промяна в %: ∆P = (P _{t 2}/P_t1 – 1) x 100%

В рамките на периода от 2001 до 2013г. степента на промяна е – 27,73 %

Изчисляването на темпа на промяна се извършва в условията на две основни допускания. Първо, темпът на промяна за последните 13 години се разпределя равномерно за целия 13 годишен период. Въпреки това, фигурата показва силна отрицателна тенденция за целия период от 2001 до 2013г. Поради това се допуска, че текущата тенденция на рязко намаляване на населението за периода от последните две преброявания 2001-2011 (21,6%) се дължи в много по-голяма степен на външни възможности – емиграция на население, отколкото на влошени репродуктивни показатели и продължителност на живота. Второ, очаква се броят на населението да намалява със същия темп както в миналия период, но е необходимо да отчетем миграционния фактор. Изчисленията на база последния темп на промяна ще представляват песимистичния вариант на прогнозата, при който броят на населението към 2040г. е 15 326,46 души.

За да предотвратим прогноза, базирана единствено на негативния демографски план от последния период 2001-2013г., е необходимо да отчетем вероятността от забавяне на темпа на намаляване на населението, а също така и да допуснем минимален темп на нарастване в неговия брой. За целта полученият темп на промяна ще коригираме с темп, близък до нула, но положителен за периода след 2024г., когато редица демографски и социално-икономически показатели ще бъдат значително променени в положителна посока. Поради това, допускаме минимален темп на нарастване на броя на населението от 0,05% на годишна база. В периода на най-голям темп на нарастване 1965-1985 темпът е имал стойност от около 0,12 или 12,00%. В този случай оптимистичната прогноза предвижда население от 21 455,05 души към 2040г.

За анализа е изчислена геометрична прогноза с две разновидности за населението за периода до 2040г. Наклона на геометричната прогноза е по-лек, поради това можем да я приемем за по-консервативната проекция, докато експоненциалната проекция е по-крайната прогноза. Колкото по-висок е темпът на промяна в броя на населението, толкова по-голяма е разликата между двете прогнози.

Геометрична прогноза: Pt+n = Pt (1 + r)n

Експоненциална прогноза: Pt+n = Pt er*n

Където t = начален период,

n = броя на времевите периоди съотнесен спрямо броя години използвани в изчисленията на темпа на промяна в броя на населението. Например, 10 години са един времеви период. Така при начална стойност 2001г. при изчисленията n=1, за 2021г. n=2 и тнт.