Програма за управление на общински план за развитие
Природни условия и ресурси
Изтегляне 2.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Климат и климатични ресурси
- Потенциал за използване на ВЕИ
- Биологочно разнообразие и горски ресурси
- Елементи на националната екологична мрежа - Защитени природни територии и защитени зони по НАТУРА 2000
- Основни изводи относно природно-ресурсния потенциал на община Тунджа
- СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА Обща характеристика на икономическото развитие на общината
- Основни икономически показатели на община Тунджа
Природни условия и ресурси
Релефът на община Тунджа е предимно низинен /120-200 м н.в./ с общ наклон на топографската повърхнина към долината на река Тунджа. На север се наблюдават слаби превишения в релефа /до 250 м/, очертани от последните източни разклонения на Сърнена гора. На изток територията включва хълмисти земи от Бакаджиците, включително Асанбаир /515 м/, Калето /487 м/, Еньовичин манастир /462 м/. В западна посока се простират фрагменти от Светиилийските възвишения /Хисарлъка, 345 м/. На юг долината на река Овчарица ги отделя от Манастирските възвишения, които тук са представени с най-високите си части /Градище, 600 м и Калето, 447 м/. Територията формира принадлежност към Южната част на Преходната планинско-котловинна зона от морфографската подялба на страната. Стойностите на морфометричните показатели са ниски - вертикално разчленение на релефа до 50 м/км2 и хоризонтално разчленение от 0,5-1,5 км/км2. Тези стойности постепенно се увеличават в периферията на Ямболско-Елховското поле към оградните възвишения. Морфографската ос на полето се формира от долината на река Тунджа. Средните наклони на топографската повърхнина се променят от 1° в Тунджанската низина до 3° в хълмистите земи, и само на изолирани участъци /Бакаджиците/ до 7°. Протичат колебателни движения на земната кора, повлияни едновременно от издигането в пределите на Сакар и потъването на Бургаската депресия. Територията е в зоната на влияние на Тунджанския сеизмичен район /с три геодинамични локалитета - Сливенски, Ямболски и Елховски/, отличаващ се с повишена съвременна активност. Това крие определени рискове за населението и стопанството на общината и следва да бъде предмет на целенасочено планиране за защита от бедствия, аварии и катастрофи. Територията е образувана в обхвата на мощно грабеновидно понижение /с основна ос север-юг/ и е комплексен резултат от неотектонски процеси на издигане и потъване с малки амплитуди. Понижението е запълнено с плиоценски песъчливи глини и пясъци и кватернерни алувиални и пролувиално-делувиални образувания. От съседните депресии /Горнотракийска и Бургаска/ го отделят твърдици и моноклинални ридове /Светиилийски и Манастирски възвишения/, формирани в палеозойски гранитоиди и метаконгломерати, мезозойски доломити и варовици и горнокредни интрузиви, и остатъчни вулкански хълмове /Бакаджици/, които са изградени от горно кредни туфи, туфити и андезити. На съвременния етап те се открояват в релефа като дълбоко преработени от екзогенните процеси. Днес определящо релефоформиращо значение имат ерозионните и акумулативните процеси. В Светиилийските възвишения съществуват условия за протичане на карстови процеси. Литоложката основа благоприятства за формирането на богатото почвено разнообразие на района и обилието на подземни водни ресурси. Внимание изискват хълмистите терени за недопускане на ерозионни процеси, водещи до деструкция на почвите и влияещи върху условията на речните водосбори. В тази връзка реализирането на проекти насочени към ограничаване на почвената ерозия и укрепването на речните корита, ще бъдат основен елемент на политиката по околна среда в община Тунджа.
Геоложкото и палеогеографското развитие на територията на общината определят вида и териториалното разпределение на полезните изкопаеми. Територията се отнася към Средногорската металогенна зона. Проявления на желязна руда, които в миналото са имали стопанско значение, се разкриват край селата Бояджик, Крумово, Дряново, Драма и Голям манастир. Разкрити са находища на нерудни полезни изкопаеми. Инертни материали се добиват край селата Коневец и Калчево, а добив на пясък се извършва в землищата на селата Тенево и Голям Манастир. Като цяло запасите на полезни изкопаеми са незначителни. В тази връзка се очаква, че те няма да оказват съществено влияние върху социално-икономическото развитие на Община Тунджа до края на 2020г.
Според климатичното райониране на България, територията на община Тунджа попада в климатичния район на Горнотракийската низина на Преходната климатична област. Климатът се формира под въздействието на комплекс от фактори, сред които южното географско разположение, ниската надморска височина, активността на средиземноморските циклони, наличието на вторична естествена горска растителност, близост на транзитна река с меридионална ориентация, активна антропогенизация на територията и др. Средните годишни температури са по-високи от тези за страната - 12,2С за района. Температурната сума за периода с температури над 10С достига годишна стойност от 3900С. Годишната температурна амплитуда е 23,2С. През зимата средните месечни температури са положителни. Средната януарска температура, измерена в станция Ямбол е 1С. За месец декември тя е съответно 3,5С. Средно месечната минимална януарска температура е -2,8С /станция Ямбол/. При силни застудявания абсолютните минимални температури достигат 19-22С под нулата. Налице са отлични условия за производството на електроенергия от фотоволтаични системи, както и на топлоенергия от термопанели. 
Пространствено разпределение и вероятност за натрупване на сума от активни температури 3800 °С през реалния вегетационен период (1971-2000) Източник: НИМХ-БАН Средно юлските температури за станция Ямбол показват стойности от 22,6С, а средните максимални 29,3С, с доближаване на стойностите за месеците юли и август. Абсолютните максимални температури достигат 40-42С. Средно месечните стойности на денонощната амплитуда са от 7,3С за януари и 14,1С за август.
Таблица 1. Средномесечна и годишна температура на въздуха в С° Устойчивото преминаване на температурата на въздуха над 5С /ст. Ямбол/ настъпва около 8 март и продължава до 6 декември /за период около 274 дни/, а периодът с температури над 10 С - от 8 април до 2 ноември /209 дни/. Най-ранната дата на мразовете се формира около 7 октомври, а най-късната възможна дата на проява на мразови явления - 23 април.
Таблица 2. Периоди на устойчиво преминаване на температурата на въздуха над 5°, 10° и 15° С. Валежите на територията на община Тунджа са по-ниски от средните за страната и са недостатъчни. Съществуват условия за пролетни и летни засушавания. Годишната сума на валежите средно за района е 570 мм. В станция Малък манастир са измерени 606 мм, в Бояджик 576 мм, а в Полски Градец - 636 мм. Проявяват се два валежни максимума, от които по-изразителен е този през юни /вторичен се формира през декември/. Като най-сух месец се очертава август, следван от минимум, наблюдаван през март. Месечното разпределение на валежите съответства на условията на преходния климат с относително изравняване на валежните суми по сезони - за станция Бояджик /при обща сума от 578 мм/год./. Показват се стойности от 25% през зимата, 25% през пролетта, 26% през лятото и 24% през есента. В южна посока, под влияние на континентално-средиземноморския климат, нарастват валежните количества през зимата /до над 50-60% от годишната норма/. Нарастват и коефициентите на вариация - 27-29%. Регистрирани са отделни случаи на екстремни годишни валежни суми, вариращи за района от 850 мм до 1300 мм. 
Източник: НИМХ-БАН Относителната средно месечна влажност на въздуха е 85% през януари и спада до 63 % през август. Осреднените месечни стойности на дефицитната влажност са от 1,2 hPa за януари и 11,8 hPa за август.
Таблица 3. Средно месечна относителна влажност на въздуха в % На територията на общината съществуват условия за формирането на голям брой дни с мъгла, които достигат до 40-50 в южната част на територията /предимно в периода октомври-март/. Снежната покривка има неустойчив характер със сравнително малка средна дебелина. Годишният брой на дните със снежна покривка варира от 15 до 20. Преобладаващите ветрове са северните и североизточните /30% от случаите/, а след тях по интензивност са северозападните и южните. Скоростта на вятъра варира в градацията 2-5 м/сек /над 40% от случаите/ с условия за нарастване до 6-9 м/сек, което се дължи на конфигурацията на позитивните форми в релефа и ориентацията на долината на Тунджа. Броят на дните със скорост на вятъра надвишаващ 14 м/сек е 15. Климатичните режими по територията благоприятстват комфорта на населението. Те създават отлични условия за развитие на земеделие и животновъдство, изграждане и поддържане на стопанска инфраструктура, самопречистване на въздуха, енергия от възобновяеми източници /хелиоенергия, ветрова енергия/, както и развитието на алтернативен туризъм. Като неблагоприятни могат да бъдат посочени недостатъчните валежи и относително високият брой на дните с мъгли. Рисковите фактори се свързват с възникването на условия за проява на екстремни обилни извалявания, чиито последици имат силно негативен ефект - наводнения, ерозия, деструкция. Условията предполагат още проява на летни засушавания, възможност за възникването на горски пожари, дефицит на атмосферна и почвена влажност, което крие риск за трайните насаждения и интензивното зеленчукопроизводство.
Областта разполага със значителен агроклиматичен потенциал за развитие на всички подотрасли на растениевъдството - зърнени, фуражни, технически, зеленчукови култури и трайни насаждения, въпреки че община Тунджа е определяна като територия с висок риск от засушаване /www.meteo.bg/ и е зависима от ефективното използване на водните ресурси /напояване/. Според Агроклиматичното райониране на България, територията се отнася към два района, както следва: 1. Умерено горещ, засушлив район /северно от линията Болярско - Калчево/; 2. Умерено горещ, много засушлив район. Условията благоприятстват отглеждането на топлолюбиви, късни култури, в т.ч. пшеница, царевица, тютюн, лозя, рапица, ечемик, слънчоглед и др. При възможност от реализирането на хидромелиорации съществуват отлични условия за интензивно зеленчукопроизводство – пипер, домати, краставици, лук, както и производство на тикви, пъпеши и дини и др. 
Потенциална продуктивност на пшеницата в България за периода 1970-2000 г. по области █ - до 300 kg/dka; █ - 301 do 450 kg/dka; █ - >450 kg/dka; █ - недостатъчна информация за оценка на района
Източник: НИМХ-БАН 
Източник: НИМХ-БАН
Добрите показатели за продължителност на слънчевото греене дават основание да се твърди, на територията на общината съществува много висок потенциал за използването на слънчевата енергия в качеството й на възобновим източник на енергия. Възможност съществува и по отношение на добива на култури /рапица, соя, слънчоглед и др./ за производство на биогорива. Данните за скорост и честота на вятъра благоприятстват прогнозата на бъдещо използване и на вятърната енергия в отделни локалитети по територията. Тези условия на честота, сила и посока на вятъра благоприятстват изграждането на ветрогенератори произвеждащи електрическа енергия, каквито вече са инсталирани в землището на с. Стара река. 
Източник: www.solargis.info  
Климатични зони по Наредба № РД-16-1058 П  лътност на енергийния поток на вятъра по зони, Източник: МИЕ 2012
Речната мрежа в пределите на община Тунджа се отнася към източната част на Егейския водосборен басейн и се формира от средното поречие на река Тунджа /ляв приток на Марица/ и по-големите й притоци /р. Мочурица, р. Калница/ и някои малки притоци от водосбора на р. Сазлийка /ляв приток на Марица/. Гъстотата на речната мрежа е в границите на 0,4 - 0,6 км/км2, което се обяснява с ниската надморска височина на водосборната област. Река Тунджа има дължина от 349,5 км и обща площ на водосборния басейн от 7883,6 км2. Тя извира южно от връх Юрушка грамада в Калоферска планина и се оттича на изток през Казанлъшката и Сливенската котловини. Територията на община Тунджа обхваща част от средното й поречие - в участъка, в който реката променя посоката си и се ориентира на юг-югоизток. В пределите на Ямболското поле Тунджа тече в широко корито и формира силно извити меандри. Югоизточно от с. Маломир тя проломява тесния и нисък рид Баалар - Кайряк и навлиза в продълговатата Елховска долина. Влива се като ляв приток в река Марица на територията на Турция. Средният наклон на реката е 5,4 ‰, а коефициентът на извивливост - 2,1. Модулът на оттока в средното поречие е около 5 л/сек/км2. В северната част от територията на общината, река Тунджа приема един от големите си притоци в тази част на поречието - река Мочурица. Тя извира от Стидовска планина. Отличава се с голям коефициент на извивливост. Други по-големи леви притоци водят началото си от Бакаджиците - Юржалийска река /Ада/ и Герганска река /Боадере/. В дясното поречие река Тунджа приема река Калница, която е транзитна в дълги речни участъци и образува силно извити меандри в долното си течение. В югозападната част на територията на общината протичат многобройни малки притоци /Азмака/ на река Овчарица, приток на Сазлийка. Те имат обща посока на оттичане на запад. Територията се отнася към област със средиземноморско климатично влияние върху оттока. Районът се характеризира със слаба отточност, но значително подземно подхранване на реките /главно грунтови води/, и висока регулираност на оттока. Средният годишен отток на реките в района е само 50 мм, като средно многогодишните стойности се променят от 120 мм/год. в хълмистите земи на Бакаджиците и Манастирските възвишения до 30 мм/год. в посока на Тунджанската долина. Повърхностният отток на реките е в границите на 25-50 мм/год., а подземният едва 25 мм/год. Над 20 % от сумарния отток се формира с участието на подземно подхранване. Отточният коефициент е 8% от валежите. Пълноводието се проявява с два максимума - ХІІ-І и VІ и формира 74% от годишния отток. Маловодието се свързва с периода VІІІ-Х. Сумарното изпарение от речните басейни е много високо - над 550 мм/год., което в комплекс с общите характеристики на хидроложкия район обуславя високия риск от засушаване на територията на община Тунджа. Реките са определяни като слабо поройни със средна честота на речните прииждания под 3 случая в годината. Средният максимален модул на оттока на речните прииждания е до 50 л/сек/км2. Тази част от поречието на река Тунджа е определяна като рисков район, застрашен от наводнения. На това основание важно значение за стопанската практика имат хидротехническите корекции и завиряванията. Съгласно Хидрохимичната класификация на реките водите им се определят като хидрокарбонатно-калциево-сулфатни. По отношение на подземните води районът се отличава с добър потенциал на естествения отток - 3-5 л/сек/км2. Алувиалните отложения се приемат за силно водоносни /БДУВ Източнобеломорски район/. Модулът на оттока е от 6 л/сек/км2. Естествените ресурси възлизат на 1 236 л/сек/км2 /таблица 4/. Водите имат обща минерализация от 0,7 до 1,13 g/l и обща твърдост 6,2-13,3 mg.ekv/l. Преобладават пунктовете с хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви води. Подхранването на водоносния хоризонт става за сметка на валежите. Допуска се, че в подхранването участват още разтоварващите се в долината пукнатинни и пукнатинно-карстови води. Пукнатинните водоносни хоризонти са слабо водообилни, с модули на подземния отток от ранга на 0,1-0,25 л/сек/км2. Водното тяло в карстовия комплекс на Светиилийските възвишения има площ от 129 км² и показва среден модул на подземния отток от 4 л/сек/км².
Таблица 4. Обща количествена характеристика на подземните води в басейна на река Тунджа Източник: План за управление на речните басейни в Източнобеломорски регион 2010-2015, т. ІІІ - Басейн на река Тунджа Б Източник: НИМХ-БАН
Преходният климат, геоложката основа и характерът на естествената растителност са способствали за образуването на разнообразна почвена покривка. Според почвено-географското райониране на България територията на общината се отнася към Среднотракийско-тунджанската провинция на Балканско-Средиземноморската почвена подобласт. Основните почвени типове са смолници /Vertisols/, лесивирани /Luvisols/, метаморфни /Cambisols/ и наносни почви /Fluvisols/. Смолниците /Verisols/ са слабо кисели до алкални с много висок сорбционен капацитет и наситеност с бази. Съдържат от 3 до 5% хумус. Характерна тяхна черта е сезонното изсушаване на почвения профил и неговото напукване. Разпространени са подтиповете - обикновени /eutric, Vre/ и карбонатни /calcic, VRk/ със следните характеристики:
В обхвата на възвишенията са представени лесивираните /канеленовидни, chromic, LVx/ и метаморфните /канелени, chromic, СМx/ почви. Те се отличават с добре изразен и мощно развит ясно диференциран профил, висок сорбционен капацитет и наситеност с бази /по-висока от 50%/. При отсъствие на ерозия те са напълно развити, дълбоки почви с профил от 90-100 до 150-200 см. Повърхностният хоризонт А обаче е слабо мощен - от 18 до 25 см при по-тежките почви и до 35 см при по-песъчливите почви. Механичният състав е разнообразен. Приемат се за много добри за отглеждане на лозя, средно добри за пшеница и слънчоглед и добри за ориенталски тютюн, ябълки, круши, череши, праскови. Азонално представени в терасите на река Тунджа са наносните почви /Fluvisols/. Подпочвените води са с високо ниво, подложени са на периодично заливане и отлагане на нов алувий. По механичен състав почвите са чакълесто-песъчливи до леко глинести. Те са рохкави, проветриви, топли, което предопределя лесната им обработка. Тези им качества ги правят много подходящи за земеделие - зеленчуци, овощия, ливади. Същевременно голямата им филтрационна способност предопределя тяхната уязвимост към замърсяване. В крайречни условия се срещат още почвени типове с акумулация на соли - /Solonetz, SN/ и солончаци /Solonchaks, SC/. Солонците са почви, които съдържат обменен натрий в количества по-високи от 15% в сорбционния си капацитет, което се отразява на техните свойства - висока плътност, лепливост, силно алкална реакция, ниско съдържание на хумус, малко количество продуктивна влага, понижена аерация и др. Тези фактори ограничават усвояването на почвите за селскостопанска дейност. За възстановяване на тяхното плодородие е необходимо провеждането на специфични мелиоративни мероприятия. Солончаците са вторично образувани почви, често произлезли от засоляване на бивши блатни, ливадно-блатни, ливадни черноземи и други почви. Те показват разнообразна морфология, но във всички случаи - високо съдържание на водоразтворими соли /над 1%/. По механичен състав те са средно до тежко песъчливо-глинести, силно алкални, добре запасени с хумус, съдържат значително количество общ азот, фосфор и калий. Според агроекологичното райониране на Националната почвена служба, територията на община Тунджа се отнася към тринадесети пшеничен район. Общата агроклиматична характеристика на района го причислява към добрите пшенични територии на страната. Бонитетът за смолниците е 72-87 бала. Те са с много добри продуктивни възможности. Бонитетът за излужените канелени горски почви е 71-81 бала /добри продуктивни възможности/. Оптималните срокове за сеитба са в периода 1 Октомври - 20 Октомври. Районът се отличава със значителни почвени ресурси, създаващи предпоставки за организация на широкоспектърно земеделие. Опазването на почвите е съвременна необходимост и тя се свързва с възможни проблеми, породени от естествени фактори като ерозионни процеси /особено в лявото хълмисто поречие на Тунджа/), преовлажняване, деструкция в условията на наводнения. На това основание почвената покривка е уязвима на антропогенно натоварване, предимно в посока замърсяване, засоляване /при напояване/, деструкция на почвения профил.
Агроекологични райони на България
В биогеографско отношение територията на общината се отнася към Тунджанския район на Балканската провинция. В миналото районът е бил покрит с гъсти широколистни гори, но в процеса на антропогенизация на мястото на горските екосистеми са създадени агроекосистеми или пък по естествен път са възникнали вторични горски, храстови и тревни формации. Дървесната растителност е запазена на ограничени пространства, върху хълмистите възвишения и край река Тунджа. Най-ниските източни части на Сърнена Средна гора, източната половина на Светиилийските възвишения и склоновете на Бакаджиците са заети от смесени гори на благун /Quercus frainetto/, космат дъб /Quercus pubescens/ и виргилиев дъб /Quercus virgiliana/ с медитерански елементи. По долината на река Тунджа се наблюдават вторично възникнали съобщества на келявия габър /Carpinus orientalis/ с участието на средиземноморски елементи. Повсеместно в близост до горите от космат дъб са разпространени храсталаците, образуващи формацията на драката /Paliureta spina-christi/ с участието на жасмин /Jasminum fruticans/ и средиземноморски тревни видове. Край реките се наблюдава формацията на черната елша /Alneta glutinosae/, в която участват различни видове тополи /Popolus sp./ и върби /Salix sp./. Характерна особеност на района са крайречните галерийни гори по долината на река Тунджа /северно от Елхово и северно от Ямбол/, които наподобяват лонгозните гори. В тях се наблюдава голямо разнообразие от дървесни видове, но най-често в съобществата участват дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, бял бряст /Ulmus laevis/, полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, полски клен /Acer campestre/, черна елша, тополи и върби. Отличителна черта за тези гори е присъствието на лиани - гърбач /Periploca graeca/, скрипка /Smilax excels/, дива лоза /Vitis vinifera/, бръшлян /Hedera helix/, повет /Clematis vitalba/. Край Тунджа често се наблюдават и пространства, заети от мочурливо-блатна растителност /тръстика, папур, камъш/. За Ямболското поле са характерни още халофитните /сололюбиви/ тревни формации на разперения изворник и гърлицата. Ендемитни за района са златистото лале /Tulipa aureolina/ и блестящото лале /Tulipa splendens/. Разнообразието от видове е голямо и при наличните лечебни растения. По-важните представители на животинския свят, които обитават постоянно или временно територията на района са: сърна, дива свиня, заек, катерица, лалугер, чакал, лисица, язовец, видра, черен пор. Птичият свят притежава значително разнообразие от видове. Характерен негов представител е колхидският фазан. Представителни са още: сивата чапла, малката бяла чапла, гривестата чапла, торбогнездният синигер, бялата стърчиопашка, тръстиковият дрозд и др. Повечето са защитени видове без ловностопанско значение.
По данни на МОСВ в обхвата на община Тунджа са обявени следните защитени територии съгласно ЗЗТ /ДВ, №133/1998/:
По данни на МОСВ територията на община Тунджа включва следните защитени зони по Натура 2000:
Община Тунджа е сред най-големите по територия административни единици в България. Заема централно място в териториалния обхват на областта /Ямбол/ и района от ниво 2 /Югоизточен/. Географското разположение на общината създава отлични предпоставки за разгръщането на активна стопанска дейност и развитие на ефективно сътрудничество на всички нива в областта и района. Основно значение в тази насока има разработването и прилагането на обоснована и ресурсно осигурена инфраструктурна, главно транспортна и икономическа политика, ориентирана към земеделие, животновъдство и алтернативен туризъм. Значително предимство за община Тунджа е съвпадането на общинския и областния център /град Ямбол/, което се изразява във висок потенциал за съгласувано развитие в контекста на Областната стратегия за развитие на Ямбол /за периода 2014-2020 г./ и регионалните концепции за пространствено развитие и устойчивост, и за ефективна териториална организация за постигане на набелязаните цели и задачи. Общината се отличава с много благоприятно транспортно географско положение, способствано както от основни субпаралелни /жп линията София-Бургас и изградени връзки с близко преминаващата автомагистрала Тракия/, така и от субмеридионални /Ямбол - Велико Търново и Ямбол - Русе) транспортни връзки. Основен транспортен център е град Ямбол. Важно значение за общината имат вътрешнообластните комуникации и особено връзката Ямбол - Елхово за въвличането на малките селища в централната и южна част на територията в по-активен стопански живот. Релефът на територията е предимно низинен. Доминират земите с надморска височина до 200 м, а в хълмистите оградни възвишения - 400-500 м. Общият наклон на топографската повърхнина е към долината на река Тунджа. Низинният релеф е отлична предпоставка за обработването на земите, изграждането и поддържането на инфраструктура, благоустрояването на населените места. Хълмистите терени на запад и на изток създават добри условия за отглеждането на лозя, овощия, пасища. Територията е в зоната на влияние на Тунджанския сеизмичен район /с три геодинамични локалитета - Сливенски, Ямболски и Елховски/, отличаващ се с повишена съвременна активност. Това крие определени рискове за населението и стопанството на общината и следва да бъде предмет на целенасочено планиране за защита от бедствия, аварии и катастрофи. Литоложката основа благоприятства за формирането на богатото почвено разнообразие на района и обилието на подземни водни ресурси. Внимание изискват хълмистите терени за недопускане на ерозионни процеси, водещи до деструкция на почвите и влияещи върху условията на речните водосбори. Запасите на полезни изкопаеми са незначителни и няма да оказват съществено влияние върху социално-икономическото развитие на общината в бъдеще. Климатичните режими по територията благоприятстват комфорта на населението. Като неблагоприятни могат да бъдат посочени недостатъчните валежи и високият брой на дните с мъгли. Рисковите фактори се свързват с възникването на условия за проява на екстремни обилни извалявания, чиито последици имат силно негативен ефект - наводнения, ерозия, деструкция. Условията предполагат още проява на летни засушавания, възможност за възникването на горски пожари, дефицит на атмосферна и почвена влажност. В агроклиматично отношение територията се определя като умерено гореща и с висок риск от засушаване. При използване на поливни мероприятия тя има висок потенциал за развитие на всички интензивни подотрасли на растениевъдството. Добрите показатели за продължителност на слънчевото греене дават основание да се твърди, че в района съществува много висок потенциал за използването на слънчевата енергия в качеството й на възобновим източник на енергия. Възможност съществува и по отношение на добива на култури /рапица, соя, слънчоглед и др./ за производство на биогорива, както и ветрова енергия. Районът се характеризира със слаба отточност и високо изпарение, което обуславя висок потенциал от засушаване. Голям процент от речните води се формират за сметка на подземните води, което изисква тяхното опазване. Районът е рисков по отношение на наводненията и съпровождащите ги нарушения на речните корита и промени в заливната тераса. На това основание важно значение за стопанската практика имат хидротехническите корекции и завиряванията. На територията на община Тунджа са изградени 104 язовира, което е предпоставка, както за напояване на интензивни култури, така и за стопанското развъждане и улов на сладководни риби. Поддържането на водните ресурси изисква специално внимание по отношение на: поддържането на естествената горска растителност, както и на растителността в речно-заливните тераси; почистването на речните корита от плаващи наноси и укрепване на речните брегове, където това е необходимо; съгласуване на изгражданата транспортна и друга инфраструктура с характеристиките на релефа и наличния потенциал за провокиране на ерозионни процеси. Районът се отличава със значителни почвени ресурси, създаващи предпоставки за организация на широкоспектърно земеделие. Опазването на почвите е съвременна необходимост и тя се свързва с възможни проблеми, породени от естествени фактори като ерозионни процеси /особено в лявото хълмисто поречие на Тунджа/, преовлажняване, деструкция в условията на наводнения. На това основание почвената покривка е уязвима на антропогенно натоварване, предимно в посока замърсяване, засоляване /при напояване/, деструкция на почвения профил. Територията се отличава с богато биоразнообразие. Отличителни за района са Галерийните крайречни гори и орнитологичното разнообразие. Територията включва фрагменти от 1 резерват, 4 защитени местности, 1 природна забележителност по ЗЗТ, както и 3 зони за защита на птиците и 7 за защита на местообитанията по НАТУРА 2000. Съхраняването и поддържането им изисква повишено внимание за умело интегриране на тези територии в стопанската организация на територията. /Вж. Приложения/ Естествената растителност има функциите на основен фактор за формирането на водните и почвените ресурси в общината, за предотвратяване на наводненията и смекчаване на негативните ефекти от засушаванията. На това основание е необходимо тяхното поддържане и опазване в близки до естествените им характеристики, както и ограничаване на антропогенизацията в горски условия за недопускане на процеси на фрагментация и деструкция.
Характерът на местната икономика се определя от влиянието на множество фактори, сред които: спецификите на природноресурсния потенциал, демографските фактори и условия, особеностите на селищната мрежа, параметрите на различните видове инфраструктура, както и наследените производствени традиции и съвременните пазарни тенденции. Липсата на населено място от градски тип предопределя аграрната насоченост на икономиката на община Тунджа, което е нейна основна характеристика и силна страна.
Стойностите на основните икономически показатели на община Тунджа за периода 2008-2011 г. следват тенденция на постепенно покачване. Броят на нефинансовите предприятия за разглеждания четиригодишен период нараства с 139 бр. /30,1%/, а стойността на произведената от тях продукция бележи ръст с 32 906 хил. лв. или с 29,6%. Приходите от дейността на нефинансовите предприятия в община Тунджа през 2011 г. са в размер на 200 248 хил. лв., а нетните приходи от продажби са на стойност 159 790 хил. лв. Стойностите на двата показателя бележат ръст с 23,9% спрямо 2008 г. Печалбата на предприятията от нефинансовия сектор през 2011 г. нарастват с 326 хил. лв. или с 1,4% в сравнение с 2008 г. Спрямо 2010 г. нарастването през 2011 г. е значително - 9 596 хил. лв., равняващи се на 68,4%. Загубата на нефинансовите предприятия през 2011 г. е с 1 735 хил. лв или с 57,5% повече спрямо 2008 г. Въпреки това, в сравнение с предходните две години 2010 г. и 2009 г., загубата на предприятията намалява значително.
Изтегляне 2.89 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
лизо 70 % от подземните водни ресурси се усвояват активно, което изисква специално внимание върху организацията на използването им от гледна точка на ограничаване на натоварванията и поддържане на добри условия във водосбора, което да гарантира формирането на тези ресурси.
