Тематична стратегия за предотвратяване на образуването и рециклиране на отпадъците

Стратегията изигра значима роля в политиката за развитие на сектора. В резултат на прилагането й значителен прогрес беше достигнат в редица направления, в т.ч. опростяване на законодателството, установяване на ключови концепции в йерархията на отпадъците и жизнения цикъл, фокусира изисквания относно предотвратяването на отпадъците, прие се пакет от нови европейски цели за разделно събиране и рециклиране на отпадъците.

Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа се прие от ЕК през септември 2011 г. в изпълнение на една от водещите инициативи от Стратегията „Европа 2020”. Пътната карта е в основата на политиката на ЕС и на страните-членки на ЕС за устойчиво развитие. Фокусът е върху икономика, която да произвежда повече с по-малко суровини, като така се постига по-висока стойност с по-малко материали, а въздействието върху околната среда се свежда до минимум. С помощта на пътната карта се набелязват целите по този път и се посочват дейностите, необходими за постигането на устойчив растеж, основан на ефективността на ресурсите.

Основна цел по отношение на отпадъците, съгласно раздела "Превръщане на отпадъците в ресурси", е: „До 2020 г. отпадъците да се управляват като ресурс. Генерираното количество отпадъци на глава от населението да е в състояние на абсолютен спад и да се рециклират повече материали и суровини от изключително значение. Оползотворяването на енергия ще е ограничено само до нерециклируеми материали, депонирането практически ще е премахнато”. Документът предвиди ЕК да предприеме редица действия, в т.ч.:

Насърчаване на пазара за вторични материали и търсенето на рециклирани материали посредством икономически инструменти.

Да преразгледа целите в приетото вече европейско закондателство за предотвратяване, повторно използване, рециклиране и отклоняване от депониране, за да се премине към икономика, основана на повторно използване и рециклиране с близко до нулата количество остатъчни отпадъци (през 2014 г.).

Да гарантира, че при публичното финансиране от бюджета на ЕС се отдава приоритет на дейностите, свързани с по-високите нива в йерархията на отпадъците, съгласно Рамковата директива за отпадъците, напр. приоритет имат проектите за рециклиране над депата за отпадъци, (през 2012—2013 г.).

Да улесни обмена на най-добри практики за събиране и третиране на отпадъци сред страните-членки и да разработи мерки за по-ефективна борба с нарушенията на законите на ЕС в областта на отпадъците (през 2013—2014 г.).

Да постави акцент върху финансирането на научните изследвания в Съюза (инициатива „Хоризонт 2020“ на ЕС) в областта на най-важните цели, свързани с ефективността на ресурсите, включително рециклиране, повторно използване, замяна на материали, оказващи въздействие върху околната среда, или на редки материали, по-интелигентно проектиране.

Страните-членки трябва да предприемат следните мерки:

да гарантират цялостно прилагане на правото на ЕС, свързано с отпадъците, включително минималните цели.

да насочват публичното финансиране за научноизследователски дейности към най-важните цели, свързани с ефективността на ресурсите (непрекъснато).

да предпремат мерки по отношение на разхищението на храни в своите национални програми за предотвратяване на генерирането на отпадъци (2013 г.), като се има предвид поставената цел в Пътната карта до 2020 г. изхвърлянето на годни за консумация храни в ЕС да бъде намалено наполовина.

С цел Съюзът да се превърне в ресурсно ефективна, екологична и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, със Седмата Програма за действие по околна среда се гарантира, че не по-късно от 2020 г. отпадъците ще се управляват безопасно като ресурс и за да се предотврати вредата за здравето и околната среда, абсолютното генериране на отпадъци и генерираните отпадъци на глава от населението ще намаляват и депонирането ще е ограничено до остатъчните отпадъци. Това ще включва прилагане на йерархията на отпадъците в съответствие с РДО и ефективното използване на пазарни инструменти и мерки, за да се гарантира, че: 1) депонирането е ограничено до остатъчните отпадъци (т.е. тези, които не подлежат на рециклиране и оползотворяване); 2) енергията се оползотворява само от материали, които не подлежат на рециклиране, като се вземат предвид разпоредбите на член 4, параграф 2 от РДО; 3) рециклираните отпадъци се използват като основен и надежден източник на суровини за Съюза чрез разработването на нетоксични цикли на материалите; 4) опасните отпадъци се управляват безопасно и генерирането им е намалено; 5) незаконните превози на отпадъци са премахнати с подкрепата на строг мониторинг; и 6) намаляване на хранителните отпадъци. Предвижда се извършване на прегледи на съществуващото законодателство в областта на продуктите и отпадъците, включително преглед на основните цели на ключовите директиви за отпадъците, въз основа на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите, с цел напредък към постигането на кръгова икономика, и премахване на пречките на вътрешния пазар пред дейности по екологосъобразното рециклиране в Съюза.

Разглеждат се варианти на политиката относно пластмасови отпадъци, като например предотвратяване на образуването чрез изисквания към създаването на пластмасови продукти, преразглеждане на целите за пластмасови опаковки, забрана на депонирането на пластмасови отпадъци, въвеждане на системи за депозит на РЕТ бутилки, въвеждане на икономически инструменти, които да стимулират рециклирането пред оползотворяването на енергия чрез изгаряне и намаляването на употребата на еднократни или с малотрайна употреба евтини или безплатни продукти, като например, детски играчки, найлонови торбички и др.

Деветте общини от региона: Балчик, Генерал Тошево, Добричка, гр. Добрич, Каварна, Крушари, Никола Козлево, Тервел и Шабла са сред първите в страната, които създават сдружение за регионално управление на отпадъците. През 2006 година, на няколко пъти са проведени срещи с голям кръг представители на общините в региона, на които са обсъждани възможностите за постигане на съгласие между тях относно правно-организационната форма за регионално управление на дейностите по управление на отпадъците. След среща, проведена на 17.02.2006 г. в гр. Добрич представители на всички общини постигат съгласие, че за осъществяване на дейностите на първия етап – до изграждане на регионално депо, е най-добре да бъде създадено Сдружение, извършващо дейност в обществена полза.

Сдружението е създадено в момент, когато съществуващата правна система в България не регламентира регионалния подход за управление на отпадъците. Това, както и липсата на опит поради малкия брой действащи сдружения на общини в тази сфера, дава основание на база на наличната информация да заявим, че през първите години на съществуването си Сдружението се справя добре с непосредствено стоящите пред него за изпълнение задачи.

С измененията на ЗУО, обн. в ДВ бр. 41 от 2010 г. в чл. 19а – 19е се въвежда яснота какво представляват регионалните системи за управление на отпадъците, техните цели, въпросите свързани със собствеността на едно регионалното депо и съоръженията за третиране на отпадъците, цената за третиране на тон отпадък и др. С цитираните изменения се регламентира създаването на регионални сдружения по реда на този специален закон, като това включва възникването и реда за присъединяване на общините в сдружението, правото на членство, органите на управление, възможните източници на финансиране и т.н. Детайлно е определен състава, органите, начина на функциониране при вземане на решения, правилата на действие при липса на кворум, както и областите на компетенции за вземане на решения на Общото събрание на регионалното сдружение и основните права и задължения на председателя на сдружението.

Нов момент, въведен с тези изменения в ЗУО е изискването решенията на общото събрание да се оповестяват по подходящ начин във всяка от общините и да се изпращат на министъра на околната среда и водите и на съответния областен управител. Прието е решенията на общото събрание да могат да бъдат обжалвани само от заинтересованите общини по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Сдружението на общините от регион Добрич, създадено по реда на ЗУО е учредено през месец декември 2014г.

Този анализ трябва да отговори на следните въпроси:

• 
  Какави са количествата и тенденциите на различните потоци отпадъци в общината през последните 5 години
  
• 
  Каква е нормата на натрупване
  
• 
  Кавъв е морфологичния състав на отпадъците
  
• 
  Какви са количествата повторно използвани, рециклирани, оползотворени и обезвредени битови отпадъци през последните 5 години и какви са тенденциите в третирането им
  
• 
  Каква е степента на изпълнение на целите в съответствие с националното законодателство
  

Морфологичен анализ на отпдъците, генерирани на територията на Община град Добрич е направен в периода февруари – декември 2014г. и е в съответствие с одобрената от монистъра на околната среда и водите Методика за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци.

1. 
   Обемно тегло;
   
2. 
   Гранулометрия - чрез сита за отпадъка се разделя на следните фракции:
   

• 
  от 0 до 65 мм;
  
• 
  от 65 до 150 мм;
  
• 
  над 150 мм.
  

3. 
   Морфологичен състав, определен за всеки сезон. Определянето на морфологичния състав на отпадъците е извършено чрез ръчно сортиране и определяне на количествата и процентното съдържание на следните видове отпадъци:
   

• 
  Хранителни отпадъци;
  
• 
  Хартия;
  
• 
  Картон;
  
• 
  Пластмаси;
  
• 
  Текстил;
  
• 
  Гуми - всички видови продукти от гума, с изключение на автомобилни гуми;
  
• 
  Кожи;
  
• 
  Градински отпадъци;
  
• 
  Дърво;
  
• 
  Инертни;
  
• 
  Стъкло;
  
• 
  Метали;
  
• 
  Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване;
  
• 
  Опасни отпадъци от бита, в т.ч. - батерии и акумулатори; абразивни прахове, аерозоли, препарати за почистване на стъкло, белина, препарат за отпушване на тръби, лекарства с изтекъл срок, шампоани, продукти от автомобили / антифриз, спирачна течност, бензини и др./, разтворители, пестициди, препарати против насекоми, хербициди, торове и др.;
  
• 
  Други.
  

• 
  Високо строителство;
  
• 
  Средно застрояване; Ниско строителство;
  
• 
  Еднофамилни сгради;
  
• 
  Смесено застрояване.
  

• 
  1-ва група - Централна градска част (еднофамилни къщи средно застрояване и офиси);
  
• 
  2- ра група - Ниско застрояване (еднофамилни къщи);
  
• 
  3-та група - Високо строителство (многофамилни сгради).
  

• 
  Урбанизирани зони с работещо население;
  
• 
  Зони обитавани от малцинствени групи без постоянни доходи (махали).
  

• 
  Жилищни зони;
  
• 
  Смесени зони с търговски обекти и жилища (център);
  
• 
  Индустриални зони.
  

• 
  С централно отопление (към този тип може да се отнесат газифицираните райони);
  
• 
  С отопление на твърдо гориво.
  

По генератор социален статус са избрани само зони с работещо население.

При определяне на типовете генератори следва да се отчете различния тип генератор дали допринася съществено за общото количество генерирани отпадъци или влияе незначително. В тази връзка се определят основните групи, които допринасят в най-голяма степен за образуване на отпадъците.

Морфологичен състав по групи генератори

Този показател характеризира количеството на отделните компоненти спрямо общото количество на отпадъците (хартия, хранителни отпадъци, пластмаси, текстил, стъкло, метали, опасни отпадъци и др.). Данните за морфологичния състав са необходими при избор на системи за разделно събиране на отпадъци или при оптимизация на въведените такива.

Има важно значение при определяне метода за предварително третиране и обезвреждане на отпадъците, включително вида и капацитета на контейнерите.

В рамките на анализа се определяха хранителни отпадъци, хартия, картон, пластмаса, текстил, гума, кожа, градински, дървесни, стъкло, метали, инертни, опасни, други отпадъци.

С този показател се изразява процентното съдържание на масата на отделните компоненти в отпадъците по отношение на техните размери спрямо общата маса на отпадъците. Данните за фракционният състав са необходими при определяне на конструктивните параметри на някои съоръжения за третиране на отпадъците (сита, дробилки и др.).

Обемната маса изразява отношението на масата (теглото) на отпадъците към техния обем (kg/ m³, t/m³, kg/l). Този показател е необходим при определянето на броя на съдовете за събиране на отпадъците, броя на машините за извозването им и технологичното оразмеряване на съоръженията за обезвреждането им.