Програма за управление на отпадъците на територията на община град добрич период на действие 2015 2020 година

Обемно тегло на смесените битови отпадъци на Община Добрич - централна градска част (ЦГЧ) - Зона 1
Годишен сезон	Средно аритметично за зона 1 (kg/m3)
зима	233,0
пролет	213,95
лято	188,2
есен	151,1
средно за годината за Зона 1	196,6

Среден фракционен състав на смесените битови отпадъци на Община Добрич за Ниско строителство (НС) - Зона 2
годишен сезон	над 150 мм	от 65 до 150 мм	от 0 до 65 мм
	%	%	%
зима	32,9	39,9	27,2
пролет	29,5	38,9	31,6
лято	36,0	32,7	31,3
есен	49,7	36,3	26,5
средно за годината за Зона 2	37,00	36,94	29,14

Среден фракционен състав на смесените битови отпадъци на Община Добрич за Високо Строителство (ВС) - Зона 3
зона	над 150 мм		от 65 до 150 мм		от 0 до 65 мм
	kg	%	kg	%	kg	%
НС - зима	36,0	30,8	50,4	43,2	30,4	26,0
НС - зима	40,4	43,6	25,2	27,2	27,0	29,2
зима	38,2	37,2	37,8	35,2	28,7	27,6
НС - пролет	37,4	31,9	32,4	27,6	47,4	40,4
НС - пролет	40,0	34,8	25,6	22,3	49,4	43,0
пролет	38,7	33,4	29,0	25,0	48,4	41,7
НС -лято	37,4	35,6	32,0	30,4	35,8	34,0
НС-лято	37,1	32,6	36,3	31,9	40,3	35,4
лято	37,3	34,1	34,2	31,2	38,1	34,7
НС - есен	51,9	39,3	46,2	35,0	33,9	25,7
НС - есен	61,0	44,1	41,2	29,8	36,2	26,2
есен	56,5	41,7	43,7	32,4	35,1	26,0

Обемно тегло на смесените битови отпадъци на Община Добрич - Високо строителство ( ВС) - Зона 3
Годишен сезон	Средно аритметично за зона 3 ( кg/m3)
зима	229,20
пролет	196,70
лято	234,90
есен	172,60
средно за годината за Зона 3	208,30

Средните резултати за морфологичния състав при различните обекти на изследване.

• 
  Хранителните, както и „други отпадъци” са с най-виско % съдържание. Процентът на тези отпадъци варира в не много широки граници за различните обекти на изследване;
  
• 
  Делът на градинските отпадъци е най-висок в кварталите от Зона 2 – с еднофамилните къщи и най-нисък в Зона 3 – в кварталите с високо стротелство.
  
• 
  Висок е дялът на пластмасовите отпадъци, като най-високи нива на пластмасовите отпадъци се наблюдават в сезон зима и лято, а най- нисък през есента.
  
• 
  Получените резултати не дават осонавание да се заключи, че в генерирането на хартия и картон има сезонна зависимост. Разпределението на хартията по групи генератори е сравнително разномерно разпределена, като най-висок е процента в Зона 3 – Жилищните квартали с високо строителство. Делът на картонените опаковки е най- висок, почти 50% от добиваните хартиени отпадъци. В Зона 2 е най-висок процента на картонените опаковки.
  
• 
  Процентното съдържание на стъклото е относително равномерно разпределено през четирите годишни сезона, но най висок е през сезон есен. Количеството на стъклените опаковки многократно надвишават количеството на стъкло с друг произход.
  

Разделно събраните в последните години отпадъци и отчетено от организациите по оползотворяване са посочени по-горе в програмата. Анлиза на морфологичния състав на отпадъците показва високо съдържание на отпадъци от опаковки в контейнерите за общо сметосъбиране, което по категоричен начин показва недостатъчната ефективност на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки.

През 2012г. Община град Добрич стартира пилотен проект за компостиране на зелни отпадъци – биоотпадъци от паркове и градини. Проекта е осъществен в партньорство с Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) и Лесотехническия университет. През следващите две години – 2012 и 2014 г. Общината успява да постигне устойчивост на проекта и да компостира основната част от отпадъците от поддържане на залената система. Оползотворените биоотпадъци по години са:

2012 г. – 1 450 т.

2013 г. – 1 740 т.

2014 г. – 1 980 т.

Съгласно технологията произведения компост се използва за обогатяване на зелените площи и при производството на посадъчен материал в декоративния разсадник.

Политиката на ЕС има няколко основни цели, включително избягването на отпадъците чрез въвеждането на технологии и процеси, които са екологосъобразни и генерират по-малко отпадъци, и чрез производството на съобразени с околната среда продукти, които подлежат на рециклиране. Именно тази тенденция се очаква да повлияе в посока на намаляване на образуваните количества отпадъци и в България. Намаляването на теглото на опаковката и използването на рециклирани материали запазват суровините и намаляват разходите.

Първите симптоми за тази тенденция се проявяват при опаковките - намаляване на теглото на опаковките и увеличаване на възможността за рециклиране или биологично разграждане. Въведената в България продуктова такса за тънките пластмасови торбички има за цел да ограничи потреблението с цел да се предотврати замърсяването с тях, както и да наложи пластмасовите торби за многократна употреба. Това е предпочетено пред замяната на пластмасовите пликове с хартиени торбички, екологичният ефект на което е недоказан. Успешните стратегии за рециклиране разчитат на развитието на добре функциониращи пазари за вторични суровини.

Редица стоки за дълготрайна употреба, които се използват от домакинствата, попадат в потока отпадъци няколко години след закупуването им. В страната се запазва тенденцията битовите предмети да се употребяват (съхраняват) за период по-дълъг от 5 години. Наличието на стоки за дълготрайна употреба, които не са унищожени в годината, в която са закупени (за разлика от храната или предмети като напр. вестници), усложнява връзката между разходите на домакинствата и генерирането на битови отпадъци.

Европейско проучване за тенденциите в развитието на материалите и връзката с образуването на различни фракции отпадъци показва следните особености относно скъсяването на „живота“ на продуктите:

• 
  Възможността за продължително съхранение на даден продукт преди неговото изхвърляне оказва изключително влияние върху обема на генериране на отпадъци – колкото по-дълго хората запазват продуктите, толкова по-малко отпадъци се генерират.
  
• 
  Средната продължителност на всички видове продукти е около 3,5 години.
  
• 
  Диапазоните на обхват са от няколко седмици за хранителните продукти, напитки и вестници до няколко години за повечето стоки.
  

• 
  Продължителността на „живота“ на повечето стоки (малотрайни, напитки, вестници) е останала непроменена.
  
• 
  В много от сферите (електроника, дрехи и др.) продължителността на „живота“ на продуктите се е скъсила.
  
• 
  Намаляването/свиването на жилищната площ предотвратява натрупването на вещи и ускорява разчистването на ненужните такива.
  
• 
  Общоприето е, че средната продължителност на времето на съхранение на един продукт е намаляла значително.
  

Не на последно място, значение за възможността за оползотворяване на отпадъците има и изкупната цена на вторичните материали, която преди няколко години отбеляза рязък спад в рамките на ЕС при хартията и пластмасата, но след това постепенно възстанови предишното си ниво.