Програма за управление на отпадъците на територията на община град добрич период на действие 2015 2020 година

Целите за рециклиране и повторна употреба на отпадъците са регламентирани в чл. 26, ал.1 т. 6 от Закона за управление на отпадъци (Обн. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013 г.) (ЗУО) и чл.31, ал.1 ЗУО във връзка с §15 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУО, във връзка с чл.8, ал.1 и ал. 2 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъците (Приета с ПМС № 275 от 06.12.2013 г., Обн. ДВ. бр.107 от 13 Декември 2013 г.).

За всеки от регионите, включващи общините, които ползват общо регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци (в частност Регион Добрич) целите по разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци се изпълняват съвместно от всички общини в региона, в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6 ЗУО. Целите по разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 15 от преходните и заключителните разпоредби на ЗУО и Наредба за разделно събиране на биоотпадъци.

ЦЕЛИТЕ по разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци за регион Добрич, са както следва:

1. до 31 декември 2016 г. – не по-малко от 25 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

2. до 31 декември 2020 г. – не по-малко от 50 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

3. до 31 декември 2025 г. – не по-малко от 70 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.

1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 50 на сто от общото им тегло.

От представените по-горе в програмата данни за гнерираните отпадъци и отчетени от ЕКОПАК АД като разделно събрани и рециклирани отпдъци, се вижда че за 2014г. са предадени за повторна употреба:

• 
  0,31% отпадъци от хартия и картон
  
• 
  0,14% отпадъци от пластмаса
  
• 
  0,18% стъклени отпадъци
  

• 
  13,87 % за хартия и картон
  
• 
  14,55% за пластмаса
  
• 
  2,37% за стъкло
  

• 
  5 111,52 тона хартия и картон
  
• 
  5 362,12 тона пластмаса
  
• 
  873,42 тона стъкло
  
• 
  582,27 тона метали
  
• 
  9 648,14 тона биоотпадъци, от които
  

• 
  3 913,80 тона градински
  
• 
  5 734,34 тона кухненски
  

• 
  1 277,88 тона отпадъци от хартия и картон
  
• 
  1 340,53 тона пластмасови отпадъци
  
• 
  218,36 тона стъклени отпадъци
  
• 
  145,57 тона отпадъци от метали
  

• 
  2 412,03 тона биоотпадъци
  

Усилията на Община град Добрич трябва да са насочени към повишаване ефективността на разделното събиране при променените съдове и да работи в тясно сътрудничество с новия оператор на дейността.

За съществуващата ПСОВ Добрич не е разработван план за управлението на канализационна утайка. Понастоящем утайката на ПСОВ не е стабилизирана, не е обезводнена и се отстранява на площадка, принадлежаща на Държавното Лесничейство. Няма разрешително за използване на обекта като сметище, а самият обект е вече претоварен. В бъдеще тази зона не може да се използва за отстраняване на утайка. Следователно подобряването на процеса за третиране на утайката в ПСОВ Добрич е важна задача за в бъдеще. Подходът е третирането на канализационната утайка да се извършва по такъв начин, че да се осигури дългосрочно решаване на проблема с унищожаването на утайката.

Стъпките при разработването на устойчива стратегия за управление на утайката са:

- Преглед на настоящото производство на утайка и нейното управление;

- Определяне на очакваното (прогнозното) количество и качество на канализационната утайка, включително и оценка на очакваното съдържание на тежки метали и опасни вещества в утайката;

- Събиране на информация за възможни сметища или терени за рекултивация;

- Събиране на информация за възможни терени, предвидени за земеделски цели;

- Оценка на възможността за съвместно изгаряне на утайка;

- Предложения за различни сценарии за оползотворяване или унищожаване на утайка;

- Изготвяне на предварителна икономическа обосновка за управлението на утайката и предложение за най-екологично и икономически изгодно решение;

- Формулиране на устойчива стратегия за управление на утайката.

При разработването на стратегията за управление на утайката се взимат под внимание икономически, технически и екологични параметри.

Настоящата практика за отстраняване на утайка в България е транспортирането й до сметище, подобно на такова за депониране на общински твърди отпадъци. Утайката, генерирана в пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ), обикновено се третира с цел стабилизиране. По правило в по-големите станции това се извършва в анаеробни изгниватели. Освен с цел произвеждане на биогаз, така може да се увеличи способността на утайката за обезводняване. Много важен е и фактът, че по този начин биологичната активност и излъчваните миризми се намаляват значително.

ПСОВ Добрич получава отпадъчни води за пречистване само от град Добрич. Пречиствателната станция за отпадъчни води е пусната в експлоатация през 1986 г. Станцията се намира на 7 км северозападно от град Добрич, на територията на село Врачанци, върху площ от 9,96 хектара. Станцията е проектирана и изградена с изгниватели за стабилизиране на утайката. Изградени са три изгнивателя, които никога не са действали по предназначение. Понастоящем един от тях се използва като резервоар за съхраняване на утайка. Следователно утайката от ПСОВ Добрич не се стабилизира в самата станция. Няма механична система за обезводняване. Утайката се обезводнява върху 40 изсущителни полета с обща площ от 2 хектара. Периодът за обезводняване по план трябва да е две седмици, но сега утайката се държи по-дълго върху тези изсушителни полета. Утайката се депонира върху некултивирана земя с площ от 2,57 хектара близо до ПСОВ. Този терен не е предназначен за депо за утайки и е собственост на Държавното лесничейство. От пускането в експлоатация на ПСОВ Добрич през 1986 г. до 2004 г. всичката утайка се е съхранявала в тази зона с площ от 2,57 хектара. Количеството утайка, натрупано там между 1986 г. и 2004 г., е 7000 м³. Количествата, складирани между 2004 г. и 2007 г., са 500 т пясък от пясъкозадържателите и 1650 м³ утайка от изсушителните полета. Съществуващото управление на утайката е незадоволително. Основната причина за това е недостатъчното пречистване на утайката в ПСОВ.

Средно годишното генерирано количество утайка е 400 м³/година.

Понастоящем качеството на утайката се анализира в лаборатория само за тежки метали и обикновено два пъти в годината. Съдържанието на живак не е определено. Лабораторните анализи показват, че при всички тестове концентрациите на тежки метали в утайката са много по-ниски от пределните допустими концентрации (ПДК) на Наредбата.

Посочените лабораторни анализи показват, че има значителна разлика между високото съдържание на хром в утайката до 2004 г. и добрите резултати от последните анализи за тежки метали в утайката. Причината за високото съдържание на хром е неизвестна. Вероятно това е резултат от промишлено производство – например в производството на кожи дълго време може да се е използвал хром. За да се избегнат високи стойности на хром, тежки метали или други опасни съставки в утайката, е необходима система за контрол и мониторинг на промишлените отпадъчни води и подобрена система за управление на утайката.

Оптимизирането на ПСОВ Добрич се предлага да се осъществи на два етапа, като се вземе предвид „Методология и подход при избор на проекти по Приоритетна ос 1 на ОПОС 2007-2013” от ноември 2009. Етап 1 включва допустимите инвестиционни разходи за финансиране от КФ в периода 2011-2013. В този етап се предвиждат само инвестиции за модернизация на съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води. Третирането на утайките ще се осъществи чрез варова стабилизация и изсушаване на съществуващите изсушителни полета за утайка.

Процесите за третиране на утайка в ПСОВ Добрич ще бъдат оптимизирани на етап 2 с цел да се стабилизира утайката и да се постигне по-добър обезводнителен резултат.

Със Закона за управление на отпадъците от 2013г. са направени значителни промени в ангажиментите на общините относно строителните отпадъци. По отношение на генерираните строителни отпадъци общината има пряк ангажимент към строителните отпадъци в малки количества, генерирани от ремонтни дейности в домакинствата. Такава практика има работеща на територията на Община град Добрич. До 10 чувала разделно събрани строителни отпадъци от ремонтни дейности гражданите остявят до контейнерите за смет. Последните се събират от фирмата, изпълняваща дейностите по почистване на улици, булеварди и пешеходни зони. Количествата се отчитат с месечните протоколи за изпълнение на тези дейности. При наличие на по-големи количества отпадъци, гражданите получават документ от Общината – предписание с посочен маршрут за движение на автомобилите, извозващи строителните отпадъци, и място, където те да бъдат депонирани.

Отчетените количества строителни отпадъци от група 17 с Годишните доклади на депото за отпадъци при с. Богдан са:

Отпадък	2010 г.	2011 г.	2012 г.	2013 г.	2014 г.
17 09 04 смесени отпадъци от строителство и събаряне, различни от упоменатите в 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03	582,60 т.	4 544,31 т.	3 518,07 т.	2 501,14 т.	2 943,32 т.
17 05 06 изкопани земни маси, различни от упоменатите в 17 05 05	7 874,56 т.	6 508,01 т.	3 503,83 т.	0,42 т.	4,04 т.
17 05 04 почва и камъни,различни от упоменатите в 17 05 03	-	-	-	610,86 т.	5 296,116 т.
17 01 01 бетон	-	-	-	76,47 т.	72,62 т.
17 01 07 смеси от бетон,тухли,керемиди,плочки,фаянсови и керамични изделия различни от упоменатите в 17 01 06	-	-		1 370,87 т.	809,96 т.

АНАЛИЗ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

Инфраструктура за битови отпадъци

До 28.02.2015г. отпадъците на Община град Добрич се депонират на съществуващото сметище в землището на с. Богдан, което се експлоатира от 1977 г. То не отговаря на съвременните изисквания за изграждане и експлоатация на депа за ТБО. Поради това след 1995 г. са разработени проекти за рекултивация на старото депо и за неговото разширение с цел удължаване на експлоатационния му срок, който е трябвало да изтече през 1991г. Разширението на практика не засяга нови земи, тъй като поради липса на точни граници старото сметище е заело повече от 100 дка, вместо отредените му 70 дка. 71,564 дка от площта на депото е собственост на Община Добричка, а 28,463 дка са собственост на Община град Добрич.

След провеждане на процедура по ЗОП е определен изпълнител на строителството на обекта, което се извърши в периода 2002 – 2009г.

Финансирането на обекта се осъществява със средства от Държавния бюджет, ПУДООС и собствени средства на Община град Добрич. Средствата за обекта не постъпват регулярно, сумите в много случаи са недостатъчни за завършване на определен етап от строителството.

През 2003 година Община град Добрич е включена в „Потенциален бъдещ ИСПА проект Регионално управление на отпадъците – Добрич”, а през 2005 г. започват предпроектните проучвания за избор на площадка и изграждане на регионално депо за общините град Добрич, Добричка, Балчик, Каварна, Шабла, Генерал Тошево, Тервел, Крушари и Никола Козлево.

Изложеното по-горе е основание да бъде построена и въведена в експлоатация само 1-ва клетка за депониране на отпадъци в границите на депото за неопасни отпадъци при с. Богдан. Последната е въведена в експлоатация през 2009г., когато е в ход проектирането на регионалната система за управление на отпадъците за Регион Добрич.

В тази връзка реконструираната част от депото при с. Богдан е необходимо да осигури екологосъобразното обезвреждане на отпадъците от териториите на Община град Добрич и Община Добричка до въвеждане в експлоатация на регионалното депо при с. Стожер.

На заседание на Държавна приемателна комисията през март 2009г. е приет Първия етап от реконструкцията на депото, който включва изгребване на пластове ТБО в съществуващото сметище с дебелина 3,0 м. и отделяне на сметището от съседните площи: изграждане на охранителна ограда, опорна дига и събирателен басейн за филтрационни води, прилежащи части от дренажната система (събирателна шахта, РШ1, РШ2, колектор за филтрационни води до РШ2), помпена шахта; Административна сграда с гараж за компактор, автокантар, склад за ГСМ, склад за дезинфектанти, резервоар за ПП-нужди, дезинфекционен трап за измиване на автомобилите, КЛЕТКА №1 с площ 28 дка – изграден екран – подложка от 0,5 м чакъл върху уплътнени, оставащи в основата на депото неизгребани пластове отпадъци, двупластов минерален екран с вградена геомрежа по трасето на колекторите, синтетична геомембрана от PEHD-фолио, защитен геотекстил, газови кладенци, охранителна дига, канавки, оросителна система за рециркулация на филтрационните тръби.

За обекта има издадено Разрешение за ползване № ЦТ-05-553/27.05.2009г.

Наклонът на откосите на депото е приет 1:3. Най-високата кота на билото на депото е 265,0m, а наклонът му е 5%.

Газоотвеждащата система е с активно отгазяване и се състои от девет вертикални газоотвеждащи кладенци, като разстоянието между тях варира от 50 до 60 м. Те се изграждат успоредно с депонирането на отпадъците след първия работен хоризонт.

Опорната земно-насипна дига се изпълнява в северозападния край на депото на изхода на естествения овраг. Ретензионният басейн е затворен (без авариен изпускател) с вместимост 5 725 m3. Между депото и ретензионния басейн е изградена шахта. Дренажната система отвежда гравитачно събрания инфилтрат в шахтата, от която той се препомпва обратно за оросяване на депото и отива в ретензионния басейн.

Депото за неопасни отпадъци в землището на с. Богдан граничи непосредствено със селскостопански фонд /земеделски земи/ - на изток и запад, и с държавен горски фонд – на север и юг. Съществуващото депо отстои на 60 м от пътя Добрич – с.Богдан и на около 600 м североизточно от регулацията на селото. В непосредствена близост до депото от северозападната му страна е формирана импровизирана “вилна” зона /земи, раздадени по постановленията от преди 1989 г./.

Технологичната схема на депониране на отпадъците е следната:

Депонирането на отпадъците се извършва на работни хоризонти с дебелина по 3 метра, състоящи се от 5 пласта с мощност по 0,6 метра. Максималният брой хоризонти е 5 в централната част на депото. Отпадъците се разстилат на пластове с дебелина около 0,75 м. с помощта на компактор и булдозер, след което се уплътняват с компактор до достигане на проектна плътност минимум 1,0 t/m3. Външните постоянни откоси се оформят с наклон 1:3, а вътрешните временни откоси са с наклон 1:1,5. След приключване на депонирането в съответния дневен работен участък се прави запръстяване от местна свързана почва с дебелина 15 см. Ежедневно се депонират отпадъци на полета с площ 225 m2 (15х15). Не се предвижда предварителна обработка на отапдъците преди депонирането, което за сметка на отделните вторични суровини би могло да увеличи капацитета на депото с ~ 20%.

Техниката, използвана за функциониране на депото включва един компактор – 32-тонен компактор, един булдозер, фадрома, два самосвала.

Максималния капацитет, планиран за депото при с. Богдан до въвеждане в експлоатация на регионалното депо в землището на с. Стожер е 328 500 т.

Планираният обем за приемане на отпадъци годишно е в рамките на 225 000 м³.

Експлоатацията на обекта е в пълно съответствие с издаденото от ИАОС Комплексно разшещително № 338-Н0/2009г., изменено в КР № 338-Н1/2011г.

Регион Добрич е един от 23-те района, в които в изпълнение на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 предстои да се изградят депа за обезвреждане на битови отпадъци.

Основната цел на проектното предложение е да допринесе за изпълнение на задълженията на Република България като страна членка на ЕС по отношение на интегрираното управление на отпадъците чрез изграждане на устойчива система за обезвреждане на неопасните отпадъци в регион Добрич.

Конкретни цели са:

I. Да се гарантира екологосъобразно и устойчиво управление на отпадъците в региона;

II. Да се създаде възможност за предварително третиране и рециклиране/оползотворяване на отпадъците в региона и постигане на регионалните цели за рециклиране;

III. Да се подобрят показателите на компонентите на околната среда;

IV. Да се изгради социално поносима за населението регионална система за обезвреждане на битовите отпадъци с достатъчен капацитет за нуждите на региона;

V. С реализирането на проекта по ОПОС се цели изграждане на Регионална система за управление на отпадъци на регион Добрич чрез построяването на регионално депо за неопасни отпадъци до с. Стожер, път за достъп специално за нуждите на депото и две претоварни станции за отпадъци - в Тервел и Балчик. Инвестициите са изградени на територията на три общини – Добричка, Тервел и Балчик. Водеща община е Община град Добрич, а общините Генерал Тошево, Шабла, Каварна, Никола Козлево и Крушари, както и СНЦ ”УО-регион Добрич” са партньори по проекта.

С изпълнението на проекта и с изграждането на Регионална система за управление на отпадъци на регион Добрич ще бъде изградена цялата необходима инфраструктура за екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани на територията на региона, включващ осемте общини от Добричка област: Балчик, Генерал Тошево, Добричка, гр. Добрич, Каварна, Крушари, Тервел и Шабла с 215 населени места (в т.ч. 6 града) и община Никола Козлево от Шуменска област с 11 села. По този начин се изпълняват изискванията на европейските Директиви за опадъци и националното законодателство, както и задачите, произтичащи от Националната програма за управление дейностите по отпадъците 2009-2013 г. (НПУДО).

В съответствие с предлаганите решения в концептуалния проект и индикативните елементи на регионалната система за управление на отпадъците в регион Добрич, заложени в Механизма за развитие на инфраструктурата за управление на отпадъци с подкрепата на ОПОС 2007-2013, приет през м. ноември 2009 г. с проектното предложение се цели да се подобри устойчивото развитие на региона чрез установяване на интегрирана рамка за управление на отпадъците, която да доведе до:

-осигуряването на състояние на околната среда, което не оказва вредно въздействие върху човешкото здраве и природните компоненти и чрез насърчаването на устойчиво развитие на населените места;

-ограничаване и намаляване на въздействието върху околната среда, причинени от образуваните отпадъци;

-намаляване риска за човешкото здраве и ограничаване на вредното въздействие върху околната среда, причинени от депонирането на отпадъците чрез преустановяване използването на неотговарящи на изискванията депа и съсредоточаване на отпадъчния поток към контролирано регионално депо;

-по-ефективно управление и използване на ресурсите и управление на отпадъците;

-осигуряване на предварително третиране на отпадъците преди депониране;

-оптимизиране на транспортирането на отпадъците чрез изграждане на претоварни станции и високоефективни транспортни средства за пренасяне на отпадъците на далечни разстояния;

-разделно събиране на специфични отпадъци (отработени масла, батерии и акумулатори, излезли от употреба МПС и електрическо и електронно оборудване и биоразградими отпадъци, отпадъци от строителна дейност;

-компостиране и сепариране на рециклируеми отпадъци на депото;

-екологосъобразно депониране с възможност за оползотворяване на биогаза.

Общата социално-икономическа цел на проекта се постига посредством изпълнението на следните специфични задачи избрани с оптималната алтернатива за региона:

1.Регионално депо за неопасни отпадъци (РД) „Стожер“ (вкл. инсталация за сепариране, съоръжение за компостиране, съоръжение за третиране на строителни и едрогабаритни отпадъци и склад за временно съхранение на опасни и специфични отпадъци);

2. Довеждаща инфраструктура до РД Стожер (в т.ч. довеждащ път с дължина 5 928,56 м специално за нуждите на РД Стожер, външно кабелно трасе БКТП-МКРУ с дължина 2 939 м и бариера със захранващ кабел за бариерата с дължина 780 м);

3. Претоварна станция за отпадъци (ПСО) в Балчик с инсталация за сепариране и съоръжение за компостиране на зелени отпадъци;

3.а Довеждаща инфраструктура до ПСО Балчик (в т.ч. външно кабелно трасе с дължина 70 м, довеждащ водопровод с дължина 197 м и отвеждаща дъждовна канализация с дължина 895 м);

4. Претоварна станция за отпадъци (ПСО) в Тервел;

4.а Довеждаща инфраструктура до ПСО Тервел (в т.ч. довеждащ път с дължина 914 м, захранващ електропровод с дължина 34 м. и довеждащ водопровод с дължина 1002 м).

Необходимостта от реализация на проекта произтича от следните основни съображения:

-изисквания и параметри на действащото и приложимо Европейско законодателство в областта на управление на отпадъците;

-изисквания на законовите разпоредби на ЗУО и Наредбите към него (главно Наредба № 7 и Наредба №8);

-изискванията на НПУДО (2009–2013 г.) и приложения принцип на регионализация;

-общите цели за ликвидиране на нерегламентираните сметища с цел предотвратяване на вредните влияния върху всички компоненти на околната среда – почви, води, въздух, растения и животни;

-необходимост от унифициране и усъвършенстване на общите за деветте общини дейности по управление на отпадъците, с оглед реализиране на максимален обществен интерес;

-подобряване като цяло на условията за живот в региона, с акцент върху екологично чисти селскостопански продукти, изделия на преработващата промишленост и туризъм при опазване на природните ресурси на региона.

Основният фактор, определящ количествата генерирани отпадъци е броят на обслужваното население през периода на експлоатация на депото. Основните фактори, които определят размера на търсенето, или размера на образуваните отпадъци са:

• 
  Брой население, което ще бъде обслужвано от регионалната система;
  
• 
  Икономическото състояние на населението (в частност нарастване на доходи и потребление);
  
• 
  Развитието на туризма в региона.
  

• 
  демографските и миграционни тенденции;
  
• 
  тенденциите по отношение на генерирането на отпадъците, в т.ч. от туристическия поток;
  
• 
  изпълнението на регионалните цели за намаляване количествата отпадъци за депониране и за рециклиране;
  
• 
  определяне на количествата отпадъци за депониране.
  

А) Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. Стожер:

-усвояване на основна площадка за всички предвидени клетки и съоръжения;

-изграждане на първа клетка на площ от 30 030 м2, с обем 240 000 м3 и капацитет за депониране на 240 000 тона отпадъци;

-изграждане на площадкова инфраструктура и оборудване;

-изграждане на собствен водоизточник;

-изграждане на инсталация за сепариране на материали за рециклиране с капацитет 41 200 т/год.;

-изграждане на съоръжение за компостиране с капацитет до 15 000 т/год.,

-изграждане на съоръжение за третиране на строителни и едрогабаритни отпадъци с капацитет до 70 т/час, 15 000 т/год;

-изграждане на склад за временно съхранение на опасни и специфични отпадъци с капацитет съгласно КР 255 т/год.

Б) Довеждаща инфраструктура до РД Стожер (в т.ч. довеждащ път с дължина 5 928,56 м специално за нуждите на РД Стожер, външно кабелно трасе БКТП-МКРУ с дължина 2 939 м и бариера със захранващ кабел за бариерата с дължина 780 м);

В) Изграждане на Претоварна станция за отпадъци (ПСО) в Балчик включваща:

-усвояване на площадка за всички предвидени съоръжения;

-изграждане на инсталация за сепариране на материали за рециклиране с капацитет до 11 000 т/год. /всички доставени в ПСО отпадъци без зелени/, компактиране и натоварване за транспорт до регионалното депо с претоварващ и транспортен капацитет 1500 тона на месец (приета е по-висока стойност, която се отнася за ваканционните месеци), 7 000 тона годишно;

-изграждане на съоръжение за компостиране на зелени отпадъци с капацитет до 1 647 т/год.;

-доставка на техника за обслужване на площадката и за транспорт на дълги разстояния,

-изграждане на площадкова инфраструктура и оборудване

-довеждаща инфраструктура до ПСО Балчик (в т.ч. външно кабелно трасе с дължина 70 м, довеждащ водопровод с дължина 197 м и отвеждаща дъждовна канализация с дължина 895 м).

Г) Изграждане на Претоварна станция за отпадъци (ПСО) в Тервел, включваща:

-усвояване на площадка;

-съоръжение за компактиране и натоварване за транспорт до регионалното депо с претоварващ и транспортен капацитет до 400 т/месец (4 521 тона/годишно);

-доставка на техника за обслужване на площадката и за транспорт на дълги разстояния;

-изграждане на площадкова инфраструктура и оборудване;

-довеждаща инфраструктура до ПСО Тервел (в т.ч. довеждащ път с дължина 914 м, захранващ електропровод с дължина 34 м (разположен на територията на ПСО) и довеждащ водопровод с дължина 1002 м).