„Прощално” – Никола Вапцаров
1. Творческа история на творбата:
- написана е в предварителния арест в тогавашната Дирекция на полицията през април 1942г.;
2.Теми и мотиви: сбогуването с любимата пред прага на отвъдния живот; сънят като връзка между „тук” и света на нетленното; любовта като духовна победа над смъртта.
- любовта обединява тази творба със стихотворението „Предсмъртно”, само че там любовта е към народа;
3. Жанрова определеност на произведението:
- определя се като лирическа миниатюра /кратка по съдържание, но изящна по форма лирическа творба/;
- съобразно смисловите си внушения и изградената поетическа атмосфера, стихотворението „Прощално” може да бъде определено като образец на интимната лирика;
4. Заглавие на стихотворението:
- създава очакване за сбогуване с любимата жена и търсене на прошка от нея;мотото На жена ми уточнява адресата Бойка Вапцарова.
5. Анализ на творбата
Лирическият говорител се отъждествява с влюбения мъж.Той изпитва болка от предстоящата раздяла с живота, защото смъртта ще го отдалечи от жената, която той обича, която ще остане без неговата подкрепа, закрила. Азът иска да успокои избраницата на сърцето си, като й обещава, че ще съхрани връзката си с нея.Той ще идва при съпругата си от отвъдното като „нечакан и неискан гост”. Срещата ще стане през нощта –време на тайнства, на слизане на мъртвите на земята, на територията на съня, когато мечтите, бляновете се сбъдват.Затова я призовава да не затваря вратите на дома и душата си.Има много нежност, топлина и тъга в тази сцена.
Героят ще влезе тихо, ще приседне до нея и ще наблюдава любимото лице, ще утоли жаждата си за близост с нея.Любимата не е представена с физически облик сякаш умишлено – срещата ще е между две обичащи, търсещи се души.Поетът се чувства и виновен пред жената, опитва се да й помогне да преодолее самотата, да й внуши, че любовта е непреходно чувство и надделява смъртта.Целувката е израз на чистата и силна любов…..Когато я има тази любов, смъртта вече не е страшна, по-скоро е пречистваща и сбогуващият се човек по-лесно може да приеме факта, че животът продължава и след него.
„Предсмъртно”/”Борбата е безмилостно жестока…”/
1. Създаване на творбата:
- написана непосредствено преди смъртта на поета;
- съдбовност на момента
-
време за равносметка;
-
борбата е бунт, който може да завърши със смърт, но да бъде начало на ново духовно битие, защото отвежда към безсмъртие;
2. Композиция на творбата:
- стихотворението се дели на две части – първите 6 стиха разглеждат мотива за саможертвата, а последните 2 – мотива за безсмъртието;
- творбата се гради на конфликтност: борбата е безмилостно жестока, но и епична; „аз паднах” – „друг ще ме смени”; живот – червей;
- изповеден, топлосърдечен тон на общуване /”народе мой”/;
3. Борбата като бунт на човека
- Азът се слива с мъжествените борци и мъченици на свободата;
- „някаква си личност” – идеята за многолюдност на борците;
- смъртта е етап от борбата;
- желание да оцени приноса на личността;
4. Ролята на личността и саможертвата в борбата
- „Аз паднах. Друг ще ме смени…” – разбиране за стойностите на отделния живот в хода на историята;
- „паднах” = загивам, жертвам се за народната свобода;
- „Друг ще ме смени…” – заветът на бунтовника към поколенията;
- последното двустишие дава как любовта към народа определя мотива за духовно сродяване; героят е част от своя народ /”Но в бурята ще бъдем пак със теб..”/ ?Сравнете бурята при Вапцаров с бурята при Ботев /”До моето първо либе”/?
5. Образът на смъртта
а/ като конкретно случване
- смъртта като безвъзвратен край на живота; край на материалното начало у човека;
- смъртта е драматично сливане с първоначалата – земята, червея;
б/ като начало на нов живот
-в съзнанието и признанието на хората;
- любовта към народа превръща жестоката борба в епопея на раждащото се „утре”, правдата и достойнството;
- Вапцаров рисува обобщаващо всички страдащи; идеята за единност на героя с народа;
6. Стихотворението като равносметка
- героят трябва да осмисли преживяното време както в обществен, така и в личностен план;
- той знае, че делото му е значимо; вярва в бъдещето и тази вяра го крепи, но това не прави момента по-лек;
- ясно е, че пред лицето на голямата цел отделната личност няма значение, но нещо в него трудно приема това твърдение;
- разрешението в случая се оказва любовта - с изречението „Защото се обичахме” се примиряват приемането и отхвърлянето на смъртта;
7. Използвани изразни средства - Предсмъртното стихотворение на Вапцаров съдържа 3 важни елемента:
- борбата - /в началото/;
- личността /човекът/ - в средата;
- любовта – в края;
- в стихотворението като че ли са използвани изрази клишета, но ние не ги приемаме схематично, а като дълбоко личен възглед и изказ; това се дължи както на сюблимността на момента, така и на подредбата, която използва Вапцаров.
Сподели с приятели: |