Първа. Делово общуване
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Приемане на съобщението
- Постигане на желаната реакция
- Запомняне на съобщението с цел по-късна употреба
| Привличане на вниманието - всеки източник има своите типични и индивидуални характеристики и те оказват влияние при възприемане на съобщението. То е най-малко при първото възприемане; Приемане на съобщението - възприема се различно от различните хора. Широко известно е схващането, че ―съдържанието се определя не от думите, а от хората‖. Обикновено първата част на съобщението има голям ефект върху хората, които имат слаб интерес към темата, а втората част влияе най-силно върху тези, които имат голям интерес. Страхът (от определени събития или факти) играе важна роля за възприемане на съобщения. Ако той е предозиран, ефектът на възприемането е отрицателен. Постигане на желаната реакция - в схващанията за комуникационния процес господства мнението, че възприемането на съобщението е един чисто технически въпрос. Това не отговаря на действителността. Различните хора възприемат информацията по различен начин. Влияние върху това възприятие оказват също социалната среда и контекстът на взаимоотношенията между комуникаторите; Запомняне на съобщението с цел по-късна употреба - моделът на комуникационния процес включва закодиране на съобщението, изпращането му по съответния канал от комуникатора, декодирането му от реципиента и постигане на съответната реакция. Резултатът дава отговор на въпросите: как да бъдем възприети, как да бъдем разбрани и как да бъдем допускани? За съжаление никой метод или стил на информиране не може да бъде приложен с еднакъв успех при различните аудитории. В много от случаите се налага да се съобрази тона, скоростта, стила и дори посланието с конкретната аудитория, която се информира. Ако се предава едно и също послание на различни хора или аудитории винаги трябва да е ясно - те се различават. Някои различия между хората и аудиториите включват различия в нивото на усложненост на информацията, отношението (дружелюбно или неприязнено), разполагаемото време, лични предпочитания (дали предпочитат 11 информацията в писмен вид или не), типа мислене (дали е по-добре да се използват логически или емоционални аргументи). 2. Начини на осъществяване на деловото общуване Да се пише или да се говори? Има публични изказвания, които налагат написаното да се презентира устно пред аудитория. Освен това, написаното е документ, от който е трудно да се отметнеш. Този факт автоматически води до второто предимство на писмена форма – по задълбочената подготовка. Писменият текст по презумпция е по- обмислен от устният. Самият акт на писането предполага и целенасочено редактиране, което го прави смислово по-точен. Благодарение на тези качества писменият текст е практически задължителен при официални изявления и при изказвания, които евентуално могат да станат обект на интерпретация. Би могло да се възрази, че при съвременните възможности за звуково и визуално фиксиране, документалното значение на писмения текст намалява рязко. Има известна истина в това, но тъй като ние говорим за общуване между хора, не можем да не се съобразяваме с емоционално-битовата страна на комуникативния акт. А ако погледнем и от юридическа гледна точка, например, при съдебните спорове повечето от аудиовизуалните документи нямат правна стойност. Написаният текст има и друго съществено предимство – може да се съхранява и размножава, може да се прави достояние на хора, които не са присъствали непосредствено на комуникативния акт. Възражението, че магнетофона и видеото могат да свършат същата работа, не е сериозно. Те фиксират резултатите, но не подпомагат подготовката. Писменият вариант има и друга позитивна страна – възможността да предоставим на контрагентите си значително по голяма по обем и разнообразна по форма информация. Позната е практиката на изготвянето на разгърнато писмено послание (информационен доклад, отчет и пр.) и устното му реферативно представяне пред аудитория или обратния вариант: предоставяне на тезиси, които се разгръщат по време на комуникативния акт. При съвременните технически средства не 12 представлява никакво затруднение въпросните текстове да се изпратят на бъдещите участници в деловото общуване. Да кажем сега и няколко думи за предимствата на устното слово при деловото общуване. Адресатът на словесното послание е едновременно зрител и слушател. Истинското „свободно говорене‖ трябва да е размишление на глас. В непосредственото устно общуване събеседникът винаги има възможност да поиска допълваща или разясняваща информация. В същото време говорителят, опирайки се на обратната връзка, може своевременно да коригира казаното, да направи доуточнения и пояснения. Тук трябва да направим едно малко уточнение. Една директна устна изява може да бъде направена по няколко начина: буквално четене на текст, частична импровизация (говорене по разгърнат реферативен конспект, говорене по тезисен план, говорене по структурен план, съдържащ само отделни ключови фрази, формулировки, цифрови данни и цитати) пълна импровизация (говорене без използване на бележки). Би могло и за писмения, и за устния начин на общуване да се приведат още десетки „за‖ и „против‖, но не това е целта. Не искам да обявявам едното или другото за по-добро, а да се напомни, че познавайки функционалните им възможности, комуникаторите да бъдат в състояние да изберат най-целесъобразната форма за делово общуване, която може да се окаже и... смесена. За целта е задължително да се анализира всеки човек и всяка аудитория, за да се избере съответната форма на комуникация. Деловото общуване предполага наличие на: 1. Страни , между които се осъществяват взаимоотношения; 2. Нещо, което се обменя – информация, идеи, възгледи, позиции, емоции, опит, решения, стоки, услуги и др.; 3. Начин, технология за осъществяване на този обмен – в писмена или устна форма по различни канали. Общуването се проявява в няколко направления: като вътрешна потребност; като предварително планирана цел и очакван резултат; като начин на реализиране на целта. За да са успешни комуникациите, трябва да се осъзнава резултатът от действията на страните, трябва да 13 знае какъв ще е ефектът от използваните думи и поведение. Добрият комуникатор трябва да е отличник в изкуството на взаимоотношенията. Трябва да може да демонстрира емпатия, да знае как да изслушва. Трябва да може да мотивира със завладяваща визия, да използва средствата на ефективната комуникация, за да постигне бизнес резултати. Процесът на общуване налага спазване на определени правила от участниците и следната пътна карта за реализация: Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|