Раздел VII Метеорологични явления

Чл. 46. Наблюденията на метеорологичните явления се извършват за летището и неговата околност и се съобщават съобразно изискванията в Приложение № 1. Като минимум се идентифицират валежи и преохладени валежи с тяхната интензивност, мъгла, преохладена мъгла и гръмотевични бури (включително и гръмотевични бури в околността на съответното летище).

Чл. 47. (1) Информацията за метеорологичните явления в локалните редовни и специални сведения е представителна за условията на летището.

(2) Информацията за метеорологичните явления в сведенията METAR/SPECI е представителна за условията на летището, а за явленията, определени в Приложение № 1 - и за неговата околност.

(2) Когато небето не се вижда, вместо количество, вид и височина на долната граница на облачността, се наблюдават и предават данни за вертикалната видимост.

(3) Височината на долната граница на облачността и вертикалната видимост се предават в метри или във футове.

Чл. 49. (1) Наблюденията на облачността за локалните редовни и специални сведения са представителни за зоната на подхода за кацане.

(2) Наблюденията на облачността за сведенията METAR/SPECI са представителни за района на летището и неговата околност.

Раздел ІX

Температура на въздуха и температура на точката на оросяване

Чл. 50. Температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се измерват и съобщават в градуси по Целзий.

Чл. 51. Наблюденията на температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване за локалните редовни и специални сведения и за сведенията METAR/SPECI са представителни за комплекса от ПИК на летището.
Раздел Х

Атмосферно налягане

Чл. 52. Атмосферното налягане, включително стойностите на QNH и на QFE, се измерва, изчислява и съобщава в хектопаскали.

Чл. 53. Сведенията от наблюденията на летищата включват допълнителна информация за метеорологичните явления от оперативно значение, особено за зоните на подход и отлитане от летищата.

Чл. 54. При възможност в информацията по чл. 58 се посочва местоположението на метеорологичните явления от оперативно значение.
Раздел ХII

Съобщаване на метеорологичната информация от автоматизирана наблюдателна система

Чл. 55. (1) Сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим на предаване се използват в извънработно време на летището и в работно време при споразумение между ГД „ГВА”, ДАНО и съответните авиационни оператори, с отчитане наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал.

(2) Локалните редовни и специални сведения от АМНС в автоматичен режим на предаване се използват в работно време при споразумение между ГД „ГВА”, ДАНО и съответните авиационни оператори, с отчитане наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал.

(3) Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим се обозначават с думата „AUTO”.

(4) Ръководството за работа с АМНС е дадено в Документ 9837 на ICAO „Ръководство относно автоматизираните системи за метеорологично наблюдение на летищата” (Doc. 9837 Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes).


Глава четвърта

НАБЛЮДЕНИЯ И ДОКЛАДИ ОТ ВС

Раздел I

Чл. 56. Извършването, записването и докладването на наблюдения от ВС, регистрирани в Република България, изпълняващи полети по международни маршрути за ОВД, се осъществяват в съответствие с разпоредбите, съдържащи се в тази глава.

Чл. 57. Въздухоплавателните средства извършват следните наблюдения:

1. редовни наблюдения по време на етапа на набор и полет по маршрут;

2. специални и други извънредни наблюдения по време на всеки етап от полета.
Раздел II

Редовни наблюдения от ВС

Чл. 58. Когато се използва линия за предаване на данни „въздух – земя” и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или режим S на вторичен обзорен радар (SSR), автоматичните редовни наблюдения от ВС се извършват на всеки 15 min по време на полет по маршрут и на всеки 30 s по време на набор за първите 10 min от полета.

Чл. 59. При полети с хеликоптери до и от летища, разположени върху съоръжения в морските пространства на Република България и в открито море в рамките на РПИ на Република България редовните наблюдения се извършват от борда на хеликоптера в точки и интервали от време, съгласувани между ДАНО и съответния оператор.

Чл. 60. За извършване на редовни наблюдения по въздушни трасета с голяма наситеност на трафика се определя по едно ВС от летящите на всяко полетно ниво ВС, през приблизително едночасови интервали. Съответните процедури за това се определят в РАНС.

Чл. 61. В случаите, когато се изисква докладване по време на набор, за всяко летище се определя по едно ВС на приблизително едночасови интервали за извършване на наблюденията в съответствие с чл. 58.

Чл. 62. Въздухоплавателно средство, което не е снабдено с апаратура за използване на линия за предаване на данни „въздух – земя”, се освобождава от извършването на редовни наблюдения.

1. умерена или силна турбулентност;

2. умерено или силно обледяване;

3. силни планински вълни;

4. скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия гръмотевични бури, със или без град;

5. силни прашни или пясъчни бури;

6. облак от вулканична пепел;

7. вулканична активност, предхождаща изригване или вулканично изригване.

Чл. 64. Извънредни наблюдения за срез на вятъра или други метеорологични условия, различни от тези по чл. 63, които по преценка на командира на ВС могат да повлияят върху безопасността или ефективността на полета, се докладват във възможно най-кратък срок на съответния орган за ОВД.

Раздел IV

Обмен на докладите от ВС

Чл. 65. (1) Наблюденията от ВС се предават по линия за предаване на данни „земя – въздух”.

(2) Когато няма линия за предаване на данни „земя – въздух” или не е целесъобразно нейното използване, специални и други извънредни наблюдения от ВС се предават чрез говорна комуникация.

(3) Наблюденията от ВС по време на полет се предават в момента на наблюдението или във възможно най-кратък срок след това.

(4) Наблюденията от ВС се предават чрез доклади от ВС, изготвени съгласно Приложение № 2.

Чл. 66. (1) Специалните доклади от ВС, получени чрез говорна комуникация, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене.

(2) Редовните и специални доклади от ВС, получени чрез линиите за предаване на данни, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене и СЦЗП.

Чл. 67. Специалните наблюдения от ВС за вулканична активност, предхождаща изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел, се попълват в специална форма на доклад за вулканична активност от екипажите на ВС. Доставчикът на аеронавигационно обслужване включва копие от получения доклад в предполетната документация за полети по маршрути, които по преценка на съответната метеорологична служба могат да бъдат повлияни от облака от вулканична пепел.

Раздел I

Чл. 68. (1) Аеронавигационните метеорологични прогнози имат вероятностен характер.

(2) Конкретната стойност на метеорологичен елемент в прогнозата е най-вероятната стойност, която елементът може да приеме през периода на валидност на прогнозата.

(3) Момент или период от време, включени в прогнозата, се считат за най-вероятен момент или период.

Чл. 69. Всяка нова прогноза от метеорологичната служба отменя всички предишни прогнози от същия тип за същото място и за същия период на валидност или за част от него.

Чл. 70. Аеронавигационните метеорологични прогнози се издават и разпространяват в съответствие с Приложение № 3.

Чл. 71. (1) Летищните прогнози се издават от летищните метеорологични служби, в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Летищата, за които се изготвят летищни прогнози и периодите на валидност на тези прогнози се публикуват в AIP.

(3) Летищните прогнози се ползват в периода им на валидност и съдържат кратко описание на очакваните метеорологични условия за определен период в района на летището.

Чл. 72. (1) Летищните прогнози и техните корекции се излъчват в кодова форма TAF (Ръководство за кодовете № 306 на СМО/Manual on Сodes, FM 15-XII), като се включва следната информация в указаната последователност:

1. идентификатор на вида прогноза;

2. индикатор на местоположението;

3. време на издаване на прогнозата;

4. идентификатор за липсваща прогноза (когато е приложимо);

5. дата и период на валидност на прогнозата;

6. идентификатор на анулирана прогноза (когато е приложимо);

7. приземен вятър;

8. видимост;

9. метеорологични явления;

10. облачност;

11. очаквани значими изменения на един или няколко от елементите по т. 1-10 в периода на валидност на прогнозата.

(2) Незадължителните групи на кода TAF съгласно Приложение № 3 се използват в съответствие с РАНС.

(3) Видимостта, включена в TAF, е прогнозираната преобладаваща видимост.

(2) Дължината на прогностичните съобщения и промените в тях се свеждат до минимум.

(3) Методите за постоянно наблюдение на летищните прогнози са посочени в Документ 8896 на ICAO Ръководство за метеорологически практики (Doc 8896 Manual on meteorological Practice на ICAO).

(4) За летище, на което няма възможност да се осъществява постоянно наблюдение, летищната прогноза се анулира.

Чл. 74. (1) Периодът на валидност на редовните летищни прогнози се определя в съответствие с РАНС и е не по-малък от 6 h и не по-голям от 30 h.

(2) Редовните летищни прогнози с период на валидност по-малък от 12 h се издават на всеки 3 h, а тези с период на валидност от 12 до 30 h – на всеки 6 h.

(3) Летищна метеорологична служба, която издава летищни прогнози осигурява по всяко време валидността точно само на една прогноза.


Раздел III

Прогнози за кацане

Чл. 75. (1) Прогнозите за кацане се издават от летищните метеорологични служби, в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Прогнозите по ал. 1 са предназначени за ползвателите на аеронавигационната метеорологична информация на летището и за ВС, които се намират в границите на около един час полетно време от летището.

Чл. 76. Прогнозата за кацане се изготвя във форма на тренд-прогноза.

Чл. 77. (1) Тренд-прогнозата се добавя към локалните редовни и специални сведения или към сведенията METAR/SPECI и съдържа кратко описание на очакваните значими промени на метеорологичните условия на летището.

(2) Периодът на валидност на тренд-прогнозата е 2 h, считано от времето на издаване на сведението, в което е включена.

Чл. 78. Прогнозите за излитане се издават от летищните метеорологични служби.

Чл. 79. Прогнозата за излитане се отнася за определен период от време и съдържа информация за очакваните условия над комплекса от ПИК за:

1. посоката и скоростта на приземния вятър и техните вариации;

2. температурата;

3. атмосферното налягане (QNH);

4. други елементи от оперативно значение, за които ДАНО има договореност с ползвателите.

Чл. 80. Прогнозите за излитане се изготвят при поискване от операторите или екипажите на ВС до 3 часа преди очакваното време на излитане.

Чл. 81. Летищните метеорологични служби, които изготвят прогнози за излитане, осъществяват непрекъснато наблюдение и при необходимост незабавно ги коригират.


Раздел V

Зонални прогнози за полети на малки височини

Чл. 82. Когато плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или под полетно ниво 150 или по-високо при необходимост в планински местности), изисква редовно издаване и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини, ГД „ГВА”, по предложение на ДАНО и след консултации със заинтересованите ползватели, определя честотата на издаване на зонални прогнози, формата, периода на валидност и критериите за издаване на корекции.

Чл. 83. (1) При използване на явен текст със съкращения прогнозата се изготвя във форма на зонална прогноза GAMET, при което се употребяват съкращения и цифров код, одобрени от ICAO.

(2) При използване на формат във вид на карти, прогнозата са изготвя като комбинация от прогнози на вятъра и температурата във височина и прогноза на опасни метеорологични явления (SIGWX).

(3) Зоналната прогноза се издава за атмосферния слой между земната повърхност и полетно ниво 100 (или полетно ниво 150 или по-високо - в планински местности) и съдържа:

1. данни за метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полети на малки височини и използвани при издаването на информация AIRMET, съгласно чл. 87;

2. допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини.

Чл. 84. Зонални прогнози за полети на малки височини се издават на всеки 6 часа, с период на валидност 6 часа и се разпространяват до метеорологичната служба за следене и останалите летищни метеорологични служби в съответния РПИ не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност.

Раздел I

Чл. 85. (1) Информацията SIGMET се издава от метеорологичните служби за следене и съдържа:

1. кратко описание във вид на явен текст със съкращения на съществуващи или очаквани метеорологични явления, които оказват влияние върху безопасността на полетите по маршрутите;

2. описание на очакваното развитие на явленията по т. 1 във времето и пространството.

(2) Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация SIGMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква.

(3) Периодът на валидност на информацията SIGMET е не по-голям от 4 h. Когато информацията SIGMET се отнася за облак от вулканична пепел или тропични циклони, периодът на валидност може да бъде до 6 h.

(4) Информация SIGMET за облак от вулканична пепел или тропични циклони се базира на предупреждение, издадено от консултативните центрове за вулканичната пепел (VAAC) или за тропични циклони (TCAC), в съответствие с РАНС.

(5) С цел по-голяма съгласуваност на данните между информацията SIGMET и съобщението NOTAM, при наличие на облаци с вулканична пепел, МСС и РКЦ обменят информацията, съдържаща се в съобщението NOTAM.

(6) Информацията SIGMET относно очаквано възникване на метеорологично явление се издава не по-рано от 4 h от очакваното време на възникване на явлението. В случаите, когато информацията SIGMET се отнася за облак от вулканична пепел или тропични циклони, тя се издава веднага щом е възможно, но не повече от 12 часа преди очакваното време на възникване на явлението, като се уточнява най-малко на всеки 6 часа.

Чл. 86. Метеорологичните явления, за които се издават информации SIGMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в Приложение № 4.

Чл. 87. (1) Информацията AIRMET се издава от метеорологичните служби за следене в съответствие с РАНС и с отчитане на плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или полетно ниво 150 или по-високо – в планински местности).

(2) Информацията AIRMET съдържа:

1. кратко описание във вид на текст със съкращения на съществуващи или очаквани метеорологични явления в зоната на отговорност, които могат да окажат влияние върху безопасността на полетите на малки височини;

2. развитието на явленията по т. 1 във времето и пространството.

(3) Метеорологичните явления, за които се издават информациите AIRMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в Приложение № 4.

Чл. 88. (1) Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация AIRMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква.

(2) Периодът на валидност на информацията AIRMET е не по-голям от 4 часа.

Чл. 89. (1) Летищните предупреждения се издават от летищните метеорологични служби, в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Летищните предупреждения съдържат кратка информация за метеорологичните условия, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху ВС на земята, паркираните ВС и върху летищни съоръжения и служби.

Чл. 90. (1) Летищните предупреждения се изготвят и издават съгласно Приложение № 4.

(2) Летищната метеорологична служба отменя летищното предупреждение, когато явлението вече не се наблюдава или повече не се очаква в района на летището.
Раздел IV

Предупреждения и сигнали за срез на вятъра

Чл. 91. (1) На летища, определени от ДАНО, летищните метеорологични служби в съответствие с процедурите на органите за ОВД и съответните оператори издават предупрежденията за срез на вятъра.

(2) Предупрежденията по ал. 1 съдържат кратка информация за наличие или очаквана поява на срез на вятъра в слоя между нивото на ПИК и 500 m (1600 ft) над нея, който може да повлияе неблагоприятно на ВС, намиращо се:

1. по траекторията за кацане/излитане;

2. по летищния кръг на полетите;

3. на земята по време на пробега след кацане или разбега за излитане.

(3) На летища, където местната топография създава условия за значителен срез на вятъра до височини, надхвърлящи 500 m (1600 ft) над нивото на пистата, слоят, за който се издават предупрежденията по ал. 1, се разширява съответно след преценка на ДАНО.

(4) Предупрежденията по ал. 1 се издават в съответствие с Приложение № 4.

(2) Сигналите за срез на вятъра съдържат кратка, актуална информация за наблюдавания срез на вятъра, характеризиран с изменение на насрещния/попътния вятър с 7,5 m/s (15 възела) или повече, който може да окаже неблагоприятно въздействие на ВС във финалния етап на траекторията за подхода за кацане или началния етап на траекторията за излитане или на ВС на ПИК по време на пробега след кацане или преди излитане.

(3) Сигналът за срез на вятъра се обновява най-малко на една минута. Той се отменя веднага при изменение на насрещния/попътния вятър с по-малко 7,5 m/s (15 възела).

Чл. 93. (1) Предупрежденията за срез на вятъра за кацащи или излитащи ВС се отменят от летищните метеорологични служби в един от следните случаи:

1. след получаване на доклад от ВС за преустановен срез на вятъра;

2. след изтичането на период от време, по преценка на летищната метеорологична служба.

(2) Критериите за отмяна на предупреждение за срез на вятъра се определят от ДАНО с отчитане на местните физикогеографски условия.
Глава седма

АЕРОНАВИГАЦИОННА КЛИМАТОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I

Чл. 94. (1) За целите на планирането на полетите аеронавигационната климатологична информация се изготвя във формата на авиационни климатологични таблици и летищни климатологични резюмета.

(2) Техническите изисквания към вида, обема и начините на разпространине на аеронавигационна климатологична информация са посочени в Приложение № 5.

Чл. 95. (1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване изготвя аеронавигационната климатологична информация, а начинът на предоставяне се съгласува с потребителите.

(2) Видът на климатологичните данни, необходими за изготвяне и актуализиране на планове за развитие на летищата са определени в Наредба № 14 от 29.09.2000 г. за летищата и летищното осигуряване.

Чл. 96. Аеронавигационната климатологична информация се основава на наблюдения от най-малко пет годишен период, като конкретният период се указва в предоставяната информация.

Чл. 97. Събирането на климатологични данни при строеж на нови летища или нови ПИК на съществуващи летища започва възможно най-рано преди въвеждането им в експлоатация.

Чл. 98. Данните от наблюденията се събират и съхраняват по начин, който дава възможност:

1. да се изготвят летищни климатологични таблици за всяко международно летище на територията на страната;

2. при искане от страна на заинтересовани ползватели, климатологичните таблици се предоставят в срок, съгласуван с ГД „ГВА” след получаване на становище от ДАНО.

Чл. 99. Летищните климатологични резюмета се изработват в съответствие с изискванията на СМО.

Чл. 100. Летищните климатични резюмета се предоставят на ползвателите на аеронавигационни услуги на хартиен или на електронен носител.
Раздел IV

Копия на данните от метеорологичните наблюдения

Чл. 101. При поискване от надзорните власти на други държави – членки на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), авиационни оператори или други ползватели, имащи отношение към прилагането на метеорологията за целите на гражданското въздухоплаване, ДАНО предоставя данни от метеорологични наблюдения, необходими за изследователски цели, разследвания или оперативни анализи.

Раздел I

Чл. 102. Аеронавигационното метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС се състои в предоставяне на метеорологична информация за:

1. предполетно планиране;

2. препланирането по време на полет, когато се използва система за централизиран контрол на полетите;

3. предполетна подготовка на екипажите на ВС;

4. въздухоплавателните средства в полет.

Чл. 103. Метеорологичната информация се изготвя в съответствие с Приложение № 6 и така, че да съответства на полета по време, височина и географски обхват.

Чл. 104. Информацията по чл. 102 се отнася за времето на провеждане на полета и обхваща разстоянието до планираното летище за кацане, като включва и очакваните метеорологични условия между предвиденото летище за кацане и заявените от оператора резервни летища.

1. прогнози за:

а) вятъра и температурата във височина;

б) влажността във височина;

в) геопотенциалната височина на полетните нива;

г) полетно ниво и температура на тропопаузата;

д) посока, скорост и полетно ниво на максималния вятър и

е) значими метеорологични явления.

2. информация METAR или SPECI (включително тренд-прогнози, издадени в съответствие с РАНС) за летищата за излитане и планираното за кацане и заявените резервни летища при излитане, по маршрута и кацане;

3. прогнози TAF или коригирани TAF за летищата за излитане и планираното за кацане и заявените резервни летища при излитане, по маршрута и кацане;

4. прогнози за излитане;

5. информации SIGMET и специалните доклади от ВС, които не са отразени в информации SIGMET;

6. консултативна информация за вулканична пепел и тропични циклони по целия маршрут;

7. в съответствие с РАНС, зонални прогнози GAMET и/или прогнози за полети на малки височини във вид на карти, изготвени в допълнение на информация AIRMET и информация AIRMET за полети на малки височини, която е налична в метеорологичната служба и е приложима към целия маршрут;

8. летищни предупреждения за летището;

9. метеорологични спътникови снимки и

10. информация от наземен метеорологичен радар.

(2) Данните по ал. 1, т. 1, б. „б” и „в” се използват само при автоматизирано предполетно планиране и не се визуализират.

Чл. 106. (1) Прогнозите по чл. 105, ал. 1, т. 1 се формират от числените прогнози, предоставяни от СЦЗП, като обхващат планираната траектория на полета по време, абсолютна височина и географски район освен, ако друго не е договорено между ДАНО и заинтересования оператор.

(2) За да се осигури еднаквост и стандартизиране на полетната документация прогнозите от СЦЗП, разпространявани в кодови форми GRIB и BUFR, се декодират в стандартни карти на СЦЗП съгласно Приложение № 7 и не се извършват никакви изменения в съдържащата се в тях метеорологична информация и идентификацията на автора на прогнозите на СЦЗП.

(2) При поискване от оператора, допълнителна метеорологична информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет, се предоставя във възможно най-кратък срок.

Чл. 110. (1) Основният метод за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация на операторите и екипажите на ВС е самостоятелен брифинг чрез автоматизирана предполетна информационна система освен, ако друго не е съгласувано между ДАНО и заинтересованите оператори.

(2) Метеорологичната информация за предполетно планиране се предоставя само за полети от Република България освен, ако друго не е съгласувано между ДАНО и заинтересования оператор.

(3) За летища без метеорологична служба начинът на предоставяне на метеорологична информация се договаря между ДАНО и заинтересования оператор.