Първа общи разпоредби раздел I
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.6. Съобщаване на данните в сведенията 3.6.1.
- 4. Метеорологични явления 4.1 . Разположение на датчиците
- 4.2. Съобщаване на данните в сведенията: 4.2.1.
- 5. Облачност 5.1. Разположение на датчиците.
- 5.4. Съобщаване на данните в сведенията.
- 6. Температура на въздуха и температура на точката на оросяване 6.1. Визуализиране.
- 6.2. Съобщаване на данните в сведенията. 6.2.1.
- 7.3. Съобщаване на данните в сведенията. 7.3.1.
- Таблица 1.1 Точност на измерванията или наблюденията, желателна от гледна точка на експлоатацията и достигната понастоящем
3.5.2. За сведения в кодова форма METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се определя на базата на максималната интензивност на светлините на пистата. 3.6. Съобщаване на данните в сведенията 3.6.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, видимостта на пистата за излитане и кацане се указва в стъпки от: а) 25 m – при видимост под 400 m; б) 50 m – при видимост между 400 и 800 m; в) 100 m – при видимост над 800 m. Всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения
а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението ABV, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение P, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата. 3.6.4. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е под минималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението BLW, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение M, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата. 3.6.5. В локалните редовни и специални сведения: а) се указват използваните мерни единици; б) ако наблюденията на видимостта на писта за излитане и кацане се
в) ако наблюденията за видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват в повече от една точка по дължината на пистата, първо се съобщава стойността, представителна за зоната на опиране, следвана от стойностите за средната точка и за отдалечения край и се указват съответните места, за които са представителни наблюденията; г) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане, се съобщават наличните данни за видимостта на всяка една писта, като се обозначават пистите, за които се отнасят съответните данни. 3.6.6. В сведенията METAR/SPECI: а) се съобщава само стойността, представителна за зоната на опиране без указание за местоположение; б) при наличие на повече от една писта за излитане и кацане се включва видимостта в зоната на опиране на всяка една от тях, но за не повече от четири писти, като се включва обозначението на ПИК, за които се отнасят съответните данни. 3.6.7. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане в сведенията METAR/SPECI се включва информация за изменение на видимостта на пистата в течение на 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, в следните случаи: а) когато в течение на 10-минутния период се наблюдава ясна тенденция на изменение – в първите 5 min средната стойност се различава със 100 m и повече от средната стойност във вторите 5 min. В случай на увеличение или намаление на видимостта се използват съответно съкращенията „U” или „D”, а при липса на ясна тенденция – „N”. б) ако стойността на видимостта на пистата за излитане и кацане за 1 min от 10-минутния период се различава с повече от 50 m или повече от 20 % от средната стойност в зависимост от това коя стойност е по-голяма, вместо средната стойност се съобщават средната минимална и средната максимална стойност за 1 min. Ако през 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, се наблюдава „значим скок” в стойностите на видимостта на пистата, за определяне на измененията се използват само данните, получени след наблюдавания скок. 4. Метеорологични явления 4.1. Разположение на датчиците: При използване на инструментални системи за наблюдение на метеорологични явления, посочени в т. 4.2.3 и 4.2.5 представителността на информацията се осигурява чрез подходящо разположение на датчиците. 4.2. Съобщаване на данните в сведенията: 4.2.1. В локалните редовни и специални сведения се съобщават типа и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност. 4.2.2. В сведенията METAR/SPECI се съобщават типа и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност или близостта му до летището. 4.2.3. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се съобщават следните типове метеорологични явления, чрез съответните им съкращения и критерии за съобщаване: а) Валежи: - ръмеж: DZ - дъжд: R - сняг: SN - снежни зърна: SG - ледени зърна (леден дъжд), суграшица: PL - ледени кристали (много малки ледени кристали, в равновесно състояние, наричани още диамантен прах (съобщава се само, когато съответната видимост e 5 000 m или по-малко): IC - град (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е 5 mm или повече): GR - дребен град и/или снежна суграшица (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е по-малък от 5 mm): GS б) явления, намаляващи видимостта (хидрометеори) - мъгла (съобщава се когато видимостта е по-малка от 1 000 m, освен, когато е указана като „MI”, „BC”, „PR” или „VC”): FG - димка (съобщава се когато видимостта е поне 1 000 m, но не по-голяма от 5 000 m): BR в) явления, намаляващи видимостта (литометеори): Следващите съкращения се използват само, когато влошаването на видимостта се дължи предимно на литометеори и видимостта е 5 000 m или по-малко с изключение на „SA”, когато се указва като „DR” и вулканична пепел. - пясък: SA - прах (над обширен район): DU - омара: HZ - дим: FU - вулканична пепел: VA г) други явления: - прашни/пясъчни вихри: PO - шквал: SQ - фуниевиден облак (торнадо или воден смерч): FC - прашна буря: DS - пясъчна буря: SS 4.2.4. В допълнение към списъка за типа валежи, даден в точка 4.2.3 в автоматизирано издаваните редовни и специални сведения и в сведенията METAR и SPECI се въвежда съкращението „UP” за неидентифициран тип валеж, при невъзможност за идентифициране на типа валеж от АМНС. 4.2.5. Характеристиките, които се съобщават при необходимост в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, за да се опишат метеорологичните явления, с използване на приетите съкращения и приложимите критерии са съответно: - гръмотевична буря (използва се за съобщаване на гръмотевична буря с валеж, в съответствие с Табл. 3.2 и Табл. 3.3). Когато през 10-минутния период, предшестващ срока на наблюдението, се чуе гръмотевицаили се види светкавица, но не се наблюдава валеж на летището, съкращението „TS” се използва самостоятелно: TS - краткотраен валеж (използва се за съобщаване на проливен валеж, в съответствие с Табл. 3.2 и Табл.3.3,.проливните валежи в околността на летището се съобщават като „VCSH” без уточнение за типа или интензивността на валежа: SH - преохладен (преохладени водни капки или валеж – използва се с различни метеорологични явления в съответствие с Табл. 3.2 и Табл.3.3: FZ - високо носещ се (виелица) използва се за съобщаване на в съответствие с Табл. 3.2 и Табл.3.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на височина 2 m (6 ft) или повече над земята: BL - ниско носещ се (използва се в съответствие с Табл. 3.2 и Табл.3.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на по-малко от 2 m (6 ft) над нивото на земята: DR - приземна (по-малко от 2 m над земната повърхност): MI - на вълма (използва се за вълма от мъгла, покриваща части от летището): BC - частична (използва се, когато значителна част от летището е покрита с мъгла, докато над останалата част няма мъгла: PR 4.2.6. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI интензивността или близостта до летището на наблюдаваните метеорологични явления се указва по следния начин: а) в локалните редовни и специални сведения: слаба – „FBL”, умерена – „MOD”, силна – „HVY”; б) в сведенията METAR/SPECI: слаба – „-”, умерена – без индикатор,
Близост – отбелязва се с „VC”. Приблизително между 8 и 16 km от летищната контролна точка и се използва само в сведенията METAR/SPECI с метеорологично явление, в съответствие с Табл. 3.3, освен ако не се съобщава в съответствие с т. 4.2.4. 4.2.7. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се използват, в зависимост от необходимостта, едно или повече, но най-много три от съкращенията, дадени в т. 4.2.3. и 4.2.5., придружени (ако е подходящо за случая) от индикация за характеристиките и интензивността, или близостта до летището, така че да се отрази пълно описание на метеорологичните явления на или в близост до летището, които са от значение за полетите. При съобщаване на тази информация указанията за интензивност или близост (в зависимост от това, кое е подходящо) се съобщават на първо място, следвани съответно от характеристиките и типа на метеорологичното явление. В случай, че се наблюдават две различни явления, те се съобщават в две отделни групи, като индикаторът за интензивност или близост се отнася за явлението, което го следва. Различни типове валеж, обаче, наблюдавани едновременно по време на наблюдението, трябва да се съобщават като една група, в която преобладаващият тип валеж е на първо място и се предшества само от един указател за интензивност, отнасящ се до сумарната интензивност на валежите. 5. Облачност 5.1. Разположение на датчиците. При използване на инструментални системи за измерване на количеството и на височината на долната граница на облаците представителността на информацията се осигурява чрез подходящото разположение на датчиците. В локалните редовни и специални сведения за летища с оборудвани писти за излитане и кацане за точен подход, измерването на количеството и долната граница на облаците се извършва с облакомер, който осигурява представителни данни за мястото на средния маркер на инструменталната система за кацане, а за летища, в които не се използва средния маркер, на разстояние 900 - 1200 m (3000 – 4000 ft) от прага на пистата за излитане и кацане от страната на захода. 5.2. Визуализиране. При използване на инструментални системи, данните за долната граница на облачността се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД, като дисплеите са свързани към едни и същи датчици. В случаите, когато дисплеите са свързани към повече от един датчик, на дисплеите следва да е ясно обозначено за коя писта за излитане и кацане или сектор от пистата се отнасят показваните данни. 5.3. Ниво на отчитане. Височината на долната граница на облаците се съобщава спрямо превишението (котата) на летището. За писта за излитане и кацане, оборудвана за точен подход, с праг, разположен с 15 m (50 ft) или повече под превишението на летището, височината на долната граница на облаците, която се съобщава на долитащите ВС, се отчита спрямо превишението на прага. В сведенията от съоръжения в открито море, височината на долната граница на облаците се указва спрямо средното морско ниво. 5.4. Съобщаване на данните в сведенията. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI височината на долната граница на облаците до 3 000 m (10 000 ft) се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото по-малко деление на тази скала. При летища със създадени процедури за ниска видимост за подход и кацане и при наличие на съответните технически възможности в локалните редовни и специални сведения височината на долната граница на облаците е възможно да се съобщава в стъпки от 15 m (50 ft) до 90 m (300 ft) включително, и в стъпки от 30 m (100 ft) между 90 m (300 ft) и 3 000 m (10 000 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото по-малко деление на тази скала. 5.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) количеството на облачността се съобщава, използвайки съкращенията „FEW” (1 до 2 осми), „SCT” (3 до 4 осми), „BKN” (5 до 7 осми) или „OVC” (8 осми); б) купесто-дъждовни и мощни купести облаци се отбелязват като „CВ” или „TCU”, съответно; в) вертикалната видимост се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft) до височина 600 m (2 000 ft); г) ако няма облаци от оперативно значение, отсъстват купесто-дъждовни облаци, няма ограничения на вертикалната видимост, а съкращението „CAVOK” не е приложимо, се използва съкращението „NSC”; д) когато се наблюдават няколко слоя или масива облаци от оперативно значение, тяхното количество и височина се съобщават в следната последователност: - най-ниският слой или масив, независимо от количеството, се указва съответно като FEW, SCT, BKN или OVC; - следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се съобщава съответно като SCT, BKN или OVC; - следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се съобщава съответно като BKN или OVC; - купесто-дъждовни и/или мощни купести облаци, когато се наблюдават, но не са съобщавани в предходните случаи от т. а) до т. в). е) когато височината на долната граница на облачността е дифузна, разкъсана или бързо се изменя, се съобщава минималната височина на облаците или части от тях; ж) когато отделен слой от облаци се състои от купесто-дъждовни и мощни купести облаци с обща долна граница, видът се съобщава само като купесто-дъждовни. 5.4.2. В локалните редовни и специални сведения: а) се съобщават мерните единици, използвани при данните за височината на долната граница на облачността и за вертикалната видимост; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на височината на долната граница на облачността с помощта на инструментални системи, в сведенията се съобщават наличните данни за всяка писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните. 5.4.3. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) когато не е възможно наблюдението на типа облаци от АМНС, вместо типа облачност във всяка група са записва „///”; б) когато АМНС не открива облачност, в сведението се използва съобщението „NCD”; в) когато АМНС открива купесто-дъждовни и мощни купести облаци, но количеството на облачността и височината на долната й граница не могат да се определят, то количеството на облачността и височината на долната й граница се заместват от „//////”. 6. Температура на въздуха и температура на точката на оросяване 6.1. Визуализиране. При използване на АМНС, данните за температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици. 6.2. Съобщаване на данните в сведенията. 6.2.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се съобщават с точност до най-близкия цял градус по Целзий, при това наблюдаваните стойности от 0,5° се закръгляват към следващия по-висок цял градус Целзий. 6.2.2. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се указват температурите по-ниски от 0°. 7. Атмосферно налягане 7.1. Визуализиране. При използване на АМНС, данните за атмосферното налягане QNH и при необходимост, в съответствие с т. 7.3.2.”б”, QFE, се визуализират с компютърен дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към един барометър. Когато се визуализират стойностите на QFE за повече от една писта за излитане и кацане, в съответствие с т. 7.3.2.”г”, ясно се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят съответните данни. 7.2. Ниво на отчитане. Стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на летището. За писти за излитане и кацане, оборудвани за точен подход и за не оборудвани писти за излитане и кацане, при които прагът се намира на 2 m (7 ft) или повече под превишението на летището, стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на съответния праг на писта за излитане и кацане. 7.3. Съобщаване на данните в сведенията. 7.3.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, стойностите на QNH и QFE се изчисляват с точност до десета от хектопаскала и се съобщават закръглени до най-близката по-малка целочислена стойност в четирицифрена група. 7.3.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщава: а) стойността на QNH; б) стойността на QFE, при заявка на авиационен потребител и в
в) мерните единици, използвани за QNH и QFE; г) стойностите за всяка писта за излитане и кацане (ако се използва
- преохладен валеж; - умерен или силен валеж (включително краткотраен); - умерена или силна снежна виелица; - прашна или пясъчна буря; - гръмотевична буря; - фуниевиден облак (торнадо или воден смерч); - вулканична пепел. 8.1.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщават следните метеорологични явления или комбинации от тях като допълнителна информация: - купесто-дъждовни облаци: CB; - гръмотевична буря: TS; - умерена или силна турбулентност: MOD TURB, SEV TURB; - срез на вятъра: WS; - град: GR; - силна шквалова линия: SEV SQL; - умерено или силно обледяване: MOD ICE, SEV ICE; - преохладен валеж: FZDZ, FZRA; - силни планински вълни: SEV MTW; - прашна буря, пясъчна буря: DS, SS; - снежна виелица: BLSN; - фуниевиден облак (торнадо или воден смерч): FC. В информацията се указва местоположението на тези метеорологични явления. При необходимост се включва и друга допълнителна информация в явен текст със съкращения. 8.1.3. В автоматизирано издаваните сведения METAR/SPECI в допълнение към списъка с метеорологични явления от т. 8.1.1 се въвежда неидентифициран валеж, при невъзможност за идентифициране на типа валеж от АМНС, и се съобщава със съкращението “UP”, в съответствие с Табл. 3.2. 8.1.4. В сведенията METAR/SPECI се включва информация за срез на вятъра при съответните местни условия. 8.1.5. В сведенията METAR/SPECI се включва в съответствие с РАНС информация за: а) температурата на морската повърхност и състоянието на морето аеронавигационната метеорологична станция, разположена на съоръжения в открито море за осигуряване на полети на хеликоптери; б) състоянието на пистата за излитане и кацане, предоставена от съответните летищни власти. Таблица 1.1 Точност на измерванията или наблюденията, желателна от гледна точка на експлоатацията и достигната понастоящем
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||