Първа общи разпоредби раздел I
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Използване на термина CAVOK
- III. Разпространение на метеорологичните сведения 1.
- 1. Приземен вятър: 1.1.
- 1.3. Осредняване 1.3.1.
- 1.4 Точност на измерванията: 1.4.1.
- 1.5. Съобщаване на данните в сведенията: 1.5.1.
- 1.5.2.4.
- 2. Видимост 2.1. Разположение на датчиците
- 2.4. Съобщаване на данните в сведенията 2.4.1.
- 3. Видимост на пистата за излитане и кацане 3.1.
- 3.2. Инструментални системи 3.2.1.
- 3.3. Визуализиране 3.3.1
- 3.4. Осредняване 3.4.1.
- 3.5.Интензивност на светлините на пистата за излитане и кацане 3.5.1.
| Part VI - Meteorology).
1.4. Сведенията METAR /SPECI се разпространяват в препоръчания от СМО код BUFR в допълнение на начина от т. 1.2 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това. 2. Използване на термина CAVOK Информацията за обща видимост, видимост на пистата за излитане и кацане, метеорологични явления и облаци (количество, вид и височина на долната граница), във всички метеорологични сведения се заменя с термина „CAVOK”, когато по време на наблюдението са налице едновременно следните условия: а) видимост 10 km или повече и минималната видимост не се съобщава; - в локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта се с съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.2 , т. 2.4.3 и т. 2.4.4; В сведенията METAR /SPECI стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.5.а. - минималната видимост се съобщава в съответствие с част ІV , т. 2.4.5.
а) изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане и б) са свързани със стойности на гръбния и напречен вятър, спрямо
а) 800, 1 500 или 3 000 m; б) 5000 m, в случай че значителен брой полети се изпълняват по
а) преохладен валеж; б) умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; в) гръмотевична буря с валеж; г) прашна буря; д) пясъчна буря. 3.2.8. в случай на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) ледени кристали; б) преохладена мъгла; в) ниско носещ се прах, пясък или сняг; г) прашна, пясъчна или снежна виелица (включително снежна буря); д) гръмотевична буря без валеж; е) шквал; ж) фуниевидни облаци (торнадо или смерч). 3.2.9. когато височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC се промени до или премине през: а) 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); б) 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по
а) от SCT или по-малко към BKN или OVC; или б) от BKN или OVC към SCT или по-малко;
2.3. Локални специални сведения не се издават за: а) метеорологични елементи, за които местните органи за ОВД разполагат с
б) видимостта на пистата за излитане и кацане, когато всички промени с една или повече стъпки от използваната скала се съобщават на местните органи за ОВД от наблюдател на летището. 2.4. Локални специални сведения се предоставят и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището. IV. Метеорологични наблюдения и сведения 1. Приземен вятър: 1.1. Разположение на датчиците: 1.1.1. Датчиците за измерване на приземния вятър се поставят на места и по такъв начин, че информацията за приземния вятър да е представителна за условията на височина приблизително 10 ± 1 m (30 ± 3 ft) над земната повърхност. 1.1.2. Датчиците за посока и скорост на вятъра, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат така, че да се осигури достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране. 1.1.3. На летища, където топографията или преобладаващите метеорологични условия обуславят предпоставки за значителни разлики в приземния вятър над различни участъци от пистата за излитане и кацане, се осигуряват допълнителни датчици. 1.1.4. Наблюденията за излитане и кацане трябва да дават възможно най-добрата представа за вятъра, който оказва влияние на ВС при излитане и кацане. 1.2. Визуализиране: 1.2.1. Осреднените стойности и съществените вариации на посоката и на скоростта на вятъра за всеки датчик се визуализират в реално време в метеорологичната станция и службите за ОВД чрез автоматизирано оборудване. 1.2.2. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и службите за ОВД (цифрови индикатори или компютърни дисплеи) се свързват към едни и същи датчици. 1.2.3. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 1.1.2., индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни. 1.2.4. Средните стойности и значителните вариации на посоката и скоростта на приземния вятър от всеки сензор се разпространяват и визуализират чрез автоматизирани системи. 1.3. Осредняване 1.3.1. Стойностите на посоката и скоростта на приземния вятър се осредняват за определен период от време, както следва: а) за 2-минутен период - за локалните редовни и специални сведения и за индикаторите на вятъра за органите за ОВД; б) за 10-минутен период - за сведения в кодова форма METAR/SPECI. Ако през този 10-минутен период се наблюдава значим скок в стойностите на скоростта или посоката на вятъра, при осредняването се използват само данните, получени след този скок, като при тези обстоятелства периодът на осредняване се съкращава по съответен начин „Значим скок” е рязко и трайно изменение на посоката на вятъра с 30° и повече при скорост преди или след промяната 5 m/s (10 възела) и повече, или изменение на скоростта с 5 m/s (10 възела) и повече, което трае най-малко 2 min. 1.3.2. Периодът на осредняване на отклоненията от средната скорост на вятъра (пориви) е 3 sec. за локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI, както и за визуализиране за органите за ОВД. 1.4 Точност на измерванията: 1.4.1. Съобщаваните данни за посоката и средната скорост на приземния вятър, а така също и отклоненията от средната скорост на приземния вятър съответстват на параметрите на желателната точност на измерванията от гледна точка на експлоатацията, дадени в Табл. 3.1. 1.5. Съобщаване на данните в сведенията: 1.5.1. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI посоката и скоростта на приземния вятър се съобщават в стъпки, съответно кратни на 10° и 1m/s (1 възел). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото деление на тази скала. 1.5.2. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI се указва: 1.5.2.1. използваната мерна единица за скорост на вятъра; 1.5.2.2. вариацията от средната посока на вятъра през последните 10 min се съобщава, ако общата вариация е 60° и повече, по следните начини: а) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост 1,5 m/s (3 възела) или повече, се съобщава вариацията на посоката с двете крайни посоки, между които вятърът се е променял; б) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180°и скорост по-малка от 1,5 m/s (3 възела), се съобщава посоката като променлива без средна стойност; в) при обща вариация 180° и повече, се съобщава посоката като променлива без средна стойност. 1.5.2.3. вариацията на средната скорост на вятъра (поривите) през последните 10 min се съобщава само когато отклонението от средната скорост е: а) 2,5 m/s (5 възела) или повече в локалните редовни и специални сведения, при прилагане на процедури за намаляване на шума.( параграф 7.2.3 и 7.2.6 от PANS-ATM (Doc 4444); б) 5 m/s (10 възела) или повече в противен случай.
а) при наблюдения на приземния вятър, които се извършват в повече от една точка по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщават местата на тези наблюдения, за които стойностите са представителни; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на приземния вятър, се съобщават стойностите за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните; в) указват се двете крайни посоки, между които вятърът се е променял, когато вариацията на средната посока на вятъра се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.2. „б”. г) указват се достигнатите максимална и минимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т.1.5.2.3. 1.5.4. В сведенията METAR/SPECI се указва достигнатата максимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3. 2. Видимост 2.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за измерване на видимостта, представителността на наблюденията на видимостта се осигурява чрез използване на датчици, разположени на подходящи места. Датчиците за видимостта, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат, така че да се осигури практически най-достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране. Видимостта се измерва на височина около 2,5 m над пистата за излитане и кацане. 2.2. Визуализиране При използване на инструментални системи за измерване на видимостта, данните получавани от всеки датчик, се визуализират на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в метеорологичната станция и в съответните органи за ОВД. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и органите за ОВД се свързват към едни и същи датчици. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 2.1, индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни. 2.3. Осредняване При използване на инструментални системи, изходните данни се обновяват поне през 60 sec, за да се осигуряват представителни текущи данни. Периодът на осредняване е: а) 1 min - за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min - за редовните и специални сведения METAR/SPECI, с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва значим скок в стойностите на видимостта; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта се използват само данните, получени след наблюдавания скок. „Значим скок” е рязко и трайно изменение на видимостта за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават критериите за издаване на специални сведения в кодова форма SPECI по т. 3 от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения”. 2.4. Съобщаване на данните в сведенията 2.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI видимостта се указва: а) при видимост под 800 m - в стъпки през 50 m; б) при видимост 800 m или повече, но по-малко от 5 km - в стъпки през
в) при видимост 5 km и повече, но по-малко от 10 km - в стъпки по един километър; г) при видимост 10 km и повече, видимостта се счита за 10 km, освен ако условията позволяват да се използва CAVOK. В случаите по т. „а” - „г” всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала се закръглява към най-близкото, по-малко деление на скалата. 2.4.2. В локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта по дължината на пистата за излитане и кацане се съобщава заедно с единиците, използвани за нейното измерване. 2.4.3. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при наблюдения, провеждани на няколко места по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщава първо стойността, представителна за зоната на опиране, следвана при необходимост от стойностите за средната точка и за отдалечения край, като при това се означават местата, за които тези стойности са представителни. 2.4.4. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при използване на повече от една писта за излитане и кацане и наблюдаване на видимостта за съответната писта за излитане и кацане, наличните данни за видимостта се съобщават за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните. 2.4.5. В сведенията METAR/SPECI се съобщава преобладаващата видимост. Когато видимостта не е еднаква в различните посоки, в сведението се съобщава и: а) минималната видимост и при възможност нейната посока по отношение летищната контролна точка с указване на една от осемте посоки на компаса - когато най-малката видимост е различна от преобладаващата и е по-малка от 1500 m или по-малка от 50 % от стойността на преобладаващата видимост, но в същото време по-малка от 5000 m. Ако най-малката видимост се наблюдава в няколко направления, се съобщава посоката, която има най-голямо оперативно значение; б) минималната стойност без да се указва посоката – при бързо изменение
а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специални сведения METAR/SPECI с изключение на случаите, когато 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва „значим скок” в стойностите на видимостта на пистата за излитане и кацане; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта на пистата за излитане и кацане се използват само данните, получени след наблюдавания скок. „Значим скок” е рязко и трайно изменение на видимостта на пистата за излитане и кацане за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават стойностите, включени в критериите за издаване на специални сведения SPECI по т. 3.2.5. от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения”. 3.5.Интензивност на светлините на пистата за излитане и кацане 3.5.1. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане, изчисленията се извършват за всяка писта за излитане и кацане. При интензивност на светлините, равна или по-малка от 3% от максималната разполагаема интензивност на светлините, видимостта на пистата за излитане и кацане не се определя. За локалните редовни и специални сведения оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва със следната интензивност на светлините: а) действителната интензивност на светлините – за писта с включени светлини; б) оптималната интензивност на светлините, която е подходяща за експлоатация при преобладаващите условия – за писта с изключени светлини (или намалени до минимум в очакване да се възобновят полетите). Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
|