Първа тема основи на организационното
Изтегляне 1.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Мотивацията е силата, която кара хората да постъпват по определен начин : 25
- Проф. Нишибори
- “работа
- Анализът на изследванията на различните автори дава възможност да се направят някои изводи
- В основата на мотивационния процес са заложени човешки те потребности.
- Така например, като примерни процедури при формирането на собствената психическа нагласа могат да се посочат следните
- Последователното осъществяване
- Примерни процедури при формирането на психическа нагласа на дадена личност от други личности могат да бъдат следните
- Външното мотивиране
- Елементите на стандартния мотивационен цикъл са
- Измежду тях най-популярна е класификацията, според която мотивацията се разглежда от позициите на два подхода - съдържателен и процесен. 2.4.1. Съдържателен подход към мотивацията
- Потребностите винаги са индивидуални и конкретни
- Теорията на потребностите на Абрахам Маслоу, Теорията на двата фактора на Фредерик Херцберг, Теорията на Дейвид Макклиланд и Теорията на Клейтън Алдерфър. №8
- Мотивационна теория и модел на Абрахам Маслоу Американският психолог Абрахам Маслоу
- А. Маслоу
2.4. Мотивация24Мотивацията винаги е била част от процеса на управлението на обществото, на отделната организация, на групата и на личността. В най-общи линии тя се свързва с три силно преплитащи се дилеми:
Възелът на трите дилеми обединява хората, независимо че заемат различно положение в обществото. Още в края ХІХ-ти век Херберт Хувър, Фредерик Тейлър, Хенри Форд, и др. доказват потребността от мотивиране на хората, които работят във фабриките, защо по този начин те стават по-производителни и от това печелят и те и организацията. При различните обществено-икономически формации са се променяли начините и подходите за активизиране на поведението на хората, но крайните резултати винаги и неизменно са насочени към формиране на нагласа и създаване на условия за ефективни обществени и трудови отношения и задоволяване на човешките потребности. Мотивацията като понятие навлезе в нашия ежедневен речник в края на ХХ-ти век. Причините са преди всичко в радикалните промени, които настъпиха в обществено-политическите, държавните и социалните структури и във взаимоотношенията между работници и работодатели. Смяната на модела на икономическата система, чрез преструктуриране на икономиката и особено появяването на новите структурни единици предизвика множество проблеми в тяхното управление. При новата ситуация работниците поставиха въпроса за чии интереси работят, а работодателите се замислиха как да повишат интереса на работниците към работата и да увеличат производителността на труда им; за персонала от предприятията, които постепенно прекратиха дейността си възникна генералния въпрос за намиране на нова работа, в т.ч. и за създаване на собствен частен бизнес; за предприятията, обявени за работническо-мениджърска приватизация възникна въпроса за интереса на персонала да участвува в нея и пр. Научните изследвания и наблюденията на управленската практика в областта на управлението на персонала отдавна са доказали, че мотивираният човек е по-активен и резултатите от труда му са много по-високи. Ето защо усилията на изследователи и практици у нас са насочени към откриване и използване на механизмите, които предизвикват и стимулират желанието за труд. Много важно е и изучаването на чуждестранния опит, където са постигнати добри резултати в оползотворяването на човешките ресурси чрез мотивация. Така например, в САЩ, Япония и в редица икономически развити страни, мотивацията и факторите, които я обуславят са обект на изследвания и анализи още от началото на миналия век, когато се появяват и оформят научните теории Движение за научна организация и Движение за човешки отношения. Това е дало възможност да се разработи и създаде една солидна теоретико-методическа основа на мотивацията. Основните понятия, които се използват при изясняването, организирането и реализацията на процеса по активизиране и стимулиране на човешкото желание за труд са следните:
Според най-разпространените определения мотивацията се разглежда като сложна съвкупност от психични процеси, които определят силата и посоката на изява и развитие на човешкото поведение по отношение вземането на доброволни решения за определено целенасочено действие или бездействие при възникване на определена ситуация. Мотивацията е силата, която кара хората да постъпват по определен начин :25
Мотивът е източник на целенасоченото поведение, който възбужда вътрешните двигателни сили, които се активизират и задействат с оглед задоволяване на определени осъзнати потребности. Мотивирането представлява процесът на доброволното формиране на психическата нагласа на личността под въздействието на вътрешни и външни фактори, които подпомагат осмислянето и идентифицирането на потребността. Стимулите са един от важните компоненти на мотивационния процес. Те се формират за директно или индиректно въздействие върху обекта на мотивацията от страна на субекта. Чрез тях човешкото поведение получава тласък и направление с оглед задоволяване на определени от потребности и интереси. Ефектът от стимулиращото въздействие зависи от правилното и целенасочено изграждане на цялостната система от стимули. Стимулът е инструмент на системата за предизвикване, активизиране, насочване и координиране на индивидуалните поведения с групово-колективното поведение, както и с целите на предприятието. Системата от стимули се реализира чрез комплекс от стимулиращи действия, които са неделима част от единния управленски процес. Много често те се разглеждат като част от функцията по организиране дейността на персонала, а понякога се разглеждат и като самостоятелна функция на управлението на предприятието. Процесът на стимулирането е “движещият” фактор на мотивацията. В този процес си взаимодействат три основни елемента:
Потребността е осъзната нужда, желание или стремеж за постигане на нещо, което е важно за съществуването на личността. В исторически план човешките потребности винаги са се формирали и развивали под влияние на две основни групи фактори - външни, произтичащи от окръжаващата среда и промяната в нея, и вътрешни, породени от измененията в ценностната ориентация на личността. Човешките потребности винаги се съпътстват от стремежа за реализация на интересите на личността, на групата, на обществото. Тезата за потребностите като източник на мотивация е широко застъпена при японските изследователи. Според тях потребностите са пряко свързани със спецификата на човешката същност, която се характеризира от японския проф. Токиназе и неговите сътрудници с 25 основни елемента, обособени в три групи - творчески, социални и други. Да си човек, според него означава да си здрав, да се храниш, да се сприятеляваш, да се обединяваш в групи, да общуваш, да се гневиш, да се страхуваш, да чувстваш и възприемаш, да помниш, да учиш, да мислиш, и пишеш, да създаваш, да бъдеш щастлив и тъжен, да говориш, да пееш и танцуваш, да се смееш и плачеш, да усещаш хода на времето, да спиш, да мечтаеш и др. Двете групи потребности определят в основни линии, насочеността на човешкото поведение - творчество и социални връзки при вземане на решения за действие или бездействие при определена управленска ситуация. Действията на личността по принцип се основават на някакъв вътрешен стимул и нагласа за извършване на някаква работа. Затова японците приемат, че мотивацията е свързана и с характера и спецификата на самата работа. Проф. Нишибори, заедно със своя екип анализира съдържанието на “работата“ и стига до извода, че всяка работа включва три основни елемента:
Между тях съществува положителна обратна връзка и силна зависимост - почти не е възможно някой от трите елемента да отсъствува, когато се извършва каквато и да е работа. В същото време и американска група изследователи под ръководството на проф. О`Тул е натоварена от федералното правителство да извърши изследвания върху производителността на труда и начина, по който се работи в САЩ, с цел да се разкрие структурата и съдържанието на работата, а така също и подбудите за труд. В болшинството от икономически развитите страни е разпространено схващането, че се работи само за да се получат пари. Но тогава се появява логичния въпрос за какво работи домакинята или жената, когато се труди в къщи - пере, готви, отглежда децата и пр.? След двегодишни изследвания и анализи, групата предлага понятието “работа“ да се дефинира като дейност за създаване на ценности за другите. Това определение съдържа сходни елементи на японското - дейността съответства на физическия елемент, ценностите - на творческия елемент, а другите - на общественото признание и общуването. Двете групи, макар да са работили самостоятелно и независимо в една и съща област достигат до резултати със сходно съдържание. Това потвърждава достоверността на тези резултати. Впоследствие взаимното обогатяване на американските и японските изследвания дава възможност да се открият и други вътрешните двигатели и стимулатори на желанието за работа. След като приемат, че работата със своите структурни елементи се намира в центъра на мотивацията, изследователи и практици, работещи в областта на управлението на човешките ресурси и на персонала откриват и други фактори, които стимулират и активизират желанието за извършване на работата. В резултат на този активен изследователски труд са се появили множество теории, концепции и модели за мотивация. Анализът на изследванията на различните автори дава възможност да се направят някои изводи:
В основата на мотивационния процес са заложени човешките потребности. Те са критерият, от който се ръководи всеки индивид при взимане на решение за предприемане на определени действия при конкретна ситуация. Неговото управление се свързва с установяването характера и структурата на потребностите, които винаги са субективни и относителни, много разнообразни и динамични.· Мотивационният процес е съвкупност от последователни и логически свързани процедури, фактори и условия, чрез които личността формира собствената си психическа нагласа за проявяване на активност по повод задоволяване на възникнали потребности или създава такава нагласа на други личности, като ги подпомага да осъзнаят своите потребности. Затова мотивационния процес трябва да се разглежда в две насоки - по отношение формиране на собствена психическа нагласа от страна на отделната личност (вътрешна мотивация, самомотивация) и по отношение на мотивационната нагласа на личността, формирана от други личности (външна мотивация). Така например, като примерни процедури при формирането на собствената психическа нагласа могат да се посочат следните:
Последователното осъществяване на горните процедури е свързано с постепенно нарастване на напрежението на личността по повод задоволяване на възникналата собствена потребност и освобождаване на енергия за целенасочено поведение за действие по повод удовлетворяването на възникналата потребност. Така например, жаждата е физиологическа потребност. Тя възниква при определени обстоятелства и мисълта на личността се насочва постоянно към тази потребност. В определен момент жаждата е толкова силна, че човек прекратява всякаква работа и търси възможност да задоволи възникналата потребност, като анализира и възможните варианти (пиене на вода, кафе, сокове и други течности). След задоволяване на тази потребност вътрешното напрежение спада и човек отново се връща към първоначалната си дейност до следващия момент, когато жаждата отново се появи. Стартова позиция за мотивационния процес е наличието на неудовлетворена потребност. Тя предизвиква поведение, ориентирано към действия за удовлетворяване на тази потребност. Основните “стъпки”, които водят до завършващия момент - удовлетворение на потребността са: (вж. фиг. 4) 
фиг. № 4
Втората насока на мотивационния процес е свързана с въздействие върху поведението на личността от други личности, които подпомагат отделната личност да се мотивира. Примерни процедури при формирането на психическа нагласа на дадена личност от други личности могат да бъдат следните:
Външното мотивиране на хората, респ., на работниците или на служителите може да се осъществи индивидуално или групово. Груповите подходи за мотивация станаха популярни през последните години у нас във връзка с прекратяването на дейността на предприятията и появяването на безработните. С помощта на специализирани екипи Националната служба по заетостта организира мотивационни курсове за безработни по цялата страна. Целта на тези курсове е да се стабилизира психическото състояние на съкратените от работа и да се насочи тяхното внимание към предприемане на дейности за оцеляване, в т.ч. и за развиване на частен бизнес. Резултатното протичане на мотивационните процедури при самомотивацията и при външната мотивация зависи до голяма степен от умението за разкриване на факторите и условията, при които се усилва (забавя) активността на човешките дейности във връзка с удовлетворяване на различните видове потребности. Многократното повторение на мотивационния процес формира мотивационния цикъл. Цикличността е резултат от постоянното възникване на незадоволени потребности и повтарящата се нужда за тяхното удовлетворяване. Елементите на стандартния мотивационен цикъл са:
Мотивационният цикъл се развива в определена социалноикономическа среда, която оказва влияние върху мотивационните фактори - усилва, намалява или неутрализира тяхното влияние. Освен средата върху мотивационния цикъл оказва влияние и избрания модел за осъществяване на мотивационното въздействие и условията при които той ще се реализира. Засиленият интерес към мотивацията от страна на изследователи и практици и многобройните публикации в тази област са индикатор на актуалността и значимостта на проблемите за мотивиране на личността. В литературните източници26, съществува богато разнообразие от мотивационни теории и модели, голяма част, от които са апробирани в практиката. Те отразяват спецификата на средата, в която функционира личността, ценностната ориентация на личността или на групата от личности, целите на субекта и обекта на мотивацията и пр. С цел да бъдат разкрити и изследвани по-задълбочено факторите, които активизират или намаляват мотивационното влияние върху хората, редица автори правят опити да систематизират и структурират различните мотивационни теории и модели. Измежду тях най-популярна е класификацията, според която мотивацията се разглежда от позициите на два подхода - съдържателен и процесен. 2.4.1. Съдържателен подход към мотивацията От позициите на съдържателния подход мотивацията се свързва със съвкупността от потребности, които определят човешкото поведение. Потребностите винаги са индивидуални и конкретни, но човешкото поведение се проявява в рамките на група или колектив, което позволява те да се изследват и обобщават в обхвата на тези формирования. Под влияние на контактите между хората и измененията на окръжаващата среда потребностите се променят, появяват се нови, някои отпадат. За да се открие най-подходящият начин на въздействие върху отделните личности, групата, колектива или обществото е необходимо преди всичко да се дефинират правилно и достатъчно пълно потребностите им. Те карат хората да постъпват по определен начин и да извършват определени действия, като степенуват задоволяването на потребностите. Измежду множеството мотивационни теории особено задълбочени и прагматични в съдържателен аспект са Теорията на потребностите на Абрахам Маслоу, Теорията на двата фактора на Фредерик Херцберг, Теорията на Дейвид Макклиланд и Теорията на Клейтън Алдерфър. №8 Мотивационна теория и модел на Абрахам Маслоу Американският психолог Абрахам Маслоу27 е един от най-известните автори в областта на изследванията на мотивацията и мотивационните процеси през 40-те години на миналия век. Той разработва мотивационен модел за йерархията на потребностите и развива тезата, че появяването на потребностите и нуждата за тяхното задоволяване е достатъчно основание за възбуждане на желанието за работа. Като задълбочава своите изследвания, авторът достига до извода, че незадоволените потребности акумулират позитивна или негативна енергия и са основния двигател на действието, което води към поставяне на определени цели, свързани с задоволяването на установените потребности. За да се постигне желаната ефективност в поведението на личността е необходимо да се познават в детайли нейните потребности, техния характер, причините, които са ги предизвикали и начина им на действие. Мотивацията обаче, може да се извършва само по отношение на потребности, които не са задоволени и за които съществуват реални възможности да бъдат частично или напълно задоволени. А. Маслоу изучава много внимателно нуждите на хората и се стреми да обясни как действуват те върху тяхното поведение. Неговите изходни позиции са следните:
В своите изследвания, А. Маслоу разпределя човешките потребности в пет равнища, които формират така наречената “пирамида на потребностите”. Физиологическите потребности на човека са първични и тяхното задоволяване е първото и най-важно условие, за да може той да се включи в трудовия процес и да извършва рационално възложената му работа. Степента на тяхната задоволеност дава отражение върху нейното качество и върху производителността на труда. Второто равнище включва потребността от сигурност, която се развива в различни направления - сигурност за живота, сигурност за работата, сигурност за заплатата, сигурност за имуществото, сигурност за здравето на членовете на семейството и др. Третото равнище обединява социалните потребности, свързани с приемането в работния колектив или групата, създаване на професионални приятелства, на социални контакти и общуване и др. Четвъртото равнище в йерархията включва статуса - потребността от уважение от страна на другите, признание, чувство за увереност и престиж, заемане на определено положение в групата, екипа, обществото, стремеж за по-нататъшно развитие и растеж. Петото равнище обхваща потребностите от самоизява, получаване на власт и право за разпореждане, повишаване на професионално-квалификационното равнище и развитие на всички способности, които притежава отделната личност, за да застане на върха на пирамидата. Посочените пет равнища (категории) потребности могат да се структурират в две основни групи:
Всяка по-високо стояща потребност се появява след задоволяването на предходната. Потребностите от първите три равнища имат праг на насищане, а потребността от уважение и самореализация е безгранична. Каталог: files -> unwe files unwe files -> Тотално управление на качеството unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър unwe files -> Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3! unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
|