Първа тема основи на организационното
№3 1.3. Концепции на организационното поведение
Изтегляне 1.64 Mb.
|
№31.3. Концепции на организационното поведениеКонцепцията е съвкупност или система от възгледи и схващания за научни и теоретични въпроси. Концепциите за организационното поведение са съвкупност или система от схващания, възгледи по научно теоретични и практически въпроси на поведението. Върху концепциите за организационното поведение оказват влияние множество науки, тъй като дисциплината е гранична и се намира в процес на развитие. Концепцията представлява фундамент или основа, върху която се изгражда науката “организационното поведение”. Доминанти в концепциите за организационното поведение са научните постижения в областта на психологията, социологията, философията, политологията, антропологията, мениджмънта и др., т.е., науки, където се третират главно човешките взаимоотношения. Изходна позиция за всички концепции е тезата, че психиката е независима от съзнанието. Концепциите са много, но началото на организационното поведение с отделните негови компоненти се поставя още в 1800 г. След това започват множество изследвания за поведението на хората на работното място, за взаимоотношенията между работниците и работодателя и пр.. Така например, Роберт Оуен е известен като баща на теорията на организационното поведение. Той учи хората на ред, чистота и търпимост, защото когато я има, производителността е висока и крайните резултати от дейността на организацията са добри. Ендрю Юр раздавал чай на работниците, осигурявал вентилация, медицинско обслужване, платен отпуск по болест и пр., а през 1835 г. написал първия труд за “Човешкия фактор” в производството. Първите задълбочени научни изследвания в областта на организационното поведение се появяват обаче, твърде по-късно. Те са резултат на изследвания в областта на управлението на хората, ангажирани в производството на материални блага. Всички концепции обаче, независимо от голямото им разнообразие, фокусират в една крайна цел – изучаване на човешкото трудово поведение, чрез опознаване на вътрешния мир на личността и на поведението на вътрешната и външната за организацията среда. За постигане на тази цел те използват разнообразни механизми и подходи, подбирани според спецификата на създадената реална ситуация. Измежду голямото разнообразие на концепциите за развитието на организационното поведение, определяща роля имат концепцията на Зигмуд Фройд, концепциите за неофройдизма, концепциите за необихейвиоризма, концепция за хуманистична психология, концепцията за социалните роли, концепцията за социалната функция, демократизма и информатизацията. Концепция на Зигмунд Фройд (известна още фройдизъм). В края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век, той създава самостоятелна школа – свързана с т. нар. “Дълбинна психология”. Тя обединява всички психологични концепции, които се занимават с т. нар. несъзнателни движещи сили на човешкото поведение. Концепцията на Фройд се появява още през 1910 г. Според него цялата дейност на човека се определя от психиката и от система вродени несъзнателни инстинкти. За Фройд обкръжаващата среда има значение за човешката психика дотолкова, доколкото затруднява задоволяването на потребностите му. Той се опитва да обяснява всяко поведение и психично явление, като определя водеща роля на конфликта между безсъзнателното, което е израз на желания и влечения, и съзнателното, което е израз на разумното поведение. “Дълбинната психология” се развива на базата на “Индивидуалната психология” на Алфред Адлер и на “Аналитичната психология” на Карл Юнг. В концепцията за индивидуалната психология на А. Адлер се изявява волята за мощ и власт. Според него динамиката на човешката психика е резултат от конфликта между вродената воля за мощ и власт и чувството за принадлежност към общността. А. Адлер признава ролята на социалната среда за формирането на човешката личност и стремежа за себеутвърждаването на тази личност при конкретното влияние на определена социалната среда. Неговите идеи по-късно се доразвиват от Ерих Фром и Карл Хорни.
Тези характеристики са основата за разработването на скалата на К. Юнг за измерване на личността известна в литературата като “Интроверсия-екстроверсия”. Неговите идеи, в т.ч. и скалата се доразвиват и модифицират от английския психолог Ханс Айсенк, който посочва две главни измерения на личностните различия:
Според Айсенк личностните различия са наследствено придобити и чрез наблюдения и изследвания на определени категории личности, между тях могат да се открият определени закономерности. Обликът на човешкото поведение се формира в основни линии от наследствените характеристики, но върху тях в определена степен оказват влияние факторите на окръжаващата вътрешна и външна за организацията среда. Принадлежността на хората към някое от посочените измерения на личностните различия се установява чрез въпросници или анкетни карти, съставени от специалисти психолози и социолози. Така например, въз основа на обобщена информация са дефинирани поведенските характеристики на личностите от водещата релацията “Екстроверсия – интроверсия” (за подробности вж. табл. 2).; Таблица № 2 Поведенски характеристики14
Съчетаването на интро/ектраверсията с концепциите за познавателните стилове дава възможност да се състави модел за подробно разкриване и обвързване на някои по-значими личностни особености чрез модела на Майерс-Бригс15 за индикация на типовете. В последствие “Дълбинната психология” и нейните модификации се превръщат в амбициозен метод за терапия на човешката психика и за направляване на поведението на индивидите в организацията. Тези концепции са характерни за европейската психологическа наука и нейните приложни страни за хората от европейските страни. Концепции за неофройдизма. Те се зараждат в края на 30 г. на ХХ-ти век в САЩ и се приемат за презокеанска модификация на дълбинната психология на З. Фройд и неговите сътрудници и последователи. Основни представители на неофройдизма, под формата на неопсихоанализата са Хари Съливан и Ерих Фром. Те възприемат идеята за ролята на “несъзнателното или подсъзнателното” при формирането на човешкото поведение, но отдават по-голямо значение на културните и социални фактори. Така те прагматизират научната концепция на З. Фройд и я адаптират към специфичните американски условия. Според Ерих Фром за формиране на рационално човешко поведение определящо значение има взаимодействието между психичните и социалните фактори. Той разработва и концепцията за “социалните характери”. В нейната основа лежи разбирането, че различните типове социални характери се формират в резултат на взаимодействието между индивидуалната човешка психика и социално-икономическата среда. Според Е. Фром базовите характери на обществото са четири:
Концепция на бихейвиоризма. Възниква в САЩ с представители Джон Уотсън и Едуард Торндайк. Тази концепция е водеща в американската психология през 20-те години на миналия век. Характерно за нея, е че поведението на хората се изследва чрез наблюдение на връзката “стимул – реакция”, според Джон Уотсън. Върху една и съща група от хора, се въздейства с еднакви стимули, но се получават различни реакции. По това време се появява и закона за ефекта (за резултата) на Едуард Торндайк, който разбира резултата, като функция от поведението на личността. Според привържениците на бихейвиоризма, хората се раждат с равни възможности и тяхното поведение и резултатите от него зависят единствено от влиянието на социалната среда. Концепция за необихейвиоризма. Основни представители на тази концепция са Кларк Хъл, Едуард Толман и Бурус Скинър. Те възприемат и доразвиват идеята за анализ и управление на поведението, но се опитват да намалят механистицизма и възможността за манипулиране на личността. Необихейвиоризма се характеризира с “теорията за обусловеността”, когнитивното (познавателно) направление и модела за “оперативната обусловеност”. Концепция за хуманистична психология. Тя се заражда в средата на ХХ-ти век и е свързана с модернизацията на психоанализата. Формирането и развитието на тази концепция е свързано с имената на Карл Роджърс, Абрахам Маслоу и Гордън Олпърт. Представителите на тази концепция защитават тезата, че здравия човек не трябва пасивно да се примирява и приспособява към средата, а трябва активно да търси самореализация и самоактуализация, т. е. да развива своите потенциални възможности и способности и да се стреми да оказва активно въздействие върху средата. Концепция за социалните роли. В основата си тази концепция съдържа тезата, че поведението на личността е функция на социалната роля. Социалната роля от своя страна е основен елемент в механизмите на организационното поведение. Представители на тази концепция са Уилям Томас, който създава т.нар. направление на “малките групи”, Карл Рицлер, който създава направление “междуличностни отношения”, Ян Морено, който създава социометрията и др. Концепция за ситуационния модел. Тази концепция се нарича още концепция на социалните действия. Основен представител е Дейвид Силверман. Съдържанието й се изгражда на базата на взаимодействието между организацията и хората. Организацията се разглежда най-вече от позицията на конкретна ситуация, от една страна, и от друга - от позицията на социалните действия на отделните нейни членове. Концепция за социалната функция, демократизма и информатизацията (модернистична концепция). Тя се базира на демократизма и информатизацията на обществото и управлението. На преден план в тази концепция излиза поведението на високообразования работник, специалиста и ръководителите, които демонстрират инициативност, активно поведение, висок професионализъм, добро познаване на новите технологии, в т.ч. и на информационните. Основни представители на тази концепция са Питър Дракър, Бил Гейтс, Алвин Тофлър и др. Опознаването и изучаването на концепциите на организационното поведение дава възможност на ръководителите и мениджърите да избират подходящ начин за въздействие върху поведението на отделните личности, с цел да ги активизират и да подобрят резултатите от дейността им, което се отразява пряко върху ефективността на организацията. Задачи и въпроси за самостоятелна работа,
Направете кратка историческа “стълбица” в развитието на Организационното поведение, като изписвате последователно имената на изследователите и годините, когато са направили своите изследвания. Посочете конкретни примери за “организацията” в четирите аспекта на нейното проявление (Например, Фирма “ЗИТА” е институционилизирано формирование и има административна и производствена структура). Разработете матрица за разкриване и обвързване на личностните характеристики по модела на Майерс-Бригс (да се ползва книгата на М. Паунов Организационно поведение, С., 1998) Съставете нова теоретична концепция, като използвате елементи от разгледаните концепции за организационното поведение. Аанализирайте подходите на организационното поведение и посочете кои от тях и защо са подходящи за въздействие върху поведението на персонала на определено предприятие (трябва да се изхожда от качествата на персонала на реално предприятие). Съставете таблица, в която да опишете характеристиките на отделните подходи, разгледани в текста. Можете да добавите и други подходи от литературни източници. Направете кратка характеристика на екстровертите и интровертите. Анализирайте собственото си поведение и определете Вашата принадлежност към една от двете групи; определете принадлежността към една от двете групи на Ваши близки хора и приятели. Кои са основните направления в развитието на дисциплината “Организационно поведение” и каква е връзката между тях? Съставете речник на понятията, които се използват от Организационното поведение, като използвате текста от първата глава. Разширявайте и допълвайте речника след усвояване на нови понятия от следващите глави.
При управлението на индивидуалното трудово поведение е необходимо да се изясни предварително съдържанието на понятията “личност”, “индивид”:
Организационно-поведенческия аспект на личността може да се разглежда в следните две направления:
И за двете направления е характерно, че личността се разглежда като субект на активна целенасочена дейност. Личността е способна да избира и да направлява своето поведение. За да може да се управлява индивидуалното трудово поведение е необходимо да се разкрие структурата на личността и нейните базови елементи. Структурата на личността представлява строежа на нейната цялостност (на личността). Тя включва основни структурни характеристики на отделните равнища и зависимостите между тях. В литературните източници съществуват множество класификации на структурата на личността, но измежду тях най-съществено значение и за изследователската и за приложната работа имат двете структури – структурата на “Аз-а” и “биосоциалната структура” (фиг. 2). 
Фиг. 2 Структурата на “АЗ-А” изразява единството, целостността на личността и нейното отношение към собствения и околния свят. В тази структура на Аз-а има 3 структурни равнища:
“Биосоциална” структура и нейните и структурни равнища се свързват с изследванията по социална психология на К. Платонов. Според него “био-социалната” структура включва четири структурни равнища:
включва темперамента, възрастови и полови характеристики на личността. Темпераментът се свързва с типовете висша нервна система като присъщо свойство на човешкия организъм и се намира на границата между личността и организма.
се намира съзнанието като висша форма на развитието на психиката. Това равнище на психологическата подструктура включва възприятия, емоции, мислене, въображение, творчество, памет, реч, воля.
Четвъртото равнище подструктура на социалната ориентация обхваща личностната ориентация. Тя включва нагласата, ценностите, мотивацията, интересите, призванието, убежденията и пр., които формират поведението на личността при определени обстоятелства. Изследването на структурата на личността, характера, способностите и поведението се извършват при съблюдаването главно на два подхода – типологичен и характеристичен. При използването на типологичния подход личностите се структурират и подреждат в групи, съответстващи на предварително определени типове. Всяка група се характеризира със специфични особености на цялостното поведение на личността. При характеристичния подход личностите се структурират и подреждат в отделни категории, които притежават специфични характеристики (черти) на поведението. Изучаването на структурата на личността и на човешкото поведение и при двата подхода се базира на индивидуалните различия. Решаването на проблемите на индивидуалните различия е свързано с разкриване на индивидуалността като специална структура на всяка човешка личност, на ценностната ориентация, на възприятията и комуникациите, на причинните характеристики, чрез които личността обяснява причините за определено поведение. В основата на индивидуалните различия лежат способностите и интелигентността на личността. Способностите са индивидуални особености на личността, които са условия за успешно осъществяване на някаква дейност и разкриват различията в динамиката на овладяваните необходими за нея навици, умения и знания. В литературата съществуват множество класификации за способностите, но най-известна е тази на Върнън17, според която способностите могат да бъдат разделени на две основни групи:
Друга класификация на способностите ги определя като:
По-късно тази класификация се разширява със способност за творчество, за оценка, за общуване и за поддържане на добри взаимоотношения. Друг автор, който се опитва да структурира способностите е Чарлз Спиърман18. Според него има две равнища на способностите:
Интелигентността често пъти се разглежда се като сумарен количествен израз на способностите. Интелигентността според Търстоун19 може да се разглежда още като:
Според Аргай за изследване и оценяване на интелигентността се използват два подхода – единият предполага характеризиране на интелигентността чрез способността за мислене (абстрахиране, индукция, дедукция, решаване на проблеми, размишление, управление на познавателната дейност), а другият – чрез тестовете за интелигентност. По отношение на тестовете основната заслуга е на Карл Юнг и Ханс Айсенк, който разработва тестове за определяне на темперамента на личността и коефициента на интелигентността. №5 2.2. Темперамент Темпераментът, като понятие има латински произход и се определя като съвкупност от устойчиви индивидуални психични свойства, които определят динамиката на психическата дейност на човека и остават относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейността.20Темпераментът означава смес, умереност, съотношение на частите в цялото.21 В областта на организационното поведение, темпераментът характеризира индивидуалните способности, динамиката и силата на личността, т.е., чрез темперамента се характеризират основните качества на личността като жизненост, възбудимост, енергичност, реактивност. Въпросите на темперамента са били актуални още от древността. Така например, според древногръцкия лекар Хипократ съществуват четири вида темперамент. Той ги свързва с четири основни елемента от строежа на човешкото тяло – кръвта, лимфата, черната и жълтата жлъчка. От тяхното съотношение зависи типа на личността. Немският психолог Ернст Кречмер анализира структурата на човешкото тяло и поведението на личността и търси връзка между тях. Изследвайки закономерностите, той открива четири типа хора – според строежа на тялото, на лицето и на черепа. Е. Кречмер ги описва като атлетици, астеници, пикници, хипопластици. Впоследствие той определя и три типа темперамент – цикломатичен, смесен и шизотимичен. Темпераментът е една от важните характеристики на индивидуалните различия в поведението и се характеризира с няколко психологични свойства:
На базата от съвкупността от тези качества, според темперамента личностите могат да бъдат:
Изучаването на типологията на хората и идентификацията на определена личност към определен тип има значение при мотивацията на персонала, при подбор на нов персонал, при разпределяне на длъжностите, при съставяне на програми за обучение и квалификация и др. №6 2.3. Възприятия Възприятията са третият елемент, свързан с индивидуалните различия на хората. Възприятието представлява субективен образ на предмети, явления, процеси или състояния, които пряко или косвено въздействат върху човешкото поведение. К. Юнг разкрива и характеризира четири психологически функции, които са производни на две личностни измерения – типът на възприемане и типът на оценяване, чрез които човекът самоосъзнава окръжаващата среда и взаимодейства с нея.22 Според К. Юнг, възприятието се базира на усещането, чрез сетивата или на интуицията, която е свързана с миналия опит. Формите на възприятието чрез усещането са зрителна, слухова, обонятелна, осезателна, вкусова. Хората, които възприемат света чрез сетивата са прагматични, предпочитат установени правила в дейността си, гледат реалистично на света, рядко се въодушевяват и отдават значение на реализацията си в настоящето. Основните свойства на възприятието, чрез сетивата са предметност, цялостност, константност, категориалност (обобщеност). Възприятието, основаващо се на интуицията е свързано с подсъзнателни процеси, които са отражение на минал опит. Хората, които възприемат света по-вече чрез интуиция, отколкото чрез сетивата си са ориентирани предимно към бъдещето, вдъхновяват другите с идеи за промяна и обновяване. В индивидуалното трудово поведение23 възприятията са непосредствено свързани с особеностите на трудовата дейност и се развиват и обогатяват заедно с него. В този смисъл възприятията са трудов, дейностен, културен и конкретно ситуационно обоснован процес. Върху тях оказват влияние редица фактори измежду които по-важни са:
Върху индивидуалното поведение на личността, освен възприятията, оказва влияние и оценката на възприеманото. Според К. Юнг съществуват две алтернативи – оценка чрез “мислене” и оценка чрез “чувстване”. Оценката чрез “мислене” се основава на логиката и аналитичността в процеса на търсене на правилното, вярното и обективното. Оценката чрез “чувстване” се основава на лични, субективни и емоционални процеси в търсенето на “доброто” и “хубавото”. Възприятията и оценката са присъщи индивидуални характеристики на всеки човек. Чрез тяхното наблюдение и изучаване може да се определи типологията на познавателния стил на отделния индивид. Обобщаващите изводи на К. Юнг и комбинациите на възприятията и оценката, които формират четирите типа познавателни стилове могат да се представят в следната матрица (фиг.3): ОЦЕНКА НА ВЪЗПРИЯТИЯТЯ ВЪЗПРИЯТИЯ ЧРЕЗ МИСЛЕНЕ /ОМ/ ЧРЕЗ УСЕЩАНЕ /ВУ/   
ЧРЕЗ ИНТУИЦИЯ /ВИ/ ЧРЕЗ ЧУВСТВАНЕ /ОЧ/ 
Фиг. 3 Първи тип – ВУ/ОМ (усещане - мислене); Втори тип - ВИ/ ОЧ (интуиция - чувстване); Трети тип - ВУ/ ОЧ (усещане - чувстване); Четвърти тип – ВИ/ОМ (интуиция - мислене). В Каталог: files -> unwe files unwe files -> Тотално управление на качеството unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър unwe files -> Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3! unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
|
