Първа тема основи на организационното

Автогенен тренинг (АТ) практикувам от близо 15 год.

Автогеният тренинг повдигна настроението ми, смекчи и прогони от мен страховете, грижите и болките.

Чрез Автогенния тренинг аз опредилих своите ценности в живота, а именно вътрешният си мир и хармония с моите родни и близки хора.Кариерата е вторият по важност приоритет в живота ми.Какво направих един ден преди повече от 15 години ?

Взех лист хартия и написах основните ценности в живота си:

• 
  Самореализацията,
  
• 
  независимостта,
  
• 
  здравето,
  

Така например за постигане на “самореализацията”си поставих следните цели и подцели:

1.Да получа добро образование (подцел: да завърша добро учебно заведение).И наистина постигнах поставената си цел- през 1997 год.завърших магистратура в Икономичиски университет – гр.Варна;

2.Да науча чужд език (подцел: да запиша и завърша курсове). И тази поставена цел постигнах- завърших курсове по английски и немски език,който и до настоящият момент усъвършенствам;

3.Да намеря добра постоянна работа по специалността си (подцел: трябва да я търся). И тази цел постигнах- през 1998год. кандидатсвах за работа в Териториално статистическо бюро-гр.Бургас , където работя до настоящия момент;

4.Да се квалифицирам(подцел :да премина курсове за допълнителна квалификация,семенари и т.н.).До ден днешен непрекъснато обогатявам знанията си в областта на компютърните технологии, следя всички нормативни изменения, касаещи моите служебни задължения, участвам активно в семинари и т.н.

Всеки човек трябва да съчетава реализирането на главните си цели в живота с ежедневните по-краткосрочни дейности.

Един от успешните начини да планирам нещата е да си направя програма. Тя е най-необходима, когато трябва да върша „хиляди неща” всеки ден.

Купих си един голям бележник, където си записвам задачите за една година.

Първо записвам тези от тях, които касаят изпълнението на основните ми цели в живота. След това преминавам към планиране на ежемесечното и ежедневното си време, като определя всекидневната си работна и лична програма.

• 
  Планирана дейност;
  
• 
  Степентта на нейната важност;
  
• 
  Период от време, час на деня;
  
• 
  Съдържание на работата, която трябва да извърша;
  
• 
  Място за изпълнение на дейността (у дома, в офиса и т.н.);
  
• 
  Кой е възложителят или на кого е възложена работата.
  

Съставяйки програмата, обръщам внимание върху дейностите, които могат да бъдат изпълнени едновременно, на тези, които имат стриктни срокове и на тези, които имат еднакъв краен срок за изпълнение (може би ще се наложи някои от тези задачи да бъдат предадени на друг човек).

При планирането винаги имам на ум един резервен вариант за действие. Този план „Б” може да ме спаси в случай на непредвидените ситуации, когато не успявам да свърша работата си в срок. Желателно е да се отделя малко „резервно” време за всеки случай и да се отчете влиянието на външните фактори – например задръстването по пътя или неочакваното посещение на някой клиент (за служебните задачи) или, например, намаленото работно време на някой магазин (за личните задачи).

Най-важното е да не се проточва планирането, превръщайки го в един безкраен процес. Отбелязвам в плана задачите и резултатите, които вече съм изпълнила. По този начин виждам до къде съм стигнала.

Как преминава един мой делничен ден?

Всяка сутрин ставам в 5,45 часа.До 6.30 часа съм направила личният си тоалет и съм приготвила закуската за съпруга и детето си.

От 6.30 до 6,45 часа пия сутрешната доза кафе.

От 6.45 до 7.15 часа приготвям моите и на детето дрехи за работа респ. за училище; свършвам някаква домакинска работа и т.н.

От 7,15 до 7.45 е времето за сутрешното ми отпускане т.е. това е моят автогенен тренинг или специално изградена и разработена от мен система от упражнения за отпускане на тялото и за премахване на стреса и безпокойството.

В 8,00 излизам от къщи и вървя пеш до работа. Движението сутрин ми помага много като ме зарежда с енергия и ме държи бодра през целият ден. На работа пристигам в 8.25 часа.Винаги отивам 5 минути по-рано и преглеждам задачите,които трябва да свърша през деня,които съм си отбеляза от предходния ден.В 8,30 часа започвам изпълнението им като ги степенувам по степен на важност.До 12.00 часа съм изпълнила по-голямата част от заложеното ми в плана.От 12.00 до 12.30 часа е обедната ми почивка и от 12.30 часа отново се захващам да довърша това,което съм заложила по план-график. До 16.00 трябва да съм приключила с изпълнението на задачите.

От 16.00 до 16.30 часа сядам и на бележника си нанасям задачите, които ми предстоят да свърша през следващият ден като отново ги степенувам по важност.

В 16.30часа напускам работното си място и отново се прибирам до къщи,вървейки пеш.

По този начин се отпускам от напрежението и стреса през деня. Като се прибера вземам личен тоалет; обръщам внимание на детето и съпруга си; свършвам някаква домакинска работа; вечеряме не по-късно от 19.30 часа;отново домакинска работа и сядам пред компютъра да проверя личната си поща.Ако ми остане свободно време гледам телевизия, ако ли не се информирам от пресата или от интернет.

21,30 до 22,00 часа отново отделям време за себе си – това е вторият автогенен тренинг. Той е време за равносметка и самооценка как е преминал деня ми? Как го правя? Затварям се сама в стаята предупреждавам близките си да не ме безспокоята 30 минути. Имам си любима оперна музика, която включвам съвсем тихо. Отпускам се на креслото, загасям лампата и пресмятам на ум всичко, което се е случило през деня.

Лягам си не по- късно от 22.30 часа .Пет часа на денонощие сън ми са достатъчни да възстановя силите си за следващият ден.Много хора ми се чудят как ставам сутрин толкова рано и съм бодра през целият ден.Отговарям им – въпрос на тренинг.

От казаното до тук става ясно,че аз съм типичен представител на интровертите т.е. имам висока активност рано сутрин; обичам да работя с идеи; работя по-добре,когато не съм обезпокоявана от никого; планирам и държа да свърша поставените си задачи за деня; педантична съм.
     
     Автогенният тренин изисква постоянство, а постоянството се калява с времето - не напразно това е тренинг, който възниква от същината на човека – т.е. автогенен.

Упражняването включва търпение и вяра в успеха, който е важен за нас.

Това обаче не може да се усвои толкова бързо, затова и трябва да тренираме отново и отново, незабравяйки да си повтаряме:

“Нищо не носи повече успех от самият успех”.

  Представите са най-естественото, евтино и просто средство за поддържане на здравето -

Често те са и най-ефикасното средство.

Всеки може да си служи с Автогеттият тренинг, всеки може да си помогне сам, всеки може да съсредоточи мислите си така, че да има най-ефикасно следствие от тях за себе си.

 Автогенният тренинг е ефикасен метод, практическа помощ за живота.

Той предлага многобройни предимства на хората, стремящи се към психосоциално здраве. Ако не можем да бъдем съвършени в психосоциално отношение, поне трябва да се стремим към това. Всеки може да извлече от Автогенния тренинг предимства за себе си и за околните и най-важното – чувствайки се добре в собствената си кожа.

 Задачи и въпроси за самостоятелна работа,

 Характеризирайте структурата на личността и нейните еле­менти. Направете разграничаване между “способност” и “интелигентност”, които са двата основни елемента на индивидуалните различия (подредете елементите в таблица с две колони).

 Анализирайте “темперамента” и типологията на личностите. Определете към кой тип личности принадлежите, като посочите и конкретните качества. Отговорете на въпроса могат ли представители на четирите типа да работят заедно в екип, като мотивирате положителния или отрицателния отговор.

 Анализирайте съдържателните и процесни мотивационни теории и съставете таблица със следното съдържание:

 Напишете курсова работа на тема”Приложните аспекти на мотивацията” (като допълнителна литература използвайте книгата на Йосиф Илиев Управление на човешките ресурси. Изд. АБАГАР, В. Търново, 2005 и на Ангел Ангелов Организационно поведение, Тракия-М, С., 2002)

 Анализирайте процеса на тренинга, като основен инструментариум за мотивация – опишете процеса и неговите етапи. Разработете тренинг-програма за мотивиране на персонала в избрано от Вас предприятие.

 Допълнете речника с новите понятия от втора глава.

Всяка група има точно определена мисия. Според мисията и предназначението си групите могат да бъдат:

• 
  първични малки и вторични големи;
  
• 
  реални и условни групи;
  
• 
  функционални и целеви;
  
• 
  групи по интереси и приятелски групи;
  
• 
  формални и неформални.
  

Делението на групите на формални и неформални се възприема от голяма част от изследователите на човешките отношения в организациите, защото те показват две взаимно пресичащи се структури, които съществуват във всички организации без изключение. Като анализира поведението на формалните и неформалните групи в организацията, Хр. Макаков представя сравнителна характеристика на базата на осем параметъра (табл. 3.):

Таблица 3.

Параметри	Формални групи	Неформални групи
1. Основна цел	производителност, ефективност, работа	удовлетвореност и сигурност на членовете
2. Причини за възникване	структура и цели на организацията	социалнопсихологически и лични
3. Начин на възникване	преднамерено се формират от организацията	спонтанно, самоорганизират се
4. Начин на влияние вър­ху членовете	чрез пълномощията и служебната власт на мениджърите, произтичащи от разликата в организационната йерархия	посредством влиянието на междуличностните отношения възприетите ценности, взаимната поддръжка и подкрепа
5. Комуникации	по правило е отгоре-надолу, използват се официалните канали и средства, оперативността им невинаги е добра	използват се неофициална комуникационна мрежа “от човек-на човек”, скоростта е учудващо висока
6. Лидерство	официално, като лидерът се опре­деля от организацията понякога лидерът е различен (лидер на мненията) или не е ярко обособен	лидерът се самоутвърждава или се избира от групата
7. Особености на междуличностните взаимоотношения	възникват и се установяват поради структурата на организацията, същността и особеностите на работата и необходимостта от взаимодействие между отделните “работни места” и длъжности	възникват и се установяват поради личностна привлекателност, социалнопсихологически причини или професионални проблеми и несигурност
8. Оценяване и контрол	от официалния мениджмънт, със служебни средства, разчита се на награди и наказания	от неформалния лидер или членовете на групата, последствията са от социално естество

Използваните параметри разкриват различията и общите черти на формалните и неформалните групи.

• 
  възникване (или създаване) на групата;
  
• 
  утвърждаване на групата, развитие и разрастване;
  
• 
  разпадане на групата или прекратяване на дейността й.
  

• 
  развитие на отношенията между личностите в групата – “личност – личност”;
  
• 
  развитие на взаимодействието “личност – група”;
  
• 
  развитие на взаимодействието “група – организация”.
  

• 
  етап на ориентиране;
  
• 
  етап на разрешаване на вътрешни проблеми;
  
• 
  етап на растеж и продуктивност;
  
• 
  етап на оценка и контрол.
  

Изграждането на екип е усилие, при което самият екип проучва как най-добре да работи заедно, като не се нарушават индивидуалните интереси на нито един от членовете му. То се осъществява по-лесно, когато всичките му членове работят върху важна за всички задача. Това позволява на всеки член на екипа да показва своите технически знания и способности при решаването на проблем, изпълняването на проект или изграждането на нови програми.

В този процес изграждането на екипа се улеснява, като членовете оценяват връзките помежду си в работата в екип и после откриват и развиват насоки, които ще доведат до увеличаване на продуктивността и сътрудничеството в екипа.

Като част от този процес членовете на екипа трябва да научат и как да решават конфликти, да оценяват постиженията и да осигуряват подкрепа, окуражаваща всеки човек в участието му и организацията на екипа.

Когато хората работят в екип, пред тях са поставени за решаване два фундаментални проблема:

Първият е задачата или проблемите, които възникват от това как да се свърши дадена работа. И много често това е единственото, което екипът взема под внимание.

Второто, не по-малко важно, е самият процес на работа в екип: механизмите, по които екипът действа като цяло.

Най-важно при изграждането на един екип е хората, от които е съставен да са подходящите хора на точното място. Те трябва да са технически компетентни относно екипната цел и да се допълват един друг в екипната работа.

В ефективните екипи, всеки член играе възложената му роля, като използва таланта, знанията и уменията си по най-добрия начин. Когато всички членове обединят способностите си, за да изтъкват силните си страни и да доведат до минимум слабостите, общите цели обикновено се постигат. Когато от друга страна, групите разчитат на изявите на отделните личности, те обикновено успяват в по-малка степен или трудно. Повечето успехи или неуспехи са резултат от добрата или слабата работа на екипа. Когато общата работа на екипа куца, добрите ръководители могат да определят къде са проблемите и да предприемат корективни действия, за да постигнат желаните резултати.

Тайната на екипната работа е в откриването на баланс на поведения и умения сред хората в екипа, с които те взаимно да се допълват. Екипът няма да работи добре, ако хората в него се изявяват в едни и същи роли – ако всички са само “анализатори” или само “изпълнители” например.