Първоначалните учения

Предаване

Обхвата и целта на предаването отличава този аспект на полагането на ръце от действието на изцеление. Със сигурност, един аспект на това какво може да бъде предадено на друг чрез полагането на ръце е изцеление.¹⁵⁶ Обаче, предаването чрез полагането на ръце е по-широко очертано като средствата за прехвърляне на делегираната сила и власт на Христос за специфични цели. Тези цели вземат разнообразни форми, но общо взето, могат да бъдат описани като установяване на ред и упълномощаване на Тялото на Христос.

Например, обикновеното управление свързвано с кръщението на Духа е полагането на ръце.¹⁵⁷ Обаче, няма специфична методология изисквана за кръщението на Духа, понеже Самия Исус кръщава със Святия Дух.¹⁵⁸

Сред различните начини, по които човек може да бъде кръстен в Духа, полагането на ръце управлява кръщението от човек на човек, придвижвайки Божието Царство чрез неговите посланици.

Предаването е едно от управленията позволени от Святия Дух за удостоверяването на дарбите на управление (дома) и за разпределянето на способностите (пнеуматик каризмата).¹⁵⁹

Човека полагащ ръце на другите претендира да представя Господа. Неговата правдоподобност да функционира в този капацитет трябва вече да е установена, но когато човека е изпратен до различна област или хора, трябва да бъде удостоверен за тези хора и да бъде установен във властта, която представлява човека.

Както говорихме за специфичните случаи на изцеление, полагането на ръце потвърждава посланика пред хората и установява властта на този човек да действа в капацитета, в който той или тя са изпратени.

Когато някой е изпратен да предаде аспекти от Святия Дух, този върху когото се полагат ръцете може да разчита на правдоподобността на посланика. Човек удостоверен чрез полагане на ръце и предаване на някой аспект на Святия Дух на други хора, означава, че Духа е упълномощил човека да функционира в самото нещо, което предава. Изискването за упълномощаване също означава, че полагането на ръце трябва да бъде по взаимно съгласие между служителя на благодатта и получателя.

Същността на това, което се предава – например, дарбите на Духа – е различна от процеса на управление, чрез който се предава. Дарбите, които се предават могат да се състоят от онези неща, които Духа е установил в човека след кръщението на Святия Дух. Предаванията могат да включват дарби на помагания и, в зависимост от призванието на човека, и дарби на управления. Свръхестествените дарби са необходими, за да функционира Тялото на Христос правилно и ефективно.

Всеки е надарен по рождение с определени духовни дарби, които се активират когато човека е кръстен с Духа. Павел претендира за дар, който му е даден по рождение, и този дар е бил потвърден след срещата му с Исус по пътя за Дамаск, от Самия Исус.¹⁶⁰ Други дарби се дават когато са нужни:

Същността на предаването чрез полагането на ръце е подпомагано и е улеснявано чрез реда в Божия дом. Писмата на Павел до римляните и до коринтяните, като духовен баща на тези вярващи, показват как предаването е част от този ред.

В Коринт, е имало и други, като Аполос и Петър, които са служили на тялото на Христос, но Павел е имал бащинска отговорност към тях. Част от неговата отговорност е била да се увери, че те са правилно екипирани да функционират индивидуално и корпоративно. Имайки предвид тяхното състояние, той силно съзнавал тяхната нужда от по-голяма мъдрост и по-голяма чувствителност към духа на пророчество.¹⁶²

Подобно, Павел напълно е усещал трудността на вярващите в Рим, и е копнеел да ги посети отчасти, за да им предаде духовни дарби: „Копнея да ви видя, за да мога да ви предам някои духовни дарби, които да ви направят по-силни – за да можем и вие и аз да бъдем взаимно насърчени в нашата обща вяра“.¹⁶³ Като духовен баща наблюдаващ част от своето семейство, Павел знаел какви дарби са необходими за ефективното функциониране на тази част от семейството му.

Една от активните отговорности на духовния баща е да наблюдава отблизо духовното състояние на тези, които са под неговата грижа. Където има дефицити, това може да бъде поправено чрез предаването чрез полагането на ръце, това е част от управлението предприемано за тяхната грижа и снабдяване. Установена като основна за този ред, практиката на предаване на дарби чрез полагането на ръце трябва да бъде широко практикувана в Тялото на Христос; подчинена на ограниченията свързани с правдоподобността на този, който предава и със съгласието на този, който приема.¹⁶⁴

Потвърждение

Определени дарби на Духа живеят в човека „от утробата на майка му“, а призванието на човека безвъзвратно се определя от Бог.¹⁶⁶ Потвърждаването на дарбите на човека, обаче, идва след време, когато той е функционирал в своите дарби до такава степен, че другите могат да засвидетелстват за готовността на човека да функционира в по-широка сфера в тези дарби.

Когато вярващите достигнат мястото на зрялост, потвърждаването на тази зрялост и на дарбите, които подкрепят тяхната работа се извършва чрез полагането на ръце. Тимотей дава пример за този процес в Новозаветната Църква.

Тимотей беше призован, заедно с Павел, да носи словото на Господа сред езичниците. Специалният му дар беше този на апостол.¹⁶⁷ Когато дойде времето неговите дарби да бъдат потвърдени, лидерите в два града (Листра и Икония) свидетелстваха за верността на Тимотей, понеже той се беше обучил и беше станал опитен в своите дарби и беше придобил една прекрасна репутация сред тамошните вярващи.¹⁶⁸ Той беше достигнал такова ниво на компетентност в своето функциониране, че му беше препоръчано да се присъедини към групата на Павел. И понеже Павел и стареите от тези градове познаваха Тимотей, те потвърдиха дарбата в него чрез полагането на ръце.¹⁶⁹

Когато Тимотей беше изпитан, неговото удостоверяване да функционира беше предварително установено, и Павел можеше да го насърчи като напомни на Тимотей за неговото потвърждаване.¹⁷⁰

Друг аспект на тази практика на потвърждаване беше да се установят вярващите, които бяха дошли от езическия свят в Божието Царство чрез полагането на ръце.¹⁷¹ Това също е друг пример за потвърждаване на дарбите на някого, понеже всеки призив на човека, и следователно, вродените дарби, идват от идентичността на човека в Божието Царство. Това потвърждаване дава възможност на човека да функционира в духовните дарби, понеже потвърждаването е установяване на правдоподобността на друг.

В Царството, никой не може да действа по своя си начин или да доказва правото си да функционира. Тези, които са на власт правят място за други да влязат в своите функции, и когато покажат ниво на зрялост съответстващо на тяхното призвание, те се потвърждават на тези места от онези, които имат властта да правят това. Потвърждаването предполага, че човека действа в сила и власт. Това премахва нуждата от самоудостоверяване и дава приемственост и разширяване на служението на Тялото на Христос.

Днес, потвърждаването е понижено до една церемония за встъпването на човек в членство на религиозни групи. Библейското потвърждаване, обаче, е действие, което разпознава промяната на някого от езическата култура в Божий син. То също установява онези, които са функционирали в своите дарби и призвания на ниво на зрялост, достатъчно, за да им се има доверие и да могат да функционират в по-широка сфера отколкото преди да бъдат потвърдени.