Принципа на възкресението

Принципа на възкресението

Невъзможно е да се пренебрегне преобладаването на този принцип в естествения свят. Всяко човешко същество преживява този процес ежедневно. Той е бил източника на храна за хора и животни всеки ден още от сътворението. Все пак, мнозина постоянно отричат възможността живота да идва от смъртта.

Бог е използвал произвеждането на храна, която е основна за оцеляването на човешките видове, за да покаже вечния принцип на възкресението, който е централен за Неговите цели за поставяне на човечеството на земята.

Бог е създал едно постоянно снабдяване от храна докато е планирал, че това ще изпълнява тези цели. От този замисъл, човек може да заключи, че Бог е планирал, че много поколения ще дойдат от Адам. По този начин, тяхното съществуване на земята не е просто с цел да се запълни пространство или да се бележи време до края на века, а заради изпълнението на вечни цели от едно поколение на друго. Така че, Бог каза: „Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и жега, лято и зима, ден и нощ никога няма да престанат“ (курсивът е добавен).¹⁸⁰

Съответно, естественото явление на възкресението е свързано с божествената цел на Исус да бъде на земята и със съдбата на човечеството като Божии синове. „Аз съм възкресението и живота. Който вярва в мене ще живее, дори и да умре; и който е жив и вярва в Мене никога няма да умре“.¹⁸¹ Бог винаги е възнамерявал в Христос възкресението и живота да бъдат неделими компоненти за живота на вярващия.

Семето на Духа

Бог оформи тялото на Адам от пръст и постави дух, който произлизаше от самата личност на Бог в него. Ума на човешкия дух възприема всичко от небесна гледна точка. Бог също така даде на Адам и душа, така че човечеството да може да пресъздава небесните реалности във времето и пространството. Хората, следователно, имат капацитета да представят невидимия Бог във видимата област по начина, по който семето повтаря източника на своя произход.

В личността и по предназначение, „Адам [беше] Божия син“.¹⁸² Предназначението на Адам като семето на Божия Дух беше да показва Божията природа. Начина на това показване беше неговото представяне като Божия син. Той можеше да показва както природата така и характера на Бог, неговия Баща, във владението на земята, върху която Бог постави Адам за управител. Като същество произлязло от личността на Бог, Адам трябваше да направи невидимия Бог видим, чрез представяне.

Включвайки тяло, душа и дух, естествения ред на природата на Адам беше такава, че неговия дух превъзхождаше душата му, вързан за творението чрез тялото си. Непокорството му и отделянето му от Бог промени този ред, когато душата му се изтъкна като доминиращата част на неговото същество, контролирайки мислите му и действията му:

Тази променена гледна точка събуди както виждането му за реалността така и неговата цел, за която беше в света. Преди, целта на Адам се определяше от истината, че той беше дух предназначен да имитира Божията природа и характер, правейки Бог видим във владението на земята. Вярата, че е просто плът промени неотложните му приоритети за съществуване, и оцеляването стана главната мотивация за неговото съществуване.

Адам живя близо 1,000 години след падението, и неговите виждания станаха основата за човешката култура. Тази култура продължи без промяна до идването на Христос. Христос дойде, за да възстанови първоначалния ред на Божиите приоритети.

Исус възстанови знанието, че Бог е поставил Сина Си на земята за полза на цялото човечество. Това знание беше загубено в хилядолетията последвали падението на Адам. То беше заменено от образи и сенки на истината, докато Исус Христос не беше разкрит като Божия Син.

Телесното възкресение на Христос е краеъгълния камък за вярата на онези, които уповават на Бог.

Всеки човешки дух произлиза от Бог и е бил предаден като дар от Бог в това, което Джон Милтън описва като „мрачният Дом на смъртната Глина“.¹⁸⁷ Всеки дух е предназначен да показва някой аспект от Божията природа на земята. Това е предопределената цел в основата на създаването на всяка личност.

Обаче, пълното показване на Божията природа не е възможно в една отделна личност. Бог е възнамерил цялостното показване на Неговата природа и характер да бъде подслонено в една корпоративна единица състояща се от много отделни части: „Всички тези са работата на един и същ Дух, и Той ги разпределя на всеки, както решава Той. Точно както едно тяло, въпреки че е едно, има много части, но всичките му много части оформят едно тяло, така е и с Христос“.¹⁸⁸ Въпреки че аналогията е с човешкото тяло, корпоративната единица, за която се говори е едно духовно тяло, наречено Тялото на Христос.

Духа поместен в тялото на човека Исус е духа познат като Христос. Неговата уникална разлика от всички други духове е неговата способност да приема и да събира всички отделни човешки духове, които са примирени с Бог в едно корпоративно тяло. Всеки дух примирен с Бог по този начин се зачита съответно като Божий син, и като събрана корпоративна единица, те заедно са Божия Син, или казано по друг начин, Тялото на Христос. Господ Исус Христос е главата на тялото.¹⁸⁹

По време на краткия Му живот, човека Исус остана свързан с Бог като покорния Син. Духа в Него напълно се покоряваше на всяка инструкция от Бог, дори на инструкцията, която доведе до смъртта Му на кръста. Неговия съвършено покорен живот беше модела, с който всички, които щяха да бъдат включени в това корпоративно тяло щяха да се съобразят.

Неговия живот на земята е доказателство, че Той беше носителя на корпоративния дух: „Братя израилтяни, чуйте това: Исус от Назарет беше човек доказан пред вас от Бог чрез чудеса и знамения, които Бог извърши сред вас чрез Него, както сами вие знаете“.¹⁹⁰ Обаче, докато беше жив в плътта, Духа в Него остана прикрит. Неговата смърт беше необходима до известна степен, за да освободи Духа на Христос съдържащ се в Неговото човешко тяло: „Бог Го възкреси от мъртвите, освобождавайки Го от агонията на смъртта, понеже не беше възможно тя да Го държи. ... Бог възкреси този Исус за живот, и ние всички сме свидетели на факта. ... Бог направи този Исус, когото вие разпънахте, и Господ и Христос“.¹⁹¹

Никой не можеше да бъде свързан с Него в Неговото земно тяло; Неговото възкресение премахна ограниченията на човешката плът върху съществуването на Духа Му. Той живя и умря като естествен човек, но беше възкресен като духовен човек.¹⁹² Понеже по-малкия ред беше включен в по-големия, когато Той беше възкресен като духовен човек, никаква част от Него не остана в гроба.

Възкресението на Христос е централно за живота в Духа както храната произвеждана чрез естественото възкресение е необходима за естествения живот на земята. „Ако Христос не е бил възкресен, вярата ви е празна; вие сте още в греховете си. Тогава и онези, които са починали в Христос са загубени. Ако само в този живот се надяваме на Христос, от всички хора ние сме най-много за съжаление“.¹⁹³ Обаче, Павел смело провъзгласява възкресението и живота, който е в Христос:

В корпоративния Син е, където идентичността на хората като Божии синове е възстановена. Исус каза: „Аз съм възкресението и живота. Който вярва в Мене ще живее, дори и да умре; и който живее вярвайки в Мен никога няма да умре…“.¹⁹⁴ Само чрез Христос човечеството е примирено с Бог, като Негови синове.

В корпоративния Христос, човека, който е новороден от Духа е свързан като част от тялото на Христос. Той наследява славата, която Бог даде на Исус. Това е славата да наречем Бог „Баща“, правейки този, който наследява тази слава Божий син.

Чрез тази слава беше, че Исус беше допуснат да влезе във взаимоотношение с Бог като Божия Син. Той създаде покорство към Татко и показа първоначалното намерение на Бог за това да има Син. Бог като Баща показа пълния обхват на Своята любов към човечеството чрез делата и действията, които предприе и чрез личността на Своя покорен Син. Сина избра да не прави нищо от Себе Си и ограничи всичко, което правеше до това, което Татко правеше.

Покорството на Исус беше в това да отстъпи цялата Си личност напълно на заповедите на Баща Си, което Го направи уязвим до крайност. Неговото снабдяване и защита трябваше да бъдат уредени от Баща Му и освобождавани малко по-малко, гарантирани чрез любовта на Баща Му.

Подобно, всяка дума или мисъл, които Той изразяваше идваха от Баща Му, а всяко действие, което предприемаше беше начина, по който Баща Му избираше да изразява Своята природа в този момент. Тези действия разкриваха природата на Татко, а също така разкриваха Исус като Сина на Татко.

Преди да бъде познат като Божия Син, Христос беше познат тържествено като Божието Слово:

Славата на Словото е различна от славата, която Той имаше на земята, която беше славата да нарече Бог „Татко“. При завършването на Своята съдба, Исус се върна при Татко, за да Си вземе обратно славата, която имаше като Словото.

Обаче, Той остави славата, която Му беше дадена докато беше на земята, като изпрати Духа на Осиновение обратно на земята при Своето връщане при Татко. Това е явно от начина, по който Той описа проявлението на Бог, което щеше да Го замени на земята. Относно идването на Святия Дух Христос Исус каза:
Той няма да говори от Себе Си; ще говори само това, което чува, и ще ви каже какво ще дойде. Той ще до0несе слава за Мен, като взема това, което е Мое и ви го известява. Всичко, което принадлежи на Татко е Мое. Затова казах, че Духа ще взема от това, което е Мое и ще ви го известява (Йоан 16:13-15NIV).
Аспекта на Божия Син, който упълномощава корпоративния Христос продължава работата, която беше започната в индивидуалния Син чрез корпоративния Син. Божията работа, която беше изявена в човека Исус може да достигне пълното си изразяване в корпоративния Син, понеже на Тялото на Христос му е дадена същата слава, която Бог даде на Исус. Това е основата на наследството на всички онези събрани в Тялото на Христос, понеже който е свързан с Христос е наследил правото да нарече Бог „Татко“. Затова никой не може да дойде при Татко без да бъде свързан в корпоративния духовен човек.¹⁹⁷ Това не е резултат от някакъв начин на работа. Вместо това, това е основата на „наследството на светиите в царството на светлината“.¹⁹⁸

За да достигне до тази слава човек трябва да бъде новороден. Първото раждане е това на духа съдържащ се в плътта. Следващото раждане е този дух, започващ процеса, чрез който духа става по-превъзходен от плътта.

Относно тези две раждания Исус каза: „Плътта ражда плът, а Духа ражда дух. Не трябва да се изненадваш от това, което казах: ‘Трябва да се родиш отново’“.¹⁹⁹ Процеса на това ново раждане е този духа да бъде освободен от своя контрол от плътта, чрез процеса на смърт и възкресение.²⁰⁰

Първоначалното учение за възкресението на мъртвите до известна степен е предназначено да запознае вярващия със сигурността на промяната. След първото духовно раждане, човек започва етапа на растеж в зрял син на Бог, което накрая води до зряло или точно представяне на Христос.

Павел говори за собствения си растеж във връзка с това като пише: „Когато бях дете, аз говорех като дете, мислех като дете, разсъждавах като дете. Когато станах мъж, оставих зад мен детските неща“.²⁰¹

Всеки един от тези етапи на зрялост включва процеса на умиране за старото и да бъдеш възкресен за новото. Човек се изкачва от слава към слава, последното съществуване е мястото на точното представяне на Татко.

Процеса на възкресение започва първоначално когато човек е новороден и след това минава през всички етапи на растеж и зрялост. Така че, може да се каже, че човек „умира ежедневно“ и е възкресяван ежедневно. Човек, следователно не трябва да се обърква от това, че Бог изисква промяна като постоянна част от процеса на съзряване. Тази промяна е толкова пълна, че може да бъде сравнена единствено с метаморфозата присъща в процеса на смърт и възкресение.