Психология и вътрешна свобода пиер Дако Увод без дрехи и багаж

С този термин назоваваме някои въображаеми продукти на ума. Това са или сравнително свързани разкази по

някаква основна тема, или напълно неадекватни на об­стоятелствата приказки.

Понякога фабулирането се дължи на склонност да се променя истината: тогава става дума за митомания. Но то може да бъде и следствие от патологично състояние -разпадане на съзнанието или тежко увреждане на памет­та, при което въображението остава без всякаква спи­рачка. Патологично фабулиране се наблюдава също при постшизофренни, инфекциозни или токсични състояния, при деменция и пр.

Всеки от нас познава детското фабулиране - при този вид митомания детето разказва измислени истории, най-често след като е гледало някакъв филм или е прочело нещо. То романизира сюжета, изживява го. Поставя се в центъра на ситуация, която го представя в благоприятна светлина в очите на другите. Тук влизат историите за деца-мъченици, за атентати и т. н. В такива случаи тряб­ва да бъдем особено внимателни, тъй като детето раз­казва измислиците си така убедително, че никак не е лесно да се установи истината.

Фабулирането в свидетелските показания

Знаем колко решаващи за изхода на даден процес могат да бъдат свидетелските показания. Те винаги са предиз­виквали известни резерви, а резултатите, получени при някои експерименти, впечатляват със своята противоре­чивост. Колкото и искрен да е човек, съвършено точно отговарящото на фактите показание си остава изключе­ние. Ще видим колко вярно е това, ако се опитаме сами­те ние да опишем някаква сцена, която сме наблюдавали предния ден.

Очевидно е, че неточността на свидетелското показа­ние се дължи на множество фактори: отдалеченост на фактите във времето, сила на паметта, способност за съсредоточаване, несъзнавани предположения, потреб­ност да изглеждаме сигурни в себе си (полицаят или съди­ята могат да въплътяват образа на „родителя", на „ба­щата", пред когото трябва да се покажем в добра светли­на), проециране на собствената личност върху човека, за когото даваме показания, евентуална връзка с този чо­век, интелект, несъзнавани емоции и пр. Без да забравя­ме, че едно трагично събитие може да притъпи внима­нието и оттам да се отрази на паметта, от която зависи свидетелското показание.

Фабулирането представлява интерес както за психо­логията, така и за съдебната медицина, тъй като може да доведе до предявяване на обвинения и самообвинения, до оклеветяване и лъжесвидетелстване, до преследване на невинни хора и неоправдани претенции.

В процесите за изнасилване например митоманът е кошмар за правосъдието. Свидетелските показания на митомани са съсипали не един живот и кариера, разде­лили са не едно семейство, настройвали са цели села сре­щу невинни хора.

В тези случаи сме изправени пред ужасна дилема, тъй като всъщност имаме „една дума срещу друга".

А насилието и неговите трагични последици са факт: физическата и афективната цялост на жертвата е завина­ги накърнена, очакват я срам и чувство за вина. Защото нерядко по време на процеса я превръщат в обвиняема...

Излишно е да даваме още примери - за писачите на анонимни писма или за разпространителите на зловредни слухове, които разбиват живота на цели семейства, разпалват омраза или сеят ужас...

Да се запитаме още веднъж: човешкият живот не е ли изпълнен с фантазми, които са далеч по-многобройни от съзнаваните и рационални явления?

Как да постъпим при един повтарящ се мъчителен, обсебващ и тревожен фантазъм? Как да открием коре­ните на несъзнавания и видимо действащ фантазъм при детето?

На първо място трябва да се придържаме към по­дробностите и контекста на фантазма. Без значение дали става дума за зрял човек или за дете, психологът няма да слуша само това, което се „казва", а ще се опита да раз­бере и онова, което се премълчава. Ще отбележи проме­ните в начина на разказване на едно и също събитие, ще се опита да си създаде представа за обкръжението на пациента. Ще обърне внимание на „подбора" на излага­ните факти, на паузите, продължителните мълчания и пр. Ще забележи какви пози заема разказващият, какви жестове прави, как се изразява, ще се взира и в най-мал­ката „подробност" с цел да му помогне.

Добре е да се знае, че фантазмът е винаги във взаимо­действие с всички психични процеси, тоест с живота като цяло, и с всичко, което съдържа той. Тук спадат сънища­та, бляновете, различните сценарии, в които въображе­нието заема голямо място. Съзнаваме или не, афектив-но обагрени формули от рода на искам да съм пръв във всичко; за нищо не ме бива; винаги побеждавам; неспосо­бен съм да командвам; искам да спечеля много пари; ни­кога не закъснявам за работа и под. са неизменно свърза­ни с фантазми, най-често несъзнавани.

За отбелязване е, че „разконспирирането" на някои несъзнавани фантазми, владеещи личността, често допринася за значително подобряване на физическото, пси­хическото и социалното поведение на индивида.

Трябва да знаем обаче, че всеки опит за тълкуване е само хипотеза със силно ограничени възможности за потвърждаване. Няма нищо лесно в тази област (също както и при тълкуването на сънищата).

В основни линии, разбира се, във фантазмите ще от­крием присъщите на всички нас чувства за малоценност и вина, ще открием тревожност и страх, прекалено чув­ство за превъзходство и т. н. Но фантазмите, както вече казахме, никога не се появяват просто така, като нещо случайно и временно. Те си имат история и това е исто­рията на индивида, в края на която възниква сегашният фантазъм. Затова, когато се опитваме да тълкуваме фан­тазмите, ние се опитваме да разшифроваме тайнствено писание, като четем между редовете.

Тълкуването може да бъде относително правдоподоб­но само ако съпоставим няколко различни фантазми -тогава попадаме на пресечните им точки, забелязваме появата на сродни теми, на общи знаменатели...

Затова е добре човек да записва фантазмите си (също­то би могъл да прави и със сънищата си), като се опитва сам да ги „тълкува" според собствените си усещания. Защото, когато тълкуваме чуждите фантазми, ние оче­видно го правим през призмата на собствените ни усе­щания. В това отношение сме само наблюдатели на без­крайните способности на човешкото въображение. И в качеството си на наблюдатели можем да изопачим смисъ­ла на това, което бързаме да разгадаем. Без сътрудниче­ството на „фантазмиращия" е невъзможно каквото и да е тълкуване. Но каква помощ можем да очакваме от него? Можем да потърсим заедно с него корените на фантаз­мите му в собственото му минало. Както и при сънища­та, един от най-добрите методи е да му предложим да асоциира - да свързва думи, усещания, спомени, -тръгвайки от някой елемент на фантазма. Тогава пред

поразения ни поглед преминава филмовата лента на жи­вота му, но в обратна посока, връща ни към обстоятел­ствата на едно минало, в което всичко е било логично, неизбежно, математически изведено. А окончателното обяснение на фантазма нерядко се оказва много различ­но от онова, което сме очаквали в началото.

Какъвто и да е фантазмът, не бива да го подценяваме. Човешкото несъзнавано не е помийна яма, както сме склонни да мислим. То е жироскопът на личността ни и на целия ни организъм. То е отлично информиран и за нас, и за света компютър; памет с огромен капацитет, в която са вкарани данни за нас и за света, към който при­надлежим...

Пиер Солие

Откъде идем? От дъното на кое Време? Какво носим в себе си, без да си даваме сметка? По какъв начин го но­сим? На кое място в нас е заложена още с раждането ни тази дошла от другаде „информация"? От кой свят е при­стигнала?

Някои интелекти като че ли са в „пряк досег" с косми­ческата „същност", други - не. Защо е така? И как става така? Каква аура ни обгръща? Какво ловим, какво де­шифрираме и кое е това нещо, което наричаме Интели­гентност?

Днес много се говори за посредствени и за свръхнадарени (в какво точно?), за средно интелигентни, за висо­ко интелигентни. Проблемът за естеството на интелек­та е вечен. Ту го смятат за вроден, ту твърдят, че може да се развие. Но дали няма и друго обяснение? Опреде­лят интелекта и като способност да си задаваш въпроси, да проявяваш неутолима любознателност. Освен това интелектите биват различни по вид и капацитет и това вероятно е естествена даденост.

Едно обаче е сигурно - интелектът трябва да е отворен, да се подхранва отвън с всякаква „информация". „Заглушаванията" на интелекта могат да бъдат от най-разно­образно естество, но те всички произвеждат паразити по трасето на съобщенията, които по този начин се дефор­мират и отслабват до степен на пълно заглъхване. Както ще видим, заглушаването обикновено се дължи на афективни смущения.

Но преди да стигнем до тях, се налага да направим едно задължително отклонение.

НЯКОИ КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

Информация

Тази е като че ли водещата дума на нашето време. Сама по себе си информацията е прекрасно понятие, което обаче е обезценено от прекалена употреба. Среща се във всяка туристическа диплянка, на всеки плакат, във вся­ка административна сграда... и в устата на всеки от нас. Новините по радиото и по телевизията се наричат ин­формации. Такива са наистина, но на много ниско ниво. Само понякога придобиват комуникативната функция на истински съобщения - политически, културни, музикал­ни, художествени, философски, религиозни...

Да разгледаме едно търговско писмо, адресирано до утвърдено предприятие:

„Имаме честта да доведем до знанието ви някои нови предложения, които, убедени сме, ще допринесат за съжи­вяването на предприятието ви. Молим да ни извините за смущенията, които ще внесем ъ равновесието на вашата фирма, чиито хармонични елементи са залог за стабил­ност."

Ще видим колко важен е този пример за всички обла­сти - интелект, психика, междучовешки отношения, со­циална и политическа сфера...

- Да доведем до знанието ви = уведомяваме ви, внасяме информация в предприятието ви.

- Убедени сме — и как да не сме! Всяка нова информация, всяко ново съобщение, каквото и да е то, съживява даде­на система чрез оздравителни смущения в установеното равновесие.

- Молим да ни извините = няма за какво, тъкмо обрат­ното! Прекалено стабилната система, постигната от нищо несмущавана хармония, очевидно е обречена на застой и на ентропия (разпад на енергията).

-Хармонични елементи = определение за устойчивост и синоним на ключовата дума „еднородност" - едно доста опасно качество, както ще видим впоследствие.

Но да се върнем на информацията. Колкото и чудно да изглежда, информацията е единственият начин да заба­вим настъплението на смъртта. Очевидно е, че всичко, което възприемаме, всичко, което стига до нас, е инфор­мация: светлина, звук, музика, изкуство, личностни по­слания, думи на преподаватели, телефонни и радио-съобщения и т. н. Стотици хиляди съобщения ни изпраща и космосът - космически прах, елементарни частици, а дали не и онази информация, от която зависи интелектът ни? Нека кажем най-напред, че всички информации без изключение стигат до мозъка ни закодирани, във вид на честоти и на вибрации. Всичко, което идва от нашия свят и от космоса, е информация-съобщение. От предишните поколения и вероятно от някакво „другаде" сме получи­ли биологична и психическа информация. Самите ние сме биологична и психическа информация, която обуславя съществуването ни и която предаваме на другите чрез

тялото си - каналът, по който преминават посланията ни. Следователно човешкото тяло и психика представ­ляват една огромна маса от информация. Да си предста­вим количеството информация, натрупана например от един учен, който се опитва да я предаде, както и каква част от нея ще изчезне с неговата смърт. Откъдето след­ната идея...

Още едно малко отклонение...

Макар да не е пряко свързана с нашата тема, ще приведа тук една „научнофантастична" (поне засега!) идея на Жак Бержие:

„Мисля, че учените ще успеят да получат копие на уми­ращо съзнание. Ще го запишат под формата на битова информация върху дискове или магнитни ленти. Та нали библиотеката на Конгреса се побира в кутия за обувки! Обаче някое природно бедствие или бомба биха могли да унищожат това съзнание повторно. Е, тогава да си пред­ставим нещо още по-фантастично. Биха могли например да превърнат записаната информация във вълнова систе­ма, след което да я впишат в структурата на пространст­вото... (...) Така вграденото в космоса съзнание ще при­ема и предава светлинни и вълнови сигнали, ще се разви­ва, ще се обогатява и това ще продължи вечно. Виждам го как общува с други абстрактни съзнания, пренесени в без­края от напреднали галактични цивилизации."

Да се върнем към информацията

След като информацията не е нито материя, нито енер­гия, тя се нуждае от носител, за да бъде приемана и пре­давана: вълни, антени, приемателна апаратура... Нашето тяло е носител на информациите, давани ни от светлината, звуците, думите; жица или вълна са носителите на телефонните съобщения и т. н.

Нашите смущения

За да имаме информация, съобщението трябва да бъде излъчено и прието. Когато предаваме съобщение по те­лефона, се явяват паразитни шумове (в резултат на прекъс­вания в потока електрони, пренасящи електрическия ток), които смущават и частично, понякога дори напълно унищожават информацията. Така съобщението, макар и излъчено, бива прието само отчасти или изобщо не до­стига до получателя.

Същото важи и за нас. Всичко зависи от психическата ни „машина". От това дали е в добро състояние, дали жичките й не „дават на късо", дали някъде не се спотай­ват „паразити" (комплексите например), които ни пре­чат да уловим изпратените съобщения. Комплексите са нашият „шумов фон", те са в състояние напълно да за­глушат съобщението и да ни доведат до състояние на вътрешна глухота.

Важно. Ние сме резервоари за информация. Ние аку­мулираме информация. Организмите ни напомнят апа­ратури със своите интегрални схеми, кабели, декодери, трансформатори; тези машинни елементи приемат, де­кодират, превеждат на нашия език безкрайната зашифрована информация, постъпваща в нас, както вече казах­ме, под формата на вибрации и на честоти.

Господ умря, Маркс умря, а и

аз не се чувствам много добре...

Уди Алън

Рано или късно тя води до израждане на енергията и смърт. Еднородността е нещо много опасно не само за интелекта, а за всички области. Да си припомним търгов­ското писмо. Ставаше дума за предприятие (би могло да става дума за психика, интелект, междучовешки отно­шения, любов, общество и т. н.), в което цари именно еднородност, ще рече стабилност, обусловена от едно­родния състав, примиряване на различните или проти­воположни тенденции, хармония между всички състав­ни части, равновесие.

Пълно съвършенство... На пръв поглед какво по-хуба­во от една хармонична връзка, от напълно спокойна и уравновесена любов, от стабилен интелект, от общест­во, съставено от „сродни души", от училище, в което всич­ки ученици са на едно ниво, от правителство без търка­ния? Нещата „вървят" от само себе си, моторът работи безотказно, без сътресения, равномерно, нищо не може да наруши статуквото. Само че всъщност капанът е вече заложен и той носи смърт.

Що е еднородност? Това е, разбира се, вид уеднаквява­не. Поради еднаквите си елементи еднородната система е напълно неутрализирана и остава в това състояние, ако не я захраним с нова енергия.

Нека бъдем наясно: където и да се настани, в каквато и да е система - индивидуална (ум, афективност, физи­ка) или колективна (група, предприятие, общество), къде­то и да действа, еднородността води до разграждане на енергията.

Топката и ние

Ако хвърлим във въздуха топка, тя се зарежда с потен­циална енергия (= информация!), преди да падне отно­во на земята и да отскочи. Ударът в земята преобразува потенциалната енергия в топлинна. Топката подскача многократно, всеки път по-ниско, защото топлината-енергия, получена при ударите, се разсейва и намалява. След като изразходи своята топлина-енергия, топката застива в състояние на равновесие (= еднородност!), като по този начин се обрича на разпад и на загниване, ако някакъв външен фактор не дойде да наруши ста­билността й.

Виждаме на диаграмата, че топлината, породена от уда­ра, клони към нула. А можем да си представим, че ако топлината не се разсее, топката ще подскача вечно.

Примерът с топката може да се приложи към всичко, което трябва да „отскача", за да избегне застоя, израж­дането и смъртта - психика, интелигентност, организъм, предприятие, общество, политическа система, приятел­ски връзки, любовни отношения, семейство...

Може да се отнесе към... всичко, каквото пожелаем, включително и към нас самите. Защото вече виждаме как нашата еднородност (прекалена стабилност, обез-движване, съвършено равновесие, уеднаквяване на раз­нородните ни съставки) би ни довела до енергетичен, психически и физически разпад. Такъв е за съжаление случаят с много хора, които са се „закотвили" в своята застояла от неупотреба интелигентност.

Така че от „състоянието на еднородност" може да ни извади само нестабилността, причинена от смущения вътре в нас или дошли отвън. Ясно е при това положе­ние какво огромно значение има еволюцията на личност-

та, на психиката, на интелекта, тласкана от притока на информация (= енергия) от всякакъв характер. Тази ин­формация предизвиква афективни бури, които предот­вратяват разпада на енергията и обновяват действието, творчеството - самия живот.

Един пример: да си представим, че г-н Х заявява:

- От няколко месеца насам не съм получил ни­какви вести за нещо много важно за мен. Обезсърчен съм, чувствам се потиснат, отпус­нал съм се, затворил съм се в себе си...

Г-н Х е застинал в очакване, тъга, апатия, самота, отхвърлил е връзките с другите, със света... Озовал се е в еднородна, устойчива, неподвижна система, тоест върви към собствената си гибел. До момента, в който очаква­ното писмо най-сетне пристигне. Тогава вече няма осо­бено значение дали получената информация е положи­телна или отрицателна. Защото и в двата случая имаме смущение, което раздвижва г-н Х и го подтиква към дей­ствие. Преди това г-н Х е бил лишен от най-силното смущение, способно да наруши еднородността на повече­то унили съществувания - надеждата (а надежда = ин­формация).

Тук виждаме колко опасна е прекалената стабилност в живота, в работата, в защитната ни система, в знани­ята, отношенията с другите, семейството, приятелства­та, възгледите. Този вид стабилност е най-сигурният начин да унищожим бързо или бавно собствената си енергия и собствения си живот. Казано другояче, необ­ходимо е „раздвижване" - в положителен или в отрица­телен смисъл.

Тази схема може да се приложи към интелекта, афективността, обществото, всякакви морални, философски, политически, социални, семейни и пр. системи... както и към любовта (виж тази глава).

„Вредителите"

Да избегнем еднородността означава да отхвърлим при­нудите, догмите, категорично формулираните закони. Понякога дори да се обявим срещу стабилността на об­ществото. И винаги и преди всичко да развиваме отно­шения със себеподобните си. Защото всяка система от мисли, от възгледи, всяка морална и образователна, фи­лософска и научна, религиозна и политическа система, чиито елементи се обездвижват и уеднаквяват, рано или късно деградира и загнива. Нужни са „смутители", кои­то да проникнат в нея, да внесат „объркване" и да насърчат появата на нови творчески енергии.

В^-затворените и еднородни системи, където индиви­дите са постигнали стабилност, подчинявайки се на оп­ределени норми, ролята на големите провокатори и на интелигентните „вредители" е от огромно значение. Оче­видно е, че не трябва да смесваме обикновения гамен с интелигентния смутител на реда; стойността на смуще­нието съответства на степента на интелигентност и на нивото на съзнание на смутителя.

Да си припомним някои образователни (или социал­ни) системи, в които всички са принудени да се равняват по посредствените. Точно така се постига еднородност, стабилност, мнима хармония... ще рече, сигурно израж­дане. И единствено истинските смутители нарушават статуквото; аутсайдерите на интелекта и на духа вна­сят необходимите смущения.

Оттук можем да заключим, че за човешкото общест­во плуралистичните системи са най-подходящи, тъй като „безредиците", предизвикани от различните становища и от „вредителите", предотвратяват уеднаквяването и загниването. В този случай ролята на смутителите не е революционна, а еволюционна. Както вече казах, това показва колко голямо е значението на интелигентните аутсайдери, които не позволяват на системата да придо­бие еднородност и да се изроди.

А в повечето обикновени съществувания надеждата, дори да е абстрактна и безлика,.си остава единственият смутител, способен да разчупи стабилната сивота и да съживи очакването на нещо по-добро.

ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ВЪВ ВСИЧКО

... за всеки, които е само от този свят, човекът от друг свят е скандален...

Мишел Казнав