Психология и вътрешна свобода пиер Дако Увод без дрехи и багаж

- Представям си, че съм изчезнал, виждам пла­чещи хора, съсипани от мъка. (Потребност да бъде оплакван, съжалявай, неистова потребност да бъде признат.)

- Често си въобразявам как съм си сменил името и физиономията, как съм се преобразил напълно... (Като всеки фантазъм и този трябва да бъде тълкуван въз основа на цялата история на чове­ка. Става въпрос вероятно за разновидност на фантазма за невидимост.)

Да си представяш, че си сменяш името или физионо­мията, означава, че искаш да се завърнеш към аноним­ността, да изчезнеш безследно и да потърсиш абсолют­ното, да отхвърлиш привидното и да възстановиш един­ството на Аза си - това, естествено, в идеалния случай.

Фантазмите за изчезване могат да свидетелстват и за чувство за вина - никой да не се занимава с теб, на нико­го да не даваш обяснения. В архивите си имам разкази за подобни фантазми - мечтателят си представя как тръгва с някакъв цирк, с цигани, скитници, без да остави никак­ви следи.

- Изпитвам истински ужас при мисълта, че ня­кое скъпо за мен същество може тайнствено да изчезне; представям си въображаемите му мъ­ки - как лежи някъде ранено, на някое пусто и непристъпно място, как крещи, но никой не го чува, как страда от глад, от жажда... с една дума, пълен ужас. После усещам, че самият аз пропа­дам в пукнатина или се изгубвам в планината; знам, че никой никога няма да разбере какво се е случило с мен... Този фантазъм е толкова силен, че едва успявам да го прекъсна...

Освен ужаса от изчезването на близко същество, този фантазъм несъмнено разкрива дълбок страх от живота и смъртта.

ЛЮБОВНИТЕ ФАНТАЗМИ

Налага ли се да припомняме, че те са практически без­брой? Съпътства ги цяла гама положителни или отрица­телни чувства (виж „Тълкуване на сънищата").

Кой влюбен не е правил това? Тези фантазми са съвсем обикновени, при тях любимото същество като че ли дей­ствително присъства.

- фантазмите ме завладяват, където и да се намирам. И почти винаги се въртят около же­ните и идеалната любов. А съм женен от пет­найсет години и имам щастлив брак. Най-чес­то си представям ласки, които нямат нищо общо с обикновения секс. Няма нужда да ви каз­вам, че поддържам тези фантазми с почти ре­лигиозно чувство.,. (45-годишен мъж)

Това е фантазъм за безкрайна любов, за самоединение чрез сливане със своя женски полюс (виж по-нататък главата „Анима").

- Винаги става дума за жена. Търся я. Виждам се как я чакам на улицата, седнал в колата си. Или пък заставам пред дома й и чакам да се при­бере. Когато я видя, тръгвам към нея. Престру­вам се на учуден, след това на очарован....

И такива има - садистични, мазохистични, канибалски, породени от страх от отхвърляне, от мъка по отсъства­щия, от омраза, от безразличие, свързани с желание за мъст...

- Най-честият ми фантазъм? Опитвам се да се покажа безразличен към жената, която ме обича. Отлично си представям целия театър: тя страда, плаче, сама е в дома си; съсипана е напълно, а аз изпитвам някакво горчиво удовле­творение...

Страх от изоставяне? Вероятно, но на какво се дължи? Потребност да причини страдание, да убие „Майката"? Да изостави и да унищожи Майката, проецирана върху жената? И в този случай е необходимо да познаваме це­лия живот на мъжа. Но можем да сме сигурни, че от­някъде ще изплува сянката на една обичана и мразена майка.

- Често отвратен си въобразявам как дефекирам върху някаква жена. Образът само за миг преминава пред очите ми, прогонвам го, но той се завръща след десетина секунди...

Любов с обратен знак? Но все пак любов. В света на малкото дете екскрементите обикновено са „подарък", който то смята, че прави на майка си. Чрез тях изразява любовта си към нея. В определени моменти - при про­мяна в настроението, придружена от непредвидимо чув­ства на враждебност към майката или към родителската двойка - то несъзнателно желае да „елиминира" майка си. Тогава изпражненията се превръщат в средство да се разочарова, да се „унищожи" майката. Понякога детето упорито отказва да се изходи (за да не достави удоволст­вие на майка си, да я накара да страда, да й отмъсти). Ня­кои малки деца започват да плачат още при вида на гърне­то, което ще им помогне да изпълнят „задачата" си.

Ето как чрез фантазъм, директно произлязъл от не-съзнавани спомени, този мъж усеща изпражненията и като нещо добро, и като инструмент за унижение, за омърсяване и за символично унищожение на Жената (= Май­ката). Но за да определим истинското му значение, е не­обходимо да изследваме детството му.

Някои отрицателни любовни фантазми са свързани със страх от остри предмети (игли, ножове и под.), от изна­силване и т. н.

- Всеки път, когато видя нож, за миг пред очи­те ми преминават кратки, но ясни картини: забивам ножа в тялото на... (жена ми, годени­цата ми, майка ми, детето ми...)

Да си кажем още веднъж, че за щастие подобни фан­тазми не тласкат човека към действие!

Стереотипно тълкуване?

Тълкуването, свързано с образа на Майката, е толкова разпространено, че имаме пълното право да проявим известен скептицизъм. Не става ли дума за обяснение, превърнало в стереотип една непълна, макар и неизмен­но потвърждавана от наблюденията истина за отноше­нията между детето и майката?

Не е необходимо да се разпростираме върху „симбио­зата" между майката и малкото й дете. Книгите по пси­хология изобилстват от информация по въпроса. Можем все пак да се запитаме: съществуват ли други възможни тълкувания на фантазмите, свързани с „унищожаването на майката"? Най-вероятно. Но в крайна сметка всяка проява на любов (здрава или болезнена, положителна или отрицателна) говори за несъзнавана потребност от сли­ване с Другия, за завръщане към първичното единение.

Фантазъм за омагьосване

- Често се виждам как приготвям магическо пи­тие, дори си представям, че съм свръхнадарен медиум, после фантазмът се променя: изобретил съм лъч и го насочвам към някаква снимка. Всич­ко това е предназначено да привлича жените; виж­дам ги във въображението си как идват към мен, движейки се като сомнамбули, като омагьосани...

Магията е действие, насочено срещу здравето, чувст­вата, собствеността на даден човек. Правят се магии и се развалят магии за хора, животни, къщи, предмети. Ня­кои вярват в магии за любов или омраза, извършени чрез някакъв предмет (статуетка, набодена с карфички, лю­бовни питиета, снимки и пр.). Магиите могат да се тълку­ват от всяка гледна точка - психологическа, психоанали­тична, психиатрична и т. н. При магиите за любов или омраза става дума за „операции", предполагащи наличи­ето на „резонанс", на връзка между визираното лице и използвания предмет. Ще цитирам един текст на Мариан Верньой:

„Във всички описания на магии фигурират предмети, които по нещо напомнят за преследваната цел. В Еги­пет например, още преди построяването на пирамидите жреците използвали восъчни статуетки, на които слеп­вали устните, преди да произнесат заклинанията си -целта била да се запушат устата на злодумците. (...) При правене на магия за стабилност на държавата се използвал скъпоценен камък, върху който имало гравира­ни четири стълба. Всеки народ притежава собствен и учудващо неизменен набор от предмети. (...) Във Фран­ция восъчната или дървената статуетка, както и рису­ваното изображение, присъстват в магиите от средно­вековието до наши дни."

Понастоящем - прогресът задължава - снимката се смята за „двойник" на лицето, обект на магия, филмите за „черна" магия ни показват ритуали, в които се използ­ват косми от главата, изрезки от нокти, кръв; все „апе­титни" подправки на тайнствени отвари, забърквани в сумрачни подземия.

Тези дейности предизвикват всякакви реакции - от сляпо доверие до пренебрежително свиване на рамене. Ще се смаете обаче от факта, че в нашия свят гъмжи от „магьосници", заклинатели, вещици и други „влъхви", които практикуват както в най-затънтените селца, така и в центъра на модерните градове.

Вярно е, че всеки човек - никой от нас не е застрахо­ван - може да се поддаде на древните страхове, на по­требността си да вярва в магически сили, в мистериозни ритуали, в заклинания, изпълзели от далечни епохи. Вяр­но е също, че уморените души лесно попадат в клопката на ирационалното, че един смътно проблясващ лунен лъч може да накара да повярват в поредното „чудо" хиляди хора, тласкани от образите на богове и демони, неизмен­но присъстващи в архаичното колективно несъзнавано. Надежда, алчност, любов, омраза - търгашите на човеш­ки души винаги ще са на ход...

СЕКСУАЛНИТЕ ФАНТАЗМИ

Съзнавани или не, те са легиони и са израз на стремеж към афективно единение (нормално или патологично) с другия.

Да си припомним, че сексуалността и афективността се едно и също нещо, че качеството на сексуалността пряко зависи от качеството на афективността; докато гениталността се отнася само до физическите нагони и потребности. Човек може да има мощна афективност и слаба гениталност или обратно - силна гениталност и бедна афективност. Всичко зависи от емоционалното и духовното му равнище.

„Качеството" на сексуалните фантазми е съобразено с индивидуалните особености на всеки. „Героите" им са жени или мъже, въображаеми или не, сюжетите им включват спомени, филмови сцени, неосъществени же­лания, непостижими идеали...

Става дума за истории със сексуално съдържание или за патетични любовни ситуации - фантазми за изоставя­не, раздяла, отсъствие, завръщане и т. н., които се про­жектират във въображението като филм. Много често сценарият предвижда автомилувки, с които „ни обсип­ва" роден от въображението ни човек. А какво да кажем за фантазмите на тези, които си мислят „за някой друг" по време на полов акт с партньора си?

Всичко върши работа...

Най-много изтласквания и комплекси са свързани с ге-итало-сексуалната сфера. Оттам и хилядите възможни фантазми, плод на недобре преживяно юношество, на непризната или изтласкана хомосексуалност, всичко това често оцветено със садизъм, мазохизъм, фетишизъм и т. н., подхранвано от вестникарски истории, пуб­ликации в списания, романи, от киното и видеото (ро­мантични филми, порнографски филми, филми за наси­лие, филми на ужасите...). Съществуват всякакви фан­тазми, каквито можем да си представим - просто защо­то си ги представяме.

Сексуалните фантазми могат да са еднократни, да се повтарят, да бъдат натрапливи. Те винаги ангажират ця­лата афективност и до голяма степен я обуславят.

АНИМА И АНИМУС

Както знаем, тези две понятия от психологията на Юнг са толкова важни, че не бива да ги използваме над път и под път и да обясняваме с тях всичко, дори необяснимо­то.

Да си припомним:

- Анимата е „душата", ядрото на дълбинното женско на­чало;

- Анимусът е „душата", ядрото на дълбинното мъжко начало.

Анимата заема поне три четвърти от несъзнаваното на човека; но понеже жената по самата си същност е Анима, то Анимусът заема, да кажем, една трета от ней­ното несъзнавано.

Анимата, това е сборът от възможностите на женския полюс у мъжа; Анимусът е съответно сборът от възмож­ностите на мъжкия полюс у жената.

Началото

Анимата и Анимусът

Съдбата на Анимата зависи на първо място от афективните отношения между момчето и майката (огро­мен е броят на погълнатите от имагото на майката Аними). Но тя се определя и от връзката му с бащата, както и от отношението на последния към жената и женстве­ността.

Развитието на Анимуса се обуславя от отношенията на момичето с бащата, но и от връзката му с майката, чието отношение към мъжете и мъжествеността му слу­жи за пример.

В западното общество женският полюс у мъжа (Анима) обикновено бива пренебрегван, отхвърлян, изтласкван в името на криворазбраната мъжественост, налагана от мъжката агресивна, състезателна, убийствена и в края на краищата вледеняваща душата цивилизация. Поради това мъжката съзидателност най-често се задоволява със социалния и финансов успех и извежда мъжа на афективна магистрала, която не води доникъде, освен до едно окончателно крушение, лишено от какъвто и да е вътре­шен живот.

При жената мъжкият полюс (Анимус) е белязан с чув­ство за вина, тревожност и изтласкване на чувствата, също последица от западната цивилизация, която векове наред е отреждала на жената статус на недоразвито съще­ство.

„Шансът" на жената е, че няма нужда да търси своята Анима, тъй като тя самата е Анима (стига тази нейна част да е в добро състояние).

Безумната гонитба

Веднъж погребал своята Анима, мъжът започва да я търси вън от себе си. Така се оказва въвлечен, съзнател­но или не, в гонитбата на идеализиран или утопичен об­раз на жена, на сродна душа, която да е огледалният му образ и с която да преоткрие изгубената си цялост.

Търсенето му е толкова по-упорито, колкото е по-несъзнавано. В мечтите, сънищата, фантазмите си мъжът преследва призрачната жена, която непрекъснато му се изплъзва. Обикновено човек не осъзнава, че е стеснил, че е осакатил личността си, като е отхвърлил един от полюсите на своето несъзнавано. А тъкмо това стесня­ване е „противоестествено", тъй като всеки от нас при­тежава важни хормонални характеристики на така наре­чения „друг пол". Когато изтласкваме другия пол, ние се самоотричаме и живем само с едната половина от лич­ността си.

И така:

И как, без да си дава сметка, несъзнаваните фантазми направляват съществуването му.

- При жената: и тя търси сродната душа, но на мъжа-баща, на идеализирания мъж, на брата. Нормално или не, това търсене ражда фантазми за мъже покровители, за герои, но и за мъжественост с обратен знак - опасна, кастрираща, насилваща. Но по принцип Анимусът на жената е полюсът на творчеството, на есктравертното разгръщане на личността, на действеното себераздаване. Търсенето на външен Анимус е до голяма степен несъзнавано и предизвиква привидно волеви действия, мечти и фантазми за успех или за провал, за социални проекти, за героични постъпки, но и за кастриращо и агресивно поведение спрямо мъжете.

Освобождаването на Анимата и Анимуса

След като Анимата и Анимусът съставляват голяма част от несъзнаваното и на мъжа, и на жената, става ясно, че изваждането им от строя може да превърне личността в истински хаос от неорганизирана, но действена енергия, която обуславя три четвърти от постъпките ни.

Тази затворена енергия може да се сравни със „супа­та" от елементарни частици - протони, неутрони, елек­трони, фотони, неутрино... - които в началото на нашата вселена безразборно са се носели в пространството и от чиито „случайни" сблъсъци са се образували атомните ядра; така и несъзнаваните фантазми се раждат от мърт­вото вълнение на изтласканите Анима и Анимус.

Как да постъпим, за да издигнем Анимата и Анимусът до съзнанието си и да ги превърнем в част от личността си? Как да ги разпръснем в организма си и да почувства­ме действието им?

На първо място, като се научим да разпознаваме мъжките и женските елементи у всеки от нас - елемен­тите, които правят мъжете и жените потенциално двуполови. Истината е, че ние не си даваме сметка - дори умозрително - за един биологичен факт: двойните ни полови характеристики, които придават относителност на афективната и сексуалната природа на всяко човешко същество.

Ако не се лъжа, физикът Жак Бержие беше казал: „Няколко атома водород върху една молекула стерол са достатъчни, за да разделим половете." Но твърде мно­го хора предпочитат да не забелязват тази проста биоло­гична истина в желанието си да се нагодят към западна­та цивилизация, която също нехае за двуполовостта на живите организми.

Нужно ли е да цитираме Кришнамурти: „Добре изгра­ден ум е умът на мъжа и жената, а не на мъжа или жена­та."

Не е лесно да анализираме човешкото поведение, кое­то непрекъснато се колебае между мъжкото и женското, линейното и овалното, социалното и дълбоко съзидател­ното, повърхностното и задълбоченото, потенциалното и действащото. Не е лесно и да „хванем спатиите" на онези фантазми, които уж съзнаваме, но без да си дава­ме сметка каква поразителна информация за двата по­люса крият. Не по-малко трудно е да си припомним и да изпитаме отново „някогашните" усещания (свързани с афективните отношения с майката и бащата например), както и стотиците постъпки, които те са предизвикали и продължават да предизвикват. Трудна работа е и да се освободим от вече споменатия страх - страха да се про­меним в очите на другите. Ще цитирам тук Жан Жироду: „Човек не може да промени миналото и душата си тайно от съседите." И наистина, хармоничното вписване на Анимата и на Анимуса в личността предполага изве­стна маргиналност на духа, възприемане на нова гледна

точка, отърсване от старите предразсъдъци, според кои­то всеки пол е застинал в една-единствена роля; предпо­лага също да направим преоценка на личността си, като осъзнаем цялата нелепост на поведенията, определени като „мъжки" и „женски".

Нека първо уточним, че фантазмите непрекъснато лъка­тушат между двата полюса. Делим ги на два вида за удоб­ство.

Фантазми, предизвикани от Анимата

- Фантазми за самоубийство: могат да означават непре­одолимо влечение към смъртта-възраждане и желание за връщане към майката-закрилница; но и - с отрицате­лен знак - за връщане към майката-унищожителка.

- Фантазми за обожание или за унищожение на майка­та и на женствеността, за обожание или унищожение на жената; тук влизат садистичните фантазми, фантазмите за изнасилване и т. н.

- Вдъхновяващи фантазми: в преобладаващата си част те са определено положителни; от тях се раждат поетич­ни и музикални творби, научни открития.

- Фантазми на двете крайности: често пъти несъзнавани, те се състоят в „предъвкване" на един и същи сюжет с преминаване от любов към омраза и обратно.

- Фантазми със символи: в тях фигурират добри или лоши чудовища, блата, езера, нощни градове, сняг, пла­нини и т. н. (Виж „Тълкуване на сънищата".)

- Фантазми, свързани с детството: тук се появяват, ес­тествено, майката, домът, гледки и лица от детството...

- Фантазми, свързани с идеалната жена, която може да бъде изцяло измислена.

- Често си измислям някаква жена. Бавно я „сгло­бявам", като заемам части от известни кино-артистки: лицето на... краката на... ръцете на... Променям външния й вид според сюжета - запо­знанство, внезапно влюбване, голяма любов. Меч­тая си по поръчка, ако може така да се каже...

Фантазми, предизвикани от Анимуса

Както вече казах, те са по-слаби от тези на мъжете по простата причина, че Анимата (самата жена) рядко присъства в тях. Това са фантазми за активно съзидание, за социални успехи; фантазми, които изразяват потреб­ността на жената да бъде забелязвана, да й се възхища­ват, да я обожават; фантазми за шикозни дрехи, подхран­вани от телевизионните сериали, фантазми за външна изява; но и такива, в които се появяват мъже в ролята на покровители или любовници, опасни или разрушителни мъже, както и изразяващи агресивност, омраза към мъжете и т. н.

Това е необичаен фантазъм, от който ще приведа един пасаж.

Става дума за 34-годишен мъж, който изпитва стран­на любов към лодките, макар да няма никакъв опит в управлението им.

- Представям си, че съм на някаква платноходка, която се носи по моретата към края на света. Това е пътуване без начало и край. Чувам гласовете на китовете - омагьосващ зов, имам го на запис. Небето и морето се сливат. Внезап­но китовете се превръщат в сирени - или по­точно така силно желая да ги превърна в сире­ни, че успявам. Плавам към тях, а те се отдале­чават от мен. Изпитвам фантастично усеща­не за вечност, вече не съществувам, навлязъл съм в друго измерение... Всеки път излизам от този фантазъм изпълнен с енергия, която ме преоб­разява.

Какво виждаме тук?

- Неопределено дългото или безкрайно плаване, пътеше­ствието към други брегове. Платноходката напомня лод­ката, която в много митологии пренася душите на по­койниците в отвъдното.

- Мистичността на „пътешествието": платноходката се е отправила към неизвестното; морето и небето се сливат, мечтателят има чувството, че се разтваря в тях.

- Гласовете на китовете: възможно е древните море­плаватели, запленени от тези гласове, да са вярвали в зова на сирените. Налице е усещането за поглъщащата Анима, за вечната и недостижима жена, която открай време привлича мъжете. Китът олицетворява също доб­рия дух, който изтръгва мъжа от опасното море и го по­вежда към спасението и безсмъртието. Нали в една от южновиетнамските легенди тъкмо китът донася детето-спасител, което освобождава света от злото? -Мореплавателят се е насочил към „края на света": усе­щане за спряло време, за вечност, за смърт. Усещане за възраждане в някакво „другаде", достъпно единствено за любовта.

В този фантазъм мечтателят умира за самия себе си. Преобразява се. Освобождава се от правилата и ограни­ченията и прониква в напълно непознати за всекидневието светове. Изгаря от невъзможна любов и иска да се възроди във вечност, която да подпечата новата му съдба. За съжаление всеки път отново се връща към обикно­вения си живот. Дали не става дума за компенсаторен фантазъм? Много е вероятно, но не е ли по-важно това, че този мъж предугажда възможното съществуване на друго душевно измерение?

ФАНТАЗМИ ЗА КРЪВОСМЕШЕНИЕ

Кръвосмешението - обект на пълна забрана в нашите общества - може да се разглежда от множество гледни точки. Като всеки вид любов, то също е имало символно значение, което впоследствие се е разпаднало на хиляди форми - от областта на фантазмите или на реалността. Но несъзнаваната тенденция е винаги една и съща.

Инцестът представлява любов към собственото отра­жение. Ето един пример: кръвосмесителната любов на Зигмунд и Зиглинде във „Валкюрите" на Рихард Вагнер.

„В потока зърнах собствения си лик... и сега ти ми го препращаш..."

Тези думи са израз на инцестна любов, придружена от любов към самия себе си, към собствената личност, ви­дяна в огледало. Става дума за вид нарцисизъм (като при всяка любов).