Психология на развитието
Отношението към собственото тяло
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Самооценката
| Отношението към собственото тяло като част от съдържанието на физическия Аз-образ е различно: тялото може да се преживее като вместилище, място на въплъщение на Аза, и като външност, оценявана чрез въздействието, което оказва върху другите. Самото възприемане на външността зависи от образците, съществуващи в дадената култура, отразяващи идеята за привлекателност или непривлекателност на външността. Отношението към външността се открива още при 4-7-годишните деца. Помолени да оценят привлекателността и предпочитанието към деца, представени на изображения, те се ръководели при своя избор от външната привлекателност. [130, с.257] В предучилищна възраст настъпват значителни промени в самоосъзнаването на детето. [63] Съдържанието на „Аз“ образа на детето се разширява: собствеността продължава да остава за децата един от начините да определят себе си. В самоописанието, децата се позовават на физическите характеристики („Аз имам сини очи“), техните предпочитания („Харесвам пици“, „Харесвам коли и камиони“) и техните умения („Мога да да броя до 100“). Едва в края на предучилищната възраст децата могат да осъзнаят своите преживявания, емоционалните си състояния („Разстроен съм“, „Аз съм зъл“). Ето защо, когато оценявайки себе си, те отначало се 145 ограничават в оценка на своите външни действия, умения и качества, все още не могат да оценят личностните качества. Децата от начална и средна предучилищна възраст проявяват склонност постоянно да надценяват качествата си, те имат положително мнение за себе си в различни области. Самооценката в предучилищна възрастe е от значение за последващото развитие на детето. [175, 198 и др.] В началото тя се проявява като общо позитивно, недиференцирано отношение към себе си („Аз съм добър“), тя е неадекватно завишена, има емоционален характер, специфична, ситуативна, безкритична, необективно, несамостоятелна, до голяма степен зависи от оценките на възрастните. Отначало реалистичната самооценка се формира във връзка с резултатите от собствената дейност, след това по отношение на тези качества, необходими за постигането на тези резултати и накрая, във връзка с обобщените личностни качества, които се проявяват в различни ситуации. В горна предучилищна възраст нараства аргументираността, точността и валидността на самооценката. Детето може да разпознае и оцени не само своите умения, способности и лични качества, но и мястото си в системата на социалните отношения. [102] В предучилищна възраст детето не само усвоява стандартите на поведение и оценките, т.е. критериите, определящи желателността или нежелателността на действията и техните резултати, но също така е в състояние да се ориентира по тях при самооценка. През този период въз основа на разговорите с родителите за миналото, в които те дават на децата голямо количество описателна и оценъчна информация, свързана с тяхното „Аз“, се формира автобиографичната памет. Тази лична житейска история е източник на развитието на запомнения „Аз“, т.е. на повече или по-малко устойчив и съгласуван образ на „Аза“. [14]. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|