признаци за появата на кризата на седмата година

147
 поведение на възрастен – особен тип маниерничене, детето се държи предизвикателно „като възрастен“, което се изразява на вербално равнище в благоразумие, а на поведенческо - в карикатурна зрялост;
 външен вид – внимание към собствения външен вид, аргументи за облеклото („Не съм малък за да нося това“);
 инат – детето настоява на своето не защото иска или не иска нещо, а защото вече е изразило желание или нежелание;
 взискателност - настояване на своето, натрапчиво напомняне за обещаното;
 капризи – като реакция на неуспех или като продължение на взискателността или ината;
 остра реакция на критика – бурна и неадекватна реакция, когато детето получава критични забележки вместо очаквани похвали в отговор на демонстриране на някакви умения, резултати от своята дейност (то се обижда, тръшва вратата, казва, че възрастният не разбира нищо, вика и т.н.);
 общи въпроси – в общуването между детето и възрастния възникват нови теми, които не са свързани с реални ежедневни събития и конкретни ситуации. Те могат да се отнасят към живота на други планети, както и до мястото на детето в разширеното семейство, морални и етични въпроси, произхода на живота и др.;
 самостоятелност – желанието да направи нещо ново, което не е част от отговорностите на детето;
 самостоятелна дейност – стремеж към неигрови дейности, постепенно заместващи във времето играта и в същото време отказване от обичайни досега видове продуктивни дейности (най-често - рисуване). [112, с. 58-
60.]
По основните новообразувания в предучилищната възраст и кризата на седмата година се определя психологическата готовност на детето за обучение в училище - система от взаимосвързани психични качества, необходими на детето, за да започне успешно обучение в училище. [19, 31, 48 и др.] Различават се следните основни видове психологическа готовност за училище:
 Интелектуална готовност, която включва ориентация в заобикалящия свят въз основа на определен запас от знания; диференциране на

148 възприятието (перцептивна зрялост), включващо разграничаване на фигура от фон, определено равнище на развитие на вниманието, нагледно-образно мислене, обобщение; развитие на елементи на логическото мислене, речевата сфера и познавателните интереси.
 Волева готовност – достатъчно равнще на развитие на произволното поведение, което включва способността на децата съзнателно да подчиняват действията си на правилото; ориентиране по зададена система от изисквания; точно изпълнение на задачата, предложена в устна форма и самостоятелно изпълняване на задачата по зрително възприеман образец.
 Мотивационна готовност, която най-често се разбира като положително отношение към училището и обучението, желание на детето да учи в училище. Трябва да е формирана „вътрешна позиция на ученика“, включваща желанието на детето да заеме определена позиция в обществото на хората, откриваща достъп до света на възрастните („да бъде ученик“) и развитие на познавателните мотиви, които не могат да бъдат удовлетворени извън училището.
 Социално-психологическа готовност – включва формирането на такива качества, които помагат на детето да установи отношения със съучениците и учителите; правят го способно на делови отношения и сътрудничество, т.е. качества, които осигуряват адаптиране към новите социални условия и усвояване на новата социална позиция.

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: