182 тийнейджърите, че другите хора постоянно ги наблюдават и оценяват, те са толкова заети със себе си, че могат да заключат, че са постоянно в нечие полезрение, че другите също са изключително заинтересовани от външния им вид и поведение. В резултат те се чувстват „като на сцена“ и губят много енергия играейки пред „въображаема публика“. Феноменът на въображаема публика може да накара тийнейджърите да бъдат срамежливи. Влиянието на това явление обяснява и чувствителността на подрастващите към обществената критика. [70]
Личния мит или
мита за собствената изключителност е убеждението на подрастващите за собствената им значимост, особеност и уникалност. Тийнейджърите са убедени, че никой друг не е изпитал и няма да изпита такова
страдание или такъв ентусиазъм, като тях, много тийнейджъри виждат себе си като достигнали върха на славата или потънали в бездната на отчаянието - преживявания, които е невъзможно другите да разберат. [17] Тази форма на егоцентризъм допринася за рисковото
поведение на подрастващите, убеждавайки ги в собствената им неуязвимости и е придружено със следните разсъждения: „Това, което се случва с другите, не може да ми се случи, защото не приличам на тези други“, „Няма да катастрофирам с кола и няма да ме хване полицията“; „Няма да стана наркоман“ и т.н.
В пубертетния период се
осъществява по-нататъшната интелектуализация на такива психични процеси като възприятие, внимание, памет, въображение.
Интелектуализацията на процесите на сетивното познание се
състои в осъзнаване, обобщаване, категоризиране и разбиране на възприеманото, т.е. в обединяването на процесите на възприятие и мислене.
Вниманието постепенно се координира с другите познавателни процеси: за решаването на
многоетапни проблеми, трябва да се претеглят алтернативите, да се организира материала, да
се планират действията, да се запомнят етапите на плана и последователно да се придържа към всеки от тях, да контролира себе си в този процес и,
ако е необходимо, да промени плана.
Сподели с приятели: