Психология на развитието

184 стремежи и ниски мотиви, страст към общуване и изолация, фина чувствителност и апатия, любопитство и безразличие, страст към четенето и пренебрегването му, желание за реформизъм и обич към рутината, увлечение към наблюдения и безкрайни разсъждения. Личностната нестабилност на подрастващите, очевидно, се дължи на комбинираното влияние на ситуационни фактори (проблеми във взаимоотношенията с родители, учители или връстници и др.), хормонални влияния и психологически проблеми (несигурност в собствената идентичност, в своите желания, ценности, цели и предпочитания). [102]
Между 12 и 14 години настъпва кардинално преструктуриране на отношението на тийнейджъра към себе си. Един от основните резултати на подобно преструктуриране е формирането на чувство за зрялост на тийнейджъра - желание да бъде, да се прояви и да действа като възрастен, желание другите да признаят тази
„зрялост“. Това чувство възниква на базата на: значителни промени във физическото развитие и половото съзряване, нарастващата независимост на детето, сравнението с възрастния, което води тийнейджъра до извода, че няма разлика между него и възрастния или поне има много прилики. Като основа за сравнението, той използва онези качества и способности, които високо цени (спортни постижения, компютърна грамотност, владеене на чужд език и др.).
Разграничават се следните видове зрялост:
 имитация на външните признаци на зрялостта - тютюнопушене, алкохол, специален речник, желание за модни дрехи за възрастни, прическа и грим, поведение, забавления, възникване на романтична връзка. Това са най-лесните начини за постигане на зрялост, тъй като те са най- достъпните и видими за всички и за тийнейджъра е важно неговата зрялост да бъде забележима за другите:
 момчетата развиват качествата на „истинския мъж“ - сила, мъжество, смелост, издръжливост, воля, вярност в приятелството и пр. Такива качества могат да се превърнат в категория на личностните ценности, които определят кръга от интереси и хобита, обикновено свързани със спорта. За да демонстрира тези важни качества, тийнейджърът е готов на рискови, отчаяни и понякога асоциални действия. Развитието на зрялостта при някои момичета също понякога следва подобен вариант;
 социалната зрялост възниква в условия на сътрудничество с възрастния в различни видове дейности, в които детето заема мястото на помощник на

185 възрастния. Възрастният се разглежда като образец в дейността.
Тийнейджърите се стремят да овладеят различни умения на възрастни: да разбират от компютри и коли, да готвят, шият и т.н. В съвременната ситуация тийнейджърите могат да печелят пари, като продават нещо, пишат компютърни програми, мият автомобили и др. Това значително подкрепя отношението им към себе си като към възрастен;
 интелектуалната зрялост се проявява в желанието за познавателна дейност, разширяването на собствените знания в някаква област на науката или изкуството, чието съдържание надхвърля училищната програма. Ученето придобива личен смисъл за такива ученици и се превръща в самообразование.
Развитието на зрелостта в различните ѝ форми зависи от това какво значение влага подрастващия в понятието „зрялост“, в каква област се опитва да се утвърди, каква е реалната система на отношенията, в която е включен. [21, с. 216]
Периодът на преход към средна училищна възраст се характеризира с рязка промяна във времевата перспектива, „придърпване“ към далечното бъдеще, което показва появата на образ на собствената идеализирана възрастност. Връзката „Аз в настоящето“ и „Аз в бъдещето“ става предмет на преживяванията, отношението към себе си се променя, новата визия за себе си се опосредства от идеята за промяна: първоначално „Аз“ става зависим от ситуацията (цялостния „Аз“ изчезва), а след това
„Аза“ се представя пред детето като променящ се във времето. [112]
Основно новообразувание в този период е социалното съзнание, пренесено вътре, т.е. формиране на самосъзнанието. Появата му създава условия за по- нататъшно личностно развитие. Промените във външния вид, свързани с физическото развитие, отношенията с приятели, родители, учители, личностните черти, действия, собствените способности започват да бъдат внимателно анализирани, сравнени със същите качества на връстниците и значимите възрастни. Разликите между реалното
„Аз“ и идеалното, възможно правилното или демонстрираното „Аз“ започват да се осъзнават.
Възникващата Аз-концепция на тийнейджъра първоначално е неустойчива и непостоянна. Представата му за себе си е изключително променлива, в зависимост както от неговото собствено настроение, успеха на действията му, така и от отношението на другите: случайна фраза, комплимент или подигравки могат да доведат до рязка промяна в образите на „Аза“, самооценката, плановете за бъдещето и др.

186
Представите на подрастващите за себе си са неясни, размити и непоследователни. Те изпитват неувереност, когато оценяват себе си, приписвайки си различни, понякога противоположни черти („Общителен съм, затворен съм“; „Аз съм дете, възрастен съм“ и т.н.). С разширяването на социалния свят, с който тийнейджърът взаимодейства, той дава все по-противоречиви самоописания и непрекъснато се измъчва от въпроса "какво е моето истинско „Аз“.

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: