Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Общата самооценка в пубертета леко се понижава, отбелязва се ръст на негативното възприемане на себе си, самооценката на редица специални качества, които са значими за тийнейджъра, също става по-малко положителна. Това се дължи главно на три причини. Първо - в своята самооценка подрастващите започват да се съсредоточават върху реалните си постижения и тъй като постиженията им все още са малко, тяхната представа за себе си и самооценката им са доста уязвими. Второ - подрастващите започват да се съсредоточават върху идеалното „Аз“ и ако то е далеч от реалното, това води до чувство на недоволство от себе си, несигурност, отдръпване от реалния живот във фантазния свят. Трето - подрастващите понякога не могат да се спрат на конкретен модел за подражание. Степента на приемане на телесния образ на „Аза“, както и благоприятните или неблагоприятните взаимоотношения с връстниците оказват значително влияние върху самооценката на подрастващия. Някои изследователи смятат че, ръстът на негативното самовъзприемане се придружава от различни негативни преживявания, подрастващите по-често изпитват депресивни състояния, по-малко вярват, че хората около тях (учители, родители, връстници) ги одобрят. Постепенно, едва към края на периода, Аз- концепцията става по-стабилна, независима и обобщена. [17, 70] Моралната саморегулация, способност за наблюдение на собственото поведението, постоянното му регулирате, тъй като обстоятелствата предоставят възможности за нарушаване на вътрешните норми, продължава да се подобрява. Тийнейджърите започват да осъзнават, че възгледите на хората за моралните действия могат да варират и че намеренията, а не конкретни последици, трябва да послужат като основа за формиране на преценки за поведението. Те постепенно започват да използват нормата на справедливост, наречена реципрочност, при която изразяват същата степен на загриженост за благополучието на други хора, както хората изразяват към тях. Смята се, че развитието на самоконтрола се контролира от две системи за обработка: емоционална и когнитивна. Именно когнитивната система (обмислена, рационална, рефлексивна) се развива предимно в средна училищна възраст. Въпреки че 187 подрастващите са много загрижени за умението си да контролират собственото си поведение и изключително ценят волевите качества, за тях е характерна слабост на волята и нагласа към „отказ от усилията“. Тийнейджърите са склонни да „укрепват“, „проверяват“ волята си в специални ситуации, които са напълно различни от ежедневието им. При обикновени обстоятелства, изправени пред трудности или пред необходимостта да пренебрегнат нещо по-привлекателно, те много бързо се отказват от намеренията си, да постигнат поставената цел. Формирането на волята изисква на първо място разбиране за това какво трябва да бъде волевото поведение, т.е. волята на тийнейджа е свързана със способността да си поставя цели, да ги поддържа и да може да действа, ръководена от тях. [17, 70] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|