Пътуване извън тялото робърт Монро

Способността да се отпускате е първата предпоставка, може би дори - самата първа стъпка. Нарочно обобщено и е както физическо, така и умствено. Наред с условието за ре­лаксация е и освобождаването от всякакви задължения, свър­зани с времето. Не можете да бързате, пропуснати срещи или очаквания за разговори по служба не трябва да объркват мис­лите ви. Нетърпение от всякакъв вид може да опропасти шан­совете ви за успех.

Съществуват много техники за постигането на такава ре­лаксация, а и много добри книги засягат проблема. Просто трябва да изберете метода, който ви пасва най-добре. Има три основни метода, които изглежда вършат работа, два от които са приложими в тези упражнения.

Авто или самохипноза. Достатъчно книги за изучаване на самия себе си предлагат този метод в различни версии. Тук отново е въпрос кое е най-ефективно за вашата индивидуал­ност. Най-удобен и бърз начин е да изучите самохипнозата

чрез тренировки под ръководството на опитен хипнотизатор. Той може да употреби постхипнотичен вариант, който ще до­веде до бързи резултати. Обаче изберете си внимателно учи­тел. Рядко срещани са практиците с чувство за отговорност, а множество са новаците. Различни форми на медитация мо­гат да бъдат превърнати в ефективна релаксация.

Само чрез практикуване съзнателното усещане може да бъде доведено до това гранично състояние - вътре в него и през него към избраната от вас посока. Няма да можете да измислите друг начин да го постигнете, освен чрез постоян­ни упражнения. Техниката е както следва: лягате си - за пред­почитане, когато сте изморен и ви се спи. Когато се отпусне­те и започвате да се унасяте в сън, задръжте съзнателното си внимание върху нещо - каквото и да е, но със затворени очи. Когато успеете да се задържате неотклонно в граничното със­тояние, без да заспивате, вие вече сте преминали първия етап. Напълно нормално е да заспите много пъти в процеса на съз­нателното задълбочаване. Няма да сте в състояние да избег­нете това, но не позволявайте то да ви обезкуражи. Процесът не е само за една нощ. Ще разберете, че вече имате успех, ко­гато започнете да се тревожите и очаквате още нещо да се случи!

Ако опитите да останете в граничното състояние ви из­нервят, реакцията също е нормална. Изглежда съзнанието се бунтува срещу разделянето на властта, която има в будно със­тояние. Ако това се случи, прекъснете релаксацията, станете, поразходете се, направете няколко упражнения и легнете от­ново. В случай че и това не помогне да се успокоите, заспи­вайте и опитайте друг път. Просто не сте във форма.

Когато сте „концентриран", а картината на мисълта, която сте поддържали, изчезне и разберете, че мислите за нещо друго, вие сте близо до завършване на Състояние А.

Достигнете ли до Състояние А - способността да под­държате спокойно и неограничено граничното състояние, имайки в съзнанието си едничка изключителна мисъл,- вие сте готов за следващата стъпка. Състояние В е подобно, но с елиминиране на концентрацията. Недейте да мислите за ни­що, а останете в равновесие между будното състояние и спа­нето. Просто гледайте през затворените си очи към тъмнина­та над вас. Не правете нищо повече. След многократно пов­торение на упражнението може да халюцинирате „мислени картини" или фигури от светлина. Те изглежда не са от голя­мо значение, а са просто форма на нервно разтоварване. Мо­га например да си спомня, опитвайки се да постигна това със­тояние, след като в продължение на часове бях гледал футбо­лен мач по телевизията. Всичко, което видях, бяха мисловни картини на футболисти - тичащи, блъскащи се, дриблиращи и т. н. Трябваше ми половин час, докато картината отзвучи. Тези мисловни картини очевидно имат връзка с визуалната ви концентрация по време на предишните осем-десет часа. Колкото по-интензивна е концентрацията, толкова по-бавно ще елиминирате впечатлението.

Постигнали сте напълно Състояние В, когато можете да лежите безкрайно, след като впечатлението е отшумяло, без да се изнервяте, виждайки единствено тъмнината.

Започнете упражнението, преди да се въртите в леглото физически, докато тялото ви все още е отпуснато от съня и съзнанието ви е съвсем нащрек. Не пийте много течности пре­ди сън и няма да изпитвате моменталната нужда да освобо­дите пикочния си мехур веднага след събуждане.

Използвал съм и трите метода. Много рано отхвърлих релаксацията чрез употреба на наркотици, защото резултатът бе загуба на съзнателен контрол и изопачено усещане. В пър­вата техника бяха подготвени специални записи за хипнотич­но индуциране. Те бяха много ефективни и полезни. Техни­ките на граничното състояние на съня са много често изпол­звани. Въпреки сложната звукова процедура, за мен това е най-естественият метод.

II. СЪСТОЯНИЕ НА ВИБРАЦИИ

Обобщението на този ефект е най-критично от всички. Субективното сетивно усещане, което той произвежда, е спо­менато многократно. Веднъж постигнато, не трябва да ви се казва, че сте успели и сте превъзмогнали друго голямо пре­пятствие.

Всичко, което може да се предостави, са указанията. При сегашното равнище на познанието е известно защо тези не­ща вършат работа. Също както, когато щракнете ключа на лампата, без да знаете как точно действа той, откъде идва електричеството или защо и как действа между затворените в крушката волфрамови жички. Най-малкото, целият мате­риал, съдържащ се в настоящата книга, е установен по напъл­но емпиричен начин. Встрани от принципната човешка лабо­ратория - този писател - няколко други индивиди са опита­ли този пример. Достатъчно е да кажа, че са получили поло­жителни резултати.

Помощ за достигане на вибрационно състояние. Легнете в най-благоприятно за релаксация положение, но тялото ви трябва да е по оста север - юг, като главата ви е към магнит­ния север. Отпуснете дрехите си, покрийте се с нещо, за да ви е малко по-топло, отколкото по принцип обичате. Махнете всякакви бижута или метални предмети, които са близо или докосват кожата ви. Уверете се, че ръцете, краката и тилът ви ще се отпускат в положение, което няма да пречи на кръво­обращението. Затъмнете добре, така че никаква светлина да не прониква през клепачите ви. Нека стаята ви да е в полум­рак, защото иначе няма да имате никаква възможност за ви­зуална информация.

Абсолютно необходими неща. Уверете се безусловно, че няма да бъдете обезпокояван по никакъв начин, нито чрез ди­ректна физическа интервенция, телефонно позвъняване или други смущаващи шумове. Не си поставяйте ограничения във времето или крайни срокове. Надали ще успеете да използ вате времето; прекарано за експеримента, по по-полезен на­чин. Нищо предстоящо не трябва да отнема от времето за опита.

Постигнете състоянието на релаксация. Направете го чрез метода, който според вас е най-подходящ. Работете до Състояние Д или неговия еквивалент и задръжте до възмож­но най-дълбокото, ниво на отпускане, без да отслабвате съз­нанието си. Когато е минало достатъчно дълго време, за да сте сигурни, че сте постигнали това, повторете наум: „Съзна­телно ще възприема и запомня всичко, с което ще се срещна през този период на отпускане. Когато съм напълно събуден, ще си спомня в детайли само онова, което ще бъде от полза за моето физическо и духовно съществуване." Кажете си го пет пъти. След това започнете да дишате през полуотворената си уста.

Установете вибрационните вълни. Продължавайки да дишате през полуотворената си уста, се концентрирайте вър­ху тъмнината пред затворените си очи. Първо погледнете в тъмнината на около трийсет сантиметра от челото си. Сега преместете точката си на концентрация на деветдесет санти­метра, а после на сто и осемдесет. Задръжте за малко, дока­то точката на концентрация е твърдо установена. Оттам пре­местете точката 90 градуса нагоре, на линия, успоредна на ос­та на тялото и достигаща до над главата. Достигнете вибра­циите на това място. Когато ги намерите, съзнателно ги вър­нете в главата си.

Тази проста картина може да постави много въпросител­ни. Какво да достигнем? Какво да върна в главата си? Да опи­таме друг метод на обяснение. Започнете съзнателно концен­триране, като че ли две линии излизат извън външните ъгъл­чета на затворените ви очи. Мислете за тях като за събиращи се в една точка на трийсет сантиметра от челото. Представе­те си ясно съпротива или натиск, когато тези две линии се срещнат, заредени като че ли електрически частици са свър­зани, или пък отблъскването на еднородните магнитни полю­си. Сега разширете това свързване навън, на около деветде сет сантиметра, все едно дължината на ръката в изпънато със­тояние. Поради различията в ъглите образецът на налягане­то е променен. Свиването на пространството (сили?) между събиращите се линии, трябва да даде резултат и оттук наля­гането трябва да се увеличи, за да се постигне съединяване­то. След установяването на дължината от деветдесет санти­метра разширете пресечната точка на сто и осемдесет санти­метра от главата си, или 30 градуса. (За да можете правилно да си представите как точно изглежда ъгъл от 30 градуса, на-чертайте с ъгломер трийсетградусов ъгъл на хартия и запом­нете вида му.)

След като вече сте научили как да установите и запазите трийсетградусовия ъгъл навън (или грубо сто и осемдесет сантиметра), снижете пресечната точка до 90 градуса (или буквата L) нагоре в посока към главата си, но паралелно на оста на тялото. С тази пресечна точка вие сте „пристигнали". Удължавайте и достигайте с тази точка все повече, докато постигнете реакция. Отново ще разберете, когато го добиете. Все едно пееща, съскаща, ритмично пулсираща вълна от пламтящи искри идва, бучейки в главата ви. Оттам като че се плъзга през тялото ви, като го прави сковано и неподвижно.

След като сте научили процеса и като имате познанието, няма да бъде необходимо да повтаряте всичко това. Нужда­ете се единствено да мислите за вибрациите, докато сте в със­тояние на релаксация, и вибрациите ще се появят. Основен рефлекс бе установен, невропад, който отново и отново мо­же да бъде следван. И пак това не е техника, която може да бъде постигната още от първия опит. Вероятността за успех са увеличава с всяко сполучливо усилие. Колкото повече го опитвате, толкова повече се увеличават шансовете за положи­телни резултати. Независимо, че сте успели, не винаги ще бъ­де възможно да го повтаряте по свое желание. Все още има много изменения, които пречат и трябва да бъдат изолирани и идентифицирани. И все пак достатъчно често „върши рабо­та", за да бъде предмет на продължителни изследвания.

Когато сте постигнали вибрационното състояние, има определени указания, които трябва да следвате. Това условие при съзнателен контрол е целта, която преследвате. За да го осъществите, трябва внимателно да наблюдавате процедури­те. Те, разбира се, трябва да бъдат спазвани в определена пос­ледователност в представения ред.

Няма доказателство, показващо, че вибрационното със­тояние е вредно за психиката или за физическото тяло. Ето тогава някои процедури, които трябва да бъдат прилагани систематично. Има есенция от буквално стотици опитани - и сбъркани - експерименти.

Приспособяване и аклиматизация. Това е начин да се ка­же, че трябва да привикнете към усещането на това необик­новено условие. Всякакъв страх и паника трябва да бъдат ели­минирани, когато почувствате вълни като електрошок, които безболезнено проникват в тялото. Най-добрият начин изг­лежда е да не правите нищо, когато те се появят. Лежете ти­хо и ги анализирайте обективно, докато те сами си отшумят. Това обикновено продължава около пет минути. След някол­ко такива опита ще разберете, че не сте подложен на екзеку­ция чрез електрически ток. Опитайте се да избегнете паничес-ката борба за преодоляване на паралитичното състояние. Мо­жете да се справите с него, като с голямо усилие на волята седнете, но ще бъдете разочаровани от себе си, че сте го на­правили. В края на краищата, вие точно към това се стремях­те.

Пренасочване и моделиране. След като веднъж сте се ос­вободили от страховите реакции, сте готови за стъпки към контрола. Най-напред съзнателно насочете вибрациите в пръстен, или ги принудете да влязат в главата ви. След това наум ги изпратете надолу по тялото си до пръстите на кра­ката и отново пак ги върнете към главата. Накарайте ги да се плъзгат ритмично във вълна из тялото ви от глава до пети и обратно. След като сте дали импулс на вълната, оставете я да продължи по своя воля, докато отшуми. Това ще отнеме около десет секунди - пет надолу, пет нагоре, - за да може вълната да направи пълен кръг от главата до върховете на пръстите на краката и обратно. Практикувайте го, докато вибрационната вълна започва моментално по команда от мо­зъка и се движи стабилно, докато отшуми.

Дотогава ще сте забелязали колко неравни са вибрации­те понякога, сякаш тялото ви е жестоко разтърсвано чак до молекулно и атомно равнище. Може би е малко неприятно и ще почувствате желание да ги направите равномерни. Пости­га се, като ги принудите да пулсират по пътя на съзнанието си, за да увеличите честотата им. Нормалният им вибрацио­нен темп сякаш е от порядъка на 27 цикъла в секунда (това е темпът на самата вибрация, а не на честотата от глава до пръсти). Образецът отговаря на тази пулсираща команда много незабележимо и бавно в началото. Първият признак за успех е, когато вибрациите станат равномерни и не са раз­търсващи. Вече сте на път да се контролирате, когато те пра­вят стабилен и здрав ефект.

От основно значение е да се научите и прилагате този процес на ускоряване. По-бързият вибрационен ефект е фор­мата, която позволява отделяне от материалното. След като веднъж сте установили движещата сила на забързването, ус­корението изглежда действа автоматично. Накрая можете да усетите вибрациите, само когато започват. Те ще увеличават честотите си като мотор, пуснат в действие - докато честота­та стане толкова висока, че не сте в състояние да я усещате. В тази фаза сетивният ефект е топлина на тялото, леко треп­тящ, но не прекалено.

Значително постижение в този стадий е знакът, че вече сте готов за първото си отделяне от физическото. И отново трябва да ви предупредя: Отвъд тази точка мисля, че връща­не назад няма. В края на краищата ще се обвържете с дейст­вителността на това друго съществуване. Как това ще се от­рази върху личността ви, върху всекидневния ви живот, вър­ху бъдещето ви и философията ви, остава изцяло да зависи от вашата индивидуалност. Защото, веднъж отворен към та зи друга действителност, не можете да я затворите отново, колкото и да опитвате. Натискът от материалните неща мо­же да го изчисти за известно време, но то ще се върне. Не мо­жете вечно да стоите в отбранителна позиция срещу негово­то появяване. Като заспивате или като се събуждате, когато просто релаксирате, вибрационната вълна ще дойде, без да сте я викали. Разбира се, можете да я прекъснете, но накрая се изморявате да се занимавате с това - и ето вя на ново пъ­тешествие. Чувствате, че се борите срещу себе си.

А кой иска да се бори срещу себе си - с цената на един здрав нощен сън!

17. Процес на отделянето

След като сте достигнали до състоянието на вибрации и до някакъв контрол на вашия етап на отпускане, един допъл­нителен фактор трябва да се има предвид. Възможно е вие вече да сте го придобили, тъй като той обикновено е продукт на предишни упражнения. Въпреки това трябва да бъде спо­менат.

Факторът е контрол на мисълта. В състоянието на виб­риране вие очевидно сте обект на всякакви мисли, едновре­менно и по ваша воля, и съвсем непреднамерени, които минават през ума ви. Така вие можете да бъдете толкова бли­зо до състояние „без мисъл" или „единствена мисъл" (кон­центриране), колкото е възможно. Ако една целенасочена идея ви хрумне, вие реагирате мигновено и често по нежелан начин. Подозирам, че човек никога не е изцяло освободен от този вид разсейване. Или поне аз не съм бил, което би мог­ло да обясни много иначе непонятни пътешествия до места и при хора, неизвестни за мен. Сякаш те са предизвикани от мисли или идеи, за които не съм си давал сметка, че прите­жавам в подсъзнателно равнище. Единственият път е да се прави всичко възможно за излизане от неудобните ситуации.

Имайки предвид това, първите упражнения за отделяне на Второто от физическото тяло би трябвало да бъдат огра­ничени по време и действие. Това, което следва, е изградено основно като опознаване и ориентиране. Те пък ще позволят да се постигне разделянето без страх и грижи.

Когато излезете навън по този начин и не почувствате нищо, протегнете ръка още малко по-нататьк. Продължавай­те да я изтегляте внимателно, все едно че я протягате, дока­то тя докосне някакъв материален предмет. Ако образът на вибрирането все още действа, значи все още работи, и ръка­та ви ще усети или докосне евентуално нещо. Когато това на­истина стане, изучете с вашето сетиво за допир материалните подробности на предмета. Опипайте, за да почувствате дали няма някакви драскотини, пукнатини или необикновени де­тайли, които по-късно ще можете да разпознаете. В този мо­мент нищо няма да ви изглежда необикновено. Вашият сетивен механизъм ще ви каже, че докосвате предмета с ма­териалната си ръка.

Тогава точно е вашето първо изпитание. След като се за­познаете с предмета посредством прекалено удължената си ръка, насочете напред ръката си и докоснете предмета с вър­ховете на пръстите си. Първоначално ще почувствате съпро­тивление. Натиснете малко по-силно и внимателно преодолейте това съпротивление. Тогава ръката ви сякаш ще премине направо през предмета. Продължете да натискате, докато ръката ви изцяло излезе от другата му страна и срещ­не друг материален предмет. Идентифицирайте и втория предмет чрез докосване. После внимателно отдръпнете ръка­та си назад през първия предмет, а после бавно към нормал­ното, така че да се чувства, че е там, където „принадлежи".

Тогава намалете вибрациите. Най-добрият начин е да направите опит да раздвижите физическото си тяло. Мисле­те за физическото си тяло и отворете физическите си очи. Въз­върнете физическите си сетива съвсем съзнателно.

Когато вибрациите изчезнат напълно, полежете мирно няколко минути за пълно и цялостно възстановяване. После станете и опишете подробно предмета, който сте „усетили", определяйки местоположението му по отношение на ръката и рамото ви в легнало положение. Отбележете детайлите на първия и втория предмет, докоснати и усетени от вас. Нап­равите ли и това, сравнете описанията си с истинските пред­мети. Обърнете специално внимание на малките детайли, които не сте могли да забележите от разстояние. Почувствай­те физически предметите, за да сравните с усещането си по време на вибрациите.

След като изследвате и двата предмета по един и същи начин, може да установите, че въобще не сте знаели за при­съствието им или тяхното място преди експеримента. Това също е важно. Изследвайте линията на посоката от мястото, където лежи физическата ви ръка, през първия, та чак до вто­рия предмет. Това права линия ли е?

Проверете резултатите си. Дали първият предмет, който сте докоснали, се намира физически на разстояние, до което би било абсолютно невъзможно да достигнете без физическо движение? Дали детайлите на предмета - особено незначител­ните - съвпадат с вашите записки? Направете същото сравне­ние и за втория предмет.

Ако отговорите ви са утвърдителни, вие сте постигнали първия си успех. В случай че фактите не съответстват, опи­тайте пак друг ден. Почти без ограничение, щом сте устано­вили вибрационното състояние, можете да изпълните това уп­ражнение.

Бихте могли също да практикувате твърде лесно и след­ното. След настъпването на вибрационното състояние, ле­жейки по гръб с ръце или отстрани, или върху гръдния ви кош, внимателно ги вдигнете нагоре, без да гледате към тях, и докоснете пръстите на китките си. Правете го съвсем неб­режно и разсеяно, но запомнете сетивните резултати. След като вече сте стиснали двете си китки над гръдния кош, пог­леднете към тях със затворени очи. Ако сте направили дви­жението достатъчно внимателно, ще можете да видите еднов­ременно и физическите, и нематериалните си ръце. Първите ще лежат спокойно отстрани или върху гръдния ви кош. Се­тивното усещане ще дойде от нематериалните ви ръце и кит­ки, които се намират над физическото ви тяло. Можете да из­следвате феномена колкото пъти пожелаете по своя воля. До­кажете сами на себе си, че движите нещо друго, а не физичес­ките си ръце. За да сте напълно уверени в истинността му, направете го по всички възможни начини.

Много е важно да връщате обратно нематериалните си ръце към пълно съединяване с физическите им двойници пре­ди „заглъхването" на вибрациите. Въпреки че няма да има жестоки последствия, ако не го направите, все пак смятам, че в началните етапи не трябва да изследвате тази възможност.

С цел да си помогнете при ориентацията по-добре е те­зи начални упражнения за пълно отделяне да се провеждат при дневна светлина. Проучете сам за себе си вашите нужди по отношение количеството светлина в стаята. Ако е възмож­но, не употребявайте електрическо осветление.

За да изпълните условието, установете вибрационното състояние и поддържайте пълен контрол върху мисловния си процес. Трябва да стоите в ограниченото пространство на стаята си. Мислете си, че ставате по-лек, че се носите из въз­духа и колко е хубаво да го правите. Със сигурност трябва да мислите колко прекрасно би било да летите, тъй като най-важното в случая е субективно асоциираната мисъл. Вие на­пълно желаете да го направите, защото то е нещо, на което вие емоционално ще отговорите. Още преди да сте извърши­ли самото действие, вие вече реагирате, че го възприемате. Ако продължавате да поддържате само тези мисли, ще се от­делите и ще се издигнете съвсем безпрепятствено извън фи­зическото. Може и да не успеете от първия път, дори и от втория. Но е абсолютно сигурно, че ще го постигнете, ако спазвате предварителните процедури.

Вторият метод е „ротационната" техника, която вече бе споменавана много пъти. Условията са същите, както току-що описаните. Бавно се преобърнете, сякаш се въртите в лег­лото, за да ви бъде по-удобно. Не правете опит да си помагате нито с ръце, нито с крака. Започнете обръщането, като изви­вате тялото си, първо главата и раменете. По всякакъв начин се движете бавно, упражнявайки внимателен, но твърд на­тиск. Ако не сторите това, може да се почувствате изгубен и сякаш усукан, като търкалящ се дървен пън във вода, преди да можете да промените натиска. Действието е много обър­кващо само защото може да загубите ориентация и да бъде­те принуден да търсите обратния път внимателно, като се въртите.

Лекотата, с която сте започнали да се обръщате, без три ене или каквото и да е усещане за собствено тегло, ще бъде знак за вас, че сте постигнали успех при отделянето. Когато това стане, започнете бавно да се преобръщате, докато по­чувствате, че сте се придвижили на 180° (т. е. обърнали сте се лице в лице с физическото си тяло). Необичайно е как бихте разпознали тази поза. Тези 180° представляват просто две об­ръщания по 90°, което е лесно да се усети и без ориентация.

След като вече сте заели поза на 180° от началното ви по­ложение, престанете да се обръщате просто като помислите за това. Без забавяне започнете да мислите за летене нагоре, отдалечавайки се от физическото тяло. И пак, когато устано­вите вибрационното състояние, този метод със сигурност ще бъде резултатен.

От двете техники за отделяне задължително трябва да опитате най-напред първата. След изпитването и изучаване­то и на двете, онази, която ви се струва по-лесна, ще бъде и най-често употребяваната от вас.

Местни експерименти и опознаване. Постигнатият успех в процеса на отделянето ще бъде най-показателен за вашата собствена последователност, че оставате в пълен контрол. Единственият възможен начин да го направите е да стоите в непосредствена близост до физическото в началните етапи. Каквото и да чувствате емоционално, винаги се дръжте наб­лизо до материалното си тяло. Правя това предупреждение не защото знам за някаква опасност, а защото така вие ще поддържате един постепенен темп (степ бай степ) на запозна­ване и ще чувствате сам за себе си какво се случва. Дивите, неконтролирани пътешествия на този етап могат да доведат до неудобни ситуации и състояния, които биха ви принуди­ли да започнете отново да учите това, което вече сте постиг­нали. Процесът на умствената аклиматизация ще бъде съвсем различен от всичко, което досега сте преживели. Постепенна­та адаптация ще увеличи вашето самочувствие и ще ви по­могне да бъдете напълно откровен със себе си.

В този момент принципното упражнение е да се върнете. Бъдете винаги на не повече от метър разстояние от физичес­кото си тяло. Въобще недейте да правите опит да се движи те свободно по-далече. Откъде ще разберете колко сте дале­че? Отново това е нещо, което сам усещате. Виждането ви се­га е равно на нула. Принудете се да не отваряте очи дори и за миг, нека си останат затворени. Стойте близо до физичес­кото. Когато мозъкът знае това, той ще ви задържа в необ­ходимата област.

През следващите три - четири упражнения не правете ни­що друго, освен да „излизате" и се връщате обратно във фи­зическото. За да се върнете при тези условия, просто „помислете", че сте обратно във физическото, и ще се върне­те. Ако сте използвали първия метод на отделяне, реинтегра-цията е относително проста. Веднъж след като вече сте се настанили на точното място в тялото си, ще бъдете в състо­яние да движите всяка частица от физическото си тяло и да активизирате някое или всичките от сетивата си. Всеки път, щом се върнете обратно, веднага отворете физическите си очи и седнете физически в леглото, за да сте напълно сигурни, че сте се „върнали изцяло". Това е, за да си подсигурите ориен­тацията, да си внушите увереност, че можете да се връщате по собствено желание и най-важното - да уверите сами себе си в непрекъснатия контакт с материалния свят, към който сега принадлежите. Каквото и да вярвате, това уверение е най-необходимото нещо.

Ако сте приложили метода на ротацията, бавно се вър­нете назад към физическото, отново чрез мислене за връща­нето, и когато усетите, че сте направили пълен контакт, започнете обратното си завъртане на 180 градуса, за да се съ­едините с физическото. Няма никакво значение дали ще се въртите в същата посока или ще се върнете в обратната на тази, която ви е помогнала да се отделите.

И при двете техники има едно съвсем леко, като пощип-ване, разтърсване, когато отново сте в пълна връзка с физи­ческото. Трудно ми е да ви опиша абсолютно точно това усещане, но вие сами ще го разпознаете. Винаги изчаквайте малко, преди да седнете в леглото, след завръщането, преди всичко за да отстраните всяко възможно затруднение. Сами си дайте възможност за възстановяване и привикване с физи ческата среда. Физическото действие на сядането е това, кре-то доказва връзката с материалното съвсем демонстративно. Вие ще знаете, че съвсем съзнателно и по своя воля можете да извършвате физически движения, разнообразени с опити в нематериалната среда, и по време на целия този процес ще притежавате съвсем съзнателно усещане за всичко.

Ще сте извършили целия цикъл, когато сте в състояние да се отделите от физическото, после да се върнете, да седне­те и видите колко време е продължило всичко, и веднага пак да се отделите и да се върнете обратно към физическото, без каквато и да е загуба на съзнателна връзка. Отбелязването на показанието на часовника ще ви помогне за това.

Следващата стъпка при опознаването е да се отделите на малко по-далечно разстояние, прилагайки същата процеду­ра. Всяко разстояние, чак до три метра отдалеченост от фи­зическото, ще свърши работа. Винаги поддържайте умствена концентрация вър\у единична цел, без някакви целенасочени мисловни шаблони, особено при тези по-разширени опити. След като привикнете към усещането да сте повече „разделе­ни", наум си кажете, че можете да виждате. Не мислете за действието по отварянето на очите, защото това би могло да ви върне към физическото и да прекрати вибрационното със­тояние. Вместо това само мислете, че гледате - и вие наисти­на ще виждате. Няма да имате усещането за отваряне на очи. Изведнъж тъмнината ще изчезне. Първоначално виждането ви ще бъде неясно, както при полуосветено, замъглено, как­то при късогледство. В настоящия момент не се знае защо е така, но като привикнете, зрението ви ще се изостри.

Първата гледка на физическото ви тяло, лежащо отдолу, ще бъде обезкуражаваща, ако приложите предишните упраж­нения. След като останете доволни, че наистина това сте „вие", лежащи там, визуално проучете стаята от мястото, къ­дето се намирате. Наум се придвижете съвсем бавно, но не насилствено, към някоя от посоките. Раздвижете ръка или крак, за да се уверите, че можете да се движите. Преобръщай­те се и се запознайте с нови елементи, ако желаете. Но вина­ги оставайте на необходимото разстояние от физическото.

В този етап е възможно да се изпълните със силни жела­ния, което би могло почти да ви разстрои. Това е и най-го­лемият проблем, който можете да срещнете в този момент. Тези желания, появили се съвсем непреднамерено и неочак­вано, са субективни и емоционални. Те могат да потопят де-дуктивната мисловна позиция, която така грижливо сте изградили. Най-важното решение е да разберете, че не тряб­ва да ги приемате като зли или погрешни. Те просто си съ­ществуват и вие трябва да се приучите да се справяте с тях. Правилото е да не отхвърляте съществуването на тези жела­ния. Признайте, че те са дълбоко свързани ваши части, кои­то не могат да бъдат отхвърлени чрез „мислене". Докато не го направите, не бихте могли да ги контролирате.

Тези желания включват свобода (да се наслаждавате на освобождението от материалните ограничения и гравитаци­онния ефект), Сексуалните контакти (първо с някого, когото обичате, а после на изцяло сетивно равнище), религиозен ек­стаз (разнообразен, основан върху силата на условностите от ранното детство). И много други такива могат да се появят при експериментите в необичайни обстоятелства и заобика­ляща среда за всеки индивид. Вярата, която трябва да ви кре­пи, е, че всеки ще има тези субективни стремежи, независимо от най-строгата дисциплина и самоанализи. Това, за което говорим, са онези елементи, много под повърхността на съз­нанието, които обхващат вашия собствен фундаментален ха­рактер и личност. Както вече бе обяснено по-рано, тези елементи се появяват на повърхността, защото вие вече не сте точно съзнателна, интелектуална личност. Вие може би сте за първи път една безкрайност. Всяка ваша частица трябва да бъде изслушана и взета предвид, когато предприемете някак­во действие. Номерът е да запазите съзнателното, онова, ко­ето мисли у вас (най-осведоменото от материалния свят) в доминиращо положение. Никак не е лесно.

Ето защо ще се натъкнете на проблеми, ако предприеме­те отхвърляне на личностното. Вместо това вие трябва да при­емете тези понякога изненадващи нагони такива, каквито са - те са част от вас все пак - и да продължите да си гледате работата. Не можете да ги елиминирате, но за момент може­те да ги сложите на втори план. Предложете им обещанието за бъдещо изпълнение. Няма да има съпротива. Тези нужди могат да разберат разделението, защото те са били негов предмет, откакто живеете!

След като сте успели разумно да се справите с тези дру­ги части от вас и за ваше удовлетворение сам сте си го де­монстрирали поне шест-седем пъти в условията на близкото отделяне (в същата стая и на малка височина), вече сте гото­ви за пътешествие на по-далечно разстояние и с по-специфич­ни проучвания. На този етап вие вече сте преодолели всички страхове и предчувствия. Ако обаче не сте се справили с тях, трябва да повторите упражненията, които причиняват стра­ховете, докато познанството и навикът ги прогонят.

Първо, ако срещнете трудности, не изпадайте в паника. Преди всичко запазете вашия рационален мисловен процес. Ужасът само влошава ситуацията. Внушете си тази проста формулировка и я викайте на помощ - връщане към физичес­кото, независимо къде сте се озовали, мислете за физическо­то си тяло. Наум започнете да движите някоя част от материалното си тяло. Раздвижете пръст или само върха му. Физически вдишайте дълбоко, отчаяно глътка въздух. Реак-тивирайте вашите пет сетива или което и да е от тях. Раздви­жете челюстта си. Изплезете си езика. Всяко действие, което може да включи физическо движение или употребата на фи­зическа енергия, ще свърши работа. Ако първоначално някое не задейства, опитайте друго. Безспорно някое такова мис­ловно действие ще ви върне към материалното. Въпросът е

само кое от тях ви върши най-добра работа.

Когато тази техника се приложи, обратното връщане е мигновено. То е комбинация от автоматичен визьор за посо­ката и ракетна струя. Обратното съединяване е мигновено, когато се използва това. Мигновеното връщане обаче елими­нира силата на вашия избор или желание. След като започне вече да действа, не можете да го спрете. Ще се върнете във физическото без каквато и да е възможност да разберете как­во става и по какъв начин. Затова трябва да го възприемем като резервна мярка в случай на опасност, а не като някаква забележителна стъпка във вашата методология.

При обикновени условия вие трябва да мислите или да усещате посоката или мястото на вашето физическо тяло. След това без бързане, съвсем спокойно и по свое желание, започнете да се връщате.

Механизмите на движението. Сега вече сте наясно с пра­вилните пътища за контролиране, включително сигнала за връщане в случай на опасност. Готови сте за най-важната от всички стъпки: „да отидете" на далечно разстояние и да се върнете. Определено не е препоръчително нетърпеливо да за­почвате този експеримент, преди да сте извършили много­кратно предишните упражнения и да успеете съвсем безпрепятствено да се справяте с тях. Възможно е и при пре­дишните опити съвсем непреднамерено да сте отишли до ня­кое далечно място. Ако случаят е именно такъв, сами ще признаете голямото значение да се следва точната процеду­ра.

Първо отделете „целта си". Запомнете правилото: тряб­ва да отидете при личност, а не на място. По-късно и това ще бъде възможно да се постигне, ако сте дълбоко емоционал­но свързан с мястото. До днес обаче експериментите са пока­зали твърде слаб успех по тази линия. Възможно е това да се дължи и на личните качества на писателя.

Изберете човека (жив), когото желаете да посетите. Не­ка това бъде някой, когото познавате съвсем добре. Не му съ­общавайте, че експериментирате. Това е най-важното, за да не се получи някакво предложение от негова или нейна стра на. Направете избора си, преди да сте навлезли във вибраци­онното състояние, а също и преди да започне процесът на от­пускането.

Установете релаксацията и вибрационното състояние. Използвайте предпочитания от вас метод за отделяне. Оти­дете на близко разстояние, два до два и половина метра от тялото си. Докато още сте в „тъмнината", внимателно „по­мислете" за човека, когото имате намерение да посетите. Мис­лете не само за името му, но и за неговия характер и личностни качества като човек. Не правете опити да го види­те като физическо същество, защото именно отражението на интимната му същност е това, което ще ви привлече повече, отколкото физическата му външност.

Докато мислите по този образец, превъртете се бавно на 360°. Някъде по кръга ще „усетите" правилната посока. То е нещо интуитивно, една сигурност, която нежно ви привлича като .слаб магнит. Дори тогава можете да направите провер­ка, за да се уверите. Преминете през тази точка при въртене­то и отново се върнете към нея. Пак ще я почувствате много силно. Спрете се с лице към посоката. Помислете, че вече има­те видимост и ще започнете да гледате.

За да можете да направите движение в избраната от вас посока, употребете цялостната версия на „удължаването" на Второто тяло, каквото вече сте практикували при първото уп­ражнение с ръка и рамо. Най-лесният начин е да поставите нематериалните си ръце над главата си, като палците ви са събрани един до друг, сякаш плувец ще се гмурне във вода­та. С ръце в това положение помислете за човека, когото ще посетите, и протегнете тяло в тази посока. Можете да се дви­жите бавно или бързо, в зависимост от силата на протягане-то ви. Колкото по-силно „се протегнете", толкова по-бързо ще се движите. Когато стигнете желаното от вас място, авто­матично ще спрете протягането, без да си давате сметка за

това.

При връщането приложете подобен метод. Помислете за физическото си тяло, излезте и се протегнете. Ще се върнете незабавно. Обикновено нищо друго не се изисква. Има някои

Ето, вече знаете всичко. Гореспоменатото може и да из­глежда твърде ритуално, но не е предназначено за това. Въз­можно е то да не е по-добро от магическата формула на Средновековието. И до днес не се знае защо тази техника вър­ши работа. Вероятно през следващите години заинтересува­ни физици, химици, невролози и други учени ще разработят подходящи теории, пасващи на действието. Ако достатъчно много хора поемат отговорността да изучат феномена по ем­пиричен път, нищо чудно да се появи нова наука.

В настоящия момент границите могат да изчезнат и за вас, ако съберете достатъчно кураж и търпение. Единственият начин да възприемете и опознаете тази необятна реалност е да я преживеете вие самите.

Желая ви успех!