Пътуване извън тялото робърт Монро

Лежах в положение север-юг, когато изведнъж усетих, че ме облива и пронизва много силен лъч, който сякаш, идваше от север, около 30 градуса над хоризонта. Бях абсолютно без­силен, без никаква собствена воля и почувствах, че сякаш се намирам в присъствието на много мощна сила - бях в пер­сонален контакт с нея.

Притежаваше разум във форма извън моето познание и влизаше директно (по лъча?) в главата ми. Сякаш търсеше всеки спомен в съзнанието ми. Наистина бях изплашен, за­щото бях безсилен да направя нещо срещу това нахлуване.

Тази разумна сила влезе в главата ми точно над челото и не ми предложи никакви успокоителни мисли или думи. Ся­каш не знаеше нищо за емоциите и усещанията ми. Търсеше безпристрастно, бързо и категорично нещо специфично в мо­ето съзнание. След малко (може би миг) мисълта напусна, а аз се „свързах отново", шокиран станах и излязох на чист въздух.

Същото безпристрастно проучване, същата сила, под съ­щия ъгъл. Въпреки това този път добих впечатлението, слож­но заплетен от чувство за вярност към тази разумна сила и винаги съм бил в това положение. Разбрах, че имам да вър­ша работа тук, на Земята. Не бе необходимо работата да е по вкуса ми, но на мен ми бе възложено да я свърша. Имах чувството, че работя на „помпена станция". Това бе най-обик­новена мръсна работа, но все пак беше моята работа. Бях здраво свързан с нея и нищо, ама абсолютно нищо не бе в състояние да промени ситуацията.

Представих си огромни тръби - толкова стари, че бяха покрити с ръжда и обрасли с храсти. По тях течеше нещо ка­то нефт, но то притежаваше повече енергия от нефта. От него имаше очебийна нужда и то бе ценно гориво навсякъде. (Предположение: не на тази материална планета.) Това про­дължаваше от цяла вечност. Значи имаше и други енергийни фракции, от които се получаваше същият материал, на срав­нително по-висока база. Материалът се преработваше на ня­какво далечно място или цивилизация в нещо много ценно за съществата, далече извън моите способности да разбера. И отново разумната сила излезе и се отдалечи бързо, а посещението свърши. След малко станах, чувствайки се деп­ресиран. Влязох в банята на къщата ни и наистина усетих, че трябва да си измия ръцете, след като съм работил (макар че ръцете ми бяха чисти).

30.9.1960 г. Нощ.

Случи се същото като на 16.9. Пак усетих, че съм работ­ник в помпена станция. Появата на съществото в края на лъ­ча (?), претърсването на мозъка ми, този път дори за да ви­ди какво точно контролира дихателния ми апарат. Долових, че съществото търсеше някакво вещество, за което по всяка вероятност то смяташе, че позволява да се движа в земната атмосфера. Появи се картина (в съзнанието ми) на торбичка, вероятно 5x8 см, дебела 2,5 см, закачена за колана на кръс­та, на която бе написано: „Ето така дишаме сега." Това ми даде кураж наистина да се опитам да общувам.

Наум (също и на глас?) ги попитах кои са. Получих от­говор, който не съм в състояние нито да преведа, нито да раз­бера. После почувствах, че започват да напускат. Помолих за някакво доказателство, че са били там, но бях възнаграден само с покровителствена насмешка.

Тогава те сякаш се устремиха в небето, докато аз ги ви­ках, направо им се молех. Вече бях сигурен, че умствените им възможности и интелектът им бяха далеч над моите предста­ви. Това бе един безпристрастен, хладен интелект, без какви­то и да е чувства на любов или симпатия, на които толкова се възхищаваме. А може би това бе всемогъществото, което ние наричаме Бог. Такива посещения в миналото на човечес­твото може би са били основата за всички наши религиозни убеждения, а нашето познание днес не може да намери по­добри отговори, отколкото преди хиляди години.

По това време започна да просветлява. Седнах и запла­ках. Хълцах дълбоко, така както никога преди не бях плакал. Защото тогава вече знаех, без никакво определение или бъде­щи надежди за промяна, че Бог от детството ми, от църкви­те, от религията по целия свят не бе това, на което се пре­кланяхме. Плачех, защото до края на живота си щях да „стра­дам" от загубата на тази илюзия.

Е, тогава възможно ли е ние да сме остатък от лабора­торни животни? А може би експериментът все още „продъл­жава"?

За тези, които имат широки познания в областта на ху­манитарните науки, написаното по-долу може би ще се сто­ри като продължение на линията на мисъл, която се е запа­зила в продължение на хилядолетия. И това е точно така. То­гава защо сега отново става толкова съществена?

Първият отговор е, че материалът не е бил получен от четива и теории от миналото. Нещо повече, това се случи в средата на двадесетото столетие. Сравнението идва след фак­та. Ако има нещо ценно тук, възможно е съвременната тех­нология по пътя на сериозни, организирани изследвания и проучвания на предположението за Второто тяло да дари чо­вечеството с огромен скок - подобен, или дори по-голям от революцията на Коперник. Това е пролуката, която става вра­та, а после се превръща в широк друм, водещ към нова ера в човешката история.

ПРЕДПОСТАВКА: ОБХВАТЪТ НА СЕГАШНИЯ ЧОВЕК

Отчасти поради нашето силно материалистично общес­тво ние свикнахме и се поставихме в условията на теорията, че човешкото същество се простира изключително само в гра­ниците на физическото тяло. Ето защо периферията на живо­то човешко създание - рамката на тази област, в която то ви­рее и на която въздейства - се разширява извън физическото тяло и съзнанието. Съставът на тази област не е нито мате­риален, нито двигателен. Тя се състои от мисли и чувства. Предаването и приемането на въздействащите данни е непре­къснато. Действа едновременно на съзнателно и несъзнател­но равнище през всеки момент от живота - в будно състоя­ние или по време на сън. Данните, получени от човешкото съ­щество по този начин, могат да бъдат както полезни, така и разстройващи, в зависимост от тълкуването, което им се пре­дава от несъзнателното. Реакцията на този непрекъснат по­ток от информационни данни може да бъде открита в раз­личните умствени и физически състояния на индивида. Нап­ример периферията се разширява до мястото, където се на­мира приятел. Приятелят мисли за вас обективно или емоци­онално. Необяснимо как точно в същия момент той идва в съзнанието ви, без внушението на сроден асоциативен спо­мен. Това става толкова обикновено и така често, че ние не знаем колко е забележително. Съединете това с почти необят­ните заплетености и разнообразия от настоящи и минали чо­вешки взаимоотношения на индивида. Само тогава всеки ще започне да чувства целия обем и разнообразие на получените данни.

Християнската етика изглежда е опит да се обясни този факт чрез необективна притча. Мислите за вас, внушени ви от съсед, приятел или враг, оказват забележително влияние върху съзнанието ви, а оттам рефлектират и върху физичес­кото тяло. Става ясно също, че индивидът с широк, продъл­жителен опит в човешките взаимоотношения, ще получи по-голямо количество въздействаща информация, в директна пропорция с този опит. За световните лидери, които са под­ложени да получават информация от милиони, натоварвани с емоции - добри или лоши, товарът е неизчислим. Имайте предвид също, че онова, което предизвиквате у другите, съ­щото „ви се връща обратно".

Опитайте да си представите невидимата нервна мрежа, простираща се от вас към всеки човек, когото сте срещнали. Сигналите (мислите) непрекъснато се движат по тази мрежа от и към вас. От тези, които често мислят за вас, съзнателно или по друг начин, се е разпростряла една здрава, добре цир­кулираща мрежа от връзки. В другия край на честотата са онези, които се сещат за вас може би веднъж годишно. Про­учете целостта от хора, които сте срещнали или познавате, а също и тези, върху които може да сте оказали влияние, без да знаете за това. Това ще ви даде възможност да оцените ве­роятните източници на многото необективни сигнали, оказ­ващи влияние върху вас в определен момент.

Качеството на сигналите очевидно е много разнообраз­но, което принципно се основава върху степента на емоцио­нално присъствие по време на предаването. Колкото е по-ин­тензивно чувството, толкова е по-силен сигналът. Въпросът „добро" или „лошо" не променя качеството на трансмисия­та.

Обратното действа по абсолютно същия начин. Вие пре­давате на тези, за които мислите, и по този начин им оказва­те въздействие. „Мислите" в случая се отнасят до онези умс­твени действия, които почти напълно са на несъзнателно рав­нище и са главно емоционални и субективни по природа. Когато се случат такива предавания и приемания - съзнателно и по желание, говорим за телепатия.

Много все още е неизвестно. Дали предаването и прие­мането не се увеличават десетократно по време на сън? Ефек­тът прекратява ли се, когато човешкото същество „умира"? Разширява ли своето действие и върху животни? Стотици въп­роси очакват отговор. Въпреки че това е първата крачка към разширеното познание на преживяването на физическия жи­вот.

ПРЕДПОСТАВКА:

ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

НА ВТОРОТО СЪСТОЯНИЕ

Много, ако не и всички живи човешки същества, имат

Въпреки това последният случай поставя няколко начал­ни статистики и вероятности. Немислимо е една експеримен­тална „способност" да е уникална. Ако един човек може да извършва това разделяне от физическото, трябва да има и други живи хора, които могат да правят същото, вероятно и по-добре. Но колко са тези другите? Може ли един на хиля­да души да го прави? Или на десет хиляди? На сто хиляди? Може би един на милион? Нека приемем последната възмож­ност - само един човек от един милион души може да дейс­тва съвсем съзнателно и съдържателно във Второто тяло. То­ва означава, че в настоящия момент повече от трийсет и пет хиляди живи хора могат да действат във Второто тяло, веро­ятно по-добре и от мен. Такава голяма група, ако бъде орга­низирана, би могла да контролира съдбата на човечеството. Изниква въпросът: Дали някои от тях и сега не са организи­рани и дали не контролират нашата съдба?

Преди да отхвърлим това като абсурд, спомнете си, че аз бях в състояние да въздействам на друг жив човек във фи­зическото в епизода с „щипането". Щом един може да го пра­ви, могат и останалите. Нищо повече от щипане в точния мо­мент и на правилното място върху физическото тяло на дру­го човешко същество не би могло да промени света. Необхо­димо е малко въображение, за да видите прищипана цереб­рална артерия в мозъка, както в случая с инсулта на световен лидер. Или животоспасяващо щипване на кръвотечаща мо­зъчна артерия в друг. Всичко необходимо е способността и волята: Ако има някакви прегради или спирачки за такова възможно действие, те не са очевидни.

По-нататък - човек, действащ във Второто тяло, може да окаже влияние на други човешки същества умствено. До каква степен и по какъв начин все още не е сигурно. Въпреки това експериментите показват, че това може да се прави. Та­кива ефекти могат да се проявят при нарушен сън. Те биха могли да са резултат от необяснимо натрапчиви импулси, страхове, неврози или възпалителни процеси. Данните показ­ват, че нищо друго не е необходимо, освен усъвършенствани техники за систематичното осъществяване на това състояние по собствено желание.

Вероятно то също вече е направено.

Използването на Второто тяло по желание в такъв слу­чай произвежда потенциално такава мощ, че останалите ме­тоди са безпомощни срещу нея. Хората, владеещи тази енер­гия, биха били в състояние да забраняват или да отклоняват всяко сериозно проучване в тази област на познанието. Ако историята е някакъв показател, нещо вече успя да забави раз­витието в тази посока. Първо беше стената на отхвърлянето. После се появи завесата на суеверието. Днес съществува двойна бариера: подозрението на организираната религия и по­дигравката на признатата наука.

От друга страна, използването на такава мощ може да бъде под контрола и посоката, избрана от живи, интелиген­тни или безпристрастни регулатори. Те могат да изключат неконструктивните сблъсъци. Съществуват някои показания, че може би това е случаят. Можем само да се надяваме, че е той.

Нека предположим тогава, че един изискан човек се е заел със сериозно изследване на Второто тяло. Един по един ос­таналите ще научават техниката и реалността ще стане об­щоприета. После какво?

Първо, човек ще се освободи от цялата несигурност на взаимоотношението си с Бог. Положението му в природата и Вселената ще бъде недвусмислено познание. Той повече ще знае, отколкото ще вярва, че смъртта е преход или завършек. С такова познание и разширен опит религиозният конфликт ще бъде невъзможен. Твърде вероятно. Католици, протестан­ти, евреи, будисти, православни християни и т. н. ще поддър­жат своята индивидуалност, знаейки, че всеки има своето кът­че в Място II. Въпреки това най-накрая всеки ще разбере по какъв начин това е възможно. Ще му стане ясно, че в спектъ­ра има безброй необхватни вариации. Всеки ще го осмисли, казвайки: „Ето това именно се опитвахме да ти кажем в края на краищата."

Възможно е да се преоткрие техниката на молитвата. По-скоро знанието, отколкото вярата, би могло да промени ста­рата процедура из основи. Човек тогава ще извършва систе­матично подготовка за живот в Място II, на стабилна осно­ва, освободена от грешни тълкувания на изкривени гледки, субективно преживени и/или наблюдавани от неинформира­ни и относително необразовани фанатици преди много годи­ни. Правейки това, той може да се изправи пред факти, ед­новременно противни и неудобни. Традиционните теории за добро и лошо, правилно и неправилно несъмнено ще станат предмет на радикални преобразувания. За повече от едно по коление истината може би ще боли.

Медицинската практика ще бъде сериозно повлияна. Признаването на евентуалната връзка между физическото здраве и Второто тяло ще окаже огромно влияние върху чис­то механичния метод на диагностицираме и лечение. В мо­мента не е известно точното отношение между Второто тяло и физическото, но можем да подозираме твърде много. На­растващите резултати от практикуването на психоаналитич­ната медицина предлагат допълнителни решения. Предизви­кателно е да мислим за научна прецизност в тези области.

Психологията и психиатрията съвсем скоро ще станат не­узнаваеми под въздействието на данните от Второто състоя­ние. Тази сфера на човешкото познание ще бъде повлияна още повече дори и от религията. Определенията за неврози­те, психозите, подсъзнанието, супераза, инстинктивния им­пулс ще трябва да бъдат преосмислени или премахнати. Ран­ните показания са фактически съществуващите умствени за­болявания, по-скоро разкрити, отколкото окончателно диаг-ностицирани на базата на неподходяща теория. Възможно е много от така наречените шизофреници да страдат от някоя болест на Второто тяло.

От гледна точка на Второто състояние, физически съзна­телно и будно човешко същество, което едновременно полу­чава впечатления от Място II, поради някакво несъвършенс­тво или причина, все още неизвестна за науката, би могло да не е в състояние да преосмисля цялата тази информация от двете реалности. „Гласовете", които толкова много „кукув-ци" съобщават, че чуват, може да са напълно истински. Ка-татонията може да е прост ефект от отделянето на Второто тяло върху някаква необикновена основа, както някой може да напусне някоя къща с цялото работещо оборудване и да забрави да се върне. Халюцинациите за преследване на пара-ноиците може да са напълно реално въздействие от гранич­ния слой на разновидностите преди човешкия род в Място II, резултат от някой невнимателен срив в бариерата на обикно­вения случай.

Дейностите на съзнанието сами по себе си, автоматична­та система на действие, истинските мозъчни функции, съот­ношението на свръхсъзнанието, душата или духа - всичко то­ва може да стане общо познание според новата теория. По-напредналите състояния на съзнанието, като тези, които бя­ха обявявани за мистици, философи и екскурзиантите, могат да се превърнат в ежедневен подвиг за онези, които това же­лаят или могат да ги манипулират.

Всички тези възможности са направо безобидни в срав­нение с катаклизма, който ще настъпи в ежедневния живот на всяко човешко същество, ако теорията за Второто тяло ста­не признат факт.

Първо - едната трета сън от нашия двайсет и четири ча­сов график на живот повече няма да бъде неразгадаема. Ве­роятно ние пак ще го наричаме спане, но най-малкото поне ще знаем какво правим. Според ограничените данни сънят е преди всичко разтоварващ процес. Това може да бъде пред­ставено чрез отделянето на Второто тяло съвсем автоматич­но и на различни разстояния. В един случай то може да се от­дели само на два сантиметра. В други случаи тези разстоя­ния могат да бъдат неограничени, според нашите физически стандарти за измерване. Как тогава е възможно такова отде­ляне да действа като възстановител, все още е неизвестно. Ни­то пък се знае как едни пътуват на далечни „пътешествия", а други си остават затворени във физическото.

Изглежда има две обяснения за това, което наричаме сън. Първо, обикновеният сън може да е някакво действие от ком­пютърен вид на подсъзнанието за разпределяне на получени­те напоследък от нас данни Второ, има преживявания, кои­то се припомнят много живо, сега наречени сънища, които наистина могат да са впечатления, получени чрез Второто тя­ло, докато сме пътували в освободено състояние. Сигурно има и много други варианти или подкласове, които все още не сме изучили. Единствено изследванията в това направле­ние могат да определят това.

При всеки отделен случай нашият луксозен или страховит период, наречен спане, трябва да бъде разбран - такъв, какъвто е. Резултатът може да бъде регулиране на нуждата ни от сън. Възможно е само два от двадесет и четирите часа да са достатъчни според новото разбиране. Нови теории мо­гат дори да покажат, че пет минути целенасочен сън през все­ки час са много по-ефективен метод за разтоварване. Осем-часовият нощен цикъл може да се окаже само резултат от природен навик. Теориите на Второто тяло биха могли да разрешат такива проблеми.

Много вероятно е това да е основа на мисловния процес. Не е известно дали тази сила се създава от живи същества или е постоянно присъстващо силово поле, преобразувано по някакъв начин от такива същества. Тя все пак притежава ня­кои забележителни качества. Има нещо общо с електричест­вото и магнитното действие. Може да се приеме като едната трета от триединство, което е циклично. Електричеството е за магнитното поле това, което е магнитното поле за Сила Х и същото е Сила Х за електричеството. Оттук и наименова­нието „трета сила", което не съм измислил. Светата Троица на нашите религии може би води началото си от момента, когато това е било обикновено познание в далечното мина­ло, но при преразказването постепенно е било изкривено.

Приемайки това взаимодействие с електрическата и маг­нитната сили, изглежда възможно съществуването на една част от троицата да създава вторична или третична следа между другите две. Така че, когато мислим, може би изпол­зваме тази трета сила, която тогава е съвсем слабо предста­вена в чисто електрически или магнитен вид. Предполага се, че действието на тази трета сила може да бъде открито и измерено от съществуващите сега уреди. До днес не е бил пра­вен опит за сериозно проучване.

От друга страна, няма никакво доказателство, че силни въздействия на електрическата или магнитната сила или ком­бинация от двете са създали някакви забележителни стойнос­ти от третата сила. Те обаче наистина изглежда се влияят от последната по съвсем същия начин, както се влияе светлина­та.

Експерименти с единствения известен преобразувател -човешкия мозък - показват, че съзнанието постоянно се опит­ва да символизира тази трета сила в условия на електричес­тво и вибрации. Мозъкът „вижда" и „чувства" електрически проводници, светкавици и често действителен физически шок, опитвайки се да преведе това енергийно поле към известно преживяване. Както бе отбелязано, един от опитите за отде­ляне и движение във Второто тяло бе проведен в натоварен с електричество кафез на Фарадей. Там физическото тяло бе напълно заобиколено с мощно поле от прав ток. Доказано бе, че движението през натоварените стени на кафеза чрез Вто­рото тяло е невъзможно. След премахването на електричес­кия товар проблеми нямаше.

В ранните етапи от експериментирането опитите за прид­вижване на всяко разстояние във Второто тяло бяха ограни­чавани от нещо, което приличаше на вплетена преграда от ка­бели и далекопроводи над главата ми. Те приличаха много на онези, които се срещаха в старите градове. Един от фак­торите при разширяването на разстоянието от физическото тяло бе да се разбере естеството на тази преграда и нейната връзка с електромагнитното излъчване. Съзнанието, усещай­ки за първи път такива сили, ги разтълкува като „проводни­ци". След като вече бяха идентифицирани, преминаването през бариерата стана относително просто.

Корелацията е показана също и в съобщението за пре­живяване на Второто тяло, намиращо се над улица - по-къс­но проверена и по физически път - и движещо се през маг­нитното поле на виsоковолтовите далекопроводи над самата улица. Навсякъде, където бе почувствано присъствието на третата сила, докато бях във Второто тяло, то бе усетено и разтълкуваме първоначално като електричество.

До днес не съществува доказан метод за измерване или откриване на тази трета сила. Няма и да има, докато не бъ­де сериозно приета възможността за съществуването на тази третина от троицата.

Тази реалност е теория с неприемливи пропорции за чо­вешкото съзнание. Въпреки че всички експерименти неизбеж­но посочват това заключение.

Не е трудно да се разпознае Място II като предмет на човешките мечти и съзерцания през вековете. Нито е трудно да се разберат разнообразните образци, които му се припис­ват в безбройните опити да се преведе това огромно непоз­нато нещо към приемливи условия. От настоящото доказа­телство може наистина да бъде едновременно и рай, и ад, точ­но както и сегашната ни околна среда. Най-важният фактор изглежда е това, че огромна част от Място II в действител­ност не е нито едното, нито другото.

От досегашните опити не е известно дали всеки, който умре, автоматично „отива" в Място II. Също не съществува и доказателствен материал, който да установи, че човешкото присъствие в Място II е постоянно. Възможно е да е като вих­ровите токове на Фуко или като водовъртеж - ние постепен­но губим енергия и се запиляваме към Място II след напус­кане на Място I (Тук-Сега). Възможно е резултатът от този процес да ни дари с признанието за безсмъртие. Може би над­живяваме гроба, но не завинаги. Вероятно колкото е по-здра­ва структурата на индивида, толкова по-дълъг ще бъде „животът" в това различно състояние на съществуване. Така мо­же би се надживяват едновременно и действителността, и илюзията.

Обхватът на Място II изглежда безграничен. При така приетите условия не изглежда възможно да съществуват спо­соби за измерване на дълбочината и ширината на това стран­но, познато място. Движението от област към област е твър­де мигновено, за да позволи някакви приблизителни оценки или да бъде видяна някаква относителна космическа позиция на една област спрямо друга. Доколкото е възможно, бъде­те сигурни, че не съществува никакво взаимоотношение или връзка между областите в Място II и тази материална Вселе­на. Те могат да си съвпадат място по място, а може и да не е така. Сигурно е, че това нематериално царство няма за свой център Земята, на която живеем. По-скоро изглежда, че една много малка част обвива нашия физически свят и това е на­шето „входно пристанище".

На този етап вярвам, че е невъзможно за човешкото съз­нание да приеме напълно реалността на Място II. Все едно да накарате компютър да работи по аналог, за който той не е програмиран. Съзнанието, така както сме го усъвършенст­вали до днес, не е готово за този начин на сравнение и прие­мане. С това не искам да кажа, че такъв начин на мислене не е предстоящ. Чрез усъвършенстване на сегашната и бъдеща­та скромна техника съзнанието може дотолкова да се задъл­бочи или разшири, че да приеме тази действителност.

От друга страна съм съвсем сигурен, че подсъзнанието, свръхсъзнанието и безсъзнанието, суперазът и душата - или както и да наречем нашето нематериално несъзнание - е мно­го добре запознато като цяло с Място II. Доколко това поз­нание въздейства върху нашата съзнателна мисъл, е решено от най-тачените ни философи. Мнозина допускат, че то до­минира над действията ни в будно състояние. Записите на ек­спериментите поддържат това. Ние сме господари сами на себе си, но не и на съзнателно равнище. Действията ни в Мяс­то II могат да имат силно съвпадение с ежедневните ни дей ности, напълно неразгадани от самото съзнание.

Литературата разполага със стотици страници с експери­ментални записки, отнасящи се до посещения в Място П. По­вечето от тях са извън възможностите за превод към начина на мислене в Място I. Несъмнено повечето от тях също имат нещо общо с тази част, която привлича тази персонална същ­ност (харесването привлича харесване), която е точно части­ца от цялото.