Пътуване извън тялото робърт Монро

зи начин експериментирането бе спорадично и ставаше само когато ми се откриеше възможност. Бяха направени няколко силно доказателствени посещения в Място I и в Място II. По­вечето пътешествия бяха до Място П. Резултатите от тях по отношение на материалния свят (Място I) бяха неточно упо­менати. Експериментирането на стриктна научна почва започ­на по-късно през периода под контрола на лабораторни ус­ловия.

Първата стъпка към изработване на някакъв усет вън от това огромно количество сурови данни е да се установят стан дарти за измерване и анализ. След няколко опита стана оче­видно, че съвсем малка част от обикновените критерии могат да бъдат приложени. Ето защо бяха направени някои пред­положения и предпоставки, които позволиха в процеса на разпределянето да се извърши идентифицирането. Заключе­нията, които излязоха на повърхността, са дотолкова валид­ни, доколкото са и предпоставките, върху които те са бази­рани. Следващите са първоначалните предположения.

Социалният статус на експериментатора тук не е вклю­чен. Става въпрос да се направи оценка на основните му ка­чества като индивид. Колкото и искрен да е той, правдопо-добността лежи в рамките на основната личност. По време на моите опити аз желаех да изтърпя всички допълнителни психиатрични, физиологични и физически изпитания в инте­рес на получаването на повече данни, които биха имали връз­ка с изследванията. Това единствено би било достатъчно за постигане на задоволителна степен на умствено възприятие.

Простичко казано, това означава, че наблюдаваното със­тояние или действие е реално по същите стандарти, както те зи, приложени към неговия материален двойник Тук-Сега. Бе: да се съобразяваме с каквото и да е несъответствие с настоя щото познание и представи на човечеството, истинността ш преживяването е приемлива, ако е равна, приблизителна ши достатъчно подобна на условията на усещане и тълкуване нормални при будно физическо състояние.

Точността им се приема за вярна в рамките на ограниче нията на същите фактори, произвеждащи грешки, както тези 'които се намират в нормално будно физическо състояние. Те зи фактори зависят от средата на възпитанието и преживява

нето, интелектуалния коефициент и емоционалната нагласа. Трябва да се допусне, че сетивните възприятия във Второто състояние, макар и очевидно да са от различно естество, са обект на същото обмисляне и разумен тълковен процес. Обек­тивният анализ на идентификацията на структурата и форма­та, а също и на определянето, класифицирането и работата, става в равно съотношение с преживяването и възпитанието на индивида, точно както и в нормалното физическо будно състояние. Още повече че при възприемането на данните из­вън такова преживяване и възпитание умът във Второто със­тояние действа под строгата команда да разпознава. Рабо­тейки под тази недвусмислена команда, той ще идентифици­ра в границите на преживяване повече, отколкото да възпри­еме съществуването или факта на непознатото.

С други думи, вие трябва да допуснете, че експеримента­торът ви информира съвсем вярно. Трябва да допуснете още, че онова, което се случва, докато той е във Второто тяло, е действително, ако отговаря на условията на реалността във физическия, буден свят. Трябва да приемете, че съзнанието работи по подобен начин и във Второто тяло, използвайки различни способи за виждане, чувстване и усещане, така как­то и някои нови сетива. Трябва да приемете, че умът отказва да възприеме непознатите елементи във Второто състояние, дори се стига до неправилно разпознаване. Трябва да разбе­рете, че същите качества на човешка грешка при усещането и тълкуването се срещат и тук.

При тези предпоставки сортирането и класификацията на около 589 опита за период от дванадесет години става мал­ко по-лесно. Ето и някои по-нататъшни заключения.

При сънуването отсъства осмисленият интелектуален процес. Съзнанието в смисъла, който ние влагаме в това по­нятие, е неефективно. Участието му в събитията е на едно про­тиводействащо или неконтролируемо равнище. Или пък то въобще не участва, като един неподвижен наблюдател, нес­пособен да предприеме преднамерено действие. Възприема­нето е ограничено до едно „чувство" или в най-добрия слу чай - до две. Няма мигновена аналитична способност, нито се употребява. Асоциативно неразпознаване се случва с всич­ки възприятия и се запазва като такова и в съзнателната па­мет.

Второто състояние е антитеза на сънуването, точно като будното състояние. Съществува разпознаването на чувството за „собственото Аз". Умът се опитва да борави с възприяти­ето точно по същия начин, както го прави и в пълно физичес­ко съзнание. Взимат се решения и се предприемат действия, базирани на възприятия и размисъл. Утвърждаване на възп­риятието може да се постигне чрез преднамерено и система­тично повтаряно действие. Участието е точно толкова фунда­ментално, както и при напълно физически будно състояние. Сетивните възприятия не са ограничени до един или два из­точника. Съществуват емоционални образци, които са по-все­обхватни, отколкото при материалното съзнание, но могат да бъдат насочвани и контролирани до същата степен.

Ако някое експериментално преживяване не съдържа болшинството от условията, изброени в категорията на Вто­рото състояние, то трябва да бъде прието като сън. Остана­лите преживявания също бяха класифицирани. Околната сре­да бе анализирана веднага след проучването на причините. Ако съществува нещо, което създава състоянието, то бе дос­та неразбираемо, както е показано в таблицата.

Нощ

Студ

Барометрично налягане (недоловимо влияние)

Легнал

Прав

Изток-запад (главата на изток)

Неизвестна поза

Положения на Луната и планетите

(недоловимо влияние)

Принципно бяха получени положителни резултати при условията на горещина, легнало положение, посока север-юг. Нямаше забележимо влияние от слънчевата светлина, влажността, промените в барометричното налягане, местоположението на физическото тяло или силите на лунната гравитация. По-прецизни проучвания на околната среда също са възможни, но до днес не са правени.

Оценката на психологическото състояние бе някак си по-лесна, тъй като повечето данни се отнасяха до него.
доста често присъства при спонтанното отделяне към Второто състояние, няма забележително влияние. Най-често срещаното състояние е това на леката умора веднага след хранене, медицинските или химически стимуланти и успокоителни средства не играят съществена роля.
При определянето на психологическото състояние, ако обикновената човешка „лаборатория" е стартовата точка, изглежда че общото спокойствие е предварително необходимата предпоставка с някои оттенъци на емоция и самонаблюде-ние. Трябва да се посочи, че в категорията „уплашен" има различни степени на треперене, повечето от които са отбелязани в ранните етапи на експериментирането, преобладаващи преди експериментите, които довеждаха до принудителни или прекъснати преживявания. Чувството за познато очакване в различни степени много често се получаваше едновременно със състоянието „Спокоен".

Следват анализите на контролните елементи.

В графата „Спонтанни" трябва да се отбележи, че експе­риментите станаха „по желание" при активирането на усло­вията на Второто състояние, т. е. условието започна да се про­явява по време на състояние на нормална релаксация и раз­бира се, аз се възползвах от тази възможност. „Междинни" бяха случаите, когато имаше само явна склонност, но разви­тието на състоянието бе извършвано преднамерено.

„Успешни резултати" включва тези случаи, когато са се проявили два или повече от симптомите и в резултат част или цялото Второ тяло е било налице. „Заспиване" включва оне­зи случаи; когато просто аз заспивах. „Неуспешни" се отна­сят към примерите, когато никакви явни резултати не бяха получени, нито пък се проявиха някакви симптоми.

„Използвани методи" означава ефективността на разно­образните техники при експериментирането. Техниките вече бяха описани и представени в развитие, базирано на проста­та процедура за тестуване „опит и грешка". Магнетофонният запис например доказа своята ефективност, но имаше присъ­щите ограничения и ги наложи при самоопределянето. Това именно бе и причината най-често използваната техника да бъ­де „Броене за релаксация".

„Симптомите" трябва да бъдат проучени от гледна точ­ка на развитието. Физическата каталепсия бе наблюдавана единствено в ранните етапи. Същото е вярно и за вибрацион­ния ефект, който забележително еволюира в чувство за горе­щина и само от време на време бе усещан при средния и пос­ледния етап. Звукът от свистенето на въздух се появи при най-ранните опити и продължи периодично.

При всеки успешен опит източниците на наблюдаваните данни бяха разделени в следните категории:

Виждане

Движението е поставено в таблицата, защото включва повече действие, отколкото възприятие, и е сетивен източник извън традиционните пет сетива. Прилича много на равно­весния механизъм на физическото тяло, който предава сигна­ли на мозъка независимо от поддържащите и противодейст­ващи импулси от другите сетива. Във физическото тяло този механизъм може би се основава на действието на гравитаци­онните и инерционните сили, а това може да се окаже напъл­но вярно и за Второто състояние.

В графата „Други" има видове, които нямат физически двойник. Способите за възприятие във Второто състояние са извън обсега на сегашното познаване или теория. Най-из­следваното предположение е, че всички възприятия във Вто­рото състояние се постигат с помощта на някаква сила от електромагнитния спектър - чрез насочени магнитни полета или получени и индуцирани, или пък чрез някаква сила или поле, които тепърва трябва да бъдат идентифицирани. И то­ва е много по-вероятно, отколкото чрез някакви двойници на физическите механизми. Само по пътя на емпиричните изс­ледвания на широкомащабния източник за тестуване това би могло да бъде определено.

АНАЛИЗИ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Една от ключовите точки на феномена на Второто със­тояние е как съзнанието активно и точно сортира възприети­те данни и действа напълно смислено при тази информация. Доказателството за идентификация бе степенувано по след­ния начин:

Структура

Съставни части

Одушевени

Разумни

Почти човешки

Непознати

Неодушевени

Абстрактни

Изкуствени

Събитие (действие)

Наблюдавани

Взето участие

Аналози

От това проучване може да се допусне, че мнозинството от дейностите във Второто тяло имаха нещо общо с хумано-идни разумни същества, действащи в позната или подобна среда и използващи тъждествени предмети. Въпреки че тази тенденция се преобръща наопаки, когато изследването се пра­ви на събитието само по себе си или на включеното действие. Сега ще ви покажа, че повечето е извън моя опит и познание.

В условията на възприетите данни най-голямата слабост бе при опитите да се приложат известните физически, науч­ни, исторически и обществени структури към преживявания­та, докато бях във Второто тяло. Таблиците ще покажат ка­къв е проблемът:

Строеж на веществото

Съхраняване на енергията

Полеви сили (взаимодействие)

Механични вълни

Гравитация

Действие-противодействие

Излъчване

Отношения мъж-жена Учебен процес Зрелост/пълнолетие Генетична връзка Симбиозни отношения Културни навици Основни мотивации Исторически/религиозни Техническо развитие Политическа история Теологични предпоставки

Горният разпределителен процент трябва да се разглеж­да в светлината на развиващата се техника и преживяване във Второто състояние. Категорията „Време" се отнася за чувст­вото за минаване на време, докато съм във Второто тяло, и няма нищо общо с физическото времеизмерване. Изтеклото време във физическото състояние не съществува, тъй като не е близко до същността на Второто състояние. В колоната „идентични" са изредени случаите, при които имах някакво усещане за минаване на време. В колоната „Различни или неп­риложими" са изредени онези случаи, когато липсата на вре­ме имаше различна проява - или ускорена, или забавена, или въобще несъществуваща. „Непознати" означава, че данните от записките ми са невалидни.

Останалите научни идеи се отнасят само до състояния, действия и обкръжения, докато съм бил във Второто тяло. Те нямат връзка с „локалните" експерименти и посещения при хора и места точно в Тук-Сега. Последните се съобразяват с всички „естествени" закони, въпреки че не е задължително те да предизвикват експерименти с Второто тяло.

Анализът на социалните теории изважда на показ слож ния проблем с адаптацията към средата на Второто състоя­ние. С перспективата за толкова неясни различия мисълта, действието и чувството стават изключително трудни за раз­биране. Несъответствията, с които съм се сблъсквал, са опи­сани подробно.

При анализа на историко-религиозните теории събития­та, описани в графа „Идентични" и всичките три подкатего-рии, принципно са резултат от екскурзиите до Тук-Сега. Във втората колона всъщност всички преживявания са станали в области, различни от настоящото време-пространство. Тре­тата колона представлява неизтьлкувани или несъобщени данни.

По пътя на развитието на експериментите промените във възприятието са ставали равномерно, както е отбелязано в предишната глава. Ранните възприятия са резултат главно на опитите, представени чрез данните в първата колона. Втора­та и третата представляват моите проби през средния и пос­ледния етап. Съвсем очевидно е, че само с прилагането на но­ви теории последните резултати могат да бъдат сведени към „познатите" области.

Класификация чрез подобия и аналози предизвиква по­явата на други образци за места.

Отношение мъж/жена Учебен процес Зрелост/пълнолетие Генетична връзка Симбиозни отношения Културни потребности Основни мотивации Техническо развитие Политическа история Теологични предпоставки

Едно друго условие, което не включва движение, бе ос­тавено некласифицирано, тъй като не попада в никое от гор­ните места. То е описано в Глава 12. Място I напълно съот­ветства на физическо-материалния свят във всяко едно отно­шение. Място II е многостранно, но изважда на показ само малка част от образците, общи с Място I. Това е област на енергийни полета, едновременно познати и странни, където няма гравитация, но е забележително, че няколко от най-важ­ните закони на физиката се прилагат. Социално, историчес­ки и философски - съществува съвсем незначителен паралел Място I.

Място III поставя неразгадаеми въпроси. Има почти идентични качества с Място I, освен няколко съвсем опреде­лени отклонения, които са необясними. Те са показани в гра­фи „Техническо развитие", „Политическа история" и „Теоло­гични предпоставки".

Само задълбочено проучване на феномена на Второто тяло от една разширена изследователска група може да раз­работи истински сравнителни учения за тези области. Всич­ко, което е необходимо, е мотивацията.

В една вселена, населена с чувствителни същества в голя­мо разнообразие, покълващият живот в планетарната среда следва един типичен път. Най-важното изискване е един дифу­зен и предпазен екран, който да увие цялата планета. Когато този щит се е образувал чрез нормално развитие на планетна­та материя, вече съществува основното изискване за живот.

Екранът съдържа газове и течности с необходимата гъс­тота, за да: 1) отразява, филтрира и/или преобръща излъчва­нето от най-близките звезди и да го насочва към точката на търпимост, необходима за живия живот; и 2) поддържа вът­решно генерираната планетарна топлина на необходимото средно равнище в границите, изисквани от биохимичните про­цеси.

След като вече се е образувал, екранът позволява само филтрирана светлина и намалена радиация да проникват до по­върхността на планетата. Видимостта е ограничена стрик­тно до най-близките предмети на повърхността, а вертикал­но до по-малко от една десета от диаметъра на планетата. Не се виждат никакви далечни звезди, луни или други планети. В най-добрия случай понякога могат да се видят смътните отблясъци на слънцето, движещо се от хоризонт до хоризонт, докато се върти планетата.

В това обкръжение живият физически живот се възпро­извежда и развива в разширяващ се цикъл. Там, където такъв екран не се е образувал и задържал за значителен период, фи­зически живот няма. А където, екранът се е разрушил или се е оттекъл към Космоса, животът се е влошил и загинал, освен ако интелектуалното познание е в състояние да създаде и мон­тира изкуствена среда.

Тогава възприетата предпоставка е, че всички планетар-ни тела се разпределят в две категории - екранирани и неза­щитени. На полузащитените планети живот би могъл да се развие. Неекранираните остават безплодни, обитавани единс­твено от неорганична материя. Само в изключително редки случаи има отклонения от това правило.

Развиващият се чувствен живот при тези условия започ­ва да усеща и употребява за първи път тези естествени сили, които директно е почувствал. Такива сили в смисъла на усеща­нето и приложението са: 1)псионика (съзидателна мисловна енергия), 2) биохимична, 3) ядрена и 4) гравитационна. Елек-тромагнетизмът се използва като помощна сила и остава по­вече като вторичен продукт от приложението на друга сила, горе-долу като дим от полезен огън.

Най-важните нужди на развиващите се жизнени форми се посрещат по пътя на усъвършенстването на психо-силата. Първата от тези нужди - общуването, е автоматично рож­дено право. Предаването и получаването на информация от ин­дивид на индивид или от една на друга група, не познава поня­тието време-пространство. По пътя на опита и обучението се постига умение за други приложения на психо-силата, та­кива като движение и разговор на веществото, насочване и кон­трол на най-малките видове и общуване и свързване с онези от царството на нефизическата материя.

С развитието на разумните жизнени форми в общества и цивилизации, разбирането и познанието на останалите дейс­тващи сили идва по напълно естествен път. Типично, те са ре­зултатът от желанието на личността (и обществото) да се освободи от досадата на постоянната и продължителна упот­реба на психо-силата. По този начин са създадени механични­те способи, за да произвеждат телесна прехрана, да ръково­дят и контролират планетарното обкръжение и дори да мо-дулират и усилват психо-силата.

Чрез нематериалната възприемчивост на силата „пси" ос­таналите сили биват бързо адаптирани към нуждите и впрег­нати на работа. Възможно е в този етап обществото да ус­танови и първите си разумни контакти с други общества из­вън пределите на родната си планета и дори с обитателите на нематериалните светове.

С тази последна стъпка към зрялост социалната органи­зация се обединява с необятната цялост на междугалакти-ческото общество. Не е случайно съвпадение на обстоятелст­вата, че неопровержимото познание на отношението на це­лостта към Създателя е най-важното постижение на този съюз. Обърканите фантазии и догадки са обречени .на смърт. Стандартите, според които разумният живот може да се развива и разширява, са сложно вплетени в правилата и зако­ните на енергията и се прилагат с равна взискателност.

В далечното минало много от тези социални организации започнали да долавят излъчванията от нисък порядък на пси-силата, идващи от външния край на мрачна галактика. Първо­начално този феномен е възбудил само второстепенен интерес. И количествено, и качествено това не било нищо повече от не­разумно животинско предаване. Въпреки това един безработен техник обработил суровината - входящите пси-шумове, с по­мощта на случаен подбор, без да прояви и най-слабо любопит­ство. За негова изненада на уреда му се появили редки светка­вици от приложената пси-сила.

Заинтригуван от тази чудатост, той направил пси-измер-вания и на областта. И според очакванията, открито било раждането на ново общество. Радостно възбуден от откри­тието на такова необичайно събитие, техникът веднага пре­дал стандартната пси-комуникация за нови общества.

Странно, отговор не се получил. Настойчивите предава­ния след това довели до същия резултат. Разбира се, това би­ло необичайно събитие. Изпратен бил екологичен екип, който да изследва физически тази аномалия.

Изследователите разкрили, че източникът е третата планета от звездна система Клас 10. Когато навлезли в орби­та около тази същата планета, направили измервания и наб­людения, които показали, че тя не следва нормите за размно­жаване на разумния живот. Газовият защитен слой около планетата не притежавал обичайните качества за непропус-каемост и силно филтриране. Това очевидно давало възмож­ност на радиация с високи стойности да достига до повърхността, дори до мястото, където самото слънце можело яс­но да се види, както и далечните планети и звезди, когато се наблюдават от сенчестата страна.

Още повече - във връзка с голямата скорост на въртене и другите фактори магнитно поле с голяма интензивност про­никвало по цялата планета. То, заедно с необикновените ради­ационни елементи упражнява силно влияние върху младото об­щество.

В непосредствена близост пси-шумът става непоносим. Без необходимата защитна екипировка за групата било невъз­можно да кацне на повърхността на планетата. Пси-впечат-лението било за груба безпътна липса на разум, неконтролира­на и необективна. Визуалните наблюдения обаче показали за­чатието на социалните групи, предмети, изработени от чо­вешка ръка, завладяване на природата.

За щастие един от членовете на изследователската гру­па бил работил усилено върху изкуството на личната пси-за-щита. Именно той предложил да се установи физически кон­такт на самата планета. Това станало, докато другите тър­пеливо чакали в едно прикритие, намиращо се на крехък и без­плоден сателит на планетата.

Пътуването само по себе си показало колко неадекватна е подготовката при екстремни условия на учени. Не след дълго той се върнал в състояние на умопомрачение. Въпреки това той успял да установи контактна няколко места по повърхност­та на планетата. Истина било. Създавало се ново общество, но при невъобразими ограничения. Никъде не съществувало поз­нанието, разбирането или употребата на пси-силата. Когато бил направен опит за пси-комуникация, обитателите или па-нически се разбягвали, или се просвали и излъчвали силни пси-ре-акции, за да покажат, че се намират в присъствието на Съз­дателя. Парадоксалното е, че грижливите пси-измервания по­казали случайни проблясъци на законите на Вселената в умо­вете на тези индивиди, което убедително е доказало, че семе­то наистина е било посято. Тези индивиди трябвало да се раз­вият в една социална структура според плана, където и да е в природата.

Узнавайки това, изследователският екип се завърнал в сво­ето общество, за да размисли върху проблема. В по-късни вре­мена други по-добре екипираш изследователи посещавали и наб­людавали от време на време този борещ се разумен живот. Всички посещения били извършени в рамките на правилата, при­лагани за младото общество. По този начин не било упраж­нено директно въздействие, което да подбуди господството на една култура над друга. Съвсем рядко били откривани разум­ни приложения на „пси" на индивидуално равнище, а това било окуражаващо. Все още, независимо от всички предпазни мер­ки, било установено, че действителните посещения само засил­ват митовете и легендите, появили се в резултат на предиш­ните контакти. Било изключение да се получи обективен от­говор от някой индивид чрез пси-измерване. Никой от тези от­говори не се разширил до общоприета практика.

В настоящето ситуацията забележително се е промени­ла. Установената практика на пси-мониторинг и справочното известие от нематериални интелекти показват, че въпросно­то общество учудващо е навлязло в ядрения етап, докато все още е в биохимическия. Приложенията на ядрената сила не­съмнено водят към притегляния, което предопределя истори­чески ранните перспективи на междуклетъчно движение. Без да са напълно изяснени полетата на пси-силата, контактът с други обществени форми през новото не пси-общество би бил катастрофален. Ако е постигнато междуклетъчно движение, такива контакти са сигурен факт.

С такива изгледи пред себе си изследователските групи разшириха усилията си за осъществяване на връзка без сериоз­но въздействие върху динамиката на новото общество. Труд­но е, защото съществуват същите пречки. Непрекъснатото обяснение на божествено ориентиране настоява на своето. Съ­щите тези, които са осъществили контакти чрез пси-измер­вания, все още губят способността си да разсъждават и би­ват изолирани като болни от неизвестно страдание. Всеки друг образец на пси-комуникация обикновено бива обявяван за нереален или за сън (термин, употребяван от обществото, за да обясни некоординираната пси-дейност през периодите на раз­товарване, подобни на тези, открити сред децата в нормални­те обществени култури.)

Подробностите на тази хипотеза може би са грешни, а мотивациите различни. Но е напълно възможно основата да не е чак толкова далече от реалността. Фактически ние може би сме само едни интересни лабораторни животни за „тях", полезни при различни опити, но нищо повече. Ако такова об­щуване и/или експериментиране е било опитвано или сега се прави, то би могло да даде отчет за много от нещата, оста­нали неразгадани, в нашата човешка история. Сигурно то из­цяло ще бъде в разрез със сегашните религиозни убеждения, като събития, приписвани на Бог и неговите помощници, под каквато и да е форма ще придобият по-прозаичен статус.

Науките за живота, особено онези, свързани със съзна­нието, личността и неврологичните функции, ще трябва да претърпят основно преразглеждане. И душевните, и физичес­ките страдания ще бъдат напълно изяснени чрез точно поз­нание, което ще измести смътните предположения, които се­га преобладават.

Най-бързо ще се адаптират материалните науки. При тях експериментирането и екстраполацията ще бъдат относител­но прости с помощта на новата информация и теории, изг­радени върху наистина солидни открития.

На персонално равнище хипотезата, описана по-горе, може да предложи логичен отговор за много от собствените ми преживявания. Преразглеждането точка по точка ще бъ­де необходимо, за да изкристализира правилната връзка при всяко обстоятелство. Като философа, психиатъра и другите, прекарали много години в експериментиране, подготовка и усъвършенстване на точно определен идеен вектор, аз също нямам желание все още да променям курса.

Въпреки това експериментите, които следват по-долу, не трябва да бъдат игнорирани. Те се случиха в ранните перио­ди на експериментирането и са взети почти дума по дума от записките.