Сексът във Второто състояние

По време на цялостното експериментиране един случай започна да се издига до фактор, най-явен във Второто състо­яние. Въпреки че в цялата тайна литература на ъндърграун-да той изобщо не е споменат, нито пък е отворена дума за някакво предположение или обяснение. Този фактор е сексът и физическият сексуален нагон. Ако данните на Второто със­тояние бъдат приети за факт, тази работа за секса между чо­веците някак си става очевидно объркваща, изопачена и раз­брана по най-неправилен начин.

В една нация, където над двадесет процента от практи­куващите психиатри са фройдисти, този фактор е споменаван по-подробно. Фактически няма мисъл, нито действие, които да възпират някоя друга мотивация, ако ние напълно се при­съединим към тази теория.

С етикета „дяволски", дълго време прикрепян към въп­роса, ъндърграундът вероятно го игнорира като нещо грубо „материално" и недостатъчно отнасящо се до духовното усъ­вършенстване. Същото може да се каже и за религията, формална или друга. Както храна, тази необходимост е манипу­лирана в цялата история на човечеството отново и отново посредством изкуствени правила и забрани, за да се упраж­нява контрол върху широките народни маси. В голяма сте­пен това все още се прилага като основен контрол над наши­те желания и действия. Погледнете почти всички американс­ки телевизионни компании. Те разглеждат въпроса само от едната страна. Другия аспект можете да чуете в проповедите на свещеника за наказанието в ада и проклятието. Изучете не-цензурираната история на някоя стара цивилизация или ре­лигия, за да получите по-широк поглед.

В ъндърграунда имаше слухове, базиращи се върху уме­реното доказателство, че много от най-известните „физици" са твърде сексуални индивиди. По-изтънчената светска група претендираше за познание на това съответствие, но от това не бе синтезирано нищо. Гурдиев, известният мистик от на­чалото на двадесети век, твърдеше, че ако съществуват две препятствия пред достигането на мистичното състояние, ка­то например сексуалността, която някой представлява, той не би го постигнал.

Невъзможно е да се опише колко дълбоко съм благода­рен сега и как подкрепям коментара на Гурдиев. Защото ка­то американец аз бях продукт на същите схващания и услов­ности на обкръжението, както и всеки гражданин на тази страна. Дори и сега, след като условностите бяха премахна­ти, чувствам ехото на вината и греха в опитите си да бъда от­кровен по този въпрос. Убеден съм, че без него информаци­ята ще бъде непълна.

Ето и някои извадки от записките ми в ранните етапи на експериментирането.

7.5.1958 г.

Късна нощ, спалня, ниска влажност, безлуние. Физичес­ки бях изморен, умствено - спокоен. Легнах да спя и състоя­нието на вибриране започна след около пет минути. Събрах кураж да се „измъкна". Бавно и спокойно се издигнах на око­ло метър и половина над леглото. Тъкмо се чудех какво да правя после, когато бях обхванат от огромно желание за сек­суално задоволяване. Бе толкова силно, че забравих за всич­ко останало. Огледах се и видях жена си, която лежеше на леглото под мен. Спуснах се надолу и направих опит да я раз-будя, за да осъществим сексуален акт, но тя не се събуди. Раз­брах, че единственият начин да постигна резултата е да се прибера във физическото, и направих точно това. Вибрации­те започнаха да отслабват почти веднага. След малко седнах физически. Сексуалното желание бе отминало напълно. Мно­го странно бе. Никога не съм и знаел, че в мен бушува тол­кова силно подмолно течение от страсти.

Късна нощ, спалня, средна влажност, облачно. Бях съ­нен, но умствено бодър. Вибрациите се появиха само две ми­нути след като си легнах. Издигнах се право нагоре по „мис­ловния" метод и веднага бях завладян от сексуалния нагон четири пъти поред. Не можах да го задуша, независимо че упорито се стараех. Отчаян от самия мен, се прибрах във фи­зическото. Когато седнах, вибрациите бяха отминали. Сигур­но има начин да се отърва от това!

Късна нощ, кабинет, средна влажност. Бях малко умо­рен, но умствено свеж. Мисля, че бях открил отговора за секс-маниака в мен - този път проработи с учудващи резултати! Вибрациите започнаха леко. Изчаках да станат достатъчно силни, после „мислих" и ето че бях навън и отново над лег­лото. Пак започнах да търся из целия кабинет жена. Както и в миналото, всеки път, когато се замислях да се отдалеча на повече от три метра от физическото тяло, секс-идеята ме въз­пираше. Имах си и нов метод - вместо да се боря със сексу­алния нагон, да го игнорирам или да пренебрегвам присъст­вието му, аз си казвах: „Да, идеята за секс е чудесна и аз тряб ва да направя нещо, за да я задоволя. Ще го направя след малко, но първо трябва да отида някъде другаде." Засилвах се и се изстрелвах през тавана и след секунди бях в друга стая. Те седяха около масата, а върху нея имаше дълга бяла кни­га. Бях възбуден, но скоро започнах да се тревожа за връща­нето и мигом се замислих за физическото си тяло. Втурнах се и се усетих, че.съм се настанил в него. Седнах физически на кушетката, огледах се и се успокоих, като видях, че всичко, включително и аз, е нормално. Но бях напуснал накрая мо­ментната близост. Чудех се кои ли са двамата души.

Оттук става ясно, че сексуалният нагон никога не бе по­беден действително. Вместо това той бе оставен настрана, изоставен за момент, докато аз напълно го опознах и приз­нах съществуването му.

Всъщност идеята се появи от така наречената „Любовна сцена на Джийн Отри". В този типичен уестърн Джийн се бо­ри с подлеците, за да спаси момичето и да го обсеби. Той ще върви до нея и ще прави комплименти за прекрасната й като грива коса. Момичето ще го гледа с обожание в очите. Как­то и вие (а и момичето), всички сме сигурни, че той ще я це­луне. Но дори и след като тя го е помолила да го стори, ста­рият Джийн ще каже: „Ще го направя, Сузи Джейн, но пър­во ще ти изпея една песничка". И кой знае откъде ще извади китара и ще запее песен за коне. След песента той никога не я целува, защото филмът свършва преди това. Идеята за от­лагане вместо отхвърляне доказва, че именно това е начинът да се отхвърли господството на сексуалния нагон. Желание­то за секс остава и ще се появи веднага щом му се даде и най-малък повод. А възможностите се появяват често във Второ­то състояние, но под различна форма.

„Различна" е наистина много неточно описание. Сексу­алното взаимодействие в материалния свят не е нищо повече от бледа имитация или хилав опит да се уподоби една мно­го интимна форма за общуване и връзка във Второто състо­яние, която все пак не е „сексуална", а така, както ние я раз­бираме. Във физическия нагон за сексуално единение все ед но, че си припомняме съвсем неясно емоционалния връх, кой­то става между двама души във Второто състояние, и го пре­веждаме на езика на сексуалния акт. Ако сметнете, че ви е трудно да го схванете, опитайте се да изследвате собствени­те си сексуални желания съвсем специфично и обективно, без * условните фактори, на които сте били изложени. Премахне­те правилата и табутата и погледнете по-внимателно, без емо­ционални отклонения. Може да се направи. Вероятно вие съ­що ще има да се чудите колко дълбоко е било дезинформи-рано човечеството.

Ето и най-близката възможна аналогия с опита на Вто­рото състояние, на която физическият секс е просто една сян­ка. Ако противоположно натоварените електростатични по­люси можеха да „чувстват" при тяхното доближаване един до друг, те биха изпитали „нуждата" да се съединят. Няма бариера, която може да им попречи. Нуждата прогресивно нараства с приближаването им. В определена точка на бли­зост нуждата е непреодолима. Наоколо тя е всеобхватна. Из­вън определената точка на близост нуждата на привличане­то упражнява огромна притегателна сила и двете противопо­ложности се втурват една към друга и се сливат. Само за миг се получава умствено (душевно?) разтърсващо съединение на електрони един с друг, небалансираните товари се изравня­ват, установено е равновесие на мирно сътрудничество и все­ки е обновен. Всичко това става за част от мига, макар да е изминала цяла вечност. После настъпва спокойно и безоблач­но разделяне.

То е точно толкова нормално и естествено. Може би е трудно да се редуцира тази витална функционална емоция към една проста и наистина естествена нужда, към нищо по-вече или по-малко от приложение на закон на физиката, са-мо че на друго ниво. Въпреки това много тестове последова­телно поддържат тази предпоставки.

Есенцията на това заключение не се появи твърде лесно, тъй като трябваше да бъдат преодолявани непревземаеми ба­риери. Първите от тях бяха условните отговорности, устано вени и поддържани от правилата и забраните на нашата об­ществена структура.

Първоначално те бяха пренесени във Второто състояние. Предлагам много добър пример от моите записки.

16.9.1959 г.

Под въздействие на решението да „видя" започнах да разбирам какво е положението ми в стаята. Кабинетът бе сла­бо осветен. Бях над масата, на около 2.40 метра от кушетка­та, където успях да различа физическото си тяло в полутъм­ното. Тогава точно близо до вратата видях форма, със сигур­ност човешка, която се движеше към мен. Веднага вече „знаех", че тази личност е от женски род. Все още бях пред­пазлив, но се борех със сексуалния нагон, който растеше не­зависимо от волята ми.

— Жена съм. - Изглежда бе нисък женски глас.

Казах, че знам това, но се стараех да се държа на разс­тояние. Сексуалните обертонове в гласа й бяха непогрешими. Тя дори се приближи още.

Съзнанието ми осъзна, че тя, разбира се, бе жена и бе ми­ниатюрно изображение на сексуална привлекателност. Отд­ръпнах се, разкъсван между желанието и страха от това, ко­ето би могло да се случи, ако наистина имах сексуална връз­ка във Второто тяло, и вероятната „изневяра" към жена ми. Накрая страхът от евентуалните, неизвестни последствия по­беди желанието и аз припряно се втурнах към физическото си тяло, съединих се и седнах. Мислех за случая. Физическото ми тяло реагира и се възбуди. Излязох навън да се поразхо­дя, преди да напиша тези редове. Може би съм страхливец.

Случиха ми се доста такива срещи с различна степен на интензивност, преди да започна да преценявам кое бе „греш­ното", което ме държеше настрана. Изглежда имаше пряка връзка между това, което тълкувах като сексуален нагон, и „силата", която ми позволяваше да се разделям с физическо­то тяло. Дали не беше пренасочване на този основен нагон, който чувствах като „вибрации"? Или пък беше нещо друго? Беше ли сексуалният нагон физическа и емоционална проява на тази сила?

Вероятно има начин да се направи изследване при мно­го строго контролирани условия, т. е. съществува ли доста­тъчно зряло общество, което да се заеме с експериментите? Нашето със сигурност не е. Всичко, което тук може да се нап­рави, е да се огледат критично определени положения. По­настоящем в научните изследвания на сънищата и съня е отбелязано, че по време на РЕМ - (Рапид Ай Мувмънт - бър­зо мигане с очи) спане мъжките индивиди получават ерекция на половия член. Това става независимо от съдържанието на съня. И несексуален сън произвежда същия ефект. Горе-долу толкова е получила науката при експериментиране. Споме­нал съм го само защото най-забележителната физическа ре­акция, отбелязана при връщане от Второто състояние, е половата възбуда. И то е само един ключ към загадката, ни­що повече.

Дали чрез пренасочване или чрез пречистване, но сексът във Второто състояние не е същият, както при физическия двойник, дори и след като веднъж са отхвърлени навиците и грижите на последния. Създадените и постоянно подсилвани бариери от социалните условности са само половината от не­го. Физико-механичните елементи сами по себе си повече не се прилагат. Още дълго съзнанието ще продължи да превеж­да последователността на реакцията привличане-акт като по­добна функция, ставаща по нематериален път. С изостряне на възприемането и контрола различията ще стават по-забе­лежими.

Първо и най-очевидно е, че няма доказателство за вза­имното проникване на мъж и жена. Опитите да се изрази нуж­дата по такъв функционален начин стават трогателни като спомен. Човек с безсилие открива, че във Второто състояние то въобще не става по този начин. И още нещо - чувственост­та, произведена от физическата форма на сексуалния дубликат, напълно отсъства. Няма и специфичен образец на физи­ческа форма нито визуално, нито при докосване.

Как тогава? Кога? Аналогията на противоположните магнитни полюси все още е в сила. Съществува остро усеща­не за „различие", което е като излъчване (както и сигурно е) от слънцето или както някой треперещ от студ чувства огъ­ня. Динамично привлекателно и необходимо е. Силата на то­ва привличане е различна в зависимост от индивида. (Така се обяснява кое прави един човек сексуално по-привлекателен от друг - това е нещо повече от физически пропорции.) Би могло да е като магнитните линии на прилив.

„Актът" по своята същност въобще не е действие, а е не­подвижно, сковано състояние на шок, когато двамата наис­тина се сливат не само на ниво повърхности и една-две специфични части на тялото, а в пълен размер, атом по атом през цялата безкрайност на Второто тяло. Има кратък, уста­новен електронен (?) поток един към друг. Моментът дости­га до несравним екстаз, а после успокоение, изравняване и всичко свършва.

Защо се случва това и защо има нужда от него, не знам. Все едно северният полюс на един магнит да разбира своята „нужда" от южния полюс на друг магнит. За разлика от маг­нита обаче ние можем да усещаме обективно и да питаме „за­що". Един факт е напълно сигурен: както във физическото състояние, актът е еднакво необходим и във Второто. В ня­кои части на Място II той е нещо съвсем обикновено, като ръкостискане. Ето и извлечение от записките.

По необяснима причина пристигнах в една околност, из­вън къща, между седем-осем души, всички събрани в случай­на група. Те сякаш не се учудиха особено на появяването ми, но бях предпазлив, както обикновено. Имаше някакво изчак­ване от тяхна страна, като че не знаеха как да се държат с мен и да ме поздравят. Не бяха обаче недружелюбни. Накрая един от тях пристъпи приятелски напред, изглежда за да ми стис­не ръцете. Тъкмо щях да подам ръка, когато тази личност премина съвсем близо до мен и изведнъж почувствах мигно­вено и бързо лумване на сексуален пристъп. Бях изненадан и малко шокиран. После, една след друга, всяка пристъпваше напред, поздравяваше ме по този начин - така просто, като ръкостискане - една истинска опашка от хора. Най-накрая последната пристъпи напред, единствената, която наистина усетих като жена. Тя изглеждаше далеч по-възрастна от ос­таналите, а и от мен. Сякаш изразяваше приятелство и чувс­тво за хумор.

— Е, добре, не съм го правила отдавна - засмя се тя, -но имам желание все пак да опитам!

Като го изрече, тя мина съвсем близо до мен и ние имах­ме кратък и съвсем не слаб сексуален пристъп. Отмина, кис­кайки се весело, и се присъедини към останалите. Не след дъл­го и като се опитвах да разбера къде съм все пак, почувствах неудобство и желание да си вървя. Издигнах се право наго­ре, протегнах се към физическото и се прибрах без инциден­ти.

Дали поздравът чрез сексуален пристъп бе типичен оби­чай там? А може би те, стараейки се да бъдат приятни за чуж­денеца, временно бяха възприели обичай, който бе нещо съв­сем обикновено в неговата родина? Би могло и така да е, ако те виждаха тайния, интимен свят на повечето от нас в „мате­риалното" ни крепостничество.

Дали не бяха сексуални фантазии по време на сън, при­чинени от предишно потискане на секса? Това би бил отго­ворът на Фройд, а също и „лесният" изход, погрешното опи­сание, за да се предпазим от срещата с неразгадани възмож­ности. Какво е доказателството, че е нещо друго? Няма на­чин да се докаже горното, защото няма способи за определя­не на неговото „къде".

Да, то е преживяване горе. В друг свят? Отново от запис­ките:

4.3.1961 г.

Късна нощ в студиото на приземния етаж. Не бях преу­морен, а умствено свеж. Отчаяно предизвиквах вибрациите по метода на съкращаването. Съботна нощ бе, а това е напи­сано в събота следобед, въз основа на записките през нощта и по-късни случаи. Малко предварителна информация: в съ­бота следобед (вчера) приятелка на жена ми (Дж. Ф.) телефо­нира, за да попита може ли да ни дойде на гости по-късно вечерта. Дойде за вечеря и след тиха и приятна вечер ние се разотидохме. Гостенката ни се качи на горния етаж в малка­та квадратна стая за гости в предната част на къщата, или по­не така предположих. Вярвах също, че двете ни деца вече са заспали в собствената си стая, която е голяма и правоъгълна и е точно над студиото. Реших, че е по-добре да остана в сту­диото, защото чувствах, че мога да възбудя вибрациите и не исках да безпокоя съня на жена си в спалнята.

След дълга предварителна подготовка вибрациите се по­явиха силно и ускоряваха честотата си, а аз ги усещах като единична пулсация. Лесно се издигнах от физическото и със силното чувство за освобождение и контрол излязох през та­вана в правоъгълната стая. Стаята бе тъмна, а аз бях сигу­рен, че съм в детската спалня, но не виждах никого. Тъкмо щях да отида другаде, когато почувствах силно присъствие­то на жена в стаята, доста далече от мен. Не можах да раз­лича чертите й, но тя остави у мен впечатлението, че е в сре­дата на трийсетте и че е жена със забележителен сексуален опит (това познато излъчване на качествата?). Това последно усещане възбуди сексуалния ми нагон и аз бях привлечен от нея. Когато приближих, тя каза (?), че е по-добре „да не го прави", защото е много уморена. Отдалечих се, уважавайки желанията й, като отбелязах, че всичко е наред. Тя изглежда­ше благодарна, а аз бях мил, макар и разочарован. Тогава забелязах друга жена в дясната част на стаята. Тя бе по-въз­растна от първата, над четиридесетте, но също бе жена с бо­гат сексуален опит. Втората жена излезе напред и предложи „да бъде" с мен. Сякаш каза: „Ще го направя" (което означа­ваше, че щом първата жена не бе го направила, тя ще го нап­рави с удоволствие). Не се нуждаех от повече покани и бър­зо се отдалечихме заедно. Получи се шеметният шок, тип електрически ток, и после се разделихме. Благодарих й, а тя бе доволна и спокойна. Чувствайки, че това е достатъчно за една нощ, се гмурнах през пода и скоро се настаних във фи­зическото. Седнах и запалих лампата. Цялата къща бе тиха. Изпуших една цигара, а после си легнах и спах без произшес­твие през остатъка от нощта.

Тази сутрин (неделя) бях станал рано, както обикновено, а жена ми дойде в кухнята чак към десет часа. Докато си пи­еше кафето, тя ми съобщи, че ще се качи горе в стаята на Дж. Ф. и ще я събуди, за да отидат на черква. Неочаквано тя спо­мена, че се надява приятелката й да е спала добре, защото е била толкова уморена. Това не предизвика съответната реак­ция у мен, но когато потвърди, че Дж. Ф. е спала в детската вместо в гостната стая (леглото на децата бе доста по-удоб­но), а децата са спали в гостната, вече започнах да се трево­жа. Както споменах, детската стая бе правоъгълна и се нами­раше точно над студиото. Нещо повече, Дж. Ф. е над трий­сетте и е професионална певица, т. е. със сигурност притежа­ва богат сексуален опит (двама съпрузи плюс много любов­ни афери). Прибавям и факта, че тя бе твърде уморена.

Необходими бяха няколко минути, докато събера кураж и попитам, но аз трябваше да зная. По това време жена ми не бе съвсем свободомислеща. Помолих я да се качи и да по­пита Дж. Ф. дали не е сексуално „уморена". Попита ме как­во искам да кажа и аз й обясних. После, разбира се, тя поже­ла да узнае защо се интересувам и заяви, че не би могла да зададе такъв въпрос на Дж. Ф. Започнах да я убеждавам, че е много важно и накрая тя се качи, за да събуди приятелката си. Чаках дълго и най-после жена ми се върна долу сама. Пог­ледна ме доста съсредоточено.

— Как позна? - Благодаря на Господа, че не попита с подозрение. Тя продължи: - Това именно е била причината тя да се обади и да ни гостува. Цяла седмица е имала бурна любовна история, всяка нощ със секс. Каза ми, че наистина е твърде уморена, за да е в състояние да издържи още една та­кава нощ.

Малко по-късно Дж. Ф. слезе на закуска. Жена ми, раз-.бира се, не й бе съобщила за големия ми интерес към състо­янието й. През останалата част от деня, без изключение, тя си изглеждаше съвсем нормална. Обикновено Дж. Ф. се дър­жи с мен доста предпазливо, просто като с мъж на нейна ста­ра приятелка. Днес многократно я залавях да ме разглежда доста напрегнато, сякаш се мъчеше да си спомни нещо за мен, но не успяваше. С нищо не показах, че съм забелязал този внезапен интерес. Щеше да ме познае твърде лесно. Но коя бе другата, по-възрастната жена?

Последица: 7.3.1961 г. Днес е сряда през нощта. През пос­ледните няколко дни се опитвах да разбера какво ли може да означава възрастната жена. Тъкмо щях да реша, че е била личност, която не е вече между живите, но все още е дълбо­ко увлечена от физическия секс. Може би тя следва навсякъ­де Дж. Ф. само за да се радва на последните отблясъци на сексуалната активност, когато това е възможно. И точно то­гава вчера един приятел ми се изтърси в кабинета. В хода на разговора той спомена, че общата ни приятелка Р. В. твър­дяла, че ме е сънувала в събота през нощта.

Още при споменаването на съботната нощ застанах нащ­рек. Р. В. бе делова жена в средата на четиридесетте. Въпре­ки че бе омъжена, тя определено отговаряше на представата за жена с голям сексуален опит. Р. В. не бе описала на общия ни приятел съдържанието на своя сън, затова реших сам да се осведомя. Едва днес успях да се свържа с нея по телефона. Р. В. първоначално бе съвсем неясна по отношение съдържа­нието на своя сън. В отговор на внимателното ми настоява­не тя твърдеше, че по време на съня аз съм я подложил подробно на „физическо изследване". Повече от това тя не се задълбочи. Или наистина не можеше да си спомни нищо по­вече, или бе твърде интимно за нея, за да го сподели с мен. Но фактът, че е сънувала това точно в събота през нощта, че то предполагаше някаква интимност и за нея бе достатъчно важно, за да го сподели, и също, че Р. В. отговаря на качес­твата, описани от мен преди - всичко това не би могло да се нарече съвпадение.

Ако от моя страна имаше някаква скрита тенденция за сексуално влечение към Дж. Ф. и Р. В., аз не го съзнавах. Но е доста приятно да знам, че и двете са между „живите".

Много от експериментите в записките ми са също „твър­де интимни", за да ги споделям. Това, което все пак бе пред­ставено, ще даде достатъчно сведения, надявам се. Достатъч­но е да се каже, че имаше достатъчно експерименти от всич­ки видове, както има и всички видове във Второто състояние едновременно в Място I и Място П. Последователите на уче­нието за „астралните стандарти" биха казали, че „качество­то" на тези сношения би определило „равнището" на посете­ните места - „качеството", означаващо интензивност и/или деградация, или елиминиране на сексуалното преживяване. Всичко ще зависи от тълкуването. Онези, които още не са за­почнали да разбират условията на Второто състояние („жив" или „умрял"), сигурно и досега може би свързват образеца му с този от физическото, само че без забраните и ограниче­нията на „цивилизованото" материално общество. Ние про­дължаваме да оценяваме секса като добър или лош стриктно в условията на тези забрани, ограничения и социална струк­тура. Общоприетата заблуда на тази гледна точка се изразя­ва в това, че в нашата собствена цялост от време и простран­ство не можем да помирим сексуалната практика със соци­алните норми, нито пък да съгласуваме въпроса с разнооб­разните обществени правила, които сега съществуват.

По своята същност сексуалният нагон може да е катали­затор за вибрационното състояние, което от своя страна е вратата към Второто състояние. Въпреки че това е много сло­жен въпрос, той прилича на дете в цветущо здраве, непрекъс­нато подлагащо на изпитания авторитетите, които го ръко­водят, и заплашващо да се откъсне и избяга в друга посока. А във Второто състояние въобще не е лошо.

16. Предварителни упражнения

През цялото време, докато пишех тази книга, многократ­но бях правил връзка с един очевиден факт: единственият въз­можен начин за отделния човек да приеме реалността на то­ва Второ състояние и съществуването в него е сам да го пре­живее.

Очевидно ако това бе една лека задача, сега то би било нещо съвсем обикновено. Подозирам, че само упоритото лю­бопитство ще накара хората да превъзмогнат преградите по пътя на това постижение. Въпреки че има много случаи на съ­ществуване, преживени отделно от физическото тяло, те са били в по-голямата си част - поне в западния свят - спонтан­ни, еднократни, ставащи в моменти на стрес или физическо неразположение.

Ние говорим за нещо крайно различно, което може да бъде обективно изследвано. Експериментаторът ще поиска да работи по начин, който ще доведе до значителни резултати, може би не всеки път, но достатъчно често, за утвърждаване на доказателството, за негово собствено удовлетворение. Вярвам, че всеки може да експериментира преживяване във Второто тяло, ако желанието му е достатъчно силно. Но да­ли всеки ще го направи или не, това е извън обсега на моята преценка.

Случаят ме накара да повярвам, че повечето, ако не и всички човешки същества напускат техните физически тела в различна степен по време на сън. Целенасоченото четене до­каза, че тази идея е с хилядолетна давност в историята на чо вечеството. Ако тази предпоставка е валидна, тогава самото състояние не е противоестествено. От друга страна, практи­куването на отделянето от физическото тяло по собствено же­лание се противопоставя на стила, както би изглеждало от гледна точка на действащите ограничени данни.

Не е отбелязан вреден физически ефект от тази дейност. Не съм разкрил (нито пък някой физик) някакви физиологич­ни промени, добри или лоши, които директно могат да се от­несат към преживяването извън тялото.

Има много психологически изменения, които открих, и вероятно още повече, за които нищо не знам. Въпреки това дори и приятелите ми, по професия психиатри, не установи­ха, че те са били пагубни. Моята постепенна проверка на ба­зисните концепции и убеждения е очевидна и аз я извършвах по различни начини по време на писането на книгата. Ако те­зи психологически и личностни промени са наистина вредни, вече нищо не би могло да се направи срещу това.

Нотка на предпазливост се прокрадва тук за тези, които са заинтересувани от експериментирането, защото веднъж от­ворена, вратата към това преживяване повече никога не мо­же да се затвори. Още по-точно - това е случаят „не можеш да живееш с него, но не можеш и без него". Дейността и ре­зултатното познание са доста несъвместими с науката, рели­гията и морала на обществото, в което живеем. Историята е осеяна с мъченици, чието единствено престъпление е некон-формизмът. Ако вашият интерес и изследване станат общо­известни, вие си навличате риска да бъдете обявен за смах­нат, шантав или по-лошо, и да бъдете отритнат. Вместо то­ва нещо крайно съществено ще ви липсва, ако не продължи­те да изследвате и проучвате. При необяснимо „задънените" периоди, когато не можете да се занимавате с тази дейност, независимо колко усърдно опитвате, вие разбирате дълбоко това. Имате силно чувство, че сте останал вън от нещата, от затварянето на източника, който е от голямо значение за жи­вота.

Ето тук е най-доброто предложено някога описание, което мога да дам за техниката на усъвършенстване на немате­риалното преживяване.

Съществува една огромна пречка пред изследването на Второто тяло и средата, в която то действа. Вероятно това е една главна бариера. Тя сякаш съществува във всички хора без изключение. Може би е заровена под пластове от забра­ни и условности, но и когато те бъдат премахнати, пречката остава. Това е преградата на слепия, безразсъден страх. По­лучи ли съвсем слаб тласък, той се превръща в паника, а пос­ле и в ужас. Ако съзнателно преминете страховата бариера, все едно че сте преодолели крайъгълния камък във вашите из­следвания.

Напълно сигурен съм, че много от нас всяка нощ прес­качат тази бариера несъзнателно. Когато тази част от нас из­вън съзнанието ни надделее, страхът не й изпраща забрани, въпреки че сякаш се влияе от мисълта и действието на съзна­нието. Изглежда е свикнала да действа оттатък страховата бариера и по-добре разбира правилата на съществуване на този друг свят. Когато умът заспива през нощта, свръхсъзна-нието (душата?) взема връх.

Изследователският процес по отношение на Второто тя­ло и неговата среда е нещо като смесване и съчетание на съз­нанието и свръхсъзнанието. Ако това стане, страховата бари­ера е преодоляна.

Страховата бариера е многостранна. Най-безстрашните от нас мислят, че тя не съществува, докато за наша голяма изненада я открием у самите нас. Първо и най-важно - съ­ществува страхът от смъртта. Защото отделянето от физичес­кото тяло прилича много на онова, което се очаква да се слу­чи при смърт. Ранните реакции към преживяването са меха­нични. Само помисляте: „Върни се бързо обратно във физи­ческото!"

Тези реакции се появяват независимо от всякакво инте­лектуално или емоционално усъвършенстване. Само след ка­то процесът се повтори осемнайсет-двайсет пъти, успях да съ­бера достатъчно кураж (и любопитство) да стоя вън повече от няколко секунди и да водя обективни наблюдения. Стра­хът от смъртта бе или пречистен, или уталожен от това, че бе станал познат. Други, които са опитвали тази техника, са спи­рали след първия или втория опит, не успели да потиснат първата страна от тази бариера.

Вторият аспект на страховата бариера е също свързан със страха от смъртта: ще успея ли да се върна към матери­алното или да си вляза „вътре" в тялото. Без пътеводител или специални инструкции това си остана основен страх за мен в продължение на няколко години, докато не намерих един прост отговор, който ми вършеше работа всеки път. Беше не­що като нововъведение. Излизал съм „навън" неколкостотин пъти и явно по един или друг начин успявах да се върна без­препятствено. Ето защо съществуваше вероятността, че след­ващия път пак ще се прибера.

Третият основен страх бе страхът от неизвестното. Пра­вилата и опасностите на материалната ни среда могат да бъ­дат определени до една известна степен. Прекарали сме жи­вота си в изграждането на рефлекси, за да се справяме с тях. И ето че сега изведнъж се появява друга, напълно различна мрежа от правила, друг свят от съвсем различни възможнос­ти, населен със същества, които сякаш знаят всичко за тях. Нямате пътеводител, нито пък правилник, никаква книга за етикецията, никакви приложими учения по химия и физика, никакви безусловни авторитети, към които можете да се обър­нете за съвет или отговор. Много мисионери са загинали в отдалечена земя при точно такива условия!

Трябва да призная, че този трети страх все още процъф­тява, и то съвсем основателно. Защото неизвестното в огром­на степен си остава пак неизвестно. Такова проникване, как­вото аз направих, е донесло на повърхността за съжаление няколко неотменни и изпълнени със съдържание правила. До днес единственото, което мога да кажа, е, че съм оцелял при тези експедиции. Има толкова много неща, които не мога ни­то да схвана, нито да разтълкувам и още повече, които са из­вън способността ми да го направя.

Друг вид страх е този от последствията върху физичес­кото тяло и съзнанието от участието и експериментирането в тази форма на дейност. Твърде реално е - също както наша­та история, най-малкото поне доколкото аз зная, изглежда не съдържа точна информация в тази област. Имаме изследва­ния върху параноята, шизофренията, фобиите, епилепсията, алкохолизма, безсъзнанието, акнето, умствените заболявания и т. н., но нямаме обособена цялост от обективни данни за патологията на Второто тяло. Лично аз не знам как да над­хитря страховата бариера, освен чрез внимателни първона­чални стъпки, които създават близост малко по малко, в те­чение на процеса. Надявам се, че този труд в своята цялост ще прокара психологическата „стъпка" през бариерата. Мо­же да помогне да се разпознаят условия и примери, които са близки до това, че най-малкото един човек е имал същите преживявания и е оцелял. Следващите са необходими проце­дурни насоки.