N
|
Биоло
гичен вид
|
Разпространение
|
Период на
Размножа
ване
|
Времетра
ене на безпокой
ството
|
Заплахи
|
Природо-защитен статус
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
1
|
Кордулегастер (Cordulegaster heros)
|
Балкански ендемит, намиран и в Западни Родопи. Среща се около малките реки.
|
Лети юни – август.
Женската отлага яйцата си във водоемите Личинките му се хранят с водни насекоми
|
------------------
|
Замърся- ване и пресуша- ване на водоеми- те
|
Рядък ( Прил. II на директива 92/43/ЕЕС
|
2
|
Маришка мряна ( Barbus plebejus
|
Обитава горните и средните течения на бързо течащите реки богати на кислород.
|
Полово съзрява след 2 -3 год Мръсти се от Април до Юни
|
-----------------
|
Бракониерство, инвазив
ни видове, замърсяване на водоприемника
|
Типичен за България вид. Включен в Прил. II на директива 92/43/ЕЕС
|
3
|
Осояд (Pernis apivorus)
|
Гнезди в Западен Сибир, Мала Азия и Европа Зимува в Африка Свързан е със смесените и широколистните гори
|
Снася обикновено 2 - 3 яйца. Мътенето започва края на май, началото на юни и трае 30-33 дни. Малките се излюпват в началото на юли
|
мес. Април – мес. Август
|
У нас няма естестве-ни неприя- тели
|
Защитен вид включен в Червената книга като уязвим VU
|
4
|
Черен щъркел (Coracias garrulus)
|
Гнезди в почти всички европейски страни . Обитава тихи вековни гори.
|
Размножителният период започва през май. Женската снася обикновено от 3 до 5 яйца. Мътенето продължава 35-38 дни Малките остават в гнездото 63-71 дни
|
Март - Юли
|
У нас няма естестве-ни неприя-тели
|
Защитен вид включен в Прил I на Директива 79/409/ЕЕС
|
5
|
Пернатонога кукумявка ( Aegolius funereus)
|
Обитава иглолистни и смесени гори предоставящи обилна храна.
|
През м. Април женската снася 3 – 7 яйца , мътенето трае 25 – 32 дни. Младите порастват и излитат след 28 – 36 дни.
|
Април – Юни
|
Увреждане на местообитания, бракониерство
|
Защитен вид включен в ЧКБ
Прил I на Директива 79/409/ЕЕС
|
6
|
Трипръст кълвач
( Picoides tridactylus)
|
Среща се в Европа, Аазия Северна Африка. В България е повсеместен вид, за общирните иглолистни комплекси в които е с с ниска плътност. Глациален реликт
.
|
Отглежда едно люпило годишно. Женската снася от 4 до 5 бели яйца, в хрлупи по стари дървета. Храни се с насекоми
|
Април
Юни
|
Дива котка
Златка,
Бялка
|
Защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения III на ЗБР
|
7
|
Сокол скитник (Falco peregrinus)
|
Среща почти в целия свят Живее в различни райони, като предпочита открити пространства с малки гори
|
Всяка двойка обитава територия за хранене в периметър около 10 кв.км. В края на март женската снася 3-5 яйца. Мътенето продължава 34 дни.
|
Март
Май
|
У нас няма естествени неприяте- ли
|
Видът е включен в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция
|
8
|
Голям подковонос прилеп
Rhinolophus ferrumequinum
|
за България е повсеместен вид. Обитава пещери, куполи на черкви, тавани и други. Размахът на крилете му е 34 - 39 см.Храни се с едри насекоми
|
Копулацията е през септември, а раждането на малките - през пролетта.
|
Април - Август
|
Дребни хищници, Нощни грабливи птици
|
92/43/EEC
Берн
Бон
ЗБР
EUROBATS
|
|
Голям нощник
(Myotis myotis )
|
Дължина на главата и тялото: 67-80мм. Разпереност: 350-450мм. Тегло: 28-40 грама Храни се с различни насекоми, които улавя в полет.
|
Копулацията е през септември – октомври , а раждането на малките рано през пролетта.
|
Април- Септември
|
Дребни хищници, Нощни грабливи птици
|
92/43/EEC
Берн
Бон
ЗБР
EUROBATS
|
7
|
Кафява мечка
(Ursus arctos)
|
Среща се в Стара планина, Рила, Пирин и Витоша. В Родопите заема централните и западните дялове на планината. На изток достига до Златоград, Ардино – Новаково. На Запад преминават в Рила и Пирин. Обитава обширните горски комплекси.
|
Брачният период е от края на м. Май до средата на Юли. Ражда през първата половина на Януари по време на зимния сън . Ражда по 1 или 2 малки.
|
Януари – Юли
|
У нас няма естестве-ни неприяте-ли
|
Защитен за ловуване вид. Разрешава се отстрел само на стръвници след процедура по издаване на разрешително.
|
Територията е една от значимите за Европейския съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/.
Към настоящия момент при извършения подробен оглед на площта на инвестиционното намерение, както и на териториите около нея не бяха установени както хралупи на кълвачи, а така също и следи от тяхното присъствие. Насажденията около обекта са млади – IV – ти - V – ти клас на възраст силно склопени и като такива не представляват осбен за по- голяма част от птиците.
Личинките на вида обитават предимно проточни басйни, поради което възрастни екземпляро биха могли да се срещнат най вече при опашката на язовира, която се намира на около 12 км от обекта В този аспект степента на въздействие на Базата за отдих върху отделни представители на тзи вид водни кончета може да се разглежда само като потенциална, тъй като района около обекта не е привлекателно място за трайно установяване на Кордулегастер.
Зоната на язовира около Базата за отдих не е предпочитано място за Маришката мряна Степента на риска в случая се снижава от основно дневното ползване на базата за отдих за спортен риболов, когато вида е по- малко активен. Регламентираното ползване на обекта намалява опасността от бракониерски проявления
Осояд (Pernis apivorus) Таблица 109
Въздействията върху вида са основно косвени от вторичен характер тъй като реализацията на плана не засяга пряко негово местообитание. Незначителната площ на обекта и неголямото нарастване на човешкото присъствие в района не следват да предизвикат значими проблеми за адаптирането на вида към новите дадености в ловната му територия.
Пернатоногата кукумявка е уязвим вид , което се определя от повишената й чувствителност към шум с изкуствен произход. Заплахите за нея са по направление безпокойство и вероятност от привличане на множество инвазивни видове които са нейни конкуренти по отношение на хранителна база към която пернатоногата кукумявка е с повишена чувствителност
Сравнително устойчиво срещан вид за обширните иглолистни масиви у нас. Строи гнездото си в хралупи на стари дървета , поради което обект на защита следва да бъдат и те. Изграждането на Базата за отдих не отнема горски територии поради което тя не би следвало да окаже съществено влияние върху биологичните и екологичните изисквания на трипръстия кълвач. Рисковете от застрояването са свързани основно с възможно увеличаване на бракониерското посегателство поради рядкоста на вида