Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)

Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)

Появата му в района на Базата за отдих е малко вероятна поради предпочитанията на вида към равнините гори. Рядък за България вид. ЗЗ „Родопи Западни в ниските си части осигурява добри условия за опазването му

Среща се главно в карстови райони с надморска височина до 400 m. Тези му изисквания правят малко вероятна появата му в района на базата за отдих .

Рядък вид . Изкачва се до 1400 м.н.в. Предвид способността му да извършва миграции до 160 км. остроухия нощник може да намери благоприятни условия за заселване в района ЗЗ „Родопи Западни” осигурява отлични условия за опазването му .

Храни се предимно с насекоми, най-често дървесни скакалци (Tettigonidae). Зеления скакалец (Tetigonia veridisima) – най – едрия скакалец – Горския скакалец (Isophya tenuiceica) . Последния предпочита широколистните видове Дъб, Габър и Клен и някои тревни видове. Преобладаването на иглолистната растителност в района прави малко вероятно установяването на трайна популация на (Isophya tenuiceica) , който е предпочитаната храна на Остроухия нощник. Myotis blythii се среща по- често в Средна гора и Добруджа

Дългокрил прилеп ( Miniopterus мiniopterus)

Таблица 69

Антропогенни и подлежащи на управление фактори						Природни и случайни фактори
Разруша- ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урба- низа- ция	Интензив-но земеде- лие и упо- треба на хербециди	Брако-ниер-ство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
“ – “	“ – “	„+ ”	„+”	„0”	„+”	“ – “	“ – “	Затруднена

Рядък вид в зоната. У нас може да бъде срещнат в цялата страна. основната му храна са нощни пеперуди, двукрилки и бръмбари които биха могли да се концентрират при базата около източниците на изкуствено осветление .

В обобщение може да се посочи, че прилепите обект на защита в зона „Родопи Западни ” са облигатно или факултативно пещеролюбиви.

Тъй като с плана не се засягат пещери не съществува опасност от пряко унищожаване на зимни местообитания. От видовете факултативно обитаващи пещерите и намиращи летни убежища в хралупите на стари дървета, като Широкоух прилеп и Дългоух нощник в района на Базата за отдих би могъл да се срещне само първият вид.

Предвид екологията и биологията на видовете предмет на защита в зоната , площта на обекта може да се разглежда като ловна територия на някои целевите видове прилепи, които достигат надморските височини над 1200 м. .

Така например Големия нощник (Myotis myotis ) открива плячката си в горските ценози . Другите като Големия подковонос Rhinolophus ferrumequinum, Малкия подковонос (Rh. Hipposideros) Южния подковонос (Rh.euryale ) Трицветения нощник (Myotis emarginatus) ловуват в откритите пространства - ливади, пасища , брегови територии По тази причина за конкретния случай се приема , че застрояването на територията които от години се е самозалесила не следва да се отрази неблагоприятно върху хранителните им хабитати.

Освен това за Големия нощник (Myotis myotis), Трицветния нощник (Myotis emarginatus, Широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus) и Остроух нощник (Myotis blythii) , които се хранят с по- едри нощни насекоми изкуственото осветление в територията ще подобри хранителната им база като привлече по голяма маса от естествено съществуващата ентомоценоза в района

За видовете синурбанисти като Подковоносите и Трицветния прилеп урбанизацията предоставя допълнителни летни убежища , за останалите, които са по- плахи, урбанизацията може да се отрази по - неблагоприятно.

Също така с реализацията на обекта може да се очаква интензифициране на местните земеделски и горски стопанства. Вероятността обаче това да доведе до масово третиране на културите в района с препарати за растителна защита и репеленти остава малка.

При спазването на принципа на предпазливостта тази вероятност следва се приеме като възможна.

От направените констатации може да се направи заключението, че въпреки различните екологични изисквания на прилепите реализацията на Базата за отдих няма да се отрази неблагоприятно върху целевите видове обект на защита в ЗЗ „Родопи Западни”
Европейски Вълк ( Canis lupus)

Таблица 70

Антропогенни и подлежащи на управление фактори						Природни и случайни фактори
Разруша- ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урба- низа- ция	Интензив- но земеде- лие и упо- треба на хербециди	Бракониерство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
„ - ”	“ – “	„+”	“ – “	„ + ”	„+”	“ + “	“ – “	“ – “

Типичен за зоната. Популацията е с твърде динамична плътност, която се контролира, чрез изборния отстрел. В зоната плътността на популациите се движи межди 2 и 15 % от тази в страната и са с широк обхват на разпространение. Вида е включен в приложението към Резолюция N 6/ 1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция.

Европейския вълк предпочита горските биоценози доминирани от зрели дървесни видове. Избягва откритите пространства и човешкото присъствие.

Територията на ПУП не осигурява подходящи условия за установяването на постоянна популация на вида. Възможно е случайно през нея преминават отделни екземпляри , като оптималната численост за видовете обитаващи територията на лесничейството се регулира с плана за изборния отстрел.

Реализацията на Базата за отдих не е свързана със съществени промени на територията по отношение биологичните и екологичните изисквания на вида.

Малката площ на имота не променя исторически установените земеделски практики за района при които площта е накъсана на отделни парцели със различно селско и горскостопанско предназначение. Застроителното решение не фрагментира допълнително съществуващата територията, по отношение екологичните изисквания на европейския вълк.

Очаква се възникването на незначителен елемент на фрагментация по отношение хранителната база. Предпочитаната от вълка плячка е силно чувствителна към човешкото присъствие и ще се държи на определена дистанция спрямо границите на обекта.

За района на инвестиционното намерение няма съобщения някога трайно да е бил обитаван от популация или отделни представители на Европейския вълк.

По отношение на пътищата за предвижване Базата за отдих не пресича, и не накъсва известни биокоридори за миграциите на вида. Запазва се вероятността от появата на отделни екземпляри в проектната територия при сезонните им миграции.
Кафява мечка ( Ursus arctos)

Таблица 71

Антропогенни и подлежащи на управление фактори						Природни и случайни фактори
Разруша- ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урба- низа- ция	Интензив- но земеде- лие и упо- треба на хербециди	Бракониерство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
„ - ”	“ -“	„+”	“ – “	„ + ”	„+”	“ + “	“ 0 “	„+”

Мечката фигурира в приложението към Резолюция N 6/ 1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. В ЗБР е посочена като изискваща приоритетно съхранение на местообитанието й.

Като вид силно влияещ се от фактора безпокойство застрояването на територията в общия смисъл създава известни предпоставки за отблъскването й от нея. Освен това антропогенното присъствие може да намали в известна степен хранителните ресурси от горскоплодни видове в района с което да възникне ефект на частична фрагментация на хранителната база.

Също така вида е силно чувствителен към екстремните природни условия , които влияят косвено както върху биологичния му ритъм , така и върху ресурсната му база.

Предвид обаче естеството на застрояване на базата за отдих, активния период на функционирането й ще бъде през лятото, когато естествените хранителни ресурси достигат своя максимум, а екстремните за кафявата мечка фактори са с минимално проявление. Освен това през летния период кафявата мечка по правило се изтегля в по- глухите райони , поради което може да се приеме , че базата ще бъде с ниско проявление по отношение на безпокойството .

Защитена зона „Родопи Западни” е една от най- важните у нас за опазване популациите на Кафявата мечка в т.ч. и на тези обитаващи предимно гръцките територии. В рамките на ЗЗ „Родопи Западни” са установени 92 екземпляра , което формира плътност на популацията от 100 до 15 % от плътностите за страната.

Като цяло очакваното повишаване на антропогенното натоварване в района около Базата за отдих не следва да влоши условията за живот на кафявата мечка в защитената зона в т.ч. и в етапа на отглеждането на малките.

Застрояването не пресича съществуващите биокоридори на вида. При реализацията на обекта територията му в известен смисъл ще функционира като бариера срещу придвижването на мечката към земеделските имоти по западната граница на землището на гр. Доспат с което ще се постигне смекчаване на щетите върху традиционните за района земеделие и животноводство.

Заплахите за Пъстрия пор са типичните за геофилните видове и могат да възникнат евентуално при изкопните работи за електропровода. Риска е само потенциален тъй като значителното човешко присъствие по бреговата ивица на язовира, я прави непривлекателна за вида. Предвид обстоятелството, че трофичната база на Пъстрия пор включва предимно синантропни видове застрояването на площта създава предпоставки за подобряване ресурсната среда.

Временно създадените изкуствени прегради при изграждането на обектите на линейната инфраструктура (открити изкопи, плътни огради тръбопроводи и др.) ще създадат временни затруднения пред отделни екземпляри но няма да прекъсват генетичния и ценотичния обмен в популацията.

С реализацията на обекта се появяват и фактори генериращи условия за системно безпокойство на видовете. Въздействието върху животните ще бъде незначително и ще се възниква в случаите когато отделните екземпляри ще попаднат под влияние на шум, изкуствено осветление и вибрации при обхождането на територията.

Видрата е включена в приложението към Резолюция N 6/ 1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция . Съгласно приложение 2 към чл 6 ал.1. т.2 към ЗБР вида е посочен като изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му. Приема се , че защитената зона се населява от 50 до 100 екз. Това отговаря на плътност на популацията от 2 до 15 % от плътностите в страната

Реализацията на обекта не засяга местообитания на видрата. Освен това определени площи от яз. Доспат намиращи се в относителна близост до района на инвестиционното намерение се използват за садково отглеждане на няколко вида риби с търговска цел. Това прави присъствието на видрата в района крайно нежелателно

Дива коза ( Rupicapra rupicapra)

Таблица 74

Антропогенни и подлежащи на управление фактори							Природни и случайни фактори
Разруша- ване на место- обитания	Фрагментация на местообитанията	Урба- низа- ция	Интензивно земеделие и употреба на хербециди		Бракониерство	Горски пожари	Екстремни приро- дни условия	Хищничество	Приспособи мост на вида
„ - ”	“ -“	„ + ”	“ + “	„ + ”		„+”	“ + “	“ + “	„+”

Дивата коза фигурира в приложението към Резолюция N 6/ 1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция и посочена като вид изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му. За ЗЗ Родопи Западни са установени 845 – 1065 екз. Зоната осигурява отлични условия за обитание на вида.

В рамките на територията около обекта не попадат типични за дивата коза местообитания..

Оценката (Табл 74) е изготвена не като фактическо , а като потенциално въздействие.

• 
  С реализацията на ПУП се засяга пасище (мера) , което при прилагането на определена агротехника би могло да се трансформира в целевия за зоната хабитат „Планински сенокосни ливади”
  
• 
  Увреждане на по – голяма площ от определената с ПУП територия за застрояване при изпълнение на строителните работи в рамките на имота.
  

• 
  Възможно е известно редуциране на хранителната база за някои от видовете в резултат на промените които ще се извършат в земеползването и увеличения туристически поток .
  

• 
  С увеличаване на антропогенното натоварване на територията риска от възникване на инцидентни пожари нараства.
  

• 
  Към настоящият момент липсват достатъчно данни за разпространението, числеността състоянието на субпопулациите и тенденциите в тях, естествените местообитания и тяхното значение , както и анализ на антропогенните фактори оказващи влияние върху видовете. В тази връзка за площите регламентирани като ЗЗ от Европейската екологична мрежа Натура 2000 е възприет принципа на предпазливостта.
  

• 
  Реализацията на обекта ще доведе до трайно отнемане на съществуващи мес­то­оби­та­ни­я за някои геобионти в числото на които обаче не попадат видове със статут на защитени или консервационно значими. Територията която ще се отнеме за застрояване със сгради и съоръжения за обществено ползване не може да надхвърли 0.130 ха.
  

• 
  Възниква риск за обезпокояване на някои от по- чувствителните представители на птиците и бозайниците в резултат на влошаване на акустичната среда от нарастване на автомобилния трафик, бунгалата и заведението за бързо хранене.
  

• 
  По – високото антропогенно натоварване на територията може да отблъсне някои от по- плахите видове като Златка, Пъстър пор , Малък креслив орел, Осояд, Белошипа ветрушка, Бухал и др, които евентуално биха потърсили територия за лов или заселване в територията на или около обекта. Паралелно с това може да се очаква известно повишаване числеността на някои синантропните видове. Новите обстоятелства в числеността и структурата на популациите може да доведе до известни до промени и във вътревидовите взаимоотношения, които обаче няма да причинят различия на популационно ниво спрямо съществуващите към момента.
  

• 
  Очакваното негативно въздействие върху без­г­ръб­нач­на­та фауна свързано преди всичко с разрушаване на част от местообитанията й .
  

• 
  Не се очаква възникването на нови въздействия в рамките на защитените зони освен тези установени със стандартния формуляр – Табл 13
  

0. 
   5.2. Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на защитените зони с оглед тяхната структура, функции и природозащитни цели/загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видовете, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени по време на реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение.
   

От извършения анализ на въздействието върху типовете природни местообитания и видовете предмет на опазване в ЗЗ „Родопи Западни ” ( т 5.1. от настоящия доклад ) се установи, че при определени условия негативни проявления биха могли да възникнат само върху някои от целевите видове. В предходната (т. 5.1.) е оценена възможността за възникване на потенциални въздействия по окрупнени групи за всичките целеви видове в Защитените зони.

При нормативно определената степен на подробност на ПУП нивото на представителност на въздействието е определено съгласно Табл. 75
Таблица 75

Ниво на представителност
В защитената зона	Въздействие	В засегнатата от ПУП територия	Въздействие
Биорегион	-	Биорегион	-
Ландшафт	-	Ландшафт	-
Екосистема	-	Екосистема	-
Хабитат	+	Хабитат	-
Общност	+	Общност	-
Вид	+	Вид	+
Популация	+	Популация	-

Степента на въздействието е оценена по 4 бална скала и е само за потенциално засегнатите видове при по – високо ниво на конкретизация на въздействието, като са отчетени и другите функции на ЗЗ ( средообразуваща , биотопна, биокоридорна и др. )

Четирибалната скала приета за да има съпоставимост с подходите към смекчаващите мерки ( т. 6 от настоящия доклад)
. Таблица 76

Бал	Критерии за оценка
1	Минимално или липсващо отрицателно въздействие
2	Възникват косвени и възвратими въздействия
3	Възникват преки и трудно възвратими въздействия
4	Възникват невъзвратими отрицателни въздействия

В обобщение са разгледани взаимоотношенията между отделните елементи на биологичното разнообразие и тенденциите в промените на биотопите , които могат да настъпят с реализацията на ПУП
5.2.1. Хабитати
Обекта не засяга хабитати определени като консервационно значими със стандартния формуляр за защитена зона „Родопи Западни” .

При осъществяването на плана ( изграждане на леглова база за около 25 - 30 души / т.3.1. от настоящата разработка / ) се очаква незначително нарастване на човешкото присъствие, което е съизмеримо с числеността на населението на гр. Доспат преди започване на активните депопулационни процеси.

Реалното потребление на местни ресурси ( най – вече събиране и консумация на диви плодове и гъби ) се очаква да се покачи до нивата от преди започване на отрицателните демографски процеси .

Пътят на въздействие върху територията ще бъде основно по направленията генерирани отпадъци, замърсени битови води и безпокойство на видовете. Тези въздействия при изпълнението на комплекс от технически, организационни и административни мерки на местно ниво могат да бъдат сведени до минимум.

От оценката на засегнатите територии като % от площта на защитената територия (Табл 4 ) се установява, че засегнатите площи са много по- малки от 1 % т.е въздействието се счита за незначително.
5.2.2. Растителни видове с консервационна значимост
Реализацията на ПУП не засяга пряко или косвено растителни видове фигуриращи в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3. 
   Животински видове с консервационна значимост върху които строителството и функционирането на Базата за отдих ще окажат влияние.
   

Като цяло територията на и около обекта е силно антропогенно повлияна поради което няма информация същата да се обитава от значими по численост популации на консервационно важни видове. По тази причина оценката за степента на въздействието е изготвена на ниво индивид.

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 3.83 Mb.
  
  Сподели с приятели: