Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я м и н и с т е р с к и с ъ в е т д о к л а д

През 2012 г. младежката безработица при младите хора е 20.8% в България, при икономическа активност 42.1% и въпреки негативното въздействие на икономическата криза, не се допуска рязък скок в младежката безработица като нарастването спрямо 2011 г. е с 1.7 пр.п.²² За периода 2010-2012 г. увеличението на дела на безработните млади хора е 3,2 пр. п. През 2012 г. безработните младежи на възраст 15 - 29 г. са 128.5 хил. и се увеличават спрямо 2011 г. с 10 000.

Статистически райони	2010	2011	2012
Общо	17,6	19,1	20,8
Северозападен район	20,5	24,3	21,0
Северен централен район	20,7	22,9	25,0
Североизточен район	21,1	22,0	26,8
Югоизточен район	20,8	21,7	23,8
Югозападен район	10,4	11,7	13,0
Южен централен район	22,9	25,1	26,4

Най-висок е делът на безработните младежи в Североизточен (26.8%) и Южен централен район (26.4%), а най-нисък е делът им в Югозападен район (13,0%) за 2012 г. За периода 2010-2012 г. най-голям е ръстът на безработните младежи в същите райони - Североизточен (с 5.7 пр. п.) и Южен централен район (с 3.5 пр. п.).

Регистрираната младежка безработица нараства през 2012 г. По данни на Агенцията по заетостта през 2012 г. средномесечният брой на безработните младежи до 29 години е 74 779. Спрямо 2011 г. те нарастват с 11 089 лица. Делът им слабо нараства от 19.1% през 2011 г. до 20.5% през 2012 г.²³

Според данните на Евростат за групата 15 – 24 г. за 2012 г., равнището на младежка безработица в България е 28.1%, като средното равнище за ЕС (27) е 22.8%. Нарастването на безработицата в тази възрастова група е в рамките на 6.3 пр.п. за периода 2010 -2012 г. С по-високо от България равнище на безработица сред младежите до 24 г. са Гърция, Испания, Португалия, Италия, Словакия, Ирландия, Латвия и Унгария.

Делът на безработните младежи до 29 години е най-висок в Сливенска, Старозагорска, Софийска, Пловдивска, Ямболска и Пазарджишка област. Сравнително нисък се запазва делът на безработните младежи до 29 години в областите Габрово, Търговище, Кърджали, Смолян и Разград.²⁴

Разпределението на безработните младежи до 29 години по наблюдаваните професионални групи показва, че най-многобройна и с най-голям относителен дял продължава да е групата на регистрираните младежи без специалност, въпреки че през 2012 г. в сравнение с 2011 г. делът на младежите без квалификация и специалност намалява с 2.3 пр. п. до 60.8%. По образователен признак младежите с основно и по-ниско образование запазват най-голям относителен дял - 46.7% от безработните младежи. Младежите със средно специално и професионално образование са 26%, а със средно общо образование - 15.4%. Делът на младежите с висше образование продължава да е най-малък - 11.9%. Намалява продължителността на младежката безработица. Младежите до 29-годишна възраст с престой на пазара на труда над 1 година са 22%. Безработните млади жени до 29-годишна възраст са 53.3% от безработните в тази възрастова група.²⁵

Безработицата сред младежите се отличава и с голяма продължителност. Младежите до 29 годишна възраст с престой на пазара на труда над 1 година са 24.4% в общата съвкупност на безработните младежи.²⁶

При младите хора от 15 до 24 години се този процент е по-висок (49.8%).²⁷

Безработицата като проблем е концентрирана сред младите хора без образование, тези с основно или средно образование – съществува значителна група неграмотни, необразовани и неквалифицирани млади хора, които имат минимален шанс за достъп до пазара на труда.

Национално представителното лонгитюдно изследване сред младите хора в страната, реализирано от Агенция Медиана през 2011 г., показва, че най-голяма е безработицата на младежите на възраст до 29 години, които живеят в селата и малките градове.

Структура на безработицата според типа населено място

Изследването на проблема с високата степен на безработицата сред младите хора води до извода, че проблемът с младежката безработица не е да се намери работа на младите хора, а как да се превърне тази част от младите хора с ниска степен на образование и грамотност в реална работна ръка.

Данните от изследването²⁸ оказват, че едва 53.7 % от младите на възраст между 18-29 години са чували, че се правят различни квалификационни курсове за млади хора, където те безплатно могат да получат някаква професия или допълнителни умения. По отношение на достъпа на специфичната целева група – безработни и нискообразовани, системата за квалификация и преквалификация се нуждае от популяризиране чрез разяснителна кампания, както и специфична помощ при нискообразованите слоеве – едва 1/3 от тях са чували за тази възможност.

Значителен дял от безработните млади не работят сравнително отскоро – една четвърт (25%) между 1 и 5 месеца, а други 23% - между 7 месеца и една година. Най-голяма тревога буди група от 31%, които нямат никакъв трудов опит. Като трайно безработни могат да се определят 15%, като 10% са безработни от една до 2 години, а 5% - повече от две години. Средният брой месеци безработица (12,1) е по-нисък в сравнение с 2011 г. (15) и 2009 г. (13). ²⁹

Приблизително един на всеки четирима безработни младежи е регистриран в Бюрата по труда (28%).

Безработните също търсят работа най-вече чрез приятели (46%) и интернет (38%), но за разлика от цялата изследвана група, те по-рядко отиват на място при работодателите и по-често ползват помощта на роднини и близки (29%). Бюрата по-труда са четвъртия най-често ползван начин, с честота на посочване от 24%. Приблизително всеки десети (11%) има други планове и не търси работа в момента, а 6% са „обезокуражените³⁰”, които не виждат смисъл да търсят работа.

Преобладаващият дял от безработните млади (61%) са получили подкрепа в търсенето на работа – най-често от приятели (41%), близки (27%), и Бюрата по труда (12%). Немалък дял обаче – 29% - не са получили помощ от никого при търсенето. 9% изобщо не планират да си търсят работа.