Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я м и н и с т е р с к и с ъ в е т д о к л а д



страница7/26
Дата16.08.2017
Размер4.9 Mb.
#28013
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26

Безработните младежи в районите с най-висока безработица се включват в регионалните програми за заетост, които дават възможност на местните общности сами да приоритизират действията си за намаляване на безработицата, както и целевите групи безработни лица, към които приоритетно да насочат усилията си. В субсидирана заетост по различни регионални програми през 2012 г. са включени общо 272 младежи до 29-годишна възраст, което представлява близо 13% от всички нововключени по регионалните програми лица (общо 2 096).

В изпълнение на разпоредби от ЗНЗ и съобразно разпределените с НПДЗ-2012г. средства от държавния бюджет, работодателите са стимулирани да наемат безработни лица до 29-годишна възраст и да разкриват работни места за обучение за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване за тези безработни лица. Работодателите, които са наели безработни младежи по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ за период от 6 месеца, получават средства за осигуровки и за минималната работна заплата за всеки нает младеж или в размер на 350 лв., в случаите, когато наетите младежи са с висше образование, отговарящо на изискванията на заеманата длъжност. Тези работодатели са задължени да осигурят допълнително заетост на наетите младежи за период равен на периода на субсидиране. По тази мярка през 2012 г. е осигурена заетост на общо 1 862 младежи, от които 1 492 са започнали работа същата година, а останалите – през 2011 г. Изразходваните средства са в размер на 1 831 686 лв.

Средства за шестмесечно трудово възнаграждение, социални и здравни осигуровки се предоставят и на работодателите, наели за срок не по-кратък от 12 месеца безработни младежи от следните рискови групи: с трайни увреждания, включително военноинвалиди, младежи от социални заведения (съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗНЗ). През 2012г. по тази мярка със средства от държавния бюджет в размер на 248 471 лв. е осигурена заетост на 196 младежи, от които 114 са включени през 2012 г.

Със средства от ЕСФ чрез ОП РЧР е финансирано обучението и заетостта на безработни младежи и обучението на заети младежи от старта на изпълнение на оперативната програма. От началото на проектите до края на 2012 г. са включени над 75 хиляди младежи, в т.ч. в обучение – над 57 000, в стажуване и в заетост – близо 18 000 и в консултиране - 600 младежи. Приемането на Националната инициатива бе повод за преразглеждане в работната група към координационното звено на проектите и схемите и преразпределяне на ресурсите, в резултат на което бяха одобрени нови схеми за младежи (схема „Първа работа” и схема „Ново работно място” и бе интензифицирана работата с безработните младежи за включване във вече прилаганите схеми (напр. за стажуване по схемата „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж”) . В резултат през 2012 г. в обучение са включени над 19 000 младежи и в заетост – над 14 000.

Стартиралата през 2012 г. в изпълнение на Националната инициатива схема „Първа работа” с бюджет от 20 млн. лв. има за цел да осигури заетост на безработни до 29-годишна възраст. По схемата се предоставят средства на работодатели да наемат безработни младежи от 6 до 12 месеца (транспортни разходи, когато обучаваното лице живее в населено място, различно от това, в което работи, заплати на наетите лица според минималните прагове за длъжностите, осигуровки). Заемането на първо работно място обикновено е свързано с необходимост от наличието на определени знания, умения и навици. Ето защо по схемата се предоставят и средства за обучение на безработните младежи чрез ваучери. През 2012г. в обучение по схемата са включени 1 568 безработни младежи, и в заетост след обучение – 638.

Безработни младежи, с добра идея за започване на стопанска дейност, могат да се включат в специализирани обучения и услуги, предоставяни по схема „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност”, проект „Подкрепа на предприемчивите българи” на ОП РЧР. Схемата подкрепя безработни лица, на които им липсва начален финансов капитал за стартиране на собствен бизнес и подходяща професионална подготовка и умения за управлението му. През 2012 г. в обучение са включени почти 2 000 младежи. През 2013 г. част от тях ще получат грантове за стартиране на собствен бизнес.

През октомври 2012 г. стартира и специално насочената към младежите схема „Ново работно място”. Новото в стартиралата схема е инвестиционното подпомагане на работодателите с до 20 000 лв. за оборудване на работните места за наемане на младежи. По схемата ще се предоставят средства за професионално обучение (по първа и втора квалификационна степен и обучение по част от професия по първа, втора и трета квалификационна степени) и по ключови компетентности на безработни младежи. Средства за покриване разходите за труд ще се предоставят на работодателите, разкрили работно място и наели на него безработен младеж, успешно завършил обучението. През 2012 г. бе проведена информационна кампания в цялата страна. Безработните младежи ще бъдат наети по схемата през 2013 г. на работни места в рамките на подадените вече от работодателите 527 проектни предложения.

Стартиралата през 2012 г. схема „Подкрепа за институционалното изграждане на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването”, проект „Старт в администрацията” на ОП РЧР, доразвива и допълва програмата „Старт в кариерата”. Схемата дава възможност за стажуване на безработни младежи с ниски шансове за реализация на пазара на труда, в т.ч. безработни младежи с увреждания, безработни младежи от етнически групи, самотни родители, родители на малки деца и др. Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (ВРБК) към министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването ще наемат безработни младежи със завършено висше образование, но без стаж по специалността, за 9-месечни стажове в звената от специализираната администрация. През 2012 г. са осъществени подготвителните дейности за стартиране на работата с младежите и през 2013г. ще започнат работа 300 младежи.
1.5 САМОНАЕМАНЕ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

1.5.1 Състояние на индикатора

Данните на Евростат представят тенденции на спад в дела, както на наетите, така и на самонаетите лица сред младите хора в България, по възрастови групи и в сравнителен период 2009/2011 г. 33

През 2011 г. едва 1.1% от заетите млади хора на възраст от 20 до 24 години в България са развиват собствен бизнес, като техния брой намалява спрямо 2009 г. с 0,8%. При млади хора на възраст от 25 до 29 години в България 3.1% са предприемачи, като при тях не се наблюдава чувствително намаление (едва 0.1% спрямо 2009 г.).

Младите хора, които са се реализирали като предприемачи, имат различна степен на образование, като преобладават тези с висше и средно образование (5% са с основно и по-ниско образование, 42% са със средно образование и 53% са с висше образование (15% бакалаври и 38% магистри).34



Разпределение на заетостта /наети-самонаети/, 15-29 г. по възраст и години

цели числа

наети лица

самонаети

2009

2011

2009

2011

15-19

26 200

11 400

-

-

20-24

213 800

167 700

9 400

5 600

25-29

296 700

253 200

15 600

15 100

всичко

536 700

432 300

25 000

20 700

%*

наети лица

самонаети

2009

2011

2009

2011

15-19

6.90%

3.0%

-

-

20-24

43.70%

34.30%

1.90%

1.10%

25-29

60.40%

51.60%

3.20%

3.10%

всичко

39.50%

31.80%

2.60%

2.10%

*дяловото съотношение е изчислено на база данни от „Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България“, 2011 г, Национален статистически институт (НСИ).

По данни на Евростат35 през 2012 г. в България самонаети са всеки 6 на 1 000 от младите хора на възраст от 15 до 24 години.




1.5.2 Анализ на състоянието

Ниската активност в областта на предприемачеството сред младите хора в България се дължи преди всичко на липса на достатъчно умения, опит и ресурси за стартиране на собствен бизнес. Много от тях, които имат намерение да се заемат със собствен бизнес, предпочитат преди това да натрупат знания, професионален опит в избраната област, както и да намерят необходимия им стартов капитал.

Като цяло, в страните от ЕС36 бизнес активността сред младите хора е много ниска – едва 4% при възрастовата група от 15 до 24 години и 9% при тези на възраст между 25 и 29 години. При възрастовата група от 30 - 34 години този процент нараства на 15% .

Проучване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“ за 2010 г. показва, че младите хора в България са най-склонни да започнат свой собствен бизнес (74%), докато младите италианци са най-малко склонни на това (27%).

Сред най-често, изтъкваните от младите хора в България мотиви за започване на собствен бизнес, са: да печелиш повече пари (82%); сам да си си ръководител (70%); професионална реализация (68%) и преодоляване на предизвикателството (56%).

Данните на Евростат показват тенденция за намаляване на младите хора, които стартират собствен бизнес, което се дължи на влиянието на икономическата и финансова криза през последните три години. Ако през 2010 г. самонаетите са били 2.6%, то през 2011 г. те са 2.1%. Най- значителен е спадът на самонаетите при 20-24 годишните, от 1.9% през 2010 г. на 1.1% през 2011 г.

Национално представителното проучване на Агенция Медиана през 2011 г. показва, че 3.7% от запитаните сред 18-29 годишните вече са започнали частен бизнес, 13.5% имат планове да започнат, докато 60.1% нямат намерение да започнат. 3% са посочили, че са се опитали и са се отказали.

Сред започналите собствен бизнес, 3.8% млади хора са с висше образование, 1.9% са със средно образование, а 3.6% са с основно образование. Най-много от желаещите да започнат собствен бизнес са със средно образование (16.7%), след тях са тези с висше образование (13.6%).37




СРЕД РАЗЛИЧНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ГРУПИ

% от работещите 18-29 годишни в съответната образователна група

Висше образование

Средно образование

Основно или по-ниско образование

ДА, ИМАМ ТАКИВА ПЛАНОВЕ

13.6

16.7

5.8

ДА, ВЕЧЕ СЪМ ЗАПОЧНАЛ

3.8

1.9

3,.6

ОПИТАХ, НО СЕ ОТКАЗАХ

3.2

5.6

0.8

НЕ

57.3

64.8

76.6

НЕ ЗНАМ

22.1

11.1

13.2

 

100

100

100

Най-голям е процентът на желаещите да започнат собствен бизнес от живеещите в голям град (17.1%), следвани от младите хора в селата(15.1%). Най-малко желание да развиват собствен бизнес имат младите от столицата (8.1%), но за това пък най-много от столичаните са се опитали и са се отказали (6.1%)38




В РАЗЛИЧНИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА

% от работещите 18-29 годишни в различните типове населено място

от живеещите на село

от живеещите в малък град

от живеещите в голям град

от живеещите в столицата

ДА, ИМАМ ТАКИВА ПЛАНОВЕ

15.1

12

17.1

8.1

ДА, ВЕЧЕ СЪМ ЗАПОЧНАЛ

3.9

4.1

3

3.4

ОПИТАХ, НО СЕ ОТКАЗАХ

4.6

2.1

0.8

6.1

НЕ

64.5

63.1

60.8

50

НЕ ЗНАМ

11.8

18.7

18.3

32.4

 

100

100

100

100

Изследване на Флаш Евробарометър на ЕК от 2011 г. , цитирано в проучване на ЕСТАТ, 2012 г., показва, че в сравнителен план българските младежи изявяват най-голямо желание да се занимават със собствен бизнес в бъдеще (74%). Другите държави с високи процентни дялове са Румъния, Полша, Латвия и Литва (61%-64%). Най-ниско желание демонстрират младите италианци, немци, белгийци и австрийци (27%-32%). Склонността към стартиране на собствен бизнес сред младите хора за стария континент е средно 42%. Резултатите от това изследване показват, че 87% от младите, между 15 и 29 г., у нас са склонни да се занимават със собствен бизнес, а 6.4% вече имат такъв.




87.2 % от всички участници в проучването заявяват, че биха искали да развият собствен бизнес, като 95% са от възрастовата група от 15 до 18 г., 87% са от младите хора сред 19-24 годишните, а 80% са от групата на 25-29 годишните. 75% от тези, които мечтаят да станат предприемачи, са мъже.

65% от младите хора считат, че човек, който се занимава със собствен бизнес в България, е „търсещ независимост и реализация на свои идеи“.

Водещите пет бизнес сфери, представляващи интерес за младите участници в проучването, са: маркетинг и реклама (9.6%), ресторантьорство и хранително-вкусова промишленост (9.2%), търговия (8.7%), туризъм и развлечение (8.7%) и печат, медии и изкуство (6.9%).39


Мъжете по-често от жените биха съсредоточили усилията си в сферите на маркетинг и реклама (11%), печат, медии и изкуства (10%), IT и телекомуникации (8%). Жените имат по-изявен интерес в областта на търговията (12%), ресторантьорството и хранително-вкусова промишленост (11%) и продажбите (8%).

Сектор „маркетинг и реклама“ е привлекателен за младите над 18 г. (между 10%-15% за двете възрастови групи). „Ресторантьорство и хранително-вкусова промишленост“ е водещ сектор сред 15 и 18 годишните (11%). Те биха инвестирали усилия и в областта на „здравеопазването“ (13%). „Търговия“ е ключов сектор за хората между 24 и 29 г. „Туризъм и развлечения“ е интересен за младите между 19 и 24 г.

Бизнесът, който осъществяват младите предприемачи, взели участие в проучването, се развива основно в секторите търговия (38%) и производство (13%). 40

Младите хора, желаещи да започнат собствен бизнес, виждат в предприемачеството реализация на личните им идеи и възможност за самостоятелност. Те си представят стартирането му като комбинация от няколко ключови момента:



  • на първо място - подробно запознаване с информация за бизнеса;

  • на второ място е личностната специфика – общителност;

  • на трето – наличието на пари (лични, семейни или на заем от приятели), владеенето на чужди езици и създаването на уникален продукт.

Младите предприемачи, участвали в изследването, поставят на първо място общителността, след това информацията за бизнеса, собствените пари (лични, семейни или на заем от приятели) и разработването на уникален продукт/услуга. Като фактор за успешния си бизнес, интервюираните младежите посочват подкрепата на частни инвеститори (близо 40%), а една четвърт (25%) подкрепата на семейството.

Младите без бизнес опит подценяват важността на такива елементи от бизнеса, като създаването още на стартов етап на контакти с бизнес-партньори, участието в браншови организации, както и необходимостта от създаване на контакти в администрациите. 41

Една от причините за неувереността на младите хора е недостатъчната информираност за програми в подкрепа на предприемачеството. 60.2% от 18-29 годишните не са чували за програми за финансиране на млади хора, започващи бизнес, а едва 0.3% от запитаните са се възползвали от тях. 35.5% от тях смятат, че има смисъл от тези програми.42


ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ ЗА ПРОГРАМИТЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА МЛАДИ ХОРА, ЗАПОЧВАЩИ БИЗНЕС?

% ОТ ВСИЧКИ 18-29 ГОДИШНИ

% ОТ РАБОТЕЩИТЕ

% ОТ БЕЗРАБОТНИТЕ

ДА

39.8

43.2

29.7

НЕ

60.2

56.8

70.3

 

100%

100%

100%



СПОРЕД ВАС ИМА ЛИ СМИСЪЛ ОТ ТЕЗИ ПРОГРАМИ

% ОТ ВСИЧКИ 18-29 ГОДИШНИ

ДА

35.5

НЕ

7.9

НЕ ЗНАМ

56.5




100%




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница