Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на труда и социалната политика
Изтегляне 2.28 Mb.
|
Макроикономическо развитиеПериодът 2008 – 2012 г. се отличава с динамични икономически процеси както в страната, така и в международен аспект. През втората година от членството си в ЕС българската икономика продължи да отбелязва високи темпове на икономическо развитие, като БВП се повиши с 6.2% спрямо 2007 г. Основен принос за растежа имаше силното вътрешно търсене, от страна на бруто образуването в основен капитал, с реално годишно нарастване от 21.9%, и на крайните потребителски разходи на домакинствата, с ръст от 3.4% през 2008 г. Стабилната макроикономическа обстановка, подобряващите се условия за бизнес в страната, промените в данъчното законодателство, високата норма на възвращаемост на инвестициите и кредитната активност на търговските банки подпомагаха инвестиционната активност в страната. В резултат, пазарът на труда се развиваше динамично, със спад на безработицата до много ниско равнище (от около 5%1 за втората половина на 2008 г.) и двуцифрен темп на нарастване на доходите (от 13%2 в реално изражение спрямо 2007 г.), което стимулира ръста на потреблението. 
Влиянието на глобалната финансова и икономическа криза върху българската икономика се прояви през четвъртото тримесечие на 2008 г., когато износът на стоки и услуги регистрира спад, а общият икономически растеж се забави. Пониженото външно търсене, нарасналата несигурност, както за бизнеса, така и за потребителите, както и намалението на притока на капитали към страната ограничиха икономическата активност и БВП отбеляза намаление от 5.5% през 2009 г. Всички икономически сектори отбелязаха отрицателен ръст. Свиването на икономическата активност продължи и през първото тримесечие на 2010 г., но от второто тримесечие ръстът бе възстановен и за цялата година бе постигнато нарастване на БВП с 0.4%. Възстановяването се реализираше основно по линия на износа, с постепенното активизиране във външното търсене и икономическата активност на основните търговски партньори на страната. През 2011 г. ръстът на износа се запази висок (12.8%), независимо от нестабилната външноикономическа среда. Приносът на вътрешното търсене е положителен, подпомогнат от нарасналото потребление, а спадът на инвестициите се забави. Растежът на износа бе съпътстван от увеличение на добавената стойност в промишлеността (8.4%), а ръстът на БВП за 2011 г. възлезе на 1.8%. През 2012 г. икономическият растеж се забави до 0.8%, основно в резултат на по-слабото външно търсене, което се отрази негативно на износа. Крайното потребление слабо ускори темпа си на повишение до 1.8%, а инвестициите в основен капитал отбелязаха слабо увеличение от 0.8% за първи път от 2008 г. насам. Изпреварващият темп на нарастване на производителността спрямо средния за ЕС е свързан и със съответстващо приспособяване на доходите, както и с по-висока вътрешна инфлация в сравнение със средната за ЕС през по-голямата част от разглеждания период. Относително високата инфлация през 2007 г. и 2008 г. беше обусловена в голяма степен от международните цени на храните и суровия петрол, които достигнаха исторически най-високи равнища. През първите две години от членството на България в ЕС бизнес активността на частния сектор продължи да се повишава и това бе свързано с повишено търсене на труд. В същото време се открои недостиг на работна сила за определени икономически дейности и групи професии, което повлия върху повишението на доходите и чрез по-високите разходи за труд на единица продукция допринесе за повишението на цените в страната. Пониженият натиск от страна на вътрешното търсене в периода 2010 – 2012 г., вследствие на слабата икономическа активност, доведе до ниска инфлация в страната. Продължаващите процеси на преструктуриране и оптимизиране на разходите за труд се отразиха в нарастване на производителността на труда с над 5%3 през последните три години. Високият икономически растеж в пред кризисните години е свързан с нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, движен от отрицателния търговски баланс. Динамиката във външната търговия бе обусловена от силната инвестиционна активност, ръстът на потреблението, стимулиран от реалното повишение на доходите, нарастването на международните цени на суровините и ръста на заемното финансиране. Освен това, членството на България в ЕС доведе до отпадане на търговските бариери и пазарна експанзия. Износът и вносът на стоки се повишаваха с високи темпове, преди значително да спаднат през 2009 г. Износът на стоки започна да се възстановява в края на 2009 г. и продължи да нараства с двуцифрени темпове и през 2010 г. и 2011 г., подкрепен от постепенното възстановяване на икономиките на основните търговски партньори на страната. 
Реализираните по-високи темпове на нарастване на износа спрямо средните за ЕС се отразиха в повишение на дела на българския износ в европейския и световния внос. Влошаването на външната среда през 2012 г. доведе до съществено забавяне в износа. Същевременно, вносът също се забави спрямо отбелязаните относително близки до тези на износа растежи през 2010 г. и 2011 г., но остана по-висок от този на износа, подкрепен от нарасналото вътрешно търсене. В резултат, след като достигна 24.3% от БВП през 2008 г., търговският дефицит постепенно намаля до 5.6% от БВП през 2011 г. и се увеличи до 9.1% през 2012 г. Балансът по текущата сметка премина от малък излишък от 0.1% от БВП за 2011 г. към слаб дефицит от 1.3% от БВП за 2012 г. В годините преди кризата, притокът на капитали към страната, основно под формата на преки чуждестранни инвестиции \ПЧИ\, бе значителен. След 2005г. притокът на ПЧИ в експортно-ориентираните отрасли като преработващата промишленост се повиши съществено, а ПЧИ в недвижимите имоти и строителството значително нараснаха непосредствено преди кризата. Инвестициите в експортно-ориентираните сектори останаха относително постоянни по време на кризата. През 2010 г. ПЧИ бяха най-много в преработващата промишленост и бяха насочени към усъвършенстване и разширяване на съществуващите производства. Ниските нива на чуждестранните инвестиции по време на кризата бяха отражение на несигурността и риска за инвеститорите, но също и на изплащането на между фирмени задължения, в резултат от ниското инвестиционно търсене на вътрешния пазар. През последните две години ПЧИ в страната започнаха постепенно да нарастват и през 2012 г. възлязоха на 1.5 млрд. евро или 3.7% от БВП. Забавянето в усвояването на средствата от европейските структурни фондове, на реформите в съдебната система, на облекчаването на бизнес средата, са допълнителни фактори, които влошават инвестиционната среда заедно с кризата. Неефективният мениджмънт в условията на криза на част от държавните предприятия доведе до допълнителни загуби на работни места. В обобщение следва да се посочи, че влиянието на глобалната финансова и икономическа криза върху българската икономика бе с изразени отрицателни въздействия и върху пазара на труда. Намалението и забавянето на икономическия растеж и неговите ниски нива не благоприятстват създаването на нови работни места. Пониженото външно търсене, нарасналата несигурност, както за бизнеса, така и за потребителите, както и намалението на притока на капитали към страната ограничиха икономическата активност. Икономическите сектори отбелязаха отрицателен ръст. Възстановяването се реализираше основно по линия на износа, с постепенното активизиране във външното търсене и икономическата активност на основните търговски партньори на страната. Несигурната икономическа среда, финансовите проблеми и недостатъчното търсене от страната продължават да са основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в основните отрасли – индустрията, строителството, услугите. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> dokumenti files -> Директива на съвета 92/85/еес от 19 октомври 1992 г за вьвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в dokumenti -> Обн. Дв бр. 51 от 27 Юни 2017г. Глава първа. Общи положения dokumenti -> Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. В сила от 01. 01. 2017 г. Обн. Дв бр. 98 от 9 Декември 2016г Изтегляне 2.28 Mb. Сподели с приятели:
|