Повишаване предлагането на работна сила

3.2. Повишаване предлагането на работна сила.

3.2.1. Подкрепа за активното поведение на пазара на труда и развитие на услугите по заетостта

3.2.2. Активиране на безработните от уязвимите групи (безработни младежи до 29 години, безработни лица над 50 години, безработни лица от ромски произход, хора с увреждания) и обезкуражени и неактивни лица за интеграция на пазара на труда

Ще се работи специално за подобряване на услугите за безработните младежи, включително чрез консултации от социални педагози и социални работници, подкрепа и консултиране на младите хора относно тяхното образование и подобряване на перспективите за работа в процеса на преход от училище към заетост, изготвяне на индивидуални планове за развитие, подневно участие във форми на обучение и практикуване на занаяти, усвояване на различни компетентности, и др. Успехът зависи от осигуряването на необходимите специалисти и финансови ресурси, както и от партньорството на регионално и институционално ниво.

За подобряването на услугите по заетостта се предвижда Агенцията по заетостта да предоставя по-индивидуализирани и „многоканално“ предоставяни услуги (чрез трудовите посредници, Интернет, обществени терминали /КИОСКИ/, SMS известявания за важна информация и събития, социални мрежи). Ще се създаде „Виртуална служба за заетост” – за извършване на on-line регистрация, информиране и консултиране, създаване на профил, насочване към свободно работно място, прекратяване на регистрация и приемане на заявка за свободно работно място, насочване на подходящи кандидати, уведомяване за резултата от насочването (за работодателите) и др. услуги. Отдалечените райони ще се обслужват от мобилни офиси за посреднически услуги. Ще продължи оптимизирането на процесите и дейностите, които съставляват основните посреднически услуги чрез стандартизиране на операциите и определяне на необходимите ресурси.

Агенцията по заетостта ще сътрудничи с предприятията, които осигуряват временна работа и регистрираните частни трудови посредници за устройване на работа на повече безработни лица, включително и чрез аутсорсване на част от посредническата дейност за определени групи безработни, като продължително безработни, хора с трайни увреждания и др. Агенцията по заетостта ще осъществява контрола по изпълнението на аутсорсваните дейности.

За осигуряване на бърз преход от едно работно място на друго ще се провеждат информационни кампании сред заети лица, застрашени от загуба на работа; консултиране и изготвяне на кариерни планове за заети лица.

Програмите и мерките по Закона за насърчаване на заетостта предлагат различни възможности за обучение и заетост, но е важно безработните да се включват в тях на ранен етап с оглед запазване или подобряване на пригодността за заетост, особено на безработните в неравностойно положение. Първата стъпка - мотивационното обучение за търсене на работа ще се предоставя на всички нуждаещи се безработни и Агенцията по заетостта ще развие капацитет за провеждане на това обучение. Осигуряването на обучение по ключови компетентности (за придобиване на умения за работа в екип, комуникативни умения, чуждоезиково обучение и др.), ще обхване значително по-голям брой заети и безработни лица с цел придобиване на умения за запазване на заетостта при променящи се условия и за заемане на новоразкрити работни места. Придобиването на търсена от работодателите професионална квалификация е решаващо условие за наемане и ще се осигурява за тези, които се нуждаят. За тази цел обученията ще се планират в съответствие с резултатите от проучванията сред работодателите и от прогнозите за бъдещото търсене на работна сила с определена квалификация.

В условията на криза субсидираната заетост се оказва добро решение за наемането на безработни лица от групи в неравностойно положение на пазара на труда, но и в период на възстановяване, особено в регионите с ограничено създаване на нови работни места. Нещо повече, за подпомагане на прехода от пасивни към активни мерки ще се насърчават местните инициативи за реализиране на регионални програми. Ще се развива капацитета на областните комисии по заетостта и на общините да разработват и кандидатстват за бюджетно финансиране с програми, които изпълняват приоритетите на съответната областна стратегия за развитие и на регионалните, областните и общинските планове за развитие, като се насърчава партньорството с частния сектор, подобри се избора на целевите групи и се интензифицира изпълнението на обществено-полезните дейности.

Ще се разнообразят стимулите за работодателите за наемане на безработни в сектори с потенциал за разкриване на работни места, включително в екологосъобразните производства, на т. нар. „зелени работни места”, в сектора на информационните технологии, в сектора на услугите, включително на т.нар. „бели работни места”; в предприятия и компании, които разширяват производството и дейността си.

Успешното включване на младите хора на пазара на труда след образование и обучение, както и актуализацията на ключовите им компетентности е предпоставка за успешната им трудова реализация. Сблъскването с проблеми в тези ранни периоди на стартиране и развитие на кариерата крие рискове за обезсърчаване, загуба на квалификация, наемане в сивата икономика, социална изолация и други явления, които имат негативно влияние не само за отделната личност, но и за обществото. За намаляване на младежката безработица и неактивността сред младежите с оглед изпълнението на националната подцел за намаляване на равнището на безработица сред младежите на възраст до 29 г., ще се изпълняват мерките и действията по Националната инициатива ”Работа за младите хора в България” 2012 – 2013г. и след 2013г. Инициативата ще продължи във връзка с изпълнението на Националния план за изпълнение на „Европейската гаранция за младежта“, по която се изисква младите хора да получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. Предложението за продължаване на образованието би могло да включва и качествени програми за обучение, вследствие на които се получава призната професионална квалификация.

Това ще се осъществи чрез:

• 
  Увеличаване на възможностите за стажуване, чиракуване, включително в отрасли с потенциал за създаване на нови работни места, като информационно-комуникационни технологии, социални услуги, екологични и енергийно ефективни дейности;
  
• 
  Активна ранна подкрепа, мотивиране, работа с кейс мениджъри и психолози за безработните младежи от рисковите групи с цел предотвратяване на социалното им изключване - младежи, напускащи домовете за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа, младежи с ниско или без образование, младежи в ситуация на социално изключване и др.;
  
• 
  Подкрепа на висококвалифицираните и образовани младежи, които не притежават практически опит и които желаят да стартират самостоятелна стопанска дейност, да започнат първа работа или стажуване в публичната администрация или в частни предприятия;
  
• 
  За преодоляване на негативните последствия за лицата, отпаднали от системата на средното образование, ще продължат да се реализират мерки, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските фондове, които ще им дадат втори шанс чрез: обучение за ограмотяване, професионално ориентиране, обучение за придобиване на ключови компетентности, разширяване на кръга от услуги, предоставяни за търсещите работа младежи по посока на: облекчен достъп до регистрация; прилагане на иновативни услуги и практики на национално и местно ниво, разработени с участието на представители на младежките организации, чиракуване и стажуване под ръководството на наставник; субсидирана заетост и др.
  

ЕК препоръчва разнообразни действия, от които в България ще се приложат мерки в областта на информирането на преподавателите и учениците за професиите и търсенето на работна сила на пазара на труда при срещи с трудовите посредници в бюрата по труда. Разпространение на печатни информационни материали на места, където се събират много млади хора, публикуване на информация в медиите, интернет, трудови борси, срещи с пътуващи консултанти по кариерно развитие и др. Въвеждане на „пътеки” за младите хора с ниско образование и без квалификация, които включват активиране, мотивиране, повишаване на грамотността, обучение за усвояване на професия, обучение по ключови компетентности, чиракуване, обучение на работното място и др., като по време на изпълнението на тези дейности младият човек е подкрепян от трудов посредник, обучен за работа от този род. В тези дейности ще се включват и младежките организации, различни неправителствени организации, социалните партньори и др.

В контекста на застаряване на населението и намаляване на работната сила, но същевременно при увеличаване продължителността на живота, осигуряването на активен трудов живот на хората над 50 години е от изключително значение. В Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора (2012-2030 г.) - приета от МС през 2012 г., идентифицираните възможности за създаване на условия за активен трудов живот на възрастните хора включват и развитие на нови, перспективни бизнес направления и икономически сектори, допринасящи за екологичното равновесие и развитие на технологиите, разкриване на повече „бели работни места” и развитие на т.нар. „сребърна икономика”. Във връзка с бързото застаряване на населението, развитието на такава икономика е перспективна ниша за предприемачество и за разкриване на нови работни места, свързани с нарастващите обществени потребности от предоставяне на дългосрочни грижи и услуги за възрастни хора в семейна или близка до семейната среда. Възрастните хора остават активни потребители, както на стоки за здравето, така и на финансови услуги, образователни програми и нови технологии. Ще се разкрият нови работни места в здравеопазването, социалното осигуряване и туризма.

Действията за устойчиво повишаване на предлагането на труд с нарастване на възрастта ще включват по-достъпно и за повече хора участие в ученето през целия живот; развитие и усъвършенстване на стимулите за лицата и фирмите, чрез които се постига реално удължаване на трудовия живот и се отлага излизането от пазара на труда; запазване на възрастовото разнообразие в предприятията чрез подходящи мерки; предоставяне на индивидуални услуги - професионално ориентиране, насочване към свободни работни места, субсидирана заетост, достъп до финансов ресурс за стартиране на малък бизнес и развитие на предприемаческите умения; по-широко прилагане на гъвкавите форми на заетост за осигуряване на плавен преход от работа към пенсиониране; активизиране на действията за популяризиране на опита и добрите практики на работодателите за използване на потенциала на по-възрастните работници, използване на възможностите на превантивната медицина за запазване и поддържане на добра работоспособност и адаптиране на условията на труд; реализиране на мерки за създаване на позитивни обществени нагласи и повишаване на информираността за предаване на натрупания опит между поколенията .

До 2020г. предлагането на работна сила за по-високите възрастови групи зависи и от промените в пенсионната система и започналото от 2012г., в съответствие с препоръката на ЕК за ускоряване на реформите в пенсионната система, увеличение на пенсионната възраст за всички категории труд, до достигане на 65 години за мъжете в 2017 г. и 63 години за жените в 2020 г. Евентуални промени в условията за ранно пенсиониране също имат пряко въздействие върху предлагането на труд. Увеличаването на относителната тежест на натрупания след 1 януари 2012 г. осигурителен стаж, ако лицето продължава да работи, след като вече отговаря на условията за пенсиониране, но без да му е отпусната пенсия – от 3% на 4% за всяка година също ще стимулира по-дългото оставане на пазара на труда.Такъв ще е ефектът и от промяната в Кодекса на труда, с която се преустановява възможността за работодателя да прекратява трудовото правоотношение на работник или служител поради това, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Осигуряването на условия за ефективно упражняване на правото на свободен избор на трудова реализация на хората с увреждания в трудоспособна възраст и подобряване качеството им на живот е основна цел на Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г. Основните направления на работа включват:

• 
  Осигуряване на заетост на безработни лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст, включително чрез гъвкави форми на заетост, на първичния пазар на труда и по програми за заетост с оглед преодоляване на социалното им изключване и пълноценното им интегриране в обществото; разнообразяване на стимулите за работодателите за наемане на хора с увреждания и приспособяване на работната среда спрямо нуждите им; въздействие върху нагласите и стереотипите на работодателите по отношение наемането на хора с увреждания;
  
• 
  Осигуряване на достъп до финансови средства и възможности за започване на самостоятелна стопанска дейност;
  
• 
  Създаване на предпоставки за водене на самостоятелен, независим живот от хората с увреждания чрез осигуряване на достъпна архитектурна среда, достъпен транспорт, информация и комуникация, както и адаптиране на работното място; специализирано трудово посредничество; осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.
  

3.2.3. Създаване на условия за съчетаване на семейния и професионалния живот.

Ефективните политики, които допринасят за постигането на по-добър баланс между семейния и професионалния живот, имат важно значение, както за успешното професионално развитие на работниците и служителите, така и за техния пълноценен личен и семеен живот. Недостигът на качествени и достъпни грижи за деца и възрастни може да бъде причина за безработица или неактивност на лица от семейния кръг. Състоянието на безработица може да бъде повод за отлагане на важни решения в личния живот като създаване на семейство или раждане на деца. Характерът и отговорността, тежестта и дълготрайността на семейните ангажименти при определена семейна и социална среда прави непосилно съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти и поставя най-вече младите семейства, и по-често жените¹⁹ пред алтернативен избор – или професията и работата, или семейството и децата²⁰.

Балансът между работа и семейство е важен елемент на включващия пазар на труда, който може да се постигне чрез осигуряване на качествени и достъпни услуги за отглеждане на деца и за грижи за възрастни членове на семействата чрез реализиране на програми и проекти, финансирани със средства от държавния бюджет и от Европейския социален фонд, насърчаване на публично-частното партньорство. Предвижда се осигуряването на:

• 
  подкрепа за успешни преходи на пазара на труда, чрез насърчителни мерки за наемане на безработни родители с деца, включване в обучение за осъвременяване на знанията и уменията на родители след отпуск за отглеждане на деца и др.;
  
• 
  развитие на фирмените политики, разработени на основата на колективното трудово договаряне, които създават благоприятни условия за съчетаване на семейния и професионалния живот.
  

В този контекст са важни действията, насочени към формиране на нагласи в работодателите за социалните разходи като инвестиции, чрез които се реализират не само индивидуални, но и фирмени и обществени ползи и са израз на корпоративната социална отговорност. По-широкото прилагане на гъвкавите форми на заетост осигурява възможности за родителите едновременно да отглеждат децата си и да работят. Ще се насърчават бащите да участват в отглеждането на децата, включително и чрез ползване на отпуска по бащинство; ще се реализират насърчителни схеми за участие на бизнеса в програми за изграждане и поддържане на фирмени социални инфраструктури като детски градини, детски кътове и др. Съобразяването на работното време на детските заведения с работното време на предприятията и институциите, по-гъвкава организация на работното време на социалната инфраструктура.

Социалният диалог има важно значение за намирането на решения за вътрешната гъвкавост, за създаване на организация на работа, съобразена с родителските отговорности на работещите. Договаряне с работодателите в колективните трудови договори на гъвкаво работно време, отчитане на индивидуални потребности на работниците и служители за промени в работното време за определен период, когато организацията на дейността на предприятието позволява това.

3.2.4. Провеждане на политика по доходите, помощите и обезщетенията за стимулиране на заетостта и активното поведение на пазара на труда

Политиката по доходите има за цел осигуряване на адекватно заплащане на заетите лица и повишаване на техния жизнен стандарт. Като цяло обвързването на динамиката на производителността на труда с размера на трудовите възнаграждения и разходите за труд оказват благоприятно въздействие върху търсенето и предлагането на труд. Положителна роля в това отношение има и социалният диалог и колективното трудово договаряне. Високата безработица ще оказва задържащ ефект върху растежа на средната работна заплата в краткосрочен план. Средният растеж на заплатите бе повлиян от институционални фактори като годишните увеличения на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход, както и от композиционни ефекти, дължащи се на промени в структурата на заетостта, основно поради неравномерното им разпределение по сектори, възрасти/умения. До 2020 г. се очаква средната заплата да се повишава с умерени темпове, като е вероятно и постепенно нарастване на дела на компенсациите на наетите в БВП. Доходите от труд, особено в условията на валутен борд, ще се изменят с темпове, близки до тези на производителността на труда, което няма да позволи негативно отражение върху един от факторите за конкурентоспособност на икономиката, а именно – цената на труда.

В периода до 2020г. е особено важно да се подобри взаимозависимостта между размерите на трудовите възнаграждения и икономическите резултати на стопанските единици, производителността, качеството и сложността на труда. Това изисква повишаване гъвкавостта на заплащането на труда в реалния сектор с цел по-лесната адаптация на предприемачите към променящите се бизнес условия и съобразяване с условията на отделните отрасли и производства; усъвършенстване структурата на работната заплата с цел подобряване връзката между заплащането и резултатите от труда; модернизиране на системите за заплащане на труда и преход към базирани на спецификата на работното място, квалификацията и икономическите резултати системи на заплащане.

Актуализирането на заплатите в бюджетната сфера ще се провежда при фискална възможност и при отчитане на производителността на труда и инфлацията. Ще се прилагат мерки за осигуряване на равнопоставеност на работното място по отношение заплащането на труда.

Проблемът на работещите бедни при повишаване на потребителските цени се задълбочава и изисква приемане на механизъм за определяне размера на минималната работна заплата, с цел едновременно гарантиране нейната икономическа и социална функция при отчитане на ситуацията на пазара на труда и конкурентоспособността на икономическите сектори.

Социалният диалог в областта на политиката по доходите и работните заплати ще продължи с широко обсъждане на възможностите за договаряне на минимални основни работни заплати по икономически дейности и квалификационни групи професии; за дискутиране прилагането чрез бипартитно споразумение на препоръчителен индекс за нарастване на работните заплати в реалния сектор на национално ниво при отчитане на производителността на труда, инфлацията, данъчното и осигурителното облагане и конкурентоспособността на икономиката. Ще се развива договарянето на работните заплати на отраслово и браншово равнище чрез модернизиране на нормативната база в областта на обхвата и процедурите за договаряне на работните заплати на отраслово и браншово равнище и на ниво предприятие.

В условията на все още значителни негативни социални ефекти върху отделни групи от населението интегрираният подход за осигуряване на ефективно социално включване остава важен приоритет на националните политики. Бедността и социалното изключване засягат не само доходите и материалното състояние на хората, но и възможностите им активно да участват в обществото. Високото ниво на бедност сред безработните и икономически неактивните лица ясно показва, че липсата на заетост е една от основните причини за бедност и социално изключване.

В последните години социалното подпомагане е трайно обвързано с активната политика на пазара на труда. Мерките на пазара на труда допринасят значително за намаляване на броя на подпомаганите със социални помощи лица в трудоспособна възраст. Активното включване на пазара на труда е основно средство за подкрепа на уязвимите групи от трудоспособното население, включително и на тези групи, които са отдалечени от пазара на труда и се нуждаят от допълнителни подкрепящи мерки. Това от своя страна води до по-добро прилагане на индивидуалния и диференциран подход при предоставянето на социални помощи. Постига се по-добра целенасоченост, като се предоставят и повече целеви помощи, например в подкрепа на самотни родители, възрастни хора и др. За лицата в трудоспособна възраст приоритетът е участие на пазара на труда, а това налага и създаването на подпомагащи програми за социална реализация на тези лица, които да съпътстват програмите за заетост.

Дългосрочните цели, които България си поставя до 2020 г., за да гарантира социалната закрила и социалното включване и изпълнение на националните цели за намаляване на броя на лицата, живеещи в бедност, са свързани с развитие и усъвършенстване на интегрирани междусекторни услуги, подобряване на тяхното качество и осигуряване на реален достъп до тях; преодоляване на социалното изключване и зависимостта от системата за социално подпомагане на лицата чрез участието им на пазара на труда; подобряване качеството на живот на хората с увреждания.

Системата на социалните услуги в България се разви значително през последните няколко години благодарение на реформите за деинституционализация и предоставяне на повече базирани в общността и в семейна среда услуги за деца и възрастни хора. Бързото разпространяване на тези услуги отразява практическата им приложимост, както и тяхната важна роля за превенция на риска от бедност и създаването на условия за пълноценното включване на уязвимите групи в обществото. Въпреки постигнатия напредък, съществуват сериозни предизвикателства, чието преодоляване налага предприемането на комплексни мерки и действия. Това ще създаде нови работни места в този сектор и ще осигури възможности за заетост на безработни с различна степен на квалификация. В краткосрочен и дългосрочен план, мерките, които България ще предприеме във връзка с усъвършенстването на предоставяните социални услуги са:

• 
  Развитие на разгърнатата мрежа от услуги в общността и доставчици в цялата страна за по-добър достъп до качествени грижи за българските граждани;
  
• 
  Усъвършенстване на предоставяните социални услуги в общността с цел реинтеграция на пазара на труда на лица от неравнопоставените групи;
  
• 
  Разработване и разкриване на модели на превантивни социални услуги, предлагащи ранна степен на интервенция;
  
• 
  Прекратяване на институционалния модел на грижа и създаване на механизъм за финансиране и постигане на устойчиво нарастване на финансовите средства за услуги в общността и в домашна среда;
  
• 
  Подобряване на механизма за координация между системите за социална и здравна грижа, както относно политиките, така и относно участващите структури.
  

Съчетаването на мерки за достъп до пазара на труда, предоставянето на качествени социални услуги и осигуряването на адекватни доходи е подход за социално включване, който обхваща целия цикъл на живота на човека и допринася за превенция на предаването на бедността между поколенията. В най-голям риск от изпадане в бедност са лицата в неравнопоставено положение на пазара на труда, като безработни младежи, лица с намалена работоспособност, продължително безработни лица, безработни лица без образование и квалификация, по-възрастни безработни лица и др. Предлаганите възможности за активното включване на пазара на труда на безработните лица от уязвимите групи ще се съчетаят с действията за:

• 
  Осигуряване на услуги, необходими за социалното включване на най-отдалечените от пазара на труда групи с акцент върху социалните умения и подобряване на индивидуалната социална работа с тези лица;
  
• 
  Осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат грижи за хора с увреждания и възрастни хора чрез подобряване на достъпа до социални услуги и тяхното качество, разширяване на мрежата на тези услуги в страната, деинституционализация, както и насърчаване на взаимодействието между здравните и социалните услуги;
  
• 
  Модернизиране на работата на институциите и доставчиците, работещи в областта на социалното включване и подобряване на взаимодействието между тях чрез повишаване на професионалния капацитет и мотивацията на служителите; повишаване на вертикалната и хоризонталната координация между институциите и взаимодействието им с доставчиците на услуги; подобряване на контрола, включително и чрез засилване на гражданския контрол; осигуряване на финансова устойчивост на услугите за дългосрочна грижа;
  
• 
  Прилагането на иновативни подходи при предоставянето на интегрирани услуги за превенция и преодоляване на социалното изключване чрез повишаване на степента на използване на информационно-комуникационни технологии и технологични нововъведения в разработването, доставянето и ползването на услуги.
  

Недостатъчният брой изследвания и проучвания по различните измерения на бедността и социалното изключване и недостатъчната сравнимост на данните налага развитието на Система за мониторинг на бедността и социалното изключване. Изключително важно ще бъде осъществяването на постоянен мониторинг на влиянието на помощите и обезщетенията върху мотивацията за труд на трудоспособните лица. В тази област една от основните цели е насърчаване и активизиране на бенефициентите на системата за социално подпомагане да търсят работа. Предоставянето на социални помощи, както в повечето европейски страни, ще се обвърже с участие на бенефициентите в обучения за ограмотяване, за придобиване на умения за търсене на работа, обучения по ключови компетентности или професионално обучение, активно търсене на работа. Политиката за борба с бедността и социалното изключване ще се разработва на база подробна информация относно причините, измеренията и проявления на тези явления, като същевременно се въведат и системи за мониторинг, контрол на ефективността и ефикасността на предлаганите услуги и влиянието им върху заетостта.

3.2.5. Насърчаване на трудовата мобилност и управление на трудовата миграция

Трудово-миграционната политика на България се прилага в рамките на Общностното право в областта на свободното движение на хора (свободно движение на работници, координация на социалната сигурност, граждански права, трудова миграция и интеграция).

Към настоящия момент българските граждани все още срещат трудности при своята мобилност в рамките на ЕС при продължаване на ограниченията за свободния достъп до пазара на труда за работници от България от определени държави-членки, съгласно Договора за присъединяване.

Като се зачита правото на държавите-членки да прилагат такива ограничения до 31 декември 2013 г. за достъпа до пазара на труда, ще бъдат предприети по-ефективни действия за създаване на позитивна нагласа към възможностите, които предлага трудовата мобилност и за популяризиране на положителното отражение на тази мобилност върху икономиките на всички държави членки на ЕС. В тази насока ще се съсредоточи работата на Службите по трудови и социални въпроси на МТСП в други държави-членки.

С цел мотивиране завръщането на висококвалифицираните български работници обратно в страната ще бъдат предприети действия, като се използва мрежата на Европейските служби за заетост (EURES), повиши се информираността за съществуващите възможности за реализация при новите икономически реалности в страната. Натрупаният опит и умения на тези работници ще даде допълнителен тласък за развитие на българската икономика. В тази връзка ще продължи организирането на информационни кампании (трудови борси и дни) сред българските общности с участието на компетентните институции и работодатели от България.

За гарантиране на свободното движение на работниците и мобилността на работната сила, както и за постигане на ефективно функциониращ единен европейски пазар е актуален въпроса относно признаването на професионалната квалификация на чуждестранните работници. Необходимо е модернизиране на Общностното право, след което и на националното законодателство в тази посока.

Политиката по трудова миграция ще бъде насочена в две основни направления: свободно движение на работници в ЕС и прием и интеграция на граждани от трети държави (икономически имигранти) в България, при отчитане на националните интереси.

Действията в областта на свободното движение включват участие при разработване и прилагане на политиката на Европейския съюз в областта на миграцията, чрез подготовка и приемане на пакет от мерки за унифициране на условията и процедурите за прием на отделни категории икономически имигранти (в т.ч. усъвършенстване на условията за влизане и пребиваване на научни работници, студенти и стажанти от трети страни, работници по вътрешно корпоративен трансфер или сезонни работници, кодифициране на ниво ЕС и национално ниво на разпоредбите в областта на законната имиграция – чрез създаване на Имиграционен кодекс).

Ще се прилага миграционна политика в съответствие с произтичащите от членството в Европейския съюз ангажименти, която е съобразена с факта, че България е външна граница на Европейския съюз. Целта е спазване на основните човешки права чрез поддържане на баланс между свободата на движение на хора и предотвратяване на нелегалната трудова миграция. Ще се използва по-пълноценно мрежата EURES за достъп до онлайн приложението за самообслужване „Match and Map“, предоставящо на потребителите географска карта на предложенията за работа в ЕС, които отговарят на техния профил. Системното обявяване на национално и европейско равнище на всички подходящи свободни работни места от всички служби по заетостта е важно за подобряване на мобилността на работната сила. Ще продължи прилагането в пълнота на Общностното законодателство за свободен достъп до пазара на труда в България на гражданите на държави-членки на EС/ЕИП и Швейцария – за свободно движение на работници и координация на системите за социална сигурност. Гражданите на ЕС/ЕИП, а също и лицата с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут могат да се регистрират в дирекциите „Бюро по труда” и да ползват всички услуги по заетостта, да се включват в обучения, програми и мерки, както българските граждани.

Ще се предприемат мерки за по-добро гарантиране упражняването на правата на българските граждани като граждани на ЕС – свободно движение особено на младите хора, пребиваване, граждански права, социална сигурност, равно третиране. Ще се повиши осведомеността за правата, предоставени от законодателството на ЕС в борбата с дискриминацията, по отношение на равенството между половете и свободното движение на работниците, като се създадат по-ефективни канали за комуникация и предоставяне достъп до информация относно правата и задълженията на работниците на територията на ЕС.

Службите по трудови и социални въпроси (СТСВ) ще взаимодействат с централната и местната власт на съответната държава-членка; ще съдействат на българските граждани да упражняват правото си на свободно движение в Общността. Тези служби ще предоставят навременна и адекватна информация за условията за труд и живот в приемащите страни, ще организират на място информационни кампании, трудови борси; ще усъвършенстват услугите по информиране и консултиране относно упражняването на правата за свободното движение на работници в ЕС, здравното осигуряване, пенсионното осигуряване и др. Ще се предоставя информация относно правата в ЕС и лесен достъп до услуги за персонализирана помощ чрез портала „Вашата Европа - Съвети“ и Solvit.

По отношение на приема и интеграцията на граждани от трети държави (икономически имигранти) в България, при отчитане на националните интереси ще се приеме Национална програма по законна миграция и интеграция (2013 – 2015 г.), представляваща осъвременена преработка на Националната стратегия на Р България по миграция и интеграция (2008 -2015 г.), в съответствие с Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020 г.). Ще се провежда балансирано управление на приема и интеграцията на граждани от трети страни. Ще се развиват правните и административните инструменти за прием на имигранти и други законодателни и административни мерки, свързани с интеграцията в обществото на приетите имигранти и членовете на техните семейства, както и комплекс от мерки за борба с нелегалното пребиваване и заетост. Ще се привлича висококвалифициран имигрантски поток – чрез прилагане на механизма за „Синя карта на ЕС”, съобразно потребностите на работодателите. Ще се насърчава достъпа на лица от български произход до националния пазар на труда. За осъществяване на този приоритет ще бъде необходимо създаването на подходяща информационна система, която да осигури количествена и качествена база данни за формиране на адекватна политика за управление на трудовата миграция.

Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> dokumenti
files -> Директива на съвета 92/85/еес от 19 октомври 1992 г за вьвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в
dokumenti -> Обн. Дв бр. 51 от 27 Юни 2017г. Глава първа. Общи положения
dokumenti -> Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. В сила от 01. 01. 2017 г. Обн. Дв бр. 98 от 9 Декември 2016г

Изтегляне 2.28 Mb.

Сподели с приятели: