Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на труда и социалната политика

Подкрепа за повишаване търсенето на работна сила

Изтегляне 2.28 Mb.

страница	9/16
Дата	14.10.2017
Размер	2.28 Mb.
	#32368

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 16

3.3. Подкрепа за повишаване търсенето на работна сила

Разкриването на повече и по-качествени работни места зависи от преминаването от икономика, базирана на производствените фактори, към икономика базирана на инвестиции, а именно повишаване на местната конкуренция, подобряване на технологичната инфраструктура, насърчаване на производителността и формиране на клъстери. Наред с това е на дневен ред и прехода към икономика, базирана на иновации, която създава уникална стойност, като включва усъвършенствани умения на работната сила, научни и технологични структури, стимули и правила за насърчаване на иновациите и модернизиране на клъстери.

3.3.1. Насърчаване на заетостта и осигуряване на качествена работна сила, особено за приоритетните за развитието на икономиката отрасли и за намаляване на регионалните различия в заетостта и пазара на труда

Осигуряването на качествена работна сила е от голямо значение за повишаване на заетостта и развитие на икономиката, особено за секторите, които произвеждат крайна продукция с по-висока добавена стойност, включително в областта на информационните и телекомуникационните технологии, екотехнологиите и здравните иновации.

Икономическото възстановяване и създаването на нови работни места ще бъде подкрепено и чрез приоритетно стимулиране на високотехнологичните сектори от производството и услугите по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, посредством прилагането на по-ниски прагове за получаване на сертификат за клас инвеститор, обвързване на инвестицията със създаването на нови работни места чрез въвеждането на допълнителен критерий за издаване на сертификат – брой на създадените нови работни места, финансиране от държавния бюджет на част от разходите за наетата работна сила и др. За целта ще се използват и средствата от ОП „Иновации и конкурентоспособност”, които ще се насочат към секторите, генериращи растеж, експортно ориентираните сектори, секторите добавящи по-висока стойност на производството, стартиращи предприятия с добра конкурентна и иновативна база.

Създаването на нови работни места и то качествени се осъществява в иновативна инфраструктура. Осигуряването на необходимата работна сила за тези работни места е приоритетна задача, която ще се изпълнява координирано с отговорните за икономиката институции. Висококвалифицирана работна сила ще бъде необходима за новосъздаваните технологични паркове, технологични центрове, високотехнологични бизнес инкубатори, центрове/офиси за трансфер на технологии. Създаването и развитието на индустриални зони; подкрепата на научните изследвания и развитието на научната инфраструктура, изграждането на центрове за върхови постижения в областта на науката и иновациите от една страна ще повиши заетостта на качествени и високопроизводителни работни места, а от друга страна ще бъде възможно при наличието на висококвалифицирани кадри. Създаването на технологични паркове и изграждането на индустриални зони и развиването им в индустриални паркове ще продължат да се насърчават като приоритетни проекти и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите като инвестициите ще са обвързани и с разкриването на нови работни места. Сътрудничеството между университети, висши училища, изследователски центрове и развитието на изследователската мрежа като среда за внедряване на модерни интернет технологии, също ще осигури повече и по-качествени работни места.

За намаляване на регионалните различия в заетостта и пазара на труда ще продължи да се прилага и развива регионалният подход при разработване и изпълнение на програми за обучение и заетост, като се отчитат характеристиките на местните пазари на труда, специфичните регионални потребности и ресурси за развитие до 2020 г. Ще се интензифицира връзката на регионалните програми с приоритетите на съответната областна стратегия за развитие и на регионалните и общинските планове за развитие, като се изпълняват по-широк кръг дейности, включително - екологични дейности, развитие на туризма, опазване и съхранение на културното наследство. Ще се разработват и финансират нови програми за решаване на проблемите на местните пазари на труда. Ще се изгражда капацитета на областните комисии по заетостта за идентифициране на проблемите в областта на заетостта и за разработване на регионални програми за селските райони. Чрез тях ще се насърчава заетостта в новосъздадени малки предприятия, в развитието на услугите в тези райони, ще се подкрепя преструктурирането на дребните семейни стопанства, които като се развият ще създадат пълна заетост за членовете на семействата, но и ще поддържат работни места. Ще се използва потенциала за създаване на работни места за развитие на основни услуги за селското население (напр. транспорт, водоснабдяване), достъп до развлечения и спорт, до информационни и комуникационни услуги, като услугите следва да станат достъпни и за уязвимите групи.

Заетостта в областта на туризма се отличава със сезонен характер, но потенциалът за създаване на работни места е голям и за хора с широк диапазон от квалификации и умения, а също и в слабо развити региони. Природата и културно-историческото наследство са основно предимство на българските региони в условията на глобализация. Откриването на нови работни места ще се осигури от развитието на природни, културни и исторически атракции; развитие на инфраструктура за туризъм; насърчаване на алтернативните форми на туризъм и др. Последното ще допринесе и за намаляване на сезонността, а за лицата, които остават безработни през неактивния сезон е подходящо осигуряването на обучения за поддържане, повишаване на професионалната квалификация и за придобиване на ключови компетентности.

С помощта на финансиране по оперативна програма „Региони в растеж” ще се разкрият нови работни места при строителството, реконструкцията, обновяването и/или оборудването на инфраструктура за услуги в семейна среда и в общността; за инфраструктура за дългосрочна грижа за възрастните хора, за осигуряване на достъпна физическа среда за хората с увреждания чрез строителство, реконструкция, обновяване и/или оборудване на публични сгради и селищната инфраструктура; при строителството на социални жилища за специфични групи от населението, подобряване на условията за регионален туризъм, подобряване на образователната инфраструктура, обновяването и популяризирането на обектите на природното и културното наследство.

С помощта на оперативна програма в сектор „Околна среда“ за периода 2014-2020 г. ще се създаде допълнителна временна и постоянна заетост в сектори строителство и управление на инфраструктура за подобряване на управлението на водите и отпадъците, както и в областта на опазване и подобряване на биологичното разнообразие. В рамките на конкретните операции ще се извършат обучения за повишаване на капацитета на получателите на средства от програмата за управление и изпълнение на проектите, както и за успешно управление на новоизградената инфраструктура.

3.3.2. Повишаване на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда (flexicurity)

Възстановяването на икономическия растеж, необходимостта от увеличаване на заетостта и укрепването на социалната кохезия налагат въвеждането на нови форми на баланс между гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Подходът „флексикюрити” и неговите принципи предоставят възможност за предприемане на координирани действия, които подкрепят по-доброто функциониране на пазара на труда и по-доброто адаптиране към промените, поради което ще продължи неговото прилагане. За постигането на баланс между гъвкавост и сигурност, с активното участие на всички заинтересовани страни, ще продължат действията за развитието на:

Гъвкави и надеждни договорни отношения с оглед намаляване на сегментацията на пазара на труда чрез:

развитие на двустранния социален диалог и колективното договаряне за осигуряване на благоприятни условия на труд и заплащане при отчитане интересите на работодателите и работниците;
развитие на вътрешната гъвкавост с оглед приспособяване на работодателите и работниците към непрекъснатите промени;
активно прилагане на гъвкавите форми на заетост, включително чрез развитие на дейността на предприятията, които осигуряват временна работа;
ограничаване на неформалната заетост и недекларираните доходи от труд, включително чрез иновативни подходи и мерки, прилагани на национално и местно ниво, и засилен контрол от страна на държавните органи върху спазването на трудовото и осигурителното законодателство;
гарантиране наемането на всички работници и служители на договори, предоставящи достъп до социално осигурителни права, учене през целия живот; социална закрила; финансова защита; безопасни и здравословни условия на труд.

Действията в областта на елементите от флексикюрити „Учене през целия живот за осигуряване на непрекъснато адаптиране и подобряване на пригодността за заетост на работната сила” и „Активна политика на пазара на труда, подкрепяща преходите между различни статуси на пазара на труда”, са изложени в предходните части на стратегията.

По отношение на елемента „Модерна система за социална сигурност, предоставяща гарантирани доходи и подкрепа, насърчаващи участието на пазара на труда” се предвижда:

обезпечаване на дългосрочната стабилност на системата за социална сигурност чрез преоценяване на размерите и източниците на приходи с цел подобряване на обхвата и размерите на предоставяните обезщетения, помощи и услуги;
развитие на гъвкави системи за изплащане на обезщетения и помощи, насърчаващи преминаването от безработица към заетост, като едновременно с това се гарантират доходите на уязвимите групи за ограничаване риска от бедност;
развитие на дейностите за трайно завръщане на пазара на труда на лица в трудоспособна възраст, получаващи месечни социални помощи с цел фокусиране на системата за социално подпомагане към най-нуждаещите се лица и семейства;
подобряване качеството на предоставяните социални услуги и достъпа до тях и развитие на интегрирани между-секторни услуги, отговарящи на конкретните потребности на нуждаещите се;
развитие на иновативни механизми за устойчиво насърчаване на инвестициите на осигурителите и осигурените лица в допълнителното и доброволното пенсионно осигуряване, включително чрез разработването на модели за инвестициите в социалната сфера.
анализиране на възникващите социални рискове в съвременното общество и

развитието на схеми за гарантиране на достъпа до качествени дългосрочни грижи.

реформиране на системата по здравеопазване с цел подобряване на качеството и достъпа до здравни услуги за населението.

3.3.3. Подкрепа за предприемачеството и подобряване на бизнес средата и условията за стартиране на малък и среден бизнес

Подкрепата за малките и средните предприятия е ключова за запазване на заетостта в преобладаващия брой фирми в страната и генератор на нова заетост. Предвижда се улесняване на достъпа до финансиране в подкрепа на инвестициите и нуждите от оборотен капитал на малките и средните предприятия. Ще се работи за стимулиране на външнотърговския капацитет и конкурентоспособността на българските фирми на външните пазари, чрез повишаване капацитета на МСП в областта на външната търговия, подкрепа за участия в бизнес-форуми, панаири, изложения и обмяна на добри европейски практики. Ще се поддържа национален експортен интернет портал и база данни на български предприятия с експортен потенциал. Ще се създаде унифицирана информационна система и база данни, предоставяща свободен достъп и възможности за търсене на партньори и за достъп до секторна, аналитична и маркетингова информация. Ще се осигури подкрепа на иновационната активност чрез продължаване на усилията за по-добро усвояване на европейските фондове, с цел подобряване достъпа до финансиране и реализиране на положителен ефект върху заетостта. Ще се стимулира преориентирането на МСП към определени ниши, заемани на основата на специфични конкурентни предимства и иновативни продукти с по-висока добавена стойност, съчетани с реализиране на почасова и гъвкава заетост, както и насърчаване на участието им в клъстери.

Качествената заетост изисква усъвършенстване на технологиите с цел подобряване на производителността и повишаване на ефективността на използване на ресурсите, получаване на международно признати сертификати, ИКТ базирани приложения, въвеждане на международни стандарти и интегрирани системи за управление на бизнеса и системи за автоматизирано проектиране, инженерна дейност и производство, подобряващи ефективността на управленските и производствени процеси. Ще се развиват услугите за подкрепа на бизнеса за участие в изложения, програми за привличане на чуждестранни инвеститори, подкрепа за развитие на системи за стандартизация, патентоване, управление на интелектуалната собственост, услуги и мерки за популяризиране на енергийната ефективност, популяризиране и маркетинг на туризма и други. Целта е да се осигури по-добра информираност на бизнеса за вземане на обосновани и аргументирани решения и подобряване на достъпа на предприятията до пазари. Ключово е подобряването на достъпа до финансиране на малкия и средния бизнес и особено до подходящите форми на финансиране - например финансиране чрез дялово участие може да се приложи към иновативните предприятия, за които нематериалната същност на технологичните иновации и рисковете по отношение на ефекта създават трудности при кредитиране от банките.

Повишаването на квалификацията на заетите в микро, малките и средните фирми е основен фактор за конкурентоспособност, който не се използва пълноценно поради липсата на време и ресурс на работодателя да инвестира в своя персонал и да замести с други работници, тези които се обучават. Затова ще се развиват подходящи форми на обучение (дистанционни, съботно-неделни, самостоятелни и др.), ще се осигурява повече информация, достъп до обучение за заетите, субсидиране на разходите и др.

Стратегията на България за привличане на чуждестранни инвестиции комбинира традиционни сектори и сектори на бъдещето с цел създаването на устойчиви индустриални клъстери като: електроника и електротехника, транспортно оборудване и машиностроене, химическа промишленост и пластмаси, ХВП, логистика, IT аутсорсинг – сектори с висок приоритет, в които България има определени конкурентни предимства (традиции, география, работна сила, ценово предимство) и които имат голям потенциал за развитие на експорта, заетостта и регионалното развитие^²¹. Страната има традиции и дадености, които може да надгражда и развива в областта на чистите технологии и био-технологиите.

Подкрепата за стартиране на бизнес и развитието на конкурентоспособни предприятия ще се осъществява чрез обучение на предприемачите и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за стартиране на бизнес. Приоритет ще е обучението на младежите в предприемачески умения за създаване на конкурентоспособен малък и среден бизнес, както и изграждане на нагласи за развитие на бизнес и предприемачество сред младежите, завършващи средни професионални училища.

Насърчаването на предприемачеството сред безработните лица ще включва осигуряване на обучение, консултиране и информиране за възможностите за ползване на финансови средства за стартирането на самостоятелна стопанска дейност. Изграждането на предприемаческа култура у населението и разширяването на дела на производствата с висока добавена стойност и тези за износ изисква действия за:

Развитие и разширяване на мрежата от бизнес инкубатори и бизнес центрове и осигуряване на съдействие в дейността им на посредници между бизнеса и заобикалящата го среда; развитие на мрежата от центрове за обучение по предприемачество в училища и университети;
Подобряване на пакета услуги, предлаган чрез бюрата по труда на лица, желаещи да започнат самостоятелна стопанска дейност; обучение за въвеждане на международни стандарти за качество и безопасност;
Развитие на публично – частното партньорство при предоставяне на услуги за стартиране и развитие на бизнес в региони с по-неблагоприятни социално-икономически характеристики;
Подобряване на достъпа до финансиране на микро, малките и средните предприятия;
Намаляване на времето, необходимо за получаване на лицензии и разрешителни за стартиране на стопанска дейност;
Прилагане на насърчителните мерки по Закона за насърчаване на инвестициите и за МСП инвестиращи в приоритетни сектори на икономиката при намалени прагове за издаване на сертификат и обвързване на инвестициите със създаването на работни места.

Наред с развитието на предприемаческата култура и на възможностите за стартиране на бизнес, все по-важно значение ще има иновативността на бизнес идеите и приносът им за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика:

Ще бъде създадена мрежа от организации в подкрепа на бизнеса, включваща институции, които подпомагат предприемачеството и предоставят широк набор от информационни и консултантски услуги за стартиращи и съществуващи малки и средни предприятия;
Значително ще бъде подобрена българската иновационна система за по-лесен трансфер на иновации в производствената среда чрез развитие на технологични паркове, инкубатори, офиси за трансфер на технологии и др. за подобряване на връзката наука - бизнес;
Подобряване на възможностите за рисково финансиране, защита на авторското право и други фактори, които оказват влияние върху възможностите за превръщане на иновативните идеи в проспериращ бизнес;
Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите с цел максимизиране на положителния ефект от обединяването, икономия от мащаба и подобрения достъп до иновации. Ще бъде предоставяна подкрепа на новосъздадени или вече съществуващи клъстери, за подобряване на икономическото им представяне, за стимулиране на иновационните им дейности, за превръщането им в иновативни клъстери.

Като част от иновационната система на страната е изграждането и функционирането на повече индустриални зони и високотехнологични паркове, базирани на научна и изследователска дейност.

3.3.4. Насърчаване на заетостта на „зелени работни места”.

Ключов приоритет в Стратегията „Европа 2020“ е постигането на устойчив растеж, насочен към насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика, основана на ефективно използване на ресурсите. Поставените конкретни цели пред европейските държави в областта на климатичните промени и енергията изискват емисиите на парникови газове да намалеят с 20% (или дори с 30%, ако бъдат изпълнени условията) в сравнение с нивата от 90-те години, добиване на 20% от енергията от възобновяеми източници, увеличаване на енергийната ефективност с 20%. Националните цели за България в тази област са за намаляване на емисиите на парниковите газове, достигане на 16% на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% до 2020 г. Постепенният преход към конкурентоспособна и нисковъглеродна икономика, основана на ефективно използване на ресурсите, променя профила на заетостта, тъй като се създават нови работни места, част от съществуващите се променят, а друга част – се закриват.

„Зелената“ икономика е ключов сектор с потенциал за разкриване на работни места. Прогнозите са за ръст в заетостта в екологичната икономика на европейските държави и за създаване на 5 млн. работни места до 2020 г. в секторите на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници.^²²

Насърчаването на „зелените работни места” (регламентирано в Закона за насърчаване на заетостта през 2010 г.) ще продължи чрез субсидиране на заетостта на безработни лица на такива работни места, като стимулите ще се диференцират за насърчаване на качествените „зелени работни места”.

За да бъде успешен преходът към икономика с ефективно използване на ресурсите, също така ще се разработят и реализират проекти, които стимулират потенциала за създаване на “зелени работни места”. В този процес същевременно отмират определени производства и поради това важно значение имат мерките за ограничаване на риска от структурна безработица. Те следва да са интегрална част от регионалните планове за развитие.

Ефективна подкрепа ще бъде осигурена чрез реализирането на мерки, които финансират определени разходи на работодателите и допринасят за осигуряването на заетост на лица от уязвимите групи на пазара на труда, особено за безработните на социално подпомагане. Създаването на стимули за работодателите от „зелената икономика” ще насърчи разкриването на нови работни места, които в противен случай не биха били разкрити.

Преходът към нисковъглеродна и ресурсно-ефективна икономика променя профила на работните места, като от работниците и служителите се изисква да притежават нови умения в отговор на потребностите и изискванията на работните места и в т.ч. т.нар. „зелени умения”. Новите „зелени работни места” налагат промени в изискващите се традиционни умения, като за целта с финансиране от Европейския социален фонд ще се осигурява обучение за придобиване или надграждане на умения и подобряване на адаптивността на служителите и предприятията. Перспективата за изпълнение на „зелени“ проекти от екипи, които обединяват различни специалисти, изисква специализирано обучение, ориентирано към постигане на резултати. Необходими са проучвания на потребностите от обучение на служителите и работниците във връзка с прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите. По този начин ще се създадат условия за изпреварващо инвестиране в човешки ресурси и ограничаване на риска пред бизнеса от недостиг на квалифицирани кадри.

Условие за качество на „зелените работни места” са здравословните и безопасни условия на труд. На основата на наблюдение и анализ относно проблемните области за качеството напр. чрез саниране на сгради, инсталиране на слънчеви панели и др. ще бъдат реализирани мерки за подобряване на качеството на „зелените работни места”, които имат позитивен ефект не само за природата , но и за работещите.

3.3.5. Насърчаване на заетостта на „бели работни места”^²³ включително в областта на социалните услуги за социално включване и превенция на социалното изключване.

Социалните услуги, които подпомагат и разширяват възможностите на хората за самостоятелен начин на живот, притежават потенциал за създаване на работни места. Предоставянето на достъпни, качествени и ефективни услуги, съобразени с потребностите на хората, които се нуждаят от тях, подпомагат и разширяват техните възможности за социално включване и пълноценна реализация в обществото.

Поради застаряване на населението и намаляване на възможностите лица от семейния кръг да полагат грижи за деца и възрастни, търсенето на подобни услуги ще нараства в средносрочна перспектива. Широкият обхват и бързият растеж на сектора на „белите работни места” предопределят неговата ключова роля в разкриването на нови работни места през следващите години. За развитие на системата на социални услуги допринасят реформите, насочени към деинституционализация и предоставяне на повече услуги, базирани в общността и в семейна среда.

Предвижда се приоритетно развитие и увеличаване на броя на предлаганите услуги в общността, подобряване на тяхното качество, гарантиране на стабилност и финансова устойчивост на социалните услуги, както и на процеса на деинституционализация. В дългосрочен план политиката в тази област ще бъде ръководена от следните приоритетни цели: деинституционализация и разширяване на достъпа до услуги чрез изграждане на адекватна мрежа от социални услуги, предлагани в общността и в домашна среда; разработване и разкриване на модели на превантивни социални услуги, предлагащи ранна степен на интервенция; повишаване качеството на услугите; създаване на работещ механизъм за финансиране и устойчиво нарастване на финансовите средства за услуги в общността и в домашна среда; по-добро взаимодействие между здравните и социалните услуги и др.

В отговор на нарастващите обществени потребности ще се предприемат целенасочени действия за осигуряване на повече и по-качествени „бели работни места” чрез:

Предоставяне на качествени и ефективни социални услуги, базирани в общността и в семейна или близка до семейната среда, които са с потенциал за заетост; развитие на системата на социални услуги в дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, защитени жилища, преходни жилища, звена „Майка и бебе”, центрове за настаняване от семеен тип, центрове за обществена подкрепа, кризисни центрове и др., които осигуряват заетост на безработни лица;
Развитие на социалното предприемачество, включително с подготовка на специалисти в тази област, създаване на социални предприятия^²⁴ за осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/или други форми на пряка подкрепа;
Разширяване на схемите за предоставяне на услугите „личен асистент“ и „социален асистент“ в национален мащаб;
Развитие на интегрирани услуги за ранно детско развитие за деца от 0-7 г. възраст и техните семейства;
Развитие на интегрирани междусекторни услуги, с акцент върху взаимното обвързване на социалните и здравните грижи, съобразени с индивидуалните потребности на нуждаещите се лица;
Осигуряване на качествени и достъпни услуги за отглеждане на малки деца по схеми, финансирани от ЕСФ и включване в заетост на безработни лица;
Създаване на система за непрекъснато обучение и повишаване на квалификацията на заетите лица в сферата на социалните услуги с оглед прилагането на съвременните стандарти за медицински и социални грижи; в т.ч. обучение за специализирани умения, включително умения в областта на информационните и комуникационните технологии, както и междуличностни и социални умения; обучение, адаптирано към потребностите на по-възрастните работници; дистанционно обучение и самообучение на лицата, ангажирани в предоставянето на грижи за деца и възрастни; валидиране на придобити знания, умения и компетентности в процеса на самостоятелно и неформално учене и по време на работа при предоставяне на грижи за деца и възрастни.

3.3.6. Разпространение на иновативни форми на организация на труда, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с оглед подобряване производителността на труда и насърчаване на инвестициите в човешкия капитал

В съвременните условия постигането на по-висока производителност на труда и по-конкурентоспособна и ефективна работна сила изисква прилагане на иновативни форми на организация на труда и управление на човешките ресурси. За тази цел ще се насърчава ефективното използване на работното време и прилагане на гъвкава организация на работното време в съответствие с особеностите на трудовия процес, включително работно време с променливи граници, сумирано изчисляване на работното време и др.; осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; осъществяване на регулярни анализи на съдържанието на трудовите задачи и оценка на индивидуалните постижения; разработване на трудови стандарти, осигуряващи ефективно използване на ресурсите и високо качество на произвежданите продукти и услуги; непрекъснатото обучение на персонала.

С цел устойчиво намаляване на трудовите злополуки и професионални заболявания и гарантиране на непрекъснато подобряване на здравето на работещите, развитието на политиката по безопасност и здраве при работа ще продължи в следните приоритетни направления: поддържане на устойчива правна рамка, определяща задължителни минимални изисквания за всички участници в трудовия процес; ефективно прилагане на законодателството по безопасност и здраве при работа; активно участие на социалните партньори на всички нива чрез тристранния и двустранния социален диалог; превенция на професионалните и здравни рискове; оказване на помощ и консултации на институциите и звената, работещи в сферата на условията на труда на национално и регионално равнище.

Ограничаването на нерегламентираната заетост е основна задача за периода на изпълнение на Стратегията. Този процес ще бъде част от подобряването на правно-регулативната среда за бизнеса и особено нейното прилагане.

Качествената заетост е несъвместима с нарушенията на трудовото законодателство. В тази връзка с помощта на социалните партньори ще се развие дебата по темата с помощта на медиите за постигане на обществена нетърпимост, ще се прилагат стриктно изискванията за липса на задължения към държавата и местните власти при кандидатстване по обществени поръчки и проекти с европейско финансиране. Ще продължат разяснителните кампании сред заетите и безработните, особено сред младите хора за техните трудови права заедно с обучения по темата. Ще се разширява и партньорството между държавата и гражданското общество за мониторинг и контрол на нарушенията. Интегрирането на информацията от административните регистри ще позволи съпоставяне на данните, надеждни анализи и идентифициране на нерегламентираната заетост и сивата икономика, която в период на стопанско оживление трябва да намалява.

3.3.7. Развитие на индустриалните отношения и социалното партньорство

За успеха на политиката по заетостта от решаващо значение е наличието на консенсус при разработването и изпълнението й с широко участие на цялото общество. В много случаи отговорността е не само на правителството, но и на социалните партньори. От особена важност е да се следва общия път, по който се създават условия за устойчиво разкриване на качествени работни места в бъдеще, като социалните партньори имат активна роля на всички равнища при подготовката и изпълнението на тези действия. Участието на социалните партньори в правителствените реформи е от първостепенно значение, тъй като решенията, намерени чрез диалога, обикновено са по-широко приети в обществото, по-лесно се прилагат на практика и по-рядко водят до възникване на конфликти.

В тази връзка ще се провежда ефективен социален диалог, сътрудничество и консултации:

на национално равнище - в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в неговите комисии, в Икономическия и социален съвет;
на областно и общинско равнище - в областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество;
на отраслово равнище - в отрасловите съвети за тристранно сътрудничество, които се създават към съответните министерства и ведомства;
на браншово равнище - чрез браншовите съвети за тристранно сътрудничество към съответните отраслови съвети;
чрез участие на социалните партньори в консултативни и други съвети към държавни институции.

Социалните партньори ще имат все по-важна роля при изготвянето на законодателни предложения в областта на пазара на труда, усъвършенстване на трудовото законодателство, подобряване на условията на труд, модернизиране на системите на заплащане, ограничаване на нерегламентираната заетост и сивата икономика, използването на средствата от оперативните програми на ЕС. Те ще оказват все по-силно влияние върху реализирането на структурни политики посредством тристранните консултации в областта на заетостта, образованието и обучението, социалната сигурност, изпълнението на мерки за учене през целия живот и др.

Ще се развива социалното партньорство на браншово и секторно равнище. През периода до 2020г. ще се засили значението на браншовите и секторните организации на социалните партньори във връзка с развитието на политиките за заетост, обучение и кариерно развитие. Съществен принос се очаква по-конкретно при прилагането на Националната квалификационна рамка чрез разработване на секторни рамки за квалификации, прилагани от група компании, принадлежащи към един и същ отрасъл, с цел задоволяване на общите нужди от обучение, при извършване на описание на профили на професии, при въвеждане на дуалното обучение, при валидиране на знания и умения, придобити чрез неформално обучение или самостоятелно учене, при външно оценяване на резултатите от обучение и др. Налице е голям потенциал за развитие на индустриалните отношения на ниво предприятие, като се осигури сътрудничество и диалог при уреждане на трудовите и осигурителните отношения, както и относно условията на труд на наетите. Ще се засили ролята на колективните преговори, колективните трудови договори, информирането и консултирането, доброволното уреждане на трудовите спорове, изработването и прилагането на стандартите на корпоративната социална отговорност. Ще се насърчават социалните партньори да разработват активни подходи при адаптиране на предприятията и наетите лица към промените и преструктурирането на икономиката и пазара на труда.

Ще се развиват трите основни начина за взаимовръзка с партньорите:

1. Информация и обратна връзка;

2. Съгласие/ съвет при взимането на решения;

3. Осведомяване на широката общественост.

Партньорите могат да допринасят с данни, анализи и друга информация, която е на тяхно разположение. Ще се прилагат и два основни механизма за прилагане принципа на партньорство: пряко участие в процеса на разработване и взимане на решения и непряко въвеждане на голям брой социални и икономически партньори чрез разяснителна кампания.

Нараства ролята на неправителствените организации, които представляват важни групи по интереси: равни възможности, гражданско общество, опазване на околната среда, международни движения, технологични и иновационни центрове, професионални камари и организации и др. Ще се провеждат съвместни работни групи, съвети и консултации с представители на гражданите, изследователски и образователни групи, бизнес асоциации и клонове, водещи компании в страната. Съветите за сътрудничество и Съвета към изпълнителния директор на АЗ ще се развиват в посока подпомагане решаването на проблемите на местните пазари на труда, развитие на услугите по заетостта, идентифицирането на потребностите на заетите и безработните от обучение, съобразено с потребностите на пазара на труда.

Добре структурираният социален диалог може ефективно да допринесе за икономическата стабилност, за подобряване на икономическото и социалното положение. Потенциалът за решаване на проблеми, който социалният диалог има, може да помогне за по-бързото възстановяване от кризата.

3.3.8. Развитие на институциите на пазара на труда и усъвършенстване на трудовото законодателство.

Усъвършенстването на трудовото законодателство и за насърчаване на заетостта е последователен процес, който ще продължи с цел повишаване гъвкавостта и сигурността на заетостта, адаптиране на нормативната база към промените на пазара на труда, подобряване на правните норми с цел съблюдаване на пазарните принципи, но и насърчаването на предлагането на работна сила. Промените в нормативната база за бизнеса, административните и регулаторните режими, нормативните условия за инвестиции също имат ефект върху изпълнението на целите по заетостта. Предварителната оценка на въздействието на нормативните промени върху пазара на труда ще повиши ефективността на програмите и мерките за насърчаване на заетостта, ще ограничи усложняването на процедурите за стартиране на бизнес и оттук за създаване на заетост.
В качеството си на институция, която разработва, координира и провежда държавната политика в областта на заетостта и обучението на безработни и заети лица, и осигурява защита на националния пазар на труда, Министерството на труда и социалната политика ще развива своя капацитет за разработване и прилагане на политиките в областта на заетостта и пазара на труда. Създадено по проект ще продължи да функционира като постоянна структура Националното звено за прогнозиране развитието на пазара на труда в България.

Ще се осъществи нова оценка на ефекта от активната политика на пазара на труда, в контекста на принципите на доброто управление на публичните политики. Получените резултати ще бъдат дискутирани с представители на други институции на пазара на труда и социални партньори с цел предприемане на промени. Чрез обучение ще се развива капацитета на служители от институциите на пазара на труда и социалните партньори да организират извършването на оценки на ефектите от активните политики на пазара на труда.

С оглед подобряване на качеството и ефективността на административното обслужване, се планира поетапно реализиране на проект за електронно правителство. Предвижда се развитие и усъвършенстване на системата за управление на качеството на МТСП, в зависимост от БДС EN ISO 9001/2008. Работи се в посока към по-висока информираност на гражданите и увеличаване на прозрачността и отчетността в администрацията на министерството. Надгражда се интегрирана информационна система на институцията.

Агенцията по заетостта ще извършва нови дейности, с които да отговори на новите икономически и социални потребности. Модернизирането на АЗ ще доведе до разширяване на пазарния й дял, като обществен посредник на трудовия пазар, ефективна интеграция на България на Европейския трудов пазар, развитие на услугите по заетостта и качественото им предоставяне в съответствие с очакванията и потребностите на търсещите работа лица, безработните и работодателите.

Сред основните приоритети за модернизиране на изпълнителната агенция са:

Поддържане, непрекъснато подобряване и развитие на системата за управление на качеството, съобразно БДС EN ISO 9001/2008; Въвеждане на стандарти за изпълнение на услугите; Повишаване информираността на гражданите и увеличаване на прозрачността и отчетността при провеждане на политиката по заетостта; Изграждане на интегрирана информационна система; Поетапно реализиране на проекта за електронно правителство; Администриране и контролиране на предоставени дейности, присъщи на Агенцията по заетостта, за изпълнение от външни доставчици на услуги;
Развитие на “многоканалното” предоставяне на услуги на клиентите на бюрата по труда, осигуряване във всички дирекции ”Бюро по труда” на зона за самоинформиране на търсещите работа лица (с терминали, информационни материали и др.); мобилни центрове за услуги;
Внедряване и прилагане на система за управление на качеството на предоставяните услуги и система за управление на удовлетвореността на клиентите, която ще даде възможност за систематична обратна връзка с клиента, в отговор на Европейския стандарт “Фокус върху клиента”; Разширяване на обхвата и подобряване качеството на посредническите услуги и въвеждане във всички бюра по труда обслужване на „едно гише”;
Разширяване обхвата на предоставяните електронни услуги чрез Интернет и е- трудова борса за търсещите работа лица и работодателите; Организиране на импулсни центрове в градове, в които предстои търсене на работна сила при стартиране на мащабни инвестиционни проекти; Създаване на специализирани екипи за работа с ключови работодатели, със стратегическо значение за регионите; Въвеждане на постоянна практика на локални трудови борси и информационни дни – общи и специализирани;
Подобряване на материалната база - предоставяне на необходимата инфраструктура и оборудване, ремонт на сгради по съвместни проекти и финансиране, както и създаването на Бюро по труда “еталон” по отношение на информационните зони, цветово и архитектурно оформяне на вътрешните пространства;
Осигуряване на необходимия персонал за качествено извършване на услугите в съответствие с европейските норми на обслужване и при нарастващ брой клиенти на системата в резултат от обогатяването на услугите и активирането на неактивните лица, вкл. чрез назначаване на психолози и мениджъри на случай;
Периодично обучение и гъвкаво работно време на служителите - обучение на персонала за повишаване на капацитета за предоставяне на посреднически услуги, за по-нататъшна реализация и управление на програми и проекти;
Развитие на електронния обмен на информация с другите институции за проследяване реализацията на участниците в обучения и субсидирана заетост и за предоставяне на информация на други институции с тенденция регистрацията в бюрата по труда да не се обвързва с ползване на услуги от други институции;
Създаване на териториална структура (брой ДРСЗ и ДБТ), адекватна на социално-икономическото деление на страната и функциите на Агенцията по заетостта чрез децентрализиране на правомощията и дейностите по предоставяне на услуги и управление на ресурси и предоставяне на по-големи права и отговорности на регионалните структури. Централната администрация на Агенцията по заетостта ще продължи да изпълнява ролята на координатор на ДБТ и ДРСЗ;
Регулярно проучване от Агенцията по заетостта на потребностите на бизнеса от работна сила с определена квалификация на местно и национално ниво;
Подобряване на сътрудничеството между Агенцията по заетостта, като обществена служба по заетостта, частните трудови посредници и предприятията, които осигуряват временна работа; разширяване на участието на Агенцията по заетостта в EURES мрежата за обмен на работни места в рамките на Европейското икономическо пространство, особено за региони с ограничено предлагане на свободни работни места.

Ще се създадат 10 центъра за кариерно развитие към дирекции „Регионална служба по заетостта” и Централната администрация на Агенцията по заетостта, които ще бъдат насочени към консултиране на заети лица, включително самостоятелно наети. В рамките на дейността на центровете, се предвижда организиране и провеждане на „Дни на кариерата”, предназначени за потребителите на услугите на центровете. Ще бъдат развити инструментите за измерване на ефективността и ефикасността от работата на Агенцията по заетостта на национално и регионално равнище. Ще се развие системата за обратна връзка с потребителите на услуги по заетостта и превръщането й в коректив на дейността на Агенцията по заетостта. Ще се задълбочава социалното партньорство и създаване на публично-частни партньорства в сферата на услугите по заетостта, в това число при усъвършенстване на регистрационните режими, аутсорсване на дейности. Ще се насърчава междуинституционалното взаимодействие и сътрудничество, в т.ч. със съответните частни доставчици на услуги по заетостта и неправителствени организации.

Тези мерки имат за цел и адресиране на отправената от Съвета през 2013г. препоръка за укрепване допълнително капацитета на Агенцията по заетостта, с цел тя да предоставя ефикасни консултации за търсещите работа и да се развие способност за установяване и задоволяване на нуждите от умения.

Повишаване ефективността на контролната дейност на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” ще се осъществява чрез разработване и внедряване на информационна система, която да осигури актуална и надеждна информация за условията на труд и спазването на трудовото законодателство в предприятията в страната. Ще се провеждат информационни дни с участието на институции, социални партньори, граждани и бизнеса за представяне на предлаганите от ИА ГИТ електронни услуги и възможностите за достъп до информация. Публикуване на официалната Интернет страница на ИА ГИТ на добри практики, разработка на достъпни за използване от работодателите инструменти за оценка на професионалния и здравния риск, разпространение на материали за превенция на рисковете на работното място и създаване на здравословни работни места. Ще продължават действията за ефективен и ефикасен контрол по спазване на законодателството, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, трудовите и служебните правоотношения и заетостта.

В краткосрочен план се предвижда разработване на система за управление на професионалните и здравните рискове в предприятията. Предвижда се съставянето на профили по безопасност и здраве при работа по икономически дейности и модели на системи за управление на дейността по безопасност и здраве. Ще се разработят практически инструменти за оценка на риска на работното място. Ще се осъществи реорганизация на дейността на ИА ГИТ, съобразно подходящи добри европейски практики, с оглед повишаване качеството на работа на институцията и гарантиране на ефективното прилагане на трудовото законодателство. С цел непрекъснатото подобряване на дейността, ще се осъществява вътрешен мониторинг и коригиращи действия. Заетите и работодателите ще бъдат подпомогнати относно правилното прилагане на нормите на трудовото право, общественото осигуряване и безопасността и здравето при работа, чрез разработване и популяризиране на минимум два кодекса на „добри практики”, технически правила и ръководства.

Агенцията за социално подпомагане изпълнява държавната политика в областта на социалното подпомагане и закрила на детето, отпускане на социални помощи и предоставяне на социални услуги. В краткосрочен план ще се подобрява адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване. Основни приоритети в посока надграждане на институционалния капацитет и повишаване качеството и ефективността на предлаганите социални услуги са:

Гарантиране на социалната защита на уязвими групи от населението чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, прилагане на диференциран подход, усъвършенстване на нормативната уредба и подобряване на институционалната структура за социална защита на най-нискодоходните и рискови групи от населението.
Приоритетно разкриване на нови форми на социални услуги, предоставяни в общността, с по-висока ефективност и по-ниска себестойност в сравнение с институционалните услуги.
Създаване на мрежа от интегрирани услуги за ранно детско развитие, подобряване на системата за подкрепа на децата и семействата чрез подобряване на законодателството и ефективно подпомагане на семействата с деца, както и развитие на процеса на деинституционализация на грижата за деца.
Развитие на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане, с което ще се осигури съответствие между социалната практика, потребностите на системата за социална работа и равнището на професионална компетентност на кадрите.

С цел развитие на капацитета на системата за планиране и управление на социалните услуги, ще се идентифицират и анализират ефективността и добрите практики при управлението и предоставянето на социални услуги по места. Ще се направи оценка на нуждите от обучение на служители на общинските администрации с цел управление, контрол на качеството и възлагане на управлението на социалните услуги.

Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> dokumenti
files -> Директива на съвета 92/85/еес от 19 октомври 1992 г за вьвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в
dokumenti -> Обн. Дв бр. 51 от 27 Юни 2017г. Глава първа. Общи положения
dokumenti -> Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. В сила от 01. 01. 2017 г. Обн. Дв бр. 98 от 9 Декември 2016г