Икономическа активност, заетост и безработица

Икономическа активност, заетост и безработица

Значителното намаление на търсенето на труд и закриването на работни места в резултат на кризата доведе до значителен спад в заетостта.⁵ За периода 2008 г. - 2012 г. броят на заетите на възраст 15-64 г. намалява с 411.3 хил., а този на заетите на възраст 20 - 64 г. с 393.6 хил. През 2012 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 20 - 64 г. е 63%, по-малко със 7.7 п.п. в сравнение с 2008 г. В резултат на кризата заетостта намалява в отрасли, в които преобладаващо работят мъже, вследствие на което спадът на заетостта при мъжете е по-голям от този при жените. Това доведе до намаляване на разликата между коефициентите на заетост на мъжете и жените за възрастовата група 20-64 г. и през 2012 г. коефициентът на заетост на мъжете е 65.8%, а на жените – 60.2% при 76.1% за мъжете и 65.4% за жените през 2008 г. През периода 2008 - 2012 г. коефициентът на заетост за всички възрастови групи намалява, като на младежите на възраст 15-24 г. намалява с 4.4 п.п. и през 2012 г. е 21.9%, а този на възрастните работници (55-64 г.) намалява само с 0.3 п.п. и през 2012 г. е 45.7%.

Успешната реализация на пазара на труда в голяма степен се обуславя от равнището на образование и квалификация. Заетостта сред лицата с основно и по-ниско образование намалява повече в сравнение със заетостта на тези с по-висока степен на образование. За периода 2008 - 2012 г. броят на заетите на възраст 25 - 64 г. с начално и по-ниско образование намалява с 51.5%, на заетите с основно образование намалява с 32.2%, на заетите със средно образование - с 8.8% и на тези с висше образование - с 1.9%. Наблюдава се правопропорционална зависимост между образование и заетост, вследствие на което коефициентът на заетост на лицата с висше образование е над четири пъти по-висок от този на лицата с основно и по-ниско образование. През 2012 г. коефициентът на заетост на лицата с висше образование (25 – 64 г.) е 81.8%, на лицата със средно образование е 69.1%, на тези с основно образование е 41.6% и на тези с начално и по-ниско образование е 18.3%.

Работата на непълно работно време в България продължава да е по-слабо разпространена в сравнение с другите държави-членки на ЕС. През периода 2008 - 2012 г. броят на заетите на непълно работно време (15 - 64 години) приблизително се запазва, а делът им от всички заети лица на възраст 15-64 г. нараства с 0.2 п.п и достига 2.2% през 2012 г. при средна стойност за ЕС за същата година от 19.2%^6.

За разлика от периода преди кризата, когато се наблюдава устойчива тенденция на нарастване на заетостта в частния сектор, през периода 2008 г. - 2012 г. в резултат на кризата заетостта в този сектор намалява съществено. Спадът на заетостта в частния сектор е по-голям от този в обществения сектор. От 2008 г. до 2012 г. броят на заетите в частния сектор намалява с 14.0%, а в обществения - с 8.4%. В сравнение с 2008 г. делът на заетите в частния сектор намалява с 1.2 п.п. През 2012 г. в частния сектор работят 2 212.4 хил., или 75.4% от всички заети лица, а в обществения - 721.5 хил., или 24.6%. През 2012 г. наетите лица в частния сектор са 1 872.5 хил., а в обществения – 721.5 хил.

Динамиката в статуса на заетите през разглеждания период се характеризира с намаление при всички групи. В абсолютно изражение наетите лица намаляват най-съществено (с 349.7 хил.), следвани от самостоятелно заетите лица (с 49 хил.), работодателите (с 18.4 хил.) и неплатените семейни работници (с 9.5 хил.). Разпределението на лицата по статус в заетостта остава почти непроменено. Дяловете на работодателите и неплатените семейни работници намаляват незначително с 0.1 п.п. и 0.2 п.п. спрямо 2008 г. и през 2012 г. са съответно – 3.6% и 0.8%. Делът на самостоятелно заетите намалява с 0.5 п.п. и е 7.2% през 2012 г., а този на наетите се увеличава с 0.8 п.п. и достига 88.4% през 2012 г.

През 2012 г. в структурата на заетите по икономически сектори с най-висок дял са заетите лица в сектор “Услуги”. Делът им от всички заети е 62.2%, като спрямо 2008 г. нараства с 6.1 п.п. Относителният дял на заетите в сектор „Индустрия” е 31.3%, а този на заетите в сектор „Селско, ловно, горско и рибно стопанство” е 6.4% през 2012 г., като спрямо 2008 г. се отчита намаление в дела на заетите и в двата сектора съответно с 5.1 п.п. за индустрията и един п.п. за селското стопанство. През разглеждания период броят на заетите намалява и в трите основни сектори на икономиката. Най-съществено е намалението в сектор „Индустрия” (с 305.2 хил. души), което се дължи на това, че кризата в най-голяма степен засегна преработващата промишленост и строителството. През периода 2008-2012 г. заетите в „Селско, горско и рибно стопанство” намаляват с 62.2 хил. Броят на заетите в сектор „Услуги” намалява с 59.3 хил. Наблюдаваният ръст на заетостта в някои от икономическите дейности в секторите „Индустрия” и „Услуги” е незначителен и съответно не компенсира същественото намаление на заетите от другите икономически дейности от двата сектора.

Значителното намаление на заетостта доведе до съществено увеличение на безработицата. След продължителния спад на безработицата в годините преди кризата, включително и през 2008 г., от 2009 г. броят на безработните нараства съществено. По данни на НСИ⁷ за периода 2008-2012 г. безработните нарастват с 210.6 хил. души и броят им достига 410.3 хил. през 2012 г. Коефициентът на безработица нараства от 5.6% през 2008 г. на 12.3% през 2012 г., като през 2008 г. стойността на показателя за България е по-ниска от средната стойност за ЕС с 1.4 п.п., а през 2012 г. е по-висока от средната за ЕС с 1.9 п.п.

Такива са тенденциите и при регистрираната безработица⁸. През 2008 г. средногодишният брой на безработните е 233 719 безработни лица. През следващите две години в резултат на кризата броят на безработните нараства и достига 350 944 лица през 2010 г. През 2011 г. средногодишният брой на безработните намалява до 332 601 лица, като наблюдаваната тенденция най-вероятно се дължи на възможностите за включване на безработните лица в обучение и заетост със средства от държавния бюджет и по ОП РЧР. През 2012 г. средногодишният брой на безработните лица регистрирани в бюрата по труда нараства и достига 364 537 лица.

Икономическата криза се отрази неблагоприятно и върху заетостта на лицата с по-високо образование. Значително нараснаха безработните със средно и висше образование, които са и най-висококвалифицираните. През периода 2008–2012 г., безработните с висше образование удвояват числеността си достигайки 38 688 през 2012 г., а делът им нараства от 7.8% през 2008 г. на 10.6% през 2012 г. Безработните със средно образование през разглеждания период нарастват 1.9 пъти, а делът им от всички безработни нараства със 7.5 п.п. и достига 41.8% през 2012 г. Групата на безработните с основно и по-ниско образование остава най-многобройна и с най-висок относителен дял в образователната структура на безработните. През периода 2008 - 2012 г. броят им нараства 1.3 пъти, а делът им през 2012 г. е 47.6%. Едновременно с това се наблюдава нарастване и на продължително безработните, като сред тях преобладават лицата без квалификация и специалност и тези с основно и по-ниско образование.

Друга група в неравностойно положение на пазара на труда са безработните над 50-годишна възраст. През 2012 г. по данни на Агенцията по заетостта регистрираните безработни над 50 г. са 128 437 или с 35 890 повече в сравнение с 2008 г. Относителният им дял от общия брой на безработните през 2012 г. е 35.2%, с 4.4 п.п. по-малко спрямо дела им през 2008 г.

Броят на безработните с трайни увреждания, регистрирани в бюрата по труда нараства през периода 2008–2012 г. През 2012 г. те са 15 100, с 2 613 повече в сравнение с 2008 г. Делът им от всички безработни през 2012 г. остава непроменен спрямо 2011 г. и е 4.1%.

В образователната структура на безработните от посочените три групи преобладават лицата с основно и по-ниско образование, а в професионално-квалификационната им структура най-многобройна е групата без квалификация и специалност.