Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на труда и социалната политика
Цели и приоритети на Актуализираната стратегия по заетостта 2013 - 2020г
Изтегляне 2.28 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Цел до 2020 г. Цели - общо за ЕС Цели - Р България
- Европейските цели на България до 2020г. (съгласно таблица 3) са целите едновременно и на Актуализираната стратегия по заетостта 2013 – 2020 г. 15
- Обект на Актуализираната стратегия
- Повишаване предлагането на работна сила
2.2. Цели и приоритети на Актуализираната стратегия по заетостта 2013 - 2020г.Политиката по заетостта, провеждана в страната, е съобразена с европейските документи в областта на заетостта и развитието на човешките ресурси: Европейската стратегия за заетост, Стратегията „Европа 2020”, Насоките за заетост на ЕК. Действията на пазара на труда са в съответствие и с изискванията и препоръките на Международната организация на труда (МОТ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други международни организации. Актуализираната стратегия по заетостта 2013 – 2020 г. предвижда и изпълнението на решението на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно Насоки за политиките за заетост на държавите-членки, които са в сила и през 2013г., а именно: Насока 7: По-високо участие на жените и мъжете на пазара на труда, намаляване на структурната безработица и подобряване на качеството на работните места. Насока 8: Развитие на квалифицирана работна сила, отговаряща на потребностите на пазара на труда, и насърчаване на ученето през целия живот. Насока 9: Подобряване на качеството и резултатността на системите за образование и обучение на всички равнища и увеличаване на броя на обучаващите се във висшето или в равностойно на него образование. Насока 10. Насърчаване на социалното включване и борба с бедността. Актуализираната стратегия по заетостта е в съответствие със Стратегията „Европа 2020” и нейните три взаимно допълващи се приоритета по отношение на икономическия растеж, който следва да бъде интелигентен (изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации), устойчив (насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите) и приобщаващ (стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване). С приемането на т.нар. „Европейски семестър”, нов механизъм за координиране на политиките на равнище ЕС, започна изпълнението на новата Стратегия „Европа 2020”, чийто цели имат отражение върху дългосрочното развитие на пазара на труда в България, а три от тях пряко влияят върху политиката по заетостта още от 2011 г.: Таблица 3
Наред с основната цел за заетостта, България е дефинирала и две под-цели в приоритетни области на развитието на пазара на труда:
Набелязаните цели в Актуализираната стратегия по заетостта 2013 – 2020г. са в съответствие и с Глобалната стратегия по заетостта (ГСЗ), разработена от МОТ, както и с ключовите области за въздействие от Стратегиите за заетост за достоен труд на МОТ. Европейските цели на България до 2020г. (съгласно таблица 3) са целите едновременно и на Актуализираната стратегия по заетостта 2013 – 2020 г.15, която определя да осигури приоритетите и насоките за тяхното постигане, а конкретните действия ще бъдат заложени в ежегодните планове по заетостта. При национална цел от 76% коефициент на заетост за възрастовата група 20 – 64г. е необходим ръст средно годишно с 0.8 п.п. от 2014г. до 2020г. За сравнение, преди кризата ръстът е бил от 2 п.п. за периода 2000 – 2008г. 
Източник: Евростат, Пролетна прогноза на ЕК 2013г. и Доклад на групата по въпросите на активното стареене към Комитета по социална политика 2012г. В Конвергентната програма на Р България (с хоризонт до 2016г.) е заложен ръст на броя на заетите от 2014г. с 0.4% (от второто тримесечие на 2013г. започна определен ръст), с 0.7% през 2015г. и 1.1% през 2016г. Предвидено е намалението на безработицата да започне от 2014г. с 0.1%, да продължи през 2015г. с 0.4% и с 0.6% през 2016г. В Годишния актюерски доклад на НОИ за 2012г. е заложено допускане за намаление на коефициента на базработица за групата 15-64г. до 2020г. до 8.5%. Визията на Актуализираната стратегия по заетостта 2013 – 2020 г. е определена, като са взети предвид редица фактори. Членството в ЕС и необходимостта от пълно интегриране на българската икономика в общия пазар изискват продължаване на реформите за достигане на заложените критерии за по-висока конкурентоспособност и дългосрочна способност за посрещане на промените. Промените на пазара на труда изискват осигуряването на квалифицирана и мотивирана работна сила, която да допринесе за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж и по-висока производителност на труда. Визията на Актуализираната стратегия по заетостта 2013 – 2020г. се дефинира като: осигурени условия и възможности за подобряване качеството на работната сила и повишаване на заетостта в икономика с интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж с цел повишаване на стандарта на живот и насърчаване на социалното включване. Актуализираната стратегия по заетостта е разработена при основен принцип „законност” т.е. включени са действия, съответстващи на Конституцията на страната, законите и другите нормативни актове, Общностното право. Съблюдаван е принципа на „равните възможности за всички членове на обществото” за реализиране на техния трудов потенциал, за изпълнение на правото на труд като основно право.16 Основен принцип е „резултатността” - предприемане на действия, водещи до съществени резултати, постигнатите ефекти да бъдат устойчиви и с дългосрочно въздействие; по възможност да имат превантивен характер. Да се включи факторът „заетост“ при реализацията и на другите оперативни програми, освен в програмите, пряко свързани с развитието на човешките ресурси. Изразходването на средствата от държавния бюджет и от европейските източници на финансиране изисква осигуряването на ефективност. Нови програми и мерки ще се разработват и регламентират след анализ на потребностите, съгласуваност и адекватност на целите, прецизен избор на целевите групи, предварителна оценка на въздействието. Ще се осигурява по-подробен мониторинг на реализацията и оценка на резултатите; ограничаване на ефектите на „мъртвото тегло”, на заместването и изместването при субсидиране на заетостта; като се следи и за „ефикасност” - икономичност на разходите, с оглед постигането на максимални резултати при дадени разходи. Изпълнението на задачите по основните направления от Актуализираната стратегия по заетостта ще се осъществява при спазване принципа на „прозрачност” и при включване на различни институции и организации, ангажирани с пазара на труда. Политиката по заетостта постига по-добри резултати при реализиране на принципа на кохерентност и партньорство - обвързаност между отделните политики, реализирани от различните институции, социалните партньори и гражданското общество при разработване и осъществяване на социалната политика; включване в разработването и реализирането на политиката на представителите на широк кръг организации и институции - на национално, регионално и местно ниво, активно сътрудничество с организациите на гражданското общество и неправителствените организации, развитие на публично-частното партньорство. Чрез регулярно събиране и обобщаване на информация относно изпълнението на заложените дейности, финансирането и приноса на отговорните институции се осигурява реализирането на принципа на обратната връзка. В средно срочна перспектива, в рамките на периода от 2013 г. до края на 2015 г., основна цел в развитието на политиката по заетостта е повишаване на заетостта за компенсиране на намалението по време на кризата и ограничаване на безработицата чрез насърчаване разкриването на нови работни места, подобряване на услугите по заетостта и активиране и обучение на безработните, за да разполагат с търсените от работодателите знания и умения. През периода 2015 – 2020г. ще се цели значително подобряване на инвестирането в човешкия капитал, осигуряване на значително по-висока и устойчива производителна заетост и интегриране на пазара на труда на най-широк кръг от трудоспособни лица.
Основните приоритети на Актуализираната стратегия по заетостта 2013 – 2020г. включват: 1. Повишаване на заетостта в условията на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, което предполага наличие на достатъчно качествена работна сила със знания и умения, съгласно потребностите и изискванията на работните места и с капацитет за по-висока производителност на труда. Такава работна сила се формира за продължителен период и при условие, че е подобрен навреме достъпа до образование и обучение, като обучаваните в голямата си част завършват успешно, а тези които са напуснали рано системата на образованието се включват в подходящи форми за заетост и обучение. Качествената работна сила е продукт на качествена и ефективна система на образованието и обучението и то през целия живот на човека, система която задължително е свързана с потребностите на икономиката и работодателите. Качествената работна сила не е самоцел, тя е мотивирана за работа на високопроизводителни работни места, за създаване на висока добавена стойност, за интелектуален труд с приложение на новите информационни технологии, с изисквания за иновации и творчество. От своя страна икономиката трябва да създаде такива работни места. За нискоквалифицираните е важно да бъдат обучавани за повишаване на квалификацията и за придобиване на умения за по-производителен труд. 2. Повишаване предлагането на работна сила е основен приоритет не само с оглед на високата неактивност на трудоспособното население, но и поради демографските проблеми и необходимостта от по-висок обем на произвеждания БВП, при доминиране все още на екстензивните фактори на развитие. Всичко това изисква активно поведение на пазара на труда на търсещите работа и развитие на услугите по заетостта; активиране на обезкуражените и неактивните лица, на безработните от уязвимите групи; създаване на условия за съчетаване на семейния и професионалния живот и осигуряване на равни възможности. Предлагането на работна сила нараства и когато заетостта осигурява достатъчно доходи, обвързани с индивидуалната производителност на труда, образованието и квалификацията на човека. Работната сила от своя страна трябва да бъде достатъчно мобилна, в условията на гъвкавост и сигурност на заетостта. Предпоставка за пълноценен трудов живот е доброто здраве и запазването на работоспособността и на по-високите възрастови групи. Приоритет е също така повишаването на заетостта на неравнопоставените групи на пазара на труда, особено на младежите, продължително безработните, безработните лица от ромски произход, хората с увреждания. 3. Бавното възстановяване от кризата и закриването на работни места дори при положителен ръст на БВП означава, че създаването на работни места не може да бъде оставено единствено на пазарните механизми. Необходима е целенасочена подкрепа за повишаване търсенето на работна сила особено в приоритетните за развитието на икономиката отрасли с висока добавена стойност, тези, които осигуряват интелигентен и устойчив растеж, за увеличаване на местните и чуждите инвестиции, за намаляване на регионалните различия в заетостта и пазара на труда; за целенасочена подкрепа за малките и за средните предприятия; за създаване на заетост на „зелени работни места”; развитие на по-конкурентоспособна и ресурсоспестяваща икономика, повишаване на факторната производителност, увеличаване на заетостта на „бели работни места”, включително в областта на социалните услуги. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> dokumenti files -> Директива на съвета 92/85/еес от 19 октомври 1992 г за вьвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в dokumenti -> Обн. Дв бр. 51 от 27 Юни 2017г. Глава първа. Общи положения dokumenti -> Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. В сила от 01. 01. 2017 г. Обн. Дв бр. 98 от 9 Декември 2016г Изтегляне 2.28 Mb. Сподели с приятели:
|