Състояние на икономическото развитие

4. Състояние на икономическото развитие

В икономиката на Благоевградска област са застъпени почти всички отрасли на Националното стопанство. Изключително многообразни са факторите, определящи развилите се във времето различни икономически дейности, локализирани на територията на областта.

С важно стопанско значение са добивът на въглища /кафяви и лигнитни/ и строителни материали. Полупланинският и планински релеф в преобладаващата част от областта създава добра суровинна база. Богатите и разновидни горски масиви осигуряват дървесината за дърводобивната и дърво - преработващата промишленост, а от там и целулозно – хартиената промишленост.

Обработваемата земя, съчетана с почвено – климатичното разнообразие, създава условия за производство на селскостопанска продукция, която е основната суровинна база за развитие на хранително – вкусовата промишленост.

Водното изобилие в областта благоприятства също енергийното производство и някои промишлени производства. От изключително значение за създаването на оптимална стопанска конюнктура е развитието на транспортната и комуникационна инфраструктура.

Промишлеността заема значимо място в стопанските дейности на областта. Нейните отрасли формират 49,7 % в общо реализирания продукт в Благоевградска област. В индустрията са ангажирани 30,5 % от всички заети лица в областта.

- Икономическото разнообразие, но с ясно изразена тенденция към моноструктурност, което в условията на пазарна икономика е фактор за известна икономическа неустойчивост;

- Многополюсната териториална структура, формираща икономическия скелет на областта, но при подчертана поляризация на общините в областта;

- Добрата транспортна осигуреност като условие за икономическо развитие, особено с отварянето на ГКПП Илинден;

- Благоприятните потенциали за селско стопанство, независимо от ограничения ресурс обработваема земя;

- Наличието на университети, които повишават равнището на човешките ресурси и научния потенциал;

- Предприемаческият потенциал и усилия, които водят до стабилизация на икономическото развитие, появата на предприемачески инфраструктури като бизнесинкубатори, агенции за регионално развитие, браншови камари и т.н..

- Желанието от страна на регионалните и местните власти да подкрепят процесите на икономическо развитие.

В същото време икономическото развитие се характеризира със сериозни проблеми (слаби страни) които са:

- Липсата на устойчив икономически растеж и наличието на кризисни явления;

- Неизградеността на основната инфраструктура в редица общини на областта;

- Изоставането на сектора на услугите по отношение на необходимото качество и разнообразие;

- Процесът на деиндустриализация, който е с темпове, близки до средните за страната;

- Преимущественото развитие на микро и малък бизнес, който трудно може да предложи необходимото преструктуриране в конкурентноспособни и динамични производства. Малкият и микробизнес крие риск от структурна неустойчивост;

- Недостигът на нови елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството: научни и технологични структури, обвързани с нови производства, бизнес или технологични инкубатори, бизнесцентрове, развитие на пазарна инфраструктура и др.;

- Ниската инвестиционна активност и привлекателност, особено за чуждестранните инвеститори в нискокапиталоемки и лесно мобилни предприятия, които не създават перспективи за устойчивост на областната икономика.

- Липсата на дефинирани регионални и местни маркетингови стратегии за привличане на инвестиции и преструктуриране на икономиката.

За 14-те общини в област Благоевград е характерно наличието на икономическа поляризация и вътрешнорегионални икономически различия. Общините в областта са с различни : степен на развитие, специализация в областния комплекс, адаптивност към процесите на прехода, принос в националната и областната икономика. Различията между най-голямата и най-малката стойност по показателя БВП на човек са по-малко от два пъти, по показателя равнище на безработица – около пет пъти, по размера на данъчните приходи на жител – над десет пъти, по броя на регистрираните фирми на 1000 човека – близо три пъти.

Оценката на икономическото състояние на общините към края на 2004 г. дава основание с известна условност те да бъдат групирани в следните групи:

• 
  първа група – община Благоевград, е с най-високо равнище на икономическо развитие с относително най-високи адаптивни възможности;
  
• 
  втора група – общините Гоце Делчев, Сандански, Разлог, Банско, Петрич. Това са общините с относително нееднородни икономически структури и стопанска мощ, но с голям бъдещ потенциал за развитие и възможности за превръщането им в локални центрове на растеж;
  
• 
  трета група – общините Хаджидимово, Струмяни, Кресна, Симитли, чиито потенциали са значително по-високи от тяхното настоящо реализиране и с по-слаби адаптивни възможности към пазарните условия. Независимо от това те са важни опорни центрове на областната икономика;
  
• 
  четвърта група – Белица, Сатовча, Якоруда, Гърмен са общини, формиращи групата на изостаналите и слаборазвити общини в областта. До голяма степен това се дължи на наследената моноструктурност и неразвитост на техните икономики.
  

Бързо адаптираща се към новите условия, Благоевградска област отбелязва непрекъснат растеж на броя на частните фирми. Характерни особености на развитието на този сектор са:

• 
  Ускорената динамика в сравнение със средната за страната. Секторът произвежда над 30% от продукцията в областта ;
  

• 
  Привличането на нарастващ брой чуждестранни инвеститори /шивашки, изкупуване на тютюн и тютюнопреработване/;
  

• 
  Основната база за неговото развитие са местните суровини и производствени фактори
  

• 
  Основната специализация обхваща хранително – вкусовата промишленост, леката промишленост, търговията и услугите;
  

• 
  Сравнително бързото развитие на малки и средни предприятия;
  

• 
  Териториалното разположение на частния сектор е насочено не само в големите, но и в малките общини, като в него се включват и фирмите с чуждестранно участие.