Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

4.1. Промишленост

През 2001 г. добивната промишленост реализира 1.3% от нетните приходи от продажби, ангажира 3.2% от заетостта и разполага с 3% от ДМА. Тя е представена основно от добив на въглища (Симитли), добив на руди (Белица).

От мините за добив на кафяви и лигнитни въглища в община Симитли е останала само тази в с. Брежани и то с намален обем.Приватизацията на Мина “Пирин” би могла да стабилизира предприятието, което съществено би повлияло върху цялостното развитие на заетостта, равнището на доходи на населението и общината.

Преработващата промишленост участва с 50.7% в реализираните приходи от продажби, с 56% в структурата на заетостта и 61.1% в структурата на ДМА.

През 90-те години във вътрешноотрасловата структура на промишлеността настъпиха значителни промени. Развилите се кризисни процеси доведоха до силно свиване на индустриалния профил и промяна във вътрешноотрасловите пропорции. Редица важни и технологични отрасли като електроника, машиностроене, химическа промишленост, силно намалиха своя дял в структурата на промишлеността или техни производства напълно бяха ликвидирани.

Структуроопределящи отрасли на промишлеността в областта са:

Хранително-вкусовата промишленост, чиито фирми формират преобладаващата заетост в областта. В края на 2001 г. 824 са активните стопански субекти с обект на дейност – производство на храни и тютюневи изделия, което е 31% от активните субекти в промишлеността. Основната специализация на областта е основно в преработката на животновъдна продукция, преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, тютюневи изделия, производство на алкохолни изделия. Хранително-вкусовата промишленост е един от перспективните отрасли на областната икономика, с висок експортен потенциал.

Развитието на тютюнопроизводството е свързано с приватизацията на Булгартабак холдинг - Гоце Делчев в зависимост от програмата, която ще осъществят новите собственици. Понастоящем то ангажира пряко около 700-750 души, по-голямата част роми (най-големият работодател за ромското население). Косвено се осигурява заетост (предимно като допълнителен поминък) на над 50% от населението на селата в района.. Предприятието се занимава с изкупуване на ориенталски тютюн тип “Неврокоп” от района на четирите общини в Гоцеделчевско. От няколко години освен него на територията на района действат и други фирми, които само изкупуват тютюн, но не го преработват, или го преработват извън района (сериозен конкурент е преработвателната фабрика в Пещера, която е с по-модерно оборудване). Като цяло намаляващото търсене на ориенталски тютюни е важен проблем пред това производство в областта. Надежди се възлагат на руския пазар.

Шивашката промишленост, която придоби особено значение за икономиката на областта в последните години. Активните субекти в края на 2001 г., занимаващи се с производството на шивашки изделия са 739 или 27.8% от общия им брой в промишлеността. Преобладаващата част от тях са малки и микрофирми.

Характерно за този отрасъл е участието на чужди инвеститори (гръцки, германски, френски), които създадоха нови собствени или смесени предприятия в областта. Редица от тези фирми са конкурентноспособни и произвеждат висококачествена конфекция, трикотажни изделия, бельо за износ. Цеховете на шивашката промишленост, основно гръцки, са над 500 и са пръснати в голяма част от градовете и селата на цялата област.

Развитието на шивашката промишленост и преобладаващото влагане на чужди капитали именно в това производство е свързано с наличието на евтина работна ръка, липсата на изисквания за първоначална квалификация на основната част от заетите лица, транспортно-географското положение. Поради относително ниските инвестиции, които са вложени за неговото развитие, отрасълът е много лесно мобилен, и с нетрайни перспективи за развитие в общините на областта. Гръцките цехове предоставят работа на ишлеме, несигурна, временна, която бързо може да се изнесе от района. Това налага да се търси алтернатива на това производство в перспектива.

Дървообработването и мебелната промишленост формират друг важен сегмент на областната промишленост. Развитието на отрасъла се базира на използването на местни суровини и е с перспектива.

Регистрираните активни субекти в края на 2004 г. са 596 или 22 % от общия брой на активните субекти в промишлеността. Преобладаващата част от фирмите са микрофирми. Повечето от тези предприятия са новосъздадени и до известна степен са една възможност за алтернативна заетост поради съкращаване или закриване на предприятия, в които една част от новите предприемачи са работили.

Отрасълът е с подчертан експортен потенциал, независимо че не всички фирми достигат изискванията за качество на европейския пазар. Голяма част от фирмите работят като подизпълнители на чужди компании или произвеждат полуфабрикати за износ. Суровините и полуготовата промишленост се изнася главно за Гърция и Турция. Мебелите имат пазар във Великобритания, Холандия, Германия, Дания. Малките местни фирми все още не могат да изпълняват големи по обем поръчки и изпитват недостиг на средства за дълготрайни активи. Интерес към инвестиции в отрасъла проявяват и чужди компании. Така напр. В община Разлог са регистрирани няколко смесени фирми, като водещи в отрасъла и с най-голям производствен капацитет са мебелните предприятия “Хамефа България” (българо-холандско), ММ “Стил” (с датски капитали) и др.

Един от важните проблеми, които поставя развитието на отрасъла, е свързан от една страна с недостига на дървен материал, който изпитват фирмите и занаятчиите в общините на областта, от друга с незаконната сеч на горите и незаконния износ на дървени материали.

Металолеенето, производството на метални изделия и машини е предмет на дейност на 278 активни субекти, регистрирани в областта.

Поради силната криза в отрасъла машиностроенето вече е със силно намален обем на участие в областната промишленост. Основната специализация е в производство на метални конструкции и детайли и металолеене.

Електронната и електротехническа промишленост бележи траен спад и практически е сведена до минимално присъствие в промишлената структура. През 80-те години тази индустрия бе много силно развита в областта, но в началото на 90-те години изпадна в дълбока криза. Основните фактори за това са свиването на пазарите, липсата на инвестиции и нови мениджърски умения и ноу-хау.

Основните производства на електрониката и електротехниката са представени основно с радиоелектронна и съобщителна техника.

Като пример за развитие на високи технологии в областта може да се посочи община Разлог, където е направена относително голяма чуждестранна инвестиция от Мичигън магнетикс АД при приватизацията на бившето държавно предприятие Магнитни глави. С американски инвестиции е създадено и друго предприятие в сектора на високите технологии “Америтех” в с. Баня – за производство на телеметрично оборудване за износ на американските пазари.

Изключително слабата адаптация на това производство в пазарни условия е характерно за цялата страна, което налага провеждането на национална стратегия за неговата стабилизация и развитие, особено като база на развитие на високите технологии.

Промишлеността за строителни материали основно е представена от добива и преработката на мрамори, гнайс, травертит, производство на тухли и циментови изделия, дограма и др. Мрамори се добиват на много места в областта Сандански и с. Копривлен (община Хаджидимово), Петрич, община Струмяни и т.н. Произвеждат се основно заготовки и полуфабрикати, но и някои завършени изделия. Производството няма проблеми с РИОС във връзка с нарушения на околната Среда, спазват се изискванията

Развитието на това производство е все по-трудно поради стесняване на българския пазар, липсата на защита на българското производство, което налага непрекъснато да се диверсифицира.

Кожаро-кожухарската и обувна индустрия, производството на хартия и полиграфия, производство на пластмасови изделия, фармацевтичната промишленост и др. са друга част от промишленото развитие на областта.

Промишлеността е разпределена неравномерно по територията на областта. Различни са и тенденциите в нейното развитие в отделните общини .

По отношение на промишленото развитие ясно се очертават четири групи общини

• 
  Областният център – община Благоевград, където са съсредоточени 54% от преработващата промишленост. Промишлеността е многоотраслова, със значителния спад на структуроопределящите производства през последните години. Промените в структурата са изтеглени към намаляване и дори ликвидиране на дела на стратегически, високотехнологични и наукоемки производства за сметка на традиционна промишленост. Липсва връзка между образователния и потенциал (наличието на два университета) и обновяването и динамизирането на промишленото производство.
  
• 
  втората група общини включва Сандански, Петрич и Гоце Делчев. Приносът им в областния обем от приходите от продажби се движи между 9% и 13%, в структурата на промишлената заетост – между 13.8% и 20.7%. Това са важни промишлени центрове в областта с недостатъчно използван потенциал за промишлено развитие. Една от причините за промишленото им развитие е появата на предприемачески инфраструктури. Така например общо фирмите в бизнес-инкубатора на Гоце Делчев са създали 137 работни места (120 от тях обаче са на гръцка фирма с цех в с. Плетена, на която просто е предоставен офис).
  

• 
  третата група общини обхваща Разлог, Банско и Хаджидимово. Кризата през 90-те години силно, дори критично снижи техния промишлен потенциал. Докато община Банско има силна алтернатива на развитие – туризъм, то за община Разлог – промишлеността следва да бъде основен отрасъл на общинската икономика. Традициите и потенциалите на общината са важно условие за нейното промишлено възстановяване. Подобна е перспективата и за община Хаджидимово, особено с отварянето на ГКПП – Илинден.
  

• 
  в четвъртата група попадат общините Симитли, Сатовча, Гърмен, Кресна, Белица, Якоруда и Струмяни, в които промишлеността е много слабо развита и с неясни перспективи. Основната промишлена заетост е в шивашката промишленост, дървообработването и хранително-вкусовата промишленост.
  

Табл. 3 Източник ТСБ-Благоевград

Като общи проблеми в развитието на промишлеността в областта могат да бъдат изведени:

• 
  загуба на пазари и липса на перспективни стратегии за завоюване на нови пазари;
  
• 
  неконкурентноспособност, поради липса на съвременни технологии, техническо оборудване, ноу-хау;
  
• 
  недостиг на инвестиции и липса на стратегии за тяхното привличане;
  
• 
  недостиг на мениджърски кадри, владеещи съвременни управленски технологии и технически познания;
  
• 
  поляризация на общините по отношение на промишленото развитие;
  
• 
  недостатъчно развити услуги в подкрепа на бизнеса;
  
• 
  независимо от двата университетски центъра в областта все още съществува недостиг на бизнес и професионално обучение и структури, които предоставят информационни и консултантски услуги;
  
• 
  висок стопански риск, който въздържа предприемачите от нови инвестиции;
  
• 
  няма организирани форми за взаимодействие (форуми, срещи и пр.), само индивидуални срещи по отделни (индивидуални) проблеми;
  
• 
  неблагоприятна тенденция към моноструктурност в преобладаващата част на общините в областта, недостатъчно диверсифицирано промишлено развитие и липса на достатъчно съвременни производства, които се адаптират добре към промяната и ще реализират значителни резултати в бъдеще.