Селско стопанство и хидромелиорации

Основни проблеми в развитието на растeниевъдството

• 
  Проблеми с реализацията на продукцията. Тези проблеми са характерни за голяма част от продукцията, произвеждана в областта, както и за цялата страна. През последните няколко години на пазара се появиха частни фирми за изкупуване на тютюна, които предявиха високи изисквания към неговото качество, като същевременно намаляват цените на изкупуването му с оглед защита на своите интереси. Тези фирми не прилагат точно и еднакво стандартите по окачествяване на тютюна. Липсата на договори и гаранции за изкупуването на тютюна също поставя населението в несигурност. При сегашните условия развитието на тютюнопроизводството не се смята за перспективно, в т.ч. и поради ниските изкупни цени. То е по-скоро компенсатор за липсата на други алтернативи. В редица случаи се произвежда продукция, която след това не успява да се реализира. Като пример в това отношение може да бъде посочено и картофопроизводството.
  

• 
  Липсата на селскостопанска борса и тържища в близост до селскостопанските центрове не създава сигурност в производителите за ефективна реализация на тяхната продукция.
  
• 
  Недостиг на актуална аграрна информация – особено по отношение на съвременното развитие на аграрната наука и практика.
  
• 
  Липсата на агробизнес центрове и технически центрове, които да консултират производителите за условията на пазара, да провеждат обучение за повишаване на тяхната агротехническа култура и пазарните умения.
  
• 
  Липса на средства за нови инвестиции в растениевъдството, за реконструкция и нови масиви от трайни насаждения, за закупуване на посадъчен материал, минерални торове и препарати за растителна защита и провеждане на мероприятия в растениевъдството, за ефективна и съвременна селскостопанска техника.
  
• 
  На много места проблемите в аграрната реформа доведоха до спиране развитието на традиционното овощарство, ягодови и малинови насаждения. Селското стопанство е представено от дребни частни производители. Броят на селскотопанските кооперации е силно ограничен, а тяхната дейност – не винаги ефективно.
  
• 
  Разпокъсаност, маломерност и отдалеченост на голяма част от земеделските земи; преобладаване на малки лични стопанства в планинските и полупланински части на областта. Това е един от основните проблеми в развитието на селското стопанство, което не дава възможност за механизирана обработка. Проблемът за необходимостта от комасация се посочва от всички общини в областта.
  
• 
  Драстично намаление на поливните площи. Необходимо е да бъде изградена съществуващата напоителна система от канали и съоръжения, а също така да бъде пригодена за по-малките стопанства на частните собственици.
  
• 
  Липса на реален пазар на земята.
  
• 
  Обработката на земята е предимно ръчна, тъй като селскостопанската техника е амортизирана, а напоителната система е нарушена. Липсват агротехнически мероприятия, което прави селското стопанство неефективно.
  
• 
  Остарял машинен и технологичен парк, енергонеефективен, амортизиран, с висока себестойност на услугите, които предлага. Не достига предимно прибираща техника: косачки, балиращи, картофовадещи и растителнозащитни машини.
  
• 
  Конкуренция от земеделската продукция на Македония, която е по-евтина, защото е резултат на комасирано и модерно земеделие с развити традиции.
  
• 
  Липсата на възможност за пазарна реализация прави земеделското производство неоправдано, дори на екопродукти.
  
• 
  Изискванията и процедурите по програма САПАРД са много сложни (специални изисквания за изготвяне на проектите; голям лимит за земята, а тя е разпокъсана; кратки срокове за изготвяне на проектите). Програма САПАРД не е приложима за дребния производител и малката община; държавни земи се дават за 1 година, което е несигурно.
  
• 
  Според местните производители съществува неблагоприятно бизнес отношение към тях и ако местен човек развива бизнес, всички му пречат, докато на чужденци помагат охотно.
  

Делът на отглежданите в област Благоевград селскостопански животни към 01.01.2001 г. спрямо общия им брой за страната е, както следва: говеда – 4,6 %, крави – 4.7%, овце – 5.50 %, свине – 3.6 %, кози – 8.3%, коне –8.5%, пчелни семейства – 2, 6 % и птици – 1.4 %.

За изминалия десетгодишен период е отчетено намаление на почти всички групи животни, с изключение на кравите. Най-силно е намалението на броя на овцете (чийто брой понастоящем е около 44% от този през 1989 г.), броят на свинете (съответно 42%), на птиците (70%).

През последните години се наблюдава едно съживяване на отрасъла, особено при говедовъдството, което има тенденцията да достигне равнището на развитие от края на 80-те години. (вж. Таблица 6).

Табл. 6: Общ брой и динамика на животните в област Благоевград за периода 1996-2000 г.

Едрото свиневъдство и птицевъдство са ликвидирани и отглеждането на животни и птици е почти изцяло в рамките на семейното стопанство и личния двор, като отново се явява фактор за допълнителни доходи на домакинствата.

Силно се е увеличил броят на женските шилета с оглед на перспективата за износ на агнешко месо, което се търси на чуждестранния пазар.

Развитието на животновъдството в областта дава основание на бъдат направени следните противоречиви изводи:

• 
  една от най-важните причини за намаляване на броя на животните е преминаването на животновъдството в областта почти изцяло в дребния, основно семеен частен сектор, където няма условия за стопански ефективна концентрация и за въвеждане на съвременни технологии при отглеждане на голям брой животни;
  

• 
  от друга страна, животновъдството е отрасълът в областта, който най-бързо преодолява кризата в своето развитие и има тенденция да достигне равнището си от края на 80-те години. Основен фактор в това направление е частната инициатива и развитието на частно и фамилно фермерство.
  

• 
  различия в развитието на животновъдството, като неговото развитие в планинските райони на областта не може да бъде конкурентноспособно на това в равнинните региони.
  
• 
  себестойността на млякото от животновъдството е много по-голяма от тази в районите, в които се произвежда концентриран и сочен фураж, поради което млечността е по ниска.
  

През последните пет-шест години областта успя да отбележи прираст в производството на някои основни продукти от животновъдството – краве мляко, козе мляко, мед, докато производството на овче мляко и вълна намалява. Последното е свързано с тенденциите в животновъдството – положително развитие на говедовъдството и намаляване на овцевъдството.

През изследвания период средната продуктивност на селскостопанските животни не отчита брагоприятни тенденци. В рамките на страната животновъдството е доста под средните показатели за продуктивност за всички основни показатели при животновъдството и през 2000 г. областта изостава по средния надой от крава (84.5% от равнището за страната), средния надой от овца (68.8%).

• 
  неговия екстензивен характер, поради отглеждането му предимно в личното стопанство,
  
• 
  ниските изкупни цени на животинската продукция;
  
• 
  липсата на пазари,
  
• 
  високата цена на концентрираните фуражи,
  
• 
  липсата на финансови ресурси и труден достъп до кредити и нови инвестиции,
  

• 
  липса на агресивна маркетингова политика и стратегия за завладяване на пазара,
  
• 
  липса на система на защита на интересите на производителите и механизми за насърчаване на производството,
  
• 
  занемарено медицинско и зооинженерно обслужване на животните, като отговорността сега се носи предимно от стопаните, които не винаги са добре подготвени за ефективно провеждане на рационално хранене и грижи за животните. Качеството на породния състав (генофонда) е влошено, няма селекционна дейност.
  

• 
  Основните причини, които задържат развитието на говедовъдството и овцевъдството (вкл. козевъдството) в планинските райони на областта са липсата на развита пътна мрежа, липсата на електроснабдяване и водоснабдяване и слабо развитата мрежа от предприятия за преработвана на мляко (мандри).
  

• 
  Като цяло връзката “суровина - краен или междинен продукт” не работи достатъчно, поради липса на инвестиции за възстановяването и разширяването на съществуващите и изграждането на нови малки предприятия за затваряне на цикъла, а така също и поради липсата на пазари.
  

• 
  тенденции в преструктурирането на аграрния сектор
  

Селското стопанство заема определено място в икономиката на Благоевградска област. В момента то е съсредоточено в производството на: тютюн, грозде, картофи, домати, зеле, краве и овче мляко, месо и други. И в перспектива основно ще остане досегашното производство, като ще застъпим още и късно производство на зеленчуци (домати, зеле), както и отглеждане на нови култури (актинидия, билки - жълт кантарион, валериана, лавандула и други) и създаване на овощни разсадници.

Климатът е важен фактор за развитието на селското стопанство. Заедно с другите климатични условия той предопределя производствената насока на селското стопанство. Последното е в тясна зависимост от температурата на въздуха, сланите и количеството на валежите.

Средноденонощната, средномесечната и общата температурна сума влияе върху развитието на растенията, определяйки началото и края на вегетацията и възможността за тяхното узряване. Температурите в Благоевградска област са благоприятни за застъпването на по-топлолюбиви култури в сравнение с другите части на страната. Късните пролетни и ранните есенни слани са друг важен климатичен елемент. Те нанасят сериозни вреди на зеленчуците, тютюна, разсада и унищожава пъпките и цветовете на овощните дървета.

Третият климатичен елемент, който влияе върху развитието и добивите от селскостопански култури са валежите. за благоевградска област средно годишния валеж е около 500 л. на кв.м. от които 260 л. през вегетационния период и 240 л. през невегетационния период. валежът е под средния за страната и неравномерно разпределен по сезони и месеци, поради което напояването е абсолютно необходимо.

• 
  Финансиране
  

Пътят на отпускане на средства от държавата е труден процес поради неизяснени отношения между производител и кредитор. Така средствата не отиват по предназначение за подпомагане развитието на селското стопанство.

• 
  Поливно земеделие и хидромелиоративни съоръжения
  

Около 70 % от площите са поливни и 30 % неполивни. Изградени са 200 км. главни и второстепенни канали, 220 водоеми и един язовир "Стойковци" в с. Логодаж, общ. Благоевград с по-особено стопанско значение. Поливането на земеделските култури е главно по гравитачен път, а изградените напоителни системи и съоръжения за друг начин на поливане са разграбени и почти не функционират.

Падащите валежи на територията в областта, които са 260 л/кв.м. през вегетацията са значително по-ниски от средните за страната, което налага да бъде придадено важно значение на поливането. Отглежданите култури в областта се нуждаят от минимум 3-4 поливки и максимум 5 - 6 поливки.

Предвид на важното значение на поливането за получаване на по-високи добиви и модернизиране на земеделието предлагаме една инвестиционна Програма за хидромелиоративни обекти за проектиране, строителство, реконструкция и модернизация на напоителните системи.

- ускоряване процеса на комасация, а където е възможно и кооперация на площите, намаляване делът на пустеещите земи;

- създаване на условия за задействане на реален пазар на земята;

- използване на благоприятните природно-климатични условия и на значителния по количество незает трудов ресурс в селата и градовете с традиции в растениевъдството;

- целенасочени инвестиции за възстановяване на напоителните системи и увеличаване на поливните площи, за развитие на високопродуктивни трайни насаждения от нови уникални култури – смокини, нар, маслини, фъстъци, бадеми, киви, билки, както и традиционните култури, разширяване дела на механизирания труд, внедряване на селскостопанската наука;

- внедряване на съвременни методи и препарати за растителна защита и на химически активни вещества за обогатяване и наторяване на почвата;

- подобряване на реализацията на продукцията чрез създаване на стокови борси, използване перспективите за развитие на международния и вътрешния туризъм и прекратяване на неконтролирания внос от Македония;

- развитие и обновяване на продуктовата структура с акценти ранно и средноранно зеленчукопроизводство, съвременни високопродуктивни технически и алтернативни култури, в съчетание с традиционните култури тютюн, картофи, зърнено-фуражни и етерично-маслени култури;

- лозята са най-рентабилната култура в областта, препоръчително е значителното увеличаване на площите им;

- възстановяване и развитие на традиционните ранно и средноранно овощарство и лозарство;

- разширяване на производството на диворастящи и култивирани плодове, билки, гъби и др.;

- развитие на хранително-вкусовата и преработвателната промишленост за местна консумация и износ (тютюн и цигари, картофи, фъстъци, консерви, сокове, сиропи и пр.);

- разширяване на спектъра от предоставяни услуги на селскостопанските производители, както специализирани, така и услуги, свързани с маркетинга на продукцията, изготвяне на бизнес планове, подготовка на проекти, в т.ч. и по САПАРД и др. пазарни умения. Отдаване от общините под наем или под аренда на незаявените за възстановяване на собствеността земеделски земи, а след изтичането на 10-годишен период – оземляване на безимотни и малоимотни граждани с тези земи;

- оземляване на безимотни и малоимотни граждани със земи от Държавния поземлен фонд и общинския поземлен фонд;

- увеличаване дела на трайните насаждения (лозята и овощните градини) и на топлолюбиви култури при използване на предприсъединителните фондове (САПАРД);

- окончателно завършване на процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи и земите от горския фонд, решаване на многото спорове и нерешени проблеми;

- осигуряване на ремонт и постоянна поддръжка на полски пътища, мостове и водоеми;

- активизиране на борбата с ерозионните процеси.

- използване на съществуващите благоприятни природно-климатични условия в съчетание с опита и традициите на населението в планинското и полупланинско животновъдство;

- целенасочени инвестиции за изграждане на съвременна материална база на животновъдството и повишаване механизацията на труда;

- окрупняване на животновъдните ферми едновременно с развитието на личните стопанства;

- възстановяване на стадото от съвременни високопродуктивни породи животни в съчетание с подходящи за планинско животновъдство породи овце, кози, биволи, крави;

- използване възможностите на значителния по количество незает трудов ресурс с опит и традиции в животновъдството;

- разширяване делът на птицевъдството, предимно в личните стопанства;

- увеличаване производството на мляко и месо с цел първична преработка и реализация;

- по-пълно използване достиженията на приложната селскостопанска наука.